Дали отново да се събера с бащата на детето ми?

Аз не, не бих могла (то и затова сега съм сама с детето си де).
Но и аз като теб дасох един, втори, трети шанс и накрая стига вече.

на теория сигурно няма да го приема.
просто няма нито една разумна причина, поради която да търпя някакъв боклук да ме мотая напред-назад из живота без сигурност дали утре няма да ми направи някоя изненада.
на практика, сигурно и ако го обичам ще простя. и после ще патя.

   Раздвоена, от личен опит ти казвам, че тия мъже не се променят!Бягай е моят съвет,колкото и да обичаш, и колкото и да искаш "нормално" семейство.Детето е малко ,поне то няма да е травмирано,длъжна си да мислиш и за това!Решението си е твое,както и последствията,успех!Пиши за решението.

Предполагам, че ще наскачат срещу мен, но аз бих те посъветвала да опиташ.
Бъди резервирана, не си давай сърцето на длан, но давайки му този шанс, се опитай някак да се абстрахираш от това, което се е случило. Знам, че постъпката му е долна, но ако непрекъснато го наказваш и му напомняш, ще е безсмислено, защото скоро ще се получи ново зацикляне. Т.е., трябва да се търси златната среда - хем да не изглежда, че просто си превила врат, хем наистина да опитате да започнете наново - все едно не сте имали връзка преди това. Мъжете според мен са коренно различни от жените, и дори при такова грозно изпълнение, смятам че има шанс да иска наистина да се промени. Стискам ти палци, най-важно е вие с малчо да сте добре,
ако бащата наистина е осъзнал какво е направил, ще е хубаво.

ПП От собствения си опит мога да кажа това - една година след като ми се случи, успях да възвърна доверието си до степен, която по принцип е здравословна - не пълно, ззащото такова дори и на себе си понякога неможем да имаме. Не треперя при всяко негово закъснение, не мисля непрекъснато къде е, когато не е до мен.
Признавам, че и той има заслуга за това - знае, какво ми е причинил, и се старае да излекува сърцето ми.

Абсолютно подкрепям.От личен опит-абсолютна загуба на време и сили,търпение,на нерви и каквото там си помислиш още.

Не бих формулирала мнението си по - точно от Лени.

Може би трябва да се вслушаш във вътрешният си глас  - женската интуиция е безгрешна.
Съвет - когато взимаш такова важно решение не бива да се ръководиш от никакви скруполи.

Гледай напред, може би пък тепърва ти предстои да срещнеш истинският човек, който ще т еобича, ще му пука за теб, ще го боли за теб, ще бъде до теб.
Лично аз не бих простила, след толкова компромиси, просто бих му отвърнала с безразличие , защото явно другио не заслужава.
Ще ти трябва много кураж и сили, пожелавам ти ги от сърце и горе главата. Сигурна съм ,че ще се справиш 
А тия приказки за самоубиства, много съм ги чела тук и кой ли им вярва

И аз съм на мнение, че няма да се промени. Явно добре се справяш и без него и си се поуспокоила след това, което ти е причинил. Не ти трябват нови ядове...

И според мен.
Ще си съсипеш живота, както и този на детето. Гледай напред и намери човек, който ще уважава теб и детенцето ти, баща му е показал няколко пъти, че не му пука за вас.

Не бих го приела обратно. Аз съм инат в това отношение. Щом види, че те има, пак ще запее старата песен.

Аз съм разведена с дете.Бих те посъветвала да го разкараш и да се оправяш сама,ще успееш!Но май ти се иска да пробваш пак и затова пробвай и като видиш че не става не чакай да се оправи.Колкото повече свиква детето с него-по-зле ще е!

Не бих могла и не бих го приела отново, след като съм му дала вече шанс и той го е пропилял. Лично аз, не бих могла да имам доверие вече в него.

Едва ли ще бъдете такова"истинско " семейство ,защото не вярвам той да се промени.
Но ти се ришила вече, така че ти желая късмет!

Значи всички отричате възможността човек да се поучи от грешките си... Може и така да е.

Все пак е била бременна като се е случило ...................

