- Публикувана: 25 фев. 2008, 10:00 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2008, 20:49 ч.
Ако бях сама...
Ако успея да се справя финансово и жилищно ще съм ок. Най-вече жилищно.
Бу, откъде ги мислиш тези теми?
Понякога когато мъжа ми пътува някъде или прави нещо рисковано, все ми е свито сърцето.
Че аз без него съм заникъде... Малко егоистично, но си е така
С кой ще си споделям всичко?
Кой ще ме търпи такава, кой ще ми изпълнява всичките щуротии?
Сигурна съм, че като него няма друг на света, колкото и да ме дразни понякога.
Понякога когато мъжа ми пътува някъде или прави нещо рисковано, все ми е свито сърцето.
Че аз без него съм заникъде... Малко егоистично, но си е така
С кой ще си споделям всичко?
Кой ще ме търпи такава, кой ще ми изпълнява всичките щуротии?
Сигурна съм, че като него няма друг на света, колкото и да ме дразни понякога.
Слушай, Бу, не ни заблуждавай. Първо адвокатска тема за семейно право, после "Ако бях сама". Не пасем трева. Кажи си, какво има?
Точно това очаквах някой да пита. Поради щото в другата тема поясних горе-долу за какво иде реч.
С 1ва опция гласувах. Имам "семеен гръб", от който бих се възползвала. А и изкарвам достатъчно, за да живея добре. По скоро не си представям грижите за детето сама.
Ако нямахме дете, бих продължила да купонясвам всяка вечер с клуб "Стара весела Мома".
Но и това е до време де, човек има нужда от жива душа покрай себе си в дългосрочен план. Сигурно бих намерила друг.
Ако нямахме дете, бих продължила да купонясвам всяка вечер с клуб "Стара весела Мома".
Но и това е до време де, човек има нужда от жива душа покрай себе си в дългосрочен план. Сигурно бих намерила друг.
Точно това очаквах някой да пита. Поради щото в другата тема поясних горе-долу за какво иде реч.
И все пак, може да поплачеш на лични, ако има защо.
Слушай, Бу, не ни заблуждавай. Първо адвокатска тема за семейно право, после "Ако бях сама". Не пасем трева. Кажи си, какво има?
По темата-не мога да си представя такъв живот. Макар че, ако стане, никой няма да ме пита какво си представям.
По темата-не мога да си представя такъв живот. Макар че, ако стане, никой няма да ме пита какво си представям.
Бу, откъде ги мислиш тези теми?
Понякога когато мъжа ми пътува някъде или прави нещо рисковано, все ми е свито сърцето.
Че аз без него съм заникъде... Малко егоистично, но си е така
С кой ще си споделям всичко?
Кой ще ме търпи такава, кой ще ми изпълнява всичките щуротии?
Сигурна съм, че като него няма друг на света, колкото и да ме дразни понякога.
Понякога когато мъжа ми пътува някъде или прави нещо рисковано, все ми е свито сърцето.
Че аз без него съм заникъде... Малко егоистично, но си е така
С кой ще си споделям всичко?
Кой ще ме търпи такава, кой ще ми изпълнява всичките щуротии?
Сигурна съм, че като него няма друг на света, колкото и да ме дразни понякога.
И аз така. На този етап изобщо не си представям живота без милото. Ако ми се наложи по някаква причина да съм сама сигурно бих се справила, но това изобщо не искам да го допускам, а камо ли сценарии да си разигравам. Така ми е добре и съм щастлива и не знам какво бих правила без мъжа до мен.
Ако успея да се справя финансово и жилищно ще съм ок. Най-вече жилищно.
Ами ситуативно е. Ако заради детето наследя някое от жилищата, които си строи фамилията в момента - ще се справя. В смисъл, че не съм омъжена и бих имала право зарди детето на жилище по наследство за нея. Иначе ще ми е много трудно. Ако трябва да живея сама в Плевен с две деца - квартира 200лв, парно и сметки 200-300, ще ми трябва заплата най-малко 700-800. Тук трудно ги дават тия пари. В София пък без жилище съвсем не мога да си го представя. По майчинство, с дете на 4г и бебе... Освен ако не стана фиктивно студентка и не заживея в Ст град, дам бебето на ясла на 9-10 месеца и си намеря добра работа.
