вие как бихте се справили с това

  Според мен агресията на детето не е само от детската градина.Прилича ми на лигавене.Никога няма да позволя синът ми да ме удари Псувните не са чути от родителите за първи път, според мен 80% сами са си синовни.Бих се справила като градя добро възпитание.Бих прилагала наказания, обясняване с добро и много търпение.Крещенето и шамарите не помагат, така след време ще се избият един друг вкъщи!

Не ми се мисли как бих се справила. Сега категорично бих казала, че няма да допусна подобно нещо, но животът може и да ме обори.....

Трудно ми е да си представя как бих постъпила в такава ситуация. Синът ми ходи на ясла, но все още не говори добре и предполагам затова не е научил някои "цветущи" изрази от градината. Лошо е, че децата попиват много едно от друго. На тази възраст със сигурност не осъзнават какво  казват, но факта че родителите се впечатляват и реагират бурно им прави впечатление и според мен затова продължават да повтарят. Моят син наскоро се научи да плюе . Не точно да плюе, но имитира с уста точно това действие. Със сигурност го научи от яслата. В началото реагирах остро, карах се, заплашвах го, наказвах го. Забелязах, че не само че не спира, а започва още повече да го повтаря. Аз се карам с възможно най-строг тон, а той срещу мен "плюе" в отговор на думите ми. От няколко дни започнах нова тактика - правя се, че не забелязвам . Резултата е, че от два дни  - събота и неделя е по цял ден пред очите ми - забрави за това плюене .

Шашнах се  да удряш майка си и да я псуваш на 2години не знам но не бих го допуснала, за да започне да го прави има някаква скрита агресия в това дете. Боят определено няма да помогне, трябва да се говори с него да му се обясни че това не е хубаво, че така правят само "лошите" деца, а той е добър - детето трябва да се отучи от това, защото ако продължава в същия дух не ми се мисли като порасне какво ще прави.

Не и с бой и викове -ефекта явно е обратен.

Въпреки,че моите деца не са такива.Слава богу  
Може това при детенцето да е период.С повече търпение и внимание децата го преминават.

Явно не е възпитано правилно  Старая се да възпитавам синът си в учтивост, любезност  и старателност  Мисля , че род. среда е от голямо значение за възпитанието на едно дете

а майката със сигурност подклажда агресията с крясъците и пердашенето . Много погрешна реакция според мен. Съгласна съм, че трябва да му обяснява много и да бъде много търпелива с него. Иначе аз не съм склонна да осъждам строго поведението на детето, защото на 2 години няма как да е наясно кое е позволено и кое не, кои думи са лоши и кои не. Тук пак идва ролята на майката, която трябва да обяснява, не да бие, защото как детето ще рабере, че боя е нещо лошо, щом майка му го шамари постоянно . И със сигурност няма да разбере от първия разговор и да спре с псувните веднага. В тази възраст децата са много склонни да проявяват инат, да се доказват, а все още не разбират всичко, което им се обяснява. Възпитанието трае дълги години, не може да очакваме дете на тази възраст да е "възпитано"

Преди, когато не ходеше на градина и аз виках "Няма да го допусна", сега обче не знам как да не го допусна като вече е факт  

София ми донесе от градината "Ще ти счупя главата" и други подобни, на бой не налита по принцип, но се случва да посегне, не знам какво да правя, говоренето няма никакъв ефект, за сега  

Съгласна съм с Никол   много се учудих как някои мами твърдо заявиха ,че няма да допуснат такова поведение.

И Алекс откакто тръгна на ясла започна понякога да ни посяга. Много му говорихме с баща му, обяснявахме, че ни боли, правехме се на сърдити и на разплакани. Мисля, че имаше ефект, защото сега му се случва много, много рядко да се изпусне и да посегне. Щом го направи обаче, поглежда стреснато и тича да ни целува и да се извинява и от това разбирам, че го прави импулсивно, но всъщност е разбрал, че това е лошо. За мен това си е напредък .


Не се чуди, те просто са майки на по-малки деца и предполагам още не са се сблъскали с "ефекта" на детската градина. И аз правех такива изявления преди една година, когато виждах крещящи и удрящи майките си деца в градинката. Слава Богу, не сме стигнали такава фаза, надявам се никога и да не я достигнем .

