Незаинтересоваността му е към задълженията му в нас, които са минимални. И въпреки това може да ги влачи с месеци, а аз се дразня. Снощи пак му казах. Отговора е: "Не се бъркай в моите работи!". Как да не се бъркам като и аз живея в тази къща. Да го чакам да ми уплатни прозорците за лятото ли?! И с другите работи е така. Чакам, чакам пък си го правя сама. А това ме побърква. И с най-голямата си наглост, вчера когато за пореден път трябваше аз да си нацепя дървата на дребно, защото като се прибрах от работа, парното угаснало, щото той заспал, ми вика: "Така ли се блъска, счупи брадвата! Аз щях да сляза да го запаля". Ама кога не се уточнява. Вече ще откача, какво да го правя незнам.
- Публикувана: 6 дек. 2007, 08:53 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2007, 10:18 ч.
Отблъсква ме с абсолютната си незаинтересованост
Прави са хората, дето казват - на сама жена все ще се намери кой да помогне, но жена с мъж, който нищо не върши вкъщи....не е за завиждане, всичко сама трябва да прави.
Няма и кой да й помогне - всеки си вика - ами нали си има мъж!!
Обясни на мъжа си, че при това положение доста по-лесно ще ти бъде сама да си живееш, поне него няма да обслужваш, а и винаги ще се намери кой да ти уплътни и прозорците навреме!!
Няма и кой да й помогне - всеки си вика - ами нали си има мъж!!
Обясни на мъжа си, че при това положение доста по-лесно ще ти бъде сама да си живееш, поне него няма да обслужваш, а и винаги ще се намери кой да ти уплътни и прозорците навреме!!
Ако това може да е някакво успокоение не си сама, има още много други жени в подобна ситуация, например аз.
За това съм му измислила девиз на моя мъж "Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая". Само,че си остава с обещанията,а кога ще се случи ами някога във времето. У нас казанчето е развалено от години човека не се трогва. След година повтаряне ,че трябва да се ремонтира терасата, накрая си извиках майстор и я направихме,разбира се без финансовото и физическото участие на моя мил съпруг. Два месеца стояхме без осветление в спалнята, естествено на мене ми писна викнах си човек да види проблема, оправи го и така нататък.
За това съм му измислила девиз на моя мъж "Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая". Само,че си остава с обещанията,а кога ще се случи ами някога във времето. У нас казанчето е развалено от години човека не се трогва. След година повтаряне ,че трябва да се ремонтира терасата, накрая си извиках майстор и я направихме,разбира се без финансовото и физическото участие на моя мил съпруг. Два месеца стояхме без осветление в спалнята, естествено на мене ми писна викнах си човек да види проблема, оправи го и така нататък.
О, и моя е горе-долу така, но аз го лекувам от тези му навици. Той ми обещава и не изпълнява, почнах и аз. "За утре нямам изгладен панталон и риза." "Добре, ще ги изгладя." Като почна редовно да се чуди какво да облича сутрин взе да му просветва от къде идва проблема. Яде му се еди-какво си, няма проблем 
Хиляда и едно обещания мога да направя 
Не, че започна да ремонтира из къщи, но взе да отделя пари, пък аз намирам майстори.
Хиляда и едно обещания мога да направя Не, че започна да ремонтира из къщи, но взе да отделя пари, пък аз намирам майстори.
Май сте прави с това да последвам примера му. Малко ще ми е трудно да го направя, но ще опитам. Не исках това да е решението щото ще станем смешни, ама ако не се стегне, друго не виждам наистина. Случвало се е и аз да не съм изпрала например или като се върне да яде сандвичи вместо манджа. Но веднага след като каже "Нямам чорапи", отивам и пускам пералнята. Незнам. Той все ми излиза с номера : "Аз си знам работата, не се бъркай. И ти не си идеална в твойте задължения".
ООО,не си сама И моят мъж е така,за едно нещо трябва да го убеждавам и навивам с години.А свекърва винаги има наглостта да ми каже,че аз така съм го научила 
Чудя се с камшик ли трябва да го превъзпитавам.На моменти направо съм безсилна пред тази негова незаинтересованост,но на него хич не му и дрме
И моят мъж е така,за едно нещо трябва да го убеждавам и навивам с години.А свекърва винаги има наглостта да ми каже,че аз така съм го научила Чудя се с камшик ли трябва да го превъзпитавам.На моменти направо съм безсилна пред тази негова незаинтересованост,но на него хич не му и дрме
Не съм сигурна,че ще имаш търпението да го превъзпитаваш като следваш примера му.Поне аз не мога, дразня се като не е подредено, като има чинии за миене и други такива. То пак аз трябва да го свърша само дето ще ми се струпа наведнъж. По скоро тези мъже сами трябва да стигнат до извода , че трябва да се грижат за дома си.
