Обучение и помощ преди и след осиновяване

ДарЗа, аз съм изпитвала много пъти нужда от информация и затова съм и тук  в този форум. И по време на осиновяването и осиновителния процес и особено след това.

Моя близка от този форум, която се занимава на доброволни начала, но като специалист с обучение на кандидат - осиновителите, може да ни бъде полезна и ще я помоля да влезе- тя отдавна не го прави.

Обучение за осиновители има към отдел "Закрила на детето". Обучението е доброволно, като на подкрепата на психолог и социален работник може да се разчита и след настаняване на детето.

Обучение преди осиновяването - докато сме в процедура - не мисля, че е толкова важно - ние поне бяхме с толкова розови очила, че каквото и да ни бяха казали преди да осиновим, надали щяхме да им повярваме. Но трябва да го има - изобщо цялата процедура по проучването поне при мен ме накара да си задам много въпроси и да търся техните отговори. Просто обучението трябва да е от малко по-различно естество - не да ни подготви да бъдем родители, а да ни предизвика да мислим за това, какво очакваме и какво искаме.
Споделяла съм и на други места - обучение трябва след като се спрем на конкретното дете - обучение от психолога на дома, който би трябвало да познава детето и нуждите му, да знае, какво ни очаква и да ни подготви точно за това дете, защото всяко дете има различни нужди и проблеми. Съзнавам, че това е утопия, затова може би добър вариант е обучение спрямо възрастта на детето, което ще бъде осиновено пак след като се избере конкретното дете - все пак децата на различни възрасти имат горе-долу сходни проблеми. Тук си мисля, че бихме могли да направим нещо като "Анонимните алкохолици" - да се прикачи към осиновителя друг осиновител, осиновил преди време дете на сходна възраст и той да му оказва помощ по всяко време - в момента същото върви във форума на лични и на мобилни телефони и според мен е добра практика.
Относно помощта от социалния работник и психолога - колко от осиновителите биха потърсили такава помощ при положение, че излагайки пред тях проблемите си, възниква въпросът - дали пък няма да решат, че не се справяме и да ни вземат детето? Все пак те извършват контрола след осиновяването и едва ли някой би искал да сподели с тях, колко му е трудно. Освен това да чуеш от някой, минал по твоя път, че не си единствения, който си задава въпроса - Къде бъркам? е доста успокоително.

Сега има така наречените  психолози и социални работници, които помагат. Преди три години ни се наложи да започнем работа с тези специалисти от "Закрила на детето" - не мога да кажа, че кой знае с какво помагат. Спазват законите и ти ги цитират. Казват ти какви права имаш, и при какви ситуации какво трябва да правиш. Малко скептично съм настроена , това си е мое мнение от опит. Да, подготвят те за това, че ще се сблъскаш с нещо ново и неизвестно. Сами си помагаме и се обучаваме, а по- точно децата ни учат.

Аз постоянно имам нужда  от обучение и помощ. Не смятам че,  в отдела  закрила на детето   в необластните градове има специалисти. Аз например след осиновяването потърсих помощ и бях насочена към един дневен център. Когато попитах психоложката  дали е работила с осиновени деца на неговата възраст, тя се сконфузи и ми каза ,че не е. Работила с по-големи осиновени деца. / Предполагам не във връзка с проблеми свързани с осиновяването/  След това един от присъстващите / може би психолог/ попита сина ми знае ли къде се намира? На което той не можа да каже нищо. Повече не отидохме там.Смятам ,че на обучение подлежат задължително педагозите  в детските градини и училищата.Имам усещането , че те смятат ,че осиновените деца се различават от другите  само по това , че    родителите им задължително ги глезят! А като гледам има много неосиновени наистина разглезени деца. Извинявам се , че се отплеснах от темата . Смятам, че трябва на местно ниво да има такава помощ и подкрепа.

Смятам, че безспорно щом в други страни я има тази подготовка преди осиновяването, значи е необходима.
А иначе и аз като Фоксче, преди да осиновя не само че си бях надянала розовите очила, но и не исках да се натоварвам с допълнителна информация ,защото това щеше само допълнително да ме притесни по един или друг начин. Пък и то човек все си вика, че при него може да е по-различно.
Но безспорно имайки подготовка от професионалисти, които са работили с осиновени деца на различни възрасти, проблемите ще се преодоляват по-леко и от родителите и от децата.

Само че, когато ти се наложи да искаш компетентен съвет и помощ от специалистите от "Закрила на детето" разбираш, че си сам, и сам трябва да се оправяш. Много сме далече от истината.

Да, има нужда от конкретна помощ в конкретен момент за конкретното дете и семейство.В отдела за закрила на детето може и да имат желание да помогнат, но действат страшно мудно по ред причини, т.е. във вреда на детето.И ако не се спасяваш сам.....Теа и този форум са ми помогнали многократно повече.
Няма смисъл да обучаваш родители на 3 год. дете например как да се подготвят за пубертета. Аз нямаше да отида на такова обучение ако ми предложеха , когато дъщеря ми беше на 3, по простата причина, че смятах, че какво ще се случи зависи от нас и най-вече ,че няма да се случи...
Затова - аз съм ЗА адекватно и навременно обучение, по-скоро помощ.

