привет на всички мами.тука преобладават темите за възпитанието,но аз искам да споделя нещо определено.имам наблюдение към дъщеря ми(1г.5м.)и племенницата ми( 2г.6м.).моята е страшна дивачка,доста ни се качва на главата , а племенницата е тиха,не говори много,не общува с други деца,а сиси винаги иска да е център на внимание.по принцип искам да си е каквато си е,но лудориите и не се гледат с добро око от баба и и дядо и дори.понякога ми се иска да е като другата,та да нямам толкова ядове.незнам как са я възпитавали но се е случвало когато мъжът ми се скара на сиси или и повиши тон,племенницата започва да плаче и се разтреперва.явно не е свикнала да се говори на високо,тогава как е възпитано това дете немога да си обясня....
- Публикувана: 22 ян. 2008, 19:13 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2008, 13:20 ч.
чудя се какво е това възпитание
Сиси, дано да не съм права но на мен реакциите на кротушката при повишен тон ми навяват лоши мисли 
Радвай се на диво щастливо дете - другите са скучни.
Пък нали не гледаш детето си за угодия на баба и дядо, да се фукат какво кротко внуче имат - като искат някой да им върви по конец - да си вземат кученце и да го дресират.
Радвай се на диво щастливо дете - другите са скучни.
Пък нали не гледаш детето си за угодия на баба и дядо, да се фукат какво кротко внуче имат - като искат някой да им върви по конец - да си вземат кученце и да го дресират.
Все едно си описала дъщеря ми и племенника. Дъщеря ми е "лошата". Категорична съм, че е до дете. Той е кротък, дете- мечта, нашата е бяс, свръхемоционална и т.н. И възпитание не е точната дума. ДА са живи и здрави, бабите и дядовците и такива би трябвало да ги обичат.
Мама ГАля, какви лоши мисли? Сега трябва да оплюем родителите на другото дете ли? Дано темата не тръгне в тази насока
Мама ГАля, какви лоши мисли? Сега трябва да оплюем родителите на другото дете ли? Дано темата не тръгне в тази насока
Съжелявам, сега като гледам, не съм го написала ясно, а няма начин да знаете какво ми е в главата.
Нервната реакция при повишаване на тон може да е от прекалена чувствителност и от това, че детето не е свикнало, но може да е в резултат на редица "възпитателни" методи, които ССФ не прилага. Свидетел съм на реакциите на бити деца дори при по-силен и рязък смях. Искрено се надявам да не съм права.
Нервната реакция при повишаване на тон може да е от прекалена чувствителност и от това, че детето не е свикнало, но може да е в резултат на редица "възпитателни" методи, които ССФ не прилага. Свидетел съм на реакциите на бити деца дори при по-силен и рязък смях. Искрено се надявам да не съм права.
това си е до дете, моята е също голяма дивачка, но пред другите е душа от всякъде, послушно дете, но ако и повиша тон също се разплаква и се чувства обидена, това е защото е по чувствителна, затова мисля че си е до дете а не толкова до възпитание, поне за това дали е диво или е тихо и кротко,
Ами изобщо не се чуди-имам две деца,момчета-едното на 5г ,другото почти на 2г.Баткото е един такъв добричък,кротичък,изобщо не създава никакви проблеми,а дребното е зверче от класа...Всичко чупи,бие се ,хапе и да не изброявам по колко щуротии измисля на ден чак му се чудя как ги ражда главицата...Мога най-отговорно да заява ,че и двамата сме ги гледали и възпитавали сами без помощта на баби и то по еднакъм начин...Разликата е ОГРОМНА!
Нищо не ме притеснява,просто споделих че околните предпочитат добрите и възпитани деца,и се зачедих дали при всички е така.а за някакви насилствени възпитателни методи и дума неможе да става-просто е от чувствителност и от средата,те едва ли не си шептят в тях 
а днес даже и бабата ми каза че съм имала сиси за марионетка-след като и показахме какви танцувални стъпки(ако мога така да го нарека) сме учили цял ден.ами детето като има енергия за изразходване поне да е нещо от полза.просто исках да споделя
а днес даже и бабата ми каза че съм имала сиси за марионетка-след като и показахме какви танцувални стъпки(ако мога така да го нарека) сме учили цял ден.ами детето като има енергия за изразходване поне да е нещо от полза.просто исках да споделя
... може да е в резултат на редица "възпитателни" методи, които ССФ не прилага...