Да,наистина не си сама.
Уплътнението на външната врата го направих аз,след като го чакам от миналата зима да го направи.
От 2 месеца мрънкам за едни шкафове в кухнята-нъцки.
Ако можеш щях сама да си ги направя,ама трябва да се пробиват дупки и т. н.
Честно казано в къщи съм и мъжа и жената.
Но го наказвам като не му готвя
По едно време стигнах до там,че му хвърлях неизмитите чинии в боклука,
а други неща не на място през балкона.
И пак не зацепва какво трябва да прави.
Уплътнението на външната врата го направих аз,след като го чакам от миналата зима да го направи.
От 2 месеца мрънкам за едни шкафове в кухнята-нъцки.
Ако можеш щях сама да си ги направя,ама трябва да се пробиват дупки и т. н.
Честно казано в къщи съм и мъжа и жената.
Но го наказвам като не му готвя
По едно време стигнах до там,че му хвърлях неизмитите чинии в боклука,
а други неща не на място през балкона.
И пак не зацепва какво трябва да прави.
Ще спра да мия, да чистя, ама нали като поканим някой на гости, ще умра от срам. Че някой път и неканени ни идват. Незнам него как не го е срам като в продължение на 3 месеца с едни и същи хора говори как трябва да направи едни и същи неща. Мен ме хваща срам за него, пък... А честно казано сега и ми е тъпо и гадно,че така говоря за него.Едва ли не го плюя тука. Ама като си е истина... 
Успокоих се поне, че има и други. Незнам как се справяте честно
Успокоих се поне, че има и други. Незнам как се справяте честно
Не съм сигурна,че ще имаш търпението да го превъзпитаваш като следваш примера му.Поне аз не мога, дразня се като не е подредено, като има чинии за миене и други такива. То пак аз трябва да го свърша само дето ще ми се струпа наведнъж. По скоро тези мъже сами трябва да стигнат до извода , че трябва да се грижат за дома си.
Пишете и мен в отбора. Досега не съм намерила формула как да го накарам дасе осъзнае.
Май сте прави с това да последвам примера му. Малко ще ми е трудно да го направя, но ще опитам. Не исках това да е решението щото ще станем смешни, ама ако не се стегне, друго не виждам наистина. Случвало се е и аз да не съм изпрала например или като се върне да яде сандвичи вместо манджа. Но веднага след като каже "Нямам чорапи", отивам и пускам пералнята. Незнам. Той все ми излиза с номера : "Аз си знам работата, не се бъркай. И ти не си идеална в твойте задължения".
Ще спра да мия, да чистя, ама нали като поканим някой на гости, ще умра от срам.
Спрях да го пера, спрях да гладя. Имаше момент в който и не готвех.
Нулев ефект, освен подмятанията, че не съм се грижела за него.
Първо му свършиха чистите дрехи. След като най-сетне реши да се изпере, мокрите дрехите стояха 4 дена непростнати.
След което ме уведоми, че миришели на мухъл. След това стояха 3 дена на простора и когато ги прибрах, стояха още 1 седмица на леглото.
Въобще, ама въобще не се развълнува, нито му светна нещо.
Думи нямам.
Тая война доста хора сме я водили,ма такива непукисти нямам думи даже.
Ние също ходим на работа,ми ако и нащо задължение приключи след работния ден - гладни и мръсни ли ще ходим, домовете ни кочини ли ще са и ще се разпаднат. Имаше една тема дали се чувстваме жени, е точно заради това написах, че изобщо не се чувствам жена, ама хич.
Ние също ходим на работа,ми ако и нащо задължение приключи след работния ден - гладни и мръсни ли ще ходим, домовете ни кочини ли ще са и ще се разпаднат. Имаше една тема дали се чувстваме жени, е точно заради това написах, че изобщо не се чувствам жена, ама хич.
И още нещо какво значи как да ги накараме да направят това или онова, ми то като не им иде от вътре. Не че искам да деля задълженията на мъжки и женски, но има неща които физически са непосилни за една жена. Ми то ако е иначе на мъжете какъв им е смисъла, ако можем и сами да се оплождаме ... 
