Докараха ме дотам да се разплача тази сутрин...
Не издържам вече, всяка сутрин и вечер на отиване и прибиране от работа, просто се побърквам...
Като животни ставаме, оскотяли се натискаме и натъпкваме по автобуви, тролеи и трамваи - "Айде още малко! Айде още един! - като чуя и ми се повръща...
На това отгоре шофьорите се изживяват като богове някакви и няма ден в който да не чувам да крещят дърти мазни псувни, да не са надупили чалга или някое радио, което пращи и гъгне и по-скоро дразни, отколкото да доставя удоволствие...
Почти не ми се случва да чуя "Извинете!" от този, който ме е настъпил или сръчкал без да иска, пък за едно"Благодаря!"от бабето, дето й отстъпвам мястото си вече забравих какво е...
Как да отида на работа в добро настроение и кондиция като 45 мин(час понякога)ме мачкат, тъпчат, натискат, настъпват...Абеееееееее...
Още ми се плаче...
И това всеки ден...
Нямам книжка, нямам пари за кола и без това...
Има ли от вас някой който е така? Не очаквам в автобуса да съм като принцеса, но това тъпкане направо ме влудява...Ако аз съм на спирката и видя, че няма място, ми ще си изчакам следващия(дори да е след 20 мин), а няма да почна да блъскам и натискам хората да влизат още, макар, че и те висят с единия крак отвън...
Някои са направо животни!
Започнах да ходя на работа с 20 мин по-рано за да избегна трафика, но и това време започна да се запълва хора...Направо...не знам! За прибирането не ми се говори, когато графика вече е изместен и ту минават 4-5 еднакви автобуса един след друг, ту няма никакъв по половин-един час...