То и моето е малко ,но пък съм ставала свидетел на подобни случки .

Проблемът е допуснат отпреди това и не смятам, че градината е виновна. За изрази и маниери - да, но   само пробно, всяко дете иска да знае докъде може да стигне и колкото по-далече, толкова по-доволно; това е нормално. Ролята и задължението на родителя е да определя правилата и границите. Виждала съм в магазина дете, което иска майка му да му купи еди какво си и тя казва не и то й отговаря - коза такава, а тя на него - копеле такова.   Децата не ги виня за нищо, особено малките. Едиснтвено и само родителите. Каквото повикало - такова се обадило. Има си начини, има си методи, има възпитание, мерки, обич, сигурност, похвати и хитрости. Въпрос на желание и знание от родителите. Но и ако при тях е изпуснато това, не очаквайте детето да стигне далече  

Лично аз бих дала пълен игнор докато не спре и не се извини. На две години е достатъчно голямо детето за да разбере, че трябва да се извини. Племеницата ми като беше на тази възраст ги правеше тия номера(научени от баща и за съжаление) и игнорирането определо имаше ефект  

Ако не го поощряват - ще го израсте.
Дъщеря ми имаше период, в който плюеше, скоро не се е сетила за него.
Сега понякога  посяга, надявам се и това да мине. Правя и забележки, но до там,
с говорене не става, тя не вниква чак толкова в казаното, по - добре кратко и ясно да се направи забележка, отколкото да се обясняваме.

И аз бих дала пълен игнор. Детето се държи агресивно, вижда, че привлича внимание \пък било то и каране\ и продължава да го прави. ЗА него това е още един начин да накара околните да се занимават с него. Затова - игнор, евентуално леко наказание като например по-ранно лягане или оставяне само в стая за пет-шест минутки. Ако се повтори - същата процедура. Мисля, че до трети път няма да се стига.

Моят син  има още мноого "боб" да изяде докато научи псувните и съм далеч от истинота че това няма да стане,но се надявам да се справиме с положението.Моята племенница е на 4 год и в детската естесвено ги научи глупостите - веднъж  каза на сестра ми "да ти е... майката" след което тя й каза спокойно "маме това е глупост" и тя не го каза повече .дори ако някой от нас се изпусне и препсува тя отива й му казва да не говори глупости
Такаче всичко опира до възпитание и до характер на самото дете

Според мен проблемът в случая е не толкова в псуването (приемаме, че е научено в градината), колкото в удрянето на майката, лигаването и инатенето. Можем да обвиним детската градина за лошия речник, но за лошото държане...
Може би, ако бабата живее със семейството детето е разглезено малко повече.

Може пък и изобщо да не съм права. Още не ми се е наложило да възпитавам дете. Нямам право да осъждам другите.

аз си мисля, че може би наистина бих се опитала да обясня, че това е лошо и само лошите деца го казват и правят на мама и тати, които много го обичат и гушкат. не знам дали би имало ефект, но бих пробвала. ако не подейства бих пробвала с номера на игнорирането, т.е. ще се правя, че не го чувам или забелязвам - бих се надявала да помогне. за сега действа при сина ми. когато прави беля нарочно гледа, за да види дали го гледаш. ако не му обърнеш внимание той губи интерес.
а иначе не смея и да си помисля, че няма да го допусна, защото едва ли някоя майка нарочно би го научила на това. лошото е, че има бащи, които са много горди от това, че детето им е на 2 г. и вече псува  . има едно детенце /момиченце при това/ на 4 годинки, което като си играе с друго дете и нещо се сдърпат за някоя играчка съм го чувала да ме казва "Еййй ко...енце ще ти изкърта зъбките." Майка му милата се чуди какво да го прави защото не иска дъщеря йю да има такъв език, но пък каза, че бащата и чичото го учат да ги говори тези неща - щяла да е отракана и да всява респект сред другите деца 

Бих казала,че само и единствено родителите имат вина.

