Ходили ли сте скоро на кино?
Препоръчайте някой добър филм
Препоръчайте някой добър филм
- Публикувана: 9 ян. 2008, 10:37 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2008, 15:58 ч.
На кино
Аз по-скоро отправям предупреждение: да не ви хрумва да отидете на "Лабиринта на фавна" с дете, бременна или в тежко емоционално състояние 
то бива бива европейско кино ама това ме потресе. Никога повече на испански филм 
то бива бива европейско кино ама това ме потресе. Никога повече на испански филм Аз точно си го свалих от нета Лабиринта... харесаха ми рекламите... Иначе на кино скоро гледах Омагьосана. По възможност да се гледа вкъщи - не си струва парите.
Аз по-скоро отправям предупреждение: да не ви хрумва да отидете на "Лабиринта на фавна" с дете, бременна или в тежко емоционално състояние то бива бива европейско кино ама това ме потресе. Никога повече на испански филм
то бива бива европейско кино ама това ме потресе. Никога повече на испански филм Перфектен филм! Бих го препоръчала на всеки вече излязъл от пубертета.
Един от много малкото стойностни филми по кината за последните няколко месеца.
И аз ходих на "Съкровището", ами не е лошо филмчето, но определено първата част ми хареса повече.Ходихме и на "Пришълците срещу хищника" (бях с изцяло с мъжка компания и след изключително дълго и изтощително гласуване в крайна сметка ми се наложи да го гледам), какво да ви кажа заслужава си само заради ефектите, иначе много кръв, много смърт, въобще доста брутална е тази част и като цяло идеята много се изчерпа.
Перфектен филм! Бих го препоръчала на всеки вече излязъл от пубертета.
Един от много малкото стойностни филми по кината за последните няколко месеца.
Един от много малкото стойностни филми по кината за последните няколко месеца.
Смяташ ли, че убийството на дете е подходящо изразно средство за да предадеш своето послание? Или пък кървавите крака на раждаща майка? Я го сравни с "Живота е хубав" с Роберто Бенини. Каква е идеята на двата филма и как е предадена, а?
Перфектен филм! Бих го препоръчала на всеки вече излязъл от пубертета.
Един от много малкото стойностни филми по кината за последните няколко месеца.
Един от много малкото стойностни филми по кината за последните няколко месеца.
Смяташ ли, че убийството на дете е подходящо изразно средство за да предадеш своето послание? Или пък кървавите крака на раждаща майка? Я го сравни с "Живота е хубав" с Роберто Бенини. Каква е идеята на двата филма и как е предадена, а?
Какво им е на краката? И какво общо има Бенини?
Дай да сравняваме ябълки и пирони сега, що за глупости...
Какво ви харесва в "Лабиринта.." наистина?!?! Не се заяждам, обяснете ми, моля ви 
По-лошо загубени 2 часа не бях имала от мнооого време. Добре, че го гледах у дома.
Не видях идея особена, не беше приказка или фентази, беше абсолютно безмислено брутален и графичен.... Ако основната идея е да разкажат за безчинствата на определени хора, има си начини (тип Време разделно примерно). Това нещо не можах да го схвана и още умувам защо оценката му е 8.5
По-лошо загубени 2 часа не бях имала от мнооого време. Добре, че го гледах у дома.
Не видях идея особена, не беше приказка или фентази, беше абсолютно безмислено брутален и графичен.... Ако основната идея е да разкажат за безчинствата на определени хора, има си начини (тип Време разделно примерно). Това нещо не можах да го схвана и още умувам защо оценката му е 8.5
Този филм е станал класика в момента на създаването си. Многопластов е и по смисъл, и по начин на предаване на идеята. Като всяка класическа творба, той може да бъде изучаван и интерпретиран до безкрайност.
Самият факт, че филмът буди толкова дискусии и противоречиви мнения, говори за неговата изключителност. Нормално е да не се хареса на всеки и да не бъде разбран от всеки, както примерно, Достоевски би бил труден за определена част от четящите хора. Обаче, това че Достоевски е класик, е безспорен факт, нали така?
Режисьорът Гийермо дел Торо е голям почитател на творчеството на Гоя. Филмът е създаден в стил Гоя, чудовищата са стил Гоя, дори начинът на отразяване на реалността на войната е стил Гоя. Самият Гоя да беше правил филма, той може би пак нямаше да го направи толкова "Гоя-стил".
Има доста моменти, върху които би могло да се поразсъждава, но аз все пак не съм кинокритик.
Последно бих казала, че европейското кино си остава европейско кино - американците ще ме извиняват, но колкото и да се пънат, такива шедьоври няма да създават още дълго.
