Публикувана: 8 ян. 2008, 23:46 ч.
Последно мнение: 4 фев. 2008, 18:25 ч.

Мамо, какво ще правя като умреш

3 975
57
1

Гост

1
2
3
4
Всички

8 ян. 2008, 23:46 ч.

Този въпрос, задеден през сълзи, чувам напоследък от 5-годишната си дъщеря. Преди година почина дядо й и й казахме, че е отишъл на звездичките. Тя обаче вече разбра, че това не е екскурзия и той няма да се върне от там. Обяснихме й, че на звездичките той е добре, защото не е болен, нищо не го боли, че ни гледа от там и е с нас, въпреки че не го виждаме. Тя обаче почти всяка вечер плаче, защото " и мама ще отиде на звездичките". Започва да ме пита кога ще стане това, какво ще прави тя без мен и накрая да ме моли
"моля те, не отивай на звездичките, дори когато много остарееш". Как успокоявате в такива моменти? ooooh!

# 1 9 ян. 2008, 00:13 ч.

Мнения: 17

Цитат

Neznam kakvo bih kazala v takuv moment:(no kato 4eta napisanoto ot teb...nastruhvam:(Mnogo sa 4uvstvitelni decata....Nemoga da ti dam suvet....turdno mi e:(V takava situacia....neznam kak bih postupila:(S dve dumi...trudno e da si roditel:(

Незнам какво бих казала в такъв момент:( но като 4ета написаното от теб...настръхвам:(Много са 4увствителни децата....Немога да ти дам съвет....трудно ми е:(В такава ситуация....незнам как бих постъпила:(С две думи...трудно е да си родител Sad

Пиши на Кирилица!

Последна редакция: ср, 09 яну 2008, 10:17 от Ellypr

# 2 9 ян. 2008, 07:20 ч.

Мнения: 25 651

Ами от личен опит си мисля, че не е препоръчително да се разговаря надълго и нашироко по тези въпроси с детето. В смисъл, да се възбужда чак толкова въображението му. Децата обичат да се вживяват в приказките и едно такова вживяване в евентуалната смърт на родителите е доста тежко изпитание за тях.
И моят син беше на 3 години, когато почина единият му дядо. И като се зареди една черна поредица - поне по веднъж в годината почиваше някой и то все от най-близките ни. Та може да се каже, че израсна по гробищата. Когато ми е задавал тези въпроси, съм отговаряла естествено, но някак с пренебрежение.
- Мамо, и ти ли ще умреш?
- Да, но след много години, когато стана много стара и болна, а ти ще си голям, ще имаш свои деца и няма да ти е много мъчно за мен.
- И аз ли ще умра, мамо?
- Да, и ти ще умреш, но чак като станеш стар дядо и имаш внучета, и правнучета...
И отклонявах разговора към нещо по-приятно. Например към бъдещите му деца. Wink

Не сме му говорили за небе и облачета, той знае, че близките ни са в гробищата и винаги ходи с удоволствие. Обичаше да пали свещичка на дядо ..., на баба..., на чичо... За него това беше общуването с тях и по някакъв начин заместваше живите контакти.
Не знам дали е правилно и едва ли действа при всички деца, но така го чувствам, че децата не трябва да се замислят много-много по тези въпроси, а да се набляга на очакването им да станат самите те родители.
Толкоз от мен за кръговрата на живота. Rolling Eyes

# 3 9 ян. 2008, 09:36 ч.

Мнения: 1 278

Цитат на: Как` Сийка в ср, 09 яну 2008, 07:20

Ами от личен опит си мисля, че не е препоръчително да се разговаря надълго и нашироко по тези въпроси с детето...
...
...така го чувствам, че децата не трябва да се замислят много-много по тези въпроси...

Да, и аз така го чувствам вече. Децата си имат друга задача сега - цели 21 години. Да пораснат. Не им е работата да смилат моята житейска философия, а тези въпроси неизбежно я съдържат в по-висока концентрация. Така, че вече действам на принципа - колкото се може по-малко готови отговори. И започнах да използвам една техника, която на мен самата ми е много ценна и полезна - закотвяне в Настоящето. Нещо тревожи детето - добре. Регистрираме тревогата или чувството и спираме за миг. Оглеждаме се и интересното е, че винаги виждаме, че точно в този момент нямаме проблем. Това го казвам теоретично, но практически в конкректния случай би звучало така:
"Тревожиш се за моята смърт. Но виж, аз съм жива сега. Тук при теб съм и съм добре. Ти се тревожиш за нещо, което го няма в момента. Значи можеш да пуснеш тревогата да си върви по нейната си пътечка. На теб не ти е нужна сега. А аз съм тук с теб сега и се чувствам щастлива. Радвай се и ти."

Така се опитвам да ги науча чисто практически да почитат това, което е във всеки един момент, каквото и да е. Защото всичките ни проблеми всъщност идват от представите и очакванията ни за нещо си. Едикакво си трябва да бъде едикак си. Е да, ама то не е. И се започва вътрешната драма. И така всички прекарваме живота си в неприемане и в борба с това, което е - защото не отговаря на очакванията и представите, които сме имали. Съсредоточаваме се в получилото се разминаване и изпускаме от поглед всичко, което реално имаме, потопени в проблемите, на това, което нямаме - нереализираното очакване.

джанни, наслука в тази интересна ситуация, в която се намирате! Вярвам, че ще намерите най-добрия път за вас. Heart Eyes

# 4 9 ян. 2008, 09:39 ч.

Мнения: 2 700

Съгласна съм с Кака Сийка. Не бива да заблуждаваш детето, че ще сте вечни, но трябва да откланяш мислите му от това. Ако то те види, че се затрудняваш да му отговориш, ще дълбае, докато не получи удовлетворяващ го отговор. Ако на прима виста му кажеш, че няма скоро да умрете, защото по принцип родителите умират, когато децата са готови да се справят сами в живота и след това отклониш темата към нещо друго, детето няма да остане с впечатление за нещо недоизказано и няма да се фокусира върху проблема.

