При работещи съпрузи как си разпределяте средствата. Или ако не работите, съпрузите оставят ли ви средства за ежедневни нужди или вие си искате?
- Публикувана: 9 март 2008, 09:57 ч.
- Последно мнение: 27 март 2008, 02:08 ч.
Разпределяне на семейни финанси
Работим и двамата и сме на обща стопанска сметка. Всичко ни е общо, не сме на принципа всеки да си харчи неговото и да си разпределяме сметките.
Откакто се върнах на работа след майчинството, аз плащам сметките на апартамента, мъж ми плаща ежеседмичните сметки за пазар- пазаруваме събота или неделя за цяла седмица и всичко за бебето. За почивки, екскурзии, колите, обзавеждане и всичко друго плаща мъжа ми. Все пак той има частна фирма и неговият доход е несъизмерим с моята заплата, колкото и да е висока.
Аз си харча останалите парички от заплатата за себе си и за глезотии на детето.
Аз си харча останалите парички от заплатата за себе си и за глезотии на детето.
Нямаме традиции в това отношение, различно. Понякога аз плащам сметките по нета, друг път той на каса. Ако салдото ми намалява, той ми я е зареждал. Отделно имам достъп до дебитните и кредитните му карти, той до моите - също. Случвало се е и да си искаме взаимно пари в брой, ако наблизо няма удобен банкомат или чейндж. Пълно спокойствие в това отношение, слава Богу! Винаги ми е било непонятно как може съпрузи да си делят стотинките моите и твоите:sick:
И двамата работим. Имаме отделни сметки в една и съща банка, но всеки има достъп до сметката на другия. Никога не сме си делили парите и не сме си давали "назаем". За сметките - плаща този, който се сети; който има в момента повече пари у себе си или заедно. Най-често винаги ходим заедно да плащаме или да пазаруваме.
Разбира се, всеки може да си харчи и пари за себе си, без да се отчита на другия, но пък често се допитваме един до друг дали въпросното нещо си заслужава покупката /ако е по-значимо/. Понеже се получава така, че всяка седмица някой от двамата получава някаква сума пари, винаги имаме пари "под ръка". Пък и изкарваме много време заедно и няма необходимост да се делим - заедно излизаме от къщи, заедно се прибираме, работим близо един до друг. Разбира се, всеки си има и отделни интереси, и отделни приятели и за тях харчи, колкото прецени.
Имало е моменти, когато и двамата по една или друга причина сме оставали без средства - тогава този, който има, е давал на другия /без дори да го направи на въпрос/.
Аз обаче изкарвам малко повече, но пък харча много повече и понякога половинката ми мрънка, че давам пари за глупости, ама това е друг въпрос
.
Разбира се, всеки може да си харчи и пари за себе си, без да се отчита на другия, но пък често се допитваме един до друг дали въпросното нещо си заслужава покупката /ако е по-значимо/. Понеже се получава така, че всяка седмица някой от двамата получава някаква сума пари, винаги имаме пари "под ръка". Пък и изкарваме много време заедно и няма необходимост да се делим - заедно излизаме от къщи, заедно се прибираме, работим близо един до друг. Разбира се, всеки си има и отделни интереси, и отделни приятели и за тях харчи, колкото прецени.
Имало е моменти, когато и двамата по една или друга причина сме оставали без средства - тогава този, който има, е давал на другия /без дори да го направи на въпрос/.
Аз обаче изкарвам малко повече, но пък харча много повече и понякога половинката ми мрънка, че давам пари за глупости, ама това е друг въпрос
. 
Парите ни са общи - слагаме ги на едно място, на който му трябва си взима. Пазаруваме почти винаги заедно, вземаме си за лични нужди по равно всяка седмица, големите покупки и почивките ги планираме предварително. Имаме месечна сума за покриване на кредит и месечна сума за влог на детето. Разпределяне на оставащите пари не правим, понякога се случва да се постреснем, че кутийката, в която ги държим е почти празна и ограничаваме "излишните" разходи до следващото попълнение. Обикновено сме единодушни кои разходи спадат към "излишните".
При работещи съпрузи как си разпределяте средствата. Или ако не работите, съпрузите оставят ли ви средства за ежедневни нужди или вие си искате?
имаме обща сметка, независимо кой работи разходите ни са общи.
И двамата си оставяме заплатата вкъщи, парите са общи, като цяло аз ги управлявам, сметки и пр. Всеки си взима, когато му дотрябват. Според мен така е редно 
И според мен така е редно
Само мъжът ми работи.
Всеки месец изплаща вноска за къщата, заделя се в сметка за колежа на малкият, спестява пари.
Когато е в чужбина на работа ми оставя по около ... евро за месец. С тях плащам наем, сметки, храна, копувам дрехи на малкия, необходимото за мен.... гледам да не харча всичко
Когато си е в къщи, си имаме пликче от което всеки взима при нужда, колкото му трябват.
