Умишлено пиша като гост, имам нужда от вашето мнение и съвети. Ситуацията е следната - живея с майка ми, която наскоро навърши 50, усмихнат и жизнен човек е, но само за пред другите. Разведени са с баща ми от почти 17 години, но тя след него така и не създаде друга връзка, няма мъж до себе си. За разлика от него, който вилнее с момичета на мойте години. Не го обвинявам, свободен мъж е да прави каквото иска. Майка ми се е вкопчила в мене и не ми оставя въздух, аз трябва да и правя компания, да си говоря с нея, очаква всичко от мен. Като тръгна да излизам настава едно цупене, едно сърдене, задължително съпроводени с "вдигане на кръвно" и.т. Имам брат, който е женен и има детенце, майка ми вижда детето сравнително рядко в сравнение с родителите на снаха ми, които просто живеят по-близо. Естествено АЗ съм виновна, за това, че не я возя по-често до там, да го вижда. Друг е въпроса, че поне 2 пъти в седмицата гледам да ходиме. Аз уча, работя, старая се и на нея да угаждам. Тя естествено не харесва пиятеля ми, не бил за мене, не бил хубав, обръщала съм повече внимание на него, отколкото на нея и така. Просто ме докарва до лудост. Аз разбирам, че е самотна и и е скучно, но не мога да съм постоянно до нея. Помогнете ми, как да се справя? Днес каза, че съм "изверг" и че "искам да я уморя".... Знам, че сигурно и критическата вече я тресе, но аз каква вина имам, че да си стоварва всичките нервни изблици на мойта глава?
- Публикувана: 16 март 2008, 18:51 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2008, 12:48 ч.
Лоша ли съм?
Помогнете ми, как да се справя?
.Майка ти се държи така, защото и позволяваш
.Малко повече кураж и самоувереност ти желая
. 
Миличка, не си лоша!!! Моята майка, Бог да я прости, беше вкопчена в мен по същия влудяващ начин, произвеждаше и ми пакетираше вина от сутрин до вечер, твърдеше неща пак в този стил, като твоята майка, макар и не с толкова грозни думи. Беше останала вдовица четири години след като съм се родила аз и само аз и бях останала. Има такива майки. Не е само твоята такава. Знам колко задушаващо и тежко е. Дръж се! Тя тепърва няма да се промени, ще трябва ти да издържиш. Сигурна съм, че си добра дъщеря, каквато бях и аз. Нямам угризения, направих всичко за нея и не я изоставих, колкото и трудно да ми беше да понасям всичко това. И ти ще се справиш. Но не си мисли глупости, чу ли?! Колкото и да е парадоксално, моята майка ми липсва. Почина преди три години и половина. Отначало ми олекна, защото тя беше и много болна, но после полека-лека лошите спомени се изпариха и остана само онази тъга по майката, която.......всъщност никой не може да замести. Стискам ти палци!!!
Не си лоша.А си добра до глупост.
Майка,майка...ама и ти си имаш живот.Не я оставяй да оправлява твоят живот.Няма значение,че ти е майка.
И като те чета...по думите ти разбирам,че тя ти е като сянка!Звучи дори параноично.Страшно си е да ти кажа да опекунства някой така върху теб.
Бори се за свободата си.Не и позволявай да ти я отнеме.
Започвам да си мисля,че майка ти има нужда от психиатър!Не се сърди,ама звучи ми като лош филм.
Говори с нея.Ако тя не се промени и ти недей.Не и позволявай да оправлява мислите и живота ти!
Бъди силна!
Успех!
Майка,майка...ама и ти си имаш живот.Не я оставяй да оправлява твоят живот.Няма значение,че ти е майка.
И като те чета...по думите ти разбирам,че тя ти е като сянка!Звучи дори параноично.Страшно си е да ти кажа да опекунства някой така върху теб.
Бори се за свободата си.Не и позволявай да ти я отнеме.
Започвам да си мисля,че майка ти има нужда от психиатър!Не се сърди,ама звучи ми като лош филм.
Говори с нея.Ако тя не се промени и ти недей.Не и позволявай да оправлява мислите и живота ти!
Бъди силна!
Успех!