Виждам, че повечето, които са отговорили вече имат деца. Така, че тях ги разбирам. Но така и кръстих темата, а пък взех само да се оплаквам. Тази негова безотговорност, за мен е точно това, ме отблъсква. И все по-често се замислям "Ама аз защо съм с него" И единствения ми отговор е: "Защото го обичам". Да ама тази обич, някак си много се пречупва заради това негово отношение и избледнява постепенно. Защото аз го приемам лично: Той просто не се грижи за мен както смятам аз, че трябва. Какъв е смисълът на съжителството тогава? Ами деца, как ще се грижи за дете?! Може много да задълбавам, ама съм си такава.
Виждам, че повечето, които са отговорили вече имат деца. Така, че тях ги разбирам. Но така и кръстих темата, а пък взех само да се оплаквам. Тази негова безотговорност, за мен е точно това, ме отблъсква. И все по-често се замислям "Ама аз защо съм с него" И единствения ми отговор е: "Защото го обичам". Да ама тази обич, някак си много се пречупва заради това негово отношение и избледнява постепенно. Защото аз го приемам лично: Той просто не се грижи за мен както смятам аз, че трябва. Какъв е смисълът на съжителството тогава? Ами деца, как ще се грижи за дете?! Може много да задълбавам, ама съм си такава.
Ще ти кажа моя как се грижи за детето. Най-често гледа да го изпрати при майка си докато съм на работа (той не работи тук), ако евентуално са останали двамата сами,детето си се занимава с нищо, баща му си почива. Като се прибера от работа не знам от къде да захвана къщата,всичко е разхвърляно и мръсните чинии са в мивката.
Мисли му миличка с какво се захващаш, без никакви лоши чувства ти го казвам.
Мисли му миличка с какво се захващаш, без никакви лоши чувства ти го казвам.
Аз за дребните неща съм се примирила- ако не съм аз, няма кой. Но за по-големите го юркам до дупка. Като не свърши нещо си носи последствията. Например ако не е запалена камината или не са уплътнени прозорците- взимам си децата и отиваме при майка ми на топло. Но да цепя дърва или да уплътнявам- няма да стане никога! Ако не си изглади риза- да си бере срама с измачкана! 
Докато вършите всичко вместо мъжете си, те няма да се стреснат и да си коригират поведението.
Според мен е много по-трудно, но и с реален ефект да ги оставите сами да се справят със задълженията си, колкото и нерви и усилия да ви коства това.
Ако не е напалил парното, пусни си духалка или радиатор, да видим дали сметката накрая на месеца ще му хареса, ако не е уплътнил дограмата - също. Компенсирайте както намерите за добре техните неизпълнени ангажименти, но в никакъв случай не ги изпълнявайте вместо тях.
Според мен е много по-трудно, но и с реален ефект да ги оставите сами да се справят със задълженията си, колкото и нерви и усилия да ви коства това.
Ако не е напалил парното, пусни си духалка или радиатор, да видим дали сметката накрая на месеца ще му хареса, ако не е уплътнил дограмата - също. Компенсирайте както намерите за добре техните неизпълнени ангажименти, но в никакъв случай не ги изпълнявайте вместо тях.
И още нещо какво значи как да ги накараме да направят това или онова, ми то като не им иде от вътре. Не че искам да деля задълженията на мъжки и женски, но има неща които физически са непосилни за една жена. Ми то ако е иначе на мъжете какъв им е смисъла, ако можем и сами да се оплождаме ...
[/quote
Извинявай ,но какво значи да ти дойде отвътре?
Става въпрос за елементарни задължения.И на нас жените не ни се мият чини понякога,не ни се глади всеки път ,не ни се готви всякога , ами ако ги вършим тези неща когато на нас ни е кеф?]
[/quote
Извинявай ,но какво значи да ти дойде отвътре?
Става въпрос за елементарни задължения.И на нас жените не ни се мият чини понякога,не ни се глади всеки път ,не ни се готви всякога , ами ако ги вършим тези неща когато на нас ни е кеф?]
А и за детето имам съмнения като му го оставям.
Не мога да му вярвам след няколко случки.
Преди 2 месеца му попари крачето в гореща вода,винаги пада при него,
даже един път падна от доста високо.И все такива инциденти,които направо ме побъркват.
Когато го храни ,Калоян никога не е гладен,никота не е жаден,никога не му се спи.
Не мога да му вярвам след няколко случки.
Преди 2 месеца му попари крачето в гореща вода,винаги пада при него,
даже един път падна от доста високо.И все такива инциденти,които направо ме побъркват.
