Вкарвам се в лош филм.Свалете ме на земята

Пати,точно аз мила не бих могла да и помогна ,мога само да те  много,много силно!!!

Аз, мила, аз правех такива щуротии.
Само дето моето БНД винаги се е държал много добре с мен и от това след това се сдухвах още повече и повече.
Все очаквах големия жест, разкаянието, желанието да е с мен - нъцки.
И не можех да спра, защото се оправдавах пред себе си, че го правя за детето.
Много е ужасна тази ситуация, само мога да ти кажа СПРИ да си го причиняваш, СПРИ да го търсиш, сложи чертата. Направи нещо символично, което да сложи точката за теб - не знам и аз какво, ти помисли за нещо.
Аз не издържах и един ден просто му казах всичко - тогава писах тук за това. Казах му, че не можем да сме приятели и да се виждаме така, че още имам чувства и ми е тежко и не мога повече така, а и така не давам шанс на никой друг да достигне до мен. Чувствах се ужасно като му го казвах, чувствах, че му поднасям победата на тепсия (да ме пита човек каква победа, ама пусти акъл ...).
Това обаче ми подейства много пречистващо, чудесно ... Не веднага, но след седмица-две започна да действа, започна да се разчупва магията.
Сега спокойно се виждаме и си говорим, кифлата все още е забранена тема и нямам никакво желание да слушам за нея, но както му казах днес - ако скъсат и после тръгне с друга, която не е била повода да се разделим - може да си споделя с мен 

Аааа - изобщо няма да те разубеждавам - давай смело Гмуркай се надолу към низините на самочувствието си... Като стигнеш дъното - ще тръгнеш нагоре. 

Гадното е само после като си се оправила и си спомняш...

Даже тема щях да пускам наскоро: Дали ви е яд на себе си като си спомните какви глупости сте правили, за да задърбите/върнете някой ЕРД.

Съжалявам,Patricia,сигурно празниците са причина да се вкараш в този филм дето си го гледала.Незнам какво да ти кажа,ние сме разделени отскоро и в мен бушуват чувства като"само да ме доближиш,и ще те гръмна".Някои казват да ги забравим,даже да не ги мразим,обаче аз се страхувам да забравя,стахувам се че и аз като теб мога да реша да гледам още веднъж този филм.Не го искам обратно в живота си,не искам да го чувам,неискам да го виждам.Неискам да забравя,току виж съм му доверила още веднъж най-важните си неща.Мразя предателството,неискам да ме предадат още веднъж.Преди дни дойде свекърва ми и каза "той ще се опомни,най-късно до една година" и аз казах "И какво правим".Прощаваме,и продължаваме оттам където сме спрели,не благодаря.Опомнен,изтрезнял и същия филм отново.Пати това е нашия живот,не можем още веднъж да направим същата грешка.Сега ме предаде и смятам че вината е негова,но ако още веднъж го допусна значи съм една не толкова голяма блатна птица.Прегръщам те!

Иса, и аз това мислех да й кажа първо, ама като я гледам как е тръгнала, няма да й остане една здрава клетка в тялото, докато го стигне това дъно  

Пати,аз затова и не го виждам нашият БОКЛУЧЕЦ не ,че той е пойскал де.
Ама ако го видя и после ще има спомени и какво ли не още там.....
Така като не се виждаме майе по-добре,ама поне Мария да я искаше ...
Ама нищо ,той Господ гледа и не забравя,забавя но......не забрявя!!!!!!

Eх, този филм е много популярен май .