Преди време имаше доста теми за властни майки, за родителите манипулатори. Моята е такава, макар и в малко по-лека форма. Постоянно ми се вменяваше вина за нещо, все не правех нещата правилно. Сега съм лошата, защото отказах вече да приемам това отношение към мен. Много сили ти желая, ако наистина искаш нещо да се промени, трябва да говориш с нея, но бъди готова, да те обвини в неблагодарност и "вдигането на кръвно" да зачести.
И защо питаш, дали си лоша 
Каква вина чувстваш ?
Лоша си, защото позволяваш да бъдеш манипулирана.
Лоша си, защото се опитваш да угаждаш на капризи.
Лоша си, защото, трябва да погледнеш в бъдещето, да потърсиш своя път и да го съобразиш с този, на другите около себе си, а не да им се отдадеш изцяло.
Майка ти е на 50 години. Сама може да си подреди живота. Всички вдигаме кръвно. Никой не е длъжен да се съобразява с това.
Най малко от децата си трябва да очакваме да запълват дупките в живота ни.
Мило момиче, обичай майка си, защото ти е дала живот, защото те е отгледала, защото те обича.
Но не поставяй своя живот, своите амбиции, своето бъдеще след нейните капризи.
Каква вина чувстваш ?
Лоша си, защото позволяваш да бъдеш манипулирана.
Лоша си, защото се опитваш да угаждаш на капризи.
Лоша си, защото, трябва да погледнеш в бъдещето, да потърсиш своя път и да го съобразиш с този, на другите около себе си, а не да им се отдадеш изцяло.
Майка ти е на 50 години. Сама може да си подреди живота. Всички вдигаме кръвно. Никой не е длъжен да се съобразява с това.
Най малко от децата си трябва да очакваме да запълват дупките в живота ни.
Мило момиче, обичай майка си, защото ти е дала живот, защото те е отгледала, защото те обича.
Но не поставяй своя живот, своите амбиции, своето бъдеще след нейните капризи.
Колкото повече чета подобни теми, толкова повече се удивлявам колко подобни съдби има. Аз също имах подобен проблем Може би в по- лека форма, но факт е, че с времето ми се насадиха комплекси. Водих дълга борба и още по- дълги разговори с майка ми. Нещата коренно се промениха. Сега отношенията са ни прекрасни, но в мен завинаги остана едно гадно чувство- дали се справям добре, дали не съм сбъркала отново с нещо 
И това ще остане предполагам до края на живота ми. Единственото за което се моля, никога да не стана такава и никога да не чувства това моят син 
Само от теб зависи да промениш нещата. За, което ти стискам палци
Може би в по- лека форма, но факт е, че с времето ми се насадиха комплекси. Водих дълга борба и още по- дълги разговори с майка ми. Нещата коренно се промениха. Сега отношенията са ни прекрасни, но в мен завинаги остана едно гадно чувство- дали се справям добре, дали не съм сбъркала отново с нещо И това ще остане предполагам до края на живота ми. Единственото за което се моля, никога да не стана такава и никога да не чувства това моят син Само от теб зависи да промениш нещата. За, което ти стискам палци
Не си лоша!
Опитай се да кажеш на майка си това, което споделяш с нас - само с разговори се решават проблемите!
Аз също съм много привързана към майка ми и брат ми, има доста случаи в които съм пренебрегвала мъжа ми и себе си, заради тях, но всичко има граници.
Живота ти е един и само твой, както и нейния, но в никакъв случай не подчинявай своя на нейния!
Успех!
Опитай се да кажеш на майка си това, което споделяш с нас - само с разговори се решават проблемите!
Аз също съм много привързана към майка ми и брат ми, има доста случаи в които съм пренебрегвала мъжа ми и себе си, заради тях, но всичко има граници.
Живота ти е един и само твой, както и нейния, но в никакъв случай не подчинявай своя на нейния!
Успех!
