Отделянето от майката – Из „ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ” от Д-р Фицхю Додсън
В предучилищната възраст детето ви се научава да се дели от майка си.
През първото юношество то още не е съвсем готово за това. За двегодишното дете майката е центърът на вселената и то се нуждае от нея. Затова не е добре да го пращате в детско заведение. Обикновено то още няма готовност да се разделя с майка си по няколко часа дневно, за да си играе с други деца под надзора на чужда жена (учителката). Разбира се, ако по финансови причини се налага майката да работи, очевидно е, че тя ще даде двегодишното си дете на ясли, тъй като няма избор. Но идеалното би било да не прави това, преди детето да навърши три години.
На тригодишното дете са му необходими другарчета в игрите. То вече иска да се отдели от майка си и да бъде независимо. Най-добрият начин да му се помогне в това отношение е да се изпрати в добро детско училище/градина. И все пак, макар и да желае да е самостоятелно и да се присъедини към света на децата, то изпитва противоречиви чувства, когато трябва да напусне сигурността на майчиното присъствие. Нормално е да усеща „безпокойство от раздялата" (при някои деца то е по-силно, отколкото при други), след като майка му е била неговата „опора" в продължение на цели три години.
Бихме могли по-добре да схванем това, ако въображаемо проникнем в съзнанието на тригодишното дете през първия му ден в детското училище/градина и се вслушаме в следния монолог: „Мама ме изпрати на това непознато място. Каза ми, че тук ще ми хареса й че ще се забавлявам, но не съм много сигурен, че е така. Мама каза, че оная леличка е учителката. Каква ли е тя? Дали е добра? Ще се занимава ли с мен? Кои са тези непознати деца? Никога не съм виждал толкова деца накуп! Дали ще ме харесат? Дали ще си играят с мен или ще ме бият? Страх ме е. Никак не съм сигурен, че тук ми харесва. Мамо! Не ме оставяй! Толкова ме е страх, че ми се плаче."
И се разплаква. Ако минете през някое детско училище/градина през септември, ще забележите, че доста деца плачат, а учителките ги държат на коленете си и се опитват да ги утешат.
Всички, наистина всички тригодишни деца изпитват горе-долу чувствата, които описах. Ако детето е психологически здраво и уравновесено, то ще ги изпитва за кратко. После спокойно ще се присъедини към другите деца и ще започне да си играе с тях. Но дори когато детето се заиграва с другите деца, без да плаче и да прави истории, то без особен ентусиазъм пуска майка си да си ходи.
Да видим още веднъж какво чувства: „Забавно ми е да си играя с глината, но мама ми липсва. Не ми е приятно да стоя тук сам. Мама каза, че ще дойде да ме вземе навреме, ама дали е истина? Ще й се обадя, за да съм сигурен." (И детето вдига слушалката на телефончето-играчка, умно поставено там от учителката.) „Ало! Мамо! Да, аз съм, играя си с глина, интересно ми е. Скоро ли ще дойдеш да ме вземеш? Добре, мамо, довиждане."
Детето може да изрази впечатлението си от раздялата не с думи, а с нещо като „телесен език" или чрез физически симптоми. Сутринта, когато дойде време за тръгване, то може да получи силни болки в краката, гадене или световъртеж.
Понякога малкото дете реагира със закъснение на раздялата с майката. Всичко изглежда чудесно през първата седмица. Детето влиза в училището/градината, без да протестира, и явно не го е грижа за нищо, а ние не си даваме сметка, че то просто прикрива тревогата си. Но тревогата все пак го побеждава; след две-три седмици то заявява на поразената си майка, че го е страх от училището/градината. „Но как така? Отначало не го беше страх!" Напротив, страх го е било! Майката не е забелязала, защото се е въздържало. Накрая обаче тревогата е надделяла. Да отделите детето от себе си и да го оставите само с деца на неговата възраст е за него голяма крачка напред. Ако не можете да го изпратите на детско училище/градина, помогнете му да осъществи необходимото отделяне, като го насърчавате да си играе със съседчетата - нещо, което, особено за по-стеснително дете, е по-трудно, отколкото ако ходи на училище/градина. Защото там има компетентна учителка, която знае как безболезнено да го отдели от майка му.
В предучилищната възраст детето ви се научава да се дели от майка си.
