с мъжът ми сме все на контра

Като за начало пробвай ти да погледнеш с неговите очи. После няма да има нужда да питаш непознати хора как да си разрешите проблемите. 

  а защо мислиш,че ти имаш право и се опитваш да промениш него?Защо твоят поглед е реалния?
Който обича,прощава,а това вклЮчва и отстъпва...

Щом сте различни, би трябвало да се допълвате. А и щом се обичате, не се разделяйте. Къща без дим няма, просто трябват много компромиси и от двете страни. Успех!

точно така и аз така мисля! Значи не познаваш човека до себе си и май не се стараеш да го опознаеш, а направо да го променяш.

Чувствала съм се понякога. Нормално е. И много често с мъжа ми сме на различно мнение.  Също е нормално, не съм се женила за близнака си, все пак.
И така - вече почти 19 години... 

Ами бъди! Всеки сам си кове щастието. Няма никой друг да ти го направи. Ако си решила да се изживяваш като жертва, никакви компромиси от отсрещната страна няма да помогнат. Ако ти си тази, която единствено прави компромисите и си нещастна от този факт - ами тръгни си. Дано тогава вече познаеш щастието!

Различни,значи характер,възпитание.
Средата на един човек е от голямо значение.
Може да е моментно състояние.
Пример:проблем в работата,живота сега е много тежък.
Погледни нагоре,излез с приятелки на чаша вино.
Просто бъди себе си,пък нещата ще си дойдат на място.
Това е един вид компромис,да пренебрегнеш собственото си АЗ.

На първо място спри да приемаш, че твоята гледна точка е правилната. От тук нататък всичко опира до диалога и правилното аргументиране на доводите си. Няма как да бъдете еднакви, но можете да се изслушвате и уважавате един друг. Успех 

Значи, имате брак от 2,7 години, приемам, че се познавате, примерно, от поне 3 години.
Преди брака пак ли бяхте на различни мнения? Това дразнеше ли те / харесваше ли ти / беше ли безразлична?
1. Ако те дразнеше и тогава, не можеш да очакваш промяна и: а) приемаш факта б) разделяте се
2. Ако ти харесваше, си го спомни това време и: а)ще се сетиш кое ти е харесвало в разногласията, отиваш на 1 а); б) ще решиш, че сега това не ти харесва, отиваш на 1 б)
3. Ако ти е било безразлично, отиваш към 1 или 2.

Но във всеки един от случаите гледаш не с твоите, не с неговите, а с вашите очи-какво искате, как го искате, защо сте избрали да сте заедно... и както повтаряш на себе си това, повтаряш го и на ответника.
Нека се борим за съпричастност, за Белчо и Сивушка, а не за компромиси. Венсеремос.

Уж се обичате  или се, или не се.

Аз какво да кажа, че съм абсолютна контра на мъжа си, не че сме различни, но в повечето случаи не съм съгласна с него.Той каже нещо, а аз след него сто.И не рядко го наричам с нелюбезни думи за един мъж думи  , направо в очите.Ако беше някой друг мъж, досега сто тупалки да ми е сложил.
То не са компромиси,то не е чудо.Това, което спасява брака ни, че се обичаме, въпреки всичко.
Тъй, че ако любов и обич има, шанс за спасение на брака съществува.

ако става дума за жизненоважни въпроси, касаещи и двамата, трябва диалог и обсъждане - дори съзнателно да се търси, ако такъв липсва.

1. Да се споделя и говори по важни въпроси.
2. Да се уважава свободата на всеки, без да се възприема различието като лична обида
3. да се търси съвместно решение(да се полагат усилия от двете страни)

И ние бяхме така, сега вече се напаснахме и гледаме да не си показваме рогата и двамата. Но колко скандали и нерви /направо не искам да си спомням/, ма пуста ни любов и ей ни на     Ако се обичате, ще намерите начин. Желая ти го от все сърце 
П.П. И аз съм му събирала багажите по два пъти седмично, ма после каква любов /неплатоническа/ 

И при нас е така. С времето той разбра, че няма как- и той трябва да прави компромиси, иначе не се получава. Важното е лИбоФ да има

Напълно съм съгласна!!!!!!

