Страх ме е, че ще остана завинаги сама с детето

Ами...аз вече не се страхувам толкова ,че няма да срещна..ами че вече не съм много сигурна дали имам сили да започвам връзка.Чувствам се емоционално изхабена.И си мисля,че и да срещна някого просто ще направя всичко възможно да избягам.Дано само да си го мисля,а да не е така.Е,тайничко се надявам и вярвам че ще срещна все пак някой  ,който колкото и да бягам ще има желание и ще успее да ме спре.И аз до скоро се бях вкарала в този филм и още съм,но се опитвам да не мсиля за него.Охх...и аз един кураж ти дадох

Днес говоря само за страха си. Точно за този страх.
Не знам какво следва. Може и сама да остана. Но няма да бъда страхливка.
Това казах и една друга тема. Когато ми минат тъпи мисли из дебрите на мозъка си казвам - Спри се, вярвай, не бъди страхливка! Заслужаваш нещо много по добро от това, което си имала. Само вярвай.

Аз пък, въпреки, че никога не съм имала и нямам тълпи обожатели, съм уверена някак си вътрешно, че няма да остана сама.
Иначе при първата връзка след раздялата нищо чудно и да избягаш или да направиш така, че да го прогониш, на това му се вика да си намериш rebound guy. Аз без да искам така направих – толкова упорито обяснявах, че не искам да се обвързвам сериозно, а само да се забавляваме, че накрая си намери такава, дето иска да се обвързва сериозно 
Но от грешките си се учим в крайна сметка.
А колкото до това къде – ами аз например в реалния си живот не познавам необвързани мъже, но във виртуалния се познавам с много такива, в чатове и форуми. Само че преди никога не съм и си помисляла да излизам с тях, ама като останах сама – кой ми пречи? 

Аз се опитвам да се подготвя емоционално за това,че може и да не намеря скоро подходящият партньор,донякъде това ме плаши зверски,друг път се опитвам да се примиря с факта...
За тълпите от обожатели,май все тая,дали има жената или не,след като има вече дете,защото установих,че на жените с деца от преден брак или връзка се гледа по различен начин на тях.Което е тъжно и е за съжаление,но обществото ни тук май още не е узряло и мъжете се опитват да ни третират повечето като "2" ръка.За което по добре да си остана сама,е може би има и мъже ,които са ценни,добри и уважащи истинските неща от живота,поне се надявам,а надеждата умирала последна...

Ако някой мъж е така възпитан, че да ме възприема като жена втора ръка за това, че имам дете, значи изобщо не ми е в таргета за потенциално гадже.
Така че това не ме притеснява.

Абсолютно! Иначе аз до сега не съм почувствала подобно отношение към себе си.То не че опашка се е завила от гаджета де..Имам в предвид,че всички мъже -познати и  приятели се отнасят с голямо уважение към мен ,точно поради тази причина-че сама с дете се справям.Дори са ми казвали често ,че ми се възхищават за смелостта и силата.

Малвина, точно така е и при мен с познати и приятели.
Това е защото се обграждаме с такива хора - с близки до нашите ценности и възпитание.

Да бе... То и на мен ми се възхищават. Та и бившият ми съпруг в това число. Ама като си имат такава оправна и силна жена вкъщи се чудят как да я подтискат и да я накарат да се чувства зле. Както и да е...
Аз си знам какво и колко мога, знам че мога да се справям дори с повече неща отколкото предполагам т.е. знам си цената. Също не мисля, че детето ме прави второ качество жена. (Още повече, че гинекологът ми оня ден като ми се обади с резултата от цитонамазката каза - 1ва група. Като нераждала жена си!   Ще му поискам, ако се наложи гаранционна карта)

Не бягам от мъжете, не се страхувам, но и не ми е фикс идея намирането на спътник в живота. И хич не ме е страх...ако така е писано пък и сама ще се радвам на живота! Всъщност как сама - със сина ми напърво място и с всички прекрасни хора около мен

