Публикувана: 6 фев. 2008, 16:14 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2008, 22:10 ч.

Деца в детската градина="хулиганчета"

6 582
175
1

Гост

1
...
7
8
9
...
12
Всички

# 105 8 фев. 2008, 10:12 ч.

София
Мнения: 62 595

jabata_dil

Колко си доволна само. Да видим как ще реагираш, ако детето ти се прибере вкъщи с чанта, пълна с боклук или с кална шапка.

А описаното от теб не е за хвалба, освен ако на човек така не му иде отвътре да се държи просташки.

# 106 8 фев. 2008, 10:14 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: RadostinaHZ в пт, 08 фев 2008, 10:12

не просташки ,а детски Wink

аz не съм простак и не съм била просташко дете, била съм дете Wink

А когато си дойде с кална шапка, ще я иzпера, но няма д априоема да го набие лелката в градината или да го ощипе до кръв нещастното депресирано примерно детенце на мама ( която го щипе, бие, крещи или обижда , когато не слушка ) Sad

# 107 8 фев. 2008, 10:16 ч.

София
Мнения: 62 595

Аха, значи юруууш да бием, че да не ни бият?

Ясно ми е, че ако ще на масата да се оакаш ти или детето ти, че бъде достойно за Нобелова награда.

# 108 8 фев. 2008, 10:17 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: RadostinaHZ в пт, 08 фев 2008, 10:16

пак нещо недочете в стремежа си да си кажеш на всяка дума ?
и да, zащо не, след като на моята трапеzа нобеловите награди си раzдавам аz Wink

на твоята трапеzа виж не бих седнала, не ме кефиш Wink

# 109 8 фев. 2008, 10:19 ч.

София
Мнения: 62 595

Дочетох аз, много добре дочетох. И от прочетеното стигнах до изводите, че на децата им е разрешено всичко, примерните деца са депресирани от майките си, а лелките в градината бият децата.

# 110 8 фев. 2008, 10:20 ч.

Мнения: 4 841

Вчера в едно училище станах свидетел на следната случка. Стоях на стълбите на третия етаж. Би звънеца и децата от втория етаж излязоха в междучасие. Момче и момиче се гонеха, на площадката между втория и третия етаж момичето настигна момчето, приклещи го в ъгъла и започна да го налага, ама съвсем сериозно, като междувременно му викаше "П...раст нещастен", той пък докато се бранеше и отговаряше "Тъпа к..во" Crazy

В последствие разбрах, че са 4-ти клас. Та: в един момент момичето ме видя на стълбите. Реакцията и беше невероятна. На момента се отдалечи от момчето, оправи си косата, подръпна си блузката оттук-оттам, придаде на лицето си най-милия и невинен вид на света и бавно заслиза по стълбите, хвърляйки ми по някой и друг гузно-съучастнически поглед...

Ако бях видяла само "добрия" вид на детето, никога не бих предположила, че може да се бие и ругае като хамалин. Изглежда като всички останали момиченца на тази възраст, особено като пусне невинния поглед. И едва ли майка й смята, че се е провалила като родител, или че е родител на обществен враг. Аз също не го смятам.

_{Не се намесих в побоя. По много причини.}

# 111 8 фев. 2008, 10:22 ч.

Мнения: 1 172

И аз съм правила много бели. И съм си позволявала да обиждам съученичка (още си спомням разговора с другарката след това и точната обида Embarassed

). И съм чупила нарочно училищното обурудване, и съм чупила прозорци на съседни къщи, и съм се сдърпвала с децата, в резултат на което е имало скъсани дрехи, одрани лица. В градината съм хапала и съм скубала.

Разликата е в това, че след всяка такава проява е имало разговор - с другарката, с другите деца-участници и с родителите ни и последващи действия. Т.е. знаела съм, че нищо няма да остане скрито. Никога за мен учителите не са били като Господ. Но винаги съм знаела, че това, което стане в клас или в градината, ще стигне до родителите ми веднага.
Интересно дали родителите на детето, хвърлило чантата в кофата за боклук, знаят за тази му постъпка (и ние сме правили това с торбичките за физическо, и моята са я мятали в коша)?

# 112 8 фев. 2008, 10:25 ч.

Мнения: 24 467

Именно- важно е такова едно недопустимо поведение да бъде санкционирано по някакъв начин, щом се повтаря.
Иначе всяко нормално дете, неподложено на непрестанен контрол от страна на възрастни го е допускало. И аз си го признавам- нито се гордея, нито се срамувам- просто излагам факти. Въпросът е какви са бивали последиците след това. А такива е имало, когато съм бивала заловена.
Затова винаги съм апелирала към ясни правила- и за ДГ и за училищата, които да казват точно какво ще следва от такова едно поведение и санкциите да са приложими и то по отношение на всички, да няма привилегировани.

# 113 8 фев. 2008, 10:26 ч.

Мнения: 9 052

*SV* не вярвам, ако въzпитателката се старае да прави нещата правилно и да въzпита нещо у децата, не само да ги паzи като стадо, докато си ги вzемат родителите , не би посмял никой да хвърли нейната чанта или да я обиди newsm78

# 114 8 фев. 2008, 10:31 ч.

София
Мнения: 62 595

Както и друг път е ставало въпрос, разликата между отношението към белите ни като сме били деца и сега е голяма. Преди наистина знаехме, че ако направим еди-какво-си, ще последва еди-какво-си и всеки си правеше сметката дали да поеме риска и дали е готов да последствията. И родителите ни не са оставали длъжни в ответната реакция, особено ако в училище ги изправят на килимчето за счупено обОрудване или сбиване.
Сега много родители или не обръщат внимание, или го смятат за голямо постижение и така децата се поощряват негласно да се държат ужасно и да избухват и да се бият за най-дребното недоразумение. Което вече не ми се струва нормално. По-скоро това са депресираните хора, които не могат да се опънат на шефа си или са ги държали прекалено изкъсо като деца.

