Печатницата „Пърлмютър“, в която работя като машинен оператор, е една от най-големите в щата Охайо. Собствениците се интересуват преди всичко от печалбата и не подбират клиентите, така че е нещо съвсем нормално наред със списанията за отглеждане на бебета и възпитанието на деца да печатаме и най-долнопробна порнография. Аз работя на стичър машината, която сглобява готовите от печат страници. Отдавна бях престанал да обръщам внимание на това което произвеждаме, но веднъж моят поглед беше привлечен от заглавието на списанието „Осиновяване“. На корицата с големи букви беше изписано името на България. В първия момент изтръпнах, тъй като в американската преса най-често не са много ласкави за нас. Изчаках с нетърпение обедната почивка и взех едно от готовите списания. В него бяха отделили цяла една страница на желаещите да си осиновят дете от България. В материала посветен на тази тема се казваше, че демократичните промени у нас са улеснили осиновяването на българчета от чужденци, и че България се е превърнала в хит на пазара за осиновяване на деца. Авторите на тази статия съветваха бъдещите майки и бащи, които искат да си осиновят дете от България, да внимават с българските фирми, при които цената за едно дете може да достигне между 20 и 22 хиляди долара, тъй като някой от тях са го превърнали в доходен бизнес за лично облагодетелстване. След това те рекламираха една американска фирма, която може да извърши тази услуга на много по-ниска цена. В рекламата пишеше още, че срещу сумата от 500 долара, всеки който е заинтересуван, ще получи пакет с данни и снимки на деца за осиновяване от България. Накрая бяха отпечатали снимките на три българчета, едно момиченце и две момченца. Едното момченце беше на четери месеца, толкова колкото в момента беше и моят син, а другите две деца бяха две годишни. Трябва да отбележа, че това не бяха недъгави и болни деца, а здрави и красиви, с големи и умни очи, каквито са на повечето български деца, с тази разлика, че техните бяха много тъжни и пълни с отчаяние. Особено това си личеше на двете по-големи деца, може би защото те бяха започнали да разбират, че са останали съвсем сами на този свят, и че нямат майки и бащи, които да се погрижат за тях.
Техните невинни ангелски личица се запечатаха дълбоко в съзнанието ми и още дълго време щяха да го измъчват. Докато пътувах за вкъщи си мислех за тях и за безпризорните дечица, които бях виждал в България, да се ровят из кофите за боклук, да просят и да дишат отровни лепила. Всичките тези изоставени, гладни, дрипави и никому ненужни деца, някои от които са принудени да крадат и проституират, са деца на майка България. На мен ми стана мъчно за тях и усетих как по бузите ми се стичат сълзи, парещи като гореща лава. Аз плачех и едновременно с това проклинах нашата орисия, че я докарахме дотам, да изнасяме жива българска плът и кръв, че ние които навремето успяхме да спасим нашите евреиски съграждани, сега не можем да се погрижим за собствените си деца. Нима, не ни стигат хилядите млади и можещи хора, цвета на нацията, които продължават всекидневно да напускат България, ами трябва да се разделяме и с тези, които току- що са се появили на белия свят!Как ми се искаше в името на моя малък син да мога да помогна с нещо на тези забравени от Бога деца. В такива моменти на размисъл човек осъзнава колко е хубаво да има семейство, деца, родители, да обича и да бъде обичан, да има някой, който да споделя неговите мъки и радости. Тъжното е, че в нашата мила родина има десетки, може би стотици изоставени дечица, зъзнещи от студ, гладни, скитащи се, като бездомни кучета. И кой знае още колко време така ще се скитат, ако ние не се погрижим за тях, ако все чакаме някой друг да го направи вместо нас. Така както чакаме чужденците да ни оправят икономиката и селското стопанство, се надяваме те да се погрижат и за нашите деца.