То детето си е в бебешкия пубертет,опитва по някакъв начин да доказва своето "Аз",защото тепърва го открива и не обича да му се отнема свободната воля,която току що е открило.
Ами като не иска да спи да не спи-защо трябва с крясъци и шамари насила да го карат да спи....аз пук това недоумявам.Дори и да не знаеше да псува пак щеше да си крещи и протестира-нормална човешка,не само детска реакция,когато те карат да правиш нещо против волята си.

Аз като малка съм чувала какво ли не в детската градина,но никога не съм си позволявала да го кажа у дома.Дори и да е имало нещо,нашите спокойно сядаха и ми обясняваха,че не е правилно и е грозно,когато се употребяват такива думи.Смятам и аз да прилагам този метод на възпитание,вярвам,че има по-голям успех от шамарите.

Съгласна съм, че възпитанието и средата в къщи са определящи, но и всичко си е до дете /характер/.
Имам един възрастен съсед, с 3 деца-2 сина и 1 дъщеря. Единият син е нормален 35 годишен мъж, другият цял живот само в бели се вкарва, нагъл, безочлив и невъзпитан.
Ммного пъти съм разговаряла на пейката с бащата, голяма мъка му е големият син, дето и семейството си развали, но никога няма да забравя думите му :"Като кажат хората, че така е възпитан, най-болно ми става. Ми аз как успях 3 деца да отгледам, еднакво да ги възпитавам, от 2-те хора да станат, а този такъв пройдоха да стане?"

Е, много бих ти била благодарна да ги споделиш 

Защото затихват през почивните дни и ваканциите, а тръгне ли на градина връхлитат с нови сили 


Всичко е до характер. Децата са различни, някои са по-темпераментни (не е задължително винаги да е в отрицателна посока, но понякога натам бие), други са по-кротки. Най-ярък пример са семейства с 2 деца, отгледани в една среда, по еднакъв начин и коренно различни 

И аз това си мисля че бих направила.С дъщеря ми само с мноооооооооооого приказки се разбираме,макар че ми е ужасно трудно впредвид това че не съм от особено приказливите.
Колкото до шамарите - веднъж си позволих да я ударя и тя ми го върна.Не бих повторила.

Момичета, притесних се.
Смятам, че наистина има деца, които "попиват" повече от останалите, и принципно в някои случаи е твърде вероятно детската градина да е главният виновник.
И без това не съм привърженик на тези "детски заведения" (аз не съм ходила), не знам какво ще правя след някоя и друга годинка 

сега пак седнах и се замислих за това - направо не ми излиза от главата  . сетих се, че когато го закъсах с ученето, като малка, защото от игри и тичане пред блока не ми оставаше време, баща ми започна да ми дава пари - 200 лв. за 6-ца, 150 лв за 5-ца, 100 лв. за 4-ка ако е по матемалика, бълг. език и литература, а ако е по другите предмети не ми даваше - беше ги сложил в графа "лесни" и мислеше, че 4 е смешна оценка за тях  . е познайте дали не ми се повиши успеха  . /на онова време тези пари бяха смешни, но за мен си бяха екстра/ та в този ред на мисли, се чудя дали този подход не е по-добър . не става въпрос да са пари - може да е някаква играчка на примен - защото е бил послушен днес тати след работа да купи играчка. или ако слуша през седмицата - събота и неделя в патиланци. все неща от този сорт

Не мисля,че с награда/материална/ би могло да се изкорени подобно поведение...така би се оформило консуматорско тоношение на детето към света/ето -всяко усилие  ми носи полза/,дори си мисля,че в по-голяма възраст може да започне да манипулира родителите за да получи изгода....Аз съм за моралните награди-игра заедно,похвала/върши голяма работа казана навреме/,разговор като с детето,така че да се почуства голямо..Синът ми също започна да "носи" интересни знания от ДГ,но при първото им представяне съвсем споскойно му казвам,че не ми харесва така да говори,че ние у нас не разговаряме по-този начин,питам откъде го е научил и казвам,че факта,че едикой си го употребява,незначи,че е нещо хубаво/говоря за обидните думички/,...за посягането,когато видя още че замахва към мен,баща си или брат си веднага с малко по-строг тон казвам,че не ми харесва поведението му и питам дали ще му е хубаво него да го ударят...Е,засега това е достатъчно.Според мен много важно е във възпитанието да има последователност,ако въпросните родители не реагират всеки път-например не направят забележка всеки път или пък се радват,че детето се е "отракало" в градината,но пред хората се правят на строги.....ако режима за лягане не е съблюдаван,а се допускат пазарлъци/да си призная и аз навремето не го слагах по-едно и също време и имахме всяка вечер дискусии,но сега се знае кога и като стане време сам тръгва/,ако единия родител оспорва възпитателните методи на другия пред детето,ако баби и дядовци се обаждат да го защитят когато мама и тати се опитват да се скарат.......и още много такива ситуации,трудно е на самото дете да разбере кое е правилното поведение.