Когато го храни ,Калоян никога не е гладен,никота не е жаден,никога не му се спи.
А и за детето имам съмнения като му го оставям.
Не мога да му вярвам след няколко случки.
Преди 2 месеца му попари крачето в гореща вода,винаги пада при него,
даже един път падна от доста високо.И все такива инциденти,които направо ме побъркват.
Когато го храни ,Калоян никога не е гладен,никота не е жаден,никога не му се спи.
Не мога да му вярвам след няколко случки.
Преди 2 месеца му попари крачето в гореща вода,винаги пада при него,
даже един път падна от доста високо.И все такива инциденти,които направо ме побъркват.
Когато го храни ,Калоян никога не е гладен,никота не е жаден,никога не му се спи.
А и за детето имам съмнения като му го оставям.
Не мога да му вярвам след няколко случки.
Преди 2 месеца му попари крачето в гореща вода,винаги пада при него,
даже един път падна от доста високо.И все такива инциденти,които направо ме побъркват.
Когато го храни ,Калоян никога не е гладен,никота не е жаден,никога не му се спи.
Не мога да му вярвам след няколко случки.
Преди 2 месеца му попари крачето в гореща вода,винаги пада при него,
даже един път падна от доста високо.И все такива инциденти,които направо ме побъркват.
Когато го храни ,Калоян никога не е гладен,никота не е жаден,никога не му се спи.
В началото е трудно, знам. Отначало може да ги оставя за по-кратко, докато се "опознаят" и свикнат един с друг. Той все пак е баща на това дете, няма да го умори. Но ако не даваме възможност на бащите да се грижат и общуват с децата си, занапред ще стане още по-зле (с отношенията им имам предвид).
Аз винаги съм гледала по всякакъв начин да насърчавам връзката баща-дете. Но и на мен ми се е налагало да се боря с този страх да му поверя бебето, така че знам какво е.
Аз винаги съм гледала по всякакъв начин да насърчавам връзката баща-дете. Но и на мен ми се е налагало да се боря с този страх да му поверя бебето, така че знам какво е.
ООО много съжалявам за тези проблеми които имате 
.Не че моят е идеален и той за мъжките работи не му се хващат ,но в някои отношения е супер .
Още като започнахме да ремонтираме за да живеем заедно все аз го побутвах и си викам ооо така ли ,такова мамино синче няма да стане и му казах ,че аз може и да съм му жена/тогава приятелка/ ама не съм робиня и неща които може да свърши или помогне да не се чуди . Бях се нагледала цял живот на едно такова мекотело "баща ми" ,защото майка ми му беше като робинята "Изаура"
Още докато живеехме без брак той ми е помагал да чистя ,да простира да пазари и т.н.,когато се роди детето продължи да ми помага и с детето и тук таме в домакинството
Разбирам ви, че в началото когато сте били влюбени сте се грижили за тях като писани яйца и след време когато вашите отговорности и ангажименти станат повече на него не му пука той вече се е отпуснал като "парцал" и оставя всичко на вас . При повечето семейни май жената продължава да се грижи за мъжа ,но мъжът става все по-голям непукист към жената и забравя за внимание и грижа към нея .
а кво остава да и помогне с нещо .
Моята сестра в момента си пати от подобно мекотело
,когато и казвах не ме послуша /все пак ми е сетра и ми е кофти за нея как се мъчи/ .
Съжалявам ,че ви се налага да страдате и ядосвате ще се моля
някой ден поне малко да се променят и да има разбирателство,любов и щастие
.Не че моят е идеален и той за мъжките работи не му се хващат ,но в някои отношения е супер .Още като започнахме да ремонтираме за да живеем заедно все аз го побутвах и си викам ооо така ли ,такова мамино синче няма да стане и му казах ,че аз може и да съм му жена/тогава приятелка/ ама не съм робиня и неща които може да свърши или помогне да не се чуди
. Бях се нагледала цял живот на едно такова мекотело "баща ми" ,защото майка ми му беше като робинята "Изаура" Още докато живеехме без брак той ми е помагал да чистя ,да простира да пазари и т.н.,когато се роди детето продължи да ми помага и с детето и тук таме в домакинството
Разбирам ви, че в началото когато сте били влюбени сте се грижили за тях като писани яйца и след време когато вашите отговорности и ангажименти станат повече на него не му пука той вече се е отпуснал като "парцал" и оставя всичко на вас . При повечето семейни май жената продължава да се грижи за мъжа ,но мъжът става все по-голям непукист към жената и забравя за внимание и грижа към нея .