Баща ми говори 'гръмогласно' и рядко виждаше дъщеря ми. Преди й се е случвало само като заговори и тя да заплаче и да се разтреперя.
Тъй като аз съм явно ССФ и не бия и не крещя се ужасих, че може би някой е крещял или бил дъщеря ми. Информацията, която прегледах беше в обратния смисъл - Деца, които живеят в тиха и спокойна среда така реагирали на викове и крясъци.
Иначе си е и до дете и до възпитание.
....
Тъй като аз съм явно ССФ и не бия и не крещя се ужасих, че може би някой е крещял или бил дъщеря ми. Информацията, която прегледах беше в обратния смисъл - Деца, които живеят в тиха и спокойна среда така реагирали на викове и крясъци.
...
Тъй като аз съм явно ССФ и не бия и не крещя се ужасих, че може би някой е крещял или бил дъщеря ми. Информацията, която прегледах беше в обратния смисъл - Деца, които живеят в тиха и спокойна среда така реагирали на викове и крясъци.
...
И при нас имаше такива случки. Разтреперваше се и се гушваше изплашено в мен винаги когато видеше една конкретна реклама по телевизията. Реклама против домашното насилие - сигурно си я спомняте, със скандал м/у родителите и едно изплашено малко момиченце. Аз също бях решила, че може би се случва нещо нередно докато детето е с детегледачката. Разпитах познат психолог и той ме увери, че е тъкмо обратното - така както го е описала Isa.
Milla Elaine имам право на лично мнение, за мен са скучни, въпрос на темперамент и на майката 
С това не целя да обидя авторката. Ако така се е приело - извинявам се.
Isa у дома сме по-скоро шумни, весела дивашка атмосфера, което не пречи на големия ми син да трепва жестоко при викове и крясъци /не от нас, а например ако наблизо някой родител "възпитава" детето си с крясъци/
sisi86 ако на теб ти харесва буйно дете, не се стреми да го укротяваш за нечия угода.
С това не целя да обидя авторката. Ако така се е приело - извинявам се.Isa у дома сме по-скоро шумни, весела дивашка атмосфера, което не пречи на големия ми син да трепва жестоко при викове и крясъци /не от нас, а например ако наблизо някой родител "възпитава" детето си с крясъци/
sisi86 ако на теб ти харесва буйно дете, не се стреми да го укротяваш за нечия угода.
Всъщност май идеята беше как ли се укротява шумно буйно дете
Моето дете е такова диво. Не го укротявам. Не знам защо искате да си укротявате децата - само заради това, че има и по-тихи от тях, или поради някаква друга причина?
Мисля, че си е до темперамент на детето и личен пример на родителите.
Не си мисли, че кротките деца са укротени буйни 
На моето съм му разхлабила режима, периодично му повтарям, че "много важно, някаква си беля" и т.н. - тя обаче си е кротка по характер, и аз съм била такава. Не че не е интересна, интересна ми е и още как Тича, скача, подхваща разни нови неща, измисля - просто не крещи, не троши и общо взето чува, като й говоря.
За буйно дете, доколкото имам някакъв опит, е най-хубаво да го заиграеш на някаква по-действена игра, после с приключването й да му залъжеш интереса в по-спокойни занимания.
Тип "хващай топката и ела да ритаме футбол" до "а я сега седни тук да ми нарисуваш себе си как вкарваш гол".
На моето съм му разхлабила режима, периодично му повтарям, че "много важно, някаква си беля" и т.н. - тя обаче си е кротка по характер, и аз съм била такава. Не че не е интересна, интересна ми е и още как
Тича, скача, подхваща разни нови неща, измисля - просто не крещи, не троши и общо взето чува, като й говоря.За буйно дете, доколкото имам някакъв опит, е най-хубаво да го заиграеш на някаква по-действена игра, после с приключването й да му залъжеш интереса в по-спокойни занимания.
Тип "хващай топката и ела да ритаме футбол" до "а я сега седни тук да ми нарисуваш себе си как вкарваш гол".
