Хиперфагия - булимия без повръщане

За съжаление, много момичета и жени си затварят очите за тези неща. Погледни този сайт, може да ти е от полза:

http://together.edu.ms/

Майка ми за съжаление боледува от тази болест но отказва да се лекува

И аз на моменти изпадам в подобни състояния. Просто нямам засищане. Интересното е, че при мен е на периоди. Много притеснителна диагноза. Дано да не страдам от това. При мен го отдавам на хормоните защото не е постоянно явление, а си знам че имам проблем с тях.
То май много хора страдат от това, но не го знаят, а и в БГ няма кой да ти помогне, а ако случайно има се заплаща доста скъпо.

И аз май на моменти съм така и никога не съм се замисляла, че може да е нещо подобно!

      Виж тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=255691.0  - този диетолог се занимава, и то много активно, с хранителни разстройства. Аз лично останах втрещена, когато ми каза, че в Бг всяко 3-то момиче страда от някакъв вид хран. разстройство.    Мисля, че ако го посетиш, ще останеш доволна. 

Как се справяте с този проблем ?

Провежда ли ли сте терапия ? И успешна ли е ?

Обадих се на една жена психиатър .На въпроса ми колко ще ми струва първо каза 30.00 лв на час ,но промърмори нещо ,  поправи се и каза 40.00 лв на час.

и аз имам този проблем.жинаги сам си била едричка около 65кг.,но сега сам 99кг. и не мога да се понасям.опитвам се сама да се справя,но ми е мн трудно.някои ако има някакъв съвт да помага.мн ще сам благодарна 

Пиши ми на ел.поща.Ако можем  да си помогнем сами.

Е206 писах ти на лични,ако имаш предвид мен

Ще чета подробно за тази болест. Може би и аз съм я прихванала. В някои моменти, хапна ли нещо съвсем мъничко, сякаш лавина ме повлича, положението става неконтролируемо и изяждам света... Аз си го обяснявах за мен като някакъв вид депресия, но не минава. А не е ли просто липса на воля?!? Все пак не съм чела нищо, после може да не мисля така...

Познато ми е...особено в дните преди цикъл, ужас....все се успокоявам и казвам, че е игра на хормоните....И в тази връзка, понеже съм решила този път твърдо да вземам мерки /с подкрепата на семейството ми/ - мамчета от Варна, препоръчайте ми добър фитнес инструктор - НЕ да тренирам при него /не мога да си го позволя/, но поне да  ми изработи индивидуална тренировъчна програм и диета, съобразена с физиката и годините ми/срещу заплащане, разбира се/. Благодаря ви предварително!

Честно да си кажа, явно съм имала такъв период от живота си ,без да подозирам ,че състоянието ми си има име и е болестно.
Тъпчех сандвич, след сандвич/ и не само/. Ставах в 2,00ч. през ноща и си правех сандвич. Добре ,че това продължи кратко време.
Тогава изживях стрес , бях на 26г. Сега прочетох ,че приблизително от тази възраст има опасност.
 След като достигнах огромни за мен кг/ приближавах 80-те/, се взех в ръце, благодарение на друг стрес. Странно е, но е факт. При мен се получи "клин - клин избива". Започнах с Разделно хранене и се справих сама с проблема. Постепенно.Трудно е ,но не е невъзможно.

Наистина проблема е в психиката! Желая успех и воля  на всички!

Aз страдам от скоро и от двете  

  хм това е нещо ново за мен като информация, наистина си мислех, че всичко е въпрос на воля, лоши навици, лакомия . . . , а нещата са явно доста по-дълбоки, ще погледна сега сайтовете, които сте пуснали.

 

Това е ужасно, наистина... Ако искаш, пиши на ЛС.

http://www.apicsbg.com/index.php?pid=17
http://gotvarstvo.georgievi.net/a/article_72

Понеже не съм на ти с техниката, кажете ми дали се отварят файловете, моля.

Отварят се. 

Темата е много полезна и съвсем на място! Браво!   

Момичета, внимавайте!