а кво остава да и помогне с нещо .Моята сестра в момента си пати от подобно мекотело
,когато и казвах не ме послуша /все пак ми е сетра и ми е кофти за нея как се мъчи/ .Съжалявам ,че ви се налага да страдате и ядосвате ще се моля
някой ден поне малко да се променят и да има разбирателство,любов и щастие
Аз лично бих седнала със съпруга си да поговорим сериозно и да си разпределим домакиските задължения.Естествено е,че жената трябва да си знае нейните си задължения,но това не би трябвало това да бъде причина мъжа да не се впуска да помага,особено ако жената е бременна и най-вече ако има и малки деца.Жената не може да тъче на няколко стана я.а мъжа трябва да си знае мъжките задължения.В крайна сметка в тази къща не живееш сама.А пък и ти не си робиня за да вървиш постоянно зад гъза му.Ако е човек,който разбира от дума би трябвало да се замисли да поеме някаква инициатива в домакиските задължинея.А,ако едим самоуважаващ се мъж ,който обича и жена си-не би трябвало да я оставя да цепи дървата и да пали парното.Няма ли малко срама,къде е мъжкото в него в крайна сметка.А това,че като спреш да му готвиш ,переш и гладиш не е алтернатива,която може да има някакъв ефект.Точно тогава мисля,че ще стане по-лошо защото той ще продължава да го прави на пук.
Аз само мога да се похваля с моя съпруг-помага ми много вдомакинството.Аз чиния не съм измила и прахосмукачка не пуснала от както живеем заедно.Не е нужно да му казвам,че има дрехи за пране.Той сам си пуска пералнята,дори и простира.А от както съм бременна-не ме е оставил да върша някакъв по-тежък физически труд.Оня ден дори ми изпра маратонките на ръка,и ми се е заканиол,че ако ме види да правя нещо подобно ,ще си имаме разправии.Пу да не му е уруки,много си го обичам моето съкровище.
Аз само мога да се похваля с моя съпруг-помага ми много вдомакинството.Аз чиния не съм измила и прахосмукачка не пуснала от както живеем заедно.Не е нужно да му казвам,че има дрехи за пране.Той сам си пуска пералнята,дори и простира.А от както съм бременна-не ме е оставил да върша някакъв по-тежък физически труд.Оня ден дори ми изпра маратонките на ръка,и ми се е заканиол,че ако ме види да правя нещо подобно ,ще си имаме разправии.Пу да не му е уруки,много си го обичам моето съкровище.
Ще спра да мия, да чистя, ама нали като поканим някой на гости, ще умра от срам.
Спрях да го пера, спрях да гладя. Имаше момент в който и не готвех.
Нулев ефект, освен подмятанията, че не съм се грижела за него.
Първо му свършиха чистите дрехи. След като най-сетне реши да се изпере, мокрите дрехите стояха 4 дена непростнати.
След което ме уведоми, че миришели на мухъл. След това стояха 3 дена на простора и когато ги прибрах, стояха още 1 седмица на леглото.
Въобще, ама въобще не се развълнува, нито му светна нещо.
Думи нямам.
За жалост има и такива екземпляри 
...,но наистина те не са станали такива,те са биле винаги такива,но любовта е сляпа понякога... Моят мъж е страшен майстор,всичко сам оправя в къщи и ремонти i дребни повреди....но и от самото начало знаеше ,че аз не съм mу длъжна с нищо...е да гледкам си го,все пак той работи много здраво за да ни усигури един приятен живот..,но и знае че не съм слугиня
.Помага,....дори той ме учеше да готвя в началото,че аз бях с две леви...Но наистина има една приказка,както го свикнеш отначало
-много е правилна 
Ауууу, как ми е познато! За щастие не е мъжа ми! Баща ми. Много добър баща, много мил, грижовен и внимателен. Никога не е повишавал тон дори. Но като съпруг... милата ми мама правеше всичко в къщи! Включително мъкненето на чувал с картофи от пазара (не че нямаме кола!!!, но тя няма книжка). Купихме си 1990г апартамент. Нещо казанчето на едната тоалетна не работеше. Ползвахме другата, докато да бъде оправено... продадохме апартамента преди няколко месеца. Така и не бе намерено решение за едно нищо и никакво казанче!
В коридора лампата си развали. И затова с светва лампата в банята и се държи вратата отворена. И още безброй примери... Като трябва да се направи нещо, казва "след малко" и така си остава...
