Душевно сътресение/катарзис...

  • 2 084
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 127
Темата ми е зададена високопарно, знам, но съм доста психически разклатена в момента и имам нужда да прочета за опита на хора, преживели повече от мен...Ако вие считате, че имате какво да кажете по темата, то ще сме си взаимно полезни...или в името на статистиката...И аз не знам...
Случвало ли ви се е да преживеете такова нещо, което да ви накара да промените живота си из основи? Да ви изправи косите от страх? Да ви накара да мислите, че няма място за вас, или напротив, че трябва да поемете всичко, което можете, от живота си, и да съществувате пълноценно, защото сте знаели какво може да бъде? Нечия смърт, опасна болест или нещо съвсем различно...

# 1
  • Мнения: X
Случвало ми се е. И се радвам,че се случи,защото с това дойде края на лутането в омагьосания кръг. Винаги има един момент,в който заставаш сериозно изправен пред себе си,заявяваш какво искаш,признаваш какво  можеш и какво не можеш, прощаваш си за това,което си си сторил и решаваш да заживееш най-накрая във мир със себе си...или поне при мен така се получи.

# 2
  • Мнения: 2 401
Мдааа случвало ми се е, дори съм го споделила тук в един друг подфорум.  Промени ме много, оттогава се чувствам като Шотландския боец, вече нищо не може да ме уплаши, наистина нищо. Единствено децата ми са ми слабото място. Всичко останало приемам като игра.

# 3
  • Primum non nocere !
  • Мнения: 1 526
Миналата година януари, се прибрах в Бг  за седмица. Детето, тогава на 2м и мъжът ми останаха в Германия. Аз пътувах с немския си племенник и неговата приятелка. Пукнах гума на магистралата преди Бърно с 140км'ч. Изхвърчахме от пътя, едва успях да овладея колата и да ни предпазя от тировете, защото бях в лявото платно , а в дясното имаше тирове.

Никога не съм вярвала, но при полета на колата, виждах всичко в забавен кадър.
Както и да е. Работата не я свърших, отложих я зя лятото, и три дни не можех да се съвзема, както си редставях страшни картини. Окопитих се.
Стискам и на теб палци и се надявам бързо да се съвземеш. Живота е много красив!

# 4
  • Мнения: 223
Тъкмо 3 пъти в живота си. Сега съм на 29, значи: на 12, на 16 и на 23 се случи да получа доста силни шамари от съдбата, касаещи семейството ми и лично мен. Порастнах много бързо. Понякога не знаех на кой свят се намирам, но жаждата ми за живот и фактът, че никога не се отказвам ми помогнаха да се справя, както и взаимно да си помогнем с моите хора.

В крайна сметка всяко нещо, което ми се е случило ме е направило силна, смела и изобщо това, което съм.

# 5
  • София
  • Мнения: 4 423
Случвало ми се е, няколко пъти и за съжаление това не ме направи по - силна или безстрашна.
Промени ми се живота, стана ми по -тежко, психически се сринах.
Все още се боря със страховете си, вече 6 години, но все по - безуспешно, все ми се струва, че става по - трудно.

# 6
  • Мнения: 619
Може би съм изпадала в подобни ситуации.По-силна -не не станах.Такива паранои ме хванаха, че още ме държат, а и с тези новинипо ТВ....съвсем

# 7
  • София
  • Мнения: 3 099
Да. И това, което не ме убиваше, ме правеше по-силна. Но стига ми вече - по-силна не желая да ставам... Посредствена съм - стига ми толкова!

# 8
  • Мнения: 750
Сърцето ни така е устроено,че да преживее всичко!
Много шамари ми удари живота!
Но,не съжалявам за нито един от тях.
Така се изградих.
Няма да разказвам преживяното от мен....
Трудностите само ме амбицират повече!
Нахъсват ме за живот!
Ако не ми се бяха случили много от тези лоши неща....много хубави нямаше да ми се случат!
Когато Господ затрваря една врата с трясък.....някъде тихичко отваря друга за теб!Само трябва да се огледаш за да я видиш коя е 'твоята' врата!
Успех ти желая!

# 9
  • Мнения: 223
Да. И това, което не ме убиваше, ме правеше по-силна. Но стига ми вече - по-силна не желая да ставам... Посредствена съм - стига ми толкова!

И аз това си мисля.

# 10
  • Мнения: 349
За сега 3 пъти в живота.Първият,когато бебчето ни на 28 дни изкара 2-странна бронхопневмония и беше между живота и смъртта.Вторият,когато на второто ни детенце  му издърпаха и увредиха ръчичката за цял живот.И третият път миналата година по Коледа,когато половинката получи някаква много страшна психическа криза /още не мога да си обясня какво се случи/.
Ударите на живота не свършват,но всеки един те прави по-силен.Пропуснах,че преди 15-тина дни баща ми-здрав,прав,силен работохолик едва не почина,защото твърде дълго време не е обръщал внимание на здравето си.Бях потресена,най-малко очаквах  той да има здравословни проблеми.
Всички ме смятат за много силна и позитивна личност,само аз си знам какво ми коства това.

Общи условия

Активация на акаунт