Хубаво е да уважаваме родителите си,но не да позволяваме непрекъснато да капризничат......Трябва да поемеш своя път в живота......,представи си само ако имаше мъж и дете,до какво би довело това нейно поведение......Обичай я ,помагай с каквото можеш,но не позволявай да те обсебва до такава степен,че да си обезличиш съществуването....Тя е минала през житейските пътища през който минава всяка жена,сега нека ти да осмислиш живота си.....Не е стара и немощна старица за да има нужда от 24 часово внимание,ти също имаш нужда от личен живот,който със сигурност го е имала и тя......Не се чувствай виновна,насаждането на вина от нейна страна е начин да те манипулира,не го позволявай ......Ще ти трябва смелост и мъдрост,за да се справиш с тази ситуация,за това се стегни и погледни реално на нещата,годините си минават, за да ги губиш по този нелеп начин......Всички които имаме деца ги обичаме и ни се иска цял живот да са до нас,но и всички знаем истината,че идва ден в който те трябва да поемат по своя път,не можем да вървим срещу природата и житието....
Благодаря на всички за съветите и подкрепата.
Аз съм водила много пъти с нея този разговор и след известно време историята се повтаря. Мисля, че ако поне си намери приятел, на който да обръща внимание, няма да е толкова "вперена" в мен. Вече наистина незнам. А лошото е, че тя дори няма една приятелка, с която да отиде на кафе. Прибира се от работа и не мърда от къщи, зорлем я карам да отиде на фризьор, или да си купи дрехи. Абе сложно е положението, но се надявам да се оправят нещата. Още веднъж благодаря
Аз съм водила много пъти с нея този разговор и след известно време историята се повтаря. Мисля, че ако поне си намери приятел, на който да обръща внимание, няма да е толкова "вперена" в мен. Вече наистина незнам. А лошото е, че тя дори няма една приятелка, с която да отиде на кафе. Прибира се от работа и не мърда от къщи, зорлем я карам да отиде на фризьор, или да си купи дрехи. Абе сложно е положението, но се надявам да се оправят нещата. Още веднъж благодаря
Не мисля, че си лоша. Това, което прочетох ми е до болка познато, но като че ли с годините просто свикнах, доколкото е възможно това. Сега просто се старая да отделям повече време на семейството си /макар, че съпругът ми все още и се връзва/ и не отдавам такова значение на капризите и манипулаторските и опити. Вярно дразни ме понякога, но поне е далече и телефонните разговори с чужбина са скъпи 
Желая ти да намериш сили да излезеш от това положение, но не се заблуждавай, че самостоятелното жилище и разстоянието ще промени нещо. Промяната трябва да стане първо в теб. Трябва да си по-твърда в отношенията ви, въпреки че сигурно ще те обвини в егоизъм и ще ти препише всички лоши качества, за които се сетиш. Успех!
Желая ти да намериш сили да излезеш от това положение, но не се заблуждавай, че самостоятелното жилище и разстоянието ще промени нещо. Промяната трябва да стане първо в теб. Трябва да си по-твърда в отношенията ви, въпреки че сигурно ще те обвини в егоизъм и ще ти препише всички лоши качества, за които се сетиш. Успех!
Дали ще си намери приятел или не, си е неин личен избор,има жени,които прекарват живота си в самота.....,ти трябва да отговаряш за собственото си поведение и цели в живота....,по добре я дари с едно внуче,за да си осмисли свободното време.....и да не се чувства толкова самотна. 
Деликатност трябва, много минирана ситуация 
Не мога дори да си предтсавя какво е да си сама след 17 години семеен живот и в старанието си да преодолееш ужаса, да тормозиш детето си Кошмарно е сигурно! Съчувствам на майка ти, но тя сама трябва да си помогне. Ти не може да си й отдушник за собствена сметка. Тя наистина ли не го разбира или просто не й се иска да го рабере 
Не мога дори да си предтсавя какво е да си сама след 17 години семеен живот и в старанието си да преодолееш ужаса, да тормозиш детето си Кошмарно е сигурно! Съчувствам на майка ти, но тя сама трябва да си помогне. Ти не може да си й отдушник за собствена сметка. Тя наистина ли не го разбира или просто не й се иска да го рабере ............ Тя естествено не харесва пиятеля ми, не бил за мене, не бил хубав, обръщала съм повече внимание на него, отколкото на нея и така. Просто ме докарва до лудост. ... Днес каза, че съм "изверг" и че "искам да я уморя".............Знам, че сигурно и критическата вече я тресе, но аз каква вина имам, че да си стоварва всичките нервни изблици на мойта глава?