      2 различни деца в 1 семейство не се гледат по един и същи начин. Най-малко ,те са винаги разделени  на по-голямото и по-малкото.А оттук тръгват доста последици.......

Именно и аз го разбрах когато станаха две и точно това си мислех,....................без значение дали е по-малкото или по-голямото,според мен  проблемно е детето което е свикнало да бъде толерирано повече от другите деца.......
а,за изказалите се,че няма да го допуснат да им се случи-никога не казвайте никога-животът е шарен...аз колко неща разправях докато гледах племениците,децата на приятелките ми....сега вече не съм толкова категорична,по никакви въпроси/особенно пък за отглеждането на деца/

Всички деца минават през този период на лоши думички и поведение. Първо се обясняваме кратко и ясно, след това пълен игнор, когато започнат да правят така. Ако обръщаме много внимание и прекалено много се обясняваме, само засилваме интересът им, според мен 
Синът ми мина през такъв период, като беше около 3 годишен. Щерката сега го минава, само където лоши думички няма от къде да научи, но в плюенето се самоусъвършенства 
vembi, ние използваме парични награди и наказания при големия, но те се отричат от съвременните детски психолози  По-скоро се лансират награди като разходка до зоопарка, да заведеш детето на театър, кино, цирк, в някой детски кът или в сладкарница, любима пицария и тн. и тн. 
Ако детето не желае да ляга, го взимам под мишка и в неговата стая. Ако и там не се кротне и държи прилично, просто пропускаме къпането и четенето на книжка, което си е голямо наказание за моите 

 да мила точно това имах в предвит под награда - просто дадох пример мен баща ми как ме поощряваше - просто всеки може да поощрява детето си както намери за добре - тези неща, които ти си изброила. според мен детето само ще иска да е послушно, защото знае, че когато слуша и не говори лоши неща ще го заведат някъде

оф,ми не знам  Дано не ми се налага да разбира,но сигурно бих усетира преди това накъде отиват нещата и щях да се опитам да пресека всичко още в началото.

Добре де, никой ли не се сети, че детето е имало ПУБЛИКА. То се чувства длъжно да покаже, че му се подчиняват, а ако някой го натисне - да не се дава лесно.
Винаги, когато има други хора, децата показват (по закона на всемирната гадост) най-лошите си черти. И никога не казвайте "никога"... децата си го връщат

А бащата?
Той никакъв авторитет ли няма пред това дете и не се ли намеси в тази ситуация?

Никога не съм се сблъсквала с такава ситуация  - дете да псува  няма как да предположа как бих реагирала аз, зависи от характера на детето, от семейството, от средата и какво ли още не. Може това дете да е надарено с рядко инатлив характер например, може родителите да са направили и невъзможното, за да го превъзпитат, но то да продължава на своето. Нормално е да изпаднеш в бяс на стотния път и да влезеш в омагьосан кръг.

За материалните подаръци съм против, достатъчно презадоволени са днешните деца, за да се стимулират с награда за всяка добра оценка или всеки чорап прибран в пералнята.

Ако псува - ще говорим за това, че тези думички не бива да се ползват. И ще спра да му обръщам внимание за известно време. Това при нас е най-лесната тактика за забравяне на определени думички и скоростното им изваждане от употреба.

Детето повтаря определни думи, защото знае, че ще предизвикат някаква реакция у родителя. И го прави нарочно.

Съгласна съм, че в градината се учат и на тези умения - псуване, оригване, обиждане и т.н. Но това не е нещо, което не може да се коригира.

При по-трудни деца  - може би разговор с психолог би помогнал на родителите.

С крясъци и шамари по скоро биха задълбочили "проблема".

Как бих се справила- този проблем е резултат и от родителско отношение, детето не се ражда с такъв проблем. Съответно за мен решението е да не създавам предпоставки такъв въобще да се прояви или поне проявата му да е във възможно най- мекият вариант.
Публика имат и моите деца и всички останали деца, но не всички деца се държат по такъв начин.
За мен на детето от най- ранна възраст следва да се поставят точни граници, които то да не пристъпва и родителите неотклонно да съблюдават спазването им, говоря и за двамата родители. Скатаването на единият задълбочава проблемите. 
И ние сме имали периоди на грубо отношение на големия към нас, но за месец- два те се решиха. И двамата с баща му бяхме твърди и не сме позволявали удряне и крясъци. Водила съм го в стаята и съм го оставяла там да се "навика"- вършеше работа. При нас се идва в спокойно състояние на духа.

майката вече е изтървала момента, за съжаление.
децата попиват и опитват отношение, което са видели някъде. ако тя е позволила веднъж да се случи- край, детето ще повтаря.
от най- ранна възраст трябва да му се показва кой е авторитета (мама и татко) и да не се допуска такова поведение.

 
Пази Боже...
Не мога да си представя да стигнем дотам и дет. градина да ми е оправдание...

Съседите до нас имат детенце сега ще стане на 3.
Лятото си спомням,че с гордост ми показваха как Митето псува.
"Хайде Мите напсувай нещо" и Митето чинно изпълняваше а те около него неистово се радваха.
Да не говорим,че детето едвам говореше,но псуваше яката.
Направете си вие извода.

виждала съм и по-тежки случай от този, за съжаление не детската градина,а родителите възпитават така,все пак децата повтарят най-често това,което виждат вкъщи.Нима всички деца от тази детска градина постъпват така,не мисля

Аха, съгласна съм. Родителите и семейната среда са едно, но я си представете колко време прекарва детето на градина/ ясли дневно и колко- вкъщи...

Ами аз съм далеч от мисълта, че в детската градина лелките и учителките ги учат да псуват и да плюят . Явно има деца, които научават това в семействата си, като горния пример с псуващия Митко. След това предават "опита си" на другарчетата в детската. Не знам дали всички деца в детската псуват, моят син е още в ясла и много от децата дори не говорят още. Факт обаче е, че всичките му другарчета от групата плюят . Аз не съм го учила да плюе, баща му също не го е учил. Нито ни е виждал да плюем, нито ни е виждал да се удряме, нито него сме удряли. Откъде, ако не от детската ги е научил тези неща ? Не ме разбирайте погрешно, не обвинявам детските градини, най-малкото щом съм си дала детето там, съм готова да си нося и последиците . Опитвам се да възпитавам, да обяснявам, да го уча на добри неща. Засега имам някакъв успех, дано така продължи и в бъдеще. Но ви моля да не омаловажавате ролята на средата в детската градина и да не обвинявате за всичко родителите. Все пак детето е 8 часа с другарчетата си и само 2-3 часа на ден с родителите си.

Така е. Един порочен кръг- семейство, общество.
В крайна сметка всичко е и до самия характер на детето. Има деца, които не се поддават на влияние от чужди хора. За тези деца родителите са авторитетите и трябва много да се внимава за всяка една дума и всяко едно действие пред детето.
В други случаи децата просто не "поемат" нищо от родителския положителен опит, колкото и да се стремим към това. Обществото влияе по- силно с негативните си прояви и някои ситуации стават критични. Като описаната в началото.

Съгласна съм че в детската градина научават всякакви неща, но мисля че от родителите зависи дали ще допуснат детето ще си позволява да прави това което е видяло в градината. Не бих оставила детето ми да ме удря и псува смятам, че от малко трябва да се възпита да има уважение към възрастните

Моята дъщеря се беше научила да псува от мъжът ми и баща ми. Щом се качим в колата и тя почваше да псува, защото ги беше чула че и те псуват тогава.Ние не и обръщахме внимание и се правехме че не я чуваме и след известно време тя забрави псувнята и не я повтаря вече / баща ми и мъжът ми също не псуват вече пред нея/. А за удрянето мисля че детето го прави защото и те го правят с него. Ако те го шляпат и то ще ги шляпа.

