Децата на несемейни родители

Здравей, мила! Лично аз не виждам някакъв проблем в отношенията мужду децата. Много важно е възпитанието, все пак. Това, което съм забелязала е, че децата повтарят навън това, което чуват вкъщи. Пример - когато с брат ми бяхме по-малки, нашите се разведоха и дълго след това навън децата от блока говореха неща, които един детски мозък трудно би сътворил. В случая е много важна комуникацията родител-дете, по-добре е детето да е наясно предварително с нещата, отколкото да стане жертва на т.нар. "студен душ". А ако говориш за непознати деца, те няма как да знаят какво е положението у вас, а и честно казано не мисля, че ги интересува. Те задават въпроси за "Майка ти...?" или "Баща ти...?, а не "Твойте подписали/неподписали родители...?. В интерес на истината, ние с моя съпруг нямаме /засега/ църковен брак, подписването ни не беше като тези, които сме свикнали да виждаме всяка събота и неделя. И идеята ми е, като ни поотрасне малко детето, да носи шлейфа на мама към олтара. Вижда ми се много сладурско. А представяш ли си как ще разправя, че мама и тате пак са се оженили ? Така че мила, съдби милиони - най-важно е детето ви да е щастливо и да се чувства сигурно с вас. Това мисля аз.

ПП: В постинга се обръщам към теб. Не знам защо реших, че става въпрос за теб конкретно, ако греша - моля да ме извиниш .

Съгласна съм с мнението на bobolenta
Аз също не съм сключила официален граждански и църковен брак с баща му,но не смятам че синът ми ще се радва или не на по-различно отношение!

Няма нищо лошо че си се обърнала към мен в постинга . Нистина става дума за мен
Не съм омъжена и за мен това не е срамно нито обидно. Така сме избрали , но напоследък си задавам въпроса дали нашия избор ще навреди на нашето дете.
Имаме близки (даже роднини ) които не желаят тяхното дете да играе с нашето защото било ИЗВЪНБРАЧНО .
Просто ми се иска да чуя други мнения и евентуално да знам как да реагирам в създадена ситуация.

В женската консултация една от акушерките ме имаше за човек втора ръка , защото нямам брак с таткото но на мен по скоро ми беше забавно отколкото срамно

 Ами и аз като Боболента си мисля, че децата, освен ако не са провокирани по някакъв начин от чутото у дома няма да тръгнат да се чудят, ама като как така майката и таткото на Иванчо(примерно) не са подписали и защо и какво. Смятам, че времената, в които живеем са доста по-различни от времето, в което да си дете на разведени родители беше меко казано проблематично. Сещам се примерно, че най-добрата ми детска приятелка е дете на развдени родители и никога не ми е хрумвало, че е нередно, защото у дома ми обясниха, че това не е срамно и т.н и т.н. Друг е въпросът, че доброжелатели се появяваха отвсякъде и съветваха нашите да не ми позволяват да си "дружа" с въпросното детенце, представяте ли си?
 Друг е въпросът и, че балканското общество не е много толерантно към личните семейни взаимоотношения, но не смятам, че това е пречка. Все си решава сам за себе си и не виждам никаква пречка или повод за тревога за това, че родителите няма т сключен граждански, църковен или какъвто и да било брак. Така че въпросните родители(понеже и аз незнам дали става въпрос за теб, но това всъщност е без значение) - да си носят новите дрехи и да си живеят ТЕХНИЯ си живот така, както им харесва:)

Това сериозно ли????    

Убеждавам се за пореден път, че тесногръдите хора не изчезват...

Ами не е лесно да си прост, мисля аз по повод въпросното лице - акушерка и тези познати.

ами колкото и странно да звучи е истина.Не знам дали е смешно или е тъжно . Всеки сам да прецени

И ние нямаме сключен граждански и църковен брак , няма и да имаме.Но това едва ли ще ни направи по лоши родители и както беше написано по горе всичко е въпрос на възпитание  

А на тези които ни смятат за "втора ръка" предавам много "поздрави "    

И аз така като теб близо година си мислех, че нещата са перкрасни и красиви и розови и голяма работа, че не сме подписали. Да ама - не! Нашето общество по нито един показател не е готово да приеме такова едно безбрачие + дете! не знам доста се напатих и може би за това така споделям.  Баща му също смяташе, че не е нужно да се разписваме - нали се обичаме... Обаче в един момент си дадох сметка, че чрез брак едно   узаконяваш появата на детето, а друго защитаваш и икономическите му интереси. Помисли върху това. Ох, много е сложно и дано не ти идват на главата проблемите, които съм имала, но ако има възможност регистрирайте някъде съжителството си - пък после пак си се обичайте . Всикчо това е изречено съвсем добронамерено без ни най-малко желание да обидя или засегна някой!!!! Поздрави!

izwinjawam se ,che pisha na latinica,no kredor-at mi ne dejstwa...

Mimi,kato cheta napisanoto ot teb imam chuwstwoto,che wse oste ne sme izlezli ot Srednowekowieto...Naj-dobrata mi prijatelka ima detence bez brak,zhiwejat si stastliwo s tatkoto i jawno taka ste byde zanapred.Lichno az hareswam u neja tochno towa,che e shiroko skroen chowek.Uwazhawam ja kato prijatelka,decata ni sa na edna i systa wyzrast i bih se radwala,ako edin den i te bydat dobri prijateli.mozhe bi njama da e zle da podbirash horata ,s koito druzhish.Tezi,koito te uwazhawat kato chowek,nikoga njama i da si pomisljat dori neglasno da te upreknat za twoeto reshenie,oste po-malko da gledat sys syzhalenie ili prezrenie na deteto ti.
Jasno mi e,che wyzrastnite hora ne mogat da proumejat podobno syzhitelstwo,no ako i mladi hora na twojata wyzrast razsyzhdawat taka,to skoro njama i da izlezem ot Srednowekowieto....  

