Какво е изневярата

преди време бих ипсала много...
сега смея да твъряд едно - зависи от ситуацията
нещата дребните биват толкова различини в различните ситуации

ако се опитам да обединя вижданията си - по принцип трудно бих простила и приела изневяра
- най-лесно приех и бих приела ако има вина и в мен и ако нещо не върви
- всичко друго бих приела трудон, най-трудно - чисто душевната, т.е.е това дето наричаме влюбване

Е,тази и аз не можах да приема Катнаден.Въпреки ,общоприетото мнение ,че за да изневериш има проблем и в другия аз съм на друго мнения за това.
Може да изневериш и когато всичко между двамата е наред но въпреки това се появи тръпка.Мисля,че тогава ако тази тръпка е всеки ден пред очите ти ,в един момент ще се поддадеш на изкушението(казвам го и за двата пола).А тази тръпка,пак според мен може и да отмине след едно ,две или няколко из.....я ,но може и да се окаже опасно влюбване.

Т.е. ти искаш ако мъжа/приятеля ти е спал с друга да ти казва?

Не си ме разбрал ,правилно.Предпочитам ако изневярата е чисто физическа да не разбирам за нея.Казах ,го по съвсем различен повод и ако прочетеш поста ми отново и помислиш малко ,може и да го разбереш.
Нищо лично.

Е ако е чисто физичека изневяра и ти предпочиташ да не разбереш за нея, как така ще прощаваш за нещо за което не си разбрала? 

За мене изневярата си е проблем.Изневяра е и влюбения поглед,просто влюбил ли се е изневерил.Общо взето мъжете които са били в живота ми са били такива спят ли с някоя значи са влюбени.Може грешката да е в мене,че ги избирам такива,просто не си падам по бройкаджии.Това че вечер са заспивали мечтаейки си за една друга определена жена,изменили са ми.Дали са спали с нея няма значение,чувствата са най-важни.А дали не са спали,защото не са намерили подходящото място,или тя ни им е пуснала,важното е че са искали да го направят.Съжалявам,мога да ви изглеждам крайна,но това е за мене.
Оня смешник снощи въобще не ми се коментира,представата му за изневяра ме изуми,наглостта му също.В същото време се замислих за моето БНД което каза че не бил ми изневерявал,пък се оказа че от 2год. има любовница какво всъщност е правил с нея,че не го брои за изневяра?

Така,ако има изневяра предпочитам да не разбирам,но когато разбера бих простила ако тя е сведена само до секс ,няма чувства ,има само секс
.Ако изневярата е придръжена и с чувства и е много повече от секс и съм разбрала за нея тогава бих простила ако ,човека с когото живея говори с мен за това,на въпросите ми от рода на;Има ли друга;;Обичаш ли нея ?,Обичаш ли още мен?,Какво правим с нас ?и т.н.;-дава отговори и ако той желае да има прошка -да,бих простила.
И накрая това, което не мога да простя е лъжата ,т.е.да ме лъжат и да не ми казват истината,след като вече съм я разбрала.
Доволен ли си от отговора ми

Онира,никой не може да те съди за твоето мнение ,преди време и аз мислех като теб,след това се промени виждането ми.
Нали затова споделяме и търсим отговора,да видим кой как мисли по въпроса.
С първият ми мъж бяхме женени вече две години ,когато по време на един от последните ни изпити в университета,отивайки видях седнала на коленете му наша колежка.Там не казах нищо ,но в къщи го.......поядох.
Не чаках отговори на въпросите ми,виках ,крещях и обвинявах.
Сега ,далеч не бих постъпила така.

А Славе,на тоя въпрос да имаш някаква идея за какво иде реч?Защото след снощи се питам какво точно са правили,че не го брои за изневяра?

дрън ,дрън..Ти да не си Филип?

А бе и аз това се чудя,никой ли не го разпозна този?Айде момичета някоя много го е ядосала този младеж,да си признава!

Ами Онира,може пък само да са се гледали,говорили или пощипвали

Охх като чуя думата изневяра и .. И аз съм много крайна-за мен и целувката е изневяра,а другите екстри като секс,чувтства и т.н. да не говорим.Изневерявали са ми и сега като се сетя и ми става зле.Не мога да простя изневяра.Привидно мога да си давам вид,че съм простила,но вътрешно не мога,не мога и да продължавам да вярвам на този човек.Искам да кажа още много неща по темата,но става ли въпрос за изневяра и нещо ми става и веднага започва да ми се плаче.Явно ми е останала много трайна след в съзнанието

Да бе,две години?Да са били само пръсти както каза оня мухлъо снощи,аз и тях броя за изневяра.