Не те съветвам да опиташ да заживееш отново с него. Той никога няма да се промени. Ще бъде жалко за твоя живот, който можеш да съградиш отново. Ще бъде жалко и за детето, ако живее в една нездрава обстановка.
Живота е пред теб, изживей го както трябва.

Да, отвратително е.
Иска ми се всички мъже, които са започнали да "играят" на семейство, преди това да знаят правилата.
Но както казах, смятам, че двата пола по принцип са различни в логиката на поведението и радсъжденията си,
и затова смятам, че има надежда.

За съжаление, познавам (бегло, слава Богу) няколко екземпляра, изневерявали на жените си, докато са били бременни. Те незнаят и досега... Явно го има, и то не толкова рядко 

Според това, което казва тя, не е било веднъж, по-скоро за навик става дума, не за грешка, пък и това, че другата е "истинската", не е за пренебрегване ...

Ох, незнам.
Спирам да пиша, че почвам да се вкарвам и аз във филми. Още не е много препоръчително за психическото ми здраве 

Защо търсеше съвети и мнения, като си имала решение 

Ей, това  е най-гадното. Точно когато е имала нужда от подкрепа и любов, или пък с малкото бебенце. По-всяко друго време мога да приема, но не и в този период

Защото може би подсъзнателно е търсила подкрепа.

Няма нищо лошо,все пак пък не е имал дългогодишна връзка,било е за една нощ...
Като си решила дай му шанс,може и да се е осъзнал вече.Хубаво е и детенце да има баща,дано всичко бъде наред!
Желая ти късмет и много щастие занапред.

И аз ти желая късмет!

И аз мисля така, също от личен опит. Не съм била бременна тогава, но обясненията от негова страна бяха почти същите, ситуацията - подобна. Беше ми много трудно да простя, няма да забравя, но не съжалявам нито за миг, че дадох шанс! И да, вярвам, че хората се променят и се учат от грешките си! Късмет и от мен!

П.П. Това за самоубийството  наистина не е добре, мнението ми по темата не го включва.

Като жена, на която е забит нож в гърба по време на бременността мисля, че човек способен да причини това на бременната си жена, която носи неговото дете е измет. Крайно е, знам.
Аз не бих дала втори шанс. Никакъв шанс, дори. Но това съм аз.
Има много други неща, които трябва да вземеш предвид. Как живеехте преди това, карахте ли се, как се държи, когато е с детето, финансовата страна на нещата.
Недоверието ти от сега нататък ще е голяма пропаст, но ако той успее да издържи и се бори ... Не знам.
Ти решаваш, животът си е твой. Но ако влезеш с резерви и не даваш максимума нещата е много вероятно да не тръгнат. Ако пък се раздаваш и отново получиш същото болката и разочарованието ще са огромни.
Каквото и да стане ти желая да запазиш достойнството си, да си спокойна, ведра и усмихната.   

Трудна работа. Един път шанс, втори път шанс... На него май му е изгодно така. Имаше една приказка едно време - не било важно къде ходи и какво прави един мъж, важното е да има кой да го чака и да му прощава. Сякаш гледа на теб като на всеопрощаващата майка, а не като на съпруга и майка на детето му, за които трябва да се грижи като всеки уважаващ себе си мъж. Той може да си кара така цял живот, а ти ще опъваш.

по добре го забрави и продължи напред

Раздвоена, знам историята ти, мила, сещам се за нея.    Защо ми се струва,че вече даваше шансове и пак ти се подигра този нещастник. Колко пъти ще го изстрадваш това, не ти ли омръзна? Той няма да се промени, той си е такъв, за него това е нормално поведение. Попитай колко от мъжете са зарязвали бременната си в 7 месец жена "щото не ги гушкала" , попитай мъже-в нета или твои приятели- как оценяват това поведение и ще чуеш псувни като на футболен мач. Нормалните мъже не са такива, това само идиот може да го направи.
Пожелавам ти успех, каквото и да решиш. Ти си красива, умна, силна, ще се справиш с него или без него!