Всъщност се касае точно за подобна практика, само че вместо да разчитате на добрата нечия воля или на шанса определен потребител, имащ опит именно с това, което ви вълнува, да влезе във форума, когато вие имате крещяща нужда, да разчитате на редовно и активно работеща структура, която да ви подаде ръка.

Структура, в която основния контингент ще бъде от осиновители с най-различен опит.
Професионалистите си вършат тяхната част от работата, когато и където е необходима.

Знаете, че аз съм една от малкото, преминала през обучение към ОЗД. Има нещо грешно в схемата, която обаче се провежда там, не е това, от което имаме нужда.
Stillness , чела съм програмата, по която обучават приемните семейства и няма нищо общо със схемата, по която се обучават осиновителите.

Лично аз, отидох на първата си среща с детето смазана, изпълнена със съмнението, дали всъщност осиновяването е правилен акт, но за сметка на това изобщо не бях подготвена за поредицата от реакции, които последваха от страна на Ирина. Има неща, които с малко знание, бих си спестила, да не говорим, че биха били решаващи за бъдещето ни.

Когато видяхме Ирина, тя влезе и се държа безкрайно резервирано, игнорираше ни и не ни погледна и за миг. Дотук добре. Но, когато си тръгваше, леличката реши да "помогне" и я попита:
- Искаш ли тези хора пак да дойдат?
И тогава та изрече първата си дума, с категоричен тон и с ядно изражение:
- НЕ.
Това се повтори два пъти.

Да направим един странен опит.
Кажете ми, вие на мое място как бихте изтълкували нейното поведение?

П.П. Дадох си сметка, че звучи сякаш някой неидентифициран трябва да обучава вас! А всъщност... обучаващите ще бъдете и вие. Това е идеята.

Да, сега ми е съвсем ясно за какво иде реч. Гласувам с две ръце "за"
А относно реакцията на Иринка - сега с натрупания вече опит не бих обърнала внимание на това"не". Но преди сигурно бих се стреснала и притеснила.

Колко пъти преди да започнете процедурата по осиновяване .......
Тогава бях най-големия специалист въпросите за отглеждане на осиновено дете. Всичко си знаех...  Търсила съм много да прочета литература по въпроса, нищо на бг не открих

Колко пъти сте изпитали същата нужда след това, когато детето ви вече е при вас и осиновяването е факт?
Всеки ден

Темата "Осиновеното дете в къщи - месец първи" доказва според мен нуждата от помощ за осиновителите

Без да искаш си уцелила формулата, по която работи от години въпросната организация.
Но не може и да е различно, те са започнали така - с две двойки осиновители и желание да си помагат. Днес са доста по-голями и с много по-значителен опит в това.

Що касае взаимопомощта на ЛС и телефони, не е необходимо да я отричаме, тя винаги ще бъде най-скъпата. Но помним ли, че света не се ограничава само до Интернет и нашият форум? Осиновителите в България са значително повече...

И аз се присъединявам към мнението на Фокси, че преди осиновяването не съм изпитвала кой знае каква необходимост от психологическа помощ или обучение. Всичко беше някак хипотетично и не така реално. Виж за сметка на това, обаче след първия ден на детето у дома (след като адреналина ми влезе в норми и еуфорията понамаля) вече можех да рева с пълно гърло от безпомощност и страх, че не мога и няма да се справя. Заливаха ме смесени чувства  - от съмнения в правилността на решението ми до самообвинения, че съм ной-лошата майка на света. Ако я нямаше помощта на мамите от форума, не знам дали нямаше да съм луднала досега. Защото всеки нов ден е ново предизвикателство, както за детето, така и нас - родителите.
В един такъв етап, след идването на детето у дома една добра психологическа подкрепа, както и обучение засягащо спецификата и нуждите на осиновеното дете би била доста полезна и навременна.

Имам огромна нужда от обучение, въпреки, че съм"преди " а не "по време" и "след" процедура.Професионалните ми познания и сблъсъци със специфични проблеми, засягащи/ макар и периферно/ тази така деликатна материя са ме довели до безкрайни съмнения  в качествата ми и търсения на правилни отговори, които не намирам в наложените обществени стереотипи.Досадното е ,че наистина ми се иска да бъда "перфектна", да не се проваля, а по стечение на обстоятелствата / пак в професионален план/виждам прекалено много провали за които се плаща с неоценими в морален план загуби.
Но обучението от което имам аз нужда/ говоря за себе си, без да имам претенции, че това се отнася до всички/ е обучение първо- стъпило по някакъв начин на научна основа/ не казвам, че задължително трябва да е от професионалист/и второ- обучение на искреност.Второто ми е особено важно.Защото подозирам, че и тук във форума откъдето всъщност научих много и за което съм благодарна/ го има- искаш да научиш нещо, искаш да "си свериш часовника", искаш да поразсъждаваш върху "обратната теза", но не винаги намираш сили- за да не бъдеш упрекнат, за да не засегнеш волно или неволно някого и т.н.Искам да се уча без да се страхувам, че няма да съм "схватливата ученичка"и без да се страхувам, че и аз недотам научената мога да опонирам.
Изключително много съм благодарна, че споделяте личните си истории от които се уча.И си мисля, че едно целенасочено и системно  обучение ще бъда като краен резултат пак в полза на децата, а нали това точно е важното.