Малвина,това да повярвам след изневярата ,за мен е различно от прошката.Трябва време да се върне доверието.Напълно си права !!!

Онира,и за мен всичко е изневяра ,разликата е,че едната бих простила другата при определени обстоятелства.
А то е ясно,какво са правили бе,мила. Та то моя боклучец за два месеца го направи ,та ти за две години питаш.....

То едната година беше през нета,защото бяхме извън страната.Струвами се доста неудобно им е било,ама аз и таз една година виртуална изневяра броя.Кой е като мене,хем виртуално,хем натурално са ми изневерявали.Никак не е приятно!

И на мен така, Онира, ем виртуално, ем реално
Таланти ...

Боже,пък аз си мислих че само моя е изкривен,таланти ама таланти...
Бърди

Аз пък с най-голям интерс проследих последните серии на въпросният остров:))
С още по -голям се заинтересувах какво се случва с двойките после... днес даже гледах андрейчо и кики.. мда......
И ей го на показаното на това колко може човек  да стиска очи.. до безкрайност,  ако иска е отговора:))
Двамцата за заедно, простили са си всички простотии и сега са в "изпитателен срок".....

Славче за изневярата в този контекст, Бил Клинтън каза всичко преди години

Джали,аз не знам какво е казал,кажи ми,интерено ми е .Пропуснала съм го това

Най ми допадна отговорът на Малвина.  Аз съм същата. Не че не сте разбрали вече.
Та според мен изневярата за всяка двойка си я определя тя. Като кажа, че не може да погледне друга с похотлива помисъл, значи, че ако погледне вече е изневерил. 
Ей тва съм аз! 
Други нека си говорят за чувства, целувки, секс...
Аз също не бих простила в смисъл - не бих продължила с този човек щом си е позволил да ме нарани. Щом съзнателно ме е наранил, значи че не ме обича, не ме цени и не ме заслужава. Това е.

Освен физическата изневяра,която въобще няма смисъл да коментирам и да казвам,че не бих приела,никога,има и друг вид изневяра-предателството,лъжата,която не е свързана с мъж или жена.
Предателство ,в смисъл като отношение към теб самата,което в един момент рязко се променя в определен момент от връзката,в повечето случаи,когато вече си "вързан"според тях.
И от най-обичан човек и фактор,с който винаги со се съобразявали,искат да те превърнат в безгласна буква(най-общо казано).Тук може би иде реч и за борба за надмощие,избиване на комплекси,ревност и какво ли още не...
Но това за мен е също изневяра и боли не по малко от другата,когато са те лъгали толкова години и се оказва,че човека,с когото си бил е някой друг,непознат.....
Нещо като "да спиш с врага",жестоко е.....

Ех Славче,  преди години при Президента Клинтън имаше една стажантка, Моника Люински.. та момичето му правило дружески свирки, а той обясни на целукоупният американски народ,  че те това не е секс и  че оралната либоф  не е изневяра

Може да се каже, че онзи младеж Филип почти го достигна снощи... гледаше в очите Миленка и викаше хубаво де , мачкахме се и се пипахме.... какво лошо, аз секс не съм правил

Джали ,за Моника знам,но това какво е обяснил го бях пропуснала,знаех ,че говори в сената за това .Ами за мъжете много  от нещата не са изневяра.Бившият ми мъж(на Любослав) таткото му казаше;И на калъп да ме хванеш,пак няма да си призная,ще кажа ,че не съм го вк...л;.

Ако някой каже, че цял живот си е мислил само за един човек, не му вярвам.
Обаче , както се казва:
Едно е да искаш, друго, да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.
Можеш да простиш една изневяра, т.е., в името на нещо, да не говориш за нея, но никога не можеш, да я забравиш.

Да,Инкел точно така мисля и аз.Да простиш е едно,да имаш доверие -друго, а да забравиш е почти невъзможно.Винаги ще има нещо ,което ще те връща към нея.Бих простила само ако има смизъл за нас,но да простя просто така в името например на детето(колкото уж то да има нормално семейство ) мисля ,че няма смисъл.
И си прав малко са хората ,който са мислили само за един(една).Дори и да не се е стигнало до изневяра ,поне помисли е имало.

