Въпрос от мъж

Амии,какво да ти кажа,аз мисля,че не са много майките на последък които искат да раждат без упойка,аз раждах нормално с епидурална и съм страшно доволна 

Защо не пробваш да питаш жена ти директно? Всеки си има свои мотиви.

Аз раждах нормално с епидурална и ... умирах то болка въпреки упойката. Не мисля че упойката носи рискове, но ако е много наближил момента за раждане и разкритието е към 8 см знам че не слагат, защото ще забави раждането. А и аз в интерес на истината си мислех че искам да раждам без упойка... защото ме бе страх от интервенции в гръбначния ми стълб, но ... доста бързо се престраших; не ми се мисли какво щеше да е без упойка.

Различни жени, различни желания. Някои жени просто искат да изживеят момента, да родят детето си, без никакви упойки и болкоуспокояващи. Това е чувство, което нито един мъж не би могал да разбере / не се обиждай /.Аз обаче не съм от тези жени, родих секцио с епидурална упойка и смятам, ако имам второ дете, дай боже, да родя пак така. Всичко е въпрос на личен избор.

Как да питам - тя милата не знае за какво става дума - първо и е. Освен това има залитания към планово секцио - нещо отшумяват напоследък, та реших да питам и за нормалното раждане.
Не че разбирам, ама секциото ми звучи като една нелека коремна операция, а може пък да роди и лесно  - дай боже !!!

Да изживеят мига пълноценно. Поне това аз съм срещала като обяснение.

При нормално раждане не винаги слагат упойка, дори жената да има желание, решението е на екипа, понякога просто не им се занимава или нямат под ръка анестезиолог и казват, че е късно, дори когато не е ...

При мен така се стекоха нещата, че родих секцио с пълна упойка и сега, ако тръгна да забременявам втори път задължително ще искам да е същото! Лягам, заспивам и като се събудя ми казват "Честито бебе!"  няма смъкване на органите след години, няма изпускане, няма нищо 

То е като при зъболекаря.. може да поискаш упойка или не. Всеки има различни разбирания за това.
лично аз бих цитирала един мой познат /извинявам се за диалекта но в него е чара на цялата реплика/: "Она бабА ми се с упойка е раждАла"

И аз си изпитвах болка въпреки упойката. Не бих пробвала изживяването без нея . Много неща бяха изписани за епидуралната упойка - можела да доведе до проблеми и болки в гърба, силно главоболие след раждането и не знам какво още... За мен това са глупости, лично аз нямах никакви странични реакции от упойката. За мен тя е най-добрия избор

  Хайде и тук.
Опитах се да родя нормално, без упойки и никакви помощни средства. Така исках, такова е било желанието ми винаги относно раждането на детето ми. Но стана изведнъж, отидох с 7 см разкритие, с току що започващи интензивни болки, можех прекрасно да си родя естествено и бързо, без болкоуспокояващи. Полудях от яд, когато ми казаха, че системата била за еди какво си, въпреки, че ги познавах. Но за съжаление не ми е било писано, тъй като малко след това ми направиха секцио.

Въпрос на гледна точка, на праг на болката, издръжливост. А понякога и на лекари. Свалям шапка на майките родили без упойки или подобни обезболяващи.   

БабА му и превръзки не е ползвала, нито пък дедА му Жилет, ама ако му дойде яйцето до г*за, може и да се сети в кой век живее  

голям страх от тази болка, голямо нещо!
всеки може да опише болката и никога няма да е същото, защото прагът на търпимост на всеки е различен.
не съм искала анестезия, помня, че ме болеше, но не мога СЕГА да кажа, че е било непосилно. забравя се.
нямам намерение да искам епидурал и при второто раждане

По принцип сьм страшна паника,лигла и капризна.Оказа се,че мога да родя 3 пьти нормално без упойки и секцио.В момента се чувствам,"като пич".Сега знам вече какво е раждане и сьм горда от това!За мен упойки и секцио си е ЛИГАВЩИНА!Не сьм умряла без тези "екстри"!Всеки си решава сам!Успех!

За да има кой да им вика 'евала'. Суета. Всичко е суета, нали така беше.

Това е голяма глупост.

Аз родих нормално без упойка и мога да кажа че раждането ми беше много леко,бях се подготвила за някакви ужасни болки,но за щастие не беше така.Всяка жена понася по индивидуален начин болките.Бих използвала упойка,но проста не ми беше необходима.

Е, оттук нататъка вече ще ти е по-лесно

И двата пъти родих без упойка    То болезнената част е първите 5см разкритие, после всичко става много бързо и според мен нямаше смисъл тепърва да ми бият епидорална.
Но всеки си е сам за себе си с решенията си. Не винаги зависи и от майката как ще се процедира повреме на раждане.


Малко силно казано - ЛИГАВЩИНА! Раждането си е болка, при всяка жена е различно - и при двете ми раждания нещата протекоха съвсем по различен начин! Втория път цяла нощ се мъчих със зверски контракции, но нямах разкритие. И нещата не стигат до ЛИГАВЩИНА, а до ПРАГ НА БОЛКАТА, която при всеки човек е различна. Аз и ти сме успели да издържим без упойка, но не всеки може 

Просто май живота е шарен - гледам 40 кг. гадже, ражда две деца нормално - тя просто е направена за това и обратното - голяма яка жена,отворена на кариера, трудности в живота и т.н. и голям страх, притеснения, ама какво ще стане, ама аз не мога така ........