Това дали да му дадеш още една възможност зависи от очакванията ти към него.
Дорасъл ли е той за идеята, че вече е баща, създал дете с произтичащите от това отговорности, или се мисли все още за момче, нуждаещо се от обгрижване от твоя страна?
Ще ти оказва ли подкрепа и съдействие (от морален и финансов характер) при грижите, отглеждането и възпитанието на Вашето дете, или ще ти се налага да отглеждаш и него и да си сам родител на 2 деца (на истинското си дете и на мъжа ти) едновременно?
Планирано ли беше детенцето Ви и той до каква степен е желал/желае да бъде баща на това дете?
Познавайки този човек би ли могла да кажеш, че той е отговорен?
Симптомът "Злочеста Кръстинка" при взимане на такова решение не е най-добрият избор. Изневерил, изневерил, 99,9% от хората го правят, но някои са образцови съпрузи и бащи, а други не. Ако няма да ти е опора в живота - хич не си взимай беля на главата, колкото и да го обичаш/да те обича. Имаш си детенце, да ти е живо и здраво, има за кого да се грижиш, не ти трябва пораснало дете за обрижване в лицето на мъжа ти. Нямало било кой да го гушне, миличкият, ама жив да го ожалиш направо.

Ох трудно е да вземеш решение особено ако чувствата са силни към човека от среща.Пожелавам ти да намериш решение и да се справиш,каквото и да е то.Успех

Според мен няма да се промени
Щом не го е било грежа за детето, а е тръгнал да авантюрства значи акъл няма да му дойде...
Поне като се беше родило детето да беше помагал, дори и финансово, но ...
Аз не бих му простила. Гледай си детенцето, няма неотгледано дете, сигурна съм, че ще срещнеш мъжът на живота си
Не си длъжн да търпиш изневери и скандали, въпреки всички обстоятелства

Решението си е изцяло твое.Но аз лично не бих го допуснала отново.

 Аз лично не бих могла. Ако ти мислиш да се съберете заради детето, по добре не му прави това "добро".

Аз съм завтория шанс по принцип. Но ми се струва нагло да те обвинява за това, че ти е изневерил и то в такъв момент. Вместо да си посипе главата с пепел, щом иска отново семейството ти, си позволява и да има срещи с онази жена и да завърва разговорите ви със "скандал".На мен ми изглежда на хроничен мръсник, ще ме извиняваш.

Помисли си дали можеш да очакаш от него подкрепа, опора и сигурност. Ако да - опитайте пак. Ако се съмняваш - не си губи времето. Животът е твърде кратък и трябва да се отнасяме с уважение към себе си. Обичай се и ще ти е лесно да вземеш правилните решения, които те правят щастлива.

Раздвоена, почти на 100% съм сигурна кой е твоя случай,аз съм с теб мила,щом можеш и си толкова силна за да простиш опитай.Заради теб и детето опитай.
Мисля че този път няма да те нарани,всички правим грешки може би някой ден ти ще молиш за прошка и ще си благодарна ако ти я дадат,щом мислиш че е за добро давай.
Много късмет 

Приятелски съвет от мен - пробвай!
Пробвайте!
Съвсем целенасочено, уговорено и както решиш го наречи!

Надявам се този път наистина да е видял че не може без вас!

Много по - лошият вариант е да не ти дават НИКАКВИ шансове да поправите лошото, което е направено.
При мен е така, без шансове, без ни - що!
Това е най - лошият възможен вариант.

Всичко може и да се оправи, а може и да не се, но ти ще загубиш ако МОЖЕ да се оправи, нали?
Пробвай, стискам палци!

Въпреки големият риск, наистина е добре да опиташ отново. Ако не се получи, поне ще знаеш, че си направила всичко възможно да осигуриш нормално семейство за детето и себе си.

На 26 съм и вярвам

Най-важното е след 5 или 10 години да не се обвиняваш, че не си опитала - и заради себе си, и заради детето. Да, може да се провали опитът, но тогава ще знаеш.

Аз твърдо вярвам, че хората се променяме, правим грешки и се учим. Това не са чудеса.

Мечтата за здраво семейство не означава, че за всеки се получава здраво семейство от първия път и само с един партньор. Може би просто не си улучила подходящия мъж.

