Аз: Ами къде да я оставя - питам недоумявайки.
Г-на: Отвън! - нямам идея какъв го играе, носи престилка, на видима възраст 60-70 г.
Аз: Ама как от вън, аз и друг път съм влизала, никой не ми е правил забележка?!
Г-н: Не може вътре с колика!
Аз: Ама как мен и старшата сестра ме е виждала няколко пъти, охраната ... Трябва да облека баткото няма да виждам бебето.
Г-на: Като не искате да си оставите бебето на вън, вземете го и количката навън
Аз: И как ще успея да облека другото си дете според вас Аз имам 2 деца не мога едното да е навън и аз да си взема другото и да го обличам по пантофи на студа или да зарежа бебето, за да облека баткото на топло
Г-на: Не може ...не може...
Видях, че на глава няма да изляза казах, че ако трябва с директорката ще говоря, ще искам разрешение, но няма да изляза навън.
Обърнах му гръб и прекратих разговора от моя страна, а той продължи да мърмори накрая чух и "Довиждане" да ми казва. Същия този старец ме виждал поне 2 пъти преди.
Мястото за обличане е отделено частично със стена от това антре, там винаги има струпване на родители, и дори и вътре количката понякога губя поглед върху нея и надничам обличайки батко да видя всичко наред ли е. Охраната от 2 седмици за 1ви път я засичам.
Когато слезе учителката я попитах имали проблем да влизам с количката и бебето (предадох разговора), на което тя каза "Ами къде да го оставите бебето? То достатъчно се е настудувало, докато дойдете. Успокойте се считайте, че тази неприятна случка не се е случила"
Оплаках се