В същата ситуация бях и аз преди време. Малко преди да стане на 1год. и 4 мес. аз вече се бях върнала на работа и сучеше само вечер и то по моя инициатива - ако не предложех не се сещаше да си поиска сам. Една вечер с мъжът ми имахме годишнина и бързах да се приготвям да излезем на официална вечеря. Закъснявах и ако започнех да го кърмя рискувах да нямам време за гримиране и т.н., така че без много да му мисля реших да се приготвям за излизането, а малчото го сложих да спи без да го кърмя. Той си заспа спокойно и спа непробудно цяла нощ. На следващия ден също нито веднъж не си поиска да суче. Тогава реших, че явно кърменето не му е нужно след като не го търси и реших да не предлагам повече. Все пак ако беше поискал да суче нямаше да откажа, но той не поиска. Така приключи нашето кърмене на 1год, и почти 4мес. Тогава не ми е липсвало, бчх доволна че кърмих детето си до този момент, но чесно закано малко бчх и поуморена от мощните кърмения и т.н. така че не съм страдала по кърмаческия период. И двамата се чувствахме добре, гушкахме се много и си останахме близки въпреки, че вече млякото го пиеше от чаша. Сега обаче като се връщам назад изпитвам носталгия по спомените от малкото личице долепено до гърдата ми сладкото преглъщане, което се чува, когато той жадно суче... Иска ми се второто си дете да кърмя дълго...