Всъщност ако остана сама може би ще живея при наще или в апартамента на баба и дядо, това като за начало, докато бебето порастне и си намеря работа. Абе аз ще се оправя, но няма да е песен живота ми определено. А с времето ще се оправят нещата.
Говоря за финансовата страна, емоционалната е друго нещо.
Че кое им е интересно на праните гащи? Ние искаме за мръсните да четем, за мръсните....
И сериозно по темата- аз ли съм най големия песимист, че мисля винаги и за най лошия вариант? Все пак всичко се случва ( чукам на дърво). Искрено се възхищавам на жени, преживели загуба, без значение причините, които намират сили за втори опит.
И сериозно по темата- аз ли съм най големия песимист, че мисля винаги и за най лошия вариант? Все пак всичко се случва ( чукам на дърво). Искрено се възхищавам на жени, преживели загуба, без значение причините, които намират сили за втори опит.
Говоря за финансовата страна, емоционалната е друго нещо.
Ще се справям точно толкова успешно, колкото и като сме заедно, но ще ми липсва оня авантюризъм, който сега е двигател на нашето семейство - сама не бих поела рисковете, които поемаме като двойка на принципа: "Щом сме двама, страшно няма!". Ако съм сама ще залагам много повече на сигурното /главно заради децата/, а знаем, че който не рискува, не печели. Животът ми ще е ужасно скучен.
Опция едно. Животът продължава, докато не свърши наистина.
Подписвам се с две ръце под това. Ако съм здрава - никакъв проблем за нищо.
Не едно и две изпитания са ми показали, че мога да се справям сама, за което само мога да съм благодарна на съдбата.
Ееее, аре не ми се правете на много корави пички....Начело с Лиси! Ако милото го няма, ще окапете като мушмули...И няма да имате време за форум...
Ако милото го няма, ще окапете като мушмули...И няма да имате време за форум...Точно за да съм сравнително независима и за да не изпадна в състояние на ступор при екстрена ситуация работя КАТО ВОЛ. За жилище-не е проблематично.
Но е по-добре да ми е жив и здрав и да ми хърка до ушето до 80 години поне.
Жози, моля те, не работи като вол.
Номерът е да не работиш като вол,
а да имаш като че си работил така.
Смени си стратегията, не се мъчи.
Сега си даваш здравето за кинти, а
след време ще даваш кинти за здраве.
Струва ли си?!
Работи като котка, бейби, не като вол.
Вчера ти казах. Мъжът го няма. Има други.
Номерът е да не работиш като вол,
а да имаш като че си работил така.
Смени си стратегията, не се мъчи.
Сега си даваш здравето за кинти, а
след време ще даваш кинти за здраве.
Струва ли си?!
Работи като котка, бейби, не като вол.
Вчера ти казах. Мъжът го няма. Има други.
Жози, моля те, не работи като вол.
Номерът е да не работиш като вол,
а да имаш като че си работил така.
Номерът е да не работиш като вол,
а да имаш като че си работил така.
Ама....вари ме, печи ме, ако щеш, ме панирай.....не знам как да се променя.
Блонди, за другите не знам, но мен от време на време ме нападат едни черни мисли преди сън. Тогава правя планове за спасение. Не знам дали ме разбра 
И всъщност си мислех, че повечето от нас са така Аз мисля всякакви неща...включително как ще я бъде, ако аз се гътна
Блонди, за другите не знам, но мен от време на време ме нападат едни черни мисли преди сън. Тогава правя планове за спасение. Не знам дали ме разбра
И всъщност си мислех, че повечето от нас са така Аз мисля всякакви неща...включително как ще я бъде, ако аз се гътна
Бу, преди да се гътнеш да си напишеш завещанието - ясно и точно.
До момента се оправям много добре , още не съм омъжена , а даже и да се омъжа не смятам да лежа на една кълка и да чакам наготово .
Та и да ме зарежат или нещо по - лошо аз пак ще си имам професията и доходите , които съм си подсигурила стига да съм здрава .
Единствената пречка , която виждам е да легна болна , друго няма какво .
Та и да ме зарежат или нещо по - лошо аз пак ще си имам професията и доходите , които съм си подсигурила стига да съм здрава .
