Моля, кажете ми как може едно дете на 1година и 8м да се научи да слуша в градинката .В цялата градинка се чува само моят глас,не мога да и ангажирам вниманието за повече от 5минути,търчи във всички посоки и няма страх от никой и от нищо.
- Публикувана: 15 апр. 2005, 17:12 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2005, 20:56 ч.
Кak да накарам детето да ме слуша?
Ами май няма начин - ти повтаряй, пък току виж детето взело, че те разбрало - търпение трябва, както и като забраняваш нещо да му паказваш какво то трябва да направи.
Таня вече почти е усвоила значението на думата Не - като съм и казала, че някъде не се пипа и тя по някое време отива до мястото, сочи с пръстче и казва Не и е доволна
Съответно аз веднага си я прегръщам и целувам, защото според мен и поощрение му трябва на детенце - да разбере, че точно така трябва да прави.
Таня вече почти е усвоила значението на думата Не - като съм и казала, че някъде не се пипа и тя по някое време отива до мястото, сочи с пръстче и казва Не и е доволна
Съответно аз веднага си я прегръщам и целувам, защото според мен и поощрение му трябва на детенце - да разбере, че точно така трябва да прави.
Е, нали сте излезли да търчи. В градинката е, не е на улицата. Пък и дете е, не пенсионер. Ще търчи, ще се цапа, ще се катери, то друга работа си няма. Пък твоята работа не е да й викаш, а да я пазиш от опасности и да я забавляваш.
Леко встрани от темата. Моята дъщеря вчера, докато се прибирахме, пред всяка локва ме питаше "Мамо а в тази може ли да стъпя" И наистина изпълняваше.
Днес пък, като отивахме, колкото и да намилах, че закъсняваме и бързаме, това не й попречи се спира на всяка крачка и да разглежда детайлно всичко, попаднало й пред пътя. Нито пък виковете ми "Нее, там е кално" я спряха да се нашопи в най-голямата кал, да излезе с по 3 см платформи от кал на обувките и после да размаже всичкото по панталона, докато тичаше към мен.
Едно и също ми е детенцето, не са ми го сменили през нощта. Единия ден само иска да ме слуша, другия пък все едно аз не съществувам.
И още нещо, абе ние какво искаме абсолютно послушание от децата. Ние да не би да сме били послушни:) А сега пък да не би да чуваме съветите на родителите:)
Леко встрани от темата. Моята дъщеря вчера, докато се прибирахме, пред всяка локва ме питаше "Мамо а в тази може ли да стъпя"
И наистина изпълняваше. Днес пък, като отивахме, колкото и да намилах, че закъсняваме и бързаме, това не й попречи се спира на всяка крачка и да разглежда детайлно всичко, попаднало й пред пътя. Нито пък виковете ми "Нее, там е кално" я спряха да се нашопи в най-голямата кал, да излезе с по 3 см платформи от кал на обувките и после да размаже всичкото по панталона, докато тичаше към мен.
Едно и също ми е детенцето, не са ми го сменили през нощта. Единия ден само иска да ме слуша, другия пък все едно аз не съществувам.
И още нещо, абе ние какво искаме абсолютно послушание от децата. Ние да не би да сме били послушни:) А сега пък да не би да чуваме съветите на родителите:)
Аз също мисля,че хората трябва да си гледат работата, но ако ти самата смяташ, че поведението й излиза от рамките, който ти намираш за нормални,нищо не ти пречи да я заведеш на такава консултация.Това не е рисков преглед, нито болезнен, не виждам причина ако това ще те успокои , да не я заведеш.Поне ще чуеш от спецеалист, че детенцето ти е по-буно и ти ще мирнеш.Не се колебай , ако ще се почувстваш по-добре.
Цитат на: Anonymous
Moже и аз да не съм я описала много точно,тя няма ден в който да слуша,крещи и мрънка за всичко,ако и забраня нещо го прави на пук или почва да реве в истерия.Хората в градинката ме съветват да я заведа на детска консултация.
И ние сме точно така... истерии, чудеса... но да ти кажа честно не бих я водила за такова нещо на консултация. Смятам, че детето ми е по-импулсивно. от характера й си идва. тя е на 2 г. и си е под влияние на т.нар. детски пубертет. Аз лично не се притеснявам от нейното поведение, притеснявам се от безсилието си на моменти... Ето и сега.. с температура е, не искаше да яде. Сложих я да спи, а тя не ляга... в момента се разкарва боса отатък. Нищо не е в състояние да я накара да легне ако тя не иска. Яд ме е, че щапурка боса, но не мога да се преборя...
Цитат на: iv100yanova
Аз взех да ставам английска майка 
Не викам, не крещя, спокойно - сяда по земята, въргаля се, само го държа под око. Намесвам се при опасност или ако стане детски скандал 
Грешката е в твоя телевизор ми се струва
А хора да дават акъли винаги ще има
Не викам, не крещя, спокойно - сяда по земята, въргаля се, само го държа под око. Намесвам се при опасност или ако стане детски скандал Грешката е в твоя телевизор ми се струва
А хора да дават акъли винаги ще има
Ами аз точно така правя.. оставям я да се въргаля в локвите, но това не значи, че веднага след като види, че няма да стане нейната не пробва пак... напротив, става и хуква към улицата... Е как да не крещиш!
