Какво да правя и къде да отида?

  • 3 838
  • 37
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
Здравейте всички вие в този прекрасен форум.Моля ви за съвет или помощ,в пълна безизходица съм.От много време имам проблеми с мъжа ми,все си казвах че трябва да му прощавам всичко защото го обичам,но то вече и обич не ми остана,със вечните ни скандали и обиди сам уби всичко.Имаме детенце на година и половина,което вече разбира и започна да се плаши много.По цял ден си стоя вкъщи и съм сивата му мишка,която се грижи за всичко.Когато е хубаво времето излизаме с малкото ,обаче сигурно плаша хората,все съм бледа,замислена.Детето ми е целият ми свят.И мъжа ми вече ме заплаши че ще направи всичко възможно да ми го отнеме.Каза че щял да ме изкара луда и да ми го вземе,ако го напусна.По добре да умра.А аз и нямам къде да отида,съвсем самичка съм с детенце на ръце.Все таях накаква надежда ,че нещо може да се оправи,но уви,нещата стават от зле по зле.Не мога да издържам вече този психически тормоз,срам не срам ще си кажа,че и до бой се е стигало.Мога цял роман да напиша,но по добре да спра.Сигурно има още някой като мен или може би просто бихте могли да ми дадете съвет.Най ми тежи това,че няма къде да отида ,а и доходи никакви нямам.Страх ме е да не изперкам тотално,на моменти даже викам на детето си,за което просто се намразвам.Незнам какво да правя,просто незнам.

# 1
  • Мнения: 5 001
Имаше един телефон за пострадали от домашно насилие.....Ще потърся и ще ти пратя...Не може да търпиш такова отношение и живот.Добре си решила да си тръгнеш.Няма да ти вземе детето не се бой.Трябва да получиш квалифицирана помощ и съвет от тези професионалисти,които отговарят на тези телефони.....

# 2
  • Мнения: 1 008
Наистина е безумие да живееш този живот,но за момента не виждам какво можеш да направиш. Потърпи още малко, после започни работа и когато имаш собствен доход, дай детето на градина и си намери квартира. А как ще те изкара луда?Въоръжи се с търпение,но недей да храниш надежди,че нещата ще се оправят, по добре мисли за бъдещето си и за това на детето. Успех!

# 3
  • Мнения: 3 459
Не можеш ли да отидеш у родителите си, братя, сестри, ако имаш  newsm78
Един съвет - взимай детенцето, докато е време и се махай!

# 4
# 5
  • Мнения: 139
Някакво образование и професионални умения и опит имаш ли?
Ако имаш - лесна работа - потърсваш първо детска градина, после работа, после квартира...А и се обръщаш към полицията - наглецът си мисли, че си прекалено слаба и никога няма да го направиш.
Ако нямаш образование, трудов стаж, не си работила....алтернативите ти не са много, въпреки, че сега ще започнат да те убеждават в противното.
Аз също в момента съм в семейна безизходица от друго естество (нямам дете) и най-вероятно ще ми се наложи да напусна страната, за да не загубя разсъдъка си. Но аз говоря 4 езика, и имам около 10 години трудов опит, а съм само на 27. Ако "не можех да се подпиша" - щях сигурно да съм загубила надежда да живея като нормален човек.
Прецени си възможностите и дано с помощта на съдбата нещата се развият по благоприятен за теб начин. Искрено ти стискам палци.

# 6
  • Мнения: 768
 Има такива организации, които помагат на жени в подобно положение. Сещам се за "Анимус", но не мога да ти помогна с координати за съжаление. Преди години бяхме съседи, тогава настаняваха в апартамента жени с деца като им осигуряваха закрила и помощ, предполагам временно, докато намерят решение, но все е нещо. И не се предавай - детето ти има и тепърва ще има нужда от теб, бори се и се пази.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Звено "Майка и бебе" могат да ти помогнат. Потърси в Гугъл дали във вашия град има и се свържи с тях.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 893
muneca de porcelana, по-обезверяващо нещо не бях чела. Не е тук мястото да изтъкваш колко си грамотна и колко много знаеш.