Майка ми не беша сама, но просто е такъв характер и по същия начин правеше сцени и вдигаше скандали, наричаше ме каква ли не, мен и бъдещия ми (тогава)съпруг защото считаше, че тя е най-важна и трябва да се обръща внимание основно на нея. Не знам дали тази мания е от това, че майка ти е сама или просто нещо им става на някои жени в критическата в тази посока, но при нас оправяне не последва. С това, че се омъжих на 19 и избрах да запазя добрите си отножения с мъжа ми, а не предпочетох нея, нещата станаха още по-зле. И с времето се влошиха тотално и необратима. Измъквай се, ако имаш възможност и сили, защото не очаквам и при теб да се развият по-различно нещата. Дано не съм права, но от собствения си, горчив опит съдя, че и години след като се предполага, че е излязла отдавна вече от критическата възраст, промяна за нищо по-добро не настъпи. И не си лоша, не се самообвинявай, защото и това се опитва да ти внуши тя, а не е така! Ако не успееш да се изтръгнеш от това внушение има опасност да започнеш да вярваш, че това е така.
Не мисля, че деликатността в случая ще помогне /говоря от опит/, внуците също. Майка ми и внук има и съм се старала винаги да бъда безкрайно толерантна и деликатна и въпреки всичко, ако не живея по нейните правила веднага бивам обявена за "най-неблагодарната дъщеря", за "най-егоистичния човек". Аз и по-горе писах, че само с повече твърдост от твоя страна можеш да си решиш проблема /частично, защото според мен трябва да си голям оптимист да си мислиш, че нещата коренно ще се променят/. А колкото до разговорите при нас поне резултат не дадоха, след тях обикновенно тръгваха едни дълги словоизлияния, театри, ред сълзи, ред сополи и т. н.
Най-тъпото е, че баба ми се държеше по същия начин с нея, по който тя сега се държи с мен. Тя ми е майка и аз много я обичам, жал ми е за нея и не знам как да постъпя. Почвам да си мисля, че наистина съм някаква гадна егоистка и т.н. Сега е на фаза, че с брат ми обръщаме внимание само на баща ми (който аз я видя един път в месеца, я не), защото той имал пари, а пък тя нямала и за това не ни пукало за нея. Освен това, тя мрънка за брат ми, че бил такъв и онакъв, ама не му казва една дума, а пак си излива всичко на мен, пред него само ме усмихва и всичко е ок. Още веднъж благодаря на всички за съветите, успокоявам се като ви чета
Олеле, можеш ли да й намериш някакво хоби, занимание.Може би да се отдаде на общественополезен труд някакъв.Да помага на сираци.Говоря така наслуки, не я познавам, но мисля, че това ще я разсее и ще й даде нова цел.А може и мъж да срещне така.Ти не си лоша, но , ако можеш заживей отделно.И аз съм минала през подобни изблици, макар и наще да не са били разведени.Успех 
Не, не си лоша. Просто трябва да срежеш пъпната връв и да заживееш самостоятелно (което не включва само друго жилище)
.Майка ти се държи така, защото и позволяваш
.Малко повече кураж и самоувереност ти желая
.Ето точно така мисля и аз! За съжаление ще се наложи да воюваш за свободата си и никак няма да е приятно изживяване! Но е крайно наложително, ако искаш да бъдеш пълноценен човек.
За вдигането на кръвно: моята майка преди доста време също се опита да ме манипулира така. Я вдигаше кръвно, я правеше мигренни пристъпи... Но като видя, че въпреки това няма да стане по нейната, а аз ще направя каквото съм решила изведнъж тези пристъпи престанаха!!!
Е, понеже си ги има като заболяване и се случва понякога, но аз вече нямам нищо общо с тях като причинител. И сега се разбираме много, много по-добре, отколкото тогава. Просто защото и двете се уважаваме като самостоятелни личности и признаваме позициите си!
