Дълго време се чудех дали да споделя моето терзание тук или не, но накрая се реших да пиша и да поискам съвет или просто мнение. След неуспешни връзки най накрая срещнах мъжа на моя живот, така поне си помислих когато заживяхме заедно преди 3 години. В началото разбира се всичко беше прекрасно докато не дойде момента в който осъзнах че искам връзката ни да прерасне в нещо по сериозно имам предвид брак и да си имаме дечица. Но от страна на приятеля ми нищо, нито предложения за брак, а да не говорим за детенце. Повдигала съм въпроса че на нашата възраст / 32 / е вече нормално да помислим за това, че моето време минава с всяка изминала година. Получавах различни отговори от това че нямаме финансова възможност до това че било голяма отговорност. За женитба да не говорим разбрах че булка няма да се видя. Иначе е много мил и добър с мен внимателен е. Сигурна съм, че и двамата изпитваме силни чувства един към друг. Претърпях редица неуспехи в работата наложи се да сменя няколко фирми поради ниско заплащане или некоректни работодатели. Живеем на квартира в голям град, но не самостоятелна нямаме финансова възможност за такава. Всичко това започна да ме изнервя несигурността която започнах да изпитвам също. Това започна да ми влияе отрицателно и на интимния живот просто нямам желание за секс това също поражда конфликти. Почти всяка вечер сме в прерикания от изнервената обстановка. Не знам какво да правя мислила съм различни варианти от това да го напусна и да се прибера в къщи / за което не намирам сили/ и да съм отново сама, до това да замина за чужбина и да търся по добър живот и да започна всичко от начало. Лутам се в една безизходица и не знам какво да правя.
- Публикувана: 17 дек. 2007, 14:20 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2008, 13:39 ч.
Дали наближава краят на връзката ни?
Съжалявам да чуя това,натъжава ме...
Защо не изложиш пред него всички свои терзания,
той е човека,който би могъл да ти отговори
в каква посока да поемеш...няма смисъл да се самозалъгваш
и да изчакваш още за да реши той един ден ,след 5г примерно,че вече
може да поеме такава отговорност.
Щом те обича трябва да има шанс да се разберете....
Защо не изложиш пред него всички свои терзания,
той е човека,който би могъл да ти отговори
в каква посока да поемеш...няма смисъл да се самозалъгваш
и да изчакваш още за да реши той един ден ,след 5г примерно,че вече
може да поеме такава отговорност.
Щом те обича трябва да има шанс да се разберете....
По принцип има мъже, които стават за бащи и други, които не стават. Ако за него възможността да имате дете не е привлекателна трябва да се съобразиш с желанието му. Или поне да го изчакаш да дозрее до нея. Иначе брака изобщо не е задължителен. Аз съм имала 12 годишна връзка, през време на която никога не е ставало въпрос за брак. Имала съм и друга, при която още на първата година ми предложи брак (аз обаче съм твърдо против брака). Така че факта, че не говорите за брак не означава, че не е сериозен в отношенията ви. Важното е и двамата да сте готови за детето когато се появи и да прецените много внимателно дали наистина ще можете да се грижите за (в това се включва не само финансовата обезпеченост, а и примерно ще можете ли да разчитате на някой да ви помага, защото 24 часа 365 дена в годината е абсурдно да поемеш(те).
Тъжна тема 
Колкото и банално да звучи, всяка връзка се базира на компромиси. Подреждаш в една скала това, което ти искаш, това, което той иска и преценяваш колко са противоположни нещата и от какво можеш да се откажеш и от какво - не. Виждам, че си прежалила сватбата. според мен, ако много го искаш, недей! После ще ти е гадно. Компромиси трябват и от негова страна. Ако наистина те обича и иска да е с тебе, ще направи това, което искаш, за да си щастлива. Ако не, значи просто не те обича достатъчно, съжалявам.