Който открие начина по който може да бъде накарано едно дете да слуша, ще трябва да го патентова и опсле от разпространението на метода ще може добре да приприпечели.
И аз съм доста често в същата ситуация. Викам подир госпожицата по улиците и площадките за радост на околните.
В последно време се опитвам да се контролирам и да викам по-малко, а да си затварям очите повече и да отминавам разните по-дребни провинения и да се намесвам само в краен случай - например като награби някой огромен кол с който да иска да играе или когато с нечия друго слънчице се пробват да се заринат едно друго с пепел или пясък.
Тогава следва бърза реакция, като изхвърляне на клона на далеч, разделяне на воюващите и отмъкване на моето съкровище на по-далечно от битката място.
И аз съм доста често в същата ситуация. Викам подир госпожицата по улиците и площадките за радост на околните.
В последно време се опитвам да се контролирам и да викам по-малко, а да си затварям очите повече и да отминавам разните по-дребни провинения и да се намесвам само в краен случай - например като награби някой огромен кол с който да иска да играе или когато с нечия друго слънчице се пробват да се заринат едно друго с пепел или пясък.
Тогава следва бърза реакция, като изхвърляне на клона на далеч, разделяне на воюващите и отмъкване на моето съкровище на по-далечно от битката място.
На нашата площадка има една майка, която постоянно крещи на детето си - вместо да стане от пейката, да отиде при него и да му каже какво иска от него. Но и детето е на ниво: пищи истерично за най-малкото нещо.
Мисля, че ако стоиш покрай детето си, докато си играе, няма да ти се налага да крещиш поне (не казвам, че ще почне да слуша). Но поне няма да привличаш много погледите на околните. И наистина, както са казали други, ако всичко, което чува детето от теб, е "не", ясно е, че ще почне да те игнорира. Съобразявай се понякога и с неговите желания, ако искаш то да се съобразява с твоите.
Мисля, че ако стоиш покрай детето си, докато си играе, няма да ти се налага да крещиш поне (не казвам, че ще почне да слуша). Но поне няма да привличаш много погледите на околните. И наистина, както са казали други, ако всичко, което чува детето от теб, е "не", ясно е, че ще почне да те игнорира. Съобразявай се понякога и с неговите желания, ако искаш то да се съобразява с твоите.
Не познавам детето и майката, но и аз съм на мнение, че колкото повече забрани, толкова повече поводи за викане.
Ограничи `не`-тата до минимум, забранявай само неща които са опасни за детето и почти няма да му останат поводи да не те слуша
Аз лично моите съм ги оставила да правят всичко което не би ги наранило или разболяло тежко. Локва? - ок, стига да не е до колене, особено пък сега когато се затопля. Вчера поради липса на пясък там където играхме, ровиха в една голяма саксия със много ситна пръст и сипваха отгоре си. Е какво? Нали ги изкъпах вечерта. На някой не му харесало нещо и се тръшка на земята? - ок бе, няма проблеми, само зимата ги местех я на пейка, я на количката, че студено, ама сега лятото да се тръшка който иска.
И най-вече /обсъждахме го и в друга тема скоро/, най-добрия начин да откъснеш детето от опасно занимание не е викането, а отвличането на вниманието с нещо което знаеш, че ще му стане интересно.
Обаче! Не забравяй личния пример, че с толкова много разрешени неща, да не му изтървеш края на възпитанието
Ограничи `не`-тата до минимум, забранявай само неща които са опасни за детето и почти няма да му останат поводи да не те слуша
Аз лично моите съм ги оставила да правят всичко което не би ги наранило или разболяло тежко. Локва? - ок, стига да не е до колене, особено пък сега когато се затопля. Вчера поради липса на пясък там където играхме, ровиха в една голяма саксия със много ситна пръст и сипваха отгоре си. Е какво? Нали ги изкъпах вечерта. На някой не му харесало нещо и се тръшка на земята? - ок бе, няма проблеми, само зимата ги местех я на пейка, я на количката, че студено, ама сега лятото да се тръшка който иска.
И най-вече /обсъждахме го и в друга тема скоро/, най-добрия начин да откъснеш детето от опасно занимание не е викането, а отвличането на вниманието с нещо което знаеш, че ще му стане интересно.
Обаче! Не забравяй личния пример, че с толкова много разрешени неща, да не му изтървеш края на възпитанието
Брех..и аз да се поуспокоя малко, че имало и други като мен 
..да викат след малчуганите. Бях започнала да си мисля вече, че не на детето а на мен ми има нещо 
не може все аз да съм недоволната и все моето дете да създава поводи да му се карам. Какво се оказва..те всичките деца били такива 
Затова от скоро и аз смених раниците..взех тая дето в нея има по-малко крясъци 
и ...от локва в локва...и от беля на беля...