Човек може да не умре от много неща, но от какъв зор да минава през тях


Аз лично съм устроена да избирам най-лекия път, не казвам, че не мога, а че не искам. Има и такива, които искат да извървят най-трудния, хора всякакви  не се меси в решението на жена си, има си доктор, те заедно ще го намерят 

Родих нормално,без упойка и бих казала че раждането ми мина много леко.Представям си ако беше с упойка.Болницата в която раждах не правеха упойки по желание, нямаше анастезиолози на разположение и се наложи да родя без тези екстри.Много е важна психическата нагласа.

Родих нормално, без упойка.Болеше, все пак е раждане, но се забравя като видиш малкото човече на корема ти
Упойките не са лигавщини, просто хората са измислили нещо, което спестява голяма част от мъките ма една майка
Не съм родила без упойка само и само някой да ми каже "евала" или от суета, а просто така се случи , защо трябва да има причина за това

Аз раждах с епидорална и всичко си помня, така че едва ли е заради спомените. Всяка си има различни подбуди. Аз лично раждах 25 часа и едва ли без упойка щях да се справя, имах контракции като че ли всеки момент ще родя, но нямах никакво разкритие. Едвам го добутах до 4 сантиметра. Има жени, които почти не усещат болка и раждат много бързо. Други казват, че не искат и накрая не издържат и те. Трети искат да бъдат героини, а четвърти се съобразяват с минималния риск от епидоралната.

Упойката в много редки случаи може да е рискована, но това би трябвало да се прецени от анестезиолога при раждането. Жена ви да не се плаши да я поиска, ако реши, че няма да се справи иначе - по-добре родилка в добро психическо състояние, отколкото естествено раждане на всяка цена.

Моето мнение е, че е най-добре да се прибягва до секцио по медицински причини. И все пак, ако жената много се плаши от раждането, да избере този вариант, защото от паника и страх при естествено раждане могат да се случат лоши неща.

И пак, всичко е много индивидуално - човек трябва да изхожда от собственото си усещане и нагласа при взимането на такова решение.

Не е въпрос на суета. Дано да не се превърне в поредната тема в която майки почват да се нападат. Всеки си има гледна точка и страхове и никой няма право да го съди.
Аз и двата пъти родих нормално, без упойка, ако тогава имах пари щях да си платя за нея, но ги нямах. Да родих, и двата пъти ми беше много болезнено и продължително. Така сме устроени и можем да преживеем такива неща.

Аз също родих с упойка  епидурална .Просто при самото раждане не усещаш болка и помниш този миг завинаги.

Два пъти родих нормално без упойка. От първия не се оплаквам, втория беше кошмарно, но издържах...

Как предпочиташда родиш си е въпрос на вътрешно усещане. Няма две жени да ти отгоорят еднакво. А как всъщност ще протекат нещата, си е съвсем друг въпрос  .  Винаги обаче се стига до моента, когато викаш - "Важното е бебето и аз да сме добре".

И аз така!

Значи и аз и приятелките ми родили,като мен в чужбина сме много глупави?Ау как не ни е срам?!

Родих нормално с епидурална! 
По време на раждането ми имаше усложнения, изгубиха се тоновете на бебето и екипа се подготви за секцио, но точно преди да ме срежат чуха тоновете и си родих нормално 
21 век сме  и мисля, че при наличие на добър екип, жената може спокойно да роди нормално или секцио, както си реши и прецени сама.
Всички ние сме достатъчно отговорни и знаем, че не раждането, а здравето, отглеждането и възпитанието на детето са над всичко 

 Коя ли е ази жена,която иска да ражда без упойка?Ако сега има такова желание по-късно би се позамислила  Но е хубаво,че не я е страх 

Това е една от темите които винаги предизвикват конфликити... а и повечето хора отговарят без да четат въпроса внимателно


Рискове от всяка интервенция (и обезболяване) има - или за майката, или за бебето, но медицината в днешни дни толкова е напреднала че рисковете са сведени до минимум. Най добре е да си попитате лекаря за различните варианти за обезболяване, предимства и недостатъци, и така да решите (в нашия случай аз реших, таткото само слушаше  ) Има и доста информация по уеба (аз имам връзки само на английски).

А що се отнася до това да изживееш момента на раждането - има и такива жени, и няма нищо лошо в това. Въпрос на личен избор. Аз лично този път бих минала без това изживяване - за мен основният аргумент против обезболяващите са страничните ефекти, но всяко раждане е различно и никога не можеш да предвидиш как ще се развият нещата

Доста често мотивът на жената е точно този - да изживее всеки миг от раждането. Всеки сам преценява за себе си.

Аз лично имах притеснения за упойка
1 дали ще ми понесе
2 дали ще ми я поставят както трябва, дали ще подейства изобщо, или така пък ще подейства, че няма да усещам напъните и да се справя с раждането...
3 бях убедена, че няма много да ме боли.....е боля доста последния час-два...ама голяма работа...
4 не успях да се убедя, че е напълно безвредна за бебето и че няма никакъв риск за него...

Не съжалявам, пак да раждам, пак няма да искам, но ще държа и окситоцин да н ми слагат....

Напълно подкрепям това мнение. Аз също родих без упойка и пак бих родила така. Но всеки сам си решава доколко може да издържа на болката.

Всеки път е различно, аз видях най-голям зор с малката. Не съм ползвала упойки при нито едно  от трите раждания. Истината е, че се забравя, особено когато си обградена с любов, нежност и внимание. При други обстоятелства бих го направила отново...

Родих нормално без упойка и то не защото имах желание да съм " майка героиня "
Ако потърсиш повече информация в нета ще разбереш, че упойките крият доста рискове, някои от тях преминават и в кръвоносната система на бебето, други могат да блокират дишането на майката или да й оставят последици които да отшумят след месеци от раждането,  това не е шега работа.
Въпросните проблемации с упойките са много голяма рядкост, но достатъчно силен аргумент да ме откажат от тяхното използване.
Както се казва един риск по малко за мен и бебето. По спешност винаги могат да ме приспят така или иначе.
За пълна упойка направо е абсурдно и да си помисля - все едно да проспиш най-важният момент в живота си да не можеш да посрещнеш детето си първа и да го гушнеш,
да не можеш да видиш и чуеш как ще изплаче как изглежда.
Какво толкова - няколко часа болки и после всичко отминава и се забравя, природата ни е създала абсолютно способни да издържим на тази болка.
 

Родих без упойка, просто защото страхът ми от упойките до последно беше по-голям от страха от раждането .
От всякакви обезболяващи, по-силни от аналгин, приспивателни и дори сироп за кашлица се чувствам ужасно, имам висок праг на болка и, не на последно място, имах бързо и леко раждане. Иначе, кой знае, вероятно бих размислила по някое време.

Pita4, важното е жена ти да се чувства спокойна и всичко да мине бързо, останалото са подробности от пейзажа.

хехехе не - вие сте героини, трябва да ви издигнем паметник : Жените които раждат без упойка са истинките майки, другите са лигли ))))))

Май пак се почва
Не мога  да разбера защо въобще трябва да има някакво деление между нас,че нали раждането си е раждане- с упойка, без упойка, секцио- болка винаги има, малка, голяма- все пак я има
Никога не съм се мислела за героиня, затова че съм родила детето си без упойка , мисля си че всяка от нас, която е решила да има дете е сама по себе си героиня, не е въпроса в това как ще родиш, а в това, че искаш да дадеш живот, няма по-важно от това за мен

Аз раждах без упойка, защото си мислех, че съм "кораво ко**ле". Е, родих, ама...Оказа се, че не съм чак толкова корава, щом съм припаднала от болка
Спомена за раждането ми е всичко друго, но не и хубав

А това за лигавщините не са ли малко крайни изказвания
Всеки има право на избор, нали това ни различава от животните.

родих без упойка,защото като отидох бях с 8см.до родилна зала с пълно разкритие,за кога упойка,а и то бързо се свършва в родилното

Строго индивидуално е, не можеш да разчиташ, че нещата ще се развият както ти искаш. Моя приятелка роди нормално без упойка и пак не си "посрещне"   бебето, загуби съзнание по време на раждането. И к`во?

 
Ама все пак няма бременна, която да не я вълнува точно този момент, нали?  

Аз лично предпочитам да родя нормално, без упойка и без излишна намеса на лекари, но по стечение на обстоятелствата се наложи първото ми раждане да е секцио, за второто се боря да е нормално пък ще видим  

Всеки има право да ражда както си иска, аз лично уважавам правото на избор на всеки  

21век сме!Не сме на полето без док екип, упойки, апаратура...
1.Наистина всеки си има праг на поносимост.
2. Всяка жена има право да избере как да роди...особено ако си плати, къде-град и болница, с кой...и с мъжа до нея може...
3. Ако нещата не са 100% наред около раждането докторите взимат решението, а не тя!
Аз исках да родя нормално, но имаше проблеми и родих секцио:(
Браво на всички смели жени!

Понеже пишеш, че жена ти има и мисли за планово секцио реших да споделя моят опит. Аз родих секцио, НО защото имах сериозни медицински причини и беше по препорыка на няколко лекари. Това наистина си е сериозна коремна операция. И нормалното и секцио си крият своите плюсове, но и своите минуси, а минусите при секциото не са за подценяване. Често пыти е по-дылыг вызстановителният период, риск от по-голяма крывозагуба, болката след операцията сыщо е значителна. Това означава че в повечето слычай пырвата седмица, много жени не могат да се грижат самостоятелно за бебето, дори и за сменяне на памперс им е нужна помощ., кырменето е по-трудно в началото.