# 5 9 ян. 2008, 09:49 ч.

София
Мнения: 4 867

Питали са ме. Отговарям честно според това, което вярвам. И всеки път си задавам въпроса: Ами когато моята майка умре? Търся утеха и за себе си в думите, които казвам на децата си.

Тялото е нещо като машина, която колкото и да е сложна и съвършена, не може да бъде вечна. Душата живее завинаги. Мъчно ни е, когато някой умре, защото не можем да бъдем с него. Можем обаче да мислим и говорим за него със същата обич. Кога умират майките? Когато децата (а и татковците) са достатъчно силни, за да се справят без тях. Някои майки остаряват много и се радват на внуци и правнуци. Други - умират млади. Ние никога не се чувстваме готови да загубим близък, но Бог познава душите ни и може да ни даде сили и смелост, когато е нужно.
Не мога да обещая, че ще доживея дълбока старост. Ами ако утре нещо се случи? Не искам децата ми да живеят с горчилката, че не съм изпълнила обещаното, а с утехата, че ще имат сили да продължат без мама и ще могат да си спомнят за нея с топлота и обич.

И да, избягваме да говорим по тази тема твърде често.

# 6 9 ян. 2008, 09:49 ч.

Мнения: 4 841

Обяснила съм надве-натри цикъла на живота, но без особено задълбочаване. Понякога ме пита "А ти като отидеш на небето кооооой ще се гриииииижи за мен" с един такъв сърцераздирателен глас Sad

Обикновено отклонявам въпроса с някоя реплика "Ей, ама ако знаеш колко мнооооого време има дотогава и колко неща още трябва да свършим заедно..." И разговора отива в посока как първо трябва да стане ученик, после - войник, после да се ожени, да стане татко, да има мноооооого бебенца и да се грижи за тях.
Има време да изпада в екзистенциални разсъждения, не му е сега времето да си затормозява главицата с такива притеснения.

# 7 9 ян. 2008, 10:32 ч.

Мнения: 25 651

Цитат на: Янита в ср, 09 яну 2008, 09:49

Не мога да обещая, че ще доживея дълбока старост. Ами ако утре нещо се случи? Не искам децата ми да живеят с горчилката, че не съм изпълнила обещаното, а с утехата, че ще имат сили да продължат без мама и ще могат да си спомнят за нея с топлота и обич.

Вярно е, че никога не можем да знаем какво ни готви животът. Трагичните ситуации в него са прекалено много.
Но не виждам смисъл да тровим живота на децата си с мисли за това. Много са малки и крехки, за да ги обременяваме и с такива страхове. Има време, ще ги открият сами. Tired

А и аз не съм обещавала да живея вечно. Само казах на сина си, че има ред в тези неща - първо си отиват бабите и дядовците, после родителите и чак тогава децата им.
А че този ред не се спазва винаги, видя сам, за жалост...

# 8 9 ян. 2008, 10:49 ч.

Мнения: 1 217

Спомням си брат ми като беше малък и той задаваше този въпрос на майка.
Тя му беше обяснила всичко,но той си повтаряше това.
Накрая майка му пишеше бележки,че няма да умре,обещаваше му и му ги даваше.
И той се успокои.

# 9 9 ян. 2008, 11:38 ч.

Мнения: 8 999

Много деликатен въпрос. Дори и аз като мисля за смъртта /своята собствена или на друг човек/ изтръпвам, та какво остава за децата. Опитвам се да убедя /както тях, така и себе си/, че има нещо още след смъртта, че някаква частица от нас продължава да живее под друга форма и продължава да се грижи и обича всички, които още са на Земята. И, тъй като още никой не се е върнал от отвъдното, за да разкаже със сигурност какво се случва след смъртта, предпочитам да се самозаблуждавам, като неволно подлъгвам и децата си, че умирането на тялото не е края на човека, че има още, и още...

# 10 9 ян. 2008, 13:44 ч.

Мнения: 967

Ами когато почине някой близък човек, това си е травма за децата и като всяка травма трябва да бъде преработена. А преработването става с говорене. Нормално е децата като осъзнаят, че когато някой почине, той няма да се върне повече. За възрастните също е трудно това да се асимилира и да се приеме, какво остава за малките.

Като дъщеря ми беше на 5 имаше фаза, когато се интересуваше какво става като човек умре. Какво става с тялото в гроба, костите...., мисля че беше предизвикано от филмчето "Бамби". Месеци наред я занимаваше този въпрос и аз отговарях... В такива случаи обичам рационалните отговори и без много увъртане и послъгване, че децата усещат. Опитвам се да представя нещата като нещо нормално и в реда на нещата, особено ако починалия е възрастен. "Поживял си е и старите хора умират, и ние като остареем ще умрем, но само като сме живели дълго и щастливо..."

# 11 9 ян. 2008, 15:05 ч.

Мнения: 494

"Бамби" и при нас предизвика голяма драма, а после, така се случи, че много наши близки си отидоха. Последваха многомесечни разговори по въпроса, липса на сън, нерви...никак не беше лесно...Говорихме много и не по моя инициатива, но синът ми преживяваше доста болезнено смъртта на близките ни.Tова, което аз казвах най-често в отговор беше подобно на това, за което говори baibibi. Tакива са моите идеи за смъртта. Гледах да представя нещата възможно най-просто, да не драматизирам, да говорим за това като част от живота и пр. Мисля, че малко по малко успях да успокоя детето си, като немалка заслуга за това имаха най-различните начини, по които се опитвах да отклоня вниманието му и успявах. Един ден синът ми(тогава беше на 5 и 1/2) поиска да ми каже какво мисли-седна, представи ми своята версия (повлияна от мен,разбира се) и каза дълбокомислено( Simple Smile

), че "явно ще разбере всичко за смъртта, когато разбере всичко за раждането, но е горе-долу наясно и вече не се страхува толкова и пр..."Още същата вечер спа без редовните, дотогава, кошмари. Явно беше "превъртял" в главичката си нещата, беше си ги "подредил" и това го успокои.

