Големият син родих на 26 г., след като бях завършила и вече работех. След него не мислех за второто дете. Но... Правилно казват някои от момичетата: трябва да узрееш. Осъзнах, че не трябва да оставам с едно дете, че това е призванието ми и на 33 г. родих малкия си син. Не смятам, че съм била стара за това. Важното е състоянието на духа, а мисля, че съм млада по дух. Аз съм една щастлива майка с прекрасни деца! Пожелавам на всички жени да изпитат това чувство!!!
- Публикувана: 25 дек. 2007, 01:04 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2008, 00:25 ч.
На колко години родихте детето/децата си?
Аз родих като студентка - на 22. Следвах електронна техника, доста тежко учене и се наложи да прекъсна една година, защото нямам родители, а съпругът ми замина да работи в чужбина....а бяха и трудни в икономическо отношение години.......но се справих отлично и с дете (съвсем сама!!!) и с образование. После 6 години изкарах в следване по финанси и работене и правене на кариера....сега понеже дъщеря ми е голяма съм страшно доволна - на един акъл сме всичките - аз , тя и баща й:))) Много е приятно да си близък приятел с детето си! Съжалявам, че не родих още едно, но виждам тука мами на 40 години като мен, пък с бебоци и че зачудвам, че не е лоша идеята - само и дъщеря ми да не се забърза като мен - че после ще питат кое кое е:))). Та съветът ми, произлизащ от опита ми е, че няма нищо страшно и щом едно дете е вече на път, Господ никога не оставя някого без закрила.
ами трудно е с много дини под една мишница... В това няма спор.
Но при мотивация и амбиция - става. Макар, че едното от 2-те (следване и бебе) определено ще е ощетено.
Към авторката:
Когато узрееш за идеята, всичко ще се нереди. Ти ще усетиш, че си готова за майка... няма да чакаш на форума, за да го осъзнаеш.
Родих 1г. след като завърших. И съм щастлива, че така стана. Била съм отдадена на 100% на заниманието, с което в онзи миг съм била заангажирана. Все пак е добре, 1-вото дете да е родено на 20+г. Не, че има нещо лошо да е на 30-сет + или 40-сет +...
Но това ми е теорията.
Но при мотивация и амбиция - става. Макар, че едното от 2-те (следване и бебе) определено ще е ощетено.
Към авторката:
Когато узрееш за идеята, всичко ще се нереди. Ти ще усетиш, че си готова за майка... няма да чакаш на форума, за да го осъзнаеш.
Родих 1г. след като завърших. И съм щастлива, че така стана. Била съм отдадена на 100% на заниманието, с което в онзи миг съм била заангажирана. Все пак е добре, 1-вото дете да е родено на 20+г. Не, че има нещо лошо да е на 30-сет + или 40-сет +...
Но това ми е теорията.
Първата девойка я родих на 26, а втората на 28 години. Всичко при мене се нареди идеално - учене, работа и т.н. Нещата бяха последователни. Сега ми е малко трудно, но някак си се оправяме. Успокоява ме мисълта, че толкова голям зор ще има само още 2-3 години, а после ще е хубаво, че са с малка разлика. Дано...
Възхищавам се на всички майки с 3 деца!!! За това се иска страхотен кураж и сили!!!
Възхищавам се на всички майки с 3 деца!!! За това се иска страхотен кураж и сили!!!
Иска ми се да кажа на 22...но за това трябват двама 
Студентка съм поселдна година, завършвам, не знам дали бих се справила с учене, работа и бебенце докато следвам, но щом има хора, които успяват сигурно не е невъзможно. Според мен не бива и да се чака толкова , това да свършиш онова да свършиш...винаги ще има какво още да се направи за да си уж по-готов, а в крайна сметка времето си лети. Кой когато се чуства психически готов, тогава, освен ако няма изненади разбира се
Студентка съм поселдна година, завършвам, не знам дали бих се справила с учене, работа и бебенце докато следвам, но щом има хора, които успяват сигурно не е невъзможно. Според мен не бива и да се чака толкова , това да свършиш онова да свършиш...винаги ще има какво още да се направи за да си уж по-готов, а в крайна сметка времето си лети. Кой когато се чуства психически готов, тогава, освен ако няма изненади разбира се