Бихте ли зарязали работата и кариерата си по средата на житейския си път, за да гледате болните си родители за неопределено време ...
- Публикувана: 24 ян. 2008, 13:55 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2008, 18:18 ч.
Бихте ли зарязали работата си...
Бихте ли зарязали работата и кариерата си по средата на житейския си път, за да гледате болните си родители за неопределено време ...
Може би бих го направила и заради
родители, дано да не се налага, де.
От работа само се гърбавее, работят само
балъците и пролетариите от всички страни.
Тигър, странен въпрос?! Особено зададен тук, в Клюкарника. Някак си по-несериозни теми съм свикнала да обсъждаме тук. Много е трудно да се каже какъв е отговорът на твоя въпрос... Особено в сложната Бг действителност. Да не изпадам в подробности... Всеки от нас се е сблъсквал с проблеми от подобен характер.
Не знам, първосигнално ми идва да цитирам Де Ваня, това диктува сърцето ми, но в действителност най-вероятно ще остана известно време около тях и после ще си подредя нещата така, че хем да работя, хем да мога да им помагам.
Преди 9 г. баща ми катастрофира. Беше около 1 месец в критично състояние. Аз бях последна година студентка и зарязах ученето за да бъда до него и майка ми. Така че знам колко е трудна и шокираща една такава ситуация.
Преди 9 г. баща ми катастрофира. Беше около 1 месец в критично състояние. Аз бях последна година студентка и зарязах ученето за да бъда до него и майка ми. Така че знам колко е трудна и шокираща една такава ситуация.
Дано не бъда изправена пред подобна дилема, но мисля, че около един болен човек на първо място има увеличени разходи. И от тази гледна точка бих била по-полезна, ако запазя работата си.
Освен това болният (освен ако е абсолютно неконтактен) сигурно ще изпитва угризения заради подобна жертва.
Освен това болният (освен ако е абсолютно неконтактен) сигурно ще изпитва угризения заради подобна жертва.
Не. Преди известно време имаше проблеми със здравето на свекърва ми. Тогава много сериозно обмисляхме какво бихме направили в подобна ситуация. Не бихме си напуснали работата. Но бихме взели болните хора у нас, бихме наели болногледачка.
Все пак болният човек се нуждае не само от грижи, но и от много средства за лечение. Тъй че не смятам, че да спреш да работиш е решение. А и не смятам, че такова решение ще повлияе добре на болния - те знаят колко труд съм вложила, колко си обичам работата и т.н. и не биха допуснали да я зарежа.
Все пак болният човек се нуждае не само от грижи, но и от много средства за лечение. Тъй че не смятам, че да спреш да работиш е решение. А и не смятам, че такова решение ще повлияе добре на болния - те знаят колко труд съм вложила, колко си обичам работата и т.н. и не биха допуснали да я зарежа.
Бихте ли зарязали работата и кариерата си по средата на житейския си път, за да гледате болните си родители за неопределено време ...
Да , заради родителите си зарязвам всичко , без мъжО и дъщерята.
Бихте ли зарязали работата и кариерата си по средата на житейския си път, за да гледате болните си родители за неопределено време ...
да, ако не мога да им осигуря друго.
Всеки решава сам за себе си, в зависимост от положението си, работата, спестяванията и най-вече личните отношения с родителите си.
Заради моите родители, които са ме възпитали, грижили са се за мен, когато съм била болна в безпомощно положение и са ме подкрепяли в трудните ми избори - да, бих зарязала работата си. Безценните мигове, когато съм можела да съм с тях и да им окажа помощ, няма да мога да ги купя после с никакви пари.
Заради моите родители, които са ме възпитали, грижили са се за мен, когато съм била болна в безпомощно положение и са ме подкрепяли в трудните ми избори - да, бих зарязала работата си. Безценните мигове, когато съм можела да съм с тях и да им окажа помощ, няма да мога да ги купя после с никакви пари.
Дано не бъда изправена пред подобна дилема, но мисля, че около един болен човек на първо място има увеличени разходи. И от тази гледна точка бих била по-полезна, ако запазя работата си.
Освен това болният (освен ако е абсолютно неконтактен) сигурно ще изпитва угризения заради подобна жертва.
Освен това болният (освен ако е абсолютно неконтактен) сигурно ще изпитва угризения заради подобна жертва.
много много точно изказване
и моето мнение е това
Два пъти зарязвам всичко за да гледам дете. За неопределено време, не само за две години.