Миличка, твоята ситуация е почти идентична на моята когато бях бременна с дъщеря си.
Този мъж няма да ти донесе друго освен проблеми.
Не се притеснявай че чете тук. Напротив нека да види какво пишат девойките тук. И ако иска да ни опровергае - евала.
Аз съм 99.9 % сигурна че той ще се издъни.
В момента съм щастливо омъжена и мога да те уверя че разликата е от небето до земята.
начина на разсъждение и възпитание на двамата са на светлинни години.
На една жена и трябва мъж а не някакъв недорасъл пубер (ако ще и на 40 години да е ) който ще си гледа детето и ще си трепери над жената дето току що е родила.
Според мен не си трови нервите с тос младеж. Вземи се в ръце и бъди щастлива.
Дето ще му трепериш каква простотия ще ти спретне си гледай детенце на спокойствие.
Не ти трябва де са съобразяваш дали му било достаъчно вниманието.
Когато една жена току що е родила трябва мъжа и на ръце да я носи.
Махай го тоя о му наври носа във форума да чете и ако не го е срам да продължава да се държи като неуравновесен пубер докато детето му расте и ти опъваш каиша.
Знае ли този господин какъв купон е да си самотна майка.
Да работиш и да си на детегледа4ки че да мове да работиш повече часове .
Знае ли какво е като се разболее да няма кои д ти го гледа че си на работа и ако си тръгнеш мове да останеш без работа.
Знае ли какво е като си 40 температура и грип и трябва и бебе да гледаш какво е .
Ако си мисли че ще живеете заедно и пак ще си прави оглушки когато е напечено хич не ти трябва. Аз моя хубостник като разбрах че кръшка а аз с корма в кущи му изхвърлих дрехите през тераста и до там беше.
Времето доказа че не съм сбъркала и съм си спесъила много повече ядове.
Сега си имам чудесно семейство и такива безотговорни лайнца като твоичкия направо ме влудяват.
Ще ме прощаваш ама това е моето мнение. Не ти трябва.
Оттърви се и си живей живота . Мъже много - ще срещнеш някой сладур който ще те гледа в очите и ще те обича безумно.Детенце ще ти раст спокойно и щастливо.
Пожелавам ти щастие.
Когато губиш нещо, не знаеш какво печелиш!!!
 

Не се обръщай назад.Отскоро си сама и още не си убедена дали си постъпила правилно.Върви напред и ще видиш,че така е по-добре.

          Ако искаш да опиташ  и го желаеш - направи го, за да не  се чудиш дали си направила всичко необходимо  и да си спокойна със съвестта си.
          Не мога да давам съвети , но какво бих направила аз. Ще го пусна в живота си , но само като помощ и грижа. Да идва да си вижда детето, да се грижи за него, / да осмисли КАКВО има/ да мисли за всички дреболийки, които са ви нужни, за храната ви, за спокойствието ви.   И ако е достатъчно коректен дългосрочно  - да,  бих опитала наново.
         Зависи си от човека. Ако само е сгрешил,  но би приел горното  - струва си.
         Ако се прави на мачо  " Или всичко - или нищо"  - по добре - не.  Защото той пак няма да дава присъствие и грижа, отговорностти  в къщи, но пък ти ще си имаш още едно  голямо дете с неясни намерения и   незадоволеност от всичко. 

Разкарай го и недей да правиш повече компромиси.Помисли малко и за себе си.

Напълно подкрепям това мнение.
Макар и да сме много различни по възраст и Лемондеси и аз се осланяме на опита.
Със сигурност в живота ти може да се появи по-добър мъж, но той никога няма да е баща на детето ти.
Опитай, дай му шанс.
Младите мъже улягат, горди са но и са гузни.
Не бързай, помисли, опитай и му дай шанс.

И аз съм на същото мнение.Всеки заслужава един път да му бъде простено.
Един път бих простила,втори едвали....

Виж, дори и да си била студена и той да е имал нужда от малко близост - това би означавало бърз случаен секс, а не обвързване с друга жена. Лъжата и мотаенето допълнително усложняват положението му. А фактът, че те е подложил на този стрес докато си бременна за мен решава въпроса - изтрий го от живота си, защото този мъж е несигурен и комплексар и на него не може да се разчита. Дали ще му позволиш пак да те предаде си е твой избор.... Труден ... особено като имате и дете, обаче и ти и детето ти имате нужда от сигурност и спокойствие.