Явно има "добър" пример пред очите си.

Вярно е, че много глупости се научават от градината или дори от улицата. Моята дъщеря също на няколко пъти е казвала някоя цветуща псувня като разбира се няма ни най-малка представа какво означава. Като не и се обръща внимание и не се проявява интерес ги забравя и не се сеща повече
За боя случвало се е да се опитва да ме скубе или да ме удари, но след много обясняване, че хората и децата не се скубят и удрят, защото ги боли, както и нея би я боляло се е вслушвала

Моето дете още не е започнало да псува баш както си трябва, но свекърва ми има навика, когато се ядоса, да се изпуска и да казва "Майка му стара", което е направило впечатление на 2-годишния ми син и когато детето играе с нещо и то се счупи, в пристъп на яд детето казва: "Стала маката". Обаче започна да ни удря, когато се ядоса. Прави го, за да се защити, естествено, но все пак удря. Тогава го карам да се извинина този, когото е ударил и да го целуне. Не съм привърженик на боя, но се улавям, че като си изпусна нервите, го удрям, за което после съжалявам. Защото, малко или много, така му показвам, че когато човек е ядосан, трябва да удря. Затова се стремя да му обяснявам, че не трябва да посяга, че не е хубаво и така. Но си мисля, че най-добрият пример е лично нашето поведение.

Дано и не започне 

А как "си трябва" да псува детето? 
Когато големият беше на две и нещо години, когато ми се ядосаше през тези 1-2 месеца, за които споменах, ме дърпаше яко за ръката и ми крещеше: "Ще те скъса-а-а-м!" Не съм удряла, не се и каня, именно поради споменатите от теб причини, zuki, просто го хващах за ръкавченцето и- хайде в неговата стая, това също го споменах вече, да се навилнее. Действително ако взема, че и аз го цапна /то това не е трудно/ ще стане все едно ако ме напсува и аз така да му отвърна. 

А защо го караш и да целува? В смисъл, че според мен е достатъчно извинението, така или иначе се е пречупил вече.

Мойта щерка номера с целувките го владее безпогрешно. Като се заинати, я водя за ръката в нейната стая, карам я да си седне на стола и й казвам, че я чакам в другата стая като й мине лиготията, тя се наревава и идва и ме прегръща и ме целува.Отскоро практикувам този метод, но има ефект засега.

Това дали ще те псува детето ти зависи изцяло от това как го възпитаваш,не е виновна само детската градина.Брат ми например,който е 4 годишен е същия.Кара им се,крещи им,обижда ги - тъпа мама,тъп татко,ти тъпанар ли си какъв си,ще те убия с пушката,заповядва им,удря ги,плюе ги и какво ли още не... Всичко това идва от прекаленото лигавене и трябва да намериш правилния подход към детето си.Сега гледайки от страни на моменти ми става тъжно,че така се държи.Но пък при мен не се държи така,достатъчно е само да го погледна строго и да му размахам заканително пръст,тогава разбира,че нещо не е наред и в повечето случаи заплаква,но аз не ходя да го прегръщам.Чакам сам да дойде,вече разбрал,че така не бива.Абе всеки би подходил различно,въпрос на добра преценка от родителите (и двамата !!!)

Напълно съм съгласна с теб Зависи изцяло от възпитанието!

Подкрепям ви напълно така е 

Абсолютно вярно.Никога не се знае какво ни чака с тези наши ангелчета...