Малко офф: Demetra, прекрасна техника Peace

.Ще я ползвам и в други ситуации, ако нямаш нищо против и ако не трябва да плащам авторско право,ОК? Simple Smile

# 12 9 ян. 2008, 16:08 ч.

Мнения: 184

Съгласна съм с как`Сийка. Трябва да им се говори на децата и да им се обяснява.
Но винаги трябва да се обръща посоката на разговора към нещо по-приятно.
Обясняваш и бягаш в друга посока, за да не може да се замисли детето много-много над думите ти.
Може и да греша, но аз лично така направих, когато почина свекър ми.
И сега, когато му правим помен, те знаят, че дядо ги гледа от небето и поне там са мирни и тихи, за да се гордее дядо с тях. И вече даже и не питат.
Това е.

# 13 9 ян. 2008, 17:16 ч.

Мнения: 359

А моята дъщеря, когато беше на 4, съвсем спокойно ми казваше " Мамо ти ще умреш!". Аз се ужасявах при тия нейни думи, направо като някаква прокоба звучаха в ушите ми, но с най-възможния спокоен глас и казвах че това наистина ще се случи, но никой не знае кога и как и че всички хора някога умират.
За мен беше важно да приеме този факт като част от живота, защото аз лично много трудно се справих със смърта на баща си, бях убедена, че едва ли не моето семейство сме безсмъртни (познавах всичките си прабаби и дядовци) и си мислех че има ред!
Да ама не!
Щом детенцето пита според мен е разтревожено и трябва да намери своя отговор, който да го успокои! Всеки човек е различен и с различна чувствителност и едно такова събитие може да промени някого завинаги! Според мен говорете умерено!

# 14 9 ян. 2008, 22:35 ч.

Мнения: 1 278

Цитат на: Кrisal в ср, 09 яну 2008, 15:05

Малко офф: Demetra, прекрасна техника Peace

.Ще я ползвам и в други ситуации, ако нямаш нищо против и ако не трябва да плащам авторско право,ОК? Simple Smile

Техниката наистина е много полезна. Simple Smile

Авторското право - на тоя в подписа ми и най-вече на Оня горе. Laughing

# 15 10 ян. 2008, 00:02 ч.

Здравейте,
Ще отговоря според личния си опит...
Въпросът е: "какво ще правя като умреш". Това е много важен въпрос, тъй като за детето майката освен най-обичания човек е този от когото зависи и физическото му съществуване. "Ако мама умре, кой ще се грижи за мен?" И мисля че по-правилно е да се отговори "Ако някога ме няма, ти ще бъдеш обичана и гледана от баща си, баба си.... Ти си най-прекрасното дете и никога няма да останеш самичка." И ако ви е страх да не създадете излишни страхове може да добавите: "Мама няма намерение да те оставя - грижи се за себе си, храни се, млада е, шофира безопасно, пресича правилно улиците и каквото още се сетите, но само неща, които наистина правите". Мисля че това ще има по-добър успокоителен ефект, защото е обоснован отговор. Според мен "Никога няма умра или ще умра, когато съм прастара" е обещание, което няма как да гарантирате, че ще изпълните. На децата това им е ясно и затова пак питат и пак питат. Те всеки ден чуват истории за катострофи и загинали родители. Как ще ги убедите, че това няма да се случи с вас???
Има и друга страна на въпроса- човек никога не знае... Никому не го пожелавам!
Аз бях на 9, когато майка ми почина. Много пъти съм се страхувала, дали няма да остана без майка, но мисля ще само веднъж се бях осмелила да я попитам дали ще умре? А въпросът какво ще стане с мен ако умре не можах да задам- а мисля, че ако знаех отговора му, после щях да си спестя много страдания.
Разбрах случайно за смъртта на майка си, подслушвайки телефона. Имах чувството че земята под краката ми рухна, представях си всякакви ужаси, а бях толкова уплашена, че имах чувството, че зад всеки ъгъл се крие по едно чудовище. Мислих си, че ще попадна в дом, че ще имам мащеха, че няма да има какво да ям, а какво ще правя когато съм болна... Бях толкова уплашена от това че се случва немислимото, че не можех да осъзная че имам баща, баба и т.н. Много обичах майка си и дълги години се борих с мъката, но страхът и ужасът, които изпитах тогава ми оказаха по-голяма психологическа травма.
Съжалявам че постът ми стана леко сдухващ. Не искам да навявам черни мисли. Просто изказвам мнението си. Мисля, че е по-добре истината отколкото спестяването. Простете ми ако съм пристрастна.

# 16 10 ян. 2008, 00:27 ч.

Мнения: 5 468

Моето дете и то взе да се сеща вече за такива работи.. и ми вика - "Мамо, ти нали няма да идеш на небето, както ...този, този, този... изрежда тези, за които знае". ..., аз пък я гледам полуухилено, щото се гипсирах от въпроса и й казвам хилейки се - "Ами и аз ще ида там някой ден" ..., но тя категорично го отхвърли - "Не, не, ти няма да идеш, ти си добричка!!!"... и като ме гледа с тези големи копчета Simple Smile

... викам й - "Добре де, няма да ходя".

