Бебета ЮНИ - 12

Добре дошла, vany77!   
Пиши тук в темата термина, от къде си, 1-ва; 2-ра бременност... и там каквото вече пожелаеш. А авторката на темата ще те прибави в " онзи " списък. 

Аз също не съм пила нищо до момента, само наблягам на храната и то сигурно от първия ден, защото много надебелях станах с 10 кг отгоре, чувствам се тромава и тежка горките ми крачета, как ли носят такова туловище. Сутрин си позволявам по едно кафе като стана и докато се глася за работа , но днес в автобуса ми стана май нещо гадно, опитах се да не пия кафе но не се чувствах добре след това цял ден. Кръвното ми е ниско , но не като вашите толкова ниско, 100 или 90 на 60 или 70, различно ми го изкарват, може би защото ходя на ЖК преди работа и бързам да съм една от първите и после да засядам пред компютъра, че още не са ми казали кого ще обучавам да ме замести, а април наближава.

Добре дошла,vany77!   
И аз съм отбора с ниското кръвно,като ми стане зле,просто лягам,пия нмещо солено или сладко и дишам дълбоко.Много е неприятно,надявам се да отмине скоро.
Viki127,аз имах подобни притеснения първия път,бях твърдо решена детето да не застава между мен и мъжа ми Отначало Ния спеше в кошарата,но после започна да се буди нощем и се пренесе при нас,още си е така.Таткото не е изгонен в друга стая,просто всички сме заедно,така ни е супер.Не се нарушава сексуалния живот на двойката,ако това те притеснява ,даже ставаш малко по-изобретателен и нестандартен,освежаващо действа Новото бебче също ще си при нас,така е несравнимо по-лесно за кърмене.Само трябва да решим въпроса от практическа гледна точка,че никъде не намирам голяма спалня,само стандартните.

Бързам да се отчета, щото пак ще ви изпусна съвсем края.
Май всички вече усещат бебетата си? Аз даже вече не усегам само как подритва, ами и движения, като се върти... Много е интересно, понякога чак ме притеснява, щото има мног обесни дни - особено миналия четвъртък, когато свеки ме беше поразлюляла на лампата и цял ден бях в някаква истерия, вечерта тва диване не спря, като шугаво беше, през нощта го усещах дори. А сега, в нормални дни - от време на време, обикновено след като се радзвижа и след като хапна, особено. ~Явно чува звуци разни в стомаха ми и се буди. Доктора ми каза, че бебетат сега много много не спят, но не всички движения им се усещат, особено в по-ранните седмици.

За спането - май първите няколко месеца ще спи при нас, тъкмо да сколасаме с детската стая през това време.

Мъжът ми от днес е решил да минава на диетата на Пол Дюкан и ме чака сериозно проучване в нета за това какво трябва и какво не трябва да се яде. Беше решил да отслабваме задено,  когато му дойде времето, ноа сега искал да си купува нови дънки и костюм и вече май нямало номера за него (еее, не е чка толкова едън, ама де да знам що така е решил) СВеки сега ще има да коментира.. Щото тя почти го гони с храната из кухнята, а после "ох, ама много е напълнял, ох.. "... И после "киренце маменце има оризчееее"...
Да видим как ще изменажираме ситуацията тоя път.

Стискайте ми палци днес. След 45 минути съм на зъболекар. Вече ситуацията е нетърпима, имам чувството, че нямам здраво местенце в устата. Само меки храни мога да дъвча предимно, бисквитите ги смуча, а вчера за обяд хапнах една печена наденица и цял ден ме боля едно НОВО място - конци, плакненета, миенета, гелове, нищо не помага.

После в 2 съм при док, да видим какво е положението..
И изобщо много вълнуващо

Хайде, ще разказвам, хубав ден на всички!

ПС - а, офиоли, за емоциите - съвсем си си добре. Аз онзи ден ревах на мъжът ми, че не искам да живеу без него и че не се грижи за здравето си и че се притеснявам и да ходи да си прави изследвания... (пупу, здрав си ми е, но аз май за някакви профилактични му плаках)... Ама рев ви казвам, рев!! Пълна лудост!