В никакъв случай не си задавай този въпрос! Просто си изключително отговорна и това се явява проблем, защото майка ти го знае и се възползва от това ти качество. Човек трябва да поеме своя живот в ръце, затова не се натоварвай прекалено с нейните желания. Аз съм нямала такъв проблем, моята майка винаги е била много толерантна и ми е давала възможност сама да избирам и решавам. Мисля че правилния начин е да й обясниш какво чувстваш, а тя дали ще те разбере вече си е нейн проблем. По-добре ще е ако го направи. Но в никакъв случай не оставяй нещата така, защото в един момент ще станат напълно нетърпими и ще пропуснеш много красиви мигове. УСПЕХ!
И защо питаш, дали си лоша
Каква вина чувстваш ?
Лоша си, защото позволяваш да бъдеш манипулирана.
Лоша си, защото се опитваш да угаждаш на капризи.
Лоша си, защото, трябва да погледнеш в бъдещето, да потърсиш своя път и да го съобразиш с този, на другите около себе си, а не да им се отдадеш изцяло.
Майка ти е на 50 години. Сама може да си подреди живота. Всички вдигаме кръвно. Никой не е длъжен да се съобразява с това.
Най малко от децата си трябва да очакваме да запълват дупките в живота ни.
Мило момиче, обичай майка си, защото ти е дала живот, защото те е отгледала, защото те обича.
Но не поставяй своя живот, своите амбиции, своето бъдеще след нейните капризи.
Каква вина чувстваш ?
Лоша си, защото позволяваш да бъдеш манипулирана.
Лоша си, защото се опитваш да угаждаш на капризи.
Лоша си, защото, трябва да погледнеш в бъдещето, да потърсиш своя път и да го съобразиш с този, на другите около себе си, а не да им се отдадеш изцяло.
Майка ти е на 50 години. Сама може да си подреди живота. Всички вдигаме кръвно. Никой не е длъжен да се съобразява с това.
Най малко от децата си трябва да очакваме да запълват дупките в живота ни.
Мило момиче, обичай майка си, защото ти е дала живот, защото те е отгледала, защото те обича.
Но не поставяй своя живот, своите амбиции, своето бъдеще след нейните капризи.
Разбирам те миличка!Единственнорто решение е да не се вързваш и да си гледаш живота.Тя няма да е вечна,а на теб ти предстой тепърва да си устройваш твоя живот!Моята майка е по същия начин.И до ден днешен макар че съм омъжена с дете,тя се е вкопчила в мен,и при всеки удобен момент ми натяква някаква вина.Макар и на хиляди километри от мен,по тел дори понякога успява да ме изкара извън нерви.Просто спри да и обръщаш внимание.Най-лесно е за свойте грешки,да обвиниш другия.А има хора(не само майки) който обичат да го правят,просто така.живеят по лесно ли незнам и аз.Моята е от тях.Сили и здрави нерви ти желая!
Не си лоша , просто ти вменяват чувство за вина!Ако не направиш нещо бързо и радикално има опасност да загубиш собствената си самоличност!Имам приятелка ,която години наред беше и все още е манипулирана от майка си.Каквото и да направеше все не беше достатъчно добра или поне не колкото брат й.И след години съвети от моя страна и другите й приятелки най-накрая се реши да си купи собствено жилище.Вече 2 години живее сама , но може би много късно се реши на тази крачка и продължава да е манипулирана от майка си.Няма приятел , няма обществен живот , ходи чисти и готви на майка си и се съобразява с капризите й.Затова направи нещо , докато е време! и аз съм на мнение като други писали преди мен ,че тактичните разговори няма да свършат работа!Уважавай я ,но и създай своя лична територия , в която да не се намесва и да те контролира!
Моят случай е малко по-различен. Родителите ми са около 60-годишини. Преди време майка ми разбра за любовната връзка на баща ми. Започнаха се едни скандали, и въпреки че не живеем при тях, бяхме принудени с моето семейство /включително и детето ми/, да гледаме тези "семейни войни".
