как мислите? заслужава ли си младо семеиство да остави детето си и да замине на гурбет за да може да си закупи собствено жилище.
- Публикувана: 7 фев. 2008, 03:14 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2008, 12:54 ч.
собствен дом-срещу гурбет
),но детето си е с нас.Беше на 1г. и 8-9месеца.Не беше лесно и сега не е лесно,но не вярвам да ти бъде по-лесно ако си без него.
Моят отговор е не.
Не бих могла да бъда далеч от детето си за относително дълго време и не бих искала да пропускам точно тази част от живота му, когато то има най-голяма нужда от мен.
Всеки обаче си има приоритети, а всяко нещо в живота-цена. Сама трябва да прецениш дали си заслужава.
Не бих могла да бъда далеч от детето си за относително дълго време и не бих искала да пропускам точно тази част от живота му, когато то има най-голяма нужда от мен.
Всеки обаче си има приоритети, а всяко нещо в живота-цена. Сама трябва да прецениш дали си заслужава.
Но раздяла с детето - не, не си струва. 
никога ама никога не оставяй детето си да го гледа някой друг-Майката никой не може да я замени.
Не съм привърженик на драматизирането, така че според мен няма нищо лошо. Детето си е дете, понякога сме принудени да правим труден избор, не толкова защото го желаем, а защото се налага. Предпочитам детето ми да има собствен дом, дори и да е трудно за определено време. На този етап може да заминете без него, но впоследствие, ако нещата потръгнат да го вземете при вас. Имам приятели, които пропуснаха прекрасни възможности, само затова, че неможеха да си вземат и децата. Те няма да са вечно малки, а утре могат да кажат "Защо не рискувахте?".
Казвам го защото съм задавала този въпрос на моите родители и те все още го имат за грешка, която не могат да поправят, поради възрастта си и куп други неща натрупани с годините.
Смело напред!!!!!
Казвам го защото съм задавала този въпрос на моите родители и те все още го имат за грешка, която не могат да поправят, поради възрастта си и куп други неща натрупани с годините.
Смело напред!!!!!
Зависи за какъв период става въпрос. Несъмнено най-добрия вариант е да вземете детето с вас. Няма ли такава възможност? Детето има нужда от родители, независимо колко любеобвилни и грижовни баба и дядо го гледат. Ако отсъствате за по-дълъг период се губи връзката между родители-деца.
Наши приятели си оставиха детето и заминаха. След около 2 месеца детето видимо не беше добре, много тъгуваше за майка си. От друга страна майката беше изпаднала в някаква депресия, сънувала всяка нощ детето, привиждало й се по улиците и т.н. Взеха го при тях в чужбина и колкото и това да ги затрудняваше, оказа се, че за тяхното спокойствие това е единственото решение.
Други познати си оставиха детето в провинцията при бабата и лелята и се отдадоха на кариерите си. Виждат малката на 3-4 месеца за по 1-2 дена, защото и 2-та родители пътуват непрекъснато. Детето така е свикнало да бъде без тях, че ги приема само като гости като отидат да го видят. Родителите смятат, че като се стабилизират достатъчно и детето трябва да тръгне на училище, ще си го приберат в София. И при тях всички са доволни от настоящата ситуация.
Мисля, че само ти можеш да прецениш, колко ти е силна връзката с детето и как ще приемете раздялата. Мисля, че можете да опитате и да видите как ще потръгне. Нито съдя, нито се възмущавам на решенията на хората, всеки знае кое е най-добро за него и семейството му или какво налагат обстоятелствата.
Други познати си оставиха детето в провинцията при бабата и лелята и се отдадоха на кариерите си. Виждат малката на 3-4 месеца за по 1-2 дена, защото и 2-та родители пътуват непрекъснато. Детето така е свикнало да бъде без тях, че ги приема само като гости като отидат да го видят. Родителите смятат, че като се стабилизират достатъчно и детето трябва да тръгне на училище, ще си го приберат в София. И при тях всички са доволни от настоящата ситуация.
Мисля, че само ти можеш да прецениш, колко ти е силна връзката с детето и как ще приемете раздялата. Мисля, че можете да опитате и да видите как ще потръгне. Нито съдя, нито се възмущавам на решенията на хората, всеки знае кое е най-добро за него и семейството му или какво налагат обстоятелствата.