Мога да зарежа всичко ако се налага да гледам родител, но никой родител няма да ми позволи. Да не се налага, но ако се наложи ще взема отпуск колкото мога и после ще наема човек. Първо защото болния няма да се чувства добре като знае че някой се жертва заради него и второ защото ще трябват пари за лекарства и изследвания а като не работя ще трябва децата ми да живеят в лишения.
Мога да зарежа всичко ако се налага да гледам родител, но никой родител няма да ми позволи. Да не се налага, но ако се наложи ще взема отпуск колкото мога и после ще наема човек. Първо защото болния няма да се чувства добре като знае че някой се жертва заради него и второ защото ще трябват пари за лекарства и изследвания а като не работя ще трябва децата ми да живеят в лишения.
За майка ми бих зарязала всичко !
За детето ми и мъжът ми също !
Това са най-скъпите за мен същества
и заслужават всяка жертва от моя страна !
Майка ми цял живот се раздава за нас,
минала е през какво ли не, лишавала се е,
отгледала ни е сама и няма сила, която да
ме спре да й върна поне 1/10 от всичко,
което е направила за нас !
За детето ми и мъжът ми също !
Това са най-скъпите за мен същества
и заслужават всяка жертва от моя страна !
Майка ми цял живот се раздава за нас,
минала е през какво ли не, лишавала се е,
отгледала ни е сама и няма сила, която да
ме спре да й върна поне 1/10 от всичко,
което е направила за нас !
От работа само се гърбавее, работят само
балъците и пролетариите от всички страни.
балъците и пролетариите от всички страни.
Не думайте, Ваше Величество!
Ако се налага да спра работата си, независимо докъде съм стигнала в кариерата си ще го направя и зе детето и за родителите си.
В момента, въпреки че си гледам детето съвестно, работя и не се чувствам гърбава от това.
Семейство и лични работи се зарязват, работата просто се сменя или реорганизира, въпрос на приоритети. Не бих си зарязала родителите, всичко друго е въпрос на интерпретация и организация, точно работата няма да е фактор за решението ми, струва ми е абсурдна тази гледна точка.
Добре, де. Обикновено каквото и да е лечение - струва адски много пари. Ако напуснете работа, за да сте до родителите си, с какви средства бихте плащали лечението или просто ще им правите компания до последния миг? Да не се налага подобно нещо да го изживява никой, но аз не бих се отказала така лесно от родителите си, а ако нямам средства да плащам за лекарства, апаратура, добри грижи и т.н. - това за мен би било равносилно на отказване от тях и примирение със ситуацията.
Баща ми, да е жив и здрав, преди около 2 години имаше проблеми с частично парализиране - имаше прищипване на нерв на гръбнака, заради което постепенно започна да се обездвижва от кръста надолу. Вариантите бяха 2 - или мама да напусне работа, за да го гледа /самият той работи, много деен човек е, занемава се с много неща и положението буквално го съсипваше - физически и психически/ и той постепенно да се парализира или да се дадат страшно много пари, да се направи изключително рискова операция и баща ми да се възстанови над 90%. Избрахме 2-рия вариант. Ами ако нямахме средства за въпросната операция?... Сега баща ми е почти напълно възстановен, отново работи, прави всички свои любими неща - пътува, шофира, дори спортува...
Баща ми, да е жив и здрав, преди около 2 години имаше проблеми с частично парализиране - имаше прищипване на нерв на гръбнака, заради което постепенно започна да се обездвижва от кръста надолу. Вариантите бяха 2 - или мама да напусне работа, за да го гледа /самият той работи, много деен човек е, занемава се с много неща и положението буквално го съсипваше - физически и психически/ и той постепенно да се парализира или да се дадат страшно много пари, да се направи изключително рискова операция и баща ми да се възстанови над 90%. Избрахме 2-рия вариант. Ами ако нямахме средства за въпросната операция?... Сега баща ми е почти напълно възстановен, отново работи, прави всички свои любими неща - пътува, шофира, дори спортува...
Ако напуснете работа, за да сте до родителите си, с какви средства бихте плащали лечението или просто ще им правите компания до последния миг?
Както казах по-горе, зависи от ситуацията. Някои хора имат работа, която им позволява да съчетаят двете неща, други може да разчитат на спестявания ... Всеки си преценя сам.
