психика,нощно хранене и приучване

Да си кажа,че аз с деца работя и не смятам,че чувствителната психика е резултат от възпитанието(най-малко пък от успокояване и откликване на нуждите на детето) - просто си има такива деца,както си има и деца природно самоуверени и нахакани и задачата на родителя е да подхожда спрямо детето,да проявява разбиране за характера му и да подбира с какви средства ще въздейства върху него,така че това да е от полза и да не травмира.Честно ще си призная,че очаквах така желаното ми момченце да е от нахаканите отворковци ,да е безстрашен и много палав - такъв си го бях представяла.Е,не е такъв - единственото,в което е наистина отворен,е че не можеш да му затвориш устата и да го затапиш по никакъв начин,но иначе е една мимоза...и бая страхливичък.Често децата изобщо не отговарят на предварителните ни очаквания и сме склонни да си мислим,че сигурно ние като родители нещо неправилно сме постъпили - а не е така,те са просто различни индивиди със собствен характер и психика и това е,с което трябва да се съобразяваме.Между другото и изследванията са доказали,че няма връзка межуд типа възпитание и изграждането на личности с едни и същи качества.Така че ако очакваш,че неоткликвайки на нуждите на детето и принуждавайки го към самостоятелност на етап,когато то не е готово,ще възпиташ по-самоуверено дете,просто ще бъдеш жестоко излъгана,а детето ще страда.Напротив,валидно е обратното - колкото повече откликваш на нуждите на детето,толкова по-уверен и щастлив човек ще възпиташ,защото ще изградиш у него сигурност,че светът е добро място,изпълнено с любящи хора (има време да научи,че не е точно така).
Струва ми се,че просто ти е дошло нанагорно с бременността и голямото детенце в чувствителна фаза,затова си задаваш такива въпроси и си мислиш с ужас какво ще е,ако и бебето е с повишени нужди.Сигурна съм,че детето ти е много по-самостоятелно,отколкото ти го виждаш,а също и че е много по-щастливо,защото винаги си до него,когато има нужда от това.Подходът ти на възпитание е абсолютно правилен - и много скоро ще видиш резултатите от него - просто имай търпение и не бъди с нереалистични очаквания,детето все още е просто малко.

Добре казано!...

Хедра, направо ми напълни душата Написала си моите мисли, по начин, по който аз никога нямаше да мога да ги оформя

Хедра, я кажи, да не работиш в някоя детска градина, че тъкмо Ради на есен тръгва на такава.  Шегичка, но в интерес на истината търся такива учителки  

Точно така , по - точно не може да се изкаже с думи.Супер изказване.

Ако Хедра не го беше написала така хубаво, сигурно щях да напиша нещо подобно. Аз също давам гърда на 19 м. дете за заспиване и успокоение и смятам, че това е правилно. Ако нямах кърма, пак бих успокоила някак детето си, както прави Маги. Така разбирам ролята си на майка: едно от предимствата да си дете, зависимо от други хора и подчинено на техните желания, е това, че винаги има към кого да се обърнеш за утеха. Но за да стане дискусията, която Маги опитва да провокира, ще поема в малко различна посока .
Не мисля, че поведението на родителите не оказва никакво влияние. Възможно е да се изнежи детето, разбира се: неслучайно говорим за глезени деца например. Ето и личните ми наблюдения: когато дъщеря ми падне, баща й я чака да стане сама; майка ми веднага се притичва и състрадава, дори и да е нещо дребно. И двете реакции ми се струват крайни. Мъжът ми явно не е получавал много съчувствие като малък; и сега не че няма чувства (напротив, доста е емоционален), но не е способен да ги артикулира, нито да съчувства, нито да приема съчувствие, когато се налага. И това според мен си е сериозен емоционален проблем, а и в критични ситуации ми се струва, че аз съм по-способна да се справя емоционално. Майка ми ме е гледала по доста различен начин: винаги ме е утешавала, подкрепяла, помагала, и аз наистина не съм много самостоятелна; не е само характер, мисля че и възпитанието е изиграло роля.
И така, имайки тези два модела, когато Ирина падне, първата ми задача е да не се шашкам и да й кажа, че не е нещо сериозно. Но ако заплаче силно, давам гърда, за да се успокои и да отклоня вниманието й от собстеното й 'нещастие' - винаги работи и ми е много приятно, че толкова лесно мога да я утеша. Уча я също да отчита чувствата на другите и ми е много приятно, ако някой от нас се удари, как идва и го гушка. Мисля, че хората по принцип трябва да са отворени към собствените си и чуждите чувства, и без да драматизират, все пак да разбират болката и да знаят как да я облекчат.

За приспиването - според мен друга тема, но мисля, че е хубаво детето да заспива с мама - дали с гърда, дали с песнички, приказки или с прегръдка, просто е важно да чувства нейното присъствие и обич. И макар че малко завиждам на онези майки, които оставят детето си в креватчето и то заспива само, съвсем не завиждам на бебетата, които се приучават от малки да разчитат само на себе си, да реват до скъсване, докато 'се научат' да заспиват сами, да дъвчат силиконово зърно вместо истинско, или пък да пият мляко от шише за приспиване (свекърва ми все още твърди, че другите бебета така се приспивали - с шише, което стискат сами).
Много ми е смешно как като се насуче нощем, детето ми винаги се обръща и изтъркулва в нейното креватче - държи си на независимостта. И се надявам, че когато е готова да заспива сама, също ще го покаже.

От другата седмица и аз се присъединявам към майките с "особените" легла.Стана ясно, че тази работа със спането на Ники в собствено легло/тип кошара е нашето/ няма да стане - прекалено много се буди и ми писва да ставам, макар че гледам да не го кърмя повече от веднъж нощем вече, пак си е разправия.А трима на спалнята вече ни е тясно...И ще вземем такова легло, стандартно, ще го лепна за спалнята, както много мами тук от форума, пък да видим Искам и аз някоя нощ така да го видя как се насуква и се превърта нагло в неговото си легло, обръщайки ми гръб Дали ще го доживея този ден?
Стискайте ни палци

Ако имах избор, бих взела друго легло на таткото (където бих му гостувала) и бих спала на спалнята с детето. Иначе не е най-удобното, все пак има цепка между двете легла и Ирина често спи напряко между двете, все ме е страх да не пропадне  , а и трябва да се разсъня, след като се е насукала, да я наместя и завия (понякога заспива и забравя да си отиде, а ни е тясно тримата). Ако имаше място и спеше съвсем до мен, бих могла да заспя, без да се будя.  Но - за следващото дете ще си знам!

Е то ние така бяхме.Вярвай ми, и това писва.Основно защото съм като рашатарска циганка по нощите - а при единия мъж, а при другия

Ми освен "блазе ти" какво друго мога да кажа!Завиждам ти, да знаеш, и то не съвсем благородно