И аз споделям това мнение, най-вече с уговорката "в името на нещо", но да доуточня: Бих простила само еднократна, инцидентна изневяра - толкова! Това означава например, че сме се скарали по-сериозно за нещо, той е отишъл да речем в някой бар, нафиркал се е и е опънал някоя кака - това значи "еднократна и инцидентна".  Влюбването в друга жена изобщо няма да го коментирам - там е ясно. Категорично обаче не приемам и формулировката "само сексуална връзка, нищо повече". Щом се е повторило повече от един път, значи не можем да говорим за инцидент, а става въпрос за съзнателно поведение. Щом той е способен на подобно съзнателно поведение, значи е престанал да зачита изобщо чувствата ми. Е, при това положение за чий  "- - -" (сещате се) ще му прощавам. Може на някои позицията ми да се стори прекалено крайна, но според мен зачитането на личността и чувствата на другия е основа за всяка една връзка (включително приятелска, роднинска и т.н.). А когато иде реч за интимна връзка, това е абсолютно задължителното условие, компромис със което е недопустим!!!

Четох ви и мислих, мислих и ви четох...

Не мога да кажа какво е изневяра. Много зависи от човека с/у мен и от връзката, която имаме с него. Имала съм връзки, в които сме си изневерявали многократно един на друг и любовта си е стояла, имам и такива, в които една изневяра всичко е съспивала... И не е въпрос на това колко обичаш или колко те обичат. 
Едно обаче е особено важно за мен - срещу себе си да имам зрял и мислещ човек, които да си дава реална представа какво прави и защо го прави. Другото е, че искам всичко да знам. На забежка тип: Бях в бар, видях руса мацка, правихме секс на плажа - мога дори да се посмея. Ако се чувствам сигурна в любовта към мен на отсрещната страна.

Емоционална изневяра не мога да простя. 

Блонди мама, ако еднократните инцидентни изневери станат честички? Днес се напил, след 5 месеца пак?
Аз съм на мнение, че едно прасе научено ли е да рови - няма отучване.
Ей, Иса честно казано завиждам на светогледа ти. Що и аз не мога да съм така.
Ами съм една консерва...

Сиси, казвам "еднократна, инцидентна изневяра", т.е. говоря в единствено число - за случай който е единичен! Изобщо не допускам възможността за повторяемост, щото тогава директно нещата отиват в другата категория, за която говорих и коятосъщо определих като недопустима за мен:

Блонди мама, не съм разбрала... Мислих, че имаш предвид повтаряне със същия човек. Извинявай!   

Еднократна, инцидентна изневяра и аз бих простила. Ако се прави достатъчно умно за да не разбера - ок - още по-добре няма да имам какво да прощавам, защото няма да знам .

Емоционална - никога не бих. По-добре е хората да бъдат честни в отношенията си и когато спрат да се обичат или заобичат някой друг, всеки да поема по пътя си.

Тоя Филип го гледах вчера - ужасен човек. Нагъл!

Сиси, няма защо да ми се извиняваш! Имах предвид и със същия човек, но и със друг - повтори ли се.... КРАЙ! И съм толкова категорична, защото аз самата никога не бих причинила подобно нещо на човека, когото обичам! Не съм го правила дори когато съм била жестоко наранявана, т.е. имала съм евентуален мотив. За мен верността е състояние на ума, което е пряко производно на състоянието на душата наречено ЛЮБОВ! Не може да обичаш някого и същевременно да допускаш за нещо нормално да търсиш секс другаде. Напротив, нормалното и логичното според мен е, ако истински обичаш някого, изобщо да не ти минава през ума за друг човек, другите да не ги забелязваш.

Моят любим понеже е ревнивичък, пък знаете - е далеч, туко ми построява разни изречения в смисъл да не взема да си намеря някой друг. Та преди известно време му бях писала в един имейл следното: "Просто ми вярвай! Да, в ежедневието си съм заобиколена от доста мъже - колеги, клиенти, но моите вътрешни очи виждат само ТЕБ!" 

Така разбирам аз любовта!