Ок.

Но не мислите ли, че ако бяхте прилично информирани, ако не директно за следосиновителния период и вероятните реакции на детето, то поне в правилното тълкуване на поведението му по време на предосиновителния период, по време на срещите, щяхте да си спестите доста излишни притеснения и травми?

Ще доразвия темата за "НЕ" - то на Ирина, за да илюстрирам нещо, което се случва всъщност често, да не говорим при по-големите деца.

Като нормален човек и донякъде благодарение на форумните мистични разкази за трепването на сърцето, познаването на "моето" дете, както и веселото втурване на същото в майчините обятия... аз реших, че тя не ме желае!
Не ме харесва, не ме иска, казва го ясно!
Разбира се, бях отчаяна и се разплаках от безпомощност. Това не го бях предвидила. Аз бях решила, че първото обаждане ще е и първото ми дете. А сега, накъде?
Тогава се включи моят инатлив механизъм - ти сега мислиш, че не ме искаш, но аз те искам и ще ти покажа, че ще бъда най-добрата майка!

Сега ми е смешно.
Как можех да очаквам дете на 4 години, живяло там от третия ден на раждането си, да влезе и да скочи в прегръдките ми. Или поне да не ме погледне... и като види там безпределната ми любов, да не се усмихне?!
Дезинформация. Това е думата.

Вчера една от водещите фигури на въпросната организация, каза нещо много просто, вярно и хубаво, докато се смеехме над този епизод:

Обикновено това НЕ е най-отчаяното ДА на света.
То значи: Вземи ме, моля те, вземи ме въпреки всичко и ми покажи, че ме искаш на всяка цена, че съм важен за теб, макар аз да те отблъсквам...

Ето един незначителен на пръв поглед епизод как може да промени изцяло две съдби. Аз бях на крачката да се отдръпна, макар и с голяма болка, заради неправилно изтълкуваните знаци. Колко ли като мен са го сторили вече?

Ще си позволя да се самоцитирам - не съм казвала, че не трябва да има предварително обучение - напротив, трябва, но то трябва да е концентрирано върху други неща - ето това, което казва Дар, също да ни провокира да си отговорим на някои въпроси относно желанията ни за пол, възраст, етнос и т.н., да ни подготви за първата среща.
Ще кажа и още нещо - хубаво би било на по-късен етап от идването на детето у дома, да се включат и осиновени пораснали деца - тяхната помощ би била незаменима, особено при проблемите, които възникват в пубертета.

Скъпа, Свткавичке, съжалявам, че не мога с думи да предам една по-цялостна визия на идеята, но колкото и да се стремим да следваме модела на вече съществуваща подобна схема, ние ще трябва да вложим и нещо от себе си, да го съобразим според специфичните ни нужди и харакетр на осиновяванията у нас.

Мога само да предположа, че чрез типа "директен контакт", много от неудобните моменти, недоразуменията и т.н., които се получават във форума чрез писмения израз, ще отпаднат. Тогава ще имаш на разположение много повече опорни точки - визуални, вербални, слухови, а това е различно, нали?
Ти сега, усещаш ли с колко нежност ти говоря, защото това изпитвам, докато пиша? 

Международните осиновявания са много различни от нашите.
Смело казвам, че там хората се справят с много по-тежки ситуации.
Осиновяват се често по няколко деца едновременно в голяма възраст, обикновено и с различен цвят на кожата, липсва комуникация, тъй като не говорят езика и т.н.

Тази форма на взаимопомощ не цели само да обучава. Понякога освен чиста терминология или интерпретации на поведение, имаме нужда просто от морална подкрепа. Без значение в кой етап сме. 

Е, а де. Или съм чела наопаки, или писмото пак ни играе номера.

Осиновените големи деца, биха били безценна помощ, но не бива да забравяме, че те макар и на възраст, в себе си имат още много болка и рани.
Тоест, опитвам се да кажа, че не можем да ги притискаме за подобно нещо. Ако сами изявят подобно желание и почувстват сила за това, бихме могли само да им благодарим от сърце.

Ще задам още един въпрос и после млъквам.  (за известно време...)