Единствената пречка , която виждам е да легна болна , друго няма какво .
Ама защо некрофилски?
Бу, аз прочетох всеки един отговор и като махнах настрана нахаканите отговори, другото остана само бляк сайд.
Виж, аз бих се притеснила, ако спечеля от тотото и 10 лева. До сега съм като в оня виц, "Я, това съм го задраскала!"
За живота Владо Даверов имаше хубави редове надиплени. Ако ми остане време- ще потърся.
Бу, преди да се гътнеш да си напишеш завещанието - ясно и точно.
Гледала ли си един филм "The secret" , изгледай го ако не си .
Ако повярваш на това , което искат да втълпят много ще се пазиш от такива мисли .
Мислите имат енергия , негативните 10 пъти по силна .
Дали можеш да предизвикаш нещо само с мислене , не съм сигурна , но за мое успокоение гледам да мисля много позитивно .
Блонди, за другите не знам, но мен от време на време ме нападат едни черни мисли преди сън. Тогава правя планове за спасение. Не знам дали ме разбра
Джей Джей, разбирам те прекрасно. И аз си ги разигравам мислено тези варианти. НО, не ги допускам наистина като реални, което е грешно, разбира се. Просто действам като щраусите, пък ако не дай си Боже ми се наложи, тогава ще го мисля
Бу, преди да се гътнеш да си напишеш завещанието - ясно и точно.
Абе за вас секс преди лягане няма ли? Вино? Книжка?
Никога не можеш да измислиш подходящ сценарий за приемането на смъртта. И за начина, по който ще реагираш. Нещата са много простички - уговаряш се с някого да се видите в понеделник, а в понеделник него вече го няма. И няма сценарии за това. Така че... живейте си неделята, носете си новите дрехи и не се занимавайте с глупости
Че кой мисли негативно тук. Трябваше да се поставим в евентуална ситуация. Всичко се случва. Не е казано и че някой ще умира. Може да решиш, че не обичаш човека и да искаш да си сама съзнателно. Може той да реши, че не сте един за друг и т.н. И това също може да не етолкова драматично. 
Джей Джей...
То това е ясно. Не си го слагам чак толкова на сърце. В същите тези моменти, ме напада и танатофобията. По-добре да мисля как ще живея ако имам проблеми, отколкото какво ще стане като умра
Гледала ли си един филм "The secret" , изгледай го ако не си .
Ако повярваш на това , което искат да втълпят много ще се пазиш от такива мисли .
Ако повярваш на това , което искат да втълпят много ще се пазиш от такива мисли .
Дона, права си, разбира се
Старая се да си нося новите дрехи във всеки един смисъл, включително и буквален Животът е твърде кратък, за да се забива човек в такива мисли постоянно, но и да кажа, че изобщо не мисля за евентуалности и как биха ми се отразили, също не е вярно
Но не искам да проверямам дали съм права.
Добре де, ама защо не си представяте примерно как срещате млад, но безработен пич, който се оказва любовта на живота ви, как напускате мъжа си заради него и заживявате в каравана... ей такива ситуации си представяйте поне
Кой е казал обратното? Всичко си представям.
Доне, недей така. Покрай караваната си представям и налична свекърва. И всички вкупом на единственото легло вътре. Вънка-на 200 метра нужник с изкъртени дъски по пода. Лошо, много лошо. Няма да се влюбвам повече.
Черната фантазия ви е нападнала вас.
Моят искаше да си направи такава, но го питах яде ли гъби. И той се отказа.
Черната фантазия ви е нападнала вас.
За тези , които много се притесняват ... направете му застраховка живот . 
Моят искаше да си направи такава, но го питах яде ли гъби. И той се отказа.
Ау, Саня, то от твоето няма по-черно, бе!
Ааа, има, има. Аз съм оптимист, все пак.
Моят искаше да си направи такава, но го питах яде ли гъби. И той се отказа.
Аз имам, мисля и на него да направим. Все пак всичко се случва, човек трябва да има едно на ум. Може да е застраховка от тея дългосрочните - моята планирам след още 15 години да я вложа в учението на детето
Доне, недей така. Покрай караваната си представям и налична свекърва. И всички вкупом на единственото легло вътре. Вънка-на 200 метра нужник с изкъртени дъски по пода. Лошо, много лошо. Няма да се влюбвам повече.