moito mnenie i malko po-razlichno. Winagi sum bila privurjennik na tova che semeistvoto triabva da ima skluchen brak pri nalichieto na dete . Ste vi kaja zashto,
kogato as bjah malka imah edna priatelka ot uchulishte koiato beshe na roditeli koito ne bjaha skluchili brak.Dumite i obidite kum tova dete njama nikoga da zabravia. Deteto placheshe wseki den. Dezata kato malkoi sa mnogo loshi,nedai si boje na vashte deza da se govori po tozi nachin,che e izvunbrachno dete i taka natatuk. Na moia priatelka (te sushto ne sa skluchili brak) ,deteto i v 4 klas,pribira se i plache,tochno poradi tazi prichina. Neznam,wse pak weche jiveem v razlichni vremena ot tezi predi 10 g0d. predpolagam che weche wsichko e otminalo i tova ne prawi wpechatlenie. No as lichno winagi sum bila na mnenie che triabva da skluchim brak

Не мисля, че сключването на брак само по себе си прави детето и родителите по-щастливи. Но от друга страна зависи от хората, ако на тях така им е по-приятно, защо не :  
Смятам, че живеем в друго време и даже в закона вече няма термин "извънбрачни деца" и е съвършена простотия някои родители да не дават на децата си да играят с други, защото разбираш ли те били такива или онакива аууу много ми е грозно      

dai togava da ne se jenim che da ni e po-lesen razvoda

?????

аз съм от семейните  Мисля, че всеки има право сам да реши въпроса за себе си.Аз лично се омъжих, защото много ми се искаше да съм булка. Но когато детето ти се тормози, че не сте женени.....

Аз още не мога да кажа дали има по-различно отношение, защото дъщеря ми е на 1 г. и 1 м. и живот и здраве чак от септември ще тръгне на ясла. Но, само ако разбера, че отношението към нея е по-различно не знам какво ще направя      
Какво като нямаме брак с баща й. Та ние сме почти 11 г. заедно с него. Някои бракове и толкова не доживяват...

Ами да не си играят тогава... Човек трябва да се държи на положение... а на детето си да обясни нещата по най-достъпния и добър начин. В никакъв случай не трябва да се създава негативно отношение към дечицата на близките или роднините, но защо пък моето дете да се чувства като дамгосано... В кой век живеем в крайна сметка.
Първият ми импулс би бил да отида и да кажа в очите на тези хора какво мисля и сега като се замисля май наистина бих го направила.
Мими, ти в малък град ли живееш, защото това е типично за малките градове?

Ама чакай, какво значи узаконяваш.... Моето дете също е законно, в акта му за раждане пише баща....еди кой си... То е припознати, значи е законно. Дъщеря ми има същите права както и ако бяхме женени. Тя наследява и двама ни... ако няма брак ние не се наследяваме, но това нея не я ощетява... Какво общо имат икономическите интереси... Вие с какви различия се сблъскахте, в смисъл какво конкретно ви накара да сключите брак заради детето, с какво го облагодетелствахте него...

Виж, много проблем от всякакъв характер съм имала заради това, че не съм подписала с баща му, но в момента в който това стана не можеш да си предтсавиш как се промениха нещата за детето и статута му!Опитът ме научи, че към днешна дата е по-добре да има официален брак за едно детенце. Изобщо не визирам отношенията между партньорите!

Кое му е сложното... в СК пише, че и двамата родители имат еднакви задължения и отговорности към децата си, това важи при сключен брак или както е в нашия случай с припознато дете. Т.е. независимо дали бащата живее с мен или не той има равни права и задължения с мен. Така е и при брачните двойки. Друг е въпроса ако аз или той поискаме родителските права. Дори си мисля, че в случай без брак е по-лесно даже майката да извоюва правата, защото винаги можеш да разиграеш сценка "Аууу, г-н съдия аз като забременях той отказа да се оженим и после не се грижи за нас и т.н...."  . А ако е имало брак се приема, че хората са се оженили и е най-естествено да се родят деца, значи и двамата еднакво са го искали".

Виж, много проблем от всякакъв характер съм имала заради това, че не съм подписала с баща му, но в момента в който това стана не можеш да си предтсавиш как се промениха нещата за детето и статута му!Опитът ме научи, че към днешна дата е по-добре да има официален брак за едно детенце. Изобщо не визирам отношенията между партньорите!

Аз наистина не разбирам защо е по-добре... разбирам, че това са си лични неща и може би не искаш да споделиш, но всичко това звучи много общо и не ме убеждава, че има някакви предимства за детето - и аз не визирам отношенията м/у партньорите  

   
Aз на твое място не бих давала на детето си да играе с детето на тези ваши роднини, защото има ограничени родители

Егати!

as puk edno nemoga da razbera,
moje bi ima problemi,
no zashto sled kato chowek e ot 11 god. s njakogo zaedno, ne popishe?
Kude e problema nemoga da razbera

ами защо пък да подписва. Ваче е съвсем права, има много бракове , които не издържат и толкова години. Просто така са решили. Не че е проблем, не вярвам след като някой е толкова дълго с ддруг и в един момент да му предложи да подпишат, другият да откаже. Но къде е смисълът? Един подпис няма да увеличи уважението помежду им или личната отговорност. Това човек или го има, или не. Аз съм семейна...грешка - подписала... че те и неподписалите са семейства(често най-добрите) , но ако не бях, бих подписала само ако детето ми се чувства отритнато и странно. Аз мога и да пренебрегвам хорските приказки, даже да им тегля по една майна, но детето ми ... Ако е в подходяща възраст, може би ще успея да му обясня, но не е това най-подходящият пример за извоюване на позиции и независимост. Всичко зависи от детето и родителите.
Прекалено е индивидуално как ще обясниш, дали ще разбере или просто ще премълчи ...

Ами защо пък да подписва   , нали така си ни е добре, какво ще промени подписа. Защо трябва да променяме състояние в което сме си добре.
А сега ще ти кажа, че в началото имаше конкретни причини, поради които не можехме да сключим брак, после разбрахме, че сватбата не прави семейството, после пък като забременях (абсолютно планирано   ) никога не сме си задавали въпроса дали сега ще се оженим, защото смятам че е много глупаво да подписвам заради детето, а не заради партньора си... аз за него се женя, а не за детето си   . По принцип и двамата мислим, че в сватбата най-хубавото е купона, а не акта на подписване, за тоя купон пари трябват, ама ние предпочитаме за детето си да ги изразходваме. И понеже хората все казват, че това обричане в гражданското било доказателство за чувства и незнам какво си.. за нас доказателството е Александра, съвсем съзнателно и с любов сътворена. Тя сигурно затова е толкоз хубава  

Та така... това са моите и негови мотиви  
Естествено, че не се заричаме. Може някой ден пък да се оженим, обаче това сега няма нищо общо с темата за децата на хората без брак...