Баба ми изгледа родителите и свекърите си. 4 болни по различно време. Всичко е много относително. На моменти изнемогваше със своите си родители, тъй като не всички болести протичат така, че болният да е контактен и адекватен, кротък и смирен. Не знам дали ви се е случвало да молите 70-80 годишен човек да си изпие хапчетата, когато той смята, че това са пълни боклуци, или пък прави точно обратното на това, което лекарите са му предписали. Знам, че за нея това беше пълен кошмар и всеки път се заканваше, че ще наеме човек да ги гледа, защото й е писнало. От друга страна всичките й братовчедки нареждаха "как ще ги оставиш, родители са ти" . Възрастните, особено пък болни, могат да са по-зле и от малките деца.
Дано не се налага да реорганизираме ежедневието си по такива поводи. Пък като ни дойде на главите, ще измислим най-правилното за конкретния случай.
Дано не се налага да реорганизираме ежедневието си по такива поводи. Пък като ни дойде на главите, ще измислим най-правилното за конкретния случай.
Аз знам какво е, понеже съм се грижила буйстващ възрастен човек с деменция. Криехме ножовете, заключвахме терасите, последните месеци като не можеше да се обслужва сам беше особено трудно .... Да не дава Господ да видим родителите си в такова положение 
На чужд гръб и сто тояги са малко, да. Другите най-близки роднини при нас дойдоха да видят болния чак накрая, като беше ясно, че това са последните му часове.
От друга страна всичките й братовчедки нареждаха "как ще ги оставиш, родители са ти"
На чужд гръб и сто тояги са малко, да. Другите най-близки роднини при нас дойдоха да видят болния чак накрая, като беше ясно, че това са последните му часове.
Ами тези, дето ще си зарежат работата, кладенец с петрол ли имат в задния двор, за да си вадят пари и за себе си, и за децата си, и за болните родители, като спрат да работят?
Няма да спра да работя, просто ще напусна сегашната работа и кариера. Питането е за това. И от нас мога да работя, правила съм го години наред.
Ако напуснете работа, за да сте до родителите си, с какви средства бихте плащали лечението или просто ще им правите компания до последния миг?
Както казах по-горе, зависи от ситуацията. Някои хора имат работа, която им позволява да съчетаят двете неща, други може да разчитат на спестявания ... Всеки си преценя сам.
Е, да. Така погледнато е различно.
Ако има начин да се грижиш и да го съчетаеш с работата си - ОК. Аз по този начин си гледах децата до над 2 г., без да спирам да работя и без да ми се отрази на "кариерата" - просто работех от вкъщи.
Аз разбрах въпроса по различен начин - дали напълно бих се отказала от работа, развитие, кариера и т.н. Напълно не бих се отказала никога, защото след това животът трябва да продължи, а и имам деца...
Не знам дали е егоистично, но не бих зачеркнала с лесна ръка собствения си живот. Дано не ми се налага никога да правя подобен избор, но съм убедена, че родителите ми никога не биха приели да направя за тях подобна жертва.
На подобни хипотетични и апокалиптични питания в твърде условно наклонение отговарям така-"като се случи, ще те уведомя на ЛС".
Айде сега един контравъпрос на твоя - ами ако, недай Боже, родителите, възрастните, са загубили детето си, то тогава кой ще си зареже кариерата/работата, за да ги гледа?
Ето ти още една хипотеза, брат'чед. Не хипотенуза.
Айде сега един контравъпрос на твоя - ами ако, недай Боже, родителите, възрастните, са загубили детето си, то тогава кой ще си зареже кариерата/работата, за да ги гледа?
Ето ти още една хипотеза, брат'чед. Не хипотенуза.
На подобни хипотетични и апокалиптични питания в твърде условно наклонение отговарям така-"като се случи, ще те уведомя на ЛС".
Айде сега един контравъпрос на твоя - ами ако, недай Боже, родителите, възрастните, са загубили детето си, то тогава кой ще си зареже кариерата/работата, за да ги гледа?
Ето ти още една хипотеза, брат'чед. Не хипотенуза.
Айде сега един контравъпрос на твоя - ами ако, недай Боже, родителите, възрастните, са загубили детето си, то тогава кой ще си зареже кариерата/работата, за да ги гледа?
Ето ти още една хипотеза, брат'чед. Не хипотенуза.
За всяка болка си има лек.При мен ситуацията е такава , аз се грижа за свекърва ми.
Аз съм всеотдаен човек, но и практичен!
Да ни пази Бог от такава ситуация
Но не мога да си позволя липсата половината ни доходи
Именно в такъв момент!!!