Аз да си продължа писането от вчера...Сетих се още нещо, докато четох материалите.

След като приложих РХ , забременях , но не напълнях така както първата бременност. Казаха ми, че е резултат от здравословното хранене / 6-7 месеца/.
 След като родих, обаче , отново постепенно и неусетно напълнях и тръгнах отново към 75-те кг. Това беше миналото лято. Отново се изплаших и си поставих за цел да сваля 5, после още 5 кг и т.н.
Сега прочетох, че тези редувания в теглото също са болестно състояние....
Вече 9 месеца се храня здравословно, като отвреме - навреме прилагам разтоварващи режими и мисля никога повече да не повтарям грешките си.

Също така вече 4 месеца спортувам. 2 пъти седмично комбинирана гимнастика в зала , през останалото време велоергометър у дома.  Това е спасението! Повярвайте.  

http://ed.dir.bg/_wm/basic/?df=82627
Също информация по темата

Аз мисля, че даже и повече.
Само като погледнеш колко жени само в този форум са "пристрастени" към диетите, което само по себе си е симптом за проблем с храненето.
Не изключвам себе си, разбира се, но за себе си съм го приела и се боря както мога.

 _Elora_ , мисля, че има разлика между здравословно, балансирано хранене и диета.

Тук има няколко "диети", които са абсолютно здравословен режим на хранене / няма да ги изброявам/  и  истински "диети" - направо глад. Вторите са опасните.

Много е важно да не се прекалява нито с храна, нито с диети.

Под "пристрастени към диети" нямам предвид хора, които задължително избират винаги лош начин на хранене, а такива, които постоянно и само за това мисля и говорят.

На думи и децата знаят това

Е, сега..... Аз се опитах да обясня/да помогна ,ако мога/, пък вие както си решите.
Всичко става в ума. Може би не съм била най-тежкият вариант.
Както и да е....Аз за себе си намерих оптималния вариант.

Пожелавам същото и на вас!

Сати,   поздравляния, че си открила своята златна среда 

Поздравления за Сати!Вярно е ,че това са състояния които са отключени от  стрес и силни емоции.Знам,как се получи при мен,но незнам как да се справя сега?

на мен също ми е много трудно да намеря някакво средно полужение(хем да съм сита,хем отслабвам).опитвам се постоянно,но без голям успех.винаги съм си била по-закръглена,но сега вече не се понасям.за последната година качих 20кг. без да разбера как стана-направо ужас
на 20 години съм,159см. и ако някои има идея как да се спражя с този мои проблем ще сам много благодарна да го сподели 

И аз съм си мислила по въпроса,че съм зависима от храната...Като се сетя какви количества храна съм поглъщала и не мога да го повярвам...можех и си редувах,сладко,после соленки,после я пак малко сладко..ден,нощ..нямах спирка...На мен ми помогна Нисковъгл.режим + малко повече мазнини,но никога не съм се уливала с тях...и спорта.Отдавна го нямам този проблем,вече се храня много здравословно,спортувам всеки ден.Не купувам нищо,което би ми попречило,не ям в колата сладките десертчета..На мен ми помогна може би..едно семейство при което работя. Не съм им споделяла как "подържам"сланините си,но те с примера си на живот всякаш пробудиха в мен една нова Аз.  Сега съм много мотивирана,много чета по въпроса,абонирала съм се за списания с насоченост към 100% здравословен начин на живот,като поотслабнах,започнах да си купувам хубави спортни екипи,взех си карта за фитнес,там също плувам и ходя на класове по Пилатес,Йога,Power flex,Power sculpt,когато за каквото имам време.Моят съвет е: Не си стойте в къщи,хладилника има магнетично привличане!Само началото е трудно,след 1 седмица става по-лесно..спортувайте кой каквото може..Изхвърлете всичко от хладилника,което не е за вас! Мъжете се приспособяват бързо...не ги мислете толкова! Най големият ми успех е,че след 18 год, брак,вкарах мъжът ми в залата..а беше на прага на алкохолизма...Сега не пие,спортува с мен,или сам...спазва хранителен режим,отслабна,накупи си спортни дрешки,направо не мога да повярвам...много му се радвам!Като знам какво чудо беше...Направете сами промените,не ви трябват "специалисти", водете си дневник,какво сте яли днес,и какво сте спортували,или поне разходка,бързо ходене..кой каквото може..И не бързайте..тялото е благодарно, резултатите ще дойдат..Аз имам да свалям още около 8 кг, не съм в перфектна форма,но съм много доволна.Бях стигнала 76,сега съм 64.Успех ви желая,помислете си,4е ако започнете СЕГА,след 2-3 месеца ще сте съвсем друга жена...точно за разгара на лятото...