# 115 8 фев. 2008, 11:01 ч.

Мнения: 1 172

Плюс липсата на комуникация между родители и учители.

Преди знаех, че класната ще се обади у нас още същата вечер. Дори като звъннеше домашния телефон, знаех, че е тя и защо се обажда (и се изнасях в другата стая Rolling Eyes

). Сега имам роднина-учителка, която казва "не съм длъжна да им се обаждам, никой не ми плаща разговорите от нас". Долу-горе такова е положението и с градините и оставането в сборна група след еди-колко си часа - не винаги има много информация за поведението на детето през деня. А на 3 годишно дете да му се караш в петък, че в понеделник се е сбило с еди-кой си, вече става не толкова конструктивна критика - избледнели спомени, насложени други отношения. Важно условие при критикуването е то да бъде точно на момента, по правилен начин.
С това не отричам, че
Сега много родители или не обръщат внимание, или го смятат за голямо постижение и така децата се поощряват негласно да се държат ужасно и да избухват и да се бият за най-дребното недоразумение. Което вече не ми се струва нормално. По-скоро това са депресираните хора, които не могат да се опънат на шефа си или са ги държали прекалено изкъсо като деца.
Дори аз самата по една или друга причина не съм обръщала достатъчно внимание на някои изцепки на детето, не съм безгрешна във възпитаването, но се старая да дам всичко от себе си.

# 116 8 фев. 2008, 11:07 ч.

Карлово
Мнения: 4 668

Понякога едни и същи деца се държат различно с възрастните и децата на близка до тяхната възраст, в зависимост от отношението към тях. Така например едни съседчета са обявени за "хулиганчета" и се държат наистина по този начин с едни възрастни съседи, но с нас се държат любезно и добре, мога да разчитам, че ако ги помоля нещо ще ни помогнат. Трябва ли да подкрепям мнението на околните?
Детето ми е канено на рожден ден на момче от класа, приятелката и по чин и казала да не ходи, тъй като преди дни това момче ударило едно момиче, но отношението му към моето е перфектно. Трябва ли дъщеря ми да се влияе от настроението на някои съученички.
Според мене един човек е понякога добър, а друг път лош, в зависимост от това какво са поискали от него, както и на отношението към него самия.
По темата - за мене жената, която е била с тях в парка не е учителка. С учителка, независимо дали я обичат или не, децата не биха си позволили такова държание. Има жени, които гледат по няколко деца на близка възраст, срещу заплащане, когато родителите са заети.

# 117 8 фев. 2008, 11:08 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: RadostinaHZ в пт, 08 фев 2008, 10:31

... Сега много родители или не обръщат внимание, или го смятат за голямо постижение и така децата се поощряват негласно да се държат ужасно и да избухват и да се бият за най-дребното недоразумение. Което вече не ми се струва нормално. По-скоро това са депресираните хора, които не могат да се опънат на шефа си или са ги държали прекалено изкъсо като деца.

много

от къде я прочете таzи статристика и къде ги видя теzи родители? Като гледам тук сме се събрали zагрижени майки, няма голям процент от описаните не са ССФ и zатова са в Б групата на Радостинка, която пише наиzуст?
може да има някои такива, но не са толкова много , колкото са чалга иzпълнителките и почитателките и имитаторките и мутро имитиращите татковци и рекламите по улиците , които меко каzано не са zа деца и сериалите и филмите , които им се поzволява да гледат и невъzможността на родителите да обърнат внимание от твърде много работа ...

# 118 8 фев. 2008, 11:09 ч.

Мнения: 24 467

Контрол следва да има не само по отношение на децата, но и по отношение на родителите. Очевидно е, че не всички родители се справят блестящо, но поне онези, които са направо вредни за децата си следва да носят последици.

А за разликата в поведението на децата при различни ситуации- вече писахме, разбира се, че те дори при една и съща ситуация проявават различно поведение, какво остава при различни такива. Затова поддържам ставонището, че средата е особено важна и не само домашното възпитание е определящо.

# 119 8 фев. 2008, 11:19 ч.

София
Мнения: 62 595

Нито съм кьорава, нито съм глуха. Говоря с децата си и и виждам всеки ден какво става в училище като ги водя и прибирам. Те остават да играят с другите деца и виждам какво се разиграва в училище от 4 години. Прекарвам в училището на децата минимум 1 час на ден, точно по обяд, когато е дупката между двете смени и виждам прекрасно какви са игрите и взаимоотношенията между децата. Познавам всичките им съученици, говоря си с тях понякога. И понеже училището е малко, поне по физиономия познавам повечето деца от начална степен и наблюдавам какво правят, кой с кого се разбира или е смъртен враг. Познавам и част от родителите, защото се виждаме често при водене или прибиране на децата и сме се опознали за толкова години.
В допълнение, училището си е съвсем обикновено и там има деца отвсякъде, родители с различно социално положение и образование. Да не говорим, че едно е социално-приемливото поведение, което демострират децата и родителите при попълване на анкети при проучвания много често няма нищо общо с действителността. Много по-ценно за мен е това, което виждам с всеки изминал ден.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

постоянно тръшкане на дете 1г и 5 м

Махане на памперс и биберон - 3

Причина:

Причина: