ех как искам и аз!!!

  • 1 104
  • 14
  •   1
Отговори
много ми се ще момичета и аз като вас да мога да си имам едно бебче,но за мое съжаление като гледам няма скоро да стане,защото таткото го е страх дори и да си помисли за подобно нещо!"не е сега времето,още сме млади,няма да се справим...по нататък..."...и така и така нататък!а не сме чак толкова пък млади:)аз съм на 22,а той на 27!точно си ни е време,но как да му обясня че този момент който той чака просто никога няма да дойде.аз вече от половин година го моля за бебе,но нещата вместо да вървят напред,те се връщат на зад!и все някакви нови пречки се създават и край няма вече!много ми е мъчно,дайте съвет....

# 1
  • Мнения: 7 186
Ееее пък да не сте престаряли та,само на 22 си още,закъде бързаш толкова Stuck Out Tongue.Не го притискай толкова мъжа ти,поживейте си още малко,пък като решите и двамата-действайте.Пък може и да стане,когато най-малко очакваш Wink.

# 2
не занам,не виждам как ще стане неочаквано,като тй ме пази много стабилно!не пия хапчета,не ползваме презервативи...но ме пази.не не мога и аз да си обясня от къде това силно желание имам от половин година насам!просто необяснимо,но просто испитвам моного силна нужда от едно слънчице в моя живот,не после,а точно сега!хубаво щеше да е ако това желание е споделено!!!

# 3
  • Мнения: 3 092
Когато притискаш някого става още по-трудно. Не бързай за никъде наистина не си престаряла ,а ако приятеля ти  не е готов прояви търпение и разбиране дори и да ти е   трудно[smilie=smile3528.gif]  поговорете спокоино за това.За бебо трябва да сте готови и двамата мила newsm53
Желая ти успех newsm10

# 4
  • Мнения: 4 362
Всичко ще дойде с времето си.Преди да сключим брак,моята половинка също не искаше.Не го натискай ако искаш пробвай да идете на гости на някое приятелско семейство което има дете.И не забравяй,че мъжете понякога ги плаши идеята за дете,мислят си че не са готови или няма необходимите условия,поговори си с него,накарай го да помечтаете заедно,поговорете за плюсовете и минусите,разбери какво го плаши.Успех

# 5
ехх,права си има ефект това с чуждите деца.мъжът ми се беше видял с бебето на една приятелка,много сладко момиченце.аз не съм присъствала на тази среща,но след това се видяхме с него и той все се беше склонил.за мое нещастие бях неразположена точно тогава и докато ми свърши той пак се разкандардиса.а аз какви надежди имах само..нямам думи,изобщо нямам повече сили!

# 6
  • Мнения: 2 494
Мила, повечето мъже трудно поемат отговорност, а особено ако е достатъчно умен да осъзнае каква отговорност е детето. Трябва човек да се чувства готов за това. Продължавай да му говориш. Ходете често на гости на приятели с деца-това 100% помага.
Моят мъж Simple Smile в началото все ми викаше, че има време, а аз съм на 26, а той на 29. Е, не че няма време, но.......Аз много исках бебе, но не съм го препирала. Когато на 22.12.2004 моя приятелка, и съответно жена на негов приятел роди малко пухкаво момченце, нещата се промениха. Започнахме все по-често да мислим и говорим за това.
Другият фактор, който за съжаление не е маловажен е, че не винаги бебето става веднага. Преди време имах сериозна връзка и пробвахме за бебе близо 2 години. Така и не стана, а ние се разделихме по други причини. Това, и факта че най-добрата ми приятелка очакват и се молят за бебе от 2,5 години също ни накара да пробваме по-скоро.
Както всеки знае, Господ си знае работата и този път стана от първия опит. За което благодаря на Бога. Пожелавам ти от сърце мъжът ти да осъзнае какво щастие е едно дете и да го поиска колкото и ти го искаш. Успех, мила и имай търпение!

# 7
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Детето е голям стрес за мъжа.Повечето мъже първите месеци се чувстват пренебрегнати,отхвърлени,отговорността им към семейството вече е много по-голяма.Ти си млада,имате още много време пред себе си,изчакай го още малко,нека свикне първо с ролята си на съпруг.Пожелавам ти един скорошен ден да сбъднеш мечтата си за сладко бебче!

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 1 363
И при нас беше така,вече 4 години сме заедно,след първата година,започнах да говоря за бебе,но ми бяха дадени хиляди доводи,за това,че няма да се справим,имаме финансови проблеми,не сме подсигурени материално и т.н. тогава намекнах само,че дълго време няма да чакам,защото моя биологичен часовник ме тормозеше,а аз бях на 28,(а ти все още си само на 22),
спрях да говоря за това,че искам бебе и след около година,започна той да говори за това,сега вече и двамата много искаме да имаме бебе,така че не го притискай,дай му време да помисли,а е сигурно,че колкото и да не го признава може би тайничко си мисли за това,така че поживейте си,младички сте и имате време за бебе.Успех ти пожелавам и да се похвалиш когато и да стане   Simple Smile