Намерил ли е някой от Вас сили да се справи с тази зависимост?Пишете как сте успели,за да вдъхнете кураж ?

*

май съм в отбора, както гледам и 4ета! ама пусто оби4ам да ям и да готвя! наистина правя усилия, ама после някак затварям вътрешното съзнание и се натъпквам до отказ!как не мога да устоя!

Преди време случайно попаднах на тази статия и си я записах. Ще я пусна цялата. За съжаление нямаше автор, иначе бих написала името й.
Ето я:
Хиперфагията
Всички знаем по нещо за хранителните смущения анорексия и булимия. Въпреки научността на тези понятия, повечето хора знаят какво значат те. По-малко известно е едно друго подобно смущение и разните му форми - хиперфагия. И аз не знаех. Беше ми обяснено най-просто - това е булимия без повръщането. Тоест прекомерно хранене, провокирано не от глада и инстинкта за оцеляване, а от безброй други причини, повечето от тях психически и емоционални. Това е една история за прекалено чувственото хранене или прекаленото чувствено хранене.

В тази житейска картина няма нищо особено и необикновено. Няма нищо, което на пръв поглед да се посочи като първопричина за моята пристрастеност към храната. Чувствам се неудобно от това, защото знам, че има хора с много по-големи проблеми и предизвикателства. Но също така съм уверена, че моят порок и зависимост - храната - е много разпространен, но не се възприема като такъв. Всеки малко или много има чувствено отношение към храната, храненето отдавна е семеен и обществен ритуал, то отдавна не само задоволява чувството на глад. Е, какво толкова, обичаш да си хапваш, кой не обича, ще каже някоя слаба и красива приятелка, която се сеща да яде само когато й е прилошало от глад. Дали е само това?

Не е. Е, добре. Признавам. Зависима съм. От храната. Ето какво е тя за мен:

Неотменимата утеха, сигурното хубаво нещо, което е на ръка разстояние, готово по всяко време, на всяко място, във всяка форма, без уговорки, без условия, да ми достави удоволствие - лично, телесно, физическо, плътско.
Просто я обичам, храната. Тя ми дава вярност и лоялност. Не ме изоставя, не ме отрича, не ме отблъсква, напротив, и тя ме търси - от витрините, списанията, екрана, на всяка крачка - и тя ми се предлага в най-добрата си форма.
Оказва се, че тя е най-лесната награда за всеки ден.

Каквото и да се случва, винаги има едно наум - след това мога и ще отида еди-къде си за едно еди-какво си - да ми се случи поне нещо хубаво днес, заслужавам. Храната е приятелка, слушателка, терапевтка, любовница, любовник... Единственото моментално удоволствие без усложнения.
Кога започна този флирт с яденето и премина в обреченост? Кога нормалното удоволствие от добрата храна, на маса с хубави хора и готин лаф стана зависимост? Хранохолик? Храноман?

Факт е, че кантарът ми показва сериозна злоупотреба с храна - 40% свръхтегло и мастна маса! Пак добре, че все още ходя, работя, имам желания и цели, гледам децата си и къщата. Имах желания за диети, за отслабване и упражнения, но сега при споменаването на тези думи ми става зле. Толкова пъти съм се проваляла в диетите. Отслабвала съм с 10 кг за един месец на лекарства с неописуеми странични ефекти, с 9 кг за две седмици на дебелариум, какво ли още не. Неминуемо си връщам масата рано или късно, тъй като явно не съм в състояние да поддържам нормалното ядене, което пък да поддържа постигнатото тегло. Та това си е храномания - да го наречем поне с истинското му име. Имам най-разпространената зависимост - от храната. Не го отричам.

