Идеалната разлика във възраста между първото и второто дете

Не мисля , че има т.нар "идеална" разлика. И голямата, и малката разлика си имат предимства и недостатъци.
Моите деца имат 2 години разлика. Проблемът засега е че баткото си е почти бебе- трябва да му помагам да се облича, да се храни, да ака , да пишка, т.е. на практика се грижиш за две бебета. От друга страна я няма силно изразената ревност, много я гушка, много й се радва, поне засега
Ако първото дете е по-голямо, мисля че ще почувства по-силно ревността, а и като поотраснат ще им е по-трудно да си играят заедно.
Просто мама и тате решават кога да имат второ дете и това е.

Няма формула.Мисля,че ще получиш много и различни отговори все добре обосновани.Вие с половинката ти ще решите дали и кога сте готови за още мъници.Сигурна съм ще се справите .А те децата си идват с всичките му радости и трудности по отглеждането.От вас зависи и какви ще са отношенията между дечицата,а не разликата в годинките им.

Аз съм бременна с второто ни детенце. Разликата с баткото ще е точно 3 години. Много се измъчвах в началото на втората бременност с въпроси от рода Сега ли му е времете? Но сега, един месец преди да родя, съм много щастлива и мисла, че разлика от 3-4 години е идеална. Като пораснат ще са си приятелчета.

 Аз имах същата дилема. Реших въпроса за себе си и смятам, че разликата, която имат моите момчета е идеална. Моят по-голям син също се казва Александър ,впрочем . Когато той стана на две, наистина прецених,че е рано-та той е още почти бебе, тича насам-натам, боледува повечко, има нужда от постоянно внимание... и така (ясно ти е какво говоря )...Родих второто си момченце след 5 години. Ето ти моите доводи: големият ми син беше достатъчно голям,за да го подготвя за появата на малчо, да му обясня всичко и пр...Самостоятелен е вече в голяма степен-облича се сам, храни се сам, помага ми в къщи, тръгна на училище и е зает през по-голямата част от деня...така имам време за малкия. Вечер с малкия се занимава друг, през времето, в което проверяваме домашните от занималнята, когато си говорим с баткото и т.н....Така имам време да обръщам напълно достатъчно внимание и на двамата, като трябва да отбележа,че баткото много ми помага, когато е във ваканция, държи се наистина вече като по-голямо дете и много по-леко минават проблемите с ревността и всичко друго, произтичащо от появата на едно бебче... Съвсем различно се говори с едно дете на 6-7 години за живота с малкото братче от, например, едно дете на 3-4...Та едно толкова мъничко детенце си е почти още и то бебе...колко ще разбере, наистина?...А самостоятелността, от която дори сам вече чувства нужда баткото, е нещо, което не бях предвидила, но е голямо облекчение(говоря за чисто битовите неща-човек си няма представа колко е важно това, когато се появи още едно дете)...На всичкото отгоре, сега, откакто малкият стана на 2 години, все по-добре играят заедно двамата и са много близки (явно разликата не е чак толкова голяма), така че и това единствено притеснение отпадна-те са много близки и се забавляват страхотно заедно...Има и още предимства (, но те са от съвсем лично естество). Та така...според мен 5 години е идеална разлика, но това е мое лично мнение и мои доводи. Решете си двамата със съпругът ти, обмислете нещата...Успех и поздравления за решението да имате(когато и да е ) второ дете  

Идеална разлика няма. И при голяма и при по -малка върастова граница  си има своите плюсове и минуси:)Нашата разлика е сравнително малка - две години и въобще не е лесно, защото и двете деца са си бебета, но пък в бъдеще си мисля,че ще им е по -лесно и ще са по - близки и по игри и по акъл:)

Няма идеална разлика.
При моите е 2 год. и 10 мес. и мисля, че е много добре така. Особено както и двете са момичета.

   :peace:Toчно така,сами решете кога сте готови за второ бебе.Разликата между моите е 2 години и половина.В началото ми беше трудно,но сега нямаме проблеми.Играят си много заедно,вечер си отиват в тяхната стая ,шушукат си нещо,смеят се...

В една книжка бях прочела, че идеалната разлика е разликата в годините на ВАШИТЕ деца и честно казано много ми хареса.
Ако сега не се чувствате готови, значи не му е дошло времето. Когато му дойде времето сами ще усетите. А че всяка възраст си има плюсове и минуси - това е друга бира. Ако вие сте готови и го искате минусите на съответната възраст няма да ви пречат.