Марта, момичетата са ти дали добри съвети. ИЗход винаги има. Ако нямаш трудов стаж, намери детска градина, после тръгни на някакви курсове, но дори и без трудов стаж ще можеш да си намериш работа. Нямаш ли роднини, които могат да ти помогнат? В кой град живееш?

# 9
  • Мнения: 2 401
Щом наистина си самичка се обърни към някоя от споменатите организации. Можеш и сега да дадеш детето на ясла и да си потърсиш работа. Вярвай, че ще се справиш. Това с което те заплашва не може да стане. Трябва да се отървеш от тоя мухльо, заради себе си и заради детето.  

# 10
# 11
  • Мнения: 2 401
muneca de porcelana, по-обезверяващо нещо не бях чела. Не е тук мястото да изтъкваш колко си грамотна и колко много знаеш.


Да бе, сега я прочетох тази смешка.  Разбира се, че винаги може да си намери работа момичето, има толкова много възможности и за хора само с български език.  ooooh!  Най-важното е да се успокои и да вярва, че ще успее.  Докато търпи мухльото обаче  не съм сигурна дали ще стане.

# 12
Уж съм много силна,а не мога да спра да плача.Много сте мили,благодаря ви.Колко сте единни и веднага ми помогнахте.Стана ми по леко,вече не съм съвсем сама.Обстоялелствта са такива,че при никой от близките ми не мога да отида макар и за малко.Много пъти съм мислила-намирам си работа,детска ясла,квартира и изчезвам.Но не става,той ще ни открие и пак тормоз.Варианта за чужбина също ,даже по ми харесва,защото аз също съм много добре образована и знам и чужди езици.Обаче ми казаха че без неговото съгласие не мога да изведа детето извън страната.И пак си е безизходица.Обаче ще се възползвам от тези организаций за които ми говорите.Благодаря ви милички. Hugbouquet

# 13
  • Мнения: 4 841
Ако си от София, намирането на детска градина определено не е толкова лесно. Квартирите са скъпи, единствено работа има много (всякаква, и за квалифицирани, и за неквалифициран труд), но със сигурност НЯМА ДА ТИ Е ЛЕСНО в началото. Ще имаш нужда от подкрепа, затова както вече са те посъветвали, първо потърси професионална помощ, а после и близък човек, който да те подкрепи в трудната ситуация. Вярвай в себе си и ще се справиш, най-важното е ти самата да си взела твърдото решение да промениш начина си на живот. Да няма раздели-прошки, иди ми - дойди ми... Обърни се към когото трябва и направи каквото е нужно.

И само да уточня, без да искам да засягам никого, че познавам хора, които с висше образование и 2 езика са безработни, а друга позната със средно образование (шивашки техникум) започна работа в пекарна за хляб и закуски срещу 800 лв нетен месечен доход. В София работа има МНОГО и за ВСИЧКИ, на които - естествено - им се работи.
Успех, момиче!

# 14
  • Мнения: 378
Наистина е безумие да живееш този живот,но за момента не виждам какво можеш да направиш. Потърпи още малко, после започни работа и когато имаш собствен доход, дай детето на градина и си намери квартира. А как ще те изкара луда?Въоръжи се с търпение,но недей да храниш надежди,че нещата ще се оправят, по добре мисли за бъдещето си и за това на детето. Успех!
newsm10 И аз мисля така!Потърпи още малко и действай,вземисе в ръце така лесно не се полудява,всичко ще се оправи!

# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 614
http://www.mvr.bg/Prevencia/default.htm
http://www.divafoundationbg.org/crisiscenter.shtml
http://www.dnes.bg/article.php?cat=62&id=21626
http://search.icq.com/search/results.php?q=%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0 … p;search_mode=web

Поразрових се и намерих тези сайтове.Дано да ти са от полза -не търпи този тормоз имаш дете и направи това което трябва .Успех.

# 16
  • Мнения: 2 401
Само да добавя, че с яслите положението не като с градините - места има.  Ако се страхуваш, че ще ви търси и тормози, значи непременно трябва още преди да го зарежеш да сигнализираш в полицията. Ако се обърнеш към организация ще те посъветват най-добре.