Черната фантазия ви е нападнала вас.
Черната фантазия ви е нападнала вас.
Е, що бе Аз имам, мисля и на него да направим. Все пак всичко се случва, човек трябва да има едно на ум. Може да е застраховка от тея дългосрочните - моята планирам след още 15 години да я вложа в учението на детето
Аз имам, мисля и на него да направим. Все пак всичко се случва, човек трябва да има едно на ум. Може да е застраховка от тея дългосрочните - моята планирам след още 15 години да я вложа в учението на детето Е, аз го питах на майтап, а той се отказа насериозно. Довечера обаче ще му кажа да си направи. Сериозна съм. Всичко се случва и без него съм за-ни-къ-де.
Що се отнася до твоята представа-ето такива неща съм по-съгласна да си представям. И особено ако подкрепя кърменето, цена няма да има.
Е, аз го питах на майтап, а той се отказа насериозно. Довечера обаче ще му кажа да си направи. Сериозна съм. Всичко се случва и без него съм за-ни-къ-де.
(аз имам две, всъщност, едната ми е фирмена). Едната е дългосрочна, месечни вноски. Другата е като автокаско - плащаш малка сума еднократно и ако се гътнеш в рамките на годината, при получателя отива сума. 
Бу, преди да се гътнеш да си напишеш завещанието - ясно и точно.
Бу, беше пускала такава тема преди, даже ме скастри, че ще ми е все тая
Не мога да си представя такъв живот. А и не искам. Всеки път като отиде "милото" в командировка му звъня по сто пъти да му чуя гласа, ако е в чужбина се засипваме със смс-си от рода "лека нощ", "добро утро", " как спа" и т.н. . Звъним си по всеки повод (най-вече аз) - докладвам кое дете яло, кое е спало, кое е казало нещо интересно и т.н. Ако не му звънна известно време ми звъни пък той да види какво става. Направо сме се срастнали двамата.
...всъщност пропуснах да кажа повече за дългосрочната - ако се гътнеш, банката (дружеството, не им разбирам) изплаща остатъка от сумата, т.е. получателят ще получи цялата сума в уречения период. Отделно ако си нетрудоспособна по някаква причина, срещу болничен лист се изплащат суми. Абе, има смисъл от тези работи
Бу, беше пускала такава тема преди, даже ме скастри, че ще ми е все тая
Спомням си я и аз
Аз не помня какво писах по нея
Бу, представям си го този, но милиардер
Бу, беше пускала такава тема преди, даже ме скастри, че ще ми е все тая
Спомням си я и аз
Аз не помня какво писах по нея 
повечето от вас казват, че са гласували с втора опция, но засега първа опция води в анкетата
Мислих, мислих и на този етап гласувах с последната опция
Пускала съм, де. И в нея пак ме наритахте
Стига, бре, Ти, как ще сме те наритали, темата беше хубава, реална и нормална. Просто е трудна за предвиждане, както и тази. Но са хубави
Бу извъртя темата така, че стигнахме до внезапното гътване на някой от родителите или на двамата едновремено. Сега като Ви скофти настроението още малко с мрачни перспективи, ще си признае, че всъщност тя е застрахователен агент и тази седмица има промоция на застраховка Живот!!! Нали Бу. Признай си!!!!!
Отговорих с трета опция, но нямам предвид финансово, там особени проблеми няма да имам (е, по-добре е да сме двама де ), емоционално ще ми е трудно, и в голяма степен това е обусловено от детето. Хубаво е двама да се радвате или да се тревожите за едно дете, някак поотделно не се получава. Иначе, ако сме сами, без деца, жените се справяме по-добре от мъжете, поне моите наблюдения са такива, те някакси окапват, а ние се стягаме и продължаваме. Но малко озлобени продължаваме...
), емоционално ще ми е трудно, и в голяма степен това е обусловено от детето. Хубаво е двама да се радвате или да се тревожите за едно дете, някак поотделно не се получава. Иначе, ако сме сами, без деца, жените се справяме по-добре от мъжете, поне моите наблюдения са такива, те някакси окапват, а ние се стягаме и продължаваме. Но малко озлобени продължаваме...