Преди години някъде прочетох следния съвет измежду хилядите за отслабване: „Ще започнете да отслабвате, когато храната престане да бъде единственото удоволствие в живота ви". Направи ми впечатление по различността си от всички други, но го взех за твърде претенциозно. Все пак имах доста други удоволствия в живота си. Тогава не знаех колко много се съдържа в това изречение...

Добре, каква съм, какви са тези проблеми, преживявания и случки, които биха могли да бъдат причините за това? Естествено, нищо особено. Аз съм на прага на средната възраст, нямам още 40, с добри социални показатели, омъжена, с две малки деца, с много добро професионално развитие и начин на живот без луксовете на горната класа, но и без никакви ограничения. Както казва мой близък приятел и периодичен любовник (а, да, и това го има за отмятане в портрета ми) - всичко е налице, за да бъде човек щастлив и доволен.

Моят най-голям враг открай време е моето тяло. Не помня момент от живота ми да съм се харесвала. Харесвах отделни части - лицето си, краката си, гърдите си, но тялото никога. Когато бях на най-долната граница на теглото си след пубертета, помня, че пак се чудех как да скрия коремчето. Сега вече просто го мразя. Преди година и половина събрах сили (и пари естествено) да се подложа на коремна пластика и да премахна леко увисналата вече торба отпред, причинена освен от прекомерно ядене и от двете бременности.

След операцията не можех да се храня както обикновено поради стегнатостта на шевовете и свалих без особени усилия 10 кг. Естествено, в момента съм наваксала повечето от тях. Стана ми за пореден път пределно ясно, че с периодични диети няма устойчив резултат. Нещо генерално куца в генералната схема. Какво е то?

Дадох си сметка, че ям стресово, и то боклуци. В спокойно състояние поне подбирах храната, с която да прекаля. Мъжът ми казва на маса «изключи хронометъра» - тоест, ръката ми с пържените картофи или други хапки прави подобно движение между чинията и устата ми. Когато съм под стрес, вземам кора хляб, изостанал фъстък, парче шоколад - просто нещо да потъне надолу. Нещо като антистрес хапки.

Дадох си сметка, че рядко успявам да огладнея. На обяд с колегите, вечер със семейството, кръчми и гости с приятели, празници с фамилията - все на софри и на отрупани маси. Направи ми впечатление, че повечето пъти първа посягам към храната на масата. Чудех се как издържат другите, без да обърнат внимание на ястията пред себе си. Едвам дочаквах да посегне някой и аз - заедно с него. Тоест имах нужда да усетя вкуса на яденето. Нарочно организирах приятелски събирания на софри, че да не съм някак сама в греха си.

Дадох си сметка, че ям много бързо - винаги свършвам първа или от първите и винаги опразвам чинията си. Просто омитам яденето и след това чакам останалите. Дъвча бързо и гълтам големи хапки. Обичам вкуса на храната, но нямам търпение за следващата хапка от същия вкус. Тежко ми е след такива хранения. Но всеки път забравям за това.

Дадох си сметка, че ходя по заведения и сама - на обяд или докато децата са на кино, за да ям. Вкусната храна е като награда за мен. Едно от основните удоволствия в живота, заедно със секса. Прегръщах успокоения от рода на: «Храната и сексът са основни качества, необходими за оцеляването, затова са толкова неустоими». Някак подминавах очевадния факт, че са неустоими, особено храната, май само за мен.

Направиха ми бележка, че предлагам на децата повече от нужната им храна. Дадох си сметка, че го правя подсъзнателно, за да се оправдая пред себе си, че сме в заведението, уж за да хапнат децата, а всъщност сме там заради мен.

