34-та Американска тема

Кейси, кажи нещо окуражително де.... Lie to me, if you have to. Че иначе ще те дразня с алкохол и цигари. 

Зора! 

..sled 2 сценариите стават много по-сложни,придружени с оправдания и обяснения "защо щях да метна брат си от 2рия етаж ако ти не се беше появила" ,цитиране на герои от книги и детски, за да се изясни гледна точкаи пр..моето лесно го чакам като идат в колеж,на другия бряг или отвъд него..

Окуражителното е, че минава все някога 
Първите месец-два са спокойни, мислиш си, че терибъл ту са мираж. После изведнъж става красиво за няколко месеца. Поне Самуил не го държа дълго и откакто проговори, е друго. За мен, кризата през третата година е породена главно от неспособността на детето да изрази напълно чувствата и емоциите си с думи и съответно да бъде разбрано.
Аз се готвя за ужасните три 

'драсти...

Малко ако може да ви разсея с един ваканционен въпрос: при ходене в Пуерто Рико с паспорт ли се пътува или става само със шофьорска книжка? Нали уж е УСА територия, ама пък не е баш...
(личи си колко ми се работи днес...)

Бях проверявала за US Virgin Islands. На излизане нямаш проблем, но на връщане трябва доказателство, че можеш да влезеш в САЩ - ако си гражданин, може без паспорт, само със Certificate of Naturalization, ако не си - с паспорт 

Oх, terrible са тези terrible two... а сега навлиза в terrible three... Нека да скача, да бяга, нямам проблеми с това ама като се почне едно 'сам, сам, са-а-а-а-а-ам!' или 'не, не, не-е-е-е-е-е', 'бисквитк-а-а-а-а',  тръшкане, извиване на гърба. Всичко изтърпявам, ама това мрънкане или оплакване, whining, както щете му викайте ме изнервя невероятно!

Моят син и сега се тръшка...уж,било докато не могат да си кажат...ааа,това било много здра'а конспирация...чуствам се измамена

Какво сте се заоплаквали - аз купувам подаръци на всички -мама, татко, дядо, брат, свекъри... и не за $10 either (обичам да подарявам   ), само че изборът и цените в БГ са на светлинни години - просто идея си нямам с какво да зарадвам съпружието например тази година 
***
Я да се похваля, че вече цяла седмица с изключение на един ден, син ми спи от 12 до 7ам без прекъсване  (сега глей как се урочасах, ама пуста уста не трай  )

Да си пофаля и свекърите - купиха ни билетите и ни платиха хотела за ските в Австрия - ще ходим там за седмица на Нова Година. Освен туй, тоя уикенд свекърва ми изгледа Ноли, аз само бях примък отмък цица, друга функция нямах за добро или лошо 
Продължавам на съм Укисната като лимон, но май ме тресе някаква следродилна депресия, нямам си на идея - ама нещо не мога да се справя с лошите мисли напоследък 

Намерих за Истанбул разкошно хотелче по мой вкус - www.thesofahotel.com, ще пусна снимки като се завърнем 

Чао ви, отивам да продължа да се депресирам 

Не те лъже чувството.  Преди известно време взех да разказвам на големия син спомени от онова време, и стана една ...  "ти ме лъжеш, това не е вярно, аз не съм бил така, не може да съм ти правил такааааа". И чак се разплака! Та вече съм по-деликатна със спомените.  Толкова деликатна, че ето на, днес гледахме снимки от онова време, и изобщо не ми мина през ума, че е било нещо по-различно от идилия. 

Еееххххх ски...браво Дженнаааа - от  7 години не съм се доближавала до писти,много обичам и все се каня да организирам ама все към тея пусти плажове ни тегли.Страхотен успех с Ноли-7 часа сън е страхотно!
Мерси за Малдивсия сайт и ревютата,все забравям да ти мерся .


Оооооо а за терибъл ту ,какво да кажа освен че е кошмар някакъв,точно както Бистра е описала,хем ние сме от по кротките пък и девойки при това....няма прошка братче-силно се надявам това при нас да е пик и да започнат да се оправят нещата.Иска в магазина балон всеки път като влезнем и се почва едно скимтенеееее което страшно пили нервите,не разбира от обяснения ,че в къщи има 3 балона и 1 в колата и за какво и е друг балон, или изведнъж както си седи в пазарската количка казва "гуш" и толкова ,отказвам да я гушкам щото съм с количка и се почва истеричен рев със пищене-обясненията че след 5 мин си тръгваме и че мами няма как да я носи и да бута количка едновременно не се разбират.Във къщи същата работа-за момент ако я оставя нещо да прави сама и почва да недоволства,иска забавление нонстоп . Аз играя с нея много но то може ли да забавляваш цял ден,няма как !