Не мога да коментирам и да давам определения на чужди решения. Всеки си има различни виждания за живота, така че ще кажа само собственото си мнение. Няма такава материална облага, която да ме раздели от детето ми в най-важните години от живота му, та ако ще да става въпрос за дворец на Френската ривиера. Децата растат ПРЕКАЛЕНО бързо, променят се с всеки изминал ден, да наблюдаваш как малкото неориентирано бебче се превръща в човек със собствени мисли, чувства и т.н. поне за мен е най-великото нещо, с което съм се сблъсквала до сега. Живеем под наем, нямаме собствен дом. Но предпочитам след време да ме обвини, че не съм била достатъчно амбициозна, отколкото за това, че не се познаваме и не сме достатъчно близки.
Аз съм израстнала далеч от майка ми, до ден днешен се убеждавам, че тези, които са ме гледали докато порастна за детска градина (щото майка ми тогава си ме е взела обратно) ме познават много по-добре от собствената ми майка. Интересен е и фактът, че тя не може да го осъзнае и приеме. Не я упреквам, за нея това е било вярното решение. Аз самата нямам спомен от този период. Просто ми се набива в очи това, че други хора а не майка ми ме познават много по-добре и по-дълбоко отколкото собствената ми майка.
Иначе съм си жива и здрава, имам си собствено семейство. Случи ми се да бъда 2 седмици далеч от него и дъщеря ми е плакала в градината за мен (иначе плака само 2 дена в началото като тръгна на градина, силно дете е). Стана ми много мъчно не защото семейството ми липсваше, а защото съм причинила мъка на дъщеря си. През тези 2 седмици изкарвах пари за семейството. Още не мога да кажа "това беше правилно решение" или "това беше грешка" защото мъжа ми не изкарва много и семейството ми имаше нужда от тези пари.
Ако можеше да взема детето със себеси щях да знам отговора.
Иначе съм си жива и здрава, имам си собствено семейство. Случи ми се да бъда 2 седмици далеч от него и дъщеря ми е плакала в градината за мен (иначе плака само 2 дена в началото като тръгна на градина, силно дете е). Стана ми много мъчно не защото семейството ми липсваше, а защото съм причинила мъка на дъщеря си. През тези 2 седмици изкарвах пари за семейството. Още не мога да кажа "това беше правилно решение" или "това беше грешка" защото мъжа ми не изкарва много и семейството ми имаше нужда от тези пари.
Ако можеше да взема детето със себеси щях да знам отговора.
не бих го оставила за нищо на света.от друга страна - едно съседче/7 годишно/го отгледа прабаба му, а родителите му живеят през три къщи, но го взимат само събота и неделя/ама не всяка събота и неделя/.
та, това си е до човек - трябва да решиш сама .
ето това е разбиващо...искам да съм максимално дълго с детето, още повече, че те растат бързо и като порастне и да искам - няма да е непрекъснато до мен/бъдещата свекърва 
/.
случка четем приказката "дядо и внуче" Ако жена ти не харесва мен и тати какво ще направиш ?- питам петгодишния си син.
"Ще ви скрия някъде !"-мъдро ми отговаря той
та, това си е до човек - трябва да решиш сама .
Едно дете има нужда първо от родители, после от дом.
Който не вярва, да попита децата-сираци. Те Дом имат...
Който не вярва, да попита децата-сираци. Те Дом имат...
/.случка четем приказката "дядо и внуче" Ако жена ти не харесва мен и тати какво ще направиш ?- питам петгодишния си син.
"Ще ви скрия някъде !"-мъдро ми отговаря той
Не мога да коментирам и да давам определения на чужди решения. Всеки си има различни виждания за живота, така че ще кажа само собственото си мнение. Няма такава материална облага, която да ме раздели от детето ми в най-важните години от живота му, та ако ще да става въпрос за дворец на Френската ривиера. Децата растат ПРЕКАЛЕНО бързо, променят се с всеки изминал ден, да наблюдаваш как малкото неориентирано бебче се превръща в човек със собствени мисли, чувства и т.н. поне за мен е най-великото нещо, с което съм се сблъсквала до сега. Живеем под наем, нямаме собствен дом. Но предпочитам след време да ме обвини, че не съм била достатъчно амбициозна, отколкото за това, че не се познаваме и не сме достатъчно близки.
