Здравейте,момичета!Искам просто да споделя с вас и ако може някой да ми даде съвет ще съм ви много благодарна.От 7 г. съм омъжена и живея при съпруга ми в едно малко градче.До преди това живеех много динамично.А сега животът ми е спокоен дори прекалено.Детето ми е 2г. и все още не ходи на градина,а и съпругът ми не дава и дума да се обели за ясла.Видях стара позната и след разговора с нея си направих равносметка на живота.Оказа се ,че за тези 7г. аз нямам спомени.Като изключим смъртта на баща ми и раждането на детето.Осъзнах че,живея на автопилот.И това ме съсипа.Опитах се,да говоря със съпруга ми за това,че тук живота е прекалено скучен и нещо трябва да се направи.Отвора му беше,че от материална гледна точка всичко е наред и че сама си докарвам депресия.За него може и така да е но за мен не е. Няма тръпка,няма емоция едно сиво ежедневие всеки ден едно и също години наред.Тъжно е.Аз по природа съм много емоционален човек и не знам по каква причина съм живяла така скучно през тези години.Може би е,защото обичам съпруга си и се нагаждам да живея по неговият начин.Не знам как да постъпя и да се справя с това.Обществени те ми контакти са ограничени защото хората в това градче са доста злобни,и зле настроени за новодошлите.Ако има и други жени които се чувстват така и са се справили по някакъв начин нека споделят.Благодаря предварително на всички.
- Публикувана: 9 ян. 2008, 13:09 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2008, 12:59 ч.
Осъзнах,че живея на автопилот!
А ти какво имаш предвид под нещо да се направи?
Да се преместите в друг град? Да почнеш работа?
Не искам да те стряскам, ама до преди да се разделим с мъжа ми миналата година живях 9 години с него и детето в София, работех, имах приятелки и т.н. и сега като се обърна назад - нищо ярко не блести.
Сега пак съм си в София, гледам сама дребния, пак си работя, имам си приятелки, но се опитвам да пътувам повече, да ходя на театър ... да си правя спомени...
С което искам да ти кажа, че нещата не зависят то мъжа, града, работата ... всичко е в твои ръце.
Да се преместите в друг град? Да почнеш работа?
Не искам да те стряскам, ама до преди да се разделим с мъжа ми миналата година живях 9 години с него и детето в София, работех, имах приятелки и т.н. и сега като се обърна назад - нищо ярко не блести.
Сега пак съм си в София, гледам сама дребния, пак си работя, имам си приятелки, но се опитвам да пътувам повече, да ходя на театър ... да си правя спомени...
С което искам да ти кажа, че нещата не зависят то мъжа, града, работата ... всичко е в твои ръце.
.
Детето скоро ще стане на 3 и може да тръгне на градина, мисли ти какво ще правиш тогава, по-точно какво ти се прави наистина.
И аз съм от 4 години в малък град, но никой не е злобно настроен към мен, даже напротив, с всякакви майки по градинките се сприятелявах за нула време, докато разхождах бебето, докато в София с никого не съм общувала на случйно начала, когато съм излизала с дете. Е, аз обаче не съм спирала да работя, ако не си работила 7 години няма как да ти вляза в положение, защото идея си нямам какво е да не работиш.
И аз съм от 4 години в малък град, но никой не е злобно настроен към мен, даже напротив, с всякакви майки по градинките се сприятелявах за нула време, докато разхождах бебето, докато в София с никого не съм общувала на случйно начала, когато съм излизала с дете. Е, аз обаче не съм спирала да работя, ако не си работила 7 години няма как да ти вляза в положение, защото идея си нямам какво е да не работиш.
Аз съм в София. Работя, децата ми ходят на ДГ. Но ако знаеш колко ми е скучно всичко и на мен... Всеки ден пътуване по задръстванията, кибичене в един офис с 3 колежки по цял ден, вечер се ядосвам с палавите ми деца... "семейна идилия"!
Какво по-различно мислиш, че ще е в големият град?!