И аз си мисля, че кроткостта на децата се дължи по-скоро на темперамент, отколкото на възпитание. И не мисля, че буйните деца са по-лоши или по-добри от кротките - просто са различни
Незнам за авторката, но като майка на "кротко дете" за мен е обидно определението ти "скучно". Какво значи скучно дете? Децата не са клуни все пак, нали?
Milla Elaine имам право на лично мнение, за мен са скучни
Незнам за авторката, но като майка на "кротко дете" за мен е обидно определението ти "скучно". Какво значи скучно дете? Децата не са клуни все пак, нали?
Ами моите и двамата като ние си ги възпитаваме, а са толкова различни. Единият темпераментен, емоционален, обичащ изява, търсещ постоянно нещо, тичащ, скачащ, а другият спокоен, кротък, не показва емоции, не обича да е в центъра на вниманието, обича спокойните игри.
Вярно, че и възпитанието допринася, но основно си е до темперамента на детето.
Вярно, че и възпитанието допринася, но основно си е до темперамента на детето.
Според мен е въпрос на темперамент. Двете ми деца са абсолютно различни, макар и възпитавани в една среда.
Кроткото, тихото и послушното пълни очите със сълзи при по-остра забележка.
"Пожарът" често има нужда от викване, за да те чуе.
Не мога да определя едната като по-лоша от другата. Просто са различни.
Кроткото, тихото и послушното пълни очите със сълзи при по-остра забележка.
"Пожарът" често има нужда от викване, за да те чуе.
Не мога да определя едната като по-лоша от другата. Просто са различни.
Темпераментът не се възпитава. Не е и нужно. Ако поведението излиза рязко извън границите на общоприетото само тогава се налага външна намеса с оглед омекотяване на ситуацията. Прекомерната намеса, обаче, особено с цел промяна именно на температемнта води само до допълнителни проблеми. Той е вродено качество на личността и не се дели на "добър" или "лош". Обикновените хора са свикнали да си служат често с такива категории, но те често са погрешни. Това, което се отличава от личните схващания на някого като нормално често се квалифицира като "лошо". Просто човек е добре да се отърси от такова квалифициране- познато/близко = добро и непознато/далечно = лошо.
Ако за баба ми кроткото дете е добро, то аз пък предпочитам буйното и любознателно такова, с което ще ми е весело и интересно, но това е защото аз и баба ми, да речем, също имаме различен темперамент, а не защото тя или аз разбираме по- правилно или погрешно нещата.
Ако за баба ми кроткото дете е добро, то аз пък предпочитам буйното и любознателно такова, с което ще ми е весело и интересно, но това е защото аз и баба ми, да речем, също имаме различен темперамент, а не защото тя или аз разбираме по- правилно или погрешно нещата.
Има възпитание, има и дресировка. Възпитанието е познавателно - обясняваш кое, как, защо, кога и т.н. Дресировката не задава въпроси, тя издава безпрекословни команди.
Има и различни типове деца /хора/ според характера и темперамента си - енергични, летаргични, сприхави, отстъпчиви. Характерът и темпераментът не подлежоат на възпитание, подлежат само на дресировка /т.е. би могла да пречупиш характера на дъщеря си чрез сериозни наказания или поощрения, но не можеш да го промениш - просто можеш от позиция на силата да я заставиш да върши или да не върши нещо, но това не означава, че оставена без дресьор до себе си тя пак няма да си е буйна и палава/.
Моите деца също са големи диваци, толкова диви, че повишаването на тон изобщо не ги трогва. Мога да ги мотивирам само с награди или наказания. Но, когато действията им не застрашават човешки живот или целостта на къщата, ги оставям да си лудуват, тази енергия все някъде трябва да бъде изразходвана, ако ги подтискам, вътрешното напрежение ще избие в друга посока, която може да бъде много неприятна.
Има и различни типове деца /хора/ според характера и темперамента си - енергични, летаргични, сприхави, отстъпчиви. Характерът и темпераментът не подлежоат на възпитание, подлежат само на дресировка /т.е. би могла да пречупиш характера на дъщеря си чрез сериозни наказания или поощрения, но не можеш да го промениш - просто можеш от позиция на силата да я заставиш да върши или да не върши нещо, но това не означава, че оставена без дресьор до себе си тя пак няма да си е буйна и палава/.