----
За мен фаворит-2007 в това отношение е Г.О.Р.А. Гледах го и на кино отгоре на всичкото - видя ми се кошмарно тъп и бездарен.
Самият факт, че филмът буди толкова дискусии и противоречиви мнения, говори за неговата изключителност. Нормално е да не се хареса на всеки и да не бъде разбран от всеки, както примерно, Достоевски би бил труден за определена част от четящите хора. Обаче, това че Достоевски е класик, е безспорен факт, нали така?
Режисьорът Гийермо дел Торо е голям почитател на творчеството на Гоя. Филмът е създаден в стил Гоя, чудовищата са стил Гоя, дори начинът на отразяване на реалността на войната е стил Гоя. Самият Гоя да беше правил филма, той може би пак нямаше да го направи толкова "Гоя-стил".
Има доста моменти, върху които би могло да се поразсъждава, но аз все пак не съм кинокритик.
Последно бих казала, че европейското кино си остава европейско кино - американците ще ме извиняват, но колкото и да се пънат, такива шедьоври няма да създават още дълго.
----
По-лошо загубени 2 часа не бях имала от мнооого време.
За мен фаворит-2007 в това отношение е Г.О.Р.А. Гледах го и на кино отгоре на всичкото - видя ми се кошмарно тъп и бездарен.
Това всичкото ми е ясно като идея, но не ми дава информация. Не искам да влизаш в ролята на кинокритик. Просто те моля, ако ти се иска, поразсъждавай поне върху един от пластовете. Може да си отворим отделна тема даже. Защото ми е адски странно, когато толкова силно НЕ харесам нещо, което много други хора намират за изключително.
За мен това е разказ, как едно дете се опитва да понесе ужасите, които се случват около него - войната, смъртта на баща му, новия съпруг на майката (който си е изрод), бременността, болестта и смъртта на майката. Всеки един от тези фактори си е стресиращ сам по себе си, а всички те накуп могат да повлияят плачевно и на съзнанието на възрастен, да не говорим за дете.
И психиката на детето се опитва да се справи по неин си начин - като създава приказен свят, също жесток, също страшен, но в който под една или друга форма нещата свършват добре, дори момичето и да не е винаги послушно - т.е. допуска се право на грешка, нещата не са фатализирани, както е в реалността, с която очевидно не се справя. Майка й няма възможност да се занимава с нея, новият татко е винаги недоволен, единственият човек, който е мил с нея, е прислужничката, но и тя е погълната от други грижи - т.е. дори да е послушна и да не прави грешки, тя пак се чувства виновна за случващото се.
За мен беше интересна и ролята на бебето, то върви като отделна нишка през целия филм. Майката се чувства зле през цялото време - дефакто заради него. И отношението на момичето към бебето, това че тя го убеждава да не наранява майка им, както и в края, когато умира вместо него - ми само за това можеше да се направи отделен филм!
Замислих се, колко малко всъщност познаваме децата си, колко странна и причудлива е реакцията им понякога и колко далеч може да бъде една наша реалност от една тяхна реалност. Замислих се, че в повечето случаи нелогичните за мен постъпки на голямото ми дете (12 г.) са всъщност съвсем логични и естествени за нея... и т.н.
Разбира се, в друг човек същият филм ще остави съвсем различни впечатления, в зависимост от емоционалното му или друго състояние. Предварително се извинявам, ако съм досадила на някого с може би обърканото си изложение.
И психиката на детето се опитва да се справи по неин си начин - като създава приказен свят, също жесток, също страшен, но в който под една или друга форма нещата свършват добре, дори момичето и да не е винаги послушно - т.е. допуска се право на грешка, нещата не са фатализирани, както е в реалността, с която очевидно не се справя. Майка й няма възможност да се занимава с нея, новият татко е винаги недоволен, единственият човек, който е мил с нея, е прислужничката, но и тя е погълната от други грижи - т.е. дори да е послушна и да не прави грешки, тя пак се чувства виновна за случващото се.
За мен беше интересна и ролята на бебето, то върви като отделна нишка през целия филм. Майката се чувства зле през цялото време - дефакто заради него. И отношението на момичето към бебето, това че тя го убеждава да не наранява майка им, както и в края, когато умира вместо него - ми само за това можеше да се направи отделен филм!
Замислих се, колко малко всъщност познаваме децата си, колко странна и причудлива е реакцията им понякога и колко далеч може да бъде една наша реалност от една тяхна реалност. Замислих се, че в повечето случаи нелогичните за мен постъпки на голямото ми дете (12 г.) са всъщност съвсем логични и естествени за нея... и т.н.