Има един въпрос, който се задава в периода на проучване и обучение, което тече паралелно у нас, а навън след като кандидатите вече имат готови доклади (доколкото ми е известно).
Той е удачен за тези, които сега са в период на проучване или очакване, или тепърва тръгват по този път.

Как си представяте бъдещето ви дете?

Вдигам ръка първа!/
Моето дете няма цвят на очи, коса, няма дори и възраст/ е, приблизително има/но това е моят син!Да, точно така-син.Не съм написала претенции за пол, разбира се, защото не е редно, защото е "ограничаващо" и "еснафско", защото ако беше твое родно дете....и т.н. и т.н., защото трябва да сме широко скроени, и да, децата са еднакви и да, какво значение има пола.Но си признавам  намекнала с недомлъвки моето желание и то макар и половинчато е отразено в доклада.Така го чувствам- аз ще бъда добра майка на син.Интуитивно усещам за каво ще си говорим, как да съм му полезна, как да го прилаская,как да го поведа за ръчичка по пътеките на живота. правилно или не имам усещания. За дъщеря- много по-трудно.След това, което написах очаквам предвидими реакции тук ,но за мен ще е неимоверно ценно да разбера за себе си защо е така, защо са такива усещаниятами и представите ми и дали греша като дори само си позволявам да мечтая, дали тази нагласа няма да навреди на бъдещото дете.

забравих да кажа, че точно този въпрос не ми е задаван при проучването.Дори вчера си припомнях някои от въпросите, бяха /за мен / твърде странни.Не казвам неудобни или нежелателни, просто странни.Като напр. от кое поредно кандидатстване съм влязла да уча в университета

Щеше ми се да изчакам още няколко отговора, но тъй като не мога да издържа да те държа в напрежение, виждам колко си емоционална и някак предугаждам вълнението ти.

Не бих могла и не искам да подлагам на анализ отговора ти. Не това е целта.
Ще ти отговоря като човек, минал по този път и изпитал позитивите и негативите на едно обучение, водено по готов въпросник, но без вложена човешка съпричастност, а не на последно място, може би и лишено практически опит.

Мисля, че един бъдещ осиновител не може да не си представя бъдещото си дете. Би било в противовес с човешката, с майчината натура.
Тези представи може да не са свързани с физическия аспект на детето, но с много други.

Какво се цели с този въпрос?
Признавам, че го зададох така, както го задават в чужбина. У нас, или поне на мен ми го зададоха така: Какви са вашите очаквания към детето?
Разбира се, борих се до последно да докажа, че именно това се старая да не храня очаквания към детето, защото от опита си знам, че когато има такива, често следва разочарование.
Психологът не прие това за отговор и продължи да ме върти на шиш, докато не изгубих търпение, грабнах един лист и нарисувах: точка, точка, запетайка, минус, скобка, закривайка... и после нарисувах две протегнати ръце към мен и една голяма усмивка.

Психологът не коментира рисунката ми. Погледна ме по-скоро доволно от това, че изгубих самообладание.
А, всъщност... аз бях нарисувала най-голямото ми очакване и това, което щеше после да ме стресне най-много!

Ако бях на мястото на психолога, а ти ми беше отговорила на въпроса, както горе, просто бих задълбочила разговора в насока - А, ако ти се обадят за момиченце, искаш ли да си представим, ако е момиче? Хайде да разиграем една илюзия, ти си майка на едно малко, палаво момиче...
Тук, обаче следва работата на професионалиста, да извади от теб страховете и колебанията ти и да те подсигури, не да те плаши.

При мен, тогава, беше достатъчно някой да улови момента и да ми каже: Ами, ако не се усмихне и ако не протегне ръце???

По мое мнение, целта на този въпрос е напълно конструктивна и тя е да ни предпази от нереални очаквания, а при такива в рамките на реалното, да ни подготви за повече възможни ситуации.

 

Здравейте, момичета! Отдавна не съм влизала при вас, но вече някъде бях споменавала, че ние, като осивили в чужбината, сме минали през такова обучение. Искам да споделя горе-долу как беше при нас, може да бъде от полза при организирането на такава процедура.
При нас, за да осиновиш, задължително трябва да се свържеш с агенция по осиновяване. Тя от своя страна, според одобрени и утвърдени проекти, е длъжна да проведе обучение на кандидат-осиновителите. При нас това обучение продължи 9 месеца. Средно по 1 среща на месец. Това бяха групови занимания. Първата среща беше запознаваща - всяко семейство се представяше накратко, а и на тази среща ни накараха да осъзнаем, че не търсят дете за родителите, а родители за детето. Втората среща беше със семейство, което вече беше осиновило. То ни разказа своя опит преди и след осиновяването. След това последваха срещи с психолози, лекари, юристи. Едва след тези срещи минахме през т.нар. квалификация - ставаме или не, грубо казано, за осиновители. Тези, които все още според мнението на специалистите не стават, им се препоръчват още някои допълнителни срещи. Разбира се имаше и посещение на психолог в дома. Който после изготвя доклада за семейството. След одобряването идва най-трудният период - на чакането. Когато се обадят, че имат новина за теб, се уговаряш и отиваш да видиш детето. Тук нямаш право на няколко срещи с детето (най-много два-три дни да си помислиш). Още на тази първа среща с детето ти се дава и цялата информация за него. Ако решиш, че това е твоята рожба, специалистите от агенцията ти помагат да оформиш молбата и да я подадеш в съда. В някои съдилища и според настроението на водещия съдия, могат да ти издадат решение за настаняване на детето в дома ти, преди да е минало делото. По този начин се спестява дългия период между проучването от съда и самата дата на делото. Освен това максимално се съкращава времето за престой в институцията. Нашият син също дойде в къщи преди още да бяхме правно негови родители. Лично аз смятам това за един огромен плюс на тази система - да не се подлагат родителите и детето на опознавателни срещи и да не се чака понякога до 6 месеца.