Какво по-различно мислиш, че ще е в големият град?!
Мисля,че много ти липсват социалните контакти.Предполагам,че в малкия град дори по-лесно можеш да си ги създадеш.Умишлено попитах,дали за 7 год. още те приемат като новодошла.Защото,ако е така,най-вероятно ти сама отблъскваш или по-точно не допускаш хора до себе си.Не може пък всички до един да са толкова лоши и никой да не ти дава шанс за сприятеляване,ако си опитала.
Ако имаш доста средства в големияя град определено има повече начини на забваление....Но,ако средствата ти все пак са донякъде ограничени - значение няма къде си,дори смятам,че Тес е права - по-лесно се измислят забавления. А относно спомените....човек сам си ги прави,не мястото в което се намира! Ако преди си била енергична,а сега си...станала скучна - оправи нещата и започни отново да поемаш рискове,да вдигаш адреналина,да излизаш и да си отваряш очите на 4 - за прекрасните неща от живота.И,ако мъжът ти не разрешава да ходи детето на ясла....му го остави да го гледа той,а ти заминавай на работа:)
Всяко едно ежедневие може да бъде и сиво, и цветно. Независимо дали става въпрос за малък град и тесен кръг социални контакти, или огромен град с цял куп приятели и познати наоколо. Очевидно нещо ти липсва, но дали НАИСТИНА ти липсва, или просто сравнението между твоя живот и този на старата ти позната (особено ако е необвързана и води по-динамичен живот) ти е подействало депресиращо? Чувствала съм се по подобен начин, слава Богу - за кратко. Защото в един момент се оказва, че точно времето, което намирах за скучно и монотонно (майчинството в къщи) сега ме изпълва с невероятно топли спомени и бих искала да се върне 
Намери си хоби, разшири си реалните и виртуалните контакти, чети книжки, въобще - прави неща, които са ти интересни и забавни. И повярвай, "динамичния" живот в един голям град има колкото предимства, толкова и недостатъци. Влизаш в "матрицата" на вездесъщия ГРАФИК - ставане, градина, работа, градина, прибиране, съботно-неделно - приятели, културни мероприятия.... Не по малко монотонно и "автопилотно" е, ако сам не си го направиш и не се наслаждаваш на моментите.
Намери си хоби, разшири си реалните и виртуалните контакти, чети книжки, въобще - прави неща, които са ти интересни и забавни. И повярвай, "динамичния" живот в един голям град има колкото предимства, толкова и недостатъци. Влизаш в "матрицата" на вездесъщия ГРАФИК - ставане, градина, работа, градина, прибиране, съботно-неделно - приятели, културни мероприятия.... Не по малко монотонно и "автопилотно" е, ако сам не си го направиш и не се наслаждаваш на моментите.
... А относно спомените....човек сам си ги прави,не мястото в което се намира!
С това съм много съгласна.
...Намери си хоби, разшири си реалните и виртуалните контакти, чети книжки, въобще - прави неща, които са ти интересни и забавни...
С това също. И като говорим за книжки, започни с "Мадам Бовари", ако не си я чела.
А ти какво имаш предвид под нещо да се направи?
Да се преместите в друг град? Да почнеш работа?
Не искам да те стряскам, ама до преди да се разделим с мъжа ми миналата година живях 9 години с него и детето в София, работех, имах приятелки и т.н. и сега като се обърна назад - нищо ярко не блести.
Сега пак съм си в София, гледам сама дребния, пак си работя, имам си приятелки, но се опитвам да пътувам повече, да ходя на театър ... да си правя спомени...
С което искам да ти кажа, че нещата не зависят то мъжа, града, работата ... всичко е в твои ръце.
Да се преместите в друг град? Да почнеш работа?
Не искам да те стряскам, ама до преди да се разделим с мъжа ми миналата година живях 9 години с него и детето в София, работех, имах приятелки и т.н. и сега като се обърна назад - нищо ярко не блести.
Сега пак съм си в София, гледам сама дребния, пак си работя, имам си приятелки, но се опитвам да пътувам повече, да ходя на театър ... да си правя спомени...