Когато си хващах гадже и разказвах на мама за него, тя питаше "а работлив ли е"...
Мила, помисли си готова ли си така да си прекараш живота? Още не е късно, деца нямате...
Нещо, което можеш да опиташ е, да викаш някой да ти помага (комшия, брат, друг роднина). Белким му стане неудобно на мъж ти. Или да викаш специалист, на който да си платиш. Така поне заради дадените пари може да се замисли!
В коридора лампата си развали. И затова с светва лампата в банята и се държи вратата отворена. И още безброй примери... Като трябва да се направи нещо, казва "след малко" и така си остава...
Когато си хващах гадже и разказвах на мама за него, тя питаше "а работлив ли е"...
Мила, помисли си готова ли си така да си прекараш живота? Още не е късно, деца нямате...
Нещо, което можеш да опиташ е, да викаш някой да ти помага (комшия, брат, друг роднина). Белким му стане неудобно на мъж ти. Или да викаш специалист, на който да си платиш. Така поне заради дадените пари може да се замисли!
Вечерта преди да пусна темата имахме голям спор. От две седмици преди това усилено говорих по този въпрос без особен резултат: Отговорът беше както вече казах "Всяка жаба да си знае гьола". Но при последната караница, аз вече бях извън кожата си. Казах му: "Оставяй ме ще си правя всичко сама, не ми трябва помощта ти. Мога и сама обаче не виждам защо. Губиш си ролята някак си". И спрях да му говоря: изобщо не му обръщах внимание. Когато на следващия ден се прибрах от работа беше топло, че и чиниите измил. Връщам се и ме гледа виновно, чак ми дожаля. Сдобрихме се. Днес е примерен, ще видим до кога. Дано се сепне. Но продължавам яко мрънкане за всичко и както казва *SV* :повече за неговите задължения няма да си мръдна пръстта. Ще свикне май ама иска тикане и напомняне.
Аз лично бих седнала със съпруга си да поговорим сериозно и да си разпределим домакиските задължения.Естествено е,че жената трябва да си знае нейните си задължения,но това не би трябвало това да бъде причина мъжа да не се впуска да помага,особено ако жената е бременна и най-вече ако има и малки деца.Жената не може да тъче на няколко стана я.а мъжа трябва да си знае мъжките задължения.В крайна сметка в тази къща не живееш сама.А пък и ти не си робиня за да вървиш постоянно зад гъза му.Ако е човек,който разбира от дума би трябвало да се замисли да поеме някаква инициатива в домакиските задължинея.А,ако едим самоуважаващ се мъж ,който обича и жена си-не би трябвало да я оставя да цепи дървата и да пали парното.Няма ли малко срама,къде е мъжкото в него в крайна сметка.А това,че като спреш да му готвиш ,переш и гладиш не е алтернатива,която може да има някакъв ефект.Точно тогава мисля,че ще стане по-лошо защото той ще продължава да го прави на пук.
Аз само мога да се похваля с моя съпруг-помага ми много вдомакинството.Аз чиния не съм измила и прахосмукачка не пуснала от както живеем заедно.Не е нужно да му казвам,че има дрехи за пране.Той сам си пуска пералнята,дори и простира.А от както съм бременна-не ме е оставил да върша някакъв по-тежък физически труд.Оня ден дори ми изпра маратонките на ръка,и ми се е заканиол,че ако ме види да правя нещо подобно ,ще си имаме разправии.Пу да не му е уруки,много си го обичам моето съкровище.
Аз само мога да се похваля с моя съпруг-помага ми много вдомакинството.Аз чиния не съм измила и прахосмукачка не пуснала от както живеем заедно.Не е нужно да му казвам,че има дрехи за пране.Той сам си пуска пералнята,дори и простира.А от както съм бременна-не ме е оставил да върша някакъв по-тежък физически труд.Оня ден дори ми изпра маратонките на ръка,и ми се е заканиол,че ако ме види да правя нещо подобно ,ще си имаме разправии.Пу да не му е уруки,много си го обичам моето съкровище.
Извинявай, но един въпрос: Мъжо ти работи ли някъде...?