mamaG, хубаво си споделила този опит с нас. Благодаря!

А след осиновяването, имате ли някаква подкрепа, някаква помощ психологическа, практическа, морална и от кого при евентуални затруднения?

Интересно ми е по време на това сериозно обучение, говориха ли ви за изживяванията на изоставените деца? За т. нар. първична рана, за провокациите им в последствие, за израза, който дават външно на болките си?
На какво наблягат през тези 9 месеца?

Да, говориха ни. Бяхме разделени на групи - в зависимост от възрастта на детето, което желаем да осиновим, дали е първо осиновяване или следващо, дали семейство или самотен родител. Така че обучението е приспособено към тези неща. Помня, че за домашно от първата среща получихме следното - да напишем писмо до нашето бъдещо дете. След това това писмо беше прикрепено към доклада за нас. Обясняваха ни как могат да реагират децата. Учиха ни например (ние бяхме в групата за най-малките деца - от 1,5 месеца до 1 година), че майката не трябва в началото да сменя парфюма си. Колкото и да изглежда странно, това се оказа вярно - детето на такава малка възраст разпознава по мириса. Учиха ни в началото, колкото и да искаме да се хвалим на другите, да не пускаме много чужди хора, да не даваме на друг да носи детето - за да може то да свикне с нас и да се адаптира по-лесно. Говорихме за тайната, за разкриването и т.н. За тези, които вече са осиновили, се организират срещи, където можеш да отидеш с детето, да споделиш опит. Винаги, ако имаш проблем, можеш да се срещнеш с тях и да получиш подкрепа.

Аз не съм осиновител,само бъдещ приемен родител. Но ще си позволя да се включа,защото смятам,че имаме нужда от помощ. Преди и след като детенцето влезе в дома ни. В Стара Загора екипа по приемна грижа работи по шведски модел. Обучението ни беше групово,проведено под формата на ролеви игри. Много говорихме за чуствата на изоставените деца,какво губят от живота в институция,как биха ни провокирали. Думата "първична рана " не беше спомената,но с други думички това ни беше обяснено. Не ни дадоха готови рецепти как да се справяме. Мисля,че това няма и как да стане,защото всяко дете е различно и реагира по различен начин. Но и аз като Фоксче със сигурност свалих розовите очила. Обучението ми даде най-обща представа за това какво ме очаква. Останалата част от картинката си допълних от изчитането на форумите тук. И въпреки това не съм готова.И понеже си давам сметка за това,много се страхувам. Имам още много въпроси. Имам дъщеричка и не знам как ще реагира тя на приемното детенце,макар,че вече знае,как у нас ще дойде да живее една малка нейна приятелка.
Така или иначе след идването на детето в къщи ще ни посещават от екипа по приемна грижа и отдела за закрила на детето. Гарантираха ми,че ще ми окажат всяка необходима помощ. Много се надявам това да стане и то компетентно.

Забравих нещо.....Дар, подготвиха ни и за това,че може детето да не ни приеме. И за това,че трябва да бъдем МНОГО търпеливи. И че тези деца не знаят как да общуват,как да изразят по правилния начин чуствата си и не бива ние да реагираме първосигнално.
А що се отнася до представата ми за детето,аз лично нямам никаква...И съзнателно не градя такава. Детето е дете,няма значение какъв цвят е косата или очите му.

Определено търпението в случая не е просто дума, а означава нещо, което на моменти изисква ужасно много и целенасочени усилия.
Убеждавам се, че за приемните родители е предвидена една доста по-добра подготовка, нищо, че е само на теория. Странно, че се получава така, разликата е само във формата на грижа, но самата грижа не е различна.

Аз макар, че вече съм минала по този път все пак ще се включа. На мен ми зададоха въпроса по иначе. Как ще реагирате ако детето не отговори на вашите очаквания когато порасне?
Бях много учудена, че ме питат това и отговорих - само да е живо и здраво. Нямах и нямам никакви свръхамбиции за него. Само дето си мислех, че ще се роди момиченце, пък то излезе момченце. И имах притеснения, че с момче няма да се справя, ама на - справям се/поне до този момент/  колкото и нескромно да звучи.