# 17
  • Мнения: 139
muneca de porcelana, по-обезверяващо нещо не бях чела. Не е тук мястото да изтъкваш колко си грамотна и колко много знаеш.

Не, не е самоизтъкване, както вече споменах аз в момента търся изход за себе си. Висшето образование и чуждите езици не гарантират нищо сами по себе си и не правят никого "голямата работа", но съчетани с някаква увереност, мотивираност, опит (нерядко горчив такъв) биха могли да помогнат значително. А когато човек попадне в кофти ситуация мисли как да се измъкне от там, а не да се самоизтъква  bouquet
.Варианта за чужбина също ,даже по ми харесва,защото аз също съм много добре образована и знам и чужди езици.Обаче ми казаха че без неговото съгласие не мога да изведа детето извън страната.И пак си е безизходица.Обаче ще се възползвам от тези организаций за които ми говорите.Благодаря ви милички. Hugbouquet
Така е, но ако се обадиш в полицията, ако заведеш дело за тормоз, ако докажеш, че те малтретира физически и психически, все трябва да се намери начин да напуснете с детето ако не страната, то поне града. Но, за да стане това възможно трябва да работиш и да имаш доходи. Най-добре се успокой, потърси си работа и като я намериш - свържи се с организация, за която са ти писали другите момичета. Те поне в началото, докато си стъпиш на краката, ще ти помогнат.

# 18
  • Мнения: 2 336
Прегледай и това:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=226355.0
Има консултации с адвокат. Успех ти желая! Мога да ти кажа, че и ти си човек и имаш право да се бориш за своето щастие и спокойствие и за това на детето си.    bouquet

# 19
Също така безкрайно много ме плаши мисълта,че за да се махна от тук ще лиша детето си от много неща.В смисъл,че сега имам всичко от материална гледна точка,детето ми естествено също,яде от най-добрите храни и всичко му е все хубаво и марково.Ясно ми,е че това ще се промени и може би ще трябва да търпим някакви лишения.На всичкото отгоре малкото по цял ден търси баща си,сърцето ми се къса направо.Не е ли егоистично аз да съм добре ,а детенцето ми да е ощетено.Наистина незнам,много ми помага това,че ми казвате мненията си.Много сте ценни.

# 20
  • Мнения: 1 425
Само нещо да добавя - вероятността да ти вземе детето е много много малка, освен ако си с психични проблеми, наркоманка или с леко поведение.
в България децата се дават на майката освен в горните случаи или ако тя заяви че не ги иска.

# 21
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 694
Детенцето ще е най-ощетено, когато вижда, че майка му е нещастна.

# 22
  • Мнения: 1 172
Също така безкрайно много ме плаши мисълта,че за да се махна от тук ще лиша детето си от много неща.В смисъл,че сега имам всичко от материална гледна точка,детето ми естествено също,яде от най-добрите храни и всичко му е все хубаво и марково.Ясно ми,е че това ще се промени и може би ще трябва да търпим някакви лишения.На всичкото отгоре малкото по цял ден търси баща си,сърцето ми се къса направо.Не е ли егоистично аз да съм добре ,а детенцето ми да е ощетено.Наистина незнам,много ми помага това,че ми казвате мненията си.Много сте ценни.

Смяташ, че сега си много полезна за детето си? А какъв пример му даваш? А какъв модел на семейни отношения му демонстрирате? А как ще рефлектира това върху неговото развитие и ценностната му система?

Хубаво и марково.... Ти наистина ли мислиш, че дете на година и половина има тези приоритети?

Колкото до връзката на детето с баща му - нормално е тя да е силна. И е добре да остане такава, независимо как се развият отношенията ви със съпруга ти.  С решението за раздяла ти не отнемаш бащата на детето си. А ако този баща е баща на място, детето му няма да остане гладно и жадно, само защото са се разделили с майка му.