Дадох си сметка, че дълго време обвинявах другото и другите - било въпрос на метаболизъм, тази е слаба по рождение, онази яде повече от мен, но не трупа, аз трупам дори и от въздуха, колкото и да ям и да не ям, не свалям, имам малки деца и се сяда по три пъти на масата, дояждам им яденето, децата трябва да ядат и аз с тях, да не обидя този или онзи, който готви много вкусно, само да опитам от това-онова. А, да, и бременностите и кърменията бяха много удобно извинение.

Стана ми ясно, че някак саботирах всяка диета преди или след края й. Както и всички планове за усилена физическа активност. Твърде далече беше всеки резултат от диетите и упражненията, а удоволствието от яденето беше веднага, на момента. Имах смътното усещане, че така или иначе не мога да спечеля борбата с неяденето, и че не точно то беше истинският враг. Нещо не ми се връзваше.

Дадох си сметка, че храната е основното лично удоволствие в живота ми в момента. Признах го. Колко тъжно и жалко ми се видя това!

Замислих се внимателно кога съм била в добра форма и не съм «затъпквала» проблемите си. Било е преди житейските предизвикателства - преди децата, преди 35-те, преди брака, преди ипотеката - преди основните крайъгълни камъни. Естествено, бракът ми има проблеми като всеки брак. Няма да ги изброявам, тъй като не са мерило, нито оправдание за спасителното ядене. Мъжът ми ме обича и уважава, заедно сме от вече 17 години, заедно гледаме децата и строим нова къща на чудно място.

Добър екип сме и добри приятели. Вече не ми е любовник. Това беше един от големите удари по моето женско самочувствие. Дълги години се борихме за секса. Мислех, че съм го преживяла. Но очевидно ми е било нужно хранително избиване на този ужасен комплекс. Мотото е «защо да се напъвам да отслабна, той така или иначе не ме желае, а като майка на децата си и такава ще ме има».

Може би е това - имам много обич, но нямам любов и страст. Може би затова прибягвам към храната. Този мой секс-приятел, за когото споменах по-горе, също не ми е точно любовник. Тоест няма влюбване и любов и там. Излиза, че и сексът не е достатъчен. Мисля също, че за една жена не е достатъчна само връзката с децата, колкото и пълноценна да е тя. Дори напротив, липсата на други човешки връзки прави и родителските отношения непълноценни.

Почнах да се замислям какво ми липсва. Мъка по любовта? Последната година се влюбих два пъти - единия път плътски, втория път съвсем като гимназистка. По различни причини нямаше развитие. Чувствах се отблъсната, нежелана, нехаресвана, нямах самочувствие открито да давам сигналите или да свалям мъжете. Мислех си «как ли му изглеждам, като някоя загоряла лелка сигурно», въпреки че бяха мъже на моята и дори над моята възраст.

Търсих из интернет. Намерих симптомите си описани така, че само оставаше да сложа името си отгоре. Емоционално хранене. Оказа се, че «топлата вода е открита». Направих си тест и се оказах тежък случай на емоционално хранене. На десетте прости въпроса отговорих «понякога» и «почти винаги» от трите възможни отговора - рядко, понякога, почти винаги:

1. Опитвам и не успявам да сваля тегло и/или да го поддържам.
2. Чувствам, че яденето ми е извън контрол.
3. Ям, без да изпитвам глад.
4. Посягам към храна, когато съм под стрес и потисната.
5. Ползвам храната като източник на удоволствие или като награда.
6. Храната е често в мислите ми.
7. Не съм в състояние да контролирам теглото си.
8. Ям разточително.
9. Срамувам се от себе си и от яденето си.
10. Храната ми помага да се справя с чувствата си.

В този случай тестът ми препоръчва «професионална терапия», която да открие истинския враг - причината за емоционалното хранене. Аз сама се замислям отдавна - какво ме кара да се осланям на храната и защо точно на храната? Една от причините е малкото други удоволствия или тяхната относителна недостъпност - някои са твърде скъпи, други отнемат много време, трети изискват хиляди уговорки с други хора. Оглеждам се наоколо из познатите си - повечето от тях имат по един или два подобни «отдушника».