Разбира се каквото пиша е само от това което на мен са ми казвали лекарите и от собствен опит. Има много различни историй и с различни впечатления. Поради рисковете на цезаровото, в Холандия и дума не става това да е по желание на жената, а само по лекарско предписание.

за епидурала - докато "Хване" се иска известно време. В случайте, когато раждането протичан много бырзо и вече има едно определно голямо разкритие ( не знам точно колко), няма време нито да се сложи епидурал, нито да подейства. ОПсвен това трябва да се лежи неподвижно ан една страна, за да се сложи добре - което сыщо си е предизвикателство ако имаш контракций. Освен това и тук си иам известни (макар и малки) рискове. Успех с раждането на жена ти, каквото и да изберете, но се информирайте с лекари преди всичко.

Раждала съм и с упойка и без упойка - дали не ме беше хванала не знам, но разлика в усещането за болка в двата случая  почти нямаше. И всичко си знаех и си помня и в двата случая (беше епидурална, а не пълна). Нямам негативни последици от упойката. Въпреки всичко гласувам ЗА упойка, защото ако не ти я сложат като те заболи и те е яд, че я няма. Ако си с упойка и пак те боли, поне няма за какво да е е яд   - знаеш, че единственият избор който имаш е да изтърпиш докато родиш. А като раждах без упойка псувах и се нервех на лекарите, че не искат да ми сложат и тези негативни емоции само ме натоварваха допълнително  

Честно да ти кажа и мен винаги ме е интересувал този въпрос. Никога не бих родила по нормален начин пък и без анестезия абсурд. Малкото ми познати, които са родили по този начин досега не са ми дали смислен отговор защо са избрали точно така да родят. А тук непрекъснато срещам някакво псевдо изцепване, че това ги прави по-майки. Или още по-абсурдната ширеща се  заблуда, че децата родени със секцио са по-слаби. Това последното не е вярно. Малко офф : дъщеря ми, родена със секцио е  здраво и щастливо дете. При цялата си тежка генетична обремененост (аз съм диабетичка, баща и има високо кръвно и т.н) досега е имала двудневна настинка и температура половин ден.

boto - мисля, че в тази тема има няколко поста с много смислни обяснения защо....аз пък ужасно се страхувам от секцио, имах показания за такова и направих всичко възможно да родя нормално....хора всякакви, всеки си има своя си начин според вътрешните си усещания....

Айде темата да не се превръща в поредната безмислена словесна битка и удряне в гърдите тип по-по-най...

Аз явно съм от тия дето са родени да раждат,`щото и двата пъти без упойка и без зор си стана-бързо,леко и почти без силна болка/изключвам първия път,но се оказа,че е било от ситемите за форсиране на раждането-но все пак не беше страшно-напримередна бъбречна криза боли много повече,операция от апандисит-също/,възстановявах се изключително бързо и още в родилния дом бях готова за следващото...на базата на тези ми две раждания и от прочетеното по темата,мога да кажа,че максимално естественото раждане/без медикаменти и други методи за ускоряване на процеса/ е поносимо болезнено и с възможно най-малко последствия и за майката и за бебето/явно  каквото е дадено от природата-от  насила неможе да се постигне/.....Само за информация-при второто раждане епидуралната упойка ми беше включена в цената-но не я ползвах-и не съжелявам.
За причината да го направя-ами  не мисля,че нещо заложено  в мен тряба да бъде подпомагано.
Иначе,на въпроса на таткото-мисля,че решението как да роди трябва да вземе майката,след консултация с наблюдаващия бременността лекар-дали има сериозни причини да се избере секцио/макар,че  не винаги и те дават точни предписания-при мен например ми казваха,че трябва да родя второто със секцио,поради твърде едър плод..,но се оказа,че има разминаване в теглото на бебчо и на показанията на ехографа и си излезе без проблем/

При раждането с епидурална упойка не се губят никакви усещания, освен болката.

P.S. Абе защо не се обадите като идвате към Скай сити да пием по кафе, сокче или кой каквото може, и да си поговорим на бременни теми. 

Ето и моят избор, за мен е смислен, защото е продиктуван от личната ми самооценка и някои други важни съображения.
И двата пъти родих нормално, без анестезия. Така си пожелах. Ако имаше медицински показания за обратното, щях да се съобразя. Не исках упойка, защото мисля, че достатъчно познавам себе си. Не бях убедена, че ще мога да контролирам себе си, ако има външен фактор, който ще "притъпи" усещанията в собственото ми тяло. Когато изпитвам определена болка мога да се справя, иначе - не съм убедена, че ще бъда достатъчно концентрирана когато се налага - това са ми подбудите. Чисто егоистични и реалистични. Доволна съм от избора си и се радвам, че не ми се е налагало да прибегна до друго.

Първият път родих нормално без обезболяващи, защото много повече ме беше страх от упойката. Вторият път родих пак без упойка, защото вече знаех, че не е толкова страшно. Ако раждам пак, отново няма да искам упойка.
Но всеки е различен. Важното е какво мисли и чувства жена ти по въпроса. Както тя усеща, че ще е най-спокойна, така трябва да ражда. Желая и да е леко и безпроблемно!

