Бедността, порок ли е?

 Аз под думата "порок" разбирам други качества, които имам в излишък в характера и в живота си. Едно от тях е , че мразя бедността и се надявам никога да не бъда бедна. Все ми е едно дали е порок, даже знам, че не е - от пороците можеш да се откажеш, кофти съдба по-скоро, но все пак не смятам, че бедност е равно на добродетел и ако случайно се окаже така, по-добре да съм порочна и богата , отколкото бедна и добра, което няма как да стане и да искам в моя случай. Бедността е факт, уродливост на обществото за която няма лек. Всеки с кръста си.

Понякога живота те вкарва в мелницата, от която излизаш без нищо. Е, в такива моменти трябва да си силен, за да започнеш всичко отначало, разчитайки само на себе си. Оцеляването не е порок, а етап от еволюцията на всяка една личност.

Ако не си проститутка по душа, няма как да почнеш изведнъж да се продаваш, за да станеш "богата", дори да си останала без нищо.

Уф,не знам що си мисля,че много лично беше приета темата и нещо почнаха да се засягат хората на тема бедност,значи все пак ще трябва да призная,че ако досега имах някакви съмнения,че е порок,вече ги нямам.

Че какъв ти е проблема? Темата е съвсем лична! Иска се лично мнение, а то се оформя от личния опит. При теб да не би да не е лично! Ха! Значи някой външно ти оформя мнението! Божкей!

Да и моят личен опит винаги ми е доказвал,че когато се разискват подобни теми е хубаво човек да е поне малко обективен,за да може да погледне малко по-надалеч от носа си

Ми, да, бе всеки казва какво мисли ЛИЧНО.

да, лично и без да се се впряга

Наистина Реза е права. Превръщате въпроса в лична драма, а той е общ, има се предвид нещо по-цялостно, голямо, а не отделни хора. Мисля, че никой не твърди сериозно, че бедните хора са порочни или подобни повърхностни заключения. Прекалено буквално тълкувате нещата. Бедността сама по себе си не е порок, но може да доведе до много пороци. Лично аз задавайки въпроса имах предвид бедността на обществото ни, на всички нас, сравнено с това на други социални и развити държави. Добре, не е ли порок, да съществуват деца с увреждания в институции, умиращи от недохранване, забутани по горите, и ние да не знаем за тях. Извинявай tanq_ludoto, че говоря за тях, но като мълчим и не говорим, помагаме ли им? Обратното, задълбаваме проблема. Не е ли порок да съществуват институции за изоставени деца изобщо? Защо изоставят увредените си деца някои родители? Ами защото е много трудно, много тежко да гледаш сам детето си. Защо е трудно, защото е скъпо. Скъпи лекарства, колички, всичко е много скъпо. И защото хората нямат културата на отношение към различните. Това е факт, и затова лекарите дори съветват родителите да си изоставят децата. Това не е ли порок? Ти сама каза, че се справяш въпреки всичко. Това не е ли порочно, да си в това положение и да ти е толкова трудно? Не е ли порок, че нямаме времето, силата и самочувствието да направим нещо? А ги нямаме, защото сме бедни и оцеляваме въпреки всичко. Бедният човек няма самочувствие, бедния човек се справя някак си, бедния човек не иска да мисли, предпочита да забрави, защото кой е той? Не е ли порок, че властимащите се смятат за безнаказани и вършат престъпления, затова сме виновни ние обаче. И това пак е много общо. Кажете: Аз съм виновен! Ще видите, различно е. И това пак не е цялата истина. Всичко е взаимосвързано, всичко е едно цяло. Ние сме част от цялото, и цялото от нас.

Лисо, драми, не драми, това е реалност, бедността е реалност, така че всички реакции са нормални.

Винаги битието е определяло съзнанието, така че ...

Бедността не е порок, но мизерията е.
                       Достоевски

Ако изхождаш от тази гледна точка, защо не ни сравниш с Бангладеш например или с Пакистан, или с африканските държави.
Защо винаги трябва да приемаме, че чашата е наполовина празна, а не пълна.
Да имаме проблеми, имаме бедни, имаме много, много страдащи деца. Обаче ако си мислим, че сме недоразвити и мизерни и мижави как ще има помогнем? Не е ли по добре да кажем "Имаме проблеми, но ние сме достатъчно добри и ще се справим. Вярваме в себе си, в способностите си, в селите си и ще се справим!"
И ето мисля, че точно хора като теб трябва да се изправят и да го кажат много, ама много убедително, за да ги чуят другите и да ги следват. 

Въпрос на гледна точка.
Дадените примери могат да се извъртят така, че да излезе, че не бедността, а богатството е порок. Щото една  жена, родила увредено дете, може да го е оставила, за да може да осигури храна на другото си дете, смятайки, че Държавата( която е обществото ни и в която има по-богати хора) ще й помогне за отглеждането на другото, увредено дете. В този случай, порока е в богатите, че не виждат това като свой проблем, защото то е в обществото, от което са част и те,  което ги е направило богати.
Всички забравят, че са част от общество. Това е определящо понятие за човека въобще. Това е в основата ни - възпитание, обучение,култура, здраве, бедност, богатство - всичко произтича, зависи и води до обществото. Ако си беден, то е и заради обществото, не само заради теб! Ако си богат - също! Та може да се каже, че ако бедността е порок, то е порок и богатството. Ако бедността е накарала една жена да проституира за пари, то е защото има някой богат, който дава пари за проститутка. Може и обратното!
Изобщо, извадени от даден контекст понятията могат да бъдат тълкувани по най-различни начини и всеки ще бъде правилен.

Какво означава "цялото общество" и какво "отделният гражданин"...!?Двете понятия не вървят ли ръка за ръка...!?Не се ли допълват...!?Има ли общество без граждани...!?Едва ли!

Всъщност,бедността и липсата на държавност са две различни понятия.

Само по времето на социализма 

       

            Съгласна съм с това. Дона въпросите ми за богатството бяха реторични, не искам отговор  Идеята ми е че порочни могат да бъдат както бедните така и богатите. Не зависи от социалния статус, а от конкретния човек, затова не мисля че бедността /или респективно богатството/ са тези които опорочават хората. Но това си е моето мнение