От друга стана - ако смяташ, че цял живот ще се мъчиш, че си взела грешен избор - дай си разумен срок и пробвай да видиш как е животът с него. Но наистина разумен - не 1 седмица. И не му казвай, че е в изпитателен срок))) Според мен след 6 месеца заедно ще си наясно какво е положението

Успех

Аз само ще кажа че'' счупеното гърне не се лепи ''Така е и  в живота. Дори и да се съберете няма да е както е било .Но понякога в името на децата си струва мисля. Незнам, може и да греша.

 На мнението на Бабче и Лемондеси съм. Опитай, поне ще знаеш, че си пробвала да дадеш на себе си и детето най-доброто, ако не става - не става. Дано той е твоята половина и дано го е разбрал  . ( предполагам кой се крие зад ника раздвоена  )

Аз на твое място бих поставила сериозни условия,за да се съглася да живея с този мъж.Понеже вече го знаеш що за човек е,какво би могъл да ти сервира и в каква ситуация да те изостави,изискай от него да те обезпечи финансово в случай,че се провали.Ако не се стигне до там-прекрасно.Ако обаче пак почне да се държи неуважително към теб,не се колебай да го напуснеш,да търсиш щастието си и т.н....обаче не за сметка на финансовата ти сигурност.Нека ти купи жилище на твое има,да ти внесе солидна сума пари в банка,да ти даде някаква сигурност,някаква гаранция,че дори и да сгрешиш,че му даваш шанс,няма след това да започваш от нищото заради него.Имаш дете и не е зле да помислиш с какво ще го гледаш,дори и да имаш много доре платена работа.Той е длъжен да се грижи за него,дори и да не иска.Не отстъпвай от исканията си.Ако наистина иска да живеете заедно и няма намерение пак да ти прави номера ще се съгласи.Но не те познавам, не знам колко твърда може да си и дали няма да направиш компромис,който да те съсипе.

Честно казано- незнам. Доста сложна ситуация. Пожелавам ти да намериш отговора много скоро и той да бъде в твоя полза. Успех!

Светли.....
нищо не можеш да направиш.
Остави я да се убеди сама дали прави грешка или не.
Ако наистина я обичаш  не затваряй вратата след нея.
Ако тя те обича- ще се върне убедена в това.

Бягай на далече от него и си намери мъж който ще те обича истински и без маски по лицето ....... който ще те цени първо като човек и после като жена ...

Аз не бих приела този мъж отново в живота си, а за теб ... не знам...  Не съм на повикване, не съм резерва и не съм изтривалка - живота ми е само един и искам да го изживея пълноценно с достоен мъж до себе си.

до тук съм съгласна, но има едно ГОЛЯМО НО. от всичко до тук разбрах, че те изоставил 2месеца преди да родиш. е как си мисли той, че ще се върне при мен и детото МИ след като ме е оставил точно в такъв момент.
във всяка една връзка има и приливи и отливи. така че това не е извинение на един мъж за изневяра когато жена/приятелката му е бременна и чакате да се появи едно малко създание направено с много ЛЮБОВ .
не знам дали е присъствал на изписването на бебчето ти, но един ден като разглеждате снимки (моите момчета през 2-3дни гледат снимките си и се започват едни преразказвания по определена снимка) и види че собствения ТАТИ го няма на това важно за семейството събитие (пиша това само ако не е присъствал) как ще му се обясни и как бащата ще може да обясни с прости думички на въпроса "Ти къде си тате на изписването ми"?
дано вземеш правилното решение от което зависи не само твоето спокойствие но и това на детето ТИ   

пс: говоря че детето е само твое, защото до сега той не се е интересувал от вас. ако греша поправи ме и извинявам се за грЕшката ако не е така

Раздвоена,
понякога хората са в състояние да се променят, да пораснат, да надскочат себе си. Стига да имат желание и ресурс да го направят. Ти най-добре знаеш твоят мъж има ли.
Важно е и двамата да осъзнаете, че трябва да промените нещо качествено в общуването си. Нещата няма да станат прекрасни от само себе си. Поровете в причините без да се обвинявате и нагрубявате (квалификации от рода на студена, егоист и т.н. не са от полза за никого и няма да намалят обидата). Научете се да говорите за потребностите си като за нужди, а не като обвинения. "Имам нужда от вниманието и любовта ти, защото ...", звучи по-добре от "Ти не ми обръщаш внимание". Говорете за дефицитите в потребностите си преди тези дефицити да са станали причина за търсене на заместители.
Успех ви желая!