# 17 10 ян. 2008, 01:44 ч.

София
Мнения: 39 777

Дияна вече само казва "не искам да остаряваш и да умираш".
Онази вечер пък ме успокояваше заради вуйчо ми - "мамо, така става с всички хора".

# 18 10 ян. 2008, 09:41 ч.

Мнения: 1 494

Цитат на: Demetra в ср, 09 яну 2008, 09:36

Цитат на: Как` Сийка в ср, 09 яну 2008, 07:20

"Тревожиш се за моята смърт. Но виж, аз съм жива сега. Тук при теб съм и съм добре. Ти се тревожиш за нещо, което го няма в момента. Значи можеш да пуснеш тревогата да си върви по нейната си пътечка. На теб не ти е нужна сега. А аз съм тук с теб сега и се чувствам щастлива. Радвай се и ти."

Така се опитвам да ги науча чисто практически да почитат това, което е във всеки един момент, каквото и да е. Защото всичките ни проблеми всъщност идват от представите и очакванията ни за нещо си. Едикакво си трябва да бъде едикак си. Е да, ама то не е. И се започва вътрешната драма. И така всички прекарваме живота си в неприемане и в борба с това, което е - защото не отговаря на очакванията и представите, които сме имали. Съсредоточаваме се в получилото се разминаване и изпускаме от поглед всичко, което реално имаме, потопени в проблемите, на това, което нямаме - нереализираното очакване.

Абсолютно съм на вашето мнение. Hug

# 19 10 ян. 2008, 10:42 ч.

София
Мнения: 9 488

Напоследък моята малка дъщеря също се вълнува от тая тема с умирането. Wink

И това е всяка вечер вече. Rolling Eyes

"...да, и като стана аз голяма какичка, ти ще умреш, мамо" -ей, такива ги ръси непрекъснато. Sunglasses

Даже, вчера толкова беше се задълбочила в това, кога аз ще умра, че чак беше си повярвала и се разплака. Та рев, рев -за мама. Няма успокояване. Rolling Eyes

Опитах се да и обяснявам всеки път, че това ще стане, когато тя порасне голяма, и аз тогава ще стана много стара и болна и т.н. и т.н.
Но мине се, не мине и пак подхване: "Мамо, ти ще умреш, ли?"
И ние започваме да го обръщаме вече на смях. Simple Smile

# 20 10 ян. 2008, 10:58 ч.

Мнения: 7 263

Джани децата наистина са много впечатлителни и нежни създания и човек трябва да се отнася с душите им като към най-прекрасното и нежно цвете.
Преди 4-5 години почина бабата на зет ми, те живееха заедно. Племенницата много време след това непрекъснато ни връщаше на тази тема. Също като твоето детенце питаше, разпитваше личеше си че е истински стресирана и уплашена от познанието си за житейския кръговрат.
Децата рядко / да не кажа почти никога/ се сещат за тази тема сами или е поради такъв случай в семейството или някое друго детенце е разказало в Детската градина нещо такова.
Тук обаче и аз съм на мнението на Как"Сийка - че темата трябва да се свежда до възможния мининум постепенно и подкрепям Янита, че трябва да се говори максимално истината във вид смилаем и приемлив за децата разбира се.

# 21 10 ян. 2008, 12:31 ч.

Мнения: 512

"- Мамо, и ти ли ще умреш?
- Да, но след много години, когато стана много стара и болна, а ти ще си голям, ще имаш свои деца и няма да ти е много мъчно за мен.
- И аз ли ще умра, мамо?
- Да, и ти ще умреш, но чак като станеш стар дядо и имаш внучета, и правнучета...
И отклонявах разговора към нещо по-приятно. Например към бъдещите му деца. "

Как`Сийка, това е просто цитат - дума по дума разговорът ми по въпроса със сина ми. Цялото минало лято това беше най-дискутираната тема вкъщи, не знам откъде му влезе в главата ...

Обаче изказването му "Мамо, ами аз може ли да умра с теб, ще те хвана за ръчичката, за да не си самичка на небето?" ме свари по-неподготвена. Направо щях да ревна, думи не намерих в първия момент.
Но обясних, че не става така, първо най-старите и т.н. Което си е чиста заблуда, но не изпитвам угризения, за момента той се успокои като че ли.

Имахме и "смешен" въпрос по темата. Бабата на мъжа ми, която летуваше с нас на Балкана, е на 95 години. И след като Никола изслуша обясненията ми за остаряването, внуците, правнуците е т.н. - идеалните предпоставки за завършване на житейския път, ме попита:
- Мамо, ами баба Нина кога ще умре?

(...тук аз мисля дълбоко, тя в пълния смисъл на думата отговаря на описанията за старост, които съм дала...). Хъм. И докато поема въздух, прааас - втори въпрос:

- Другата седмица ли?

# 22 10 ян. 2008, 12:40 ч.

Мнения: 7 263

ansam - ужассссс - колко е голям сина ти?
Моят малкия е на 6 години и имахме подобен гаф тази година, добре че само аз и мъжът ми го чухме защото празнувахме 95 години - рожден ден на обичната ми баба.
А иначе са много милички душиците и моя малкия само ми повтаря как никога нямало да остарея, защото съм красива и той ме обича Embarassed

Но това за сетен път потвърждава думите на Как"Сийка че децата приемат всичко за чиста монета и трябва да не задълбаваме в обясненията прекалено, защото това ги обърква.

# 23 11 ян. 2008, 16:01 ч.

Мнения: 512

На 4 години и 9 месеца е (той много държи да казваме и месеците Laughing

), но тези разговори си ги водихме лятото, значи към 4 и половина е бил.