# 9
  • Варна
  • Мнения: 730
Здравей мила, Нета!

Много добре те разбирам какво чувстваш! Но ще подкрепя момичетата, които ти казват, че имаш още много време пред себе си. Ама ти си само на 22!!! Животът е пред теб.
 Аз вече съм на 28 и също доста време се пазихме. Все не беше сега времето, все имаше много други неща, които трябва да станат и т.н. в същия дух. Един ден /признавам си без бой  Embarassed / много ми докривя и започнах да му обяснявам как времето минава, как моя биологичен часовник тиктака и как не става от първия път /особено като го искаш/. След няма и 2 дни той сам ми предложи да започнем с опитите и то не утре или по-късно във времето, а СЕГА.
За съжаление от миналия септември опитваме, но все още няма резултат, а и сега ще трябва да се пазим 2-3 месеца /ще ми лекуват възпаление/, но е факт: ТОЙ САМ СЕ РЕШИ ! Дори сега не му е много приятно, че трябва да ме пази.
Та искам да ти кажа: НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ, ПОГОВОРЕТЕ СИ СПОКОЙНО и най-важното ДАЙ МУ ВРЕМЕ ДА СВИКНЕ С МИСЪЛТА И ТОЙ САМ  ЩЕ ТИ ПРЕДЛОЖИ ДА СЪЗДАДЕТЕ  МАЛКОТО СЪКРОВИЩЕ! Искрено ти го желая  и се  Praynig скоро да се похвалиш с две чертички.
Целувам те.

# 10
Напълно те разбирам, и при нас е същтото. Аз съм на 25 а той е с 10 месеца по-малък от мен и можеш да си представиш какво значи мисълта за бебе за него - не иска и да чуе. Но наистина колкото повече го насилваш , ефекта е по-скоро отрицателен. Поне при нас е така, затова аз сега си налагам повече никога да не споменавам за бебе, въпреки че понякога ми е много трудно. Но мисля че моята тактика май има резултат, преди време стана на въпрос за нещто такова но аз не обелвам и дума за искане, а той ми каза че все някога ще стане, което за мен си е напредък. Преди мислех че не се знае дали изобщо ще иска, а сега ми каза че иска след известно време. Така че не насилвай нещтата и ще видиш, че ще има разултат. Успех. Wink

# 11
страхотни сте мацки.много сте мили.аз това ще направия-ще приключа тази тема за известно време!когато най сетне се съгласи той обаче обещавам,веднага ще се върна тука в клуба и ще споделя.на вас ви пожелавам от сърце,много сбъднати мечти,много бебчовци,и господ да е с вас!

# 12
  • София
  • Мнения: 679
Насила хубост не става! И на нашия татко му трябваше около 4-5 години кандърдисване. Все си намираше оправдание и накрая изплю камъчето, че го е страх да носи отговорност за едно толкова беззащитно същество. Казах, че повече няма да повдигам въпроса. След няколко месеца когато вече всичките ни приятели се сдобиха с детенце и само ние останахме самички той сам предложи. Сега толкова се радва на дърщеричката ни и вече мислим за ново попълнение в семейството.

Очакваме скоро да се похвалиш!

# 13
  • Мнения: 1 465
Хихихи,

на6ия татко ни6то не съм му казвала, ама като по4ти вси4ките му приятели зао4акваха деца /жените им бременни/ та той взе да ме кандърдисва сам за бебе и правихме опити, оба4е ни6то пусто не се полу4ава6е и да видите един път ей така инцидентно ама наистина непредвидено без да опитваме без и ваоб6те да си мислим за това и то се полу4ило - ама те хубавите не6та така идват от изневиделица без да ги о4аква6, а като се мъ4и6 - ни6то. Та аз в на4алото на третата седмица ре6их все пак да си купя тест за бременност та поне да отпадне възможността 4е ми има не6то/за6тото винаги ми е идвало като по 4асовник без проблеми/ и много ме е страх от гинеколози и хоп две 4ерти4ки ама тази отвесната по-важната бе6е много по-удебелена и ясна от другата, оба4е аз пак не повярвах и след три дни наново вторият тест ама и той като първия - което озна4ава6е 4е от много дни съм си бременна и тогава ве4е си взехме с мъжа 4ас при ли4ния лекар та тя жената даже ми заяви "оооо в напреднала бременност сте"     Grinning  Grinning  Grinning  така 4е спокойно, ти о6те си много млада а годините са пред теб - аз съм на 29 а мъжът ми скоро 6те е на 32. Живей си живота сега а то беб4ето само 6те дойде Wink

# 14
Здравей

И аз да се намеся. Имаме дете на 2 години. Миналата седмица бяхме на рожден ден на една приятелка и от дума на дума се разговорихме с една жена, която виждах за първи път, т.е. тя се разговори по повод на децата. С приятеля и били заедно 4 години, но той все си търсел причина защо не сега. Направи ми впечатление какво каза тя: има един момент, в който жената иска да се задоми с ТОЗИ мъж, да създаде семейство, деца... И, ако ТОЙ не улови момента и го изпусне, нещо се пречупва. Не казвам, че при вас ще стане така. Тя бепе доста по- голяма от теб-35 годишна, а и той. Но, може би, от мъдростта от събрания житейски опит беше изказала така сбито тази информация. При тях- той казал след 1 година ще се оженят и ще започнат да работят по въпроса, а тя казала, че може утре да срещне някой по- подходящ зад ъгъла...

Общи условия

Активация на акаунт