Всеки месец изплаща вноска за къщата, заделя се в сметка за колежа на малкият, спестява пари.
Когато е в чужбина на работа ми оставя по около ... евро за месец. С тях плащам наем, сметки, храна, копувам дрехи на малкия, необходимото за мен.... гледам да не харча всичко
Когато си е в къщи, си имаме пликче от което всеки взима при нужда, колкото му трябват.
С моето майчинство ( до скоро заплата, но за момента почти еднакви като сума) се плащат наем и сметки и то свършва. Мъжът ми си оставя заплатата в едно портмоне вкъщи и всеки си взема при нужда. Но той общо взето харчи само за цигари. За пазаруване, дрешки за детето и по-едри неща се грижа аз. За сега този вариант ни устройва, оставали сме без пари само, когато от НОИ ми забавят майчинството и в такива случаи вземаме на заем, защото не може да бавим плащането на наема.
Аз живея с Василчо и майка му.Преместих се при него когато бях вече бременна в 3-я месец.Първо си работех и си получавах приличен доход,сега съм по майчинство,но и то ми е прилицна цифра.Парите на тримата са общи.Като свършат неговите почваме моите,като свършат и те,почваме на майка му.Гледаме винаги всички да имат пари в себе си.
Преди да забременея мъжа ми поддържаше всичко, аз мойта заплата я харчех за дрехи за двама ни и за всякакви глупости, за които се сетя.Сега, когато съм по майчинство, мъжа ми ми дава на " съхранение" цялата си заплата, която по основни пера разпределяме заедно, а остатъка разпределям самолично
Аз не работя.Мъжът ми рядко излиза с повече от 10 лв, всички пари ми оставя на мен.Ама сега да не си помислите, че аз не му давам пари 
няма такова нещо.Той сам не иска да са в него понеже нямал нужда от пари.Аз се грижа за пазаруването на абсолютно всичко и той на магазин не ходи.Евентуално харчи за цигари или път
няма такова нещо.Той сам не иска да са в него понеже нямал нужда от пари.Аз се грижа за пазаруването на абсолютно всичко и той на магазин не ходи.Евентуално харчи за цигари или път Парите са общи и всеки харчи според нуждите. Не си държим сметка един на друг за дребни покупки. Ако трябва да се похарчи по-голяма сума се допитваме един до друг.
И ние сме точно така
До преди година правехме бюджет (заедно), с чието изпълнение обаче се занимавах аз. В повечето случаи не само, че ни стигаше, ами и оставаше. После не знам какво му щукна, ама ми заяви, че не може така той да изкарвал парите, пък аз да играя ролята на счетоводител (и аз като Радостина все виках "няма пари", "ако остане" ) и ми иззе функциите. Сега няма бюджет- аз викам дай, той дава. И накрая сметките не излизат- вчера ми заяви, че живеем от няколко месеца със заеми 
Ех, как добре щеше да ми дойде тази тема преди време, като ме попита колко жени познавам, чиийто мъже изкарват повече от тях и те управляват всичките финанси.
) и ми иззе функциите. Сега няма бюджет- аз викам дай, той дава. И накрая сметките не излизат- вчера ми заяви, че живеем от няколко месеца със заеми Ех, как добре щеше да ми дойде тази тема преди време, като ме попита колко жени познавам, чиийто мъже изкарват повече от тях и те управляват всичките финанси.
При нас парите са общи. Всеки взима за каквото му трябва, като преди това го обсъждаме. Така парите ни стигат
И при нас е така.
и при нас бюджета е общ
Откакто се върнах на работа след майчинството, аз плащам сметките на апартамента, мъж ми плаща ежеседмичните сметки за пазар- пазаруваме събота или неделя за цяла седмица и всичко за бебето. За почивки, екскурзии, колите, обзавеждане и всичко друго плаща мъжа ми. Все пак той има частна фирма и неговият доход е несъизмерим с моята заплата, колкото и да е висока.
Аз си харча останалите парички от заплатата за себе си и за глезотии на детето.
Аз си харча останалите парички от заплатата за себе си и за глезотии на детето.
Е от време на време се случва и аз да купя нещо за ядене, някоя дрешка на детето и т.н., но основните разходи ги поема мъжът ми.