Аз също си го пускам от време на време... Но си знам, ще мине, време е нужно. Смяна на обстановката, на средата, постепенно животът ни се променя и изведнъж ще се окаже, че в него просто няма място за онзи, който преди е заемал централна позиция. Отдавам се на тези моментни желания да се моля, да убеждавам, да се надявам, за мен те са неизбежна фаза от раздялата, помагат ми да се освободя от емоциите си, абе олеква ми като се разочаровам и се нарева едно хубаво... Не можах да го обясня, ама 

Всички те разбрахме Хъни

Бърди,няма да остане ,но така още повече се съсипвам,безмисленно и го осъзнавам.
Иса е абсолютно права !
Затова ви помолих-бъдете безпощадни.
А по идея на Иса,нека ако някой е правил какво ли не ,за да върне някое говедо,да го сподели... Мен ме е срам дори от себе си ,ама ,ето на споделих го и с вас

Честно, не знам какво да ти  кажа, освен че ако сама не се изтеглиш за косата, няма кой друг.. ние можем само да подвикваме от страни.....За простотии -правила съм и то  големи и нямам никакво намерение да си ги спомням, да не говорим да ги разкажа...отиде ми  облика тогава

Това ми беше харесало, запомних си го за всеки случай, ако пак се набутам в някой филм...   Сори, че е малко дълго, ама ми се струва добре казано    

 Етикет на... раздялата

Независимо дали вие “зарязвате” някого или вас ви “зарязват”, придържайте се към правилата, за да намалите болката.
Може да е клише, но е истина: раздялата винаги боли. Независимо от това, кой е инициаторът, раздялата е болезнен опит, който не се забравя лесно.
Млад или стар, мъж или жена, известна личност или средностатистически човек, в някакъв етап от живота си всеки преминава през това. И винаги осъзнаването, че някой не иска повече да бъде с теб, е като горчив хап, труден за преглъщане.
Има ли начин болката да бъде по-малко мъчителна? Може би ще го откриете в този материал.

       Болката не е еднаква
Въпреки че раздялата е емоционално трудна за всяка от страните, по-големия товар обикновено пада върху изоставения.
Много по-лесно е да бъдеш този, който слага край, въпреки че това може да създава неприятно усещане за момента. Някои се чувстват дори така, като че ли вършат най-ужасното нещо в живота си. Същевременно обаче, когато “отрежеш” някой, независимо колко е трудно, има и едно усещане на облекчение. Когато нещо е твое собствено решение, е много по-лесно да продължиш напред.
За изоставения обаче нещата никога не са лесни. Да получиш обяснение от някой, на когото държиш, че той би предпочел да е с друг или сам, но не и с теб, наистина действа смазващо на самочувствието. Бързо лечение няма, но пък и диагнозата не е фатална. Една раздяла не означава, че някой е обречен на доживотна несподелена любов.
Има създадени няколко формули за това, колко точно трае възстановяването: 6 месеца за всяка от годините, прекарани заедно; два пъти времето на връзката; половината на периода, през който сте били заедно... Истината е, че времето, необходимо за възстановяване, е различно за всеки и включва редица фактори – възрастта, колко време сте били заедно, колко сериозна е била връзката и др.
          Как да преживеем раздялата
Да бъдеш отхвърлен е разтърсващо събитие, равняващо се на земетресение. Изживейте го. Отдайте се на болката за седмица (максимум две). Блъскайте стената, преяждайте, напийте се до умопомрачение, гледайте сапунки и ревете, ревете още - на рамото на приятели, особено такива, които са съгласни с вашето мнение за онзи тип, който ви е изоставил, пак се напийте, обмислете смяна на сексуалната ориентация или безразборен секс, напийте се отново. Седмица, нали запомнихте?
Срежете нишката. Колкото и да се изкушавате да разговаряте с бившия, недейте. Сега не е времето да се занимавате с него. Запазете мълчание и се превърнете в бучка лед.
Мислете за него негативно. Не гледайте назад към миналото с розови очила и не се самонаказвайте с мисли къде сте сбъркала. Кажете на всички, че е било взаимно решение, въпреки че не е така.
Започнете да правите всичко онова, което сте отлагала. Запишете се на курс по... нещо, например аржентинско танго. Стартирайте политически блог. Извадете си велосипеда от мазето.

Лесно да се каже, трудно да се спази...

А при мен са нужни сто пъти повече усилия, защото все още живеем заедно. А и моят е от породата на спокойните, нежни, любвеобвилни, но инатливи мъже, които те прегръщат нежно, поглеждат те в очите и прошепват: "Съжалявам, скъпа, изгубих чувствата си".  С което просто те приканват да избухнеш в сълзи, да се хвърлиш в краката му и да му обясниш какви огромни жертви си готова да направиш, за да остане при теб. Изкушението е голямо
Да плачеш ли или да се смееш, вече незнам...