# 24 11 ян. 2008, 16:06 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: ansam в пт, 11 яну 2008, 16:01

На 4 години и 9 месеца е (той много държи да казваме и месеците Laughing

), но тези разговори си ги водихме лятото, значи към 4 и половина е бил.

Видях в подписа ти после - абе детска им работа, но трябва да сме наистина внимателни с какво товарим нежните им сърчица!

# 25 11 ян. 2008, 19:06 ч.

Под гъбата
Мнения: 1 457

Джанни, при нас имаше такъв случай също и когато почти 5 годишната ми дъщеря ме попита защо хората отиват на небето и стават звездички ми хрумна да и кажа че новите звезди сменят старите Embarassed

. И тогава последва друго 'А старите къде отиват? - ами на почивка за да могат да се заредят и да светят по силно когато някой друг реши да става звезда.
Това успях да измисля на момента.

# 26 15 ян. 2008, 00:59 ч.

plovdiv
Мнения: 122

Абе мами, вярвайте ми, чета постовете и рева с крокодилски сълзи, позасмивайки се на определени реплики от страна на милите дечица. Това което ме накара да пиша тук е много далеч от темата, но незнам къде да пиша другаде, защото за моето притеснение няма май определено място, (така, че ако модераторите преместят темата няма да се сърдя). Преди повече от 10 години ходих с една приятелка при един дето уж много познавал( сега да ме пита човек , с какъв акъл съм тръгнала, ама лапешка работа). И представете си каза ми- ТИ ЩЕ УМРЕШ МЛАДА!!! Shocked

Какво друго ми е казал не помня, помня само, че от тогава до сега не съм ходила на други "гледачи". Реших, че са пълни глупости и губене на време, ама с годините тези думи все по-често се връщат в главата ми и аз имам чувството, че ако някак не спра да мисля за това ще полудея. И проблема не е в това че аз ще умра, а че ще оставя две дечица без майка!!! Пишейки тези редове сама осъзнавам колко съм откачила за да си мисля такива грозни неща. Явно ме е обзела някаква следродилна депресия, не знам, ама няма и с кой да споделя- ако кажа на мъжа ми, първо ще му стане смешно, после ще се ядоса, а накрая може и да се притесни. На майка ми съвсем не мога да споделя... Да ходя на психиатър ли, що ли? Sad

Преди пет години пак ме беше обзела такава параноя, ама ми мина. Дано и този път да е временно чувство. Опитвам се да си наложа да не мисля за тези глупости, за да не "предизвиквам лошото" ама като прочетох тази тема и много се разстроих. Поне си поревах да ми олекне( слава богу децата спят и тази вечер мъжа ми го няма), та малко ми олекна... Дано не съм ви натоварила вас. А този "гледач" ако можех да го срещна някъде такъв бих му ТУПНАЛА по главата... #2gunfire

# 27 15 ян. 2008, 07:15 ч.

Мнения: 25 651

На колко години си? Кажи си, че вече си стара и си свиркай. Whistling

Ако ти е трудно да се убедиш сама, че вече си прескочила трапа, потърси помощ от специалист. Не е срамно. Grinning

# 28 15 ян. 2008, 07:25 ч.

Мнения: 1 652

При нас темата отдавна е отключена , а е само на 5. Майка ми почина, когато той беше на 1 г. Той много пита за нея./ Няма друга баба./ Разговорите сме ги минали. Обяснила съм всичко с остаряването, отклонявам темата, а той ми казва- чакай, защо не искаш да говориш с мен. Аз вярвам в прераждането и съм обяснила нещата така, както ги разбирам аз. Казала съм истината.
Мисля, че на въпроса - Мамо , какво ще правя като умреш?- трябва да има конкретен отговор. Разбира се, че хората умират, като остареят, но ако се случи докато си малка/малък- ще те гледа- татко, баба, дядо . Децата се страхуват за себе си и това е нормално. Преживяванията на Стеличка ме впечатлиха. Никой не е застрахован.

Liliomfi, ако продължиш да вярваш на оня дето много познавал, ходи на психолог. Аз да ти кажа, на мен какви хубави работи са ми предсказвали- ако се бяха случили - ехей!
А що се отнася до това- ще умреш млада. когато почина брат на дядо ми - на 75 г, една баба, която беше на 90 и кусур и му беше вуйна - плачеше, че той бил много млад и си отивал. Така, че представата за младостта на оня дето много познавал не я знаеш.

# 29 15 ян. 2008, 09:48 ч.

Мнения: 5 647

Преди време малка ми зададе въпрос "Мамо, ти кога ще умреш?" Явно децата много ги вълнува тази тема.

# 30 16 ян. 2008, 08:23 ч.

Мнения: 39

Мили мами,от сибствените си преживявания и възприятия мога да ви посъветвам да действате много деликатно по темата.Когато бях малка баба ми постоянно ме заплашваше,че ще умре и разни такива неща.Изпитвах ужас от смърта,както и сега.Не можех да заспя с часове,за да слушам дали баба ми диша или не.Страхувах се от вероятността майка ми баща ми да умрат.Те много пътуваха,а аз винаги боледувах тежко.Все още се страхувам за близките си и не мога спя спокойно.Това е ужас,който никога няма да ме напусне и ще вгорчава живота ми.

# 31 16 ян. 2008, 08:59 ч.

София
Мнения: 4 867

Цитат

Това е ужас,който никога няма да ме напусне и ще вгорчава живота ми.

Ето затова внушавам на децата си (а и на себе си), че смъртта не е нещо ужасно страшно, което не можем да понесем. Ще ни бъде мъчно, но ще се справим.

# 32 16 ян. 2008, 12:27 ч.

Мнения: 1 494

Цитат на: liliomfi в вт, 15 яну 2008, 00:59

............