Няма незаменими хора,което важи и за мен самата.Чесно казано получавам достатъчно ,за да се оправям сама.....май беше по-добре,когато бях сингъл Сама не означава самотна,нали????Аз преди постоянно излизах с приятели и колеги,лудувахме,купувах си много повече неща.....май ми харесва да съм сама.Погледнато от другата страна обаче.....хубаво е да има кой да те чака вечер,да те гушка,да те кара да мъркаш от щастие 
Въпрос на личен избор,мили ми другарки.Аз и в двата случая се справям.
Сама не означава самотна,нали????Аз преди постоянно излизах с приятели и колеги,лудувахме,купувах си много повече неща.....май ми харесва да съм сама.Погледнато от другата страна обаче.....хубаво е да има кой да те чака вечер,да те гушка,да те кара да мъркаш от щастие Въпрос на личен избор,мили ми другарки.Аз и в двата случая се справям. 
Тъкмо се засилих да отговорям и видях че въпросът е само към жените
че иначе кво щехме да правиме....
Тъкмо се засилих да отговорям и видях че въпросът е само към жените
че иначе кво щехме да правиме....
Ужас... Щяха да ме помислят за женчо
Тъкмо се засилих да отговорям и видях че въпросът е само към жените
Но кажи си, какво толкова. Тъкмо се засилих да отговорям и видях че въпросът е само към жените
Но кажи си, какво толкова.
С финансовия недоимък всеки що годе добре образован може да се справи, независимо от пола. Мисля, че е несправедливо да разглеждаме човекът до себе си предимно като източник на доходи за семейството.
Минавали са ми такива мисли през главата.
Минавали са ми и такива ситуации през живота, мои и на близки до мен хора.
И отговорът ми е, че животът е непредвидим и никога не мога да отговоря еднозначно.
Не зная как бих се справила. Мога да кажа единствено, че ще ми тежи, аз съм обвързана много дълбоко на емоционална основа с мъжа до мен.
Финансово имам гръб, освен в лицето на мъжа си, така, че в материално отношение едва ли ще ми се отрази една такава липса, но ако това ще ти бъде от полза, бих казала, че времето лекува много неща.
Не мога да пренебрегна и личностния фактор в такава ситуация.
Има хора, които са лабилни и зависими по рождение, има други, които крият неподозирани дори за себе си възможности и такива превратности не само не могат да ги пречупят, ами изваждат забележителни житейски успехи, като фокусник зайче от шапката си.
Минавали са ми и такива ситуации през живота, мои и на близки до мен хора.
И отговорът ми е, че животът е непредвидим и никога не мога да отговоря еднозначно.
Не зная как бих се справила. Мога да кажа единствено, че ще ми тежи, аз съм обвързана много дълбоко на емоционална основа с мъжа до мен.
Финансово имам гръб, освен в лицето на мъжа си, така, че в материално отношение едва ли ще ми се отрази една такава липса, но ако това ще ти бъде от полза, бих казала, че времето лекува много неща.
Не мога да пренебрегна и личностния фактор в такава ситуация.
Има хора, които са лабилни и зависими по рождение, има други, които крият неподозирани дори за себе си възможности и такива превратности не само не могат да ги пречупят, ами изваждат забележителни житейски успехи, като фокусник зайче от шапката си.
Първа опция. Не се оставям да завися от мъж- нито материално, нито емоционално.
Иначе е като търговски договор, всичко изчислено и калкулирано, не вярвам, че повечето от нас имат такива отношения. На мен 1-ва опция ми звучи, все едно сме я дочакали с огромно облекчение, че най-сетне се измъкваме от тази връзка. И, Бу, всъщност бих си сменила мнението (от опция 3), но няма такава опция: "Животът е труден, но се справям добре". 2-ра опция прилича на нея, но не е съвсем същото.
И с него и без него винаги съм се оправяла в живота.Никога не съм била зависима от мъж също и от съпруга ми.Сама се чувствам по добре защото нося само своя товар на гърба си, а иначе цял живот съпруга ми е като гърбица на камила ама с това сърце дето го имам ще си го нося май цял живот.