Аз от всичко материално и всякакви тържества бих се отказала заради специален мъж, но от деца - никога
А това за несамостоятелната квартира не го разбрах. Със съквартиранти ли живеете? Ако е така, замисляла ли си се щом не можете да си позволите наем на една гарсониера, как бихте отглеждали дете? И това е фактор, все пак
Не си изобщо престаряла...може би той иска да поработите върху собственото си благосъстояние и тогава да мислите за семейство?
Колкото и банално да звучи, всяка връзка се базира на компромиси. Подреждаш в една скала това, което ти искаш, това, което той иска и преценяваш колко са противоположни нещата и от какво можеш да се откажеш и от какво - не. Виждам, че си прежалила сватбата. според мен, ако много го искаш, недей! После ще ти е гадно. Компромиси трябват и от негова страна. Ако наистина те обича и иска да е с тебе, ще направи това, което искаш, за да си щастлива. Ако не, значи просто не те обича достатъчно, съжалявам.Аз от всичко материално и всякакви тържества бих се отказала заради специален мъж, но от деца - никога
А това за несамостоятелната квартира не го разбрах. Със съквартиранти ли живеете? Ако е така, замисляла ли си се щом не можете да си позволите наем на една гарсониера, как бихте отглеждали дете? И това е фактор, все пак
Не си изобщо престаряла...може би той иска да поработите върху собственото си благосъстояние и тогава да мислите за семейство?
Е човека като на 32 не е събрал сили и финанси за семейство, колко време да го чака момичето. По-добре направо да ситърси друг мъж и това е. Иначе - няма сватба, няма деца, няма пари и така до безкрай като развален телефон. Никоя жена не заслужава това.
Аз само не разбирам как може един мъж да е мил и грижовен и в същото време да не се навива на сватба и деца - акъла не ми го побира.
Аз само не разбирам как може един мъж да е мил и грижовен и в същото време да не се навива на сватба и деца - акъла не ми го побира.
Авторката трябва много точно да си отговори на въпроса, дали този мъж не иска деца по принцип или не иска дете от нея!
Добре е да огледа ситуацията безпристрастно, колкото и да боли. Да претегли нещата, да си изрови главата от пясъка и да вземе решение. Съжалявам, че съм толкова директна, но ако сега боли, ще боли три пъти повече, когато тя си даде сметка, че самозалъгвайки се, всъщност си е губила времето.
Добре е да огледа ситуацията безпристрастно, колкото и да боли. Да претегли нещата, да си изрови главата от пясъка и да вземе решение. Съжалявам, че съм толкова директна, но ако сега боли, ще боли три пъти повече, когато тя си даде сметка, че самозалъгвайки се, всъщност си е губила времето.
Привет мили момичета
Горещо ви благодаря за съветите който ми давате и за вашите разсъждения. Замествате приятелката която нямам и ми липсва страшно много. Так и не успях да създам приятелства в този град. А съм много отворена и контактна личност. И аз се чудя на себе си. За моето положение много съм объркана повярвайте ми не знам какво да правя.
Горещо ви благодаря за съветите който ми давате и за вашите разсъждения. Замествате приятелката която нямам и ми липсва страшно много. Так и не успях да създам приятелства в този град. А съм много отворена и контактна личност. И аз се чудя на себе си. За моето положение много съм объркана повярвайте ми не знам какво да правя.
Тъжна тема Колкото и банално да звучи, всяка връзка се базира на компромиси. Подреждаш в една скала това, което ти искаш, това, което той иска и преценяваш колко са противоположни нещата и от какво можеш да се откажеш и от какво - не. Виждам, че си прежалила сватбата. според мен, ако много го искаш, недей! После ще ти е гадно. Компромиси трябват и от негова страна. Ако наистина те обича и иска да е с тебе, ще направи това, което искаш, за да си щастлива. Ако не, значи просто не те обича достатъчно, съжалявам.
Аз от всичко материално и всякакви тържества бих се отказала заради специален мъж, но от деца - никога
А това за несамостоятелната квартира не го разбрах. Със съквартиранти ли живеете? Ако е така, замисляла ли си се щом не можете да си позволите наем на една гарсониера, как бихте отглеждали дете? И това е фактор, все пак Не си изобщо престаряла...може би той иска да поработите върху собственото си благосъстояние и тогава да мислите за семейство?