За мен в това е "силата" на част от тези хора- внушението. Някои хора по-лесно приемат казаното за вярно. Трябва да се пребориш с това. Но за мен най-ефикасната борба е вътрешната. Peace

Иначе и аз в детството си съм имала страхова относно майка ми. Но мисля, че проблема е излязъл именно от липсата на истински контакт и разговор с нея, а също и от някои казани- волно или неволно нейни реплики...Понякога родителите не си дават сметка как една случайно изпусната реплика, може да се загнезди в душата на по-чувствителното дете...

# 33 16 ян. 2008, 13:12 ч.

дядовата ръкавичка
Мнения: 3 941

Цитат на: abigale в ср, 16 яну 2008, 12:27

Цитат на: liliomfi в вт, 15 яну 2008, 00:59

............

...Понякога родителите не си дават сметка как една случайно изпусната реплика, може да се загнезди в душата на по-чувствителното дете...

Абсолютно. И досега чувам гласа на лудата си майка: "Който ходи с един чорап, майка му ще умре" #Crazy

, и много внимавам дали съм с два чорапа.

А относно въпросите за смъртта, ние сме на фаза - Какво се случва след това? От всички теории, на децата май най-много им се услажда тази за прераждането и разговорите сега са в духа: "Нали когато се родим другия път Wink

, пак ще живеем заедно ...".
Не твърдя, че това е правилния вариант /аз съм абсолютен атеист/, но на този етап, децата сами са си го избрали.

# 34 16 ян. 2008, 14:49 ч.

Мнения: 3 886

Цитат на: Как` Сийка в ср, 09 яну 2008, 07:20

Това е имоем нение

# 35 16 ян. 2008, 23:20 ч.

Цитат

Преди повече от 10 години ходих с една приятелка при един дето уж много познавал( сега да ме пита човек , с какъв акъл съм тръгнала, ама лапешка работа). И представете си каза ми- ТИ ЩЕ УМРЕШ МЛАДА!!!

Знам, че на моята прабаба една гледачка и казала, че ще умре на връх Великден. Тя била на 20-30 години тогава. Това така силно я уплашило, че до края на живота си преди всеки Великден се стягаше за умиралка. Умря на 83 години- ноември месец, лека и пръст...
Тези дето така смело заявяват разни неща обикновено са пълни шарлатани... Тъй че - горе главата!

# 36 17 ян. 2008, 09:34 ч.

Мнения: 32

И аз ходих на гледачка, но насън и тя ми каза , че ще умра от рак на 35 год. (пред 2 год.) Като се уплаших, като почнах едно ходене по доктори да се изследвам дали ми има нещо - направо щях да откача. Мъжът ми се смая какво да ме прави и как да ми докаже, че това е само сън. Като дойде 35 годишнина нищо не се случи и се поуспокоих. Майка ми се самоуби, когато бях на 7 год. и знам какво е да ти липсва майчина ласка. Затова се моля да съм жива и здрава да си отгледам детенцето,което толкова много обичам.

# 37 17 ян. 2008, 11:08 ч.

в здрача
Мнения: 2 208

Цитат на: liliomfi в вт, 15 яну 2008, 00:59

Какво друго ми е казал не помня, помня само, че от тогава до сега не съм ходила на други "гледачи".

Парички взе ли ти? Ако да - пиши в графа загуба предсказанието му и го забрави. Аз също много познавам - всички, които познавам могат да го потвърдят и ти казвам, че няма да умреш млада!

# 38 17 ян. 2008, 14:19 ч.

Мнения: 1 044

Цитат на: Tsv в чт, 17 яну 2008, 11:08

Цитат на: liliomfi в вт, 15 яну 2008, 00:59

Какво друго ми е казал не помня, помня само, че от тогава до сега не съм ходила на други "гледачи".

Това пак е нищо. На мен една супер врачка ми предрече, че ще се омъжа за алкохолик, че и румънец при това и до две години от свадбата, ще катастрофираме с кола и ще умрем, защото той ще е пиян Laughing

Дълго време питах момчетата от къде са и пият ли Laughing

Минаха 15 години от тогава, но румънецът така и не се появи.
Аз избягвам темата за смъртта-в приказките, във филмчетата и т.н. Просто не говоря за това и чакам да пораснем

# 39 17 ян. 2008, 17:31 ч.

plovdiv
Мнения: 122

така е бе момичета, и аз имам много приятелки на които са казвали разни щуротии, и нищо от това не се е случило, ама чак пък да кажеш на някой че ще умре скоро ми се струва прекалено дръзко. Аз самата осъзнавам колко е глупаво от моя страна да се вързвам на онзи глупак, но явно в това отношение съм по-лабилна. И то пак повтарям- заради децата. Всяка майка се надява и живее с мисълта да види децата си пораснали, успели в живота, щастливо омъжени и т.н. Тогава идва удовлетворението от живота. Поне така аз го разбирам. Моята дъщеря слава богу не прилича на мен . Преди година почина баща ми. Много ми беше трудно да й кажа (тя беше тогава на 6г.), защото тя много го обичаше. Реших да и взема една плюшена играчка и и казах , че дядо е отишъл на небето и повече няма да може да го вижда. За това й е оставил тази играчка, за да си спомня за него. И когато й домъчнее да поглежда към звездите, защото той е една от тях и да му помаха с ръчичка. Тя го прие съвсем спокойно, даже каза: Поне няма да е самотен там, защото чичо Жан ще го чака (един наш много близък приятел, който също почина). Даже ще са много смешни, защото ще са им пораснали крилца! Grinning

Тогава разбрах, че децата, може би защото знаят по-малко за живота все още, приемат всичко по лесно и си го обясняват по-простичко, така , че да е разбираемо за тях. Със годините се вкопчваме в живота, заобикаляме се с приятели и близки, с които ни става все по-трудно да се разделим.
А на тебе Tsv благодаря ти, за куража, както и на останалите момичета, които се опитвате да ми подадете ръка!