Родих нормално без упойка. Отидох с нагласата да си поискам, но като реших, че вече достатъчно ме боли се оказа, че имам 10 см. разкритие и трябва да се качвам да раждам. Така че всичко си е до праг на болката, а и в голяма степен до психическа нагласа. /Без да включвам разбира се случаите, когато се появяват сериозни усложнения при процеса на раждане/

Родих нормално без упойка. Може да съм мазохистка, но вторият път пак ще е така. Искам всичко да усетя. Въпреки, че докато раждах друго си мислех.

А аз раждах 25 часа - не мислиш ли, че има разлика. При това упойката ми я биха за последните 6 часа, когато вече имах едва 4см. разкритре. След първите 10, часа когото контракциите вече си бяха за пред раждане аз още нямах разкритие - не ти пожелавам да си на моето място или на това на други като мен, това че ти си родила леко не ти позволява да подценяваш другите жени, а и много голямо значение има ширината на таза, естествено, че ако си широка ще родиш по-лесно, да не забравяме и размера на бебето.

Аз искам да родя без обезболяващи, защото:
 
1.Минала съм по тоя път и знам, че болката е поносима. Знам, че тялото ми е създадено за да ражда и ще се справя.

2.Искам пълноценно да изживея всеки миг от раждането.

3.Когато се използва упойка, усещанията се "притъпяват" и има голяма вероятност напъните да не са ефективни. Което от своя страна може да доведе до влошаване на тоновете на бебето, и да се наложи раждането да се форсира - и като резултат епиозотомия, и дори форцепс или вакуум не дай си боже.

4.Самото поставяне на упойката е неприятно (по мнение на мами с опит), а и освен това ти поставят катетър  

5.Има вероятност от странични ефекти от упойката - главоболие, болки в кръста.

Достатъчно причини ли изброих?

За първото - нямаше такива екстри.
За второто - вече знаех, че не е толкова страшно. Притесняваше ме и убождането в гърба.
Тази година ми вадиха мъдрец, уж с максимума упойка, беше много по-ужасно от раждане без упойка, хем после ми казаха, че зъбаря е бил внимателен, защото не е наранил съседни тъкани и тн...

az za da moga da kontroliram situacijata i da uchastvam v rajdaneto.
Naistina e vajno maikata da pravi tova, koeto trjabva po vreme na samija proces za vuzmojno nai-leko i bezopasno rajdane.
Zashtoto vinagi moje da vuznikne risk, ili njakoi ured da se schupi, taka che nai-dobre da si v pulno suznanie.
I pri dvete mi rajdanija imashe takiva momenti,  neshto se schupva, tonovete na bebeto otslabvat i t.n.

Каквото и да реши, единственото, което можеш да направиш, е накрая да платиш сметката. Няма начин да поемеш част от това. А на въпроса - има и хора, които предпочитат да им се правят зъбите без упойка. Не мога да си обясня защо, но не ми е и работа - това си е лично решение. Бих се поправила - и двете неща са лично решение, никой няма място да се меси в него. За справка, раждах със секцио по мое решение. Не съжалявам за него. Но и да бях сгрешила, грешката щеше да е единствено и само моя. А, да, разбира се, че операцията се провежда с упойка, имам прекрасно бебе.

Аз исках да родя нормално и естествено по възможност във вода и без всякакви упойки и системи. Исках го, за да тествам себе си един вид, да разбера до къде ми стигат силите, какъв ми е прага на болката и колко точно и каква е тази болка. Исках да видя как ще се справи организма ми с това предизвикателство и се надявах да изживея пълноценно и в пълно съзнание раждането на детето ми.

Да обаче в последния момент се наложи секцио, родих със спинална упойка и след това общо взето се чувствах адски кофти психически и физически.
Психически - защото имах чувството че съм се провалила и не съм посрещнала детето ми подобаващо
Физически - наистина се оказа, както ти подозираш, че секциото май не е съвсем лека операция и зверски си ме болеше мястото на разреза , а  от контрахирането на матката нещата ставаха почти нетърпими.

Това са моите причини - очевидно едва ли е приятно, но после ще имаш какво да разказваш, или както някой каза преди това - "Всичко е суета"  /в кръга на шегата разбира се/ 

                       аз родих вторият път секцио с пълна упойк  защото
1. първият път изживях кошмара на дълги контракции,болка която ти изпива мозъка от всякъде
2. от изтошение не изживят първоначално всеки миг  така пълноценно
3 изтърпях епизоотомия ,от която два месеца не можех да си седна на четирибуквието
4. упойката ми беше някакъв коктейл от ..там обикновените болкоуспокояващи
5.страничните ефекти не бяха никак странични ,а направо централни....възстанових се трудно ,имах страхотна дископатия от напъните ,сякаш бебка се беше появила веднъж от дето трябва,веднъж от кръста ми

                та сега родих секцио с пълна упойка и
1.не изживях кошмар на контракции...напъни и епизоотомия
2. събудих се в реанимация ,с грижовни акушерки и сестри,слагаха обезболяващи ...матката ми се прибра по бързо от първото раждане,защото ми лагаха инжекции окситоцин...европейско обслужване с грижа и внимание
3.видях бебо минути след излизане от упойката
4. Тук нямах  странични ефекти и дефекти ....не ме е боляла глава ,нито гърба ,нито кръста.....шева боли първият ден като се раздвижиш ,но ти слагат обезболяващо и колкото по бързо се раздвижиш ,толкова по бързо се възстановяваш.
    изброих ли достатъчно причини....и аз и тя изброихме.......обаче това показва ,че всеки е прав за себе си ,защото организма на хората е различен ,различно преживяват едно нещо...индивидуално е решението на всеки.............