Горе главата девойки  

О да тук си права,но то е друга тема.То за възхищаването се възхищават,ама пусто бягат като дявол от тамян от такива жени.Ейй страх ги е,не ми е ясно защо обаче? Ама може би не ми е ясно,че изхождам от собственото си желание да имам  до себе си оправен и знаещ какво иска мъж.Но при мъжете е друго,имаше някаква теория че силните жени ги комплексират..Ако е така защо тогава пък мрънкат-на...моята каква е смотана..Охх влязох в дълбоки води пак и се отклоних от темата...ивинете за което

galia_mi, понеже бях погрешно разбрана явно от доста хора тук, не смея да ти кажа някакви окуражителни думи.... И щото не искам отново да "бъркам в очите" на някого с теориите си за позитивното мислене, затова само ще ти разкажа за себе си. Надявам се с това поне до някъде да ти помогна:

       Бракът ми беше едно огромно недоразумение, за което съм си виновна само аз и никой друг. Така се случи, че след като бяхме ходили 5 години, през които той току ми говореше, че искал да се оженим, че не познавал друга като мен и т.н. дрън, дрън че пляс, та на петата година аз забременях с дъщеря ни. Мислих, че той ще подскочи от радост..... да, ама не би...... Както и да е, сключих брак с отровена душа и съзнание, с чувство на обреченост, но водена от желанието детето ми да расте с баща до себе си. А най-лошото беше, че продължавах да го обичам и да не мога да си представя как ще живея без него.... Това безумие продължи години - трябваше да понеса болка в зверски количества, докато успея да се отърся от самоунищожителните си чувства и да продължа напред САМА.
        Когато всичко приключи се чувствах като извадена от центрофугата на пералня. Бях сигурна, че съм неспособна да изпитам отново нежност, камо ли пък любов към друг мъж, че в сърцето ми е останало място единствено за дъщеря ми. Но това - невъзможното се случи! Разбира се не веднага, повече от година реанимирах след последната ни и окончателна раздяла с бившия ми. И когато това - невъзможното се случи, за мен то беше като стихия, която ме връхлетя абсолютно неподготвена. Близо месец и нещо отричах и пред себе си дори, че изпитвам някакви чувства. Трябваше човекът да претърпи много сериозна злополука, в която за една бройка се размина от смъртта, за да се отприщят емоциите ми и да си призная пред мен самата, че го обичам. И то как го обичам.... Признавайки си пък това се почувствах толкова изплашена и безпомощна, защото осъзнах, че този човек вече ме държи в ръцете си... Че щом чувствата ми към него са толкова силни, аз отново съм уязвима - нещо което си мислех, че при никакви обстоятелства няма да допусна...
        Последните месеци живея като в приказен сън - едновременно съм опиянена от щастие заради това вълшебство, което ми се случва, а заедно с това съм изпълнена и с тревога заради пълното ми безсилие пред чувствата ми към този човек. Болезнения опит зад гърба ми поражда тази тревога, но се опитвам да не се поддавам на паника, още повече че засега всичко върви перфектно.
        Малко длъжичък се получи моя разказ, но в общи линии мисълта ми е такава - дай си "технологичното време" за да се отърсиш от миналото и когато отново почувстваш че си стъпила на "здрава почва" - т.е. възвърнала си увереността в самата себе си, нещата просто ще се случат.... И да те предупредя - най-вероятно ще е в момент, когато най-малко го очакваш (говоря за появата на новия човек)!   

Галя, надали ще останеш сама, освен ако изрично не го избереш....което се съмнявам да направиш...просто още имаш чувства към ТОЗИ мъж,  едва когато поизстинат ще усетиш, че нещата не са каквито ти изглеждат сега. До тогава.. не се насилвай- нямаш влак да гониш....
Блонди, харесвам те много...  Истината е, че когато човек има връзка, това наистина променя светоусещането... Може камъни да валят на главата ми имам повече сила и повече кураж... особено, ако е споделен...Не е въпроса в позитивното мислене, вярвай ми...Аз лично искрено ти се радвам,че си влюбена
Изобщо на мен нито бременни ми образуват лоши емоции (при все, че нямах най-щастливата бременност), нито  двойки като видя....радвам  им се... Преди като ми се разпадна брака, като видех любовен филм бягах като дявол от таман, сега не бягам, при все че и втората ми връзка се разпада... и дали ще  я бъде един Господ знае....
Но дори сега успявам някак да не гледам на това като свършека на света.....
Фрю-Фрю поздравявам те за това:
Не бягам от мъжете, не се страхувам, но и не ми е фикс идея намирането на спътник в живота. И хич не ме е страх...ако така е писано пък и сама ще се радвам на живота! Всъщност как сама - със сина ми напърво място и с всички прекрасни хора около мен

Jaly, благодаря ти за милите думи, щото наистина вече се бях почувствала като "наказана в ъгъла" 

Ама няма защо да се учвстваш така, това исках да ти кажа, в другата тема сами си направила много точен разбор...

Някак няма как  да  приобщя към мен някой който бачка като бесен, за да си нахрани детето, пък аз не знам кашкавала колко струва разбираш ли... същото е и с другото...един е  вклюбен, ма друг  скоро няма да бъде и не щот не иска, а щото няма кога и няма къде...То ще дойде при него, но точно сега на него  му е тежко...мисля, че много точно  си го обяснила в другата тема....
Знаеш даже те задължихме да разказваш, щото аз като първа клюкарка искам да знам и  всички се включиха тогава.. та изобщо не е  лично  към влюбените... сигурна съм в това

Все си мисля, не трябва ли някой да пусне И ДА ЗАКОВЕ една тема, в която да пишат жени от този подфорум, които са щастливи с вторите си мъжове
Та и ние да се надъхваме от тях.

Аз лично на този етап(година след раздялата),вече,се опитвам да се успокоя и да се примиря,че може и сама да остана. Ами и то по хората ходи В момента се радвам,че от 2 дена съм сравнително добре,което оказва се не е малко. Толкова изцедена и смачкана се чувствам,толкова невярваща но никого и в нищо,че дори и да се появи някой (опашка и при мен няма ),мисля,че нямам очи да го видя.
Страховете и аз ги имам,както повечето от списващите тук.Но при теб е още толкова рано,ти може би още не знаеш на кой свят си.Първо дано възможно по-бързо се възтановиш,а после стъпка по стъпка и каквото е писано.Всеки със съдбата си.Онзи ден дъщеря ми видя един човек в инвалидна количка,и пак стана дума( щото и тя не го е преболедувала,приятеля на мама,оказва се), и аз и казвам,ето този човек и той иска да има крака,но така се е случило,че няма,но се приучава да живее и така. Ние един вид сме емоционални инвалиди,в този момент.Само смелост

булка минка,с щастливите втори мъжове съм ги чела в ДиС,тук пишат с провалените втори мъжове и май хич не ви действаме окуражаващо,ами напротив ,ама нали и ние трябва да мрънкаме някъде......Но виж,подготвяме се за трети

Миглена Ангелова-светлия пример в български вариянт.Акъла им взе на тез мъжища и умора няма.От нея ще се учим

Уффф, и при мен така - ма така запалих 200, че ... се не видях...

Благодаря за мненията.
Малко ми се повдигна настроението, защото от 1 седмица ви чета и само се депресирам повече.

Мда...с всички е така...
Само, че е въпрос на голям шанс и късмет да срещнеш подходящия човек.
Особено, след като веднъж си се опарил!

Ами - и мен ме е страх.
Ама - минава - спокойно. Свикваш си - като с всичко - и така. А пък като гледаш около теб как се събират и разделят и .... все ще ни се случи и на нас.

Не се страхувам да остана сама с детето.Толкова години разбрах нищо че живее с нас,бях си сама с детето.Тогава когато съм имала нужда от него,нямаше го.Разбрах че мога да се справя и сама,не е приятно,но се свиква.Не ме разбирай погрешно,да искам пак да се влюбя,искам и аз вечер да се гушна до някой.Може някога и да ми се случи,а може и да не.Това не е най-важното,може и да остана сама,но няма да съм самотна,досега въпреки че уж имах мъж бях самотна.Сега не съм сама,имам детенце,имам приятели,имам си цели.Имам вас.Не се страхувам че скочих и да падна ще стана,що то няма да ми е за първи път.

Страхувам се. Безумно.
Самотата е нещото, което ме прави уязвима.
В същото време не искам да се хвърлям в нелепи връзки, само за идеята...
Не си заслужава, а и ще се натоваря още повече.

Някои се страхуват, някои - не. Аз лично цял ден съм много вкисната и си мисля все за тази тема. Няма какво да лъжа себе си - страх ме е много. Не желая да изживея остатъка от живота си само с децата. А и те в един момент си заминават...
Ей, някой да грабне едно дебело дърво и да ме налага с всичка сила.  

Абе милички, толкова сте млади.. не ме разбирайте погрешно, но статичстически и всякак погледнато, просто няма начин вие да останете сами.. Не казвам, че няма да има една, две, може и  повече години, в които да нямате  врзъка, но няма как да останете встрани от живота, рано или късно ще ви поведе нанякъде... е освен ако някой категорично не е решил, че не желае да се запознава и да завързва близки срещи  с  другия вид.... това и по рано го написах...
НО ако някой ми обясни как една 25-30 годишна жена НИКОГА няма да срещне мъж, дето да го хареса  и той нея.. просто не е реалистично....
Виж аз- напълно е възможно и да остана сама и то в обозримото бъдеще, поради  букета от  прелестни решения дето съм ги взимала във времето и поради простия факт, че ви водя повечето с има няма 10 годни напред...

ааа, Jaly, някои може да ги водиш, други не ни водиш чак толкоз много...
не ни излизай с това извинение - нямало кога! то ако е писано...нали си знаеш 

аз пак да се върна на моята си статистика, дето все я цитирам - с половин милион сме повече жените от мъжете в България - просто няма за всички. да не повтаряме, че въобще жените по непонятни причини издаянваме средно с по 10-15 години по-дълго от мъжете като цяло...

от което не ми става нито по-леко, нито ме е страх по-малко. напротив. много ме е страх.

самотата е нещо, което ме побърква! и...не знам как да се боря с тази мисъл

Много мило, но аз съм вече почти на 32.
Какво пиеш? 

Сабинке, всичко пия .... ама и на 32 да си.... всичко дето съм го написала пак е вярно

Сабинче, аз кво да кажа като гоня 34 и къде април ще ги стигна!? Хич да не споменавам, че моят любим е по-младичък от мен - ей на, изплюх камъчето. И това в началото много ме смущаваше, ама той беше настоятелния и се постара да ми внуши, че не случайно се е спрял на мен - искал (да го цитирам) ЖЕНА в живота си, а не момиченце!  Та, мисълта ми е, че човек наистина не знае кое, в кой момент и от къде ще му дойде...

До преди да го срещна си мислех, че това да остана сама с дъщеря ми занапред е единственото логично развитие на нещата - просто в себе си се бях примирила с тази мисъл и я възприемах като някаква безапелационна даденост. Особено заради специфичния й проблем - просто го бях приела като единствена логична реалност... Как можех да предположа, че след като собствения й баща не можа да приеме състоянието й и да живее с нас без да ме изтезава психически (сякаш имам някаква вина за това), друг човек ще пожелае да го стори...?!

И ето че се появи ТОЙ - още не мога да повярвам, че е истински!