# 40 23 ян. 2008, 22:23 ч.

Мнения: 1 404

Ами извинявам се ако заглавието е стряскащо,не можах да го формулирам по-меко.Преди няколко дни Ния ме изненада(очаквах въпроса към петата година)-"Мамо,ти кога ще умреш?"Обясних накратко,че никой не знае,надявам се да не е скоро и тя млъкна.После разбрах,че с детегледачката нещо са говорили,тя и обяснявала,че първо умират родителите,после децата.Помолих жената да остави подобни теми на мен и мислех въпроса за приключен.Тая вечер обаче,докато се унасяше,Ния се разплака,започна да ме прегръща и да повтаря,че не иска да умирам,че ще умре заедно с мен,като умра ще ме търси навсякъде,ще моли Дядо Господ да ме върне...много зловещо стана,но така се и почуствах.Едва я успокоих,вече и аз не знам какво говорих.Тя твърди,че баба Дори(детегледачката) така казала-мама ще умре скоро.Предполагам,че е недоразбрала нещо или си фантазира,иначе трябва да се замисля за психичното равновесие на жената.Но въпросът ми е-какво да обяснавам?Да излъжа?Да отклоня темата?
Извинявам се ако темата е била разисквана,но нищо не намерих с търсачката.

# 41 23 ян. 2008, 22:34 ч.

Мнения: 2 722

Биби, не дочакват петата година /не щат да се водят по нашия график тези деца/
Не мога да ти помогна със съвет, защото ние сме стигнали за сега до - ако се разболееш ще умреш /само констатация/, на която отговорих че не всеки който се разболее умира. Слава богу за момента не продължи по темата, но веднъж влязла в съзнанието му, със сигурност ще доведе до следващия въпрос зададен "от упор". Теоретично си мисля за опростен омекотен честен отговор, ясно и лаконично на зададения въпрос. Според мен са още малки за дълги обяснения.

# 42 23 ян. 2008, 22:40 ч.

Мнения: 1 404

Мдаа,а аз се оплетох точно в дълги обяснения.То и избор нямах-Ния повтаряше като латерна-не искам да умираш сега,не искам никога,искам заедно да умрем.Направо шах и мат.

# 43 23 ян. 2008, 22:42 ч.

Мнения: 200

Не знам кога ще ми се наложи да отговарям на такива въпроси. Бих и обяснила, че всички сме хора и рано или късно всички умират, но трябва да сме спокоини, защото след смъртта се срещаме на друго по хубаво място. Според мен важното за детето след такъв разговор е не да разбере какво е смъртта (за това има време)а да се успокои и постепенно да забрави за тези притеснения. Просто бих казала, че родителите не умират лесно и че мама и тати няма да умрат скоро, живи са, здрави са и всичко е наред. А бабата гледачка - изрично бих и забранила да говори на тази тема.

# 44 23 ян. 2008, 22:48 ч.

Мнения: 2 722

При нас умирането като факт си го донесе от градината, после му го повтори един племенник.
Били, ясно ми е, че си се оплела в стремежа си да намериш верния отговор. А колкото повече обясняваш, толкова повече и се мъти главата и се оплитат нещата.
Аз поне съм сигурна че няма да се оплета като пиле в кълчища, защото вече минах /еднократно за сега/ пред доста по трудния въпрос - аз в твоя корем ли съм бил - аз отговорих учудващо хладнокръвно и лаконично на въпроса.
Някъде съм чела, че няма как да дадем верния отговор, докато не разберем какво точно пита детето, и понеже нашите мисли витаят в друга посока и обема информация която носим е по-голям сме склонни да заливаме децата с порой от ненужна за момента информация.

# 45 23 ян. 2008, 23:00 ч.

Мнения: 1 404

Moyra, обяснявах аз за това по-хубаво място ама тя иска да и обещая,че ще отидем едновременно Confused

Ми не знам,от суеверие ли какво,ама не обещах.Пита как ще се намерим на небето,ами ако не се понаем,ами ако аз умра докато тя е малка,кой ще я доведе после на небето,ами какво ще прави докато дойде време да идва?
Mama_Galia_66 ,точно това е проблемът-тя не пита ами иска някаво невъзможно обещание.Другия път ако така ме притисне ще взема да обещая вече.

# 46 23 ян. 2008, 23:03 ч.

Мнения: 2 722

Били, в друга тема четох съвет за отвличане на вниманието за неща от бъдещето с наблягане на позитиви от настоящето /леле, умни писания/
По ясно - кажи й, че за умиране е много рано да се говори, ехе, никой не знае кога ще се умре, ама това е толкова далече във времето, че по-добре да си направите снежния човек на двора преди да завиеш вкусните палачинки, че и утре имате да купувате подарък за рождения ден на...
Нещо такова.
Или и кажи че вие няма и двете да умирате, докато не остареете толкова, че да станете малки дребни като точици, и да можете да минавате прави под табуретката.
Ако помогне, моля сподели. Peace

# 47 23 ян. 2008, 23:07 ч.

Мнения: 1 404

Страхотни идеи,благодаря ти много Hug

Особено това с точиците-направо ме очарова.Обещавам да докладвам резултата.

# 48 23 ян. 2008, 23:18 ч.

Мнения: 959

Вili ,и ние сме в същото положение.Постоянно в игрите му,умират играчките.Щом го каже и става тъжен.
За капак на всичко преди няколко дни ме попита"мамо,аз кога ще умра?",направо се панирах,на объркването ми той продължи с настоянане "КАЖИ ДЕ, КАЖИ".Напрво не знам какво да му обяснявам вече.
Казах му че,това няма да се случи скоро че, трябва много да остарееме т.н. Превърнало му се е фикс идея.
Не знам какво да те посъветвам ooooh!