Колкото и банално да звучи, всяка връзка се базира на компромиси. Подреждаш в една скала това, което ти искаш, това, което той иска и преценяваш колко са противоположни нещата и от какво можеш да се откажеш и от какво - не. Виждам, че си прежалила сватбата. според мен, ако много го искаш, недей! После ще ти е гадно. Компромиси трябват и от негова страна. Ако наистина те обича и иска да е с тебе, ще направи това, което искаш, за да си щастлива. Ако не, значи просто не те обича достатъчно, съжалявам.Аз от всичко материално и всякакви тържества бих се отказала заради специален мъж, но от деца - никога
А това за несамостоятелната квартира не го разбрах. Със съквартиранти ли живеете? Ако е така, замисляла ли си се щом не можете да си позволите наем на една гарсониера, как бихте отглеждали дете? И това е фактор, все пак
Не си изобщо престаряла...може би той иска да поработите върху собственото си благосъстояние и тогава да мислите за семейство?
Хм, много неприятна ситуация!
Щом нежеланието му (евентуално такова) да има дете те кара да се замислиш за прекратяване на връзката си с него - тогава поискай сериозно да си поговорите по въпроса за децата и му кажи, че не си склонна да продължаваш връзка, в която няма да имаш деца (ако е така).
Това евентуално би могло да го накара да се замисли и да вземе някакво решение. А дали ще се разделиш с него е изцяло твое решение. Трябва да прецениш хубаво какво е това, на което повече държиш.
Иначе лично аз не бих могла да живея с мисълта, че съм се отказала да имам деца. И след като твърдо ми е заявено, че човекът не иска да има дете (от мен или без значение от кого) вероятно бих прекъснала връзката си с дадения човек.
Още повече, че ти нямаш твърде много време... След няколко още годинки въпроса с децата ще стане доста труден....
Щом нежеланието му (евентуално такова) да има дете те кара да се замислиш за прекратяване на връзката си с него - тогава поискай сериозно да си поговорите по въпроса за децата и му кажи, че не си склонна да продължаваш връзка, в която няма да имаш деца (ако е така).
Това евентуално би могло да го накара да се замисли и да вземе някакво решение. А дали ще се разделиш с него е изцяло твое решение. Трябва да прецениш хубаво какво е това, на което повече държиш.
Иначе лично аз не бих могла да живея с мисълта, че съм се отказала да имам деца. И след като твърдо ми е заявено, че човекът не иска да има дете (от мен или без значение от кого) вероятно бих прекъснала връзката си с дадения човек.
Още повече, че ти нямаш твърде много време... След няколко още годинки въпроса с децата ще стане доста труден....
Хм, много неприятна ситуация!
Щом нежеланието му (евентуално такова) да има дете те кара да се замислиш за прекратяване на връзката си с него - тогава поискай сериозно да си поговорите по въпроса за децата и му кажи, че не си склонна да продължаваш връзка, в която няма да имаш деца (ако е така).
Това евентуално би могло да го накара да се замисли и да вземе някакво решение. А дали ще се разделиш с него е изцяло твое решение. Трябва да прецениш хубаво какво е това, на което повече държиш.
Иначе лично аз не бих могла да живея с мисълта, че съм се отказала да имам деца. И след като твърдо ми е заявено, че човекът не иска да има дете (от мен или без значение от кого) вероятно бих прекъснала връзката си с дадения човек.
Още повече, че ти нямаш твърде много време... След няколко още годинки въпроса с децата ще стане доста труден....
Щом нежеланието му (евентуално такова) да има дете те кара да се замислиш за прекратяване на връзката си с него - тогава поискай сериозно да си поговорите по въпроса за децата и му кажи, че не си склонна да продължаваш връзка, в която няма да имаш деца (ако е така).
Това евентуално би могло да го накара да се замисли и да вземе някакво решение. А дали ще се разделиш с него е изцяло твое решение. Трябва да прецениш хубаво какво е това, на което повече държиш.
Иначе лично аз не бих могла да живея с мисълта, че съм се отказала да имам деца. И след като твърдо ми е заявено, че човекът не иска да има дете (от мен или без значение от кого) вероятно бих прекъснала връзката си с дадения човек.
Още повече, че ти нямаш твърде много време... След няколко още годинки въпроса с децата ще стане доста труден....
А ако пък иска, да се понапъне малко повечко.
Тежичко е, но всичко е въпрос до навици! Бързо ще си създадеш нови, ще го преживееш! Не мисли за родителите в такъв момент обаче! Тяхното "неразположение" никак не е въпрос с приоритет в случая! Че даже съм сигурна, че ако разберат, че си избирала между "зетя" и "внуците" веднага ще приемат промяната!
И аз прекратих навремето една доста дълга връзка сега съм безкрайно благодарна, че така се получи тогава и не мога да си представя колко би ми било зле, ако не се беше случило!
И аз прекратих навремето една доста дълга връзка сега съм безкрайно благодарна, че така се получи тогава и не мога да си представя колко би ми било зле, ако не се беше случило!
Аз също смятам, че трябва да проведеш един сериозен разговор с него по този въпрос.
Знам, че си водила, но този път, се опитай да сведеш емоциите до минимум.
В много случаи мъжете като видят разплакана жена срещу себе си
не се трогват, а по-скоро се настървяват да покажат колко са прави и какви мъжкари са.
Или в по-лошия случай - изпитват съжаление.
Ще ти разкажа какво се е случило с майка ми и баща ми преди мнооого години.
Та - татко е бил много готин пич
(не, че мама е била за изхвърляне, де), с мама са от няколко години вече, нооооооо него си го кефи да му се увъртат разни мацоранки. Не е имало изневери, но положението си му е утървало, не му е била нужна промяна в семейното статукво.
На майка ми й писва, и подписва договор за работа в Съветския съюз. Ей така, без той да знае.
И ей така, без той да разбере, се качва на влака и заминава.
Казвала ми е, че е плакала почти през целия път дотам...
След два месеца... познайте кой почуква на вратата?
Като му е опряло яйцето до дупето, е разбрал и адрес, и всичко, пък и решение най-сетне взел.
Знам, че си водила, но този път, се опитай да сведеш емоциите до минимум.
В много случаи мъжете като видят разплакана жена срещу себе си
не се трогват, а по-скоро се настървяват да покажат колко са прави и какви мъжкари са.
Или в по-лошия случай - изпитват съжаление.
Ще ти разкажа какво се е случило с майка ми и баща ми преди мнооого години.
Та - татко е бил много готин пич
(не, че мама е била за изхвърляне, де), с мама са от няколко години вече, нооооооо него си го кефи да му се увъртат разни мацоранки. Не е имало изневери, но положението си му е утървало, не му е била нужна промяна в семейното статукво. На майка ми й писва, и подписва договор за работа в Съветския съюз. Ей така, без той да знае.
И ей така, без той да разбере, се качва на влака и заминава.
Казвала ми е, че е плакала почти през целия път дотам...
След два месеца... познайте кой почуква на вратата?
Като му е опряло яйцето до дупето, е разбрал и адрес, и всичко, пък и решение най-сетне взел.
Не губи време, момиче. Щом като си намира причини да отлага непрекъснато-така ще продължи до безкрай. Моя позната живя с приятеля и 15 години.По същия начин без никакво развитие.Години наред се самозалъгваше и преди 6 месеца сложи край. Но вече е на...40.Смени града, работата, приятелите и започна отначало. Вярвам, че е за добро и ще и се случи нещо хубаво някой ден. Тя също дълбоко вярва и въобще не е отчаяна, а това е важно. Не си дава за нищо срокове и мисли положително.Ориентирай се НАВРЕМЕ.