Но не мога да отговоря еднозначно
Кариерата ми няма да пострада,
ще пострада възможността за адекватна помощ.
Здравето в България е ЛУКС ........
Да ни пази Бог от такава ситуация
Но не мога да си позволя липсата половината ни доходи
Именно в такъв момент!!!
Но не мога да отговоря еднозначно
Кариерата ми няма да пострада,
ще пострада възможността за адекватна помощ.
Здравето в България е ЛУКС ........
Ооооо, за свекърва си бих се грижила и без да е останала-недай, Боже-без децата си. Ако не е тя......
Мисълта ми беше, че ситуацията е прекалено хипотетична. С много условности.
Мисълта ми беше, че ситуацията е прекалено хипотетична. С много условности.
Те всичките теми на автора са все такива - като извадени от лексикон в трети клас втория срок.
Само като видя поредното тъпо заглавие, и знам на кого принадлежи. 
Не виждам какво общо има спирането на работата ми с /не дай Боже/ болест на родителите ми.
Ако са болни ще се нуждаят от специални грижи, за които аз не съм специалист за полагането им и от средства, които определено по- ще имам възможност да предоставя ако работя. Това, че ходя на работа не означава, че няма да поддържам лични контакти с тях. Още по- малко означава, те ще ще бъдат необгрижени. Освен това и две деца имам, които трябва тепърва и за напред да издържам.
Та не виждам коя би била причината за свържа едното с другото.
Егоизмът тук изобщо няма пръст. Просто съм откровена.
Ако са болни ще се нуждаят от специални грижи, за които аз не съм специалист за полагането им и от средства, които определено по- ще имам възможност да предоставя ако работя. Това, че ходя на работа не означава, че няма да поддържам лични контакти с тях. Още по- малко означава, те ще ще бъдат необгрижени. Освен това и две деца имам, които трябва тепърва и за напред да издържам.
Та не виждам коя би била причината за свържа едното с другото.
Егоизмът тук изобщо няма пръст. Просто съм откровена.
Молете се да не ви се налага!Защото знам какво
ми е коствало.Хем гледах майка ми,хем плащах на
сестра за през нощта,защото тя не можеше да спи
от болки.Тук въпросът не опира до егоизъм или
откровение.Дано никога не ви се налага да се
изправите пред тази дилема.Защото чета и не
вярвам на очите си!
ми е коствало.Хем гледах майка ми,хем плащах на
сестра за през нощта,защото тя не можеше да спи
от болки.Тук въпросът не опира до егоизъм или
откровение.Дано никога не ви се налага да се
изправите пред тази дилема.Защото чета и не
вярвам на очите си!
Не, защото нямам никакви познания, умения и т.н. като болногледачка. Бих предпочела да работя дори допълнително и да плащам на компетентен човек да се грижи, а аз бих отделяла от свободното си време да съм до тях.
Разбира се, че никой не иска да му се налага да прави такъв избор.
Само че хората сме поставени пред много различни ситуации и фактори, които определят нашия избор. Ако работата ми е неприятна и/или зле платена е едно. Може би бих я напуснала, но ако тя, въпреки че е мизерно заплатена, се явява основен доход за моето семейство и децата ми? Ако е такава, която съм градила с години и коя няма да търпи да я изоставя за месеци или години- съвсем друго съставлява този факт. Ако съм сама и нямам отговорност да се грижа за други е едно, ако имам деца, за които съм длъжна да се грижа години напред- коренно различно.
Ако изоставя една чудесна, добре платена работа, към която съм се стремила с години, която подсигурява основната част от дохода на четиричленното ни семейство, с какво ще помогна на болните си близки? Ще съм до тях, ще държа ръката им в своята часове наред. Добре, но няма да мога да им купя лекарства, да заплатя за скъпа и належаща операция. Кое ще е по- добре и за тези мои близки? Едва ли напускането на работа от моя страна. Даже със сигурност не това.
Работата ми, освен че е част от мен самата, осигурява основна част отиздръжката на децата ми, но би осигурила и едно добро лечение на нуждаещите се от такова мои близки.
Лесно е да се обявя за алтруист, особено като анонимен участник тук, във форума. Само че мисля че авторът има нужда да чуе различни мнения, мотиви и то по възможност истински.
Аз пък не разбирам какво има тук за невярване на очите? Ами различни сме, решенията ни се диктуват от различни фактори, както вече писах. Аз приемам чуждите решения. А вие?