# 23
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Потърси помощ от организациите, за които момичетата вече са казали.
Не бива да си съсипваш живота с този мъж, не бива да допускаш да тормози теб и детето ти.
Не бива да го оставяш да ти говори глупости, че ще вземе детето, защото това е дълга процедура и по-сигурно е детето да бъде присъдено на майка му Grinning
Наистина ще се лишиш от удобства, финанси и помощ, но по-добре без тях, отколкото в тормоз Peace

# 24
Не съм нито наркоманка,нито с психични отклонения или с леко поведение.А колкото до това,че малкото няма такива преоритети-да,права си *SV* ,но за съжаление бях разбрана погрешно.Както и да е.Това няма значение сега.А той със сигурност май не е мъж на място,а е точно както всички останали като него-злобен и отмъстителен.Но сега се чувствам много  по-силна.Благодарение на вас.Много много ви благодаря.Сега изчезвам,като мога пак ще вляза.  bouquet

# 25
  • Мнения: 135
Тормоза може да действа разрушително дори за здравето, може да рефлектира и върху детето.
Според мен е хубаво преди да предприемеш по-сериозна промяна да анализираш добре възможностите, за да си подготвена.
От това което прочетох, не смятам, че има смисъл да се мъчиш ти и оттам и детето косвено.  

# 26
Слушай, Марта, не гледай марковите дрехи и другите качествени неща,
гледай ти и детето ти да имате спокойствие, да живеете в спокоен дом,
а не в непрекъснат стрес.

# 27
  • Бургас
  • Мнения: 1 762
 По принцип се въздържам да давам мнения, но от написаното от Марта лъха голямо отчаяние, затова първо: Марта дай повече инфо, например от къде си, на второ място нали знаеш че има подфорум за Родители отглеждащи сами децата си, там мисля че ще ти помогнат, и на после място защо си мислиш, че ти трябва да се изнесеш, в чие жилище живеете?
Стегни се и помни че всички ние първо се обезличаваме в мислите си а после това проличва и на външните ни изяви  bouquet

# 28
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Във форума има една майка, която се измъкна в чужбина с две малки деца (на възрастта на твоето)- близначета, заради тормоза от съпруга си. Така че няма нищо невъзможно, само трябва да вярваш. Не се оставяй да си повече зависима от него.

# 29
  • Пловдив
  • Мнения: 614
Една майка която се жертва заради детето си да търпи тормоз,унижения и побой ,не мисли че постъпва правилно.Детето сега не разбира ,но след време ще се чуства травмирано, и ще те обвинява че не си го напуснала когато е било малко и не е разбирало за какво иде реч.Не причинявай това на детето си .Само дете което не е приживяло домашно насилие не знае за какво става въпрос.Вярвай ми, то се травмира за цял живот и го озлобява безвъвратно към баща си.
Това ли искаш?
Или детето да живее по скромно и спокойно, но без тези травми и злоба.
Затова си помисли добре кое предпочиташ за детето ти.
Не е егоизъм когато една майка помисли трезво и не причинява всичкото това безумие на детето си ,а и на себе си.Травмата не може да се замени с нищо материално.

# 30
  • Мнения: 25
Една майка която се жертва заради детето си да търпи тормоз,унижения и побой ,не мисли че постъпва правилно.Детето сега не разбира ,но след време ще се чуства травмирано, и ще те обвинява че не си го напуснала когато е било малко и не е разбирало за какво иде реч.Не причинявай това на детето си .Само дете което не е приживяло домашно насилие не знае за какво става въпрос.Вярвай ми, то се травмира за цял живот и го озлобява безвъвратно към баща си.
Това ли искаш?
Или детето да живее по скромно и спокойно, но без тези травми и злоба.
Затова си помисли добре кое предпочиташ за детето ти.
Не е егоизъм когато една майка помисли трезво и не причинява всичкото това безумие на детето си ,а и на себе си.Травмата не може да се замени с нищо материално.


 Peace Абсолютно подкрепям! Здраво, щастливо и спокойно дете е по-добре от златна клетка и лукс. А и травмите са за цял живот - и за теб, и за него.