Ще следя темата. Peace

# 49 24 ян. 2008, 00:56 ч.

Мнения: 200

Ох тази детска, какво ли се учудвам, че дъщеря ми насочва показалците на двете си ръце към мен и ме стреля ПА-ПА. #2gunfire

А категоричността не помага ли? Няма да умираме и толкова. Опитвам се да си припомня какво са ми обяснявали нашите. Единствено си спомням думите Никой няма да умира. Явно много са ме били облъчили, защото до последно вярвах , че наистина никой няма да умира. newsm78

# 50 24 ян. 2008, 08:13 ч.

Мнения: 1 404

moyra ,аз не съм и казвала,че никой няма да умира.Имам чуство,че точно това иска да чуе,но...откъде да знам,ако после се случи,пък аз съм и обещала..ох,не знам,много филми съм гледала.

# 51 24 ян. 2008, 08:15 ч.

София
Мнения: 62 595

Когато бяха много малки изобщо не са ме питали за смъртта. Предполагам, че е защото ходиха съвсем малко време на градина и не са обсъждали с други деца тази тема. Слава Богу, не им се беше случвало да се сблъскат с нея в семейството. По-късно не сме си говорили целенасочено, но знаят, че всичко живо, включително и хората умират. Преди 1-2 години ме питаха какво става човек като умре. Реших, че на 7-8 години са достатъчно големи, за да бъда откровена с тях. Казах им, че всъщност никой не знае, но хората са любопитни и като не знаят нещо с точност, започват да измислят варианти. И им разказах за двете най-разпространени гледни точки - че в единия случай просто се умира и край, и че според религиите има живот след смърттта. След тези разяснения изгубиха интерес към темата, като че ли получиха всичко, което ги интересуваше и дотук приключихме. Може да се каже, че безболезнено обсъдихме темата.

# 52 24 ян. 2008, 15:14 ч.

Мнения: 1 404

Янита е обяснила много добре опасенията ми от обещания,които не мога да изпълня.При дъщеря ми притеснението не е в това какво става после,кой ще се грижи за нея,а че няма да си отидем заедно.Довечера ако пак ме приклещи,ще действам с метода на Mama_Galia_66 и Demetra
liliomfi ,просто си кажи,че не вярваш.Една гледачка,която на други "всичко познава" ми каза,че ще имам две момчета(имам дъщеря обаче) и че ще се омъжа в Австралия Mr. Green

# 53 24 ян. 2008, 17:13 ч.

София
Мнения: 62 595

Подозирам, че изобщо не им е минавало през ум, че може някой от нас да умре. Явно ни смятат за безсмъртни.

# 54 25 ян. 2008, 07:56 ч.

Мнения: 605

А пък аз след като съм отговаряла на въпросите за смъртта на дъщеря ми /4г./ - най общо, че всички умираме, когато остареем и тялото ни стане болно и изморено и че никой не знае какво става СЛЕД това, снощи ме завари неподготвена, като ми каза, че госпожата й казала, че има лекарство /от което следваше, че няма да умрем?/. Отговорих, че госпожата се е объркала и че хората се опитват да създадат такова лекарство, но още не е открито и въпросите приключиха. Но очаквм скоро пак да пита.
А миналата седмица баща й /незнам защо/ й казал, че след като умрем се раждаме като друг човек, прераждаме. И пак се обяснявахме, че тъй като никой не знае какво става след това, различните хора вярват в различни неща. Не й стана много ясно май, но засега спря да пита.

# 55 25 ян. 2008, 08:10 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте мами-страхът от смъртта е период от детското развитие.Не се притеснявайте да говорите за това с децата си-премълчаването не дава добри резултати.Обикновенно родителите премълчават от притеснение,от собствени страхове,от неловкост.Добре е на детето да се каже истината-според възрастта.Да кажеш на дете,че дядо му е заспал-може да доведе до проблеми със съня при детето.Детето е част от семейството и то не трябва да бъде изолирано от радостите и мъките на това семейство.
Ето една статия,която ще бъде полезна
http://bglog.net/psychology/11945

# 56 25 ян. 2008, 14:14 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Вероника-психолог в пт, 25 яну 2008, 08:10

.Детето е част от семейството и то не трябва да бъде изолирано от радостите и мъките на това семейство.

Ох, най-после трезва мисъл.

# 57 4 фев. 2008, 18:25 ч.

plovdiv
Мнения: 122

аз май съм била точно от този тип деца, за които споменава Вероника. Спомням си, когато бях на 5 или 6 годинки ме беше обхванал ужасен страх, че майка ми ще умре и аз ще остана сама. Разревах се но не намерих сили да и кажа какво си мисля. (явно ме е било страх дори да го изрека) и на въпроса "защо плачеш" си спомням , че само казах "защото те обичам" . При което тя започна да се смее, дойде и ме гушна, успокои ме. Така и не повдигнах въпроса за смърта повече. Но и до сега ми е останала в спомените тази случка. Скоро си мислих дали и моята дъщеря няма да ме попита нещо такова и как да отговоря. Но Тя може би си има изградена някаква философия за това, защото скоро като почина дядо и тя прие много спокойно всичко, за моя много голяма изненада (аз май писах нещо по-горе за тази случка). И сега си мисля дали пък и тя от неудобство не ме пита нищо? Нормално ли е да не пита, защото тя със сигурност знае нещо? Дали аз да не започна темата деликатно, и да изясним въпроса ако нещо я притеснява? Не искам и тя като мене да си носи въпросите години наред , докато порасне и сама разбере всичко за смърта. Или да не зачеквам темата зорлен? newsm78

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: