Отивам да прибера баткото от градината. Влизам в антрето от теракота за N-ти път с количката и зад себе си чувам "Вие къде с тая количка?" Ето и последвалия разговор.
Аз: Ами къде да я оставя - питам недоумявайки.
Г-на: Отвън! - нямам идея какъв го играе, носи престилка, на видима възраст 60-70 г.
Аз:
Ама как от вън, аз и друг път съм влизала, никой не ми е правил забележка?!
Г-н: Не може вътре с колика!
Аз: Ама как мен и старшата сестра ме е виждала няколко пъти, охраната ... Трябва да облека баткото няма да виждам бебето.
Г-на: Като не искате да си оставите бебето на вън, вземете го и количката навън
Аз: И как ще успея да облека другото си дете според вас 
Аз имам 2 деца не мога едното да е навън и аз да си взема другото и да го обличам по пантофи на студа или да зарежа бебето, за да облека баткото на топло
Г-на: Не може ...не може...
Видях, че на глава няма да изляза казах, че ако трябва с директорката ще говоря, ще искам разрешение, но няма да изляза навън.
Обърнах му гръб и прекратих разговора от моя страна, а той продължи да мърмори накрая чух и "Довиждане" да ми казва. Същия този старец ме виждал поне 2 пъти преди.
Мястото за обличане е отделено частично със стена от това антре, там винаги има струпване на родители, и дори и вътре количката понякога губя поглед върху нея и надничам обличайки батко да видя всичко наред ли е. Охраната от 2 седмици за 1ви път я засичам.
Когато слезе учителката я попитах имали проблем да влизам с количката и бебето (предадох разговора), на което тя каза "Ами къде да го оставите бебето? То достатъчно се е настудувало, докато дойдете. Успокойте се считайте, че тази неприятна случка не се е случила"
Оплаках се
Аз: Ами къде да я оставя - питам недоумявайки.
Г-на: Отвън! - нямам идея какъв го играе, носи престилка, на видима възраст 60-70 г.
Аз:
Ама как от вън, аз и друг път съм влизала, никой не ми е правил забележка?!Г-н: Не може вътре с колика!
Аз: Ама как мен и старшата сестра ме е виждала няколко пъти, охраната ... Трябва да облека баткото няма да виждам бебето.
Г-на: Като не искате да си оставите бебето на вън, вземете го и количката навън
Аз:
И как ще успея да облека другото си дете според вас Аз имам 2 деца не мога едното да е навън и аз да си взема другото и да го обличам по пантофи на студа или да зарежа бебето, за да облека баткото на топлоГ-на: Не може ...не може...
Видях, че на глава няма да изляза казах, че ако трябва с директорката ще говоря, ще искам разрешение, но няма да изляза навън.
Обърнах му гръб и прекратих разговора от моя страна, а той продължи да мърмори накрая чух и "Довиждане" да ми казва. Същия този старец ме виждал поне 2 пъти преди.
Мястото за обличане е отделено частично със стена от това антре, там винаги има струпване на родители, и дори и вътре количката понякога губя поглед върху нея и надничам обличайки батко да видя всичко наред ли е. Охраната от 2 седмици за 1ви път я засичам.
Когато слезе учителката я попитах имали проблем да влизам с количката и бебето (предадох разговора), на което тя каза "Ами къде да го оставите бебето? То достатъчно се е настудувало, докато дойдете. Успокойте се считайте, че тази неприятна случка не се е случила"
Оплаках се
а при нас децата ги предаваме на входа, т.е. правя 2 крачки в най-лошия случай, освен това директорката и учителките нямат нищо против децата да идват закусили в по-късен час, стига да не е по-късно от часовете, в които имат вече занятия и да сме предупредили, че това дете ще идва по-късно. 
втория път каза добре и след третия вече ни поздравява с добро утро и усмивка 
ама не знам защо като ми каже "Добро утро" все се сещам за един преподавател на мъжа ми в МЕИ-то, на който като кажеш "Добър ден", отговаря с "И аз да ви е.. майката" 
сигурна съм, че си го мисли 
Викам й - ако срещне човек с мръсни обувки, трябва да ги събуе долу ли, какво ли. 
Постъпила си правилно, хич не го мисли.