Моите деца също са големи диваци, толкова диви, че повишаването на тон изобщо не ги трогва. Мога да ги мотивирам само с награди или наказания. Но, когато действията им не застрашават човешки живот или целостта на къщата, ги оставям да си лудуват, тази енергия все някъде трябва да бъде изразходвана, ако ги подтискам, вътрешното напрежение ще избие в друга посока, която може да бъде много неприятна.
Сиси, дано да не съм права но на мен реакциите на кротушката при повишен тон ми навяват лоши мисли
Радвай се на диво щастливо дете - другите са скучни.
Пък нали не гледаш детето си за угодия на баба и дядо, да се фукат какво кротко внуче имат - като искат някой да им върви по конец - да си вземат кученце и да го дресират.
Радвай се на диво щастливо дете - другите са скучни.
Пък нали не гледаш детето си за угодия на баба и дядо, да се фукат какво кротко внуче имат - като искат някой да им върви по конец - да си вземат кученце и да го дресират.
Горката аз, със скучните деца...
Няма такова нещо като скучни деца, това пък какво е.Детето ми е спокойно, кротко, умее само да се занимава, това, че не скача нон-стоп по леглото и не чупи наред не го прави скучно, напротив-вкарва енергията си да измисля нови игри, занимателни, като се опитва да включва и малката си сестричка, която още не е проходила и успява.Аз на това не му викам никак скучно.Въображението и бачка на макс и бликат идеи.Та-характер.Той може да се вкара по някякъв начин, да се насочи примерно тази енергия да е градивна, а не агресивна.
Темпераментът не се възпитава. ...
Всяко дете е индивидуалност, разбира се, че и възпитанието играе роля, но не можеш да възпиташ детето си да бъде кротко или палаво. Аз съм била невероятно кротко дете, увличали са ме разни "игри на ума", а не толкова на действието. Синът ми е като хала, постоянно се движи и е много енергичен. Не робувам на схващанията на бабите - добро дете = кротко дете. И на мен ми се иска понякога детето ми да е малко по-кротичко, когато не издържам на енергията му, но няма начин, такова си е - буйно.
да ви кажа специално за моята племенница-кроткостта и самостоятелните занимание по-скоро се дължат на незаинтересованост от страна на родителите и.не казвам че и вашите послушковци са така,аз имам собствено наблюдение за нашия случай.макар че ходи на ясли-където целодневно е залепена за ръката за лелката със залъгалка в уста,тя неможе да се отпусне.наистина много жалко като гледаш как само се дели от децата и гушната в майка си. 
sisi86, противоречиш си! Хем родителите не са заинтересовани, хем детето е гушнато в майка си.
По мои наблюдения, незаинтересованите родители си пият кафето на спокойствие, докато децата им беснеят необезпокоявани. Това ли е по-правилното според теб?
Така и не ми стана ясно, толкова ли те дразнят това дете и родителите му, че пускаш и продължаваш да ровиш в темата?
Ако бабата харесва повече другото, с оплюване по форумите няма да промениш факта.
По мои наблюдения, незаинтересованите родители си пият кафето на спокойствие, докато децата им беснеят необезпокоявани. Това ли е по-правилното според теб?
Така и не ми стана ясно, толкова ли те дразнят това дете и родителите му, че пускаш и продължаваш да ровиш в темата?
Ако бабата харесва повече другото, с оплюване по форумите няма да промениш факта.
Темата се измества към лични нападки май...Да, за някои хора наистина такива деца са скучни. Обаче от кротко до кротко също им разлика. НЕма нужда сега да се засягаме и всяка от нас да седне да обяснява за своето дете- как то е кротко, но не и скучно. Пенелопа, нищо лично.
Да, ок, аз проблем с това нямам.НО, съгласи се и ти, че тук , от така изложените "доказателства" за онова-послушното дете, че е горкото едва ли не-не можем да отсъдим абсолютно нищо.Така поставена темата няма да постигне нищо градивно според мен, защото нямаме реални наблюдения от една страна, от друга, начина, по който се препредава неодобрението или одобрението за едно или друго възпитание също са някак пречупени през светогледа на авторката.Ние няма как да отсъдим и да дадем насока някаква, па макар и в различни версии...Оххх, днес мисълта ми е каша, май не мога да се обясня като хората, сори за което, па дано си ме разбрала.