Животът тече нормално, справям се добре 
и аз така
Като изключа това , че ще ми е много мъчно за него - опция 1 .
Жлищно съм много добре осигурена . Изкарвам и пари ... ще се оправя повече от добре .
Жлищно съм много добре осигурена . Изкарвам и пари ... ще се оправя повече от добре .
Ама то състоянието се мени.В първия момент губиш почва, трябва ти малко време.Чисто емоционално, но и физическа е даже болката.Това не е добре, криво-ляво буташ.Не иде реч за материална осигуреност.После, с времето поемаш отново по пътя.А дали добре или зле-зависи от много фактори.
Че аз без него съм заникъде... Малко егоистично, но си е така
С кой ще си споделям всичко?
Кой ще ме търпи такава, кой ще ми изпълнява всичките щуротии?
Сигурна съм, че като него няма друг на света, колкото и да ме дразни понякога.
С кой ще си споделям всичко?
Кой ще ме търпи такава, кой ще ми изпълнява всичките щуротии?
Сигурна съм, че като него няма друг на света, колкото и да ме дразни понякога.
Бу, откъде ги мислиш тези теми?
Понякога когато мъжа ми пътува някъде или прави нещо рисковано, все ми е свито сърцето.
Че аз без него съм заникъде... Малко егоистично, но си е така
С кой ще си споделям всичко?
Кой ще ме търпи такава, кой ще ми изпълнява всичките щуротии?
Сигурна съм, че като него няма друг на света, колкото и да ме дразни понякога.
Понякога когато мъжа ми пътува някъде или прави нещо рисковано, все ми е свито сърцето.
Че аз без него съм заникъде... Малко егоистично, но си е така
С кой ще си споделям всичко?
Кой ще ме търпи такава, кой ще ми изпълнява всичките щуротии?
Сигурна съм, че като него няма друг на света, колкото и да ме дразни понякога.
Мдааа, и аз така...
Според мен,без милото животът е труден,но не и невъзможен.Всичко е до навик-в началото след раздялата е много трудно,дори ти се струва невъзможно да продължиш напред сама,но след това всеки се приучава някак си живее и без въпросното мило с надеждата да се появи друго,ново мило
....бих се справила без него 
.
От прагматична гледна точка, живоът ще тече нормално, аз ще се справям чудесно.
Както съм се справяла преди 'милото', така ще се справям и след.
От емоционална гледна точка животът ще свърши, не си представям да го няма.
Сигурно затова в анкетата ти преобладават първия и последния отговор.
Както съм се справяла преди 'милото', така ще се справям и след.
От емоционална гледна точка животът ще свърши, не си представям да го няма.
Сигурно затова в анкетата ти преобладават първия и последния отговор.
С 1ва опция гласувах. Имам "семеен гръб", от който бих се възползвала. А и изкарвам достатъчно, за да живея добре. По скоро не си представям грижите за детето сама.
Блонди, за другите не знам, но мен от време на време ме нападат едни черни мисли преди сън. Тогава правя планове за спасение. Не знам дали ме разбра
И всъщност си мислех, че повечето от нас са така Аз мисля всякакви неща...включително как ще я бъде, ако аз се гътна
Иначе точка първа редовно я обсъждам с мъжа ми, заради което той логично сериозно протестира, че периодично го погребвам много прибързано По анкетата - отговор 2. Няма да ми е много комфортно и определено част от мен ще е празна - но мисля, че ще се справя. Твърде голям егоцентрик съм, просто не се виждам да легна да мра заради човек. Да вия като куче от загубата - да, но не и да умра от това. Колкото и да трае депресията и дупката от случилото се, ще мине в един момент. Но за форум тогаз определено няма да има време, да
Къде ще отида, че няма да се справя. Как съм се справяла и преди!?
Моят приятел работи в чужбина, но не разчитам финансово на него. Определено ми тежи самотата, ако преди ми е липсвал той, сега като се замисля ми липсва просто някой. Дали ще е той или някой друг все ми е тази. До такава степен ми е писнало да съм все сама. Май работата отива на зле...
Незаменими хора няма, или аз не съм го намерила този незаменим.
Така че гласувам с номер 1.