С което искам да ти кажа, че нещата не зависят то мъжа, града, работата ... всичко е в твои ръце.
Ако си намериш работа нещата ще се променят. Не,че ти предлагам забавление,но все пак е разнообразие. Така ще бъдеш заета и извън къщи. А почивните дни може да ги използвате, като и тримата заедно ходите някъде извън градчето, ходете на гости и канете гости, гледайте хубави филми, такива неща.
След много натяквания към съпруга си, че живеем точно на "автопилот" осъзнах /преди 10 години/, че имаме различни потребности, просто представите ни за "интересно " ежедневие са различни. Неговите интереси-по-често свързани с професията, а по-рядко-риболов, кафета и др., просто не са за мен. Записах се на аеробика, тръгнах на фитнес, а аз не съм особено контактна, така че тези занимания засилиха социалните ми контакти. Какво точно искам да ти кажа-ако ти е скучно, ако се чувстваш като на "автопилот", не търси вината в друг-деца, съпруг , малък град-аз също живея в малък град, никой не е длъжен да ти създава разнообразие. Помисли какво ти се прави, натовари си деня с ангажименти сама, аз станах дори туристка без време-раници, обувки и друго оборудване- и всяка пролет и лято се записвам на пешеходни преходи от по 4-5 дена по планините. Така имилото доволно, че не го ангажирам със себе си, и аз доволна, вече не ми е скучно, дори времето не ми стига-толкова идеи имам-къде да отида, какво да видя...
А ти как искаш да живееш - със съпруг и малко дете, малко трудно ще можеш да си правиш каквото си искаш. Насила ли се обвърза с този човек? Насила ли отиде там и роди дете?
1-во немога да разбера какво имаш предвид под 'спомени' . Не разбирам как може да сравнявате ходенето на театър като прекрасно събитието оставящо спомени, а израстването на собственото ти дете пред очите ти, какво е? Не осъзнаваш май, че по-скъп спомен от това няма и че нито една секунда няма да се повтори.....
2-ро съм абсолютно сигурна, че си в депресия и то поради еднообразието и постоянните грижи около детенцето. Започни работа и абсолютно всичко, ще си дойде на мястото. Дай детенце на ясла и това е. Какво като мъжа ти неиска? Ми да си седи тогава той в къщи и да го гледа. Така му кажи. А ти имаш нужда от разнообразни социални контакти и ще спреш да си мислиш такива глупости.
1-во немога да разбера какво имаш предвид под 'спомени' . Не разбирам как може да сравнявате ходенето на театър като прекрасно събитието оставящо спомени, а израстването на собственото ти дете пред очите ти, какво е? Не осъзнаваш май, че по-скъп спомен от това няма и че нито една секунда няма да се повтори.....
2-ро съм абсолютно сигурна, че си в депресия и то поради еднообразието и постоянните грижи около детенцето. Започни работа и абсолютно всичко, ще си дойде на мястото. Дай детенце на ясла и това е. Какво като мъжа ти неиска? Ми да си седи тогава той в къщи и да го гледа. Така му кажи. А ти имаш нужда от разнообразни социални контакти и ще спреш да си мислиш такива глупости.
Ох то пък в големия град какви спомени... Всичко зависи от това какво ти правиш, за да ви е приятно.
С приятеля ми от 2 години се борим със собствен бизнес и дори да искам няма време да си починем като хората. По цял ден работа, правиш едно и също, изнервяш се от задръствания и безкрайната мърсотия...
Да, в големия град сме, но какво от това, ако не отделяме време за театър, приятели, излизане, разходки... 2те години щяха да минат като вятър и нямаше да имам никакъв спомен от тях ако не се бяхме хванали да идем на почивка, да се видим с тоя-оня, да си променим малко графика.
Хобитата са наистина нещо много добро - ти отделяш време за себе си, а партньора ти леко, по леко започва да осъзнава, че ти имаш свои интереси, не си вкопчен в него, а на теб ти е приятно...