През първото юношество то още не е съвсем готово за това. За двегодишното дете майката е центърът на вселената и то се нуждае от нея. Затова не е добре да го пращате в детско заведение. Обикновено то още няма готовност да се разделя с майка си по няколко часа дневно, за да си играе с други деца под надзора на чужда жена (учителката). Разбира се, ако по финансови причини се налага майката да работи, очевидно е, че тя ще даде двегодишното си дете на ясли, тъй като няма избор. Но идеалното би било да не прави това, преди детето да навърши три години.
На тригодишното дете са му необходими другарчета в игрите. То вече иска да се отдели от майка си и да бъде независимо. Най-добрият начин да му се помогне в това отношение е да се изпрати в добро детско училище/градина. И все пак, макар и да желае да е самостоятелно и да се присъедини към света на децата, то изпитва противоречиви чувства, когато трябва да напусне сигурността на майчиното присъствие. Нормално е да усеща „безпокойство от раздялата" (при някои деца то е по-силно, отколкото при други), след като майка му е била неговата „опора" в продължение на цели три години.
Бихме могли по-добре да схванем това, ако въображаемо проникнем в съзнанието на тригодишното дете през първия му ден в детското училище/градина и се вслушаме в следния монолог: „Мама ме изпрати на това непознато място. Каза ми, че тук ще ми хареса й че ще се забавлявам, но не съм много сигурен, че е така. Мама каза, че оная леличка е учителката. Каква ли е тя? Дали е добра? Ще се занимава ли с мен? Кои са тези непознати деца? Никога не съм виждал толкова деца накуп! Дали ще ме харесат? Дали ще си играят с мен или ще ме бият? Страх ме е. Никак не съм сигурен, че тук ми харесва. Мамо! Не ме оставяй! Толкова ме е страх, че ми се плаче."
И се разплаква. Ако минете през някое детско училище/градина през септември, ще забележите, че доста деца плачат, а учителките ги държат на коленете си и се опитват да ги утешат.
Всички, наистина всички тригодишни деца изпитват горе-долу чувствата, които описах. Ако детето е психологически здраво и уравновесено, то ще ги изпитва за кратко. После спокойно ще се присъедини към другите деца и ще започне да си играе с тях. Но дори когато детето се заиграва с другите деца, без да плаче и да прави истории, то без особен ентусиазъм пуска майка си да си ходи.
Да видим още веднъж какво чувства: „Забавно ми е да си играя с глината, но мама ми липсва. Не ми е приятно да стоя тук сам. Мама каза, че ще дойде да ме вземе навреме, ама дали е истина? Ще й се обадя, за да съм сигурен." (И детето вдига слушалката на телефончето-играчка, умно поставено там от учителката.) „Ало! Мамо! Да, аз съм, играя си с глина, интересно ми е. Скоро ли ще дойдеш да ме вземеш? Добре, мамо, довиждане."
Детето може да изрази впечатлението си от раздялата не с думи, а с нещо като „телесен език" или чрез физически симптоми. Сутринта, когато дойде време за тръгване, то може да получи силни болки в краката, гадене или световъртеж.
Понякога малкото дете реагира със закъснение на раздялата с майката. Всичко изглежда чудесно през първата седмица. Детето влиза в училището/градината, без да протестира, и явно не го е грижа за нищо, а ние не си даваме сметка, че то просто прикрива тревогата си. Но тревогата все пак го побеждава; след две-три седмици то заявява на поразената си майка, че го е страх от училището/градината. „Но как така? Отначало не го беше страх!" Напротив, страх го е било! Майката не е забелязала, защото се е въздържало. Накрая обаче тревогата е надделяла. Да отделите детето от себе си и да го оставите само с деца на неговата възраст е за него голяма крачка напред. Ако не можете да го изпратите на детско училище/градина, помогнете му да осъществи необходимото отделяне, като го насърчавате да си играе със съседчетата - нещо, което, особено за по-стеснително дете, е по-трудно, отколкото ако ходи на училище/градина. Защото там има компетентна учителка, която знае как безболезнено да го отдели от майка му.
ама без особен резултат 
и не само това..нау4ават се как да играят , нау4ават се на ред...даже да говорят . ние на детска градина не ходим все още, но забелязвам с какво огромно желание ходи мъни4ето на разходка и буквално ме "зарязва" като види деца .незнам може моето да е "4астен слу4ай" но тук това е практика -децата да ходят на ясли от съвсем мъни4ки. условията са добри и доста майки предпо4итата да ги оставят в яслите. нормално оба4е си оставят децата от 8.30 до 14 4аса 