Браво!!!!    
Само, за едно нещо ще кажа - аз понеже съм ужасен инат като че ли, ако детето ми се чувства отритнато съм по-склонна да го накарам да се бори и доказва, дори да не обръща внимание. Като че ли тази ситуация калява характера, не знам... може и да бъркам...

Ами ние затова подписахме само с Илиян и жена му, и си направихме купона сами. А какви сме "младоженци" - май не съм ти пращала снимка ... Колкото до църковния брак - предпочитам един ден сами да си направим веселбата, отколкото "нашите" да ми се месят и да затъват в дългове заради някаква си рокля и костюм, които ще облечем веднъж. Освен това когато подписвахме бях бременна, за църковен брак не съм и мислила - това противоречи изцяло на принципите ми.

Извинете ме за   -а!

Да де, именно ! Пък и не мисля, че факта, че се отдаваш на моногамия си заслужава да черпиш 200-300 души .

Ей това ми хареса        

Zitat: "А точно сега си мислех за финансовата страна. Това като че ли се пада в голяма степен на родителите, което ми се струва малко отживяло и се смята едва ли не като дълг на родителя, да направи на детето си сватбата... ..." [/quote]


 otdawna ima suwsem razlichni metodi,wse pak ne jiveem v 15 wek
koi roditel poema na dneshno vreme svatba ?????

nai-prostiat metod e da wsemesh zaem i da go vrushtash sa edna ili dwe godini.
Nie lichno nito sme vzimali zaem,nito puk nashte roditeli sa ni prawili svatbata. Iszialo wsichko si beshe na nasha otgovornost ot gledna tochka na finansi i na organizazia i na wsichko. A tova kolkoto da plashtam na 200 - 300 choweka,razbira se che shte platia,tova sa horata ,koito nai-mnogo uvajavm i koito nai-mnogo sa mi pomognali.Plus tova ,tova e den,koito nikoga ne se zabrawia. Samo horata koito ne sa prawili svatba smiatam che ne razbirat .E,rasbira se ima i takiva koito shte kajat che svatbata nishto ne e ,no zatova sa horata. Ako bjahme wsichi na edno mnenie njamashe sme hora ami zombita

A dokolkoto si spomnjama temata beshe druga a ne  koi kak i koi poema svatba i koi kak se jeni .-))

Еее, не се засягай де... това беше офф-топик. Трябваше ли да го напиша, за да е ясно..
освен това ти повдигна въпроса за 11-те години и защо не сме се оженили, а това нямаше нищо общо с темата...

Значи не знам ти в какъв свят живееш, но много често родителите в БГ се чувстват длъжни да направят сватбата на младото семейство. Колкото до това, кой ден не се забравя никога, мисля че всеки си знае най-добре, и това най-малко зависи от това дали е имало сватба или не. За 200-300-те души - в моя случай не аз, а те ме уважиха, и по-скоро уважиха правото ми на избор .

ПП: "Оркестър без име" не е сниман 15 век , а за Офф топика Ваче ти обясни, не искам да повтарям. Извини ме, но това не е тема "Против сватбите", просто сме различни хора

 otdawna ima suwsem razlichni metodi,wse pak ne jiveem v 15 wek
koi roditel poema na dneshno vreme svatba ?????

nai-prostiat metod e da wsemesh zaem i da go vrushtash sa edna ili dwe godini.
Nie lichno nito sme vzimali zaem,nito puk nashte roditeli sa ni prawili svatbata. Iszialo wsichko si beshe na nasha otgovornost ot gledna tochka na finansi i na organizazia i na wsichko. A tova kolkoto da plashtam na 200 - 300 choweka,razbira se che shte platia,tova sa horata ,koito nai-mnogo uvajavm i koito nai-mnogo sa mi pomognali.Plus tova ,tova e den,koito nikoga ne se zabrawia. Samo horata koito ne sa prawili svatba smiatam che ne razbirat .E,rasbira se ima i takiva koito shte kajat che svatbata nishto ne e ,no zatova sa horata. Ako bjahme wsichi na edno mnenie njamashe sme hora ami zombita

A dokolkoto si spomnjama temata beshe druga a ne  koi kak i koi poema svatba i koi kak se jeni .-))[/quote]


Mnogo roditeli vse oshte se chuvstvat dlajni da platqt svatbite na decata si ,neznam koe tochno te ochudva   I zashto da teglq zaem za da si platq svatbata,a posle da se chudq v koq bolnica da vlqza da rajdam za da mi izleze po evtino ili da se chudq kak shte si gledam deteto   A moje bi i togava da teglq zaemi  :  : E izvinqvai mnogo ama ne sam saglasna s teb    
Az lichno ne smqtam da skliuchvam brak i ne sam dlajna da davam obqsnenie na nikoi zashto ne iskam(danak obshtestveno mnenie na plashtam) i do sega ne prochetoh edno svqstno obqsnenie s kakvo jenenite roditeli prevazhojdat tezi koito nqmat skliuchen brak  :  :  : .Osven tova edno malko dete otkade moje da znae che na priqtelcheto mu maika mu i bashta mu nqmali skliuchen brak  : Ami prosto e chulo kakvo govorqt roditelite mu ,koeto e jalkoto i loshoto v sluchaq   No tova otnovo e vapros na vazpitanie(v sluchaq na vaprosnite roditeli koito bi trqbvalo mnogo dobre da znaqt che decata sa kato popivatelni i kakvoto chuqt  povtarqt vapreki che neznaqt za kakvo stava vapros)
Az sam pochti 10 godini s moq Maj,a istinata e che za tezi godini nqkoi hora se jenqt po 3-4 pati.Nie i taka sme si shtastlivi i se obichame ne po malko ot predi,a sega i bebeto jivot i zdrave kato se rodi oshte poveche shte ni sploti  

ama as ne moga da razbera kakvo wsichki neskluchili brak maiki se sasjagat. Ama tova si e lichno wash problem. ako se iskash se jeni ako iskash ne ... jiveite si s priatelite shtom ste stastlivi s tjah.