Аз тази година си харесах 2 хобита - декупаж и правене на мъниста от фимо. (Все от този форум
) Приятеля ми ме насърчи, помагаше ми да купуваме разни материали и тъй като му ставаше скучно докато аз вечер си майсторях нещо без него, попита с какво може да помогне и така си седим понякога вечер и се занимаваме с мъниста. 
Ще кажеш "Егати скуката", но пък ние сме такива характери и за мен остава един много топъл спомен как сме правили нещо заедно.
Е, вярно, че ние нямаме дете, но със сигурност ти имаш повече свободно време от мен
С приятеля ми от 2 години се борим със собствен бизнес и дори да искам няма време да си починем като хората. По цял ден работа, правиш едно и също, изнервяш се от задръствания и безкрайната мърсотия...
Да, в големия град сме, но какво от това, ако не отделяме време за театър, приятели, излизане, разходки... 2те години щяха да минат като вятър и нямаше да имам никакъв спомен от тях ако не се бяхме хванали да идем на почивка, да се видим с тоя-оня, да си променим малко графика.Хобитата са наистина нещо много добро - ти отделяш време за себе си, а партньора ти леко, по леко започва да осъзнава, че ти имаш свои интереси, не си вкопчен в него, а на теб ти е приятно...
Аз тази година си харесах 2 хобита - декупаж и правене на мъниста от фимо. (Все от този форум
) Приятеля ми ме насърчи, помагаше ми да купуваме разни материали и тъй като му ставаше скучно докато аз вечер си майсторях нещо без него, попита с какво може да помогне и така си седим понякога вечер и се занимаваме с мъниста. Ще кажеш "Егати скуката", но пък ние сме такива характери и за мен остава един много топъл спомен как сме правили нещо заедно.
Е, вярно, че ние нямаме дете, но със сигурност ти имаш повече свободно време от мен
А, и друго се сетих, по онова време толкова ми беше доскучало, че се записах в един конкурс за рецитация на унгарска поезия-в моя град Унгария постоянно гостува с изложби и други прояви...та и аз там. Цял месец се подготвях, накрая не отидох, просто самата подготовка явно достатъчно ме е разтоварила от тогавашните ми проблеми. Порови се тук във форумите, да се ангажираш с благотворителни прояви, и с помощ при осъществяването им не е лесна задача, ще срещнеш само позитивни и приятни за общуване мами, а и ще си уплътниш времето с нещо интересно и полезно.
Ако си намериш работа нещата ще се променят.
Кой както си го направи.
... а израстването на собственото ти дете пред очите ти, какво е? Не осъзнаваш май, че по-скъп спомен от това няма и че нито една секунда няма да се повтори.....
Благодаря Ви,много на всички за отговорите!Наистина вината може би е в мен самата.Ще се постарая да следвам съветите ви.И дано се справя.може би е нужно малко търпение и много воля.Благодаря Ви,чудесни сте.В този град има много малко млади хора,може би това е причината.Дума няма, че отглеждането на детето е много важно и всичко свързано с него ми е много скъпо.Знам че няма да се повтори нищо.Но не мога да си обесня защо помня елементарни случки от преди а сега ми е трудно да си спомня детаили от преди да речем 3дена.И пак Ви благодаря от сърце за всичко!!!!
Не смятам, че градът ти е проблема. Вярно е, че в София да речем има много по-големи възможности за забавление и излизане, но с малко дете едва ли имаш много време да го правиш. )))
Ти сама трябва да си направиш интересното, не някой друг.
Ако имаш възможност отиди за 2-3дена някъде, а остави детето на мъжа си, или при роднини. Така ще се разнообразиш поне мъничко. )))
Ти сама трябва да си направиш интересното, не някой друг.