Ние наем или заеми нямаме, а парите ни са общи. Аз взимам заплата на 31, а мъжа ми на 15 - така че всяка заплата ни стига за половин месец. Сметките се плащат без значение от кого - въпроса е в срок да се платят. Парите ни стоят вкъщи в един шкаф и всеки взема за себе си. Работим почти един до друг и се прибираме заедно - затова и пазаруваме заедно. В общи линии това е - само дето ако парите свършат - и двамата оставаме на сухо 
А за детето - то винаги е на първо място и ако има нужда от нещо - купуваме му, без значение чии са парите! Но колкото и да разпределяме, винаги може да се иска и още, нали 
А за детето - то винаги е на първо място и ако има нужда от нещо - купуваме му, без значение чии са парите! Но колкото и да разпределяме, винаги може да се иска и още, нали
Доскоро бях на изпитателен срок и всъщност от този месец заплата ми ще е нормалната / с тенденция за още едно увеличение до края на годината според обещанията/. Та имайки предвид, че съотношението е 1 към 2, а и отделно той печели добре странично, но да вземем твърдите възнаграждения, сме разпределили финансите така: аз плащам заплата на майка ми, която гледа детето, плащам си обядите, купувам разни джиджавки за мен и детето 
рядко някои покупки в магазина; той плаща сметките, покупките в магазина, почивките и въобще всичко що е разход.
рядко някои покупки в магазина; той плаща сметките, покупките в магазина, почивките и въобще всичко що е разход. 
Парите са общи, но с плащанията се занимавам аз. Дори когато сме двамата на пазар или на ресторант пак аз плащам. Мъжът ми си тегли пари само за джобни.
Моя доказа, че няма грам финансова култура. Днес може и 5 и 1005 да похарчи без да мисли за утре. Всички сметки и кредит съм ги прехвърлила през неговата банка да ги теглят, така че ако нещо не е както трябва - да му мисли
. Знам, че на тези години не мога да му изградя навиците, пропуснати в детството, но поне така поема някаква отговорност и знае, че всичко на неговия г... се пише. Да се похваля - има ефект 
Парите са общи, но с плащанията се занимавам аз. Дори когато сме двамата на пазар или на ресторант пак аз плащам. Мъжът ми си тегли пари само за джобни.
И ние сме така
Парите, които изкарваме са общи и задно ги харчим. До сега нямам проблеми с моята половинка в това отношение, мисля че така ще е за напред. Месечните битови сметки и седмичните шопинги се плащат по банков път. По пазари, заведения и разни други развлечения плаща той. За мен има определена месечна сума за лични нужди.
При работещи съпрузи как си разпределяте средствата. Или ако не работите, съпрузите оставят ли ви средства за ежедневни нужди или вие си искате?
. Аз се занимавам със семейното счетоводство - плащам сметки, пазарувам и разпределям останалите. Той е много доволен
. 
Много е различно всеки месец. Всеки си има сметка, по която получава заплатата си. Мъжът ми плаща обикновено всички битови разходи, аз- детската градина и сметките за мобилните телефони. Иначе всеки от нас купува храна и други консумативи за дома. Предимно аз купувам играчки и други излишни неща на всяко излизане с детето.
Всеки си зарежда сам гориво за колата. Като цяло никой на никой не дава кеш пари. Вкъщи няма общ плик, от който някой да може да си вземе при необходимост.
С две думи-парите никога не ни стигат.
Всеки си зарежда сам гориво за колата. Като цяло никой на никой не дава кеш пари. Вкъщи няма общ плик, от който някой да може да си вземе при необходимост.
С две думи-парите никога не ни стигат.
Преди като ходех на работа , имахме общ плик , в който си оставяхме парите , като преди това плащахме разходите , и всеки си вземаше колкото му е нужно и за каквото му е нужно . Сега , като съм в майчинство , харчим неговите пари , а мойте си стоят по сметката за " спестяване " .
Аз все още не мога да започна работа, тъй като дъщеря ми има-няма и ме изненада с някоя болест. За парите нямам проблем, защото тати оставя да харчим с малката, а сметките плаща отделно. Понякога даже ми става неудобно да му кажа, като ги попривърша и той като ме "излови", че си мълча се сърди. Май съм построила комунизма, а
Еличка кво да кажа, в началото 2 или 3 пъти исках, и последва малък разговор: Аз- ти нали не мислиш че постоянно ще ти искам пари. Аз да не съм просяк. Той- е кой е казал че ще е така, ето ти картата колкото ти трябват толкова взимай. Край на разговора.
Сега сме до разговора аз как трябва да си отворя банкова сметка тук, че нещо не ги разбирам немците. И това е на път само още една две подробности.
Е това е докато сам си изкарваш прехраната ти е добре не трябва да чакаш на никой, после ако ти се случи да чакаш по-добре си го извоювай да не си просяк постоянно. Много е гадно
Сега сме до разговора аз как трябва да си отворя банкова сметка тук, че нещо не ги разбирам немците. И това е на път само още една две подробности.
Е това е докато сам си изкарваш прехраната ти е добре не трябва да чакаш на никой, после ако ти се случи да чакаш по-добре си го извоювай да не си просяк постоянно. Много е гадно