Само че хората сме поставени пред много различни ситуации и фактори, които определят нашия избор. Ако работата ми е неприятна и/или зле платена е едно. Може би бих я напуснала, но ако тя, въпреки че е мизерно заплатена, се явява основен доход за моето семейство и децата ми? Ако е такава, която съм градила с години и коя няма да търпи да я изоставя за месеци или години- съвсем друго съставлява този факт. Ако съм сама и нямам отговорност да се грижа за други е едно, ако имам деца, за които съм длъжна да се грижа години напред- коренно различно.
Ако изоставя една чудесна, добре платена работа, към която съм се стремила с години, която подсигурява основната част от дохода на четиричленното ни семейство, с какво ще помогна на болните си близки? Ще съм до тях, ще държа ръката им в своята часове наред. Добре, но няма да мога да им купя лекарства, да заплатя за скъпа и належаща операция. Кое ще е по- добре и за тези мои близки? Едва ли напускането на работа от моя страна. Даже със сигурност не това.
Работата ми, освен че е част от мен самата, осигурява основна част отиздръжката на децата ми, но би осигурила и едно добро лечение на нуждаещите се от такова мои близки.
Лесно е да се обявя за алтруист, особено като анонимен участник тук, във форума. Само че мисля че авторът има нужда да чуе различни мнения, мотиви и то по възможност истински.
Аз пък не разбирам какво има тук за невярване на очите? Ами различни сме, решенията ни се диктуват от различни фактори, както вече писах. Аз приемам чуждите решения. А вие?
Не, защото нямам никакви познания, умения и т.н. като болногледачка. Бих предпочела да работя дори допълнително и да плащам на компетентен човек да се грижи, а аз бих отделяла от свободното си време да съм до тях.
Не мисля ,че зарязването на работата е израз на любовта към някого.Защото все пак работата е тази,която би осигурила материалната част от необходимостите на един болен/ а те никак не са малко/..А от 24х на ден ,все ще успееш да отделиш времето необходимо за моралната ,психологичска подкрепа и израз на обич към хората ,които са дали всичко за теб. А висенето до тях и личното гледане,съчетано с болката - ами боли те,ама нямам пари да ти купя обезболяващото, не мисля,че е по-достойно.
А какво ще кажете за следния казус - жена зарязва работата си, за да гледа на легло свекървата си (бившата), докато собственият и син не я поглежда и дори на погребението не стъпва...?
Жената е майка ми.
Жената е майка ми.
Майка ти е велика жена. Евала , дано да има повече хора с такова добро сърце.
Не, защото нямам никакви познания, умения и т.н. като болногледачка. Бих предпочела да работя дори допълнително и да плащам на компетентен човек да се грижи, а аз бих отделяла от свободното си време да съм до тях.
Това би било и моето решение сигурно, да не дава Господ
Ами аз не работя..... така че няма се налага да напускам работа за да гледам болни родители!(да чукам на дърво)
Разбира се,че ще съм до тях да им помагам!
Когато аз бях дете и се разболеех,те не ме оставяха на болногледачка а си бяха в къщи до мен,обгрижваха ме!
Най малкото им го дължа!
За Бога,та те са ми родители!Мой дълг е да се грижа за тях!
Погледнато от друга гледна точка....ако имам нужда от пари и трябва да работя....Тогава с мъка на сърцето,ще ходя на работа но в свободното си време ще съм до тях!
така че няма се налага да напускам работа за да гледам болни родители!(да чукам на дърво)Разбира се,че ще съм до тях да им помагам!
Когато аз бях дете и се разболеех,те не ме оставяха на болногледачка а си бяха в къщи до мен,обгрижваха ме!
Най малкото им го дължа!
За Бога,та те са ми родители!Мой дълг е да се грижа за тях!
Погледнато от друга гледна точка....ако имам нужда от пари и трябва да работя....Тогава с мъка на сърцето,ще ходя на работа но в свободното си време ще съм до тях!
Разбира се,че ще съм до тях да им помагам!
Когато аз бях дете и се разболеех,те не ме оставяха на болногледачка а си бяха в къщи до мен,обгрижваха ме!
Когато аз бях дете и се разболеех,те не ме оставяха на болногледачка а си бяха в къщи до мен,обгрижваха ме!
Разбира се,че ще съм до тях да им помагам!
Когато аз бях дете и се разболеех,те не ме оставяха на болногледачка а си бяха в къщи до мен,обгрижваха ме!
Когато аз бях дете и се разболеех,те не ме оставяха на болногледачка а си бяха в къщи до мен,обгрижваха ме!