  И ние бяхме така 5 години. Колко пъти сме се разделяли.....  Ама откакто решихме, че ще се женим се поуспокоихме    Като се обичате, все ще се разберете. И с годините ще се напаснете един към друг. Пожелавам ви го от все сърце!

Моят много често е на контра,просто от любов към различната гледна точка

То пък ако за всичко се съгласяваше с мен или аз с него.. егати скуката

уф...и ние неможем да се напаснем все още...!
Докога,незнам??

    Все едно аз съм го писала ! 
  Аз се усещам, че понякога го дразня примерно да видя докъде ще му стигне търпението, , ама нали си ме обича - търпи, де ще иде.  Даже ми е казвал, че ако съм била мъж, досега такъв як тупаник да ми е хвърлил... Но компромисите са му майката. 

 Редувайте се, единия път да стане неговото, другия- твойто. С течение на времето ще разберете кое е по-добро. И аз понякога съм се инатила за нещо, но като стане така, разбирам че не съм била права и другия път не се инатя.

Виж сега, на този момент е хубаво да прецениш сама за себе си какво искаш от този брак. Ако искаш винаги да сте на едно мнение, едва ли ще имаш успех.... И ние сме много различни с мъжа ми, но това никак не ме отчайва. Ако не беше така, вероятно щеше да ми е толкова скучно, че да съм го напуснала досега. 

И ние често сме на различни мнения, но има няколко неща, които знаем твърдо. Първо - каквото и да стане, се обичаме много и искаме да сме заедно. И да сме ядосани, и да кажем нещо в повече, и да викаме - се обичаме много. Това е аксиома номер едно. Аксиома номер две - всеки иска другият да е щастлив и се старае да направи възможното в тази посока. Приемаме другия като най-големия подарък в живота си. Оттам нататък идва всичко друго.

И аз бих те посъветвала да опиташ да погледнеш взаимоотношенията ви през неговите очи. Не даваш много подробности, но звучиш като да имате конфликти за всяко дребно нещо, което те изтощава. Дали не става дума за простичка борба за надмощие (енергия), която е под повърхността, но по някаква причина е нужна на мъжа ти?

Друго нещо, което съм установила от опит - много често конфликтът започва, не защото поводът е много фундаментален, а защото единият или и двамата са изморени/гладни/жадни/притеснени за друго/изнервени по принцип и т.н. Като се елиминира първопричината, конфликтът става ненужен и угасва от самосебе си.

И друго - опитай се да поговориш с мъжа си. Точно както го написа в първия пост - обясни му как се чувстваш в тази връзка. Започвай изреченията с "чувствам се като..." или "думи като ... ме карат да се чувствам.. еди-как си", вместо с "ти вечно правиш.../казваш...". Така няма да звучиш обвинително, а ще обясняваш ти как се чувстваш. Ако мъжът ти те обича, едва ли ще иска да си нещастна в брака, а този начин на разговор му дава възможността да се съсредоточи на това, как ти се чувстваш, вместо да трябва да се отбранява, че не е виновен за това.

Успех! 

Драга, бабите казват, че всички проблеми се решават под юргана! Чета подобни неща и тук, така че ако там е добре, ще спре и огъня и дима! Но!!! Във всеки случай е конкретно- имам един брак и няколко връзки зад гърба си- сега съм много щастлив с втората си съпруга, защото и вилица да изтървем се извиняваме един на друг, винаги когато можем казваме че се обичаме имаме си и сладко мъниче на една годинка- може би това да ви липсва, макар да не е сега момента за него, кой знае, но не бъди винаги "права"! И усети той дали те чувства, дали те обича, иначе няма смисъл от продължителна агония! Успех!!!