Мисля, че питанката на Чуденка, не е простотия, ще извиняваш azsa 
, без лоши чувства. Бях в подобна ситуация с приятелят ми. Все не искаше да говорим за брак, живот заедно и т.н. Ходехме заедно повече от 3 години и това лято, в първият ден от отпуската ни се сдърпахме ужасно за някаква тъпотия, е разделихме се, беше много тежко, явно и за двама ни, защото малко повече след месец ме потърси. Сега съм бременна в 4-ти месец, а и сме определили дата за сватбата. Малко тъпо звучи да се стига до такава крайност, за да осъзнае онова същество наречено "мъж", че наистина обича жената до себе си, но явно това е начина. Ако приказките не помагат, при нас бурният край подейства. Обичаме се и това сега за мен е най-важно.
, без лоши чувства. Бях в подобна ситуация с приятелят ми. Все не искаше да говорим за брак, живот заедно и т.н. Ходехме заедно повече от 3 години и това лято, в първият ден от отпуската ни се сдърпахме ужасно за някаква тъпотия, е разделихме се, беше много тежко, явно и за двама ни, защото малко повече след месец ме потърси. Сега съм бременна в 4-ти месец, а и сме определили дата за сватбата. Малко тъпо звучи да се стига до такава крайност, за да осъзнае онова същество наречено "мъж", че наистина обича жената до себе си, но явно това е начина. Ако приказките не помагат, при нас бурният край подейства. Обичаме се и това сега за мен е най-важно. 
In4oka, изобщо не омаловажавам проблема в темата. Просто същата тая Чуденка пусна тема преди около месец, че е правила секс с бащата на приятеля си и се чуди кого да избере. С две думи, според мен темите на това дете (дете,защото мисля,че ги пише някой пубертет )са пързалки на 100%.П.С. Радвам серче при теб нещата са с happy end !
хората са различни и имат различни приоритети.хубаво е,когато се съберат двама,които си приличат и които поставят еднакви неща на първо място.за съжаление,във вашия случаи май не е така.ти искаш семейство и деца,а той явно гледа в друга посока.тук вече идва решението дали един от вас ще направи компромис,дали ти ще се примириш да чакаш до безкрай или той,ако те обича,ще се обвърже с теб и ще те дари с бебе.ако и двамата решите,че не искате да направите компросмис,то тогава края на връзката ви определено е дошъл.
разбира се,че финансовата стабилност е важна за едно семейство и за отглеждането на дете.и все пак смятам,че не бива да пропускаме момента,защото годините минават,а 32 си е сериозна възраст.ако всички чакаха да забогатеят,да се устроят,да направят велика кариера и чак тогава да помислят за брак и дете,тогава света щеше да става едно все по-празно място.
успех!
разбира се,че финансовата стабилност е важна за едно семейство и за отглеждането на дете.и все пак смятам,че не бива да пропускаме момента,защото годините минават,а 32 си е сериозна възраст.ако всички чакаха да забогатеят,да се устроят,да направят велика кариера и чак тогава да помислят за брак и дете,тогава света щеше да става едно все по-празно място.
успех!
Разбирам приятелят ти донякъде. Вие не можете да си позволите отделна квартира, а къде ще гледате бебе. Сега на две заплати ви е трудно, а на една? При съквартирантите ли ще гледаде детето. Докато е бебе добре. а после? Дрехи, храна, училище... Това са важни въпроси, които трябва да си зададеш.
Разбирам и теб. На твоите години е естествено да изпитваш нужда да имаш дете, да си майка и съпруга. Има ли въобще надежда, че нещата ще се оправят в близките година две.
Чужбина- за да може да се оправиш, трябва да имаш някакво образование, даже магистърска степен е за предпочитане. Ако ще си общ работник някъде, много няма да спестиш.
Помисли си кои са приоритите ти. Говори с приятеля си. Три години не са малко време, но не са и кой знае колко. Имах дълга връзка, която прекратих. Не беше лесно, но сега съм 1000 пъти по- щастлива.
Сълзите няма да помогнат, стегни се
Разбирам и теб. На твоите години е естествено да изпитваш нужда да имаш дете, да си майка и съпруга. Има ли въобще надежда, че нещата ще се оправят в близките година две.