Леле момичета умрях от смях 
Ама като се сблъскам и аз със същия проблем ми се плаче. Всичко съм опитала, ама не става и това си е. То като им липсват първите годинки, нищо не може да се направи. Моят мъж е същият екземпляр. Една година се къпехме с маркуч, щото нямаше кой да оправи душа. А и аз се бях заинатила, че това е негова работа. После осветлението в банята изгърмя. Пилих, пилих и той човека намери разрешение - купи една акумулаторна лампа и беше много доволен от собствения си гений. Като резултат влизаш в банята, по средата лампата загасва, защото трябва да се зареди и ти си играеш на познай къде е шампоана, тоалетната хартия и т.н. Същото е и в коридора. Там имаме вграден гардероб и като търся нещо все е слепешката. В момента не работи казанчето и аз бременна - небременна мъкна кофите с вода. Добре, че днес свекито ще дойде да го оправи (след като, че им обясних какъв мърльо е сина им). Като се появи детето ( а тоя момент не е много далече) дълбоко се съмнявам, че ще съм като самотна майка, ама с две деца 
За домакинството няма да говоря, щото там сме пълна трагедия. Е от време на време готви, а след него и потоп. И не съм готвила, и не съм прала или чистила, обаче ефектът е нулев. После ми се струпва и ходи се оправяй. Човекът не го грее особено - прибира си се и насред кочината си се тръсва като свинче със звънче
Ама като се сблъскам и аз със същия проблем ми се плаче. Всичко съм опитала, ама не става и това си е. То като им липсват първите годинки, нищо не може да се направи. Моят мъж е същият екземпляр. Една година се къпехме с маркуч, щото нямаше кой да оправи душа. А и аз се бях заинатила, че това е негова работа. После осветлението в банята изгърмя. Пилих, пилих и той човека намери разрешение - купи една акумулаторна лампа и беше много доволен от собствения си гений. Като резултат влизаш в банята, по средата лампата загасва, защото трябва да се зареди и ти си играеш на познай къде е шампоана, тоалетната хартия и т.н. Същото е и в коридора. Там имаме вграден гардероб и като търся нещо все е слепешката. В момента не работи казанчето и аз бременна - небременна мъкна кофите с вода. Добре, че днес свекито ще дойде да го оправи (след като, че им обясних какъв мърльо е сина им). Като се появи детето ( а тоя момент не е много далече) дълбоко се съмнявам, че ще съм като самотна майка, ама с две деца За домакинството няма да говоря, щото там сме пълна трагедия. Е от време на време готви, а след него и потоп. И не съм готвила, и не съм прала или чистила, обаче ефектът е нулев. После ми се струпва и ходи се оправяй. Човекът не го грее особено - прибира си се и насред кочината си се тръсва като свинче със звънче 
Определено не си сама. И при нас положението е същото. Повтарям, повтарям - няма кой да ме чуе. Пропуска го покрай ушите си и обикновено ми казва,че не ме бил чул, не бил разбрал и т.н. , при което аз побеснявам. Иде ми да 
Накрая или правя скандал и той чак тогава се сеща да свърши нещо, или го иронизирам пред някой приятел какво е обещавал да направи вкъщи - и чак когато се засрами, тогава върши работата.
Иде ми да Накрая или правя скандал и той чак тогава се сеща да свърши нещо, или го иронизирам пред някой приятел какво е обещавал да направи вкъщи - и чак когато се засрами, тогава върши работата. 
Това с повтарянето ,та даже и с потретването си е класика
Аз започнах да действам по друг начин и като ,че ли по има ефект
давам всичко ,което искам да се свърши в писмен вид и той започва да действа по задачките.Като ,че ли когато им се каже на мъжете да свършат нещо, те се самоуспокояват ,че видиш ли е нещо дребно и ,,има време'',а така като видят ,колко неща предстоят по се мобилизарат .Поне при нас това е по-добрия начин-и няма ,,не чух, не разбрах,ти не си ми казала ,забравих го и т.н.''
Аз започнах да действам по друг начин и като ,че ли по има ефект
давам всичко ,което искам да се свърши в писмен вид и той започва да действа по задачките.Като ,че ли когато им се каже на мъжете да свършат нещо, те се самоуспокояват ,че видиш ли е нещо дребно и ,,има време'',а така като видят ,колко неща предстоят по се мобилизарат .Поне при нас това е по-добрия начин-и няма ,,не чух, не разбрах,ти не си ми казала ,забравих го и т.н.''
Леле, като го изчетох това ужас...
Как сте се омъжили за тия мъже бе хора, не ги ли тествахте не поживяхте ли малко заедно?
Или то май любовта е сляпа?
А по темата - баща ми е сборен образ на всичко което описахте по горе. Душичка човек, ама и до ден днешен не пипа нищо в къщи. А аз пък гледайки всичко това от малък съм се захващал с домашните ремонти и така ...