И сега вече се страхувам.... Мисълта, че мога отново да се окажа сама ми се струва по-страшна от всякога....

Аз годините си не ги крия и казвам,че съм на 36,а юни живот и здраве-37 ,въпреки,че наистина не ми личат,щото съм дребна(и скромна ).

Траяна е права със статистиката,ами ако отново се попадне на "неподходящ" човек,айде пак същия филм... Страх ме е от самотата ,но и от таз переспектива още повече ме е страх.

Имаше и една приказка,че не било в тиквите,ами в кратуните ,и за нея като се сетя изтръпвам направо.....
Не ,че ме е страх,ами мноооооооого ме е страх

Гаранция и рекламации, само в магазина.
Ама и тя не е доживотна.

ауууу, това сериозно ли?
аз пък мисля, че е нормално
аз днес за първи път го дадох, справка 2 г. 3 седмици, щото минах на антибиотик и доста ме е шубе да не го разболея
сериозно, мислите ли че това е обсебване? хм... сори за офф-а всъщност

Въобще и аз много отдавна си мисля, що няма някъде за вторите бракове??? Никой нищо не казва по въпроса. Срещала съм из ДиС девойки, дето казват - това ми е втори мъж, но пък до там. Т.е. наистина информация от извора. Като фактология ако щеш. Къде го срещнахте. Примерно. Щот - тъпо или не - аз от работа вкъщи - някак нито на едното, нито на другото място няма как да стане... си мисля аз. А в нета на такива идиоти попадам, че .. не смея вече с никой да говоря честно. Аз се не плашим лесно, ама безсмислено - губене на време ми е. Нямам го.

Толкова ме е страх, че не ми се говори...

И аз такива разни си ги мисля, когато почна да потъвам...

Jaly, както винаги в десятката! Добре, че го написа та да не се повтарям. Наистина до към 35-тата година имаш още сили, шанс и желание за нови връзки....после приемаш живота такъв какъвто е! Аз също е повече от напълно възможно да остана сама, понеже и аз доста годинки водя тук във форума (не е истина, ама как лети времето! ). Освен това преди БНД съм имала достатъчно дълги връзки, раздели, драми и сълзи. Хайде стига толкова, нищо ново под слънцето не очаквам.
Но за по-младите момичета тук - ако наистина, ама много наистина искате нова връзка, сигурни сте, че това искате - то ще се случи...независимо какво правите или не правите! Така че действайте, търсете, не стойте сами в ъгъла. Бог дава, ама в кошара не вкарва.
Но ако след години все пак се случи да останете сами - не се отчайвайте! Животът нито започва, нито свършва с това, че някой се и тръгнал. Та има още толкова интересни неща по света, вярвайте ми! Приемата нещата такива, каквито сте, слагате бялата панамена шапка и с коктейлче в ръка весели баби-пенсионерки обикалят света! 

 

ъХМ! и аз така някак си го представям! 

По принцип не съм от страхливите, не ме е страх, че ще остана сама, имам си някакво вътрешно убеждение, че и аз ще имам Човек до себе си някой слънчев ден, НООО понякога като ме налегне депресията и ми става много криво, че в момента съм сама. Като видя някоя приятелка щастлива с гаджето си или с мъжа си и ... ама пък имам и приятелки дето като ги видя какви са като седнат до гаджетата си (кротки, послушни, умират от тъпотия, но нищо не казват, само се чудят как да се откачат от тях и да се разбият в някоя дискотека по женски), та тогава се успокоявам, че аз поне нямам такава спирачка в живота си и съм свободна да правя каквото си искам!
Притеснява ме само факта, че мъжете наистина се плашат от жени като мен дето постоянно се перкат, че всичко могат и се оправят сами, освен това съм и капризна и постоянно мрънкам за нещо, че се чудя кой ли ще е тоя дето ще ме изтърпи?