Моят приятел работи в чужбина, но не разчитам финансово на него. Определено ми тежи самотата, ако преди ми е липсвал той, сега като се замисля ми липсва просто някой. Дали ще е той или някой друг все ми е тази. До такава степен ми е писнало да съм все сама. Май работата отива на зле...
Незаменими хора няма, или аз не съм го намерила този незаменим.Така че гласувам с номер 1.
Много интересно нещо гледам:
Едно 80% от вас, ако не и повече, погребаха мъжовете си. Що така, бре, джанъм? Аз не съм казала под 'сама' да сте вдовици
Нали?
Питам - да останете сами.
Може Милото да е избягал при оная мръсТница Марчето от лавката, дето все си върти очите като го види, ми да - всичко се случва!
Едно 80% от вас, ако не и повече, погребаха мъжовете си. Що така, бре, джанъм? Аз не съм казала под 'сама' да сте вдовици
Нали?
Питам - да останете сами.
Може Милото да е избягал при оная мръсТница Марчето от лавката, дето все си върти очите като го види, ми да - всичко се случва!
Направо не ми се иска да отговарям на този въпрос...когато ми е хрумвала тази мисъл я избутвам надалеч. Все се сещам за разни най- гадни неща. Живота непрекъснато ни поднася изпитания.
Имаше една приказка - когато живота ти поднесе лимон, си направи лимонада. За феновете на лимонадата - наздраве!
Имаше една приказка - когато живота ти поднесе лимон, си направи лимонада. За феновете на лимонадата - наздраве!
когато живота ти поднесе лимони...
когато живота ти поднесе лимони...
1-ва опция.
Няма какво да си го представям.
От три седмици съм без 'милото'.
Справям се в пъти по-добре, отколкото някога съм предполагала.
Не съм самотна ... не ме оставят сама.
Само съм като ... прекършена.
Няма какво да си го представям.
От три седмици съм без 'милото'.
Справям се в пъти по-добре, отколкото някога съм предполагала.
Не съм самотна ... не ме оставят сама.
Само съм като ... прекършена.
Дано и на мен ако ми се наложи да остана сама, постът ми да звучи по този начин.
Сабинка, тук разликата е, че хипотетично се задава въпроса.Човек, когато е с партньор и рамо да-задава си понякога въпросите, но някак, като не е опряло яйцето-емоционалното не се мисли.Тук прозира въпроса за повечето-финансово бихте ли се справили май. А за чувствата-много ясно, че човек за известно време поне бива опустошен. Ти си сама по дефолт, нямаш друг път, освен да се справяш и въпроса Ще ли се справиш не е стоял.Буташ, теглиш и това е.За мен отговори, които гласят-Живота се тече нормално, справям се-засягат чисто финансовия аспект.Никой, който е обичал и обича и загуби любовта си, опората си, няма да каже, че живота си тече нормално, защото е в друго измерение това. 
Ха, някой малко по-горе е написал...като прекършена...мдам.
А за чувствата-много ясно, че човек за известно време поне бива опустошен. Ти си сама по дефолт, нямаш друг път, освен да се справяш и въпроса Ще ли се справиш не е стоял.Буташ, теглиш и това е.За мен отговори, които гласят-Живота се тече нормално, справям се-засягат чисто финансовия аспект.Никой, който е обичал и обича и загуби любовта си, опората си, няма да каже, че живота си тече нормално, защото е в друго измерение това. Ха, някой малко по-горе е написал...като прекършена...мдам. 
1-ва опция.
Няма какво да си го представям.
От три седмици съм без 'милото'.
Справям се в пъти по-добре, отколкото някога съм предполагала.
Няма какво да си го представям.
От три седмици съм без 'милото'.
Справям се в пъти по-добре, отколкото някога съм предполагала.
Браво на теб!
И моите наблюдения са, че жените, останали по някаква причина без мъжа до себе си, се справят много по-добре, отколкото са си представяли. Въпрос на мобилизация и ситуация. Е, и на възможности, разбира се. Две от приятелките ми предпочетоха да отглеждат сами децата си, справят се по-добре, отколкото ако разчитаха на бащите на децата. И финансово, и емоционално, и всякак.