Аз нямам все още дете, но мисля, че основния проблем на тези псуващи и лигавещи се деца е в семейството. Има твърде много млади и нервни майки, пушещи, дори пиещи бира по градинките, които пипат децата си с миришещи на цигари ръце и им крещят изключително каруцарски - простак, тъпак, глупак, лайно, ще те пребия, ще те размажа...Ало! И много бащи герои и пичове, които псуват и си позволяват да бият. Естествено е детето това да научи като начин за справяне с проблемите, за неутрализиране на агресията и за утвърждаване пред околните.
Иначе може да се научат някакви неща и от детската градина, но детето виждайки, че не се котират вкъщи, мисля, че бързо ще се отучи. Не точно на тази възраст, разбира се, а може би като поотрасне малко и попрочете малко книжки с които облагороди чувствата и мислите си.
Поне при мен беше така, за днешната младеж не знам 

Честно да ви кажа не мога да си представя за какви псувни става на дума от страна на  2 годишно дете 
Едва ли са някакви каруцарски напеви, на определено ще се израсте с възрастта, а и доста деца копират поведение, не е задължително да го е видяло или научило в градината, достатъчно е да е видяло баща си веднъж да псува и ругае някой кофти шофьор на пътя и да му се струва мъжко...

Да се спрявяш с агресията на детето си като го биеш е много интересно. Един затворен кръг - то те удря, ти го удряш и така до безкрай. И след като го бие, за да го изкъпе и за да си легне не знам какво прекрасно поведение очаква от него. Както каза някой по-горе "каквото повикало, такова се обадило".

А и има детски психолози, щом са толкова "загрижени" и не могат да се справят има професионалисти.

Наскоро сина ни се научи да псува в яслата. И всяка псувня придружена със замахване. Вкъщи никой не псува, не го удряме и повишаваме тон само когато "не чува" някои неща.
Един ден се прибра и от вратата започна - Тойта мамааааа!, -Мойта мамаааа! -Моя татииии!(от поредното изброяване на родата си правя извод, че въобще не осъзнава, че това е псувня(т.е. нещо лошо)Попитах го кой казва така, а той отговори -Марти(едно момченце от яслата)...

Нашата реакция беше следната - разсмивахме се когато запсува. Започвахме да изброяваме и Тойта баба, Тоя дядо и така го обърнахме на игра. Съответно, скоро му омръзна и не съм го чувала скоро да го казва. Даже сега баща му го подсеща понякога, ей така за да се посмеем(но много рядко,де)

Относно удрянето на родителите - и нашия замахва, удря ни понякога. Мисля, че това е съвсем нормално - започва да осъзнава, че може да прави и такива работи, започва сам да решава, опитва всичко - какво може, какво не.. Много е важно как ще реагира родетеля на тези първи стъпки от негова страна. Ако и родителите започнат да го удрят и да викат, ето ти едно агресивно дете - щом те го правят и то ще го прави...

Нашата реакция беше следната - когато замахне и ме удари по главата, когато му обувам обувките, например, започвам театъра - извиквам от престорена болка, заплаквам наушким и го карам да ме целуне(както аз него като го боли нещо). Мога да твърдя, че след няколко такива театъра драстично много намаляха случаите да ни удря. Сега посяга на баща си, защото той му позволява и не реагира и усещам, че скоро ще има промяна и в поведението на тати, защото започна доста прекалява малкия.

Аз се съмнявам, че изобщо ще спре да удря, защото ги наблюдавах веднъж в яслата докато седяха на гърнетата - там половината се удряха по главите кой когото докопа от мястото си(щото не им е разрешено да стават). Та, там агресията е ежедневие.(нямам предвид, че се пребиват, просто си е нещо нормално толкова деца накуп и все някое успява да направи нещо на някого). Пък и аз не искам него да го удрят, а той да не смее да отвърне, децата се учат като повтарят движения, думи, маниери, поведение...

Та, затова не реагирам пресилено, просто му показвам какво става когато удари някого, какво чувства той и му казвам, че не е хубаво. Казвах му няколко пъти като ме ощипе или удари да го направи и на себе си, но той твърди, че не го боли, та нещо тоя вариант ми отпадна.

Относно твоя разказ, мисля, че детето наистина е научило това от яслата, но реакцията на родителите е била погрешна - явно са му отговорили (и продължават) с агресия, което води лавинообразен ефект. Ако можеш, ги посъветвай изведнъж да сменят тактиката - на всяка агресия от негова страна да отговарят с нежност. Знам, че ще е много трудно, ще отнеме мнооооого време преди някакъв резултат, но това е пътя, според мен.