Ако имаш възможност отиди за 2-3дена някъде, а остави детето на мъжа си, или при роднини. Така ще се разнообразиш поне мъничко. )))
Измисли си хобита, планирай дните по различен начин, помисли дали не би искала да започмеш работа, захвани се със спорт, с четене на книги, уговори се с приятелка/и и отидете за 2-3 дни сами някъде. Щом излезеш от монотонността на ежедневието, ще се променят много неща! А реакцията на мъжа ти е нормална! Мъжете не обичат промените, когато им е добре! 
Намери си хоби, разшири си реалните и виртуалните контакти, чети книжки, въобще - прави неща, които са ти интересни и забавни.
Време е за промяна. Някаква. След като се наплачеш може да започнеш да мислиш какво можеш да промениш. Опитай се да си представиш каква искаш да бъдеш. И ако картинката ти харесва, помисли как да го направиш. В началото ще изглежда, че нищо не може да се промени, после малко по малко ще започне да се избистря в главата ти.
Ще се справиш, няма начин. (все пак се надявам да се направиш като Мадам Бовари, че може да ти излезе доста солено)
Ще се справиш, няма начин. (все пак се надявам да се направиш като Мадам Бовари, че може да ти излезе доста солено)
Нормално е да се чувстваш така, майките имат ролята на обслужващ персонал докато детето е малко и всички лични преживявания остават на заден план. Най-голямото щастие и подарък е общуването с бебето, и това да гледаш как от самото начало то е самостоятелна и интересна личност.но в един момент спираш да осъзнаваш това.
Особено, когато е първо дете.
Струва ти се, че преди си живял много щастливо и пълноценно и изпускаш кой знае какво. Най- вероятно този проблем, включително и лошото отношение на хората е само в главата ти.
Аз се чувствах по същия начин, когато първата ми дъщеря беше на 1 година. Затова започнах работа.
След това се чувствах страшно уморена и едва смогвах, но глупостите за непълноценен живот ми изхвръкнаха от главата. Мислех как ще стана поредната сутрин, след като съм спала 2 часа
и дано бебето да не се разболее пак.
Особено, когато е първо дете.
Струва ти се, че преди си живял много щастливо и пълноценно и изпускаш кой знае какво. Най- вероятно този проблем, включително и лошото отношение на хората е само в главата ти.
Аз се чувствах по същия начин, когато първата ми дъщеря беше на 1 година. Затова започнах работа.
След това се чувствах страшно уморена и едва смогвах, но глупостите за непълноценен живот ми изхвръкнаха от главата. Мислех как ще стана поредната сутрин, след като съм спала 2 часа
и дано бебето да не се разболее пак.
Разбирам те, но за жалост не мога да ти дам съвет!
Аз не бих могла при никакви обстоятелства да живея така. Спокойствието ми е чуждо и непривлекателно, трябва да има нон стоп динамика, иначе загивам
Предприеми нещо, да не събереш в себе си доста негативизъм и изведнъж да ти избият бушоните.
Познавам такива случаи-на по 40 зарязват и деца и семейство и тръгват по живот
Измислете си някакви разнообразни мероприятия...
Аз не бих могла при никакви обстоятелства да живея така. Спокойствието ми е чуждо и непривлекателно, трябва да има нон стоп динамика, иначе загивам
Предприеми нещо, да не събереш в себе си доста негативизъм и изведнъж да ти избият бушоните.
Познавам такива случаи-на по 40 зарязват и деца и семейство и тръгват по живот
Измислете си някакви разнообразни мероприятия...
Милички,чудесни сте!Благодаря Ви.Наистина в главата ми е пълна каша ще се опитам като за начало да си подредя мислите.Днес заминавам при сестра ми.Тя живее в Трявна и се надявам,че чистия въздух там ще помогне.Наистина съм Ви страшно благодарна много ми помогнахте.Желая на всички ви да изживеете по най-прекрасния начин живота си и никога никоя от вас да не стига до мрачни мисли.Живота май е прекалено кратък и трабва да го изживеем пълноценно!
Когато усетя, че живея на автопилот, това за мен е знак, че текущите ми ангажименти са се наместили в някакви рамки и е време да започна да се занимавам с нещо ново. Това ново занимание може да е всякакво - според това как трябва да се комбинира с останалите и във времето, и в материално отношение.