Suglasna sum che ne se si suglasna s men. Tova e choweshko, kakto weche kazah satova sme hora a ne zombita imashto sa wsiako edno neshto ednakvi mnenia

 s sweta, v koito jiveja e tozi ,v koito i ti
a tova sa 15 vek, izobshto ne sum imala vpredvid za off topika, no shtom ima hora bez rabota, vlagashti poweche usilia da se vzirat dumichka po dumichka ,kakvo poweche moje da se napishe   sled kato njam da te rasberat  :

Е, хайде стига
Ти провокира такова развитие на темата и сега заяждали се...
Момичето попита за отношението към детето й и ти вместо да си кажеш мнението взе да ни провокираш...

Работа си имам достатъчно, просто съм организирана . И това, че чета точно това, което виждам не ми коства, ама никакво усилие . Първото изречение в послеписа ми е сложно съставно - първата му част е за 15 век и гореспоменатия филм, а втората - за Офф топика. Това са две различни неща, нали и ти това имаш предвид?
Не вярвам някой да се заяжда с теб, просто според мен идеята е, че семействата са различни, и с различни възможности. Нали така?

Nikoi ne se zaqjda mila,neznam zashto si ostanala s takova vpechetlenie   No i tuk pak vijdam upreci sprqmo nas-neomajenite   estestveno che shte si jiveem kakto ni e nai-dobre.No pak pitam nqkoi moje li da kaje s kakvo braka vi napravi po dobri i kakvo pomogna na decata vi tova  :

не, разбира се, при нас единствената промяна е ,че всички носим еднаква фамилия, ама голяма работа.Толкова не понасям свекитата, че и фамилията намразих    
ние се оженихме със обикновени бежови костюми и сега ще си ги ползваме

И аз доскоро смятах, че сключването на брак е нещо безсмислено, но промених мнението си.
Няма нищо страшно в това да застанеш пред лицето на Бог, на държавата и на всичките си близки и да обявиш, че това е човекът, когото обичаш и с когото си избрал да прекараш живота си, човекът, с когото ще отгледаш деца и ще остареете заедно.
Хората се женят от хилядолетия и в сватбения ритуал има дълбока символика. Защо трябва да се отричаме от нещо толкова хубаво?
Освен това сватбеният ден се помни дълго, това не е просто един купон, а "вашият" ден, вашите "15 минути слава", когато сякаш светът се върти около вас.
И в края на краищата, ако вярвате на един човек и го обичате дотолкова, че сте готови да имате деца от него, какво ви струва да направите тази "решителна" крачка бракът?

Смятам я за безмислена, аз така и така ще си го обичам, тази крачка не засвидетелства нищо повече. Виж раждането на дете е друго нещо и то е много пъти по-силно...
А защо не кажеш нещо по темата, която вече се измести.

Ами и така да е... ти нещо против моето безделие ли имаш  :  :  :  М :  
Ми нов си, специално за тоя постинг се регистрира  

Привет момичета!

Едва ли се заяжда Vache,като се опитва да защити позицията си на жена обичаща мъжът до нея и детето сатворено с любов!

Аз я подкепям!

Живея с приятеля си 8 години и ето че и ние съвсем съзнтелно и планирано решихме да откъснем първият плод на своята любов-нашият първороден син Кристиан,без изобщо да коментираме темата ,,Брак,,
Любовта не е един подпис в ритуалната или пък 200,300 суфраджии,които да поканите на сватба,защото ,ако сте честни  дори само пред себе си,едва ли толкова са най-скъпите хора ,с които да споделите щастието. Шепа хора са истинските приятели

Една връзка без брак за мен е по-силна.Защо да подписвам договор с човека когото обичам,нима не е достатъчно това,че го обичам?
За мен подписването на брак опорочава чистотата на чувствата
и доказва наличие на колебание и сигурност в отношенията.

Има невероятна тръпка в това да се живее без брак,по отнощение,както на лщбовта,така и на свободата,тази която имаш,но желаеш да споделиш с човека до себе ...

Надявам се да станат изчезващ вид хора,като тези,които не позволяват на децата си да играят с ,,онези извънбрачните,,защото е нелепо,смешно и жалко.

Може, може... факт е обаче, че по темата нищо не си казал/а  

И кому е нужно това : Бог вижда от горе без да заставаш пред него На държавата едва ли толкова й пука Всичките ти близки знаят и какво от това, че ще ги събереш и нахраниш и ще се веселят за твоя сметка Ха, голяма работа Мислиш ли, че на някой освен на вас двама толкова му пука за вашите чувства
Ако това са мотивите ти за предприемане на "решителната стъпка" за мен не са убедителни  

 

В интерес на истината, и аз си помислих, че точно от такъв род са проблемите, които биха могли да произлязат. Но, поправи ме ако греша, не ставаме си свидетели на същата развръзка и при семейства, които имат брак и пред Бога дори?

За жалост в такива моменти егоизма на родителите дава превес над любовта към детето... Жалко е наистина то, невинното да се използва като оръжие/коз помежду им !

ПП: Извини ме, че отговарям на постинга към Ваче, но повярвай, била съм с "главна роля" в такъв сериал...