Аз родих без грам упойка бебе 3800г, 53см!
Като тръгнах към родилното нямах болки и си мислех че ще издържа без упойка, не за друго, а защото ме беше страх от епидуралната. Но като почнаха контракциите.... от 12 през нощта до 3 следобед на 3мин!  Повръщах от болка! Вече ми беше все тая - исках упойка ако ще да беше удар по главата с лопата! Но, бях само с 3см разкритие като поисках епидурална и казаха да изчам още малко, защото много ше се забави разкритието ако я сложат сега. На следващия път като ме прегледаха обаче вече бях с 7см и казаха че вече е късно!!! И така си останах без упойка.

Да, има ридкове. Тук има подробно инфо:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=173919.msg3493548#msg3493548

Аз раждах нормално, без упойка - от страх.
Лекарите ми обясниха, че с епидурална упойка е по-добре, а рисковете са минимални. Т.е. в 99,5 % (или 99,9% не помня) всичко преминава нормално.
 Да ама ако се окажа в останалите малки проценти?
Имало вероятност да не усещам добре напъните, което съответно би могло евентуално да доведе до по-трудно изгонване на плода, поради това, че не напъвам както трябва и аз съответно стигнах до заключението, че има опасност бебо да се задуши.
За майката рисковете също били нищожни ако анестезиологът е добър. Да ама аз откъде да го знам колко е добър? Питах дали има опасност от парализа на крайниците. Отговорът беше - "не", ако анестезиологът е добър. Те знаели как да поставят упойката. Разбрах че се поставя в гръбначния стълб. 
Отказах се от тази "екстра", защото ми се видя по-разумно да изтърпя една болка, която не ще да е кой знае какво като се има предвид, че толкова много жени са раждали по този начин и още са живи.  Така избегнах и притесненията дали няма да навредя на детето си с тази упойка. По-добре аз да търпя болката, но детето ми да е добре.
Е, болеше доста, но болката си беше поносима. 

Не бих се възползвала от възможността за упойка, защото ме е страх да не ми повредят нещо гръбнака. За акуратното поставяне на упойката трябва да стоиш напълно спокойно (а не съм сигурна дали ще ми е възможно), анестезиологът трябва да е добър специалист и  въпреки това има процент на усложнения. Не ми се рискува заради един ден болки. Аз по принцип търпя на болка.

Слагането на упойката е доста бързо! Мен също ме притесняваше това, все пак е в гръбначния стълб, но ако доктора е специалист, става за нула време! Мисля, че живеем в 21 век и не е нужно да раждаме като нашите баби!

и мене ме е страх най вече от това че може да се получат усложнения. Знам че сме 21-ви век и че сега може много по-лесно и не толкова болезнено да мине едно раждане, но след консултацията ми с лекар и sлед като разбрах как се поставя тази упйка се отказах. Голяма работа че ще ме боли. В интерес на истината по ме е страх от самата упойка от колкото от раждането.
А самата упйка /спинална/ се слага по следния начин с една игла се бърка между прешлените в областа на кръстаи се изтегля с нея малко от течността която е в гръбначния стълб, след което се вкарва същото количество упойка, след което от кръста надолу не можеш да контролираш тялото си, а краката ти както каза лекарката стават като "кашкавал". Болка наистина няма, но също така не се усещат и контракциите следователно и кога родилката трябва да напъва. Една моя приятелка точно заради непревилно напъване се наложи да извадят детето с форцепс или незнам как там се казва, а 1 месец лицето и беше синьо от напъни, а очите и с кръвоизливи, а детето със сплескана главичка. Това разбира се е единичен случай а не общ критерии.
Затова според мене най добрия избор можете да си направите вие самите, след като сте се кнсултирали с анестезиолог и знаете абсолютно всичко за процедурите който ще ви се направят

болката при нормално раждане ,при огромен процент от жените е силна ,при някой дори излиза извън рамките на търпимото.....само нераждала жена ,която не е изпитала този вид болка/тя не се сравнява с нищо друго/ може да каже  ,като Red Sonya"Голяма работа ,че ще ме боли"....то вярно е че цял свят ражда така ....ама "работата си е голяма и болката си е ...абе доста".НО и аз бих предпочела да я изтърпя пред това да ми слагат упойки в гръбнака..............но пък затова  се случи така ,че  родих секцио с пълна упойка....така си спестих и болката от нормалното раждане/която при първото  раждане беше много гадна /и ужасът от упойка в гръбнака.... май по голям страх от това да ми вкарват игла в гръбнака макар и с мин.риск за парализа -няма.. .Но всеки решава сам

За първото раждане не знаех и видях голям зор, защото мацката се роди 4 кг., а за второто вече бях претръпнала и си казах, че щом веднъж съм го изтърпяла, ще го преживея още веднъж. ВТорото раждане мина доста по- леко и бързо. Но съм горда , че и двете си деца съм родила по естесвен начин.