Добре дошла, vany 77! 
mimchence и аз съм с много ниско кръвно по принцип, а сега понякога хич го няма. Не се притеснявай, защото е по-добре ниско отколкото да ти е високо. Аз пия сутрин по едно кафе и ако пак ми падне лапвам шоколад или нещо сладко. Пий по повече течности и айрян и всичко ще е наред.
Сега по темата за това къде ще спи бебчо. Ами аз мисля че това е много спорен и индивидуален проблем, защото не всеки има отделна стая, а пък и да има не се знае как ще се получи. Ние си имаме къща в която има много стаи, но поне за началото смятаме бебчо да спи в нашата стая, за да ми е по-лесно на мен. А пък таткото даже мисли когато е напечено да бяга от нас в хола. Колко време обаче ще е при нас не се знае. Наистина е по-хубаво и то да си е в своята стая, но точно от самото раждане мен поне ме е страх да го оставя само.
Лек и успешен ден на всички сладки коремчета! 

здравейте мами

аз лично съм на мнение че детето от малко трябва да свиква да спи само и да е самостоятелно, ама тук много се разминаваме с мъжо... не че стаята е вече готова ама той иска поне 2-3 годинки да били при нас, а аз съм против това, незнам.....

Момичета,кое ви притеснява в това децата да са във вашата стая?
Ама не се заяждам,само питам

Мен нищо не ме притеснява в това, да е при нас. През първите 5-6 месеца. Започне ли да спи по цяла нощ - да си знае стаята  след като разполагаме с необходимото пространство, то си е малко човече, има си стая, да си свиква с нея 
А и не мисля че едно малко детенце в спалнята се отразява добре на любовния живот на двойката. Ние от сега напрактика сме прекратили всички сексуални контакти, ако и след раждането още една - две години трябва да се притесняваме от това, че все пак детето е на 50 см... Не ми звучи здравословно, поне според моите схващания.
Иначе ние сме двама много гальовни типа... постоянно се гушкаме и се мачкаме, досега не бях срещала такъв мъж, а той се оплака, че дори като бил малък му правили забележка, че много се вре за прегръдки  Така че смятаме да приобщим и бебето към този ни "навик" и вероятно всяка сутрин ще има тройно гушкане , и после през деня пак тройно прегръщане, целуване.... Така че на детето няма да му липсва близост с родителите, дори и да е "заточено" от малко в отделна стая.
Това си е в нашето семейство де, няма "формула" за тези неща 

"Заточено" Много смешно ми стана Оффиоли Аз точно затова попитах,предполагах,че повечето притеснения са на тая тема,моите също бяха.То си е и до дете де,но например Ния се будеше по 5-6 пъти на нощ докато стана на  две.Редувахме се нощем с мъжа ми да ставаме да и даваме биба,аз да я кърмя и т.нНакрая така се бяхме изнервили и тримата,че за секс даже и не помисляхме,бяхме заети да следим на кого е ред да става Откакто се "предадохме" и я взехме при нас,нещата се нормализираха,започнахме да спим по цяла нощ,щастие просто.А за любовния живот-спалнята не е запазена марка,имаме и други легла

На мен ли4но ми се струва 4е няма да мине номера след 5-6 месеца да се премести в друга стая.Като ги знам какви са хитри    Моита дъщеря нямаше и 40 дена и се беше нау4ила да спи върху мен само докато я оставех на леглото и еи такива о4и ококорваше .Мисля,4е майките дето са минали по тоя път ще са на моито мнение.Но дали в същата стая или в съседната молете се само да спят нощем ,4е ина4е все ще трябва да ставаме