аз пък считам че за жалост секса и лубовта ас понякога различни неща
не мога да го обясня и в общия случай могат да въвят заедно и би трябвало...но понякога секса наистина си е само нагон и при някои вътрешни липси и ако искате и външни /т.е. някакви липси в двойката/ - както по нашите реалита казват - секса става реалност
любовта е състояние на душата - не на тялото
в общия случай това състояние на духа влияе и на тялото
но понякога тялрото си има своите желания
обаче ето тук за мен човека се различава от маймуните и от др животни - той мисли /уж/ и взима решения, които би трябвало да са ОБМИСЛЕНИ, и има ВОЛЯ, която била по-силна от всичко останало...
но това са приказки - в почти 90% от случаите хората действат като примати, че и по-зле....

Ами, catnadeen , какво да ти кажа?! За тия почти 90% си повече от права. То затова сме толкова много потребителите в тоя подфорум, щото някогашните ни половинки са действали като примати! Дали е било изневяра или друга някаква форма на първосигнално поведение.... 

Мислите ли ,че понякога ние научаваме за изневерите им(досещаме се за тях защото те са ни дали повод за това),именно когато мъжете са пойскали  вече ние да разберем и търсят начин един вид да ни я кажат или покажат.
Не казвам ,че винаги е така и ние не можем както се казва да ги ;хванем;,но задавали ли сте си този въпрос;Не научих ли аз за изневярата му,защото той вече искаше или търсеше начин да ми я  покаже;?

Славче, точно така мисля аз.
Понеже ги е страх да направят крачката напред, съзнателно или не правят така, че да разберем и решението да е наше.
100% съм сигурна в това.

И аз така мисля Бърди

при мен не беше така, но и действията на мъжа ми показаха, че определено не е искал да се разделим
просот му липсваше нещо и го търсеше навън

иначе може и така ад е в някои случаи - но всеки е индивидуален

И аз така мисля, но сега, след раздялата ми с БНД, него си го обичах, ревнувах си го, пазех си го и си го исках само за мен, че даже си му и вярвах като ми обясняваше как друга неможел да погледне
Сега е друго, искам човек насреща, искам отношение, искам да виждам, че държи на мен, наясно съм, че идеални хора няма, наясно съм, че вярност до гроб не съществува, всеки може да сгреши и всеки си преценява какво може да прости.
Що се отнася до мен, аз бих простила физическа изневяра, но зависи как ще ми бъде поднесена и до колко съм сигурна в чувствата на отсрещната страна. Но предателството, лъжата, емоционалната изневяра  не!!!

Синоними на изневяра
- измяна
- вероломство
- отстъпничество
- предателство
- ренегатство
- нечестност
- невярност
- фалш
- двуличие
- лицемерие
- измама

това от бг тълковен речник...


Иначе за мен изневяра е всичко,с което би ме наранил партнёра ...,някои имат по мъзохистични виждания по въпроса..,но за мен -целувка,прегръдка с чужда жена(освен ако не е семейна приятелка),чатене в нета с моми,писане на смс-и с моми...а да не споменавам секс и т.н ...И честно,ама не виждам разлика между физическа и платоническа изневяра ..,ми за мен си е същото ...дали ще си топне чушлето на чуждо,или ще изпитва някакви чувства към друга,...за мен е равносилно.
Дали мога да простя,ми незнам ...,но дано не ми се и налага да разбирам

megan79, дано не ти се наложи никога да разбереш. Синонимите са прави. Никъде не става въпрос за секс в тях. Както казах -  изневярата се определя в рамките на двойката. Някои не приемат секса за изневяра, други за поглед встрани война правят.
Но когато си станал доброволна част от една двойка, смятам, че нямаш право да излизаш извън рамките.
Ако просто не искаш вече - не това е начинът.