аз пък съм горда ,че съм родила две прекрасни ,здрави деца които ще ме радват занапред

radvam se 4e tozi tatko e zadal takav vapros,za6toto i men sled 3 meseca mi predstoi da rajdam i to sekcio i dori mi se struva ,4e e po stra6no ot estestvenoto rajdane,zaradi bolkata i nezgodite koito sledvali posle i 4e mnogo bolqla glava ot upoikata posle,po dalgo bilo i vastanovqvaneto na organizma sled tova.

Честно,не съм чувала по-тъпо изказване!
По темата,аз също исках епидурална,но лекаря ми отказа!Нека жена ти си реши сама,да няма после натяквания

е това нещо немога да го разбера - хем си изпитвала болка с епидурала, хем неможеш втори път без нея , очевидно епидурала служи по-скоро за успокоение на напрежението, отколкото анестезия

аз раждах без упойки и болкоуспокояващи,не съм умряла, вярно - виех от болка от 6тия до 10см разкритие,но имахкъсмет, че нещата се развиха доста бързо и миг след като излезе малката получих страхотен прилив на енергия

за всяка жена е индивидуално, остави твоята сама да вземе решение, все пак тя ражда, не ти,дори да искаш да я предпазиш от болката, неможеш да бъдеш сигурен как би се чувствала тя и как биха се развили нещата
успех и леко раждане, върни се после да се похвалиш как е минало

Два  пъти   вече   родих секцио, едновременно с  пълна   и  с    епидурална упойка.  С   пълна,   защото  държах  да    проспя  момента. Хич   не    обичам   да ме   боли.  И   с   епидурална, защото    ти  подават    упойка   още   два    дни   след   раждането, а   дотогава   всякакви   силни   болки  са минали. Да   ме занимават  с  аналгин    и   подобни   ми  се   струва   нелепо, и обидно,  особено   в   наше   време.
Майка  ми   работеше   в  родилно   отделение и   се е   случвало  като  дете   да   стана   свидетел на   кадри  от   раждане   и     аборт.Това   ме   накара   през   целия ми    живот   да   схващам    раждането   като   нещо   много   страшно. Може би   всеки   има   причини  -  социални ,   на   база    преживен  опит и    вероятно   разкази   на   други   жени,  приятелки... всичко   това        формира  някакво    виждане    за   раждането.
Огромно  лошо    впечатление   ми   прави   неинформираността  на   майките  -  чули   някаква   глупост    и  започват  да я  тиражират... Думата    ми е   за    епидуралната упойка,  колко    била    опасна,   рискова   и пр... как    ще    ги    боли  и  с епидурална....
Първо    колко    жени    познавате или   пък  сте   чували   -  дето   да   са  би ли     повредени   от    епидуралната? А з   не  съм.
Второ    искам   да   успокоя    майките, които    още   се  чудят   за   епидуралната   -  поставянето и,   ако   изобщо   ви   заболи,   ще   бъде   колкото      от   обикновена   инжекция,  или   хич...
Освен    това,   тя   иска   някакво   технологично   време   да   подейства,   много   пъти  се   случва   лекарите    да   вземат   решение  за   поставянето и     по  -  късно   отколкото е   необходимо и    съответно и   тя   започва   да  действа    по-късно.
За   това  ви  съветвам  да   не   оставяте     този    избор   на   тях. Да    ги   чакам     те да вземат   решение    дали   да ме    обезболяват   и   кога   ми   се   струва    първобитно  в   наше  време,   както и    предпоставка    за  лоши   спомени...  
С    една    дума    ако   не   сте   сигурни   дали    с   епидурална и ли    без   - гласувам    с  две  ръце   за    нея,   хич   не   я   мислете  ,   просто   направете   всичко   възможно   да   намерите   специалист  да   ви  я    постави. Предварително. Между   другото ,  докато чаках   за   планово   секцио,  случаят   преди   мен  в    операционната   се   `закучи`, а  на мен    вече ми   бяха    поставили    епидуралната   с   малко   тест   вещество    вътре ... и   така  си  се  разкарвах  докато   ги чаках  да  свършат...около  3  часа...
Неслучайно,   майките    родили  в  частни   клиники   обясняват    колко   леко   е   минало   всичко, как  не  изпитват   болка и  т.н.
Всеки    сам   решава,   но са  много   тези,   които   втори   път  не    биха   повторили   без   упойка. Лично  за   мен   раждане   без    упойка   е глупост.... това   по   повод  на   спора   тук... И   освен    това   на   неинформираност,   която   не   спира   да ме    учудва...мисля че   не щата трябва    да  се  проверяват.  Ако   в   една   болница   ви   кажат,  че    епидурална   не   поставят,  защото   била  опасна,  това е   белег колко   са   назад  в  тази  болница. Изберете   друга.