Аз не съм против осиновяванете на тези деца от чужденци. Много по-добре за тях ще е да намерят семейна топлина и да имат любящи майки и бащи. Това което ме тревожи е да не се премине границата на допустимото. Самият факт, че България е станала хит на пазара за осиновяване на деца и че това се е превърнало в доходен бизнес за някои хора, трябва да послужи, като предупредителен сигнал за държавните институции, които се заниман с тези въпроси. Защото един безконтролен износ на деца, заедно с многобройните аборти и отрицателния прираст на населението, който се увеличава с всяка измината година, не са в полза на българската нация. Трябва да се вземат необходимите мерки, преди да е станало твърде късно, за да не се наруши баланса в съотношението между новородените, които ще бъдат отгледани в България и тези които ще бъдат осиновени в чужбина. Аз не знам дали се води точна статистика, за това колко деца напускат България под формата на осиновяване, но постоянно чета в пресата за броя на закрити детски градини и домове за сираци, и че се съкращават осигуровките и помощите за майките с деца. Това са много тревожни факти и с нищо не спомагат за увеличаване броя на новородените. За всяка една нация и държава, децата са нейното бъдеще и най-голямото богатство, защо ние трябва да се отказваме от тях и да ги изнасяме, сякаш ги имаме в излишък?
Дано това правителство, на което залагаме толкова много надежди, да не остави децата на България на произвола на съдбата и да се откаже с лека ръка от първото поколение родено на свобода и необременено от комунистическото минало. Трябва да инвестира в тях, защото те са най-големият капитал на България. Инвестиция, която с течение на времето ще възвърне многократно вложените морални и материални средства, за тяхното отглеждане, възпитание и образование. Да осигури данъчно облекчение на многодетните семейства и да отдели повече средства за грижите на децата сираци и тези с физически и умствени увреждания. Нека българските законодатели да не бързат с драстичното намаляване на помощите и осигуровките на майките с деца, защото такива американски закони с нищо няма да ни доближат до Европа, към която така много се стремим. Те само ще доведат до още по- голямо намаляване и на без това малкия брой новородени бебета у нас и ще облагодетелстват единствено американските семейства, които чакат да осиновят деца от България.
Константин Стоянов - Окела СЛОВОТО
: Как да коментираме? 
По-добре някой да се погрижи за тях ,отколкото да мизеруват в страната ни.така е-държавата не си мръдва пръста за синовете и дъщерите си,а хората нямат възможност да направят много за тях.Когато бяхме в София,реших да посетя един дом за деца-сираци и същевременно болни.Така се случи ,че отидох точно за баба Марта.Взех мартеници за всички и бонбони .Трябваше да отида първо при директорката,за да заявя желанието си да посетя децата,които бяха в едно крило на детската градина,а в другото бяха другите деца-здравите,с родители.Тя ми разреши,макар че няколко пъти ме попита и недоумяваше как аз след като не съм представител на фирма съм решила да направя това за децата.Но в края на краищата се разбрахме и аз и казах ,че не мога много да помогна,но това което искам да направя за тях ще е удоволствие за мен.Освен мартемниците и бонбоните я попитах дали може да идвам и да подстригвам децата,защото това умея,разбира се без да искам никакво заплащане.Тя се съгласи,но едновременно стова ми даде списък с неща,от които децата имали нужда.С радост установих ,че храна и облекло сред изброените нямаше-имаше повече канцеларски пособия.Най-голямата ми изненада беше,че нито едно дете от здравите не беше подарило мартеница на другото.Здравите деца бяха окичени като коледни дръвчета,а за болните ако не бях отишла така и шяха да си останат без мартенички за празника.Възмутих се и до болка ме заболя сърцето от това,че не можех да проумея как може родителят,който праща сутринта детето си на градина и знае че там има и сираци да не сложи още една мартеничка в джобчето на рожбата си със заръката да я даде на другото.Не разбрах.Децата ме обкръжиха и се редиха да има закача мартеничките и всяко ми казваше:"Моля те- гушни ме".Като си спомня и напират отново сълзите ми.Ходих после няколко дни да ги подстрижа и общувах с тях.Разбрах едно-децата имат нужда от любов и закрила и всеки трябва да им ги даде,защото държавата ги е забравила.Всичко ,което им трябва за храна и дрехи се доставяло от спонсори-Слава Богу!Има още добри и имащи хора!