Историята и въпроса са от приятелка, която не може да се пресрами да пише.
С две суми таткото е изчезнал, тя гледа сама едногодишния (и малко отгоре) си син. Той е признал детето, когато е станало на 1 година уж доброволно, но според нея защото го е заплашила със съд. ....От тогава е започнал да плаща и издръжка всеки месец пак доброволно /по негова преценка 40 лв/ без да са се разбирали нищо.
Посъветвали са я да го осъди за издръжка, за да има законна такава.
Отишла при адвокат, който е казал че може да го осъди, дори може да иска една година назад. Предложил й е преди да заведе дело, да му изпратят официално писмо покана, в което да му предложат да плати една година назад, като малко са надули сумата /по закон имат право да искат за 12 месеца назад, а са поискали за 15 месеца- от датата на раждане/, за да видят каква ще е реакцията му, също така са поискали и увеличение на издръжката. Изпратила писмото и след 2 дена получила парите.
Увеличение още не се знае дали ще има, но ще се разбере в началото на месеца, т.е. другата седмица.
Една малка подробност е, че преди това не е давал никакви пари ...
Веднага се е обадила на адвокатката да се "похвали" и тя й е предложила да му напишат друго писмо, в което да го поканят да си види детето. Виждал го е само веднъж като е било на 3 месеца, от тогава до сега нито веднъж не се е поинтересувал от него. Роднините й са на мнение, че не трябва да го "канят"на среща с детето, че той ако иска сам ще го потърси.
Според нея обаче той е голям инат и мисли, че няма да го направи по собсвена самоинициатива, но и не е сигурна дали ще дойде и писмо да му напише.
С две думи, не знае как да постъпи, а аз нищо не мога да я посъветвам, защото както знаете моя случай изобщо не е такъв и наистина не мога да преценя плюсовете и минусите ...
Та - идеи?
С две суми таткото е изчезнал, тя гледа сама едногодишния (и малко отгоре) си син. Той е признал детето, когато е станало на 1 година уж доброволно, но според нея защото го е заплашила със съд. ....От тогава е започнал да плаща и издръжка всеки месец пак доброволно /по негова преценка 40 лв/ без да са се разбирали нищо.
Посъветвали са я да го осъди за издръжка, за да има законна такава.
Отишла при адвокат, който е казал че може да го осъди, дори може да иска една година назад. Предложил й е преди да заведе дело, да му изпратят официално писмо покана, в което да му предложат да плати една година назад, като малко са надули сумата /по закон имат право да искат за 12 месеца назад, а са поискали за 15 месеца- от датата на раждане/, за да видят каква ще е реакцията му, също така са поискали и увеличение на издръжката. Изпратила писмото и след 2 дена получила парите.
Увеличение още не се знае дали ще има, но ще се разбере в началото на месеца, т.е. другата седмица.
Една малка подробност е, че преди това не е давал никакви пари ...
Веднага се е обадила на адвокатката да се "похвали" и тя й е предложила да му напишат друго писмо, в което да го поканят да си види детето. Виждал го е само веднъж като е било на 3 месеца, от тогава до сега нито веднъж не се е поинтересувал от него. Роднините й са на мнение, че не трябва да го "канят"на среща с детето, че той ако иска сам ще го потърси.
Според нея обаче той е голям инат и мисли, че няма да го направи по собсвена самоинициатива, но и не е сигурна дали ще дойде и писмо да му напише.
С две думи, не знае как да постъпи, а аз нищо не мога да я посъветвам, защото както знаете моя случай изобщо не е такъв и наистина не мога да преценя плюсовете и минусите ...
Та - идеи?
Надявам се тя да чете 
...ама колкото повече време минава (дъщеря ми е вече на 6 месеца), толкова по-ясно ми става, че..."тати" го бОли фара, а и на цялата му чудна рода им е през...та оттатък, че имали внучка и пр.
Сега и дело води,че иска на баща да се прави,да вземал детето по цял месец искал,ама всичко пак е поза.Един телефон не е вдигнал,един лев повече от 60-то лева не е пратил,един подарък не е подарил на сина си...Коледа беше,имен ден имаше...Така,че някакси не ги разбирам тия...неудобно им било,покана чакали и т.н.Който иска да е с детето си ,ами пред блока ще спи,ще съдира телефоните но ще намери начин да си види детето.Защо "таткото" не вземе да надмогне егото си?!
не си ти, мила, ама явно сте много на това дередже 
, за да може да звъни на детето си, а звънеше на два три дни по веднъж за по една минутка.
Аз поне така постъпих при нашата раздяла и сега мога с чиста съвест да кажа, че съм направила всичко, зависещо от мен отношенията баща-дъщеря да не се накърнят (или поне щетите да са минимални). Пък това че той е избрал да я вижда само като носи издръжката... - негова преценка, хич не ровя за мотивите му. Важното е, че не аз съм направила избора вместо него - той сам е избрал нещата да стоят така и дано живее комфортно с този си свой избор! 
Почти всички тук са ни тресли тез мисли и самообвинения. И вероятно тъй ще е до живот. Поне аз така го чувствам 