Няма такова нещо като да не се справи сам някой.Голям човек е.Така, както са били преди да срещнат човек, с който да създават семейство, така могат и след.Физически, финансово...няма такова нещо като по-добре.Ако е по-добре-значи човека до него по-скоро е пречел и са се отървали от един проблем, от едно бреме.Не е така емоционално, когато ако си бил свързан с някой по-здраво и той не е пречел.И загубиш този човек.Пак ще се справиш, просто ще страдаш.Което няма общо обаче.
За справянето - ще се справя и финансово и с детето, самотата не ме плаши- нов ще си намеря, ама страшното е, че това там няма да съм аз, защото както и да го мисля без него (даже и да ме е зарязал заради друга - съкън) просто ще съм друг човек.
Незнам дали ще успея добре да се изразя та да ме разберете - и с друг сигурно може да ми е хубаво и друг ме е карал да се чувствам така, обаче пак е различно. 12 години сме заедно - направо сме си втръснали - той мен спасява аз - него и си вярваме. Май точно липсата на безусловното доверие в него няма да преживея, не че не може да ми изневери, ама аз пък си му вярвам и не се съмнявам в него - патка
Е, той не ми вярва чак толкова колкото аз му вярвам, ама аз съм си заплес и той си го знае, и все пак си ме иска
Аз май го обърнах на "абе обичам го бе", но по-скоро сама мога, но без него - не
Незнам дали ще успея добре да се изразя та да ме разберете - и с друг сигурно може да ми е хубаво и друг ме е карал да се чувствам така, обаче пак е различно. 12 години сме заедно - направо сме си втръснали - той мен спасява аз - него и си вярваме. Май точно липсата на безусловното доверие в него няма да преживея, не че не може да ми изневери, ама аз пък си му вярвам и не се съмнявам в него - патка
Е, той не ми вярва чак толкова колкото аз му вярвам, ама аз съм си заплес и той си го знае, и все пак си ме иска Аз май го обърнах на "абе обичам го бе", но по-скоро сама мога, но без него - не
Няма да се справя - нито финансово нито никак!
То е такава отровна каша гъбена при нас, че никой няма отърване от другия, та ако ще да се разпнеме на кръст.
И да се зарежем, пак ще се съберем, случвало се е, никой и нищо не умря.
И ако все пак ми се наложи да се справям някак сама - ще се справя, не съм от хората, които си оставят магарето в калта. Не знам точно как, но знам, че света ще обърна, за да оцелея, дори с непочтени дела
То е такава отровна каша гъбена при нас, че никой няма отърване от другия, та ако ще да се разпнеме на кръст.
И да се зарежем, пак ще се съберем, случвало се е, никой и нищо не умря.
И ако все пак ми се наложи да се справям някак сама - ще се справя, не съм от хората, които си оставят магарето в калта. Не знам точно как, но знам, че света ще обърна, за да оцелея, дори с непочтени дела
Аз съм пиявица.
Впивам се и живея.
Обичам да го чакам да се прибере от работа...
Обичам да го изпращам на работа...
Обичам да му готвя...
Да му слагам масата...
Да му гладя ризите...
Да го гледам...
Да го слушам, когато говори ...
Да спя плътно сгушена до него...
Да го усещам до себе си, когато гледаме телевизия...
Да държа ръката му, когато се разхождаме...
Обичам дори да се карам с него!
Как ще се лиша от това присъствие?
Невъзможно е!
Ще се справя ако остана сама.
Няма да умра без него, но ще страдам много!
Просто няма да съм аз!
Впивам се и живея.
Обичам да го чакам да се прибере от работа...
Обичам да го изпращам на работа...
Обичам да му готвя...
Да му слагам масата...
Да му гладя ризите...
Да го гледам...
Да го слушам, когато говори ...
Да спя плътно сгушена до него...
Да го усещам до себе си, когато гледаме телевизия...
Да държа ръката му, когато се разхождаме...
Обичам дори да се карам с него!
Как ще се лиша от това присъствие?
Невъзможно е!
Ще се справя ако остана сама.
Няма да умра без него, но ще страдам много!
Просто няма да съм аз!
Човек по принцип не е устроен да е сам. Но в днешно време стана така, че дори и да си с някой...пак си си сам!
Мда много си прав.
Препоръчани теми