За съжаление ще потвърдя мнението на Иса - едва когато удариш дъното, ще успееш да се изтласкаш и да заплуваш нагоре. При мен поне беше така и трябва да ти кажа че става въпрос за една твърде дълга и болезнена епопея. Да, накрая преболедувах мазохистичната си любов към тоя хубостник (моя бивш), ама с цената на много опропастени години и редящи се едно след друго все по-горчиви разочарования.

Според психолозите има три фази на преодоляване на загубата на любим човек:
1. Фаза на отричането - когато просто не сме в състояние да понесем истината и защитната реакция на психиката ни е да отхвърля действителността, заменяйки я с някакви илюзорни представи. Ти, скъпа, до колкото виждам си в тази фаза (макар и да имаш рационални проблясъци)
2. Фаза на гнева - вече картинката на реалността се е избистрила в съзнанието ни и се чувстваме жестоко онеправдани, иде ни да викаме, чупим и т.н. Е, тази фаза не е много градивна за личността ти, но ти пожелавам по-скоро да преминеш в нея, щото е 100 пъти за предпочитане пред първата.
3. Фаза на приемането - когато сме се справили с всички емоции, оцелели сме и вече сме готови да продължим напред.

Така че, мила Пати, вземай лъжицата, щото голяма попара те чака да я изсърбаш Но пък само от теб зависи колко бързо ще се справиш. Горе главата и я дръж обърната само напред, не се изкушавай да поглеждаш през рамо!

Мила Пати,ти си знаеш кой от двама ви е сложил чертата всъщност. Така или иначе насила хубост не става, да не говорим с смс-и с пожелание за здраве и тем подобни подмазвачески жестове-ако въобще се получи някакъв ефект,то той ще е обратен (изключение правят поздравите за някой голям празник). Човекът ако иска да е с теб,ще бъде с теб,ако не иска колкото и да му се умилкваш работата няма да стане, не си хаби усилията,само ще се чувстваш още по-унижена. Трябва да приемеш реалността. Това,което можеш да направиш,за да дадеш някакъв шанс на отношенията ви, е да се държиш просто приятелски (както с всички останали твои приятели), без демонстрации на голяма любов - явно за него тя е в миналото (поне за момента) и усилията ти ще бъдат напразни и болезнени за теб (както ги и описваш). Ако той иска да е с теб,повярвай ми ще ти го покаже рано или късно... Само гледай да не го чакаш твърде дълго! Това е накратко съветът ми,основаващ се на многобройни наблюдения на реалността и собствен опит. И не се поддавай на илюзията ,че по-добър или поне толкова добър като него няма да намериш... По-добре ужасен край,отколкото ужас без край!
В момента ти преживяваш и изпитваш нещо съвсем обичайно,не знам дали има човек на тази Земя,който да не го е изпитал? Пожелавам ти бързо да изплуваш от морето на емоциите и никога повече да не се унижаваш пред който и да било мъж! Мъжете трябва да ухажват жените,не ние тях! Къде отидоха традициите? Защо ги разглезихме толкова тия мъже, защо се доверяваме на разни лъжливи мухльовци   В миналото тези болезнени раздели ги е нямало-хората са се женили веднъж завинаги и не са си губили повече времето и нервите с разни срещи и раздели...

blondy-mamma , само да добавя, че между отричането и гнева идва депресията - най-страшното е да не останем там, а да додрапаме до следващата фаза.
Според мен Пати е в нея и не може да издрапа напред. Универсални рецепти за съжаление няма, иначе нямаше да е толкова трудно.