Да,напълно съм съгласна за търпението. Исках с малко думи да кажа много неща и не бях съвсем точна в изказа си.
Но ще си позволя да добавя още нещо. На обучението ни дойде едно приемно семейство,взели дете  преди два месеца. Те ,един през друг, с много вълнение разказваха за всичко преживяно. Няма да мога да ви опиша цялата гама от чувства,които изпитах,докато слушах. Това беше най-ценния ни урок. Спомням си последните им думи-колкото и да е трудно,усилието си заслужава.Особено когато видиш радостта в очите на детето и чуеш смеха му.

Подкрепям идеята.
Истина е,че ние от форума сме малко по-добре в това отношение.
Може да е малко, но е помощ и съвет.
А има толкова други семейства,които няма с кого да споделят и да попитат.Около мен има няколко семейства, които не пишат тук,но и сякаш се затварят за осиновяването и не ме пиат вече.Сякаш има един страх,едно объркване или незнам какво им е точно на душата,но просто игнорират проблемите с децата и понякога го отдават на това,че са осиновени.Много ми беше трудно да убедя моята близка приятелка,че детето и не е това,че е осиновено,а си е просто такъв характер и че и моят Цеци е правил много неадекватни неща за възрастта си,но аз съм видяла и другите деца от площадката,че са ги правили.
Те са деца.
Помащ преди да вземем Цеци имаше/курса за родители/,но много от нещата възникваха после и ние нямаше откъде да ги прочетем или кой да ни подскаже поне малко от отговорите.
Дано тази организация наистина направи по-леко ежедневието на родители и деца и то не само в първите дни или месеци, а и в години.

Момичета, на поредната среща с Приятели на Децата (Amici dei Bambini), се реши съвместно да организираме една информативна среща, на която едновременно да се запознаем с формата (метода) на обучение, която те прилагат успешно от години и от своя страна кандидат - осиновителите и настоящите осиновители да споделят своите възгледи и впечатления.

Срещата все още няма определена дата, със сигурност ще се планира в някои от почивните дни, тоест - събота или неделя, предвид заетостта на всички.

Поради ограниченото място, на този етап, идеята е да се формира група от приблизително пет двойки (или сами) родители-осиновители и пет двойки (или сами) кандидат - осиновители.
Мястото за срещата се предоставя любезно от Приятели на Децата в офиса им в центъра на София.

На срещата ще присъстват юрист, психолог и социален работник.
Предвиден е и още един психолог добре познат нам.

Моля, желаещите да участват да ми пишат на ЛС, с уговорката, че точната дата ще им бъде потвърдена с нужното предизвестие.

Опитах се да поставя цитат на Дар за най-отчаяното ДА!

Моето "следобучение" е този форум. Когато преди няколко дни имаше "ще се махна, ще избягам от къщи при баба" сякаш имах отрепетирана реплика, че при баба отиваш на гости, но мястото ти е тук - в нашето семейство. Колко много "затваряне" избягнах благодарение на наученото тук, колко много свобода на страховете си дадох, та на тях сякаш им доскуча с мен и взеха да се разсейват и не ме притискат така както преди.
Никакво обучение преди нямаше, не сме имали и среща с психолог. А това ни е било много необходимо. Откривахме топлата вода... а тя била открита отдавна.

zdraveite.kogato se re6avame da si vzemem dete ne mislim za ni6to ,a samo koga na6eto dete 6te bade v ka6ti,togava niamame nugda da mislim kakvo 6te ni triabva.I taka triabva nie  SmE SHTASTLIVI v TOZI  Moment.HO POSLE, VSI4KI IMAME NUGDA OT POMO6 .

Ами аз ти пуснах потвърждение, ама си си препълнила кутията душа

Душке,  ми много желаещи, бе! Бутат се, бият се, настана суматоха!

Сериозно: поизтрих туй онуй.

Ще видим как и кога ще се организираме, но със сигурност ще публикувам информация тук, както и на всеки заявил желание поотделно. 

Това го бях пльоснал в една друга тема, но тука му било мястото.

Бях решил, че съм открил топлата вода ама нейсе. Прочетох темата. Прави ми впечатление, че доста от кандидат осиновителите може би смятат, че нямат нужда от такава помощ. ПРЕДИ. Което донякъде е обяснимо, защото в такива срещи трябва да се излезне от анонимност, да се говори за болки и неизживяни загуби. Все неприятни неща.

Дали наистина е така?

Бих се включил в срещата ако още е възможно. Вярвам определено в този модел. А София вярно, че е най - големия град, но има кандидат осиновители и на много други места:) Освен това Може би там има нужда и от повече работа. Така, че както се казва сега в София, скоро и в други градове:) Дано!!!