Класиката е верижното пушене, други един-двама пият редовно и по много. Има няколко планински маниаци - наричам ги така, тъй като прекарват много повече време сами в планината, отколкото със семейството си или с приятели. Същото е с няколко риболовни маниаци. За другите пристрастености и зависимости няма да говоря тук.
Изглежда малко са хората, които се справят без някоя обсебеност в лека или тежка форма. Излиза, че моята е храната. Независимо от конкретната причина, тя е моят спасителен пояс. Това е основното.

Иначе всеки има някакви проблеми и предизвикателства - провален брак, несподелена любов, тежко детство, проблемно дете или родител, неудовлетворение от работата. Въпросът май е с какво ги смекчаваме. С какво се тешим. И дали утехата ни не ни носи повече проблеми, какъвто е моят случай. Създавам си сама омагьосания кръг: липса и нужда от удоволствия - храна - повече храна - свръхтегло и вина - липса на самочувствие - още по-малко удоволствия.
Ето какво мисля в момента: Не се харесвам. Не харесвам тялото си, каквото е сега. То не е виновно, аз съм му натъпкала храна. Избивам го в още храна.

Повече движение, фитнес и какво ли още не не са решението, а спомагателните неща към нещо по-голямо. Решението е да уволня храната като основен източник на удоволствие, да се разделим с нея като «гаджета» и да си останем приятели. Храната е само едно от удоволствията на живота. В никакъв случай не е основното или единственото. Диети, гладуване, извънредна физическа активност са допълнителен тормоз в ежедневието, а скъпите процедури и лекарства - тормоз и в бюджета.

Засега в борбата ми с тялото и организма ми те печелят. Вместо да се борим, да вземем да станем партньори. В екип с душата и ума ми. Каквато и празнота да има в живота ми, каквато и липса и мъка да има, свръхяденето не е решението. Не е средството. Напротив - то задълбочава проблемите.

Ако бебето плаче и не е гладно и му се бутне шишето с храна, то го плюе и продължава да търси утехата си. Мога само да се поуча от това бебе. Ще търся другите удоволствия и занимания. Ще търся преживявания, хора, дейности и неща, на които в момента храната е провалил се заместител. В моменти на копнеж по приятно преживяване храната е едното нещо, което искам най-много, но от което се нуждая най-малко. Има други начини да се наградя, поглезя, развлека или утеша.

Ще потърся други неща за правене, които обичам и са приятни, и които нямат лавинния ефект върху мен, както прекаленото хранене. Ще поразмисля върху живота си още, за да потърся това значимо нещо, което наистина искам и ми липсва. Храната е жизнено необходима за тялото ми, а не за душата и за чувствата ми. Те си остават "гладни". Когато има усещане за самота, разочарование, чувство на непълноценност, душевна болка, дори и просто скука, то не се променя със свръхдози храна и още храна.

Даже напротив, когато съумея да си припомня ефекта на допълнителната порция, някак да извикам образа на натрупването на масата по тялото ми, да усетя тежкото виновно чувство на провал и неодобрение, както и да си спомня от какво ме лишава прекомерното ядене в крайна сметка, веднага ми присяда тази допълнителна хапка или доза.

Аз съм социална личност и общуването с хора с подобни предизвикателства би ме мотивирало много. Също така съм общителна и емоционална, и всяко общуване е за мен удоволствие. Искам да е така и за събеседниците и приятелите ми, да им е приятно да са с мен. Ако нещо трябва да се пълни, то не е стомахът, а животът ми.

Пускам цялата статия, защото смятам, че има полза от нея.