" Е, това вече беше болка. Нямаше упойка, нямаше обезболяващи , въпреки ,че се молех затова.Тогава вече пищях.Направиха ми 12 шева и неможах да си седна на д-то 50 дни. Не мога да забравя това раждане вече 4 години"
Направо сърцето ме заболя от тези думи на авторката на предишния коментар:(((((((((((Ужас!Виждате ли момичета, че не винаги има избор!???И от болницата зависи, и от екипа, и от ситуацията в момента:(((((Ужас!Нека спрем с нападките коя майка е по-майка заради начина на раждане...болките...часовете раждане...упойките!!!
Няма ли някой да обобщи накрая???Не ми се иска да съм аз, нито да налагам мнението си.
Аз исках да родя нормално!Исках!Но се оказа, че главата на бебето стоеше мн високо...дърпаха го...кой ли не бъркаше:((((Жената, която ми направи клизмата, размаха пред мен ръката си и знаете ли какво ми заяви?"Виж моята ръка, а тази на доктора, знаеш ли колко по-голяма е от моята?"Е нямам думи!Нямам!После клатейки глава ме питаше с упрек"Защо бе дете бърза...искате да раждате...как ще разждаш с тоя таз???Колко е голям мъжа ти?"Е на това какво ще кажете? Аз бях на 24!!!Вярно, че съм дребничка и слаба-1.50см и 40кг по-принцип, а с раждането бях 58!!!И мъж ми си е най-нормален мъж, не е нито негър, нито як, нито стар...знам ли тя за какво точно питаше!Но аз от контракциите нямах сили да й отговоря...Става въпрос за 2-ра градска болница!Моля ви, не раждайте там!Моля ви!Ако някой е доволен от тази болница, браво на него!Аз бях с яка депресия и след раждането заради персонала.Психически бях рухнала!Седим тук и обсъждаме как ще се ражда!Зависи от таза, от това, дали плода е в правилната поза, от екипа, от наличието на анестезиолог и от него самия, и ако се плаща-от това, колко пари ще се изръсите!Съжалявам, ако съм ви стреснала или отегчила!Съжалявам , но няма смисъл да спорим по тази тема!Нека автора на темата и жена му си решат сами!Нека не налагаме мнение!От нашите желания и мнение зависи мн малко!Знаете ли колко потресаващи неща още мога да ви разкажа?Но не ми се иска!Живеем в БГ и ако не си платиш, няма гаранции за нищо!На късмет да разчитаме и за раждането си ли???

Преди 3 месеца родих безболезнено втората си дъщеря (3920г/54см). Не съм използвала упойка, по принцип избягвам използването на медикаменти. Имах болезнено и продължително първо раждане, отново без упойка. Понеже бях сигурна, че част от проблемите на първото ми раждане дойдоха от външни фактори (персонал, отношение, моята настройка), реших да действам "алтернативно". Т.е. раждане във вана, присъствие на бащата, специално подбрана от мен музика, ароматни пръчици, пиене на чай от босилек за по-бързо разкритие и най-важното - положителна настройка. Бях се "автохипнотизирала"; Дотолкова се бях "обезчувствила" във водата, че се налагаше акушерката да води раждането -т.е. да ми казва кога да напъвам, което отчитам като минус. Плодът беше едър + осукана пъпна връв, но родих нормално за 1 час, с 1 малък шев.
Т.е. помислете и за тези алтернативни методи за обезболяване. Не мисля,че те са за всеки обаче. Всичко зависи от индивидуалната настройка. В общия случай - ако вярваш, че много ще боли си те боли много.

 айде и тази тема се превърна "за" и "против " това или онова...един бил неинформиран защото мислил "така",друг бил най-правия защото мислил "онака".Айде да пожелаем на жената на pita4a лека раждане ...пък как ще си ражда тя си знае....даже няма защо мъжа и толкова да разпитва вместо нея. Тя сигурно сама може да се поинтересува  за нещата ,които я вълнуват . Нали така?!Всички сме раждали и ще раждаме ...всяка си носи историята ,а най хубавото е че независимо как най -хубавото е че децата ни са сред нас и ни радват  

Ами понякога няма време за упойки. В моя случай беше така. Не съм искала "натурално" раждане, просто така се получи- Трябваше да се действа бързо, за щастие получих разкритие доста бързо и не остана време. А за страничните ефекти, ами със сигурност има такива. Понякога усложненията за бебето са именно в следствие на анестезия - губи се моментът и усещането за напън...

Както писах в друга тема, тя няма да пита нищо, извинявам се, че разпитвам аз , ама като съм мъж да не съм чумав, я !
Иначе много благодаря за инфото - наистина от 90 поста стана ясно каквото ме интересуваше 

Кажи до какви изводи достигна, де.

 
 Това е една от причините. Аз раждах с епидурална упойка и тъй като беше преценена доста добре като количество, не чувствах болка, но усещах раждането.
 Друг мотив на някои жени  / каза го една майка в моята стая след раждането/ е страх от евентуална грешка на анестезиологът. Биела се в гръбнака и можело да сгреши.