Кое е определящо за подобен избор - материалното благосъстояние, стабилно семейство, стабилна професия или това изобщо няма значение? Провокираха ме и темите за аборта и факта, че една богата дама с кариера и име е бременна отново за Nти път, а в същото време семейство с две деца живее в една стая в общежитие и майката е бременна с трето. Има ли място при вземането на подобно решение разумът или всичко трябва да стане спонтанно и от любов и желание? Моя позната ми каза - "Богатите са длъжни да имат много деца, такива като тях трябва да увеличават раждаемостта. Глупаво е да обричаш децата си на мизерия, по-добре на раждай, ако нямаш възможност да ги отгледаш както трябва". А какво всъщност означава както трябва...
- Публикувана: 6 фев. 2008, 09:10 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2008, 15:53 ч.
За решението да имаш дете
А какво всъщност означава както трябва...
Иначе няма еднозначен отговор на въпроса ти-за едни матеиалната осигуреност е изключително важна, за други-стабилното семейство и избора на правилния партньор, трети вземат решението спонтанно...
При нас определящ за решението да имаме дете беше меракът за такова - да, имаме свое жилище, работим и двамата, но не за кой знае какви пари, бих казала, че в това отношение може още много да се желае - плащаме си редовно сметките, не сме останали гладни и боси, но не бих казала, че можем свободно да харчим. Само че като ми се прииска бебче и само за това мислех, по това време и сестра ми забременя и направо откачих 
Освен това сме заедно от 6 години, така че детето и сватбата ни бяха естествен развой на нашата връзка.
Според мен за решението да имаш дете много влияят биологичният часовник, майчинският инстинкт, ако щеш ценностната система - в средата, в която работя, да имаш дете преди 30 е рядкост. Преди това трябва да помислиш за образование, кариера, материално осигуряване, накрая за дете. На моменти си мисля, че раждането на Ева забави някои от плановете ми в тази насока, че тя малко не се появи навреме, че не премислих добре и се чувствам виновна от такива мисли
, защото си имам прекрасно момиченце.
За мен парите са голяма необходимост, но не са определящи - познавам хора с доста добро материално положение, които просто психически не са готови за дете и честно казано си е тяхна работа кога и дали ще създадат такова. В същото време имам и познати, които имам чувството, че от пълнолетието си още бленуват за сватби и деца, една моя позната даже иска да отваря детска градина
Освен това сме заедно от 6 години, така че детето и сватбата ни бяха естествен развой на нашата връзка.Според мен за решението да имаш дете много влияят биологичният часовник, майчинският инстинкт, ако щеш ценностната система - в средата, в която работя, да имаш дете преди 30 е рядкост. Преди това трябва да помислиш за образование, кариера, материално осигуряване, накрая за дете. На моменти си мисля, че раждането на Ева забави някои от плановете ми в тази насока, че тя малко не се появи навреме, че не премислих добре и се чувствам виновна от такива мисли
, защото си имам прекрасно момиченце. За мен парите са голяма необходимост, но не са определящи - познавам хора с доста добро материално положение, които просто психически не са готови за дете и честно казано си е тяхна работа кога и дали ще създадат такова. В същото време имам и познати, които имам чувството, че от пълнолетието си още бленуват за сватби и деца, една моя позната даже иска да отваря детска градина
Според мен едно дете трябва да е заченато с любов и желание(макар и някой път да стане случайно,но с любов).Материалната страна не е маловажна,но човек свиква да се справя с каквото има.А това,че богатите трябва да имат много деца-не съм съгласна.Едно дете не изисква само да го направиш,родиш и купуваш скъпи неща.
При мен решението за бебе дойде естествено, но в точен момент.Достатъчен доход, нормален социален статус, сметката, че ще се справиме с предстоящите разходи, без да се лишаваме от нещо.Просто бяхме си подредили живота и само детенце ни липсваше.По-рано никога не съм се замисляла за бременност, но сега искам и втора.Материалното състояние не е определящо, не може да прекараш живота си в сметки, защото можеш да изпуснеш момента.Но пък е и важно, за да можеш да предложиш адекватни грижи ( не говоря за дрешки на Кавали).От друга страна, мисля че е по-важно родителите да са емоционално и психически готови , материалното се компенсира.
На мнение съм че детето наистина трябва да е заченато с мн ого любов и естествено да е желано, а не да е вещ която д апоказваш като наследник или като някаква гордост да купуваш скъпи играчки и дрешки да парадираш колко можеш да купуш на детето си .Естествено че материалната страна на нещата е много важна не можеш пък и да го лишаваш от нещата които са важни за детето и да се чудиш как да свържеш двата края.Така че може да имаш едно дете но да е изгледано с любов и да вижда и да усеща, че е желано и че е важно присъствието му на тоя свят...