А ето малко светлина в тунела за мамите на новородени :
Аз лично все още смятам че е по лесно от като беше пеленаче,и определено е страшно забавно! При нас мога да кажа че 70% е забава и 30% е хленчене !
Наистина към 2рата годинка стават ужасно забавни,казвали са ми го преди но сега виждам какво са имали в пред вид-такива смешни неща започват да казват и да правят....сриваме се от смях ежедневно - невероятно сладко.Също тези малки сладки ръчички като почнат да ви галят по бузката и да казват "бичам мами" и да ви даряват със звучна целувка по устата защото те са поискали....кавам ви няма по страхотно чувство на света .
Определено си заслужава да ти се поизпилят нервите малко и да понесеш някой и друг срам на ден  ,горе главата на всички ,светлина в тунела определено има

Веднага споделям, защото е безсрамно лесно и бързо - избираш си части от пиле, които обичате - бутчета, горното на бутчетата или цяло пиле - ваша воля. Гърдите са сухи и не ми харесват. Ако е цяло пиле - се нарязва, аз купувам тук нарязано вече - в пакети - знаеш. Посоляваш със сол и червен пипер, ако обичате - но малко, за да не става червен соса. Нареждаш в йенска тенждера ред месо, около него счукан чесън, съвсем малко масло, после втори ред месо, чесън, може и без масло втория ред, за да не плува в него. Изсипваш сока на един лимон и съвсем малко бяло вино и слагаш да се пече. Покрито около 20-30 мин и открито да се запече още 10-15. Това е.

Честит рожден ден на Данни! Чудех се кога е, нали е Ноември!

Хм, че моят син отсега се тръшка, ако не му изнася - буквално се тръшка, щото друго не може да направи засега - подхвърля си много смешно дупето, лежейки, и си мисли, че ме плаши. Кога и къде го научи - не разбрах, ама terrible twos при нас са вече в начална фаза. Противодействам му като почвам да се смея и той забравя, че ми се кара и почва да се стреми да ме разсмее със същото тръшкане, смеейки се сам. Ще видим по-нататък какво ще правим. Имаше една реклама на тръшкащо се в магазин дете на около две, което майка му го гледа, гледа, че взе и тя самата се тръшна в магазина, на пода, пред детето и то си глътна езика.   Само дето не винаги имаме нерви да изобретяваме трикове за разсейване на недоволни бебета.

Джи то и Елла се тръскаше още от мъничка и аз също се смеех,смешно ми беше наистина как това малко телце може да хаби толкова нерви и то по толкова смешен начин - но сега като че ли е по различно някак си,друг вид тръшкане е -тук щях да напиша "ще видиш" ,надявам се да не видиш но няма как май всички ще се отчетем през тази фаза.

аз ви изпуснах дирите, цяла седмица не мога да се добера до клуба и няма да мога да прочета всичко изписано... липсвах ли ви много  ? едва ли... а нещо важно изпуснах ли?някой да е родил, някой да е забременял, някой да е спечелил нобелова награда? на всички свършили тези работи, поздравления!
а подозирам, че занапред ще липсвам още повече - другата събота пристига у нас една дружка, която ще живее у нас до април. та дружката е бременна и ще си имаме бебе в къщи ако не за коледа, то за нова година  . таткото вместо да изпадне в луд възторг, че ще си има второ бебе, взел, че се изплашил, сбрал си багажа и ги зарязал, че и името си не щял да дава на новото бебе. и ние решихме да я поканим у нас да ражда на американска земя и да си сложи каквито си иска имена на детето. та най-вероятно покрай вълненията с бременни и бебета няма да стигам до пц-то често като досега и да ви досаждам. във връзка с това, ако някой нещо държи да сподели с мен, да ми пише бележка. най-вече за дарителската кампания. там как се развиват събитията?

миз, на мене ми липсваше. Голям жест правите, и дори и да не теглиш чертички, дано стократно ви се връща доброто.

О, пределено съм наясно, че ''ще видя'' и че е различно от невинните бебешки изпълнения. Но и съм виждала, даже много съм се нагледала (да не говорим, че работата ми е свързана с тръшкащи се деца), ама си е друго да е твоето родно - тогава всичко е толкова сериозно - като края на света вероятно - нападат те едни мисли как го възпитаваш, къде бъркаш, защо е такова, да не би да му има нещо, защо не е като Драганчо, който кротко си ближе сладоледа и се усмихва ангелски на мама....ясна ми е картинката, ако и да не ми се е случвало още...

миз, ти изби рибата с написаното...и да липсваше ни/ми - чудех се вече да не те прибраха от онова училище в някое църковно сдружение да те вкарват в правата вяра....дерзайте и създайте уют на измъчената ти приятелка и нероденото мъниче.