И аз съм там Бърди,там при Пати

Бърди,да бъдем по-точни фазите са : отричане-тняв-пазарлък-депресия(отчаяние) и приемане.
До сега се ровя из разни психично-здравни сайтове
White Magic ,може би не си запозната,най-големия парадокс е ,че аз сложих края,но явно тайно надявайки се той да разбере какво е станало и да има някаква промяна-грешка от моя страна.Най-вероятно съм разчитала на промените му при предишни конфликти,когато е осъзнавал,че ще ме загуби,ако продължава така.Отдавна трябваше да отрежа тотално всичко и да затворя страницата.Минах през ада,не виждам смисъл да продължавам.А приятелство в тази ситуация е абсолютно невъзможно
Вбесих се като го видях,с новите катове дрехи,н-ти на брой нов телефон....в дупка е иначе боклучеца,страда (Саве,плагиатствам,но много ми хареса,звучно е.Като сволач)

Ами Пати,то понеже боклука си е боклук -голяма работа е (нали знаеш проблема тук с нашия),че чак в Пловдив си го караме
Та боклучец е по-нищожно и от боклук,а те са именно такива -боклучец.
Споко,давам ти авторски права

Пати, точно така са фазите, пазарлъка го прескочих, защото ми обясниха, че той по-скоро се проявява като почине близтк човек.
Как си днес?

Опитвам се да скокна във фазата приемане,в която бях,ама що така се върнах обратно в депресията,а не в гнева
Може би Джали ще успее да даде някакъв отговор на този парадокс ,единия от отговорите,че не съм като нормалните хора си го знам

Е,не си само ти бе Пати  и аз ,и аз.....

Пати, защото това е част от процеса - назад-напред ...
Нормално е.

Пати, здравей, мила! Сега видях темата ти. Напълно те разбирам, и аз съм правила гранде простотии заради разни ЕРД-та в миналото - точно както ти пишеш! Сега ме е доста срам като се сетя, затова няма да разказвам! А колкото до твоя ЕРД - с новите дрехи и усмивка - просто това си е защитна реакция от типа "Аз съм готин, готин, готин, няма по-голям от мене пич!" както се пее в една реклама!
Пати, преди време Джали беше писала, че такова поведение се наричало фиксация в проблема или нещо подобно - идеализирайки миналото смяташ, че има надежда и в бъдеще с този човек....ама обикновено няма. Затова направи и ти като него - обнови гардероб, мисли, чувства, изхвърли старото и пълен напред! А когато ти се прииска да се видиш пак с него - супернеотразима да се направиш....но все пак гледай по-рядко да го правиш понеже е съсипващо....А Иса е права - като се стигне дъното на себеунижението се отлепя нагоре....Ама недей много дълго да копаеш надолу, моля моля...Дано новата година да ти донесе peace of mind!

Ох, от снощи се мъча  да изровя от старите теми една дето бях пускала... Някой ако се сети и даде линк ... бях го копнала от един чужд форум , но тогава много се смяхме... беше нещо за какво правим когато коня, който яздим умре.......Исках да те разсмея.....
Виж сега,  като те слушам така си мисля.... ти си сложила края, като си очаквала той да се промени, да ама този път той  е приел радзялата и ти сега не можеш да се помириш... за това и фазите не си  вървят много, много по реда..........Понеже ти не просто трябва да преживееш раздялата, ти трябва да преживееш, че този човек е приел да те загуби.....А това е силно сриващо егото ни занимание....
Не знам как да те утеша, ако ти не поискаш да бъдеш утешена.....
Задай си въпроса- съжаляваш ли на емоционално ниво, че си казала край, ако можеше сега да се върнеш назад, пак ли щеше да го направиш....... може би там някъде е ключа към изтласкването нагоре....

Ето я темата: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=137203.0

Стън, блаодаря тъкмо и аз успях да го изровя:))

Мда,май нещо такова ще да е
Иначе стратегията я избрах и слязох от умрелия кон,ама дали не побързах със слизането,преди да направя опити за съживяване
Но може би като мине известен период,човек по-бързо зобравя лошото и е склонен да се фокусира и да идеализира хубавите неща.Като се прибави ритъма:работа-в къщи-работа и положението става си..........а
Е,каквото и да е станалото е станало,връщане назад няма.
От днес съм в примирението,от легло на легло,детето се мотае...за магазин сили-нъц.Отивам поне една мусака да сготвя
Хайде,весели разници,особенно на тези,които стягат куфарите вече