Много неща са от значение за решението дали искаме дете.Финансовото състояние наистина е важно,най-малкото дава моментна сигурност,но за мен не е определящ фактор,защото не може да знаеш със сигурност след две години ще имаш ли или няма да имаш.Човек може да отгледа дете и с много и с малко.Дай Боже всички да са финансово независими,за да са спокойни.Важно е и до каква степен се осъзнава какво значи едно дете,можеш ли да го научиш на нещо,можеш ли да го възпиташ?
Наскоро по БТВ даваха репортаж за онази жена от София, с 9- те деца.Ами извинявайте, ама тя съвсем в прав текст си каза, че очаква общината да и даде жилище, като подчерта, че държи да и го дадат напълно безплатно, защото 100 кв. вече не им стигали.Мизерията в настоящото им жилище беше потресаваща.Жената твърдеше, че раждането на девет деца било инвестиция, с това тя била допринесла за повишаване жизнения потенциал на нацията, затова заслужавала да и се даде жилище.И това е жена образована и интелигентна.....Помислете си на какво обрича децата си тази жена, която казваше, че би родила и десето, но защо всъщност го иска, и самата тя не знае....
Моето решение да имам дете беше спонтанно.Въпреки трудностите в живота аз исках да си имам дете,а дали ще мога да се справя не беше толкова важно.Естествено че е правено с мн любов и мн желано.Но за сега не е лишавано от нищо,най -необходимото винаги сме го купували.Но плюсът е че имаме собствено жилище и някак си е по спокоино,защото ако трябва да плащаш и наем просто не ми се мисли.Все пак това дете от тук на сетне е смисъла за живота ни.
При мен беше определящо желанието. Първото дете-живеехме под един покрив със свекърите, още не бяхме никак си стъпили материално на краката, но бяхме много щастливи. Второто дете-коренно различна ситуация-пак сме много щастливи.И двете деца бяха много желани-големият беше изненада, а малката-чакана близо две години.
При мен положението беше такова:
- Знаех че съм намерила мъжа и знаех , че с него ще създам семейство
- Забременях случайно (доколкото случайностите съществуват)
- Тъкмо се бяхме върнали от изтощително пребиваване в чужбина с много дългове за връщане
- И двамата сме все още студенти
- И двамата сме много млади
- Никога не сме решавали, че в този момент ще имаме дете
- НО..........!!!
Бебето дойде без да пита удобен ли е момента, когато разбрах се разплаках - само това ми беше на главата
Но и двамата се погледнахме и знаехме, че ще задържим бебчето - то просто два варианта нямаше.
Сега няколко месеца по-късно си имаме жилище, мъжа ми работи здраво и ни осигурява всичко, от което имаме нужда, Притесненията са на страна и мисля, че ще бъдем едни чудесни млади родители.
- Всичко в живота се нарежда, стига да имаш стимул да живееш. (А какъв по-сериозен стимул да си стъпиш на краката от едно дете)
- Мисля, че едно бебче просто ти връща вярата в живота.
- Децата те амбицират и те карат да мислиш и да живееш по-адекватно
- те са най големия стимул
Наскоро бях на юбилей на 50 - годишен мъж, който има бебе и на въпроса "как се реши на тая възраст", той отговаряше:
"Другите ми деца са вече големи хора, Животът ми е добър, но някак празен, трябваше някак да го осмисля .
- Знаех че съм намерила мъжа и знаех , че с него ще създам семейство
- Забременях случайно (доколкото случайностите съществуват)
- Тъкмо се бяхме върнали от изтощително пребиваване в чужбина с много дългове за връщане
- И двамата сме все още студенти
- И двамата сме много млади
- Никога не сме решавали, че в този момент ще имаме дете
- НО..........!!!
Бебето дойде без да пита удобен ли е момента, когато разбрах се разплаках - само това ми беше на главата
Но и двамата се погледнахме и знаехме, че ще задържим бебчето - то просто два варианта нямаше.
Сега няколко месеца по-късно си имаме жилище, мъжа ми работи здраво и ни осигурява всичко, от което имаме нужда, Притесненията са на страна и мисля, че ще бъдем едни чудесни млади родители.
- Всичко в живота се нарежда, стига да имаш стимул да живееш. (А какъв по-сериозен стимул да си стъпиш на краката от едно дете)
- Мисля, че едно бебче просто ти връща вярата в живота.
- Децата те амбицират и те карат да мислиш и да живееш по-адекватно
- те са най големия стимул
Наскоро бях на юбилей на 50 - годишен мъж, който има бебе и на въпроса "как се реши на тая възраст", той отговаряше:
"Другите ми деца са вече големи хора, Животът ми е добър, но някак празен, трябваше някак да го осмисля .
За всеки е различно. При мен беше така : заедно от 7 години, оженихме се, после просто не се пазихме особено и забременях. Бях в шаш и паника въпреки че го исках... и още съм шашната. Имаме известна финансова стабилност - имаме жилище, доходите ни са прилични и имаме много помощ и подкрепа от родителите ни... така че от всяка гледна точка мисля, че бяхме готови за тази стъпка 
Все пак мисля че 26 години за първо дете ... дори е по-скоро късно, просто си ни беше време според мен.
Все пак мисля че 26 години за първо дете ... дори е по-скоро късно, просто си ни беше време според мен.
Със съпруга ми сме заедно от 6 години и едва сега решихме, че е време да имаме дете. Аз съм на 28, а той е на 32. Мисля, че взимането на решение за дете е строго субективно за всяко семейство. Ние искахме да сме готови финансово и психически за дете. Също така да сме се реализирали професионално, да сме попътували по света и т.н. И сега се чувстваме готови да имаме дете, което да е планирано и желано.
Много труден въпрос...Май при мене определящият фактор беше биологичният часовник( в момента съм на 31). Знаех, че определено искам да имам дете, и си помислих, че е по-добре по-рано, отколкото по късно. Защото причини да си кажеш, че не можеш точно сега да си го позволиш има много(аз поне си имах много "оправдания"), обаче се изплаших, че един ден, когато уж всичко ми е наред и аз най-накрая се наканя, може пък да не се получи...
Така че, спрях да си измислям причини и ето - имам прекрасна дъщеричка. Както са писали някои мами по-горе - д---е знае 2 и 200. А от децата по-важно няма
Така че, спрях да си измислям причини и ето - имам прекрасна дъщеричка. Както са писали някои мами по-горе - д---е знае 2 и 200. А от децата по-важно няма
Аз бих отговорила, че любовта и разумът по отношение на детето трябва да вървят ръка за ръка. Всяко дете има право да бъде желано, но и да има шанс за спокоен и щастлив живот. За второто трябват доста средства. Как се случи при нас: винаги съм обожавала децата, но винаги съм смятала и знаела, че аз случайно дете няма да имам. Една сутрин се събудих до мъжа до мен и разбрах, че не мога да си представя живота без него и видях в съзнанието си нашето дете. Споделих с него идеята, че искам бебе. На него му трябваше време да узрее за идеята, в смисъл, че искаше нещата да станат естествено -да поживеем заедно, да си вземем апартамент, за да има къде да го гледаме бебето и да можем да му осигурим нужната сигурност. Аз се съгласих и приех неговите доводи, потърсихме апртамент, започнахме да живеем заедно след двегодишна връзка. Започнахме и опитите за желаното бебе. Но то не идваше и така 3,5 години. Минахме през кошмара на проблемното забременяване и през хилядите изследвания, през отчаянието, гнева, надеждата и безсилието. който го е преживял, ще ме разбере. Имахме една празна стая, добър социален статус и се обичахме, но бебето не идваше. Когато накрая забременях, нещата се объркаха откъм материалната страна. както се казва, като нямахме проблеми с парите, нямаше и бебе, а като се появи се наложи смяна на бизнеса и доста лишения покрай това. Но, все пак ние бяхме потготвени с нужните пари за бебето, точно защото решението за него беше взето и с разума, а това е много важно, особено в един такъв тежък момент. Възникнаха и проблеми с бебето след раждането, но въпреки целия кошмар, който преживяхме, сега се радваме на нашата дългочакана и много жадувана дъщеричка. И това осмисля всичко. желая ти да изпиташ това щастие и да не се налага да го изтрадваш както ние.
Според мен колкото повече чакаш да дойде правилния момент;да имаш хубава работа,жилище,кола...толкова повече отлагаш и един ден може и вече да е късно мисълта ми е че не трябва да си материално осигурен а социално отговорен за да имаш дете всичко друго се нарежда от само себе си 
Няма определящо според мен, при всеки е различно.
За мен беше, че това ми е шансът за дете, след всички приказки на лекарите, че много трудно ще мога да забременея и т.н. Не съм се колебала изобщо. Като ти кацне птичето на рамото гледаш да го хванеш, че втори път може и да няма.
За мен беше, че това ми е шансът за дете, след всички приказки на лекарите, че много трудно ще мога да забременея и т.н. Не съм се колебала изобщо. Като ти кацне птичето на рамото гледаш да го хванеш, че втори път може и да няма.
Пак ще повторя своето мнение (писала съм го много пъти): решението да имаш изобщо дете трябва да се базира на любов (която да получиш и да можеш да дадеш), разбирателство, готовност на родителите да станат родители, желание (т.е. да не е спонтанно решение, защото връщане назад няма). А решението за всяко следващо дете трябва да е базирано и на възможностите на семейството (материални, финансови, емоционални и т.н.).
В дадения пример ми е странна готовността на втората жена да гледа 3 деца, без достатъчно условия. Но не разбирам и бизнес-дамата, която има възможност да гледа деца, а не ги иска (ако правилно съм разбрала).
В дадения пример ми е странна готовността на втората жена да гледа 3 деца, без достатъчно условия. Но не разбирам и бизнес-дамата, която има възможност да гледа деца, а не ги иска (ако правилно съм разбрала).
За мен най-важният критерий за взимане на решение да имам деца беше мъжът ми. Ако до себе си нямах толкова отговорен, влюбен, стабилен, силен, добър, раздаващ се и сигурен човек, едва ли бих родила дете ей така, заради идеята. Не си падам да съм самотна майка. Двете ми деца изцяло изпълват мислите ми, дните ми, сърцето ми - не искам да имам трето, защото няма да мога да му отделя толкова внимание и време, колкото съм отделила на децата си досега. От финансова гледна точка мога да отгледам и трето дете, но от емоционална - не.
Не мога да кажа кое е било определящо при мен, защото честно казано не съм била изправена пред дилемата - или пари, или дете. Благодаря на Бога за което 
Но все си мисля, че ако бях материално затруднена, щях да родя поне едно дете. То се отглежда някак си. Повече вече е въпрос на възможности. Не бих гъчкала 3 деца в 45 квадрата. Дори в момента не бих искала трето/то второто е още на път де /, защото жилището ни не го позволява. Но когато някой ден имаме по-голям дом, ще си родя и трето детенце 
А ако дойде по-рано, няма да го върна, просто ще бъда стимулирана да работя повече, за да изкарвам повече и по-скоро да мога да осигуря нужното на всичките си деца.
С две думи - децата стимулират прогреса в нашето семейство, а не обратното.
Но все си мисля, че ако бях материално затруднена, щях да родя поне едно дете. То се отглежда някак си. Повече вече е въпрос на възможности. Не бих гъчкала 3 деца в 45 квадрата. Дори в момента не бих искала трето/то второто е още на път де /, защото жилището ни не го позволява. Но когато някой ден имаме по-голям дом, ще си родя и трето детенце А ако дойде по-рано, няма да го върна, просто ще бъда стимулирана да работя повече, за да изкарвам повече и по-скоро да мога да осигуря нужното на всичките си деца.С две думи - децата стимулират прогреса в нашето семейство, а не обратното.
Забременях "случаино", имахме възможност да осигурим на детето си всичко необходимо, без да го лишаваме от нищо. Много искам и второ дете, но съм наясно с факта, че трябва да подобрим матералното си положение за да можем и на него да осигурим нормални условия за живот Вярно е, че любов и нежност, грижа и разбирателство не се купуват с пари, но е безумие да обричаш и детето/децата си на мизерия.
Вярно е, че любов и нежност, грижа и разбирателство не се купуват с пари, но е безумие да обричаш и детето/децата си на мизерия. С две думи - децата стимулират прогреса в нашето семейство, а не обратното.
Нашето решение за бебче беше много спонтанно, уж на шега, но веднъж вече споменали за това не можехме да мислим за нищо друго, освен колко го искаме това дете. Нямахме нищо, нямахме дом, сигурни заплати.. имахме само заеми и любов. Но въпреки всичко аз знаех, че можем да отгледаме детето без да му липсва нищо. Хората са доста креативни когато искат нещо толкова много. Сега си имаме едно малко ангелче, имаме дом, не сме цъфнали и вързали но се справяме, даже по добре от колкото си мислех, щастливи сме и даже мислим за второ. А аз пак съм сигурна, че ще се справим.
мисля,че решението за дете зависи от нагласата на родителите,аз винаги съм харесвала семействата с две и повече деца,първото ми дете се появи една година след сватбата,не сме го обмисляли конкретно,просто се случи,времето минаваше,синът ми порасна{искам да отбележа,че нашият социален статус не е кой знае какъв,едно обикновено българско семейство,което в момента живее на квартира},но биологичният часовник си тиктака и ние с таткото решихме,че е време да си имаме още едно детенце,знаехме,че ще ни бъде трудно,но бяхме готови да положим всички усилия,за да се справим,дъщеря ми е вече на 1 г. и 5м.,таткото работи много и прави всичко възможно,за да се чувстваме добре,в това трудно време не ни е лесно,но вярвам,че за в бъдеще нещата ще си дойдат на мястото,мисля си за това,че човек трябва да прави нещо с много желание,любов и вяра,за да има успех,а децата са наи-голямата награда 
аз съм съгласна с всички доводи относно вземането на това решение с разум и това почти не търпи каквито и да е негативни реакции , защото да си родител означава да поемеш отговорност за цял живот и да можеш да я осъществиш тази отговорност като успееш да осигуриш хубав дом / нямам предвид лукс, а достатъчно пространство за детето/,в който живее едно щастливо семейство , но при нас решението за дете дойде след третата ни среща съвсем спонтанно и необмислено , просто си казахме че се обичаме , искаме да споделим живота си заедно и искаме да имаме детенце.Но все пак си дадохме около 8 месеца време , докато стъпим на краката си , за да му осигурим необходимите неща -колкото и да не си материалист при вземането на това решение все пак ако живееш при лоши финансови условия това си оказва влияние -изнервеност , излишна агресивност понякога - неща , на които не желая детето ми да става свидетел.Но и другата крайност-нека да си постигна целите ми се вижда доста неубедителна и егоистична .Дано не съм засегнала някого , извинявайте ако е така.
Въросът според мен опира до това да можеш да прецениш дали си способен да се справиш, както с това да му осигуриш обич, внимание и топлота, така и с финансовия аспект на нещата. Не е редно да се обрича дете на мизерия и нищета, само защото искаме да задоволим каприз, както и не е редно да го лишаваме от обич и внимание. Не става въпрос да се разполага с неограничени финансови възможности, но все пак трябва да сме способни да осигурим някакъв минимум поне. Трудно е да се обясни на едно дете защо то няма неща, които имат повечето друго деца, кофти е да ти се задават подобни въпроси. Според мен родителите трябва да могат да осигуряват средтва за детето, което са създали, противното е безотговорно и дълбоко нечестно към детето.
за първо дете всеки с размах решава да го създаде.Все някак ще се отгледа,но за второ май трудно се взема решение
За мен най-важният критерий за взимане на решение да имам деца беше мъжът ми. Ако до себе си нямах толкова отговорен, влюбен, стабилен, силен, добър, раздаващ се и сигурен човек, едва ли бих родила дете ей така, заради идеята.
С две думи - децата стимулират прогреса в нашето семейство, а не обратното.
И в моето семейство е точно така.
Хората са различни. За всеки взимането на решение да има дете или не е продиктувано от различни причини.
Разбира се, най-важното е детето да е желано и обичано, но и финансовата стабилност на семейството е важна. Не че детето ще разбере, ако го лишиш от нещо, но така ти се чувстваш по-добър родител, когато осигуряваш на рожбата си всичко, от което има нужда.
Разбира се, най-важното е детето да е желано и обичано, но и финансовата стабилност на семейството е важна. Не че детето ще разбере, ако го лишиш от нещо, но така ти се чувстваш по-добър родител, когато осигуряваш на рожбата си всичко, от което има нужда.
При нас решението да си имаме детенце дойде някак си изведнъж, и бебето стана много бързо. На 23.07. решихме да се оженим а на 31.07. видяхме 
. Лично за себе си мога да кажа че поисках да имам дете защото защото се почувствах обичана и сигурна в мъжа до себе си. Не сме в най-добро финансово положение , но по важното е да сме живи и здрави бебето да се роди здраво след месец , всичко друго ще се нареди
. Лично за себе си мога да кажа че поисках да имам дете защото защото се почувствах обичана и сигурна в мъжа до себе си. Не сме в най-добро финансово положение , но по важното е да сме живи и здрави бебето да се роди здраво след месец , всичко друго ще се нареди 
Да, този въпрос няма еднозначен отговор. Всеки сам би трябвало да реши кога е дошло времето за деца. Но не е лесно да се разпознае и точния момент.
Финансовия критерий не е подходящ. Никой няма гаранция какво ще се случи с него и с благосъстоянието му след време - от богат бързо може да обеднееш, както и обратното е напълно възможно. Моя колежка е живяла в една стая 5 години с мъжа си и с двете си малки деца, а сега - 25 години по-късно - имат къща с двор, вила на морето, вила в Родопите и по апартамент за всяко дете. Просто случило се е, работили са, забогатели са. Но когато е била на 19 години са имали две вилици и дрехите на гърба си.
Биологичният часовник също не е определящ. Само желание да имаш дете едва ли ще достатъчно и не е редно да е на всяка цена - с неподходящия мъж например.
Изграждането на кариера е процес и продължава дълго, понякога цял живот не стига. Не съм сигурна струва ли си чакането. Все пак фертилната способност е доста зависима от възрастта.
И колкото повече разсъждавам на тази тема, толкова повече се убеждавам, че всичко трябва да стане спонтанно, случайно, непланирано. Планирането, анализите, разумът може да изиграят лоша шега. А за отглеждането и изхранването - баба знае две и двеста.
Финансовия критерий не е подходящ. Никой няма гаранция какво ще се случи с него и с благосъстоянието му след време - от богат бързо може да обеднееш, както и обратното е напълно възможно. Моя колежка е живяла в една стая 5 години с мъжа си и с двете си малки деца, а сега - 25 години по-късно - имат къща с двор, вила на морето, вила в Родопите и по апартамент за всяко дете. Просто случило се е, работили са, забогатели са. Но когато е била на 19 години са имали две вилици и дрехите на гърба си.
Биологичният часовник също не е определящ. Само желание да имаш дете едва ли ще достатъчно и не е редно да е на всяка цена - с неподходящия мъж например.
Изграждането на кариера е процес и продължава дълго, понякога цял живот не стига. Не съм сигурна струва ли си чакането. Все пак фертилната способност е доста зависима от възрастта.
И колкото повече разсъждавам на тази тема, толкова повече се убеждавам, че всичко трябва да стане спонтанно, случайно, непланирано. Планирането, анализите, разумът може да изиграят лоша шега. А за отглеждането и изхранването - баба знае две и двеста.
....
Изграждането на кариера е процес и продължава дълго, понякога цял живот не стига. Не съм сигурна струва ли си чакането. Все пак фертилната способност е доста зависима от възрастта.
....
Изграждането на кариера е процес и продължава дълго, понякога цял живот не стига. Не съм сигурна струва ли си чакането. Все пак фертилната способност е доста зависима от възрастта.
....
Децата не са пречка за изграждането на кариера, ако е налице желание.
Като изключим фактора биологичен часовник, и крайн а финансова невъзможност за гледане на дете, всичко останало е въпрос на личен избор. Аз съм на мнение, че преди да създадеш едно дете, все пак трябва да имаш поне осовното - сигурна работа(най вече тази на съпруга или партньора), сигурен подслон(и квартирата може да играе тази роля, стига да не е таванска стая с обща тоалетна на етажа), и достатъчно желание. Аз исках дете, когато бях още далече от първите две неща, но да забременях, когато ги постигнах. За себе си, смятам че съм постъпила правилно.
Да, този въпрос няма еднозначен отговор. Всеки сам би трябвало да реши кога е дошло времето за деца. Но не е лесно да се разпознае и точния момент.
Финансовия критерий не е подходящ. Никой няма гаранция какво ще се случи с него и с благосъстоянието му след време - от богат бързо може да обеднееш, както и обратното е напълно възможно....
.....
Биологичният часовник също не е определящ. Само желание да имаш дете едва ли ще достатъчно и не е редно да е на всяка цена - с неподходящия мъж например.
Изграждането на кариера е процес и продължава дълго, понякога цял живот не стига. Не съм сигурна струва ли си чакането. Все пак фертилната способност е доста зависима от възрастта.
И колкото повече разсъждавам на тази тема, толкова повече се убеждавам, че всичко трябва да стане спонтанно, случайно, непланирано. Планирането, анализите, разумът може да изиграят лоша шега. А за отглеждането и изхранването - баба знае две и двеста.
Финансовия критерий не е подходящ. Никой няма гаранция какво ще се случи с него и с благосъстоянието му след време - от богат бързо може да обеднееш, както и обратното е напълно възможно....
.....
Биологичният часовник също не е определящ. Само желание да имаш дете едва ли ще достатъчно и не е редно да е на всяка цена - с неподходящия мъж например.
Изграждането на кариера е процес и продължава дълго, понякога цял живот не стига. Не съм сигурна струва ли си чакането. Все пак фертилната способност е доста зависима от възрастта.
И колкото повече разсъждавам на тази тема, толкова повече се убеждавам, че всичко трябва да стане спонтанно, случайно, непланирано. Планирането, анализите, разумът може да изиграят лоша шега. А за отглеждането и изхранването - баба знае две и двеста.
Меденка го е казала много точно и напълно споделям мнението й
Решението да имаме дете беше най-важното и може-би най-спонтанното в живота ни!Но,бях сигурна че съм срещнала правилния човек и че искам той да бъде баща на бебето ми.И знаете ли,материалния фактор е променлив-днес имаш,утре нямаш.Но аз знаех че каквото и да стане(да сме живи и здрави) мъжът ми би ни осигурил нормален стандарт на живот.А за мен е важно да знам,че детето ми не се ограничава от нищо,в рамките на нормалното,разбира се!
Въпреки че сте прави-дете се гледа с 2 и с 200,но ако можеш да му осигуриш 200,си струва да изчакаш
Въпреки че сте прави-дете се гледа с 2 и с 200,но ако можеш да му осигуриш 200,си струва да изчакаш
Здравейте, мами. Възхищавам ви се на обичта, с която сте създали тези малки прекрасни същества и с която им осигурявате един щастлив живот.
Вече и при мен идва този момент. С приятеля ми сме от доста време заедно, обичаме се и си даваме онова взаимно спокойствие, сигурност и подкрепа, които са в основата на щастливия семеен живот (или поне към този момент това ме прави наистина щастлива). Та така - аз мога да говоря от гледната точка на човек, който в момента достига до решението да има деца. При нас определено тази радост ще бъде планирана. От около година-две обсъждаме идеята за бебче, и двамата го искаме, но понеже сме възпитавани да бъдем отговорни хора, решихме, че сега не е подходящ момент - на първо място не разполагахме с достатъчно средства, за да му осигурим всичко необходимо. Ще изчакаме няколко месеца, после да мине Коледа, след това морето... и като се замисли човек - винаги ще има какво да се чака. И така, към днешна дата доходите само на единия биха позволили да си гледаме бебче без да ни създава особени затруднения, все още нямаме собствено жилище, но живеем в апартамент с добри условия. И понеже отново искаме да подходим отговорно и да направим всичко, което зависи от нас, за да имаме едно здраво бебе, вече съм си избрала болница и лекар, който да следи състоянието ми от преди да забременея, по време на бремеността и след това. Сега започвам с пълни изследвания, за да знам с какво още трябва да си подобря организма, за да създам най-добрите условия за нащето бебче. Пия фолиева киселина, храня се здравословно, в работата и в личния живот нямам излишни притеснения. Надявам се всичко да е нормално и от другия месец започваме с бебеправенето и дай Боже скоро да има с какво да се похваля
Надявам се, че не се вманиачавам вече, но след като това рещение не е спонтанно, а е напълно осъзнато и желано, се чувствам длъжна да направя всичко, което зависи от мен за бъдещето на детето си.
Вече и при мен идва този момент. С приятеля ми сме от доста време заедно, обичаме се и си даваме онова взаимно спокойствие, сигурност и подкрепа, които са в основата на щастливия семеен живот (или поне към този момент това ме прави наистина щастлива). Та така - аз мога да говоря от гледната точка на човек, който в момента достига до решението да има деца. При нас определено тази радост ще бъде планирана. От около година-две обсъждаме идеята за бебче, и двамата го искаме, но понеже сме възпитавани да бъдем отговорни хора, решихме, че сега не е подходящ момент - на първо място не разполагахме с достатъчно средства, за да му осигурим всичко необходимо. Ще изчакаме няколко месеца, после да мине Коледа, след това морето... и като се замисли човек - винаги ще има какво да се чака. И така, към днешна дата доходите само на единия биха позволили да си гледаме бебче без да ни създава особени затруднения, все още нямаме собствено жилище, но живеем в апартамент с добри условия. И понеже отново искаме да подходим отговорно и да направим всичко, което зависи от нас, за да имаме едно здраво бебе, вече съм си избрала болница и лекар, който да следи състоянието ми от преди да забременея, по време на бремеността и след това. Сега започвам с пълни изследвания, за да знам с какво още трябва да си подобря организма, за да създам най-добрите условия за нащето бебче. Пия фолиева киселина, храня се здравословно, в работата и в личния живот нямам излишни притеснения. Надявам се всичко да е нормално и от другия месец започваме с бебеправенето и дай Боже скоро да има с какво да се похваля
Надявам се, че не се вманиачавам вече, но след като това рещение не е спонтанно, а е напълно осъзнато и желано, се чувствам длъжна да направя всичко, което зависи от мен за бъдещето на детето си.
Цитат
Кое е определящо за подобен избор - материалното благосъстояние, стабилно семейство, стабилна професия или това изобщо няма значение?
Или онази майка дето го родила и пуснала в тоалетната да се удави от изпражнения не е знаела какво значи контацептив?
В такива случаи няма въобще въпрос, камо ли отговор на него.
Ако става дума за вид ценностна система и преценка на що-годе нормален човек, то:
Има една поговорка : "Дупе знае и 2 , и 200". Уверявам те, в квартала ми има много по-добри майки /като начин на отглеждане и възпитание/ , които хранят децата си с шишета марка "Camera" и ги возят в Бетрони колички, отколкото тия, парадиращите с Jane и Cicco например.
Решението да имаме дете беше обмислено, а зачеването планувано.
Аз не съм спонтанна личност по принцип, при мен всяко нещо се обмисля и решава спокойно и без излишни емоции. И двамата сме много отговорни и първо искахме да си стъпим на краката финансово, да имаме собствен дом и едва тогава дете.
За мое огромно щастие нещата се наредиха точно така.
Не си права. Няма и смисъл да обиждаш. "Тия парадиращите" едва ли са си купили хубава количка за да те дразнят, нито целта им е да ги оценяваш.
Не съдя за това кой какъв родител е според шишето и количката!
Аз не съм спонтанна личност по принцип, при мен всяко нещо се обмисля и решава спокойно и без излишни емоции. И двамата сме много отговорни и първо искахме да си стъпим на краката финансово, да имаме собствен дом и едва тогава дете.
За мое огромно щастие нещата се наредиха точно така.
Уверявам те, в квартала ми има много по-добри майки /като начин на отглеждане и възпитание/ , които хранят децата си с шишета марка "Camera" и ги возят в Бетрони колички, отколкото тия, парадиращите с Jane и Cicco например.
Не съдя за това кой какъв родител е според шишето и количката!
Решението да имаме второ дете все още се бави, макар че всички искаме- аз, таткото и Кати. При нас проблемите не са малко, но не финансовата нестабилност е водещата. Пари за още едно дете има. Въпреки това нещо все ни спира- по-скоро е страхът дали ще се справим като родители, дали ще имаме достатъчно време за двете деца и т.н. За мен деца трябва да имат тези хора, които истински ги искат- независимо дали са богати или по-бедни.
Колкото и да нямаш пари, поне едно дете ако не си отгледаш, какъв смисъл има живота ти? Вече за повече от 1 наистина трябва да си добре финансово за да не мизерстват децата ти, за да израстнат със самочувствие и без комплекси. Има доста хора в България, които не могат да си го позволят.
Аз винаги съм искала много деца. За първите си дъщери бях измислила и именна с голамо за мен знаение и за щастие те се оказаха еднояйчни близначки. Бебчето, което е на път няма да е последното ни дете. Искам след години да имам пане още две дечица. Но още от самото начало, когато животът ме преобърна, както се казва, и се узовах в един уневерситет в Лондон-град, в който не бях стъпвала от доста години осъзнах, че за да изпълня мечтите си трябва първо да успея в живота. Не можех и да помисля за дете, без да знам, че мога да го отгледам във всички удобства, нужни на едно дете. Ако не бях успяла в живота и не бях срещнала мъж като Жак(съпруга ми) едва ли щях да се реша да имам деца, въпреки желанието ми. За щастие сега имам възможността да гледам децата ми както винаги съм смятала, че трябва и да не ги лишавам от нищо.
Аз с първото си дете, когато бях бременна, бях малка - на 19 години. Но знаех, че искам това дете, то беше желано, а не някаква случайност. Бях първи курс студентка, а бъдещият татко не работеше, но и двамата го искахме. Е, справихме се - баткото вече е първи клас. А сега си има и братче.
Мисля, че щом всички деца са желани, всичко се нарежда. Не е нужно да се чака най-удобния момент, защото той никога няма да дойде.
Мисля, че щом всички деца са желани, всичко се нарежда. Не е нужно да се чака най-удобния момент, защото той никога няма да дойде.
За мене беше най важно да намеря правилният мъж. Влюбвала съм се и преди, и до уши, но само мъж ми ме накара да искам бебе. Знаех че ще е прекрасен баща и приятел в живота, и за мене тази основа беше достатъчна.
Всичко друго се оправя, лош избор на партньор целият живот може да провали - и на теб и на децата.
Всичко друго се оправя, лош избор на партньор целият живот може да провали - и на теб и на децата.
Колкото и да нямаш пари, поне едно дете ако не си отгледаш, какъв смисъл има живота ти? Вече за повече от 1 наистина трябва да си добре финансово за да не мизерстват децата ти, за да израстнат със самочувствие и без комплекси. Има доста хора в България, които не могат да си го позволят.
В нашия случай решението дойде от Желанието Голямата ни 10 годишна любов да даде плодове. Никога не съм чакала и не съм се водела от принципа животът ми да е максимално подреден и всичко в него да е наред, защото ако съм си представяла и чувствала така нещата, още много съм имала да си почакам... Дори сега, вече минала през това, съжалявам, че не съм се решила по - рано. Не е лесно, но пък няма по - голямо щастие в този живот. И по - значимо постижение. А и когато има желание и е ясно осъзнат този приоритет, човек намира начини. Дори да нямаш големи възможности, себе си ще лишиш от това - онова, но най - скъпото ти ще има всичко.
С две думи - водещото е ЛЮБОВ и желание.
С две думи - водещото е ЛЮБОВ и желание.
Препоръчани теми