Аз съм дете, израстнало в ужасно, кошмарно "семейство". Никога не съм питала майка си имала ли е брак с тъпоглавеца, който ме е сътворил. Обаче често питах- най- вече себе си, заключена в банята- защо не съм обичана. Снимките от тяхната сватба ги видях доста след като знаех вече, че баща ми не ме понася, виждах побоите и самата аз отнасях такива- доста време, след като вече бях заявила на мама, че трябва да се разведе с него. Това от чисто емоционална гледна точка- заявявам ви, че децата пет пари не дават за институцията брак- искат прегръдки и адски много любов. От икономическа гледна точка... Баща ми изгони майка с две деца- едното на пет години- от апартамента (закупен от нея) посред зима!!! И след две години ходене по мъките най- накрая се върнахме, но в апартамента нямаше нищо- от злоба беше свалил даже тапетите! И беше оставил умрели мишки в контактите... (И това е, както се сещате, само част от кошмара, наречен "брака на мама".)
Хайде говорете ми за бащински права! За морален и финансов дълг! Никакъв брак, дори и такъв, продължил (на хартия) 15 години, не е в състояние да накара един човек да ОБИЧА! Ето сега виждам до себе си мъж, който търчи с мен на лекар и се взира в екранчето на видеозона, който говори на бебката в корема ми и само аз и тя сме му в главата. Този мъж няма брак с мен, но това не пречи пред Бог той да е моят мъж... Той е мъжът, когото обичам, а той обича мен. Нали уж Бог е любов? Къде е казано, че се има предвид любов, ама с подпис? А какво ще кажат хората... Хората могат да казват, каквото си искат, моето дете има страхотен баща, който го чака с изплезен език   . Аз пък нямам баща, никога не съм имала и не знам какво е това баща- въпреки листа в зелената мушамичка, забутан нейде из шкафовете...
Според мен всичко си зависи от теб- доколко ти се оставяш на хората и злобата им. Никога не съм крила това, че нямаме брак, не виждам нищо лошо или срамно. Слава Богу, майките ни, като жени, минали през "уж- брак", не ни карат да се женим... Е, за мама той ми е гадже, пък за свеки съм му приятелка  , но ... нали ни обичат и уважават, не помагат, но и не пречат...

Виж сега... не разбрах дали това ти се е случило или говориш, защото си го чула отнякъде... защото според мен нещата не седят точно така... Бащата или майката могат да вземат детето без значение дали има брак или не... Това за джакпота може да важи и ако имате брак. Какво пречи на мъжа ти да вземе детето и да отида да живее другаде и ти да нямаш достъп до него. Само дето ти ще заведеш дело за развод, а аз дето съм без брак ще заведа дело за родителски права. Съмнява ме, че един развод по вина (защото ако се е стигнало до там единия да крие детето едва ли ще е по взаимно съгласие) няма да се проточи точно толкова дълго... доказване на вина, делби и т.н.... Казваш определя се временно упражняваш родителските права. А ако подам молба за родителски права, какво става... нали пак се определя временно упражняващ. Каква е разликата в твоя и моя случай? Съда и в двата случая може да ги даде тия права на бащата, макар че за дете на 1 година силно се съмнявам... обикновено се дава предимство на майката...
И в двата случая ако някой иска да е гаден, ще бъде, ако иска да открадне детето ще го направи и последствията ще са едни и същи...Не разбирате ли, че децата са равни и на първо място са интересите им, за всеки съд.
и изобщо не съм съгласна, че такова дело ще се точи 2-3 години... не е вярно, че няма закон. Има Семеен кодекс и куп други закони.
И сега ще ти кажа още нещо не в полза на брака, разбира се чисто формално... Ако мъжът ти те напусне, но нямате развод защото той не ти го дава, точат се дела и пр. простотии, или той е изчезнал в чужбина ти си ДЛЪЖНА да го вписваш в декларациите за доходи  - примерно за детски. ДЛЪЖНА си да го пишеш, а аз не съм. Това, че е признал детето ми не означава, че живеем заедно. Аз декларирам само себе си и детето. Знаеш ли колко хора не взимат помощи примерно, защото трябва да декларират още един и не могат да си оправят формално нещата...

Всичко е въпрос на избор и на разбирания. Аз лично никога не бих забранила на детето си да играе с дете на неженени родители, защото не съм идиот. Извинявам се за епитета, но според мен постъпката на тези хора е пълна глупост и идиотщина.

Единствените свестни хора от кооперацията ни са семейство без брак и миналата година им се роди прекрасна дъщеричка. Аз лично бих била ужасно доволна децата ни да играят заедно тъй като са прекрасни хора. Не мисля, че бих забранила на детето си да играе с което и да било дете, защото то само трябва да избира приятелите си.....

А що се отнася до спора за брака, който се развихри тук само да кажа, че за мен листът-удостоверение за брак не значи нищо особено ! С мъжа ми просто искахме да се оженим в църква (за жалост това не става без да минеш през Гражданското). За мен лично това си беше отколешна мечта. Имахме прекрасен ритуал и аз бях булка. Обичам мъжа си така силно както и преди и за мен това е най-важното, защото не хартията ни прави семейство, а любовта и уважението един към друг.

Поздрави!

И кому е нужно това : Бог вижда от горе без да заставаш пред него На държавата едва ли толкова й пука Всичките ти близки знаят и какво от това, че ще ги събереш и нахраниш и ще се веселят за твоя сметка Ха, голяма работа Мислиш ли, че на някой освен на вас двама толкова му пука за вашите чувства
Ако това са мотивите ти за предприемане на "решителната стъпка" за мен не са убедителни  [/quote]

     

"извънбрачно дете" според мен е термин, който изчезва от употреба вече.
освен това....ако детето се чуства обичано и добре във всяко едно отношение у дома....какъв е проблема?
ако някой на улицата го обижда...определено ще си има работа с мен!:)
единственото, което има значение е детето да расте в семейство, обградено от обич....всякакви други бюрокрации и обществени мения не ме интересуват. Ще се постарая то/те да имат ясна представа за тези неща и да не се поддават на подхвърляния от улицата.....

Хубаво написах "Good posting" за Афродита:), само дето забравих да кажа какво мисля по въпроса. При нас ситуацията е следната - аз не желаех да подписвам, просто защото не виждам смисъл в това. 3 години си живяхме така - много си ми беше хубаво искам да ви кажа. Като забременях обаче тогавашният ми приятел и настоящ съпруг пожела да подпишем - изтъкна ми сума си причини , най-вече в името на детето. Да, подписахме, бяхме ние двамата и кумовете ни. И до ден днешен родителите ни не знаят, че сме подписали - и хак им е - спукаха се всякакви роднини да обясняват как ще ме зареже като родя, как ...всякакви подобни тесногръдо-дебилни латино - развои на събитията. Затова решихме, че никой няма да знае - и без това само на нас ни влиза в работата. Може като порасне Бимбото да направим църковен брак - смятам, че ще си заслужава преживяването.
 Не виждам абсолютно никаква разлика в това дали имаш подпис или не, ама никаква. Ако не броим разбира се нагласата на някои, че подписа ти дава финанова или друга изгода, което май-май не е точно тъй:)

Ние се подписахме заради децата. За съжаление дори собствената ми майка се оказа от тесногръдите хора и се срамуваше  от мен, докато се омъжих. Не искам никой да се отнася с децата ми като с хора втора категория!
Следващата година искаме да сключим църковен брак, наше тържество, на което да присъстват и децата ни!