Статията определено е много полезна.
В даден етап от живота ми бях стигнала точно до това положение. Бавно и неусетно качих 6-7кг, през това време преживях доста болезнена за мен раздяла с човек, когото обичах. След това си казах майната му, толкова съм дебела, че почти няма дреха от преди, която да ми става. Започнах да нося дълги поли и блузи, продължих да се тъпча всеки ден, първо солено, сладко, солено, сладко. Така само след 1г вече бях с 20кг над обичайните ми. След това се взех в ръце и ги намалих на 10кг, забременях, родих. Около 2-3месеца след раждането пак ме избиха лудите и започнах да се тъпча, качих 4кг. Сега вече премахнах проблема, почти вкарах теглото си в разумни граници и продължавам нататък.
Много важно е човек наистина да намери смисъла и радостта от живота и някъде другаде освен в храната, както е посочено и в статията. Да си постави определени цели и най-вече да изглежда така, че сам да се харесва.

Интересна статия и полезна тема (предвид това че уча за фармацевт). 
Мисля че е важно човек в днешно време да знае повече за тези опасности и да не приема храната нито като заплаха, нито като нещо което ще му донесе щастие и любов.

Искрено пожелавам хората, които си признават за това, да се измъкнат и да намерят своята златна среда! И винаги помнете от къде сте тръгнали, за да не се връщате назад
Иска се воля, но нищо не е невъзможно   

аз имах. тонове мога да изпиша по въпроса. чак сега започнах да усещам, че май съм на път да се справя окончателно.

при мен се почувствах по-сигурна към година. за 6 месеца свикваш с определен режим на хранене, но си още много лабилен и много лесно можеш да се върнеш в изходна позиция.

Колко посещения на месец при психиатър се правят?

Не знам колко посещения на месец се правят,но знам ,че  може и с направление от джипито.Което значи- първи преглед до 30 дни и втори до 45 дни.Ако греша поправете ме.

parvo se izvinqvam za latinicata, problemi s pc-to.
Statiqta ot Vasilica-umnica e mnogo vqrna i polezna. No za sajelenie re6enie na tezi problemi tarsq ot 14-15 godi6na, samo se zadalbo4avat. Nito braka, nito deteto pomognaha drugo da izmesti hranata ot uma mi - mnogo tajno za men. Vse o6te tarsq re6enie i opitvam...

mistake, защо реши, че си непременно една от страдащите от хиперфагия? 
В смисъл, дали не е само въобразяване, а просто да си ядеш повече, но не и да страдаш от хиперфагия... Често се случва да си откриваме болести сами, но далеч да не страдаме от такива...
Колко ядеш? Колко често? Колко можеш да погълнеш?
Отиди първо на лекар, обяснявайки му от-до ситуацията и го питай, дали по негова преценка е това (може и да не е специалист)... и чак тогава мисли, дали страдаш от това или не. Иначе сам човек себе си поболява с такива мисли. Имаш ли си и на идея как сама можеш да си вкараш психо-атака без да осъзнаваш и да се поболееш...? 

И аз в кюпа. дали има някакви групи за взаимопомощ(освен тук)

и ако някой може да препоръча психолог, който е помогнал за решение на проблема
Аз преяждам предимно с тестени продукти и мед и днес пак преядох. хапна ли малко бях хляб и ми отваря такъв апетит заради много въглехидрати и високия гликемичен индекс

Ами моя съвет е,не си поставяй диагнози ,а иди на психиатър и нека той да предцени за какво става дума.Може  да няма нищо общо с хиперфагия и булимия.И аз таки си мислех ,обаче нищо подобно.

ако не е това- то какво да е??
преди имах изблици на булимия-взимах лаксативни и наистина беше много лошо положението, била съм на психолог-говорихме и уж се успкоих, но сега пак се тъпча

ох аз снощи имах такава криза, не стига ,4е трябва да следвам режима и все кълва отук и там с оправданието ,4е е малко! но ве4ерта какво ли трябваше  на мойта малката да ми иска да яде в 23 4аса и аз и предложих хляб  или макарони( болна е от гастровирус и 2 дни съм недоспала) и тя си хапна вътрешното,а  аз омахах вси4ко останало на половин багета с топено сирене президент(добре,4е нямаше много неща в хладилника, и остатъка на макароните и две големи пар4ета кекс! просто знам ,4е не трябва за 1 м и половина ка4их 6 кила от тъпкане, понеже се ядеше ве4ер и се постеше през целия ден, аз да не остана капо направо бидон като, 4е ли пълнех !
за работа с пси няма как да стане тука, днес се стягам да няма пак екцесии! предпо4итам празен хладилник и празен шкаф с продукти, 4е си измислям невероятни "от нищо нещо" яденета!