Ако трябва да стоиш много време вкъщи, бих ти препоръчала: гледане на цветя, разни типично женски хобита като шиене, бродиране, плетене. Можеш и да помислиш какво искаш да правиш, когато детето тръгне на градина, и още отсега да започнеш да се подготвяш.
Ако трябва да стоиш много време вкъщи, бих ти препоръчала: гледане на цветя, разни типично женски хобита като шиене, бродиране, плетене. Можеш и да помислиш какво искаш да правиш, когато детето тръгне на градина, и още отсега да започнеш да се подготвяш.
Снощи ми минаха едни мисли през главата и се чудех дали да ги споделя, тази тема ми се стори подходяща.
Мислех си за наша позната, на която тези дни и направиха операция от рак. Как ли е, какви ли мисли я вълнуват, как се преживява това и т.н..
И така полека се замислих за себе си... Представих си, че на другия ден ми поставят подобна или друга страшна диагноза. Какво ще направя? Как ще се чувствам? И направо се паникоьсах. Ще кажете, че имам нужда от спец. помощ, но не е точно това. Видях живота си до сега и се уплаших. Толкова много неща не съм направила, пропуснала съм, губила съм си времето и продължавам да го губя..... Не знам дали имам нужда от някакви кардинални промени, но отношението към живота и към случващото се ( или не случващото се) с мен определено трябва да претърпи някакво развитие.
Малко депресарско прозвуча, искаше ми се да е по- философско.
Идеята ми е да се замислим, ценим ли истинските мигове в живота ни, търсим ли ги, създаваме ли си ги....
Мислех си за наша позната, на която тези дни и направиха операция от рак. Как ли е, какви ли мисли я вълнуват, как се преживява това и т.н..
И така полека се замислих за себе си... Представих си, че на другия ден ми поставят подобна или друга страшна диагноза. Какво ще направя? Как ще се чувствам? И направо се паникоьсах. Ще кажете, че имам нужда от спец. помощ, но не е точно това. Видях живота си до сега и се уплаших. Толкова много неща не съм направила, пропуснала съм, губила съм си времето и продължавам да го губя..... Не знам дали имам нужда от някакви кардинални промени, но отношението към живота и към случващото се ( или не случващото се) с мен определено трябва да претърпи някакво развитие.
Малко депресарско прозвуча, искаше ми се да е по- философско.
Идеята ми е да се замислим, ценим ли истинските мигове в живота ни, търсим ли ги, създаваме ли си ги....
Северина много си права....Всеки има такива моменти,аз май също в такъв никакъв период..Лошото е че детето ми отнема цялото време и всяка една минута,та не ми остава време за хоби..а и колко започнати и недовърпени книги ме чакат..
А иначе промяната трябва да дойде отвътре първо.
Сарита,ти явно обичаш детето и съпруга си-това е много хубаво,не се оплакваш,не искаш да го напускаш,не го обвиняваш.
Опитай се да се нагодиш към обстановката и да обърнеш нещата в твоя полза!Открий нещото,което ти носи удоволствие.
Ако наистина сте в много малък град помисли да направиш нещо там,което хем да работиш хем да ти носи удоволствие.Дали ще правиш маникюр,кафе или ще продаваш дрехи-няма значение.Важното е че ще го правиш за себе си и ще се чувстваш много удоволетворена
А иначе промяната трябва да дойде отвътре първо.
Сарита,ти явно обичаш детето и съпруга си-това е много хубаво,не се оплакваш,не искаш да го напускаш,не го обвиняваш.
Опитай се да се нагодиш към обстановката и да обърнеш нещата в твоя полза!Открий нещото,което ти носи удоволствие.
Ако наистина сте в много малък град помисли да направиш нещо там,което хем да работиш хем да ти носи удоволствие.Дали ще правиш маникюр,кафе или ще продаваш дрехи-няма значение.Важното е че ще го правиш за себе си и ще се чувстваш много удоволетворена
X
Реклама