При него майка ми опита какво ли не - няма оправия. Явно е въпрос на първите 7 годинки.
ужас...Как сте се омъжили за тия мъже бе хора, не ги ли тествахте не поживяхте ли малко заедно?
Или то май любовта е сляпа?
А по темата - баща ми е сборен образ на всичко което описахте по горе. Душичка човек, ама и до ден днешен не пипа нищо в къщи. А аз пък гледайки всичко това от малък съм се захващал с домашните ремонти и така ...
При него майка ми опита какво ли не - няма оправия. Явно е въпрос на първите 7 годинки.
Тук е разковничето.С подкрепа и одобрение от съпруга нещата са ок винаги.Ако някой отстрани не одобрява ни работата ти, ни домакинстването ти, то в неговите очи е обречено на провал всичко.
Пенелопа, абсолютно точно си го казала. Истината е ,че колкото и да се опитвам да съм добра във всичко -не се оценява.Не искам да изпадам в подробности , но в случаи като тазвечершния се чудя до кога ще сме заедно. При положение,че съм се прибрала като съм работила на 2 места, бързала съм да взема детето/ моя само отговорност дори и другия да има време/, сготвила съм и при сядане на масата крясъци защо не съм направила айран и обиди,че съм най-големия мързел,който познава след като съм се уплашила ,че ми е трудно на двете работни места не знам какво да кажа и как да реагирам.Толкова ми е болно.
Пенелопа, абсолютно точно си го казала. Истината е ,че колкото и да се опитвам да съм добра във всичко -не се оценява.Не искам да изпадам в подробности , но в случаи като тазвечершния се чудя до кога ще сме заедно. При положение,че съм се прибрала като съм работила на 2 места, бързала съм да взема детето/ моя само отговорност дори и другия да има време/, сготвила съм и при сядане на масата крясъци защо не съм направила айран и обиди,че съм най-големия мързел,който познава след като съм се уплашила ,че ми е трудно на двете работни места не знам какво да кажа и как да реагирам.Толкова ми е болно.
Мда, явно мъжете са си такива по дефолт!
Мен пък ме обвиняват, че все много съм искала да ме оценяват за всичко и да ме хвалят... ами че да, иска ми се, разбира се... И аз се опитвам да правя всичко както трябва, и аз не успявам, и се измъчвам от това... И на мен не ми помагат кой знае колко...
Обаче си мисля, че грешката си е в мен... ето ви един пример:
Преди време отидохме на пикник със съпруга ми и с детето и със семейството на сестрата на мъжа ми. Само за протокола - те са женени от около 13 години и той непрекъснато я пита дали нещо да не й помогне, дали нещо не й е нужен. Та значи на въпросния пикник мъжете нещо се замотаха из гората, а трябваше да се пали скарата и аз, нали съм си много активна, веднага се захванах, а сестрата на мъжа ми ме застреля с думите: "Изобщо не се хващай, защото като разберат, че можеш да се справиш, вече все теб ще те карат да го правиш!" Направо ме уби с тия думи... колко е права...
Защото, ако авторката на темата не може да цепи дърва и да пали печката, тогава от немай къде съпругът й ще го прави, но сега той знае, че има и друг начин...
Е, да и аз мога да паля печката у дома и го правя, а така ми се иска изобщо да не можех....
Да,наистина не си сама.
Уплътнението на външната врата го направих аз,след като го чакам от миналата зима да го направи.
От 2 месеца мрънкам за едни шкафове в кухнята-нъцки.
Ако можеш щях сама да си ги направя,ама трябва да се пробиват дупки и т. н.
Честно казано в къщи съм и мъжа и жената.
Но го наказвам като не му готвя
По едно време стигнах до там,че му хвърлях неизмитите чинии в боклука,
а други неща не на място през балкона.
И пак не зацепва какво трябва да прави.
Уплътнението на външната врата го направих аз,след като го чакам от миналата зима да го направи.
От 2 месеца мрънкам за едни шкафове в кухнята-нъцки.
Ако можеш щях сама да си ги направя,ама трябва да се пробиват дупки и т. н.
Честно казано в къщи съм и мъжа и жената.
Но го наказвам като не му готвя
По едно време стигнах до там,че му хвърлях неизмитите чинии в боклука,
а други неща не на място през балкона.
И пак не зацепва какво трябва да прави.
По дяволите, и аз така съм мислила да правя с чиниите, и да не готвя, но... как се живее така, бе хора?
Ужас!
Направо се очайвам понякога....