Не, защото нямам никакви познания, умения и т.н. като болногледачка. Бих предпочела да работя дори допълнително и да плащам на компетентен човек да се грижи, а аз бих отделяла от свободното си време да съм до тях.
Разбира се,че ще съм до тях да им помагам!
Когато аз бях дете и се разболеех,те не ме оставяха на болногледачка а си бяха в къщи до мен,обгрижваха ме!
Когато аз бях дете и се разболеех,те не ме оставяха на болногледачка а си бяха в къщи до мен,обгрижваха ме!
Излизали са в неплатен болнични за по месец за да се грижат за мен.
А съвсем наскоро майка ми напусна работа за да може да ми помага в отглеждането на децата ми.
Което е доказателство,че пак би го направила и за мен!
Нямам съмнения относно тях!
Разбира се,че ще съм до тях да им помагам!
Когато аз бях дете и се разболеех,те не ме оставяха на болногледачка а си бяха в къщи до мен,обгрижваха ме!
Когато аз бях дете и се разболеех,те не ме оставяха на болногледачка а си бяха в къщи до мен,обгрижваха ме!
Излизали са в неплатен болнични за по месец за да се грижат за мен.
А съвсем наскоро майка ми напусна работа за да може да ми помага в отглеждането на децата ми.
Което е доказателство,че пак би го направила и за мен!
Нямам съмнения относно тях!
Е, моята като не е напуснала работа, какво, не ме обича ли.
Изкривена любов е това.
По темата: Дано не се случва, но случи ли се, ще преценям. Най-вероятно няма да напусна работа, но ще направя всичко по силите си, за да им осигуря нормално ежедневие, под специални грижи.
Как точно ще съм полезна на родителите си, ако нямам доход? А децата ми? Те е заслужават ли да не мизерстват, заради криворазбран дълг.
Няма да оставя родителите си, но няма да напусна работа.
Айде сега пък това,че родителите ми са били до мен когато съм била на легло с тежка операция откога се нарича изкривена любов!
Дано не се налага на твоето дете да се прави четеричасова животоспасяваща операция,тогава едва ли ще ти се ходи на работа......тогава и твояата любов към него ли ще наричаме изкривена!?
Айде не така грубо,става ли!
Уж си с титла БГ-мама поет.....един поет не може да се изразява така грубо!А ако го прави занчи не заслужава титлата ''поет''!
Изкривена любов.....
Изкривена любов знаеш ли на кое викам аз?На онази бащина любов която кара бащата да спи с дъщеря си...Те това е изкривена през призма любов!
Преди да лепваш класификации....малко се замисли как ще звучат отстрани!
Дано не се налага на твоето дете да се прави четеричасова животоспасяваща операция,тогава едва ли ще ти се ходи на работа......тогава и твояата любов към него ли ще наричаме изкривена!?
Айде не така грубо,става ли!
Уж си с титла БГ-мама поет.....един поет не може да се изразява така грубо!А ако го прави занчи не заслужава титлата ''поет''!
Изкривена любов.....
Изкривена любов знаеш ли на кое викам аз?На онази бащина любов която кара бащата да спи с дъщеря си...Те това е изкривена през призма любов!
Преди да лепваш класификации....малко се замисли как ще звучат отстрани!
Изобщо не ми се влиза в безмислени спорове. По странно съвпадение, правена ми е такава операция, когато бях на четири. Дълго време ходех в гипс от главата до кръста - като космонавт . Да, майка ми беше с мен в болницата. И не, не напусна работата си.
Какъвто искаш контекст вади от думите ми. Само се успокой, защото квалификаците ги раздаваш ти.
Какъвто искаш контекст вади от думите ми. Само се успокой, защото квалификаците ги раздаваш ти.
Изобщо не ми се влиза в безмислени спорове. По странно съвпадение, правена ми е такава операция, когато бях на четири. Дълго време ходех в гипс от главата до кръста - като космонавт . Да, майка ми беше с мен в болницата. И не, не напусна работата си.
Какъвто искаш контекст вади от думите ми. Само се успокой, защото квалификаците ги раздаваш ти.
Какъвто искаш контекст вади от думите ми. Само се успокой, защото квалификаците ги раздаваш ти.
И ако се разкараш от пътя ми ще е по добре и за двете ни!
Само не разбрах дека са квалификациите дето ги лепвам!???
Мислех,че говорим за класификации?
А то квалификации било! С поет нема споря!