Чужбина- за да може да се оправиш, трябва да имаш някакво образование, даже магистърска степен е за предпочитане. Ако ще си общ работник някъде, много няма да спестиш.
Помисли си кои са приоритите ти. Говори с приятеля си. Три години не са малко време, но не са и кой знае колко. Имах дълга връзка, която прекратих. Не беше лесно, но сега съм 1000 пъти по- щастлива.
Сълзите няма да помогнат, стегни се
ЧУДЕНКЕ, ти не пусна ли преди време темата "За надарения атлетичен свекър"?! 
Някакво удоволствие ли ти доставя да си измишльотваш разни простотии?
Някакво удоволствие ли ти доставя да си измишльотваш разни простотии?
Ами аз мисля, че наближава краят на връзката ви в този вид. Една връзка трябва да се развива в някаква посока. Независимо каква, но трябва да се развива. Според мен вие сте стигнали етапа, в който трябва да промените нещо. Или да минете на следващата стъпка - деца, или да се разделите. Аз лично виждам нещата по този начин.
Поговори с него.
Ако не се променят нещата и ако ти не можеш да се примириш - започни на чисто.
Всъщност нямаш кой знае колко варианти
Ако не се променят нещата и ако ти не можеш да се примириш - започни на чисто.
Всъщност нямаш кой знае колко варианти
даваш съвети, които ти самата не следваш!
Докато четях се питах: Ако той сега ти предложи брак, без ти да си правила каквито и да било намеци, ако настоява да имате дете и т.н....ти как ще го приемеш?
Ако на това "дередже"на което сте в момента създадете и дете, това няма ли да е доста безотговорно (спрямо детето)?
Ти питала ли си този човек ясно и конкретно какви са плановете му и очакванията му за общото ви близко бъдеще?
И ако той не може да ти даде никакъв смислен отговор- за какво изобщо говорим.Вие не сте малки деца.
Ако на това "дередже"на което сте в момента създадете и дете, това няма ли да е доста безотговорно (спрямо детето)?
Ти питала ли си този човек ясно и конкретно какви са плановете му и очакванията му за общото ви близко бъдеще?
И ако той не може да ти даде никакъв смислен отговор- за какво изобщо говорим.Вие не сте малки деца.
Живяла съм с човек като твоя приятел, за който брака и децата бяха много страшно нещо. Все не беше готов, все си намираше причина за това, а истината е, че ако те обича силно и държи на теб няма как да не иска деца от теб и ти да бъдеш негова жена. Така че, потърси си твоя човек и не мисли за това че си на 32. По добре сама, отколкото придружена от неподходящ човек.
Едва ли е краят на връзката ви. Може би има
нещо, което ви задържа един за друг. Това, че
приятелят ти не иска да се жените, може да се
окаже далавера, особено ако имаш много имоти.
Както и да е. Не иска деца, защото го е страх, а?
Или какво. Ако за теб това, да си омъжена и да си
имаш дете, е от първостепенно значение, можеш
да поставиш от куртоазия някакъв срок на човека,
а после да си биеш камшика и да си гониш целите.
Така приятелят ти хем ще е сам, хем ще е гузен, че
те е загубил. Впрочем, на 32 не си стара за деца.
нещо, което ви задържа един за друг. Това, че
приятелят ти не иска да се жените, може да се
окаже далавера, особено ако имаш много имоти.
Както и да е. Не иска деца, защото го е страх, а?
Или какво. Ако за теб това, да си омъжена и да си
имаш дете, е от първостепенно значение, можеш
да поставиш от куртоазия някакъв срок на човека,
а после да си биеш камшика и да си гониш целите.
Така приятелят ти хем ще е сам, хем ще е гузен, че
те е загубил. Впрочем, на 32 не си стара за деца.
Докато четях се питах: Ако той сега ти предложи брак, без ти да си правила каквито и да било намеци, ако настоява да имате дете и т.н....ти как ще го приемеш?
Ако на това "дередже"на което сте в момента създадете и дете, това няма ли да е доста безотговорно (спрямо детето)?