Аз лично не знам кое от децата ми е лошо и кое - добро.
Имаме две момчета, отгледали сме ги сами с мъжа ми, без никой друг около нас.
Големият е кротък, а малкият бяс няма равен на себе си. Не чупи и не руши, но постоянно е в движение, не се уморява, не сяда на едно място.
Смея да твърдя, че и двамата са добри.
Наистина не сме казвали на малкият да щурее по цели дни, но той го прави.
Значи не до възпитание, а по-скоро май е до темперамент.
Имаме две момчета, отгледали сме ги сами с мъжа ми, без никой друг около нас.
Големият е кротък, а малкият бяс няма равен на себе си. Не чупи и не руши, но постоянно е в движение, не се уморява, не сяда на едно място.
Смея да твърдя, че и двамата са добри.
Наистина не сме казвали на малкият да щурее по цели дни, но той го прави.
Значи не до възпитание, а по-скоро май е до темперамент.
И аз си мисля, че кроткостта на децата се дължи по-скоро на темперамент, отколкото на възпитание. И не мисля, че буйните деца са по-лоши или по-добри от кротките - просто са различни
Незнам за авторката, но като майка на "кротко дете" за мен е обидно определението ти "скучно". Какво значи скучно дете? Децата не са клуни все пак, нали?
Milla Elaine имам право на лично мнение, за мен са скучни
Незнам за авторката, но като майка на "кротко дете" за мен е обидно определението ти "скучно". Какво значи скучно дете? Децата не са клуни все пак, нали?
Ей, чак сега стоплих защо говорим на различни езици. Вината е моя - не съм се изразила никак правилно.
Не са скучни децата - на мен ми е скучно с кротко дете. Дойдохме си на думата
Знаех си аз, че трябва да пиша на отпочинала глава, това ще ми е за урок. Аз лично не знам кое от децата ми е лошо и кое - добро.
Имаме две момчета, отгледали сме ги сами с мъжа ми, без никой друг около нас.
Големият е кротък, а малкият бяс няма равен на себе си. Не чупи и не руши, но постоянно е в движение, не се уморява, не сяда на едно място.
Смея да твърдя, че и двамата са добри.
Наистина не сме казвали на малкият да щурее по цели дни, но той го прави.
Значи не до възпитание, а по-скоро май е до темперамент.
Имаме две момчета, отгледали сме ги сами с мъжа ми, без никой друг около нас.
Големият е кротък, а малкият бяс няма равен на себе си. Не чупи и не руши, но постоянно е в движение, не се уморява, не сяда на едно място.
Смея да твърдя, че и двамата са добри.
Наистина не сме казвали на малкият да щурее по цели дни, но той го прави.
Значи не до възпитание, а по-скоро май е до темперамент.
Tanich, споко. При нас е същото, а хем нашите са близначки - едната е страшно енергична, трудно може да стои дълго на едно място, но пък се вслушва повече; другата е кротушка /уж/, но пък винаги си има собствено мнение. Навън обикновено едната веднага се заиграва с децата /при това, по-кротичката/, а другата се върти повече около мен. Възпитаваме ги еднакво, гледаме ги еднакво /разбира се, съобразявайки се с характерите и темперамента им/.
Твърдя, че и двете са добри и ги възпитаваме правилно /според нашите разбирания/. Пък и определено не съм незаинтересована, каквото и да разбирате под това.
Просто всеки човек е различен.
И хич не ми е скучно - даже с по-кротичката установявам, че от известно време мога спокойно да разговарям - като с голям човек.
Естествено, че на всеки му е най-добре и най-интересно с неговото си дете. И че то ще е мярката на всички деца И слава богу. Който има повече от едно, се настройва по-философски.
Възрастните също биват интровертни, екстровертни и какви ли не разновидности.
Мисля, че смисълът на темата ти е да получиш подкрепа, че твоето дете не е по-лошо от другото. Ами естествено.
Защо непременно трябва да се обръщат везните в другата крайност?
И слава богу. Който има повече от едно, се настройва по-философски. Възрастните също биват интровертни, екстровертни и какви ли не разновидности.
Мисля, че смисълът на темата ти е да получиш подкрепа, че твоето дете не е по-лошо от другото. Ами естествено.
Защо непременно трябва да се обръщат везните в другата крайност?