След известно време, в което ми звънеше посред нощ, за да плаче и да се оплаква от баща ми, нещата малко постихнаха. Но тогава баща ми реши да се премести при нас, защото нямал спокойствие там и постоянно го предизвиквала с непрестанните си скандали и защото се страхувал да не и посегне по-сериозно. Живеем в жилище, купено от моите родители - да. Но това жилище трябваше да е за мен и семейството ми. Поне така ме уверяваха след като се омъжих. И така... дядото заживя при нас, без да съм го искала, а майка ми пък ми се разсърди, че съм го подкрепяла.
И сега аз не мога да общувам нормално нито с него, защото нахлу така в живота ми и преобърна всичко; нито с нея, защото смята, че съм избрала него пред нея. 
Много хахава история, аз се опитвам най-вече да запазя равновесието в собственото си семейство, защото и на съпругът ми в момента хич не му е лесно, ама стиска зъби, докато направим собствено жилище.
Лоша ли съм аз, при живи родители с никого от двамата в момента нямам нормални отношения...
Благодаря на Бога, че все пак имам толкова търпелив съпруг и че ме подкрепя в тази ситуация.
След известно време, в което ми звънеше посред нощ, за да плаче и да се оплаква от баща ми, нещата малко постихнаха. Но тогава баща ми реши да се премести при нас, защото нямал спокойствие там и постоянно го предизвиквала с непрестанните си скандали и защото се страхувал да не и посегне по-сериозно. Живеем в жилище, купено от моите родители - да. Но това жилище трябваше да е за мен и семейството ми. Поне така ме уверяваха след като се омъжих. И така... дядото заживя при нас, без да съм го искала, а майка ми пък ми се разсърди, че съм го подкрепяла.
И сега аз не мога да общувам нормално нито с него, защото нахлу така в живота ми и преобърна всичко; нито с нея, защото смята, че съм избрала него пред нея. Много хахава история, аз се опитвам най-вече да запазя равновесието в собственото си семейство, защото и на съпругът ми в момента хич не му е лесно, ама стиска зъби, докато направим собствено жилище.
Лоша ли съм аз, при живи родители с никого от двамата в момента нямам нормални отношения...
Благодаря на Бога, че все пак имам толкова търпелив съпруг и че ме подкрепя в тази ситуация.
мила, недей да се тормозиш и да се чувстваш лоша за това че имаш нужда от личен живот, подреден по твоя си начин и живян според твоите разбирания. ти си преди всичко човек и имаш право на чувства и предпочитания, а манипулаторите манипулират, когато има кой да им се връзва и най-успешни са най-близките ни, именно защото ни вменяват чувство на вина най-много, а връзката майка-дъщеря е много силна, дори и в недобри отношения.
Дълги години и аз страдах, че не съм добра, защото дори и да правех това което се е искало от мен, фактът че го правя против волята си ме караше да се чувствам зле. Решението при мен бе болезнено, но след време се оказа за добро:
изнесох се на квартира сама и с много мизерстване, едва връзвах двата края, но прекъсването на пъпната връв не стана от раз с изнасянето, в началото ходех при родителите си всяка събота и неделя, после се появи приятеля ми, разредих ходенето през седмица, после до 1 път в месеца, и така полека лека дистанцията и времето промениха и моето мислене и това на родителите ми, които се бяха зашили за мен, а аз не можех да .
направя и крачка без те да са в течение, но вече и по-рядко споделям, а те са щастливи, че станах самостоятелна, създадох семейство и не ги обременявам и те мен също, отношенията се подобриха.
Това е моят опит.
Успех!
Дълги години и аз страдах, че не съм добра, защото дори и да правех това което се е искало от мен, фактът че го правя против волята си ме караше да се чувствам зле. Решението при мен бе болезнено, но след време се оказа за добро:
изнесох се на квартира сама и с много мизерстване, едва връзвах двата края, но прекъсването на пъпната връв не стана от раз с изнасянето, в началото ходех при родителите си всяка събота и неделя, после се появи приятеля ми, разредих ходенето през седмица, после до 1 път в месеца, и така полека лека дистанцията и времето промениха и моето мислене и това на родителите ми, които се бяха зашили за мен, а аз не можех да .
направя и крачка без те да са в течение, но вече и по-рядко споделям, а те са щастливи, че станах самостоятелна, създадох семейство и не ги обременявам и те мен също, отношенията се подобриха.
Това е моят опит.
Успех!