Искам да вметна, че и на нас ни предстои да живеем в друга държава. Не да спестяваме пари за апартамент, или за каквото и да било. Майка ми предложи да гледа детето няколко месеца докато си стъпим на краката. За мен това изобщо не подлежи на коментар. Знам, че ще ни е много трудно, но ще ми е още по-трудно, ако детето ми е далеч от мен.
Съпругът ми е бил оставен като малък при баба и дядо си. Родителите му го прибират при тях чак, когато идва време да тръгне на училище. Последствията са ясни - той приема баба си за майка, а майката...като чужд човек, който го е откъснал от най-близките му.
Ако на мен ми се наложи, никога не бих оставила детето си!
Ако на мен ми се наложи, никога не бих оставила детето си!
Българите сме пестеливи, сестра ми замина сама и изкара за 1г и половина пари за апартамент. Зет ми гледаше детето и нашите родители му помагаха. Мисля че си заслужаваше.
Дано и детето да мисли така някой ден.
Все пак баща му го е гледал, не е бил съвсем без родители...
Съпругът ми е бил оставен като малък при баба и дядо си. Родителите му го прибират при тях чак, когато идва време да тръгне на училище...
Това го видях при съпруга ми - видях как изживя смъртта на баба си, която беше за него като майка и как - тази на майка си, която до края остана малко чужда за него...
Когато баща ми е бил малък са го оставили за известно време при баба му и дядо му, просто защото е нямало друг начин.Майка му и баща му са изминавали по 70 км в едната посока всяка сряда и събота,за да го виждат.Ако някога са пропуснели баща ми винаги е вдигал висока температура...Обожава баба си и дядо си и досега може да говори дълго за тях,липсват му много.Но винаги е твърдял,че никой и нищо не може да замени майката и бащата.
Преди време,когато работех в чужбина съм била свиделка на това как се отразява раздялата на майката с детето...Пожелавах си само никога да не ми се случи....
Преди време,когато работех в чужбина съм била свиделка на това как се отразява раздялата на майката с детето...Пожелавах си само никога да не ми се случи....
И през ум не ми е минавало да оставим детето заради нещо материално(дори и къща).Има по-важни неща в живота от една къща.Ние също не живеем в БГ,вярно тук нямаме къща,но живеем спокойно.Намерих място,където не се налага да мисля всеки ден с какво да си платя сметките,какво най-ефтино да купя и т.н.Но за всеки приуритетите са различни.Като цяло на въпроса-не!
Моето мнение е, че си струва това начинание. Вярно, всеки решава сам за себе си, но ако имах подкрепата на мъжа до мен за закупуване на собствено жилище, не бих се спряла. Излишно е да се поставя темата: "Ами аз без детето не мога" или други такива. Нали това дете ще има дом. А не като мен - десет години по квартири какви ли не. И защо? Като можехме да се напрегнем и досега да сме изплатили наполовина жилището. Тогава, ако имах сегашния си акъл, да съм постигнала много неща. Така че замислете се и не пропускайте шанса си.
... Нали това дете ще има дом...
Предпочетохме друг вариант- съпругът ми замина, а аз и детето останахме тук.
Купихме си жилище, т.е. изплатихме го, тъй като покупката я направихме по- рано, а за детето пък се грижеше майка му /аз/.
Трудно е да решиш такова нещо, като във въпроса на авторката обаче- зависи от ситуацията- дали имаш или нямаш избор да вземеш детото, когато и двамата заминавате за чужбина. Лично аз бих предпочела ако ще "гурбетуваме" и двамата със съпруга ми да отедм на място, където ще го направим легално и да си вземем и детето с нас. Зависи също така и за колко време е ходенето, ако дете пък остане тук- кой ще се грижи за него.
Не мисля, че съществува универсална и най- добра рецепта.
Купихме си жилище, т.е. изплатихме го, тъй като покупката я направихме по- рано, а за детето пък се грижеше майка му /аз/.
Трудно е да решиш такова нещо, като във въпроса на авторката обаче- зависи от ситуацията- дали имаш или нямаш избор да вземеш детото, когато и двамата заминавате за чужбина. Лично аз бих предпочела ако ще "гурбетуваме" и двамата със съпруга ми да отедм на място, където ще го направим легално и да си вземем и детето с нас. Зависи също така и за колко време е ходенето, ако дете пък остане тук- кой ще се грижи за него.
Не мисля, че съществува универсална и най- добра рецепта.
момичета извинявай те но момичетата си щракали.
Поздрави момичетата за щракането- супер са.