И аз отново в отбора  . Бях се успокоила за малко лятото, но сега пак се запо4на......за нула време /по-малко от 2 седмици/ ка4их 5 кг 

аз мога да кажа че съм минала през това вече не се  тъпча но ми се случва пак да проявявам симтоми

Не мисля, че непременно всички, записали се в темата, страдате от тази болест  Избягвайте да си поставяте сами диагнози!
Аз също имам моменти, в които смилам всичко, попаднало ми през очите. Понякога изобщо не подбирам какво слагам в устата си. Друг път си готвя нещо съвсем специално, каквото ми се е дояло в момента. Обичам да ям 
Обаче. Доказах пред себе си, че когато наистина проявя воля, се справям с проблема. Успях да отслабна значително, вече 6 месеца задържам постигнатото. Сега събирам сили отново да проявя разум и този път да е навреме  Имам излишни още десетина кг.
Хиперфагия или не- проблемът така или иначе е в главите ни.

Здравейте момичета, разглеждах темите и не мога да не се включа. Какви психолози какви работи не се притеснявайте за тези неща всичко е в начина на мислене. Аз съм минала по този път и мога да ви кажа че се справих сама свалих 35 килограма в продължение на три години ЕЕЕ не си мислете сега че са много просто през това време си позволявах и "почивки"тоест хапвах си всичко една две седмици после пак на диета Това с тъпченето е проблем на разочарованието от диетите - все са неуспешни нали  а след неуспешна диета искаме да си похапнем и да намалим напрежението - точно така напрежение всичко е във спокойствието което сами си създаваме аз реших моят проблем така: Имам си в хладилника зеленчуци и кисело мляко нискомаслено ако ми се иска да ям ям зеленчуци или пък има дни в които по 10-15 дни ям само едни и същи храни - обичам сирене и домати ям това слагам много магданоз, варя си праз, зелева супа.... я се натъпчете със супа и домати със сирене и отгоре една кофичка кисело мляко и си легнете хем сити хем спокойни че пак не сте се насвинили със хляб и салам а и не сте надвишили 1200 калории гаранция шегувам се и аз бях като вас искам да помогна на всички ви  ако ме искате във форума само свирнете

Здравей, натисни тук.

Здравейте. От дълго време знаех , че имам някакъв проблем и то на психическа основа,но чак тази вечер разбрах името му - Хиперфагия.  Винаги съм обичала храната по някакъв особен начин и тя винаги е бил апросто удоволствие  з амен. Не ям защото съм гладна,а просто защото обичам да ям,самия процес на ядене ми доставя удоволствие...било то нещо сладичко,сандвич,пица,шоколад.... Ужасно е .... В едно съм сигурна обаче- наистина всичко е на психическа основа и вярвам , че всеки би могъл да се справи,особено ако има подкрепа от приятели и от хората около себе си . Аз все още се боря със самата себе си. Ако открия  верния път и начин веднага ще споделя с всички ви . Дългата статия по-нагоре е толкова вярна,сякаш аз самата изричам тези думи,до болка ми е познато всичко това. Мисля, че наистина един от основните проблеми е някакъв вид неудовлетвореност от живота,липса на друг вид удоволствия...колкото и да си внушавам ,че е мн по голяммо удоволствие да се разходя с приятели,да почета книга,да отида на кино,да играя тенис....винаги бих предпочела да хапна вместо това една палачинка,един сладолед,1-2 шоколадови вафли.....дори често го правя тайно ,тайно от всичките ми приятели...вече не просто се срамувам от себе си,а ме е страх от мен самата ....

Някой консултирал ли се е с псхолог? Гледам, че темата е от миналата година. Някой има ли реални резултати - да ни обнадежди и да напише как се е справил!
От целия списък с психотерапевти кой да избера?