И според мен няма идеална разлика. Разликата м/у децата ми (живот и здраве) ще е 7,4г. Надявам се каката да помага

И аз не мисля, че има идеална разлика.Тя може да е за децата, за майката, за семейството, според таткото.Според мен все пак най9важна еконкретната ситуация в семейството, плановете, очакванията

Няма такава!Между мен и брат ми е 10год.той е по-малкият,но и до момента си имаме общи интереси и си се обичаме.М/у моите деца е 1год. и 8 мес.,баткото все още игнорира малкото и полагаме усилия да се разбират.Няма значение разликата,а вьзпитанието на децата!

Идеалната разлика е тази, която самите родители си определят/направят и Господ се съгласи с плановете им.

Зависи идеална за кого е тази разлика.
Ако търсим идеалната за самите деца - колкото по-малка, толкова по-добре. Така ще се развиват почти заедно (освен, ако не са близнаци), винаги ще си имат другарче за игра и споделяне на щастливите и не толкова щастливите моменти.
За родителите малката разлика е много натоварваща, защото практически се гледат 2 бебета.

аз също мисля,че идеална разлика няма,всеки решава сам за себе си,разликата между моите деца е 11 години,баткото ми помага,играе с малката и не съжалявям,че чакахме толкова за второ,в края на краищата така е рекъл господ,да са живи и здрави децата,пък другото както дойде 

Ей това ми е мечтата Не знам обаче доколко е постижима при 4 годишна разлика, каквато ще е между моите деца, живот и здраве Още повече, че не знам и дали ще са еднополови или не

И аз понеже се чудя за същото и ми казаха, че за децата е по-добре с по-малка разлика, но за родителите е по-лесно с по-голяма...

И аз като другите момичета ще кажа - идеална разлика няма.
Моите деца са с разлика помежду си от 2 години без 2 дена 
Никак не ми беше лесно в началото. Тепърва сега се виждат по-спокойни дни, когато каката е на 4 и половина а малкото на 2 и половина. Двете вече намират общ език и общи игри, а за мен има повече спокойствие Но си е голямо изпитание.
Като се замисля може би разлика от 3-4 години е по-приемлива, но знам ли. Опитайте 

Няма определена разлика, която да се нарече ИДЕАЛНА.

При моите деца разликата е 2г и 4 месеца. След, като голямото ми дете стана на 1г и4-5 месеца, решихме да започнем с опитите за второ дете. То стана сравнително бързо ( след около 5-6 месеца).

НО, имам близки приятелки които не са имали проблем с първото си забременяване, решили да поизчакат децата да са с по-голяма разлика ( с цел да им е по-лесно на родителите при отглеждането) и в един момент се оказва, че времето и годините си минават, а те са все още само с едно детенце ( за съжаление ).

Тези неща не стават по поръчка, божа работа

Аз съм с едно дете на този етап .
Винаги съм си мислела , че за да имаме второ , ще трябва синът ми да стане поне на 7 г.
Аз за себе си съм наясно , че с две малки деца не мога да се справя , а и не искам да откачам все пак ...
Още повече , че синът ми сега има огромна нужда от мен и смятам , че не бих могла да му отделям нужното внимание докато съм бременна / ако ми се случи като предишната бременност ... ужас / , а и после след като се роди бебето .
Така че - в името на детето ми и на собственото ми психично здраве  - след около пет години , ако е рекъл Господ .
Друг е въпросът ,че на този етап не съм и много сигурна дали искам второ дете .

За децата идеалната разлика е възможно най-малката. За родителите  - 7 г и нагоре 

Да. Ние мислехме за нашето спокойствие и за това разликата между децата ни е 13 години.

Мисля че или1-2 години или десетина

Зависи за кого идеална 

За децата със сигурност е най-добре малка разлика, но на родителите им идва трудничко. Много по-хубаво е да си играят заедно и да са на един акъл и не им е скучно.

Трудно е, но поне минава на един път.

Не мисля, че има такава. Всяка една си има и плюсове и минуси както за децата, така и за родителите им.

Идеалната разлика е 5 мин.
 Преди си мислих, че е 5 години, понеже между сестра ми и мен е толкова.

Подкрепям.  Аз имам този резултат - 5 мин. разлика, но първите 3 години ... И пак има "Аз съм по голям затова ще ме слушаш."

Според мен по голяма разлика, 5-7 години е по добре.