Не! Т километри си личи, че този е абсолютно леке!

А ти не го обичаш....

Другите може и да ме изядат с парцалите, но аз съм от тези, които мислят, че може да му дадеш още един шанс. Но не с едно, а с много наум. Не заради детето, а заради самата себе си. Струва ми се, че още имаш чувства.
Все пак ще спомена, че аз не мисля, че бих простила такова предателство! Но хората са твърде различни, за да се мери с една мярка.

 Вчера една приятелка ми каза нещо от рода на: " Ако приемеш, че това е най-добрата връзка, която може да съществува между хора като вас, защото никой от вас няма да се промени и решиш, че не искаш друга, ще живееш много по-спокойно. Но! Ако постоянно сравняваш връзката си с някакъв стереотип или "не може ли да бъде по-добре" , тя няма да оцелее".
 Споделям ти го само , за да смениш ъгъла, от който гледаш. Не си мисли дали той ще се промени, помисли дали го искаш такъв какъвто е. Ако отговорът е "не" тогава и да пробвате няма да я бъде тази връзка. Успех!

"Вълкът козината си мени,нрава - не!"

Авторката вече му е простила един път, какъв е изводът? А по-добър вариант ли е след 5-10 г да се обвинява, че е загубила толкова време и нерви, заради мъж, който не го заслужава? Всички се учим от грешките си, но който не се учи от тях, а ги повтаря е глупак.

Все едно аз съм го писала!

Направих подобна грешка да върна мъжа, бащата на детето си  обратно в къщи! Всеки ден се упреквам, че му дадох този /пореден/ шанс! Хиляди пъти съжалявам за това. Можеби ще се държи в началото добре, но повечето мъже не се променят! Моят съвет е: не бързай с решението си изпитай го много добре и вслушай се в съвета на родителите си!

Където е текло, пак ще тече.
Не, не бих се забъркала пак.
Светът е пълен с мъже. Все има сред тях някой, който ще те обича и уважава. Пожелавам ти го от все сърце! Не мисля, обаче, че може да е този...

Струва си да се замислиш върху този пост.
Нямам твоят проблем,но и моята къща има комин
Направи това,което искаш,не това,което смяташ за правилно.

И аз бих питала същото. Някак прекалено тъпо ми звучи да се връзваш на неговите простотии. Той прави каквото му изнася, а ти сякаш си длъжна да го приемаш всеки път като решава да се върне. Хора като този мъж не заслужават да бъдат обичани, още повече че той никога няма да се промени. Затова го изхвърли от живота си докато детето ти е малко и нищо не помни за да не се травмира.

Доста пъти прощавах. Така де,като съм се захванала семейство да имам, то не може да е все розово. Простих изневяра, когато бях бременна с първото дете, простих изневяра, когато бях бременна с второто дете, а за шамарите и обидите въобще няма да повдигам въпрос.
Е, като не върви, не върви. На два пъти замалко да ме загуби и тогава, о ,чудо- пълна промяна! Всъщност сега е втория път, но с тази разлика, че вече се влюбих в друг човек.
Всичко ще простя на почти бившия и ще бъдем приятели не само заради децата, а и заради човешкото в нас, но това, че не мога да се доверя на друг мъж и винаги съм на тръни в очакване да ме наранят отново, е, това - не мога!
Не слушай никого-"разни хора, разни идеали", но и не се доверявай напълно.
Много ми се ще да си една от малкото с "хепиенд", наистина ти го желая.

Ако му дадеш втори шанс-пак ще ти го забие-Бъди сигурна Този път обаче много по тежко и болезнено от първия-говоря от личен опит.Едно куче научило ли се е да яде лайна(с извинение)ще ги яде цял жевот Вече си доказала на себе си че си силна жена и можеш да се справиш сама с всичко,не ти трябва такова подобие на мъж-наричам го така защото само един мухльо може да постъпи така с жена си в толкова тежък за нея момент.

Девоката отдавна се събра с бившия.
Крайно време е да спрете да давате коментари на тема от преди 3 месеца.