Ето и писанията ми:

Колкото повече чета толкова повече се убеждавам в едно нещо. Огромна част от осиновителите не са осъзнали или отработили проблемите си свързани с невъзможността да имаш дете. Които са много и разнообразни.

Когато към тези проблеми се добавят и проблемите на изоставянето на децата понякога нещата могат да излезнат извън контрол.

Защото се очаква възрастния да е в състояние да помага. Но за до го прави трябва да може да помогне на себе си. И трябва да има широко отоврени очи. За да вижда. И отворено сърце. За да чувства.

А ако болката в него е достатъчно голяма той ограничава сериозно каналите на комуникация с детето си (реципрочно с всички останали) и най - вероятно той ще пропусне много важни неща. Които детето е искало да ми каже или покаже.

И неизбежно рано или късно нерешените проблеми от родителите се прехвърлят към децата. Които пък си имат достатъчно явно.

Изключително малко се работи с родителите преди да пристъпят към осиновяване. Този процес обикновенно отнема доста години. Би било чудесно ако още тогава започне да се отработва този проблем, защото с времето определено се задълбочава.

И когато дойде време за подготовка за осиновяване да се наблегне на възможните проблеми на детето.

Чудесна теория. А какво става на практика? Почти нищо.

Кандидат осиновителите имали късмет са били уплашени за възможните усложнения с осиновените деца. Може би са се замислили сериозно, а може и да не са. Тези, които не са имали късмет са били доволно претупани и ще им се налижи да откриват много истини за себе си и децата си в крачка. както повечето го правим.

Но никъде няма да има засегнат проблема с невъзможността да имат деца. А той е мого сериозен. И ако не е решен е предпоставка за много бъдещи проблеми.

Петя незнам дали сте мислили за такива варианти, но според мен би било чудесно ако е възможно да се организират срещи между осиновители и кандидат осиновители, както и между осиновители и големи осиновени.

Интернет колкото и полезен има и доста недостатъци. Позволява сериозно икривяване на тълкуванията, мисленето и реакциите:) Срещите на живо според мен биха били доста  по - полезни.

Представям си нещо като група по взаимопомощ, където може би в началото едните повече ще питат а другите ще отговарят.

Бих искал да участвам. Ако решите да организирате нещо подобно бих участвал с удоволствие.

Може да са организирани заедно с Ангенцията за закрила на детето. Може и ние да си ги организираме.

Както решите. Можем да започем от няколко града. Където има желаещи да "посрещат" въпросите. Редовна среща на определено място. Нещо такова.

Нещо започвам много да се паля по тази идея. Какво мислите?

Има ли хляб?

Утре приключвам това обучение и се радвам много, че имаше такова! Запозната съм с доста неща, къде от тук, къде от книгите, но както казах и на самото обучение:"НА теория почти всичко знам, но на практика няма да е лесно" Помогна ми да си дам отговор на въпроси, тези за моите страхове и още много. И може би най-доброто от това обучение е, че се запознах с хора, които изпитват същите чувства като мен и моя съпруг. Имат подобни страхове, въпроси... На всеки един, който не е минал и има желание да премине през обучението, му го препоръчвам горещо. И психологът и социалните работници са адски търпеливи с нас, изслушват ни, опитват се да отговорят на многото ни въпроси.    След всяка среща се чувтсвам, психически уморена и имам нужда от почивка и да не правя нищо, не е леко, но си заслужава!

Приблизително след около две седмици се планира първата опознавателна среща на т.нар. обучение, но в този случай по-скоро може да се нарече група за взаимопомощ.

Тя ще бъде комбинирана от родители осиновители и кандидат-осиновители, като целта е първите да споделят повече от личния си опит.

Ще присъстват, разбира се и професионалисти, но тяхната задача ще бъде по-скоро да подпомогнат комуникацията между двете, най-общо казано - групи.

Тъй като за момента, родителите осиновители са доста повече от бройката, която може да се събере в предоставеното ни помещение и тъй като това със сигурност няма да е единствената среща - мисля да направя списък и по реда на записване, родителите да бъдат канени.
В зависимост от възможностите им, ще заместваме тези, които са ангажирани на съответната дата, със следващите в списъка.

Ще ви потвърдя точната дата, поне няколко дни предварително.

Това го има в модела, по който ще се провеждат срещите и е много важен етап.
Обозначава със специфичен термин: "обработка/преживяване на траура".

Тоест, подчертава се сериозно нуждата да се преживее траура по загубата на детето, което родителите не са родили, но са носили дълго в съзнанието и сърцето си. Без значение, че това дете  е само част от представите на много от родителите.

Дар, тук не съм се разписала, защото писах в другата тема.
Ако решите че ще съм от полза - имаш ми телефона, че понякога не ми остава време да изчета всичко.

Срещата се предвижда за другата събота и/или неделя.

След като говорих с Приятели на децата, решихме, че е по-добре да отложим с една седмица, за да имаме пълна готовност.

Ще ви държа в течение.