Това е и моето мнение.
Разликата на моите деца е близо 5г.Аз мисля ,че е добре, поне за мен.За сега баткото е влюбен в сестра си,но по-нататък ще видим дали ще е така

Играла съм на село със сетри с година и нещо разлика. Бяха близки една с друга, да, но не можеха да излезат от собствения си кръг и да създадат добри и здрави "външни" приятелства. Прекалено много бяха свикнали да разчитат една на друга.
Моите деца имат разлика от 6 години. Забавляват се добре. Големият си има обаче свои интереси и среда- малкият- свои забавления.
Аз и брат ми сме с 5 години разлика. Сега сме в нормални отношения. Винаги всеки е имал собствена среда и занимания, което не ни е пречило да обменяме опит, да се закачаме, лигавим по между си, дори да играем заедно.
Наистина не виждам как сама по себе си възрастовата разлика между децата би определила отношенията им като по- добри или по- малко добри.
Затова не ползвам клишета.

По важно според мен е майката да се почуства готова за второ дете-това е идеалната разлика. При моите деца тя е 11 години-просто тогава почуствах че съм готова да се отдам на второ дете и не съжалявам.Каката ми помага много в къщи, всъщност ние всички се грижим за бебето заедно,а така и тя формира навици,които ще са и от полза в живота.

на въпрос като този от 100 постинга ще има 100 различни отговора! Живот и здраве разликата при нас ще е 2 год. и 7 месеца ... Аз ще мога да дам категорично мнение след като родя, засега мога само да се надявам да не луднем съвсем 

няма идеална разлика. за мен е удобна 4 години, всеки си има съображения.

И аз мисля, че няма идеална разлика. Всеки родител я пределя сам за себе си. Аз винаги съм мислила, че три години е много хубава разлика, подходяща и за децата, но ето - синът ми е на четири и няма изгледи скоро да се сдобие с братче или сестриче.
И големите и малките разлики си имат своите плюсове и минуси.  

Грешка

Разликата между моите е три години и смятам ,че идеална/докато бях бременна си мислех, че първото е още бебе/ Първото тръгва на градина, а ти си гледаш второто.

Няма "идеална разлика", това е решение което се обмисля от двамата родители, решение което зависи от финансови и материални причини, както и решение зависещо от божията намеса.
Така, че всяко семейство си преценява в собствената си ситуация 

Това много ми хареса. Мисля, че така мисля и аз, хем ми се иска второ, хем просто не се чувствам готова и не искам. Та си присвоявам написаното и благодаря на Кrisal, че толкова хубаво го е облякла в думи 

Ето това е отговора.

Разликата между мен и сестра ми е 4 год. Разбираме се чудесно. Живот и здраве разликата на Алекс и второто ще е 4 год. също. Не сме я планирали по часовник, но се радвам, че ще е такава.

При нас разликата е 3 години и половина. За мен лично тази разлика е идеална. Голямата вече е самостоятелна, не изпитва особена ревност и много се радва на сестра си. Въпросът е вие да сте готови за второ. Слава богу Господ се съгласи с плановете ни  .

Разликата между моите деца е точно 6 години и за мен това е и
делната разлика.

Така е и при нас -разлика 2 г.9 мес.Засега ми е малко трудничко на мен,но пък си мисля,че после на тях ще им е много добре сестри-приятелки (Дай Боже)

 5 - 6 години според мен

и аз мисля, че идеална разлика няма

По принцип мисля,че идеалната разлика между децата е 3-4 години.Но моите разбира се не с с такава.Когато синът ми беше на 3-4 години смятах,че е рано за второ дете.В крайна сметка са с 7.6 години.

Аз избрах разлика, при която след време на децата ще им е добре.
И за миг не съжалявам, че съм пренебрегнала собственото си удобство.

Разликата им е 16 години и това за мен е идеалния вариант.

 Наистина няма универсална идеална разлика. Идеалната разлика за Вашето семейство е тази, която Вие ще си изберете и тази, която природата Ви позволи да осъществите. За нас тази разлика ще бъде 1 год и 4 мес. Когато родих сина си, веднага бяхме готови за второто. Просто винаги така сме си представяли нашето семейство. Затова и не се поколебахме. Предполагам, че ще е трудно, но както беше писал някой ако си готов да поемеш риска да имаш деца с определена разлика ( независимо малка или голяма) си готов и за минусите на ситуацията.