  Това как го направи, само църковен брак не е допустим и няма статут на официално сключен брачен съюз без граждански преди него А и не го допускат, навсякъде по църквите искат брачното свидетелство от гражданското, преди да започне церемонията. Преди време искаха дори и същото такова на кумовете...Много съм любопитна за твоя случай как са се съгласили

това не е вярно
при спор се отива в полицията или прокуратурата, като още прокурорът може с разпореждане да определи с оглед интересите на детето при кой да остане
същото може да се направи в дирекция социално подпомагане, която сезира служебно прокуратурата като надзрорен орган по закрила на детето
а иначе още със завеждането на иска за упражняване на родителски права може да се иска постановяване на привременни мерки

аз съм привърженик на брака, но не съм сключвала брак - на този етап не виждам смисъл - с тати сме заедно 13 години и за мен това е излишен разход, но не се заричам, че никога няма да сключа такъв - това наистина е повод за добър купон и готино сватбено пътешествие

а относно извънбрачните деца - в последните десетина години нещата доста се промениха - просто страшно много хора започнаха да живеят без брак и някакси обществото израстна и това не прави такова впечатление
между другото от десетина мои приятелки само две са сключили брак
освен това мои познати се разведоха, защото мъжът е едноличен търговец, имат 2 деца и той няма никакъв шанс да получи кредит за бизнеса - като се разведоха нямаше абсолютно никакъв проблем

Благодаря на всички за интереса и мненията !

Ще се опитам да отговоря на въпросите от мненията ви . Дано не стане много объркано .

Не живея в малък град или пне не мисля че Варна е малка.
Приятели мога да си избирам , но роднини не . И много тъпо се получава когато сме на мило семейно тържество нанякоя баба въпросната ДАМА да си дърпа детето и да го държи на стрна от моето , което щъка навсякъде . Дамата е тесногръда това ми е ясно и не ме дразни . Даже аз живея в гетото - Възраждане и мъжа ми е прост чиновник ..... но не това е темата.

Не мисля че брака защитава материалните интереси на детето . Мъжа ми е дете на разведени родители . Не познава баща си . От 7ми клас не го е виждал . Има само един касетофон и няколко детски дрешки от него . Това му е наследството. А и осигуровка , която не помня колко пари беше докато завърши следването си С баща му сме комшии. Колите ги държахме на един паркинг. Скоро след като ТАТИ научи че нашата кола е там , той си махна колата от там.

Нямам нищо против брака , но не мисля че той ме защитава по някакъв начин . Нашите родители също бяха много против това да си имаме дете без брак даже не ни познаваха за около 2 месеца , но като се роди бебо , който вече е голям на 1год. и 10 месеца стана детето на баба и дядо . Сега вече не им пука и на тях.

Не знам Бог дали ни вижда или си има други по - съществени грижи , но ние се обичаме , обичаме си и детето и бих подкрепила тезата че сме щастливо семейство без брак вече 8 години Дано станат и 80

BOJE!!! в каква държава живеем.....да ти е мило и драго....
насърчава раждаемостта, та чуе ли се....
да не говорим като си търсиш работа и разберат, че имаш две малки деца...просто те отсвирват, защото видиш ли, може те да започнат да боледуват и край.....

на фона на всички други пороблеми това с брака ми се вижда най-безобидно:).....

Благодаря на всички за мненията и интереса. Вярно че темата се измести малко , но на мен ми е интересна .

Ще пробвам да отговоря на въпросите .

Не живея в малък град освен ако някой не смята Варна за малка.
Мога да си избирам приятелите , но не и роднините и е голяма смешка когато на мило семейно тържество ДАМАТА държи своето дете настрана от моето . Тя е тесногръда това ми е ясно и неме дразни .

Не  мисля че брака защитева материалните и финансови интереси на детето ми . Нашия татко е дете на разведени родители . Но това което има от татко си е че не го познава (не са се виждали от както той е бил 7 - ми клас а сега е на 32), един касетофон иняколко детски дрешки и снимки

Не съм против брака . Може някой ден и ние да се подпишем , но за сега не виждам смисъла на тая церемония . Нашите родители не бяха много съгласни да имаме дете без брак . Изолираха ни за около 2 месеца , но като се роди бебо , който вече е на 1 год. и 10 месеца не можеха без да си гледат внучето Вече на никй не му пука женени ли не сме

Иначе мога да кажа че сме щастливо семейство вече 8 години дано да станат и 80;-)

Мими, ами остави я "дамата" да си дърпа детето и да го държи настрана, нали нейното (жалко за него) бива ограничавано, а не твоето. Нали тя е тесногръда, а не ти!!! Значи ти няма от какво да се срамуваш, ти си над тези неща, важното е да си на положение и да стоиш с гордо вдигната глава, пък тя нека си дърпа детето, прави се, че не съществуват  
Ми, че тя така може да се държи за куп други неща...

Бременна съм в 3-тия месец. Живея с таткото от 2 години. Таткото не се престраши да попита: "Искаш ли да се омъжиш за мен?" А аз не исках да го притискам.  Планирахме бебо и вече не искам да се омъжа, само защото съм бременна. Това не е причина.  Така че ще си останем безбрачни поне докато се роди, а сигурно и след това.
Сега искам да ви кажа за какво съжалявам най-много, че нямам брак:
На пощенската ни кутия няма да пише само "Иванови" , а г-н Ла Ла, г-жа Бла Бла и дечурлига.
Предполагам, че на много лица вече е изписана широка усмивка, а някой ми се смеят и с глас, но всеки с проблемите си, нали:) Мойте са такива:)
Е признавам че ще ми е доста страно да не нося същата фамилия като детето си, но с това предполагам се свиква.

А дали се отразява на децата, съжалявам но все още незнам.
Но с брак или без брак нека се обичаме, и да обичаме децата си:)

Е, недей така . Майка ми например така и не взе фамилията на баща ми. Аз лично много се колебаех, но в крайна сметка взех фамилията на мъжа си, която е доста странна и ми създава малко неудобства понякога .

А семейство се прави от хора, които се обичат и се уважават независимо дали са подписали или не са!