# 31
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 722
А ако се държиш малко непукистки, докато си стъпиш на краката, това няма ли да помогне поне малко?
Не е толкова лесно за сама жена да плаща квартира с малко дете, наемите превишават обикновено размера на заплатите, децата често боледуват, а частните фирми не търпят дълго човек в чести болнични, както и такъв, който не им е на разположение винаги. Държавните пък търпят, но там заплатите са още по-мизерни и хептен не стигат за нищо. А и евентуалните съквартиранти обикновено не искат да делят квартира с някой с малко дете, почти бебе, имам лични наблюдения за това.
Съвсем ли нямаш никакви близки, които да ти подадат ръка поне на първо време, родители?
Това с отнемането на детето са глупости. Няма мъж, който доброволно да иска да се върже сам с бебе и да се откаже от лайфа, просто те шантажира. За да изведеш детето в чужбина без негово разрешение са нужни много пари.
Аз имам приятелка, която така се разведе и остана сама с 2 деца. А беше и напуснала работа, след като и изтече майчинството, защото хлапетата боледуваха често. Разчиташе на мъжът си, който имаше силен бизнес и сам не и даваше да работи. И тъй като никой не я вземаше на работа, или пък това, което и предлагаха беше работа за някакви мизерни пари, тя даде децата на градина и започна да чисти офиси и апартаменти. Сега вече има възможност да се върне на старата си работа, която беше напуснала, но пък тя не иска вече. А не иска, защото е учителка  и сега печели 5 пъти повече от предишната си работата в училище, графикът и е пълен, плащат и добре. И без това само с една учителска заплата не могат да се гледат 2 деца. Самата тя казва, че "така вече се диша". Обаче тя се премести да живее при майка си и не плаща наем.
 Наистина, обади се в Анимус, помагат за такива случаи.
 Ще се справиш, стига да не се откажеш  Hug

Последна редакция: чт, 07 фев 2008, 01:24 от Unknown_lady

# 32
Здравейте отново.Пиша ви набързо пак,защото отивам да си гледам детенцето.Нещата се попромениха малко,в смисъл,че сега се държа с мъжа ми много студено,не му обръщам внимание за нищо,даже бих казала ,че съм много смела,понеже вече знам ,че не съм сама,имам вашата подкрепа и  към кого да се обърна за помощ.И не се чувствам вече безлична и нищожна.А той "миличкия" е в шок.Не знае какво става,усеща че му се изплъзва нещо,но не може да го предотврати.Много по-спокойна съм и мисля ,че ще мога да си възвърна старите мечти и надежди.Знам,че и без него можем да отселеем и да бъдем щастливи.На всички вас искам да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ ВИ,много сте мили и сплотени и ми помогнахте да си отворя очите и да видя ,че не съм съвсем сама и че надежда и изход винаги има. Hug Peace  bouquet

# 33
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Ами да то от втория или третия пост си личеше, че няма да си напуснеш добре уредения ти материално живот, колкото и да си била тормозена както казваш. А към всичките тези институции едва ли би се обърнала. Тази стратегия за не обръщането на внимание за отказа на интимности винаги работи, ако пък спреш да го переш и да му готвиш може още повече да те оцени. Успех в начинанието  Grinning

# 34
Мадам Помпадур,в последното,което написах изобщо нямах в предвид,че ще стоя и ще продължавам да търпя както досега,още по-малко заради "добре уредения ми материален живот".Не мислех да ти обръщам внимание,но създаваш лошо впечатление за мен,имайки в предвид,че не си разбрала правилно за намеренията ми от тук нататък.Желая ти лек ден и дано никога живота да не те изненада с това да бъдеш в ситуация като моята.

# 35
  • Мнения: 2 401
Кой я зне мадамата какво е чела и къде и е бил акъла, не и се връзвай.
Много е хубаво това, което си написала, щом толкова малко ти е помогнало да  прогледнеш, значи със всичко ще се справиш, както и да се развият събитията  в бъдеще. Успех!

# 36
Здравейте отново,някой може ли да ми даде координатите на майката с близначетата,която е успялa да излезе в чужбина с тях?

# 37
  • Мнения: 421
Ами да то от втория или третия пост си личеше, че няма да си напуснеш добре уредения ти материално живот, колкото и да си била тормозена както казваш. А към всичките тези институции едва ли би се обърнала. Тази стратегия за не обръщането на внимание за отказа на интимности винаги работи, ако пък спреш да го переш и да му готвиш може още повече да те оцени. Успех в начинанието  Grinning



отвратителен коментар ,за момиче изпаднало в тежко положение!нямам думи

Общи условия

Активация на акаунт