Ти питала ли си този човек ясно и конкретно какви са плановете му и очакванията му за общото ви близко бъдеще?
И ако той не може да ти даде никакъв смислен отговор- за какво изобщо говорим.Вие не сте малки деца.
Ако на това "дередже"на което сте в момента създадете и дете, това няма ли да е доста безотговорно (спрямо детето)?
Ти питала ли си този човек ясно и конкретно какви са плановете му и очакванията му за общото ви близко бъдеще?
И ако той не може да ти даде никакъв смислен отговор- за какво изобщо говорим.Вие не сте малки деца.
Вярно е че не ни е много розово дереджето в момента, но ако чакаме да се подобри дали пък няма да стане прекалено късно А вече не смея да чертая планове и за бъдещето Едва ли е краят на връзката ви. Може би има
нещо, което ви задържа един за друг. Това, че
приятелят ти не иска да се жените, може да се
окаже далавера, особено ако имаш много имоти.
Както и да е. Не иска деца, защото го е страх, а?
Или какво. Ако за теб това, да си омъжена и да си
имаш дете, е от първостепенно значение, можеш
да поставиш от куртоазия някакъв срок на човека,
а после да си биеш камшика и да си гониш целите.
Така приятелят ти хем ще е сам, хем ще е гузен, че
те е загубил. Впрочем, на 32 не си стара за деца.
нещо, което ви задържа един за друг. Това, че
приятелят ти не иска да се жените, може да се
окаже далавера, особено ако имаш много имоти.
Както и да е. Не иска деца, защото го е страх, а?
Или какво. Ако за теб това, да си омъжена и да си
имаш дете, е от първостепенно значение, можеш
да поставиш от куртоазия някакъв срок на човека,
а после да си биеш камшика и да си гониш целите.
Така приятелят ти хем ще е сам, хем ще е гузен, че
те е загубил. Впрочем, на 32 не си стара за деца.
Това, че
приятелят ти не иска да се жените, може да се
окаже далавера, особено ако имаш много имоти.
приятелят ти не иска да се жените, може да се
окаже далавера, особено ако имаш много имоти.
Не четеш, Лиске, не четеш 
.ако всички чакаха да забогатеят,да се устроят,да направят велика кариера и чак тогава да помислят за брак и дете,тогава света щеше да става едно все по-празно място.
успех!
успех!
Има и още нещо относно финансовото състояние - все пак животът се променя постоянно .днес може и да си на върха , а утре голяма част от изграденото да се срути .
Важна е обичта , приоритетите и разбирателството между хората .
Няма значение дали темата е пързалка , защото това се случва в живота на много хора така или иначе и е хубаво че по разсъждавахме върху тази ситуация
А темата за свекъра атлет съм я пропуснала ....
забавна или гнусна беше Да мила и аз съм си задавала тези въпроси и съм се опитвала по някакъв начин да си представя как ще реагирам Вярно е че не ни е много розово дереджето в момента, но ако чакаме да се подобри дали пък няма да стане прекалено късно А вече не смея да чертая планове и за бъдещето
Вярно е че не ни е много розово дереджето в момента, но ако чакаме да се подобри дали пък няма да стане прекалено късно А вече не смея да чертая планове и за бъдещето Планове за бъдещето ТРЯБВА да правиш, защото това е твоето бъдеще и твоите мечти.Може би трябва по смело да ги правиш.
А и честно казано когато чакаме нещо да се случи, то обикновенно не се случва докато не си го СЛУЧИМ сами.
Искрено ти пожелавам успех и повече кураж.
Попрочетох от тук от там... ама според мен... БЯГСТВОТО не е решение на проблема.. като се обичате... поговорете си и чак тогава бягай където искаш ама ти си знаеш най-добре де пожелавам ти успех....
Ако всички бягаха в чужбина заради такива проблеми... тука щеше да е пустиня (поне според мен) Аз не бих избягала
пожелавам ти успех....Ако всички бягаха в чужбина заради такива проблеми... тука щеше да е пустиня (поне според мен)
Аз не бих избягала