Важното е да са ни живи и здрави и мноооого да ни радват. е то и без ядове нямада мине.....
..да викат след малчуганите. Бях започнала да си мисля вече, че не на детето а на мен ми има нещо не може все аз да съм недоволната и все моето дете да създава поводи да му се карам. Какво се оказва..те всичките деца били такива Затова от скоро и аз смених раниците..взех тая дето в нея има по-малко крясъци и ...от локва в локва...и от беля на беля...Важното е да са ни живи и здрави и мноооого да ни радват. е то и без ядове нямада мине.....
Цитат на: Anonymous
Moже и аз да не съм я описала много точно,тя няма ден в който да слуша,крещи и мрънка за всичко,ако и забраня нещо го прави на пук или почва да реве в истерия.Хората в градинката ме съветват да я заведа на детска консултация.
Под хората седящите там баби ли разбираш?
Какво искаш за детето си - да го дресираш или да има собствено мнение по въпроса.
Синът ми под влияние на бабите го дресирахме. Беше изключително послушно дете, порастна изключително послушно момче, сокато не тръгна на училище. Там по навик продължи да слуша, само че не госпожата, а дивите си съученици. И досега няма собствено мнение.
Дъщерята като се роди веднага пролича, че има изключителна сила и упоритост в нея. За да не стане лошо дете, отделям изключително много време в обяснения, също и позволявам достатъчна свобода. Пробвах със сила - при нея няма ефект. Търпи на болка без да се разплаче (въпреки червената следа от ръката ми на крачето и) и не отстъпва до край. Винаги знае точно какво иска и как да го постигне.
Гордея с това което съм постигнала с дъщерята, малко ме е срам, че пречупих сина си, но опитвам да оправя нещата (до колкото е възможно).
Гледам,че сте на възрастта,на която Танти правеше истерии без видима причина.Например:събужда се от следобеден сън,аз я гушкам,тя ме гледа 2-3мин. и започва да се влачи по корем на земята,да пищи,да врещи.Аз я водих при нашата лекарка и тя ми каза,че детето ми е "хипермобилно",даде ми направление за психолог,но аз не я заведох.След време Танти попорасна,проговори и ужаса попремина.Ние установихме,че проблема е бил в това,че всичко разбира,а не може да си каже какъв й е проблема или какво иска.Не че сега е най-послушната,но поне не истерясва без причина,защото безпричинният(поне според мен)рев ме плашеше най-много.
Явно не сме били само ние и това ме успокоява!
Явно не сме били само ние и това ме успокоява!
I az da se vklucha v obsajdaneto, cheta cheta i vse si mislia che stava duma za moeto momchence. Sashtata rabota e i pri nas. Az go ostaviam poveche svoboden, da se parzalia na "strashnata parzalka", da se kateri na katerushkata na "golemite" NO vinagi sam do nego i kolkoto moga go pazia. Minah prez perioda na bezmislenoto vikane, garloto me zaboliavashe i umirah ot sram che vse moia glas se chuva, okolnite maiki me gledaha sas sajalenie, sega otnovo me gledat sas sajalenie che deteto mi e mnogo palavo i pravi neveroiatni neshta, za razlika ot tehnite. E viarno che vse nie sme sas sinini, ednovremenno okoto, uhoto i kolianoto, vse edno go bia vseki den. No tova e polojenieto, radvaite se che sa ni tolkova jizneni i palavi decata, obratnoto ne e po-dobro. Shte triabva poveche tarpenie i volia ot nasha strana, da ne posiagame parvo s shamarite - ne pomagat. A moeto dete e i mnogo uporito tolkova se iadosva che ne stava negovata che naposledak se e nauchil idva i zapochva da me udria, ili s glavata si ili s plesnici, ujas niakakav, no se nadiavam i tova da otmine. Uspeh na vsichki ni vav vazpitanieto na nashite grobokopachi.
Само в градинката ли не слуша или и в къщи?И какво значи че не слуша-не дава вид,че разбира или разбира,но прави каквото желае?Ако е второто,нямаш проблем,просто се въоръжаваш с търпение докато порасне още.За консултация сте само ако във всякаква ситуация дава вид,че не говорят на него.
Основното нещо за да накарате да ви слуша едно дете в буйния бебешки пуберитет е да слезете на негово ниво. Това означава да клекнете до него, да търсите контакт с очите и да му говорите тихо.
Крещене от пейката само пречи на гласните ви връзки и принуждава детето ви още повече да "оглушава".
Вместо да крещите, станете, идете до него, клекнете и го обърнете към себе си. Това има много по голям ефект за озаптяването на малки диви каубои и пиратки
Крещене от пейката само пречи на гласните ви връзки и принуждава детето ви още повече да "оглушава".
Вместо да крещите, станете, идете до него, клекнете и го обърнете към себе си. Това има много по голям ефект за озаптяването на малки диви каубои и пиратки