съгласна съм
има само едно с което не съм съгласна - да се търси...то с търсене и с фенер денем да търсиш - не става!
то просто ще си дойде
даже при мен с търсене е ставало обратния ефект - повеч от нищо....и като спра - и то само идва

още нещо да кажа - лично аз по не знайни причини все се притеснявам "ами ако....4
но това е нормално след стрес и пробелми
даже майките на деца с проблеми си говорим често че вече не децата са ни с проблеми - а ние
та в тази връзка - този страх че ще останеш сам е повече от естествен

Джали, годинките са без значение - лично помня тук една от първопишещите дами /само да не си била ти, но мисля, че не бе твоя стил/ - енергична и много ведра, която винаги казваше, че и на нашата улица ще изгрее слънце - та тя бе над 40 - върти ми се в ума поне 45г и бе щаслива и добре...
да не говоря за бабата на моя братовчедка, която след смъртта на мъжа си намери своята любов!
така че гое главата - човек сам няма да остане ако не го направи така! това, че няма мъж до себе си - за мен не е самота

във връзка с това Кинг имаше разказ, за човека който никога не се ръкуваше - в него разказвачът бе загублил скоро жена си и мислеше, че живота е съвршил и ч
е той е най-самотния човек на света...докато не срещна човек, който поради проклятие не можеше да се ръкува даже...та тогава разкъзвачът разбра, че докато човек може да се движи и общува съ ссебеподобните си - то той никога не ще е сам...но само ако пуснеш другите до себе си...

Аз също не съм от най-младите майки-на 36 год съм.В живота си съм преживяла връзки и раздели ,ревове и сума ти тръшкания по мъже.Толкова много ,че вече се изморих ...Напоследък и на мен ми минават негативни мисли за бъдещето, но въпреки всичко моето шесто чувство ми подсказва"Всичко ще се нареди!"Старая се да не се замислям много ,къде и как ще го срещна НЕГО.Просто се моля да позная, че ще е ТОЙ ,а не някой измамник пак.

Здравей, миличка. Не се отчайвай.Обикновенно след развод на всички ни е нужно време да преодолеем цялата гадост и болка от случилото се. Да и аз една година плаках, нямах желание за никакви контакти не ми се ходеше на работа, не се хранех, не спях, нищо не ме интересуваше. Обличах се даже само с черни дрехи.В такъв цвят ми изглеждаша целия свят.
В момент, когато търсех съвети какво да правя и с детето си, което изживя страхотен психически стрес от нашия развод, обаче открих и един клуб на разведените в дира.Видях, че хората там се срещат, говорят за проблемите си, всеки подкрепя всеки с каквото може и се веселят заедно.Шест месеца се каних и аз да отида на някоя среща и, когато все пак се престраших, аз буквално се преродих.разбрах, че има живот и след развода. Именно там срещнах и човека в когото се влюбих.Отново, много по-силно от всеки друг път.Не можех да повярвам, че ми се случва.И разбрах, че човек може да продължи напред, когато отвори сърцето и душата си за това.С този човек живеем заедно вече три години без брак. Той приема детето ми, грижи се за него повече от колкото собствения му баща някога го е правил.Това е от мен. Не се отчайвай. Изживей мъката си и отвори сърцето си за нов живот.Успех ти желая.

Спокойно сами няма да останем никога...имаме децата си. А мъже под път и над път 

мерси
много ми хареса и добре ми подейства - един вид Можем и тъй, ама можем и иначе.
Друго мен ме плаши. От високи изисквания към мъжа останах сама аз. Ама сег а- след близо 3 години - изискванията са 3 пъти по -високи.... То хубаво ще го намеря този, примерно, срещам го .... и после излиза, че изискванията ми не се покриват ... и амнайста серия на същия филм ... С което искам само да кажа, че качествените мъже не са много. А както някой написа по-нагоре - жените ги търпят, скучаят с тях и се чудяткак да се откачат да отидат някъде, където ще си изкарат добре. Незнам. Пак почнах глупости да говоря.