Ау какви сте бързи, аз докато се включа вие сте изписахте цяла тема...
Добре дошли на новите мамчета
Относно спането на бебчо, да споделя...когато се роди дъщеря ни бях решила поне до годинка да е при нас, за щастие тя не беше от много ревливите бебета...будеше се към 4 да папка и си спеше до сутринта,а от третия месец спеше по-цяла нощ.Аз обаче толкова бях щастлива че я има, че вече неисках да се отделям от нея...чакала съм я 5 години и сега и дума не можеше да става за отделяне в друга стая...а когато стана на 6мес.започна да вдига едни температури, все плачеше, с таткото на смени сме я носили на ръце по цели нощи...поставиха ни диагноза чак на 10 мес. (беше ужасяваща, но сега не за това е темата), и последваха 6 мес. в болница.А както знаете болниците тук са...та ние там спяхме на едно легло, просто за мамите няма място и са принудени да притесняват и без това измъчените си рожбички...и така Ками свикна да спи с мен в едно легло, слава Богу сега е добре, но и в къщи вече си спим на спалнята тримата.И ние сме по-спокойни и тя е на сигурно до нас, а как обича да се гушка с татко си...и никой на никого не пречи...
Сега я наблюдавам от едно известно време когато лягаме следобед сама си иска в нейното легло...и си заспива там, но вечер пак е до нас. Мисля си че детето само ще си покаже кога е готово да бъде самостоятелно! Каквото и да сте решили те ще ви научат как да ги гледате - това от опит!
А сега май ще се разделяме, защото и нашата стая е тесничка и няма място за две креватчета, та сме решили Ками и татко в хола, а аз и бебче в стаята, поне първите месеци, после някак ще се съберем...Знаете ли при ужаса да изгубиш детето си няма нищо по-хубаво от това да сте заедно, да се гушкате и да се усещате взаимно. Не се лишавайте от щастието да сте до децата си! Рано или късно ще поискат да се отделат от вас...
Прегръщам ви всички!  Желая ви здрави и спокойни бебчета!!!

Добро утро, мами!

Днес се събудих ужасно подтисната и тъжна. Незнам хормони ли ме треснаха, какво е, но ми е адски нервно и раздразнително. Просто ми е тъпо, а и това сиво и мъгливо време ме довършва. Още на закуска успях да се разплача и то само защото моята половинка ми каза закачливо, че съм станала шишко. Бреййй, като ми текнаха сълзите, като захълцах ,.....а пък той с такава мила усмивка се пошегува..И сега ми е още по-тъжно, че му скапах и неговия ден 


Момичета, не се тревожете как и къде ще гледате бебето. Самото дете ще ви научи. Кога му се яде, кога му се спи, кога  пълни памперса, кога да плаче, пък защо плаче.. В началото е малко трудно и майката е объркана, но после майчиният инстинкт влиза в действие. Така или иначе ще се наложи ние да се приспособим към новия член на семейството, а не обратното.

Абсолютно правилно!

А, да не забравя - вижте какво намерих във форума за Майки. Мен лично ме заинтересува.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=259568.0

Хайде лек ден. И дано ми се оправи настроението.

Здравейте мамчета,    не съм писала от много време.
Исках да ви питам (и особено тези, които вече имат бебочета) на какво легло трябва да спи бебето, защото ми попадна един сайт в който всички кошарки са от онези, които до сега смятах, че са само за игра. А аз винаги съм си мислила, че колкото по високо спи бебето от земята, толкова по-добре. Не е ли по добре да спи на Дървена кошарка???
Мерси предварително 

Добро утро и от мен!
Аз нямам опит с кошарки, нали чакам първо бебе, но така както ги гледам тези дето приличат повече на място за игра изобщо не ми изглеждат надеждни и аз лично не бих сложила моето бебе в такава. Аз харесвам традиционните дървени кошарки, смятам че са много по стабилни и са на няколко степени и в зависимост колко активен е бебо  може да им се вдига решетката нагоре, и т.н. Определено такава ще си вземаме ние 

Когато се роди Дияна купихме дървено легло, с матрак (твърд). Като порасна малко и купих дюшек. Сега Дияна спи пак на матрак, но голям. Мисля бебо да спи в дървеното легло. Само да видя дали ще е на матрака или на дюшека.