Всичко, написано дотук ми изглежда вярно. Ще ти обърна внимание върху един аспект, за който не прочетох досега. Когато голямото дете да е по-голямо, може по-лесно да се разговаря с него за темите около ревността и  да осъзнае по-добре отношението си към малкото. Това е доста важно не само за семейния мир, но и за начина, по който след години ще възприема хората /дали непрекъснато ще е в отношения на конкуренция с тях или ще общува на някакво по-комфортно ниво/. Между моите, живот и здраве, ше е томно 4 години. Не знам дали това е добре...

Смятам,че няма идеална разлика.За всеки човек тя е различна.При нас е 1година и5 месеца,а с най-малкия 3,10 и 2,5. Според мене не е важно колко години е разликата ,а след това възпитанието и отношението на родителите към децата

И според мен е така.
За мен идеалната разлика е до 4 - 5 години.Колкото по- малка,толкова по-добре за децата.Особено ако са от един пол.ОбЩи интересни,обЩи игри и дай Боже да се разбират и като пораснат .

[quote author=РоШлА link=topic=266160.msg6502057#msg6502057 date=120288935
За мен идеалната разлика е до 4 - 5 години.Колкото по- малка,толкова по-добре за децата.Особено ако са от един пол.ОбЩи интересни,обЩи игри и дай Боже да се разбират и като пораснат .
 

4-5 години
моите деца са с 4 г 4 м разлика, не са породени, но имат общи интереси

Разликата между малкия и баткото е 6г и половина.Всичко беше планувано,защото исках да съм си вкъщи когато тръгне в първи клас,но да ти кажа,че с бебе и първолак е УЖАСНО ТРУДНО.Няма кой да ми помага за гледането на малкия и е голям зор. .Но пък баткото много помага пазарува,залисва го,храни го.

Аз винаги съм си мислила, че с по-малка разлика между децата е по-добре, изхождайки от личните си отношения с брат ми, с който никога не сме били особено близки, но всъщност достигнох до извода, че всичко е индивидуално и зависи от характера на самия човек.

Подкрепям и аз имам син на 2 вече и щерка първокласница -много е трудно вече нервите не ми издържат всичко е върху мен -домакинството готвенето и възпитанието а за мен нищо!
Мисля и аз че трябваше да изчакаме каката да стане поне на 10 за да е по голяма и отговорна или както казват другите да е на 3-4 годинки -цял ден в градината а ти да си  с бебето! Живот и здраве замисляме се за третото и то ще е с 3-4 годишна разлика а каката ще ние вече на 10-11 годинки!

Идеалната разлика е разликата между моите деца 
Шегата на страна, както другите мами са ти писали няма идеал и при малка, средна и голяма разлика си има своите плюсове и минуси ! Важна е нагласата, желанието и най-вече нервите и пълното себеотдаване на майката !!! Успех

Идеална разлика няма!
Всеки има своята теория и своето виждане по въпроса. Най-важното и ти и съпруга ти да сте на едно мнение. Синовете ми са с разлика 4 години и половина. Когато забременях с малкия последно съм мислила дали е идеална разликата. Когато той се роди си мислех че е перфектна, сега далеч не мисля така. Но най-важното е да са живи и здрави!
Има три типа общоприети разлики - малката разлика - породени деца с разлика до 2 години. Изключително трудни първи 2-3 години за майката, но децата израстват заедно имат общи интереси, занимания и са си компания.
Голяма разлика над 7 -10 години. Тогава просто гледаш две поколения деца в къщи има си своите плюсове - успяваш да отделиш време на всяко тогава, когато му е нужно и никое не страда. Има си и минуси - прекалено голямата разлика е предпоставка за по-малко общуване и не особено близки отношения между децата \ но далеч не винаги е така\
И накрая средните разлики 2-6 години най-разпространени, най-често срещани. Имат много плюсове, но и много минуси - голяма конкуренция и ревност между децата, борба за надмощие, борба за влияние, спорове, боеве и т.н.

Замисляла съм се и аз  Искам второ дете,но не в момента.
Лично за мен /защото само таткото ми помага в гледането на малката/,по добре е разлика от 3-4 години.
Не зависи според мен от разликата им дали ще си намерят общи интереси,това си зависи от децата.

За мен разликата от 3 години и 8 месеца е добра. Баткото ни сам се обслужваше в повечето случаи, дори ми помагаше понякога. Не е имало ревност. Сега вече почнаха да си играят двамата, а малката е луда по него!