eh,jivot-jivot

Няма да изпадам в крайности и да казвам, че всички мъже са страхливци, но за съжаление май моят късмет е да попадам все на такива. Преди беше по-лесно просто следваше поредната раздяла, боли боли но отминава. Когато мъжът изявил се като страхливец е баща на детето ми обаче започвам да се замислям достоен ли е да бъде родител и възпитател на моето дете. При мен стана точно така както го описваш Славка, нямаше смелостта да ми каже просто направи така че да разбера. Бях бременна в 7ми месец, просто една сутрин се измъкна или по-точно изпълзя от леглото като червей - гузен гузен и на мен ми се обърна сърцето, веднага разбрах, че нещо става. Последва съвсем възпитана молба за разговор от моя страна, разбира се бях разубедена , на думи поне, вътрешното ми усещане си остана, шесто чувство, женска интуиция. Оставят на нас черната работа... На 10-тия ден от раждането на сина ни ми съобщи, че е с друга (по-лошо - с бившата си приятелка) - чрез смс. Може би щях повече да го уважавам сега ако имаше смелостта да ме погледне в очите и да ми обясни какво става така поне бих постъпила аз. Пак нямаше смелост обаче. Почувствах се толкова унизително. Поне едно честно обяснение заслужавам, нали съм жената - майка на сина му...но уви вече 8 месеца след този смс нито един отговор на толкова много въпроси които си задавам и то не за друго, а за да се помиря със самата себе си. Така или иначе изневярата е част от житието ни вече май, но поне да си затварят ситуациите с хората на които изневеряват както трябва. Лично за мен няма по-гадно положение от неяснотата в отношенията между двама души.

И при мен стана така ВиваНова ,затова и попитах,мисля ,че ,не е само от страх ами от незнание как да ни кажат и от това ,разбирасе пак ние да сме виновните.

Верно е,че доста голяма част от мъжете предпочитат да си мълчат (за жалост)..обичат да си имат една сигурна дето да е винаги с отворени обятия ....ама когато и тя много почне да мрънка се изнервят явно и почват да си правят квото си щат без и да се крият ...докато на единия му писне и сложи края

да,на същото мнение съм и аз

Аз лично съм иницирала раздели с мъже с които виждам, че нещата не вървят, но като човек съм канела на разговор партньора си и съм изказвала каквото съм смятала за нужно за да няма неясноти. За мен това е зрялата постъпка! Лъжи, криеници, недомлъвки - това оначава , че не уважаваш на първо място себе си след това партньора си!!! А като има и дечица....без коментар...

Аз също съм твърдо на мнението, че по-добре да чуя най-неприятната истина, отколкото да тъна в невидение!  За жалост при все че се считат за по-силния пол, много от мъжете проявяват абсолютно малодушие тъкмо в ситуациите, когато би трябвало да са откровени. Хубо бе, не ти харесва нещо в поведението или думите ми - ми кажи го де, недей мълча като пукал! И аз съм човек, допускам грешки, възможно е да не съм преценила правилно дадена ситуация или просто да съм си изпуснала нервите.... Ама не! На поне 90% от мъжете това им е проблема, че съзнателно избягват да водят диалог с нас. Възприемат ни като някакви дрънкала, които само си чешат езиците и поради това изобщо не намират разговора като начин за разрешаване на проблеми. И като пълни подлеци пък част от тях откриват малкото си сладко отмъщение в изневярата...

Нали и аз заотова като разбрах със сигурност ,че има друга и на минутата му звънах и когато дойде да ме вземе със служебната кола,задавах направо въпроси ,конкратни иясни.Друг е въпроса дали получавах ясни отговори.Аз обаче питах,питах ,питах и накрая след време си признаха.

Ама разбира се!Ако щеш крещи, викай, излей си емоцийте ама изкажи нещата, говори, а не като някой плъх в ъгъла да се скатаваш....силния пол ли да-да!!!

Моите впечатления са, че повечето жени предпочитат приятната лъжа пред неприятната истина. Е, ти може да си изключение...

И моето впечатление е същото, но е добре да отбележиш, че и от другите се срещат 

Мъже, които да искат истината обаче, не съм срещала. На тях дори да им я кажеш - те продължават да си живеят в техния свят. Примигват умно-умно и казват нещо като "Ама аз те обичам..." 

човек счита че иска истината...а когато я получи често има реакция "по-добре да не знаех...."
за мен истинат е една - човек винаги иска това което няма и счита че много е изгубил
после истината е относително нещо - например след раздяла - хубаво той ще ви каже нещо от сорта че ен ес разбирате, че не било еди какво си...ти ще почнеш да отговаряш, че това не е било така....
и пределно ми е ясно защо мъжете избягват такива разговори - всеки иска да се оправдае, всеки обаче вижда нещата по свой начин...след като раздялата е факт - няма начин двама души да стигнат до общо мнение...камо ли пък по въпроса що се стигна до тук....
и мъжете често са по-рационални - решават да си спестят поредния спор, в ксойто всеки ще остане на свдоето мнение, който нищо няма да промени и т.н.