Лека бременност ти пожелавам и прекрасно бебе!

Голям пропуск.

Забравих че и никога няма да стана г-жа:) Все ще съм г-ца:)

Не че има нещо лошо в това, но май ще е малко смешно като стана на 50. А непознатите пък ще си мислят, че съм стара мома:)

Кога започнахте да мислите за себе си като за госпожи, а не като за госпожици?

Извинете ако на сериозната тема прибавих малко весела нотка, но мисля че имаше нужда:)

Аз лично още празнувам първи юни!    Може би защото съм си едно голямо дете   . Та за госпожата -  мисля, че и на 100 години да стана пак няма да се възприема толкова на сериозно     .

Поздрави!

Абсолютно съм съгласна с теб. Но всяко момиче си е мечтало да бъде булка, и всички други малки неща, който следват. Когато порасне започва да разбира какво точно значи да си булка и т.н. И й остават само малките неща... От моята мечта остана пощенската ми кутия, нищо друго.
Не страдам от несбъднати мечти. Просто сред толкова мнения, ми се дощя да кажа аз за какво страдам:)

А познавам много хората които се развеждат и казват, че ако не били сключили брак, все още са щели да са заедно.
Предполагам че чувството че вече си вързан сигурно изнервя някой хора и те искат да се развържат...

Но както вече казах, нямам никакъв опит. Само съм слушала слухове.

Бъдете весели:)

Когато забременях и хората автоматично започнаха да се обръщат към мен с "Госпожо". Преди това ми викаха "Госпожице"    

Бъди весела и ти
 За "госпожа" незнам дали ще ми дойде на акъла да си мисля като как точно изглеждам Не стига това, ами когато за пръв път мъжът ми ме представи на негов познат с думите: "Запознай се, това е жена ми" избухнах в такъв кикот, че не можах сума си време да се спра, адски смешно ми прозвуча
 Че какво като ще си цял живот "госпожица" (според мен никога не се знае, може пък таткото да си мисли като теб - да не жените само защото си бременна), така ще си от групата на тийнейджърите-столетници (както им казвам аз и в това число слагам и себе си)    

Съжалявам, че ти се е наложило да минеш през всичко това, но...
не искам да се заяждам...
След като прочетох отново и първият ти постинг отново стигам да извода, че няма гаранция, че ако си имала сключен брак с башата на детето е нямало да стане същото... Щом този човек е постъпил по даден начин тогава, значи и с брак би постъпил пак така, а закона е еднакъв за всички. Ако има брак майката и бащата имат еднакво право да вземат детето и да го заведат някъде в БГ(съвсем образно казано). Същото е и ако нямат. Ако една жена е забременяла, бащата се е съгласил да даде името си, но не иска да живее с нея, тогава, за да е сигурна тя трябва да заведе дело за родителски права и издръжка. Аз живея с бащата на дето си и родителските ни права са равни, както ако имахме брак. Съответно ДЕТЕТО се ползва от същата защита както ако имахме брак... Я си предстви, че имахте брак и бащата беше отвел детето с какво право полицията ще го върне на теб, след като имате равни права. Пак ще стане същото, първо съдът ще постанови кой има временните права и този родител ще вземе детето. Честно, аз не виждам разлика. нека юрист да каже как седят нещата...

Здравейте, доста мислих дали въобще да се включа с мнение. Темата от време на време се отклоняваше в нападки и спор, кое е по-добре не за детето, а за родителите и въобще за връзката. Та в тази връзка искам да споделя своето мнение - не можеш да кажеш брака е по-доброто решение, защото... или пък подписа пречи, защото...
тези неща са индивидуални. При някои хора подписът пречи адски. Точно затова има такива, които смятат че ако не бяха подписали да са още ЗАЕДНО! При други обаче липсата на подпис и сватба тежи и съответно води до раздяла. Така поне е при мен. Аз мога много добре да разбера тези, които не искат сватба, но от време на време се изнервям като почнат да ми обясняват как не било нужно да подписвам. За някои - да, но за други.. Аз съм с моя мъж от вече почти 9 години, но докато не се оженихме все си го възприемах като гадже, което мога да разкарам още утре, по същия начин чувстваше нещата и той! В никакъв случай не се чувствахме като семейство, и съответно нямаше обещание за неизневяра! Искахме да се вречем във вярност и да си дадем обет съвсем официално и от тогава се чувстваме като семейство. След сватбата оставаше само да се увеличаваме и сега чакаме първото си дете и сме много щастливи.
За мен официалния барк е решение, но имам доста приятели за които той определено не е. Така че недейте да обобщавате и да гледате само от своята камбанария.
По отношение на децата - нещата са доста сложни и същевременно много прости. Наистина и аз мисля че те основно искат любов!
Но по отношение на родителските права при евентуален разрив нещата стоят доста по различно от колкото някои си мислят. Извинения от вида - той ни изостави - пред съдия въобще не минават! За да ви дадат детето да го отглеждате на различен адрес (като се роди и го регистрирате на някакъв адрес, където обикновено живеете с таткото, и ако решите да го напуснете и да отидете на друг адрес) трябва да докажете че детето е жертва на домашно насилие! Не съм специалист, но една приятелка има сега проблеми и е доста трудно. Но така трудно доколкото знам стои въпроса и при брак! Така че според мен само заради детето - е глупаво да се жените. Може и за да защитите собствените си интереси. Има случаи в които таткото губи интрес както към майката така и към детето и тогава - чакайте наследство! а междувременно как се отглежда дете от самотна майка в България?
В крайна сметка мисля че по-важно тук е друго- как да запазите хармонията във връзата и да не се стига до раздели и др. крайности. Че тогава женени или не - винаги е тежко!