Здравейте, искам да попитам може ли да се намери някаква литература за отглеждане и възпитание на осиновеното дете или нещо на тази тематика. Въпреки че съм с педаг образование не сме учили нищо по този въпрос което мисля че е голяма грешка понеже по дг освен биологични има и осиновени деца.
 

Не успях да прочета цялата тема, но да ви кажа аз как се чувствам. Днес ми дадоха да чета соц. доклад и заповед за вписване в регистъра и вече съм в паника. А сега накъде ? Такова безпокойство ме обзе, сякашх утре ще ми се обадят да си взема детенцето ,а аз не съм готова. Всеки ден се питам - Дали ще се справя ? Няма професионално обучение и помощ - разчитам само на  окуражаващите  думи от най -близките ми хора.

Страховете са "задължителни". Не се страхувай от тях. Всичко си идва на мястото. И курсове вече има и форума тук на мен поне ми е безценен.

льо, аз малко те позабравих, сори за което.
не се шашкай. всички минаваме през това. паниката. после минава, защото нямаш време за паника. трябва да започваш да си майка и то веднага, когато гушнеш детето. само че това става автоматично. дали си чакал година или дни, няма значение. винаги ни се струва, че не сме подготвени.
първоначално се живее като в сън, после всичко си идва по местата, къде по леко, къде по-трудно и ежедневието започва.
те и биологичните майки се шашкат преди раждането, нормално е.
и така, докато си задаваш въпроса дали си готова, виждаш, че детето ти е пораснало
не се плаши...........

Драги приятелки и приятели,

Моля ви, тези които заявиха готовността си за участие в първата опознавателна среща, организирана от AiBi и ГИОО, следващите почивни дни (събота/неделя - 19/20.04), да ми потвърдят на ЛС.

До няколко дни, не по-късно от сряда, ще дам точен ден, час и място на срещата, на всеки поотделно.

Моля, кандидат - осиновителите (които, естествено, не познавам още), да го посочат в съобщението.

Първата опознавателна среща ще се проведе на 19.04 - събота от 13.15 ч., в офиса на Приятели на децата.

Модулите са два - за кандидат-осиновители и настоящи осиновители. Първата среща предвижда да срещне родители-осиновители.

Точният адрес ще предоставя лично на всеки от участниците.


По-нататък се предвижда и първата среща за кандидат-осиновители. Ще ви държа в течение.

Аз като кандидат осиновител мога само да съжалявам ,че не мога да дойда. Зависи в кой ден от седмицата ще е срещата. Пишете!

Следващата среща по всяка вероятност ще е за кандидат-осиновители. Разбира се, че предварително ще пиша. Особено като се има предвид, че при тях желаещи за подобна инициатива се намират по-трудно.

Ще съобщя с нужното предизвестие, а междувременно се надявам вече да имаме отзиви са първата среща.

Една от участничките в утрешната среща отпадна, поради ангажименти.
Ако има някой желаещ да се включи в последния момент, нека ми пише, за да дам координатите на мястото.

Часът е 13.15.

Срещата, която се състоя днес, премина в изключително приятна и неформална  атмосфера, и от опознавателна се превърна в другарска, имайки предвид, че всички участници от наша страна си се знаем, познаваме в голяма степен историите си и приблизително етапите, които живеят децата ни.

От предвидените в началото два часа, разговорите продължиха повече от пет и ако трябва да бъда откровена, трудно се разделихме...  което от своя страна, потвърди необходимостта от това да се виждаме, не само с децата, но и без тях  – да говорим, да обсъждаме, да подлагаме на размисъл и анализ различните гледни точки.

Личното ми усещане след срещата е изключително положително. Беше ми много интересно, най-сетне очи в очи, да разменим идеи и опит.
Макар и недостатъчно като време, погледа от различни страни, пречупен през различните възрасти на децата, характери, темперамент и възприятия, както и индивидуалният подход на всяка една майка, на мен ми беше от изключителна полза. Надявам се и на другите.

В останалата си част, срещата протече  в обсъждане с професионалистите от страна на Приятели на децата на отделните модули и схемата, по която протичат при кандидат-осиновителите и съответно на нуждите (според присъстващите) на родителите – осиновители, с цел – да се изгради най-добрият модел, отговарящ на реалните потребности като информация.

Искам да благодаря много на дамите, които отделиха толкова време в съботния ден и да им кажа и оттук, че споделеният им опит за мен е безценен.   

Дар, звучи страхотно!
Само че какво да кажем ние... дето сме тъй далеч от столицата?

А, именно!!

Засега не знам как да ви отговоря, освен с приятелско потупване по рамото. 

Знаете, че всичко е на изключително доброволни начала. Малко сме, време няма, база няма... абе, само мерак има. Ако добавим и малко вяра и време, мисля че нещата ще станат и далече от столицата.
Няма да се давате! 

Така, благодаря ти, че озвучи и моите мисли. Взаимно е всичко.