не ги оправдавам, разбирам ги, но то ва ме вбесява още повече ...... направо ми излиза пяна ан устата, че те са устроени така а аз не...

Точно. От едно време нататък полза от приказки няма. Нищо няма да се промени - само пропиляно време.

И аз съм от тези дето предпочитат истината от приятната лъжа Пантер (станахме няколко)

То според мен затова сме в този форум,защото сме предпочели истината пред красивата лъжа.

както и да е

Не мисля така Пантер,мога да ти кажа само ,че ако бе така още щеше да е до мен.

То това е ясно, че след като връзката е тотално съсипана и раздялата е вече факт полза от разговори няма. Идеята е да се приказва, когато все още има смисъл, т.е. докато отношенията не са се влошили фатално. Иначе, извинявам се за грозното сравнение, ама все едно да се опитваш да лекуваш рак в последен стадий - безнадеждна работа.

Panther, все пак благодаря за "признанието", че има и жени като мен, които предпочитат винаги истината. И Сatnadeen, не съм съгласна с това, че само си мисля че искам да знам истината, пък като я чуя ще си кажа "по-добре да не узнавах" (за себе си говоря). Като казвам, че бих предпочела истината пред неизвестността (да не говорим хич пък за лъжата), повярвай ми, така е. Защото колкото и болезнена да е тази истина, аз като я знам ще имам свободния избор как да постъпя от там насетне. Скривайки я от мен, човекът на който би трябвало да имам доверие не само че го измамва (доверието ми), но и ми отнема въпросното право на свободен избор, а това значи че решава живота ми вместо мен. Ей с тва вече е върха на свинщината, а много мъже поради малодушието си постъпват именно по този свински начин!

И аз за момент не съжалих ,че  узнах истината,за доста други неща съжелявам ,но не и за това

Добро утро!!! Страхотна тема сте подели и бих искала да се включа... разбирасе с ваше позволение. Прочетох всички мнения. Всеки по различен начин усеща нещата и това ни прави различни. Природа - какво да се прави.
Искам да кажа, че този, който не е получил - може би един от най-голямите шамари в живота ИЗНЕВЯРАТЯ, не би могъл да пише или разсъждава за нея.
Болката наистина е неописуема. Усетих я от мажът ми, човекът с когото лягах и ставах 6 год. Човекът с когото споделях всичко, човекът който беше всичко за мен, човекът с който живеех на 4 000 км от домът ми и семействата ни. Човекът от когото НЕ можех да имам деца. И въпреки всичко това - смея да твърдя, че не го обичах. Не го обичах по начина, по който съм обичала преди това други мъже в живота си. Но въпреки всичко го ценях безкрайно. Болката повярвайте ми - Е НЕОПИСУЕМА. Когато разбрах му задавах през сълзи въпроса - " Защо направи така, че да разбера??? Защо ме нарани??? "
Не можах да му простя. Всеки път, когато си лягахме и затварях очи, тя беше пред мен. Исках да направя всичко възможно за да забравя... но уви ... НЕ УСПЯХ. Мислех, че ще се преборя, че ще бъда по-силна от това усещане и че болката няма да ме срине..... но НЕ МОЖАХ.

Самата мисъл, че ме е наранил без да съм му дала повод за това ме убиваше.
Щом не може да го прави - защо го прави??? - Аз мисля че това е въпроса. Всеки го прави. Поглед, прегръдка, целувка или секс дори - но нямаш право да нараняваш човекът до теб, който не ти е дал повод ни най-малко, за да усети жестоката болка от бързото или безобидно на пръв поглед  увлечение.

След малко пак ще се включа.
Благодаря, че прочетохте това.

Оказва се,че за повечето хора изневярата е различно понятие май...,но за всички е Болка...
Изневяра е когато,другият те предаде освен физически и духовно, когато вложи чувста,когато те обиди и когато се подиграе с теб заради друг човек...Физическата без чувства бих простила,макар много трудно,но когато са влагани чувства и този човек е сложен преди теб по всички показатели -НИКОГА...

  все още не съм се научила да прощавам изневяра- под каквато и да било форма, дано да не ми се и налага