Здравейте, ще споделя и аз какво мисля...
Отвратително е, че още има хора, които не приемат добре децата на родители без брак, но уви, нашето общество е ужасно консервативно, а и не само нашето.  Проучванията показват, че в цял свят нравите се променят изключително бавно, за разлика от другите сфери на живота - науката, техниката и т.н. Всяко общество си има нужда от своите напредничави личности, които в повечето случаи се жертват, за да могат да променят тези нрави...Родителите, които в момента съзнателно (а не по причини на невъзможност) налагат в България съжителството без брак като нещо нормално, за мен са именно такива смели и напредничави личности, които са склонни да жертват личното си спокойствие, а за съжаление понякога и това на дечицата си в името на каузата. Този избор за мен е много сериозен и няма място за недообмисляне. Родителите трябва да са готови и за всички подобни неприятности, като това да говорят зад гърба ти, да обиждат детето ти и т.н...Уви!!!
Аз и моят мъж като планирахме детето си (след близо 3-годишно съжителство) си направихме нещо като списък с плюсовете и минусите за интересите на детето (като изключихме нашите), ако продължим да живеем без брак. Равносметката беше в полза на брака, а и същевременно след като се оженихме изчезна дори и най-малкото напрежение и неяснота в нашата връзка. Аз лично мисля, че взехме правилното решение.

То ни е от зодията, мила!
Не чакай да порастнеш скоро /направо никога/ !

А ще видиш какво умиране от смях те чака като родиш и почнат да ти викат "леличка", хи хи хи, много я обичам тая "хубава" българска черта - да лельосват и чичосват всичко живо...

А коя зодия сте?
Аз съм Стрелец и доскоро се изживявах като Пипи Дългото Чорапче, която никога не иска да порастне.
Но, уви!

Gloria, НЕ СИ ПРАВА.
Вярвам напълно на това, което описва Nadja Zheleva И ЗНАМ, че е било кошмар.
Нито РП, нито ДСП, нито описаните привременни мерки ще помогнат.

 :  :  : А знаеш ли, че има привременни мерки точещи се с години?

Прокурора не се намесва в този род казуси, докато няма произнасяне на съда.
За пет години се докоснах до доста подобни казуси и тежки разводи /общо около 50/. Не мога и не искам да ти опиша какво са в състояние да причинят родителите /хората, които някога са се обичали/ един на друг и на децата. Вообще не ги интересува здравето и психиката на бедното малко създание. 9-годишно дете, още посещава детски психолог,  11-годишната дъщеря на моя близка приятелка и клиентка като види баща си и започва да крещи: "Само не ме давай на този, той ще ме убие" и т. н.

      Да не травмирам мамите тук с действителността.

Работих в РП около година и всяка вечер у дома до среднощите с купищата дела. После продължих като адвокат да се занимавам с наказателно право и от натрупания опит мога да твърдя следното: единствената жена успяла да си вземе детето от "добрия и загрижен татко" преди да свършат делата, беше със сила. Не искам да изпадам в подробности, но добре че имаше кой да и помогне. И аз честно отговорих на въпроса: Колко време ще е нужно?    

Съдебната инстанция, която се намесва е СИС и съдия-изпълнителя. Това съм го виждала и съм го правила. Той предава детето от единия на другия родител, но след СЪДЕБНО РЕшЕНИЕ и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, дори и с намеса на полиция ако е необходимо.
Това е действителността, за жалост.      

На Вас мамите живеещи без брак, пожелавам никога да не се доближавате до нея.      
Дано мъжете Ви си останат такива любящи и истински родители, мислещи първо за децата си.    


Сега и мнението ми по темета.
Някъде бях чела следното :"Брака е най-голямото предизвикателство на нашето време... Живота в двойка е най-хубавото нещо, което може да ти се случи...."                  

От скормния си опит, като омъжена жена мога да твърдя следното:     човека написал горните редове е прав.
С нашия тати се оженихме /сетих се за песента на Емил Димитров и там се пее: Ние се оженихме ...Не помня женени ли бяхме..  /. Той ми направи предложение със страхотен диамантен пръстен и аз се съгласих /не заради пръстена/. Имаше точно 8 човека на морето и бабата, която ни венча. Без родители, роднини и близки /те научиха в последствие/. Беше невероятно изживяване. Винаги ще се връщам с много умиление към тези мигове и ще разказвам с огромно желание на това бебе и следващите. Сега живеем в синхрон и хармония и вече знам, че имам най-близкото ми и любимо  същество, за което да се грижа. НЕ СЪМ САМА НА ТОЗИ СВЯТ. Не искам да си тръгна и да го оставя сам. Искам да сме заедно, завинаги и така да отгледаме и възпитаме децата си.

Преди бях решила никога да не сключвам брак. Все се чувствах необвързана и си тръгвах, когато ми скимне. Мислих си, че един подпис не променя нещата и е просто сложен на един лист хартия. Сега се промених.

След като хората са умни и интелигентни си струва и наистина е     " най-голямото предизвикателство на нашето време... "
Пробвайте и ще се уверите.            

Манталитета ни пречи, мноооого ни пречи...селяци сме и това си е!    

Pela, понеже разбирам, че си юрист би ли разяснила НА РАЗБИРАЕМ ЕЗИК каква би била разликата в случая на nadja zheleva ако те имаха сключен брак.
Съжалявам, че намесвам тази история, но засега тя е най-конкретна, струва ми се...

Какво се прави ако при партньори със сключен брак единия не разрешава на другия достъп до детето...
... а какво по-различно се прави ако партньорите нямат брак?

Моля те да разясниш, за да приключи спора  


 :  :  :  Какво е РП и ДСП  :  :  :

Въпреки, че си се обърнала към Пела, си позволявам аз да ти отговоря - де факто разлика няма - правомощията на родителите с или без брак са едни и същи
друг е въпросът, че на практика, когато лицата нямат брак, а детето е само припознато от бащата нещата се развиват много по-лесно

РП-Районна прокуратура
ДСП - Дирекция социално подпомагане

нямя никакво значение! Единствено се гледа дали детето е припознато или не от бащата. Това е що се отнася до документацията. За другото... всичко си зависи от вас, но не мисля, че ще се държите различно с детето и помежду си ако имате или нямате брак  

Благодаря, ей това се опитвах да изясня в целия тоя спор... защото  някои изказвания по-горе се опитват да ме убедят, че нещата когато няма брак се развиват по-сложно...

аз лично смятам (изключвайки емоционалната страна),, че далеч по-лесно е когато няма брак най-малкото затова, че няма да има развод и съпътстващите делби, споразумения и недай боже развод с вина...
защото както бащата може от позиция на силата да вземе детето, така може и да не ви даде развод, нали... а това усложнява нещата.
А иначе, че страданието причинено на детето е огромно - това важи и в двата случая...