Разбира се, в друг човек същият филм ще остави съвсем различни впечатления, в зависимост от емоционалното му или друго състояние. Предварително се извинявам, ако съм досадила на някого с може би обърканото си изложение.
аз гледах филма преди доста време и да ви кажа честно, вече почти не си го спомням. 
за мен лично историята беше интересна, през цялото време се чудех дали това същество е лошо и лъже момиченцето или не. 
много исках да свърши с хубав край.. е, в случая кой край би бил хубав е малко спорно, но и това е интересно решение. 
нямах чувство, че съм загубила времето си с този филм, а напротив. рядко вече ми харесва нещо от излизащите филми.
за г.о.р.а.: пак го гледах преди мнооого време. някъде из сървърите го намерих. абсолютно глупав филм, гледах 20ина минути от него. адски се учудих като го мернах из кино програмите!
за мен лично историята беше интересна, през цялото време се чудех дали това същество е лошо и лъже момиченцето или не. много исках да свърши с хубав край.. е, в случая кой край би бил хубав е малко спорно, но и това е интересно решение. нямах чувство, че съм загубила времето си с този филм, а напротив. рядко вече ми харесва нещо от излизащите филми.за г.о.р.а.: пак го гледах преди мнооого време. някъде из сървърите го намерих. абсолютно глупав филм, гледах 20ина минути от него. адски се учудих като го мернах из кино програмите!
Tinatin, значи имаме абсолютно еднакво тълкуване на ситуациите, това, че детето чувства вина за случващото се, че това е неговия начин да "избяга", да се справи в ситуацията... Т.е. това, че така не ми хареса филма не се дължи на това, че може би не съм го разбрала...
Насилието беше показано прекалено откровено, дори не ме напрягаше, в един момент спря да ми пука, че този е изрод и т.н. Т.е. тази бруталност само ме отблъсна от филма, не ми повлия по друг начин.
Замислянето за това колко познаваме децата си, да не бързаме да лепим клеймо за някакъв отговор, че е неправилен без да опитаме да разберем, защо детето мисли така... На тези въпроси започнах да си отговарям преди доста време покрай разговора с един философ. От тогава колкото и нелеп и безмислен да ми се струва един отговор, питам, говоря и виждам странната им логика много пъти. В този смисъл бруталността на филма не ми донесе нищо.
Благодаря ти, че писа, извинявам се на останалите, ако досадихме. Но много четох за този шедьовър, а на мен меко казано не ми хареса и се опитвам да си обясня защо
Чакай да питам харесвате ли историята за Алиса тогава? Има доста общо между двете и все пак онова е наистина приказка, а на това не мога дори жанр да му сложа...
Насилието беше показано прекалено откровено, дори не ме напрягаше, в един момент спря да ми пука, че този е изрод и т.н. Т.е. тази бруталност само ме отблъсна от филма, не ми повлия по друг начин.
Замислянето за това колко познаваме децата си, да не бързаме да лепим клеймо за някакъв отговор, че е неправилен без да опитаме да разберем, защо детето мисли така... На тези въпроси започнах да си отговарям преди доста време покрай разговора с един философ. От тогава колкото и нелеп и безмислен да ми се струва един отговор, питам, говоря и виждам странната им логика много пъти. В този смисъл бруталността на филма не ми донесе нищо.
Благодаря ти, че писа, извинявам се на останалите, ако досадихме. Но много четох за този шедьовър, а на мен меко казано не ми хареса и се опитвам да си обясня защо
Чакай да питам харесвате ли историята за Алиса тогава? Има доста общо между двете и все пак онова е наистина приказка, а на това не мога дори жанр да му сложа...
Насилието като изразно средство в Лабиринта за мен беше оправдано.
Виж, бях дръпнала The Girl Next Door (2007) - там насилието е самоцелно. Въпреки че е по реален случай, така заснет, според мен това е анти-филм. Ужасен е. Писах за него в съседната тема - дори не можах да го догледам.
На теб Алиса хареса ли ти? Аз я четох няколко пъти, на различна възраст, все се опитвах да я разбера, но май така и не се получи. Накрая реших, че преводът не е сполучлив и се отказах. 
Виж, бях дръпнала The Girl Next Door (2007) - там насилието е самоцелно. Въпреки че е по реален случай, така заснет, според мен това е анти-филм. Ужасен е. Писах за него в съседната тема - дори не можах да го догледам.
На теб Алиса хареса ли ти?
Аз я четох няколко пъти, на различна възраст, все се опитвах да я разбера, но май така и не се получи. Накрая реших, че преводът не е сполучлив и се отказах. 
Препоръчани теми