Братовчедка ми е осиновена и още незнае за това. Родителите и починаха докато беше още малка и я отгледаха бабите. Те вече са доста взрастни и може да има неприятности с другите роднини около наследството.
- Публикувана: 13 апр. 2005, 09:57 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2005, 21:49 ч.
Редно ли е да кажа на 25 г. жена, че е осиновена?
Моето мнение е, че след като е живяла цял живот с мисълта, че това са били истинските й родители по-добре да не й казваш. Но ако се притесняваш, че при евентуални проблеми около наследство може да го чуе от някой недоброжелателен човек - тогава й го кажи ти. Поне ще го направиш по най-подходящият начин. Изборът трябва да го направиш ти. Успех във вземането на решение!
![[x] Galya S](http://static.bg-mamma.com/img/4/avatars/Titles/av13new05.gif)
Ако наистина си решила, трябва да си много внимателна, защото това е много болезнена тема за голям човек и ако е по-емоционален, може да има много негативни последици. Имах позната дето беще осиновена и родитеите и казаха като стана на 19 г. Тя ги напусна, ожени се по принуда, за да има къде да живее и не ги погледна поне 10 години. Сега им се обажда понякога и им води децата, но много се промени..
Наскоро попаднах в подобна ситуация. След като почина леля ми-веднага се намери " доброжелател" , който да каже на сина й, че има родна сестра, която винаги е мислел за своя братовчедка. Беше меко казано шокиран. Беше ясно, е този същият " доброжелател" ще каже на сестра му, че е осиновена. Никога няма да мога да си го обясня- как може някой анонимен така смело да се намесва в живота на друг чове и да го преобръща на 180 градуса 
Цитат на: dezyg
може да има неприятности с другите роднини около наследството.
Със сигурност ще разбере от документите, когато или ако се стигне до делби и пр. Но фактът, че е осиновена юридически не влияе, т.е. тя е пълноправен наследник.
Мисля, че е по-добре бабите да й кажат, след като родителите са починали. Поговори с бабите.
Какво значи "отгледаха я бабите" - бабите трудно ще изиграят ролята на мама и татко...не си обяснила много добре...
А иначе по въпроса - не е редно да й казваш, че е осиновена...ако наистина мислиш, че е нужно тя да знае, то е редно да го разбере от хората, които са я отгледали и които е приела за свои родители...говори с тях...изложи им мотивите си и ако те преценят, ще й кажат...
А иначе по въпроса - не е редно да й казваш, че е осиновена...ако наистина мислиш, че е нужно тя да знае, то е редно да го разбере от хората, които са я отгледали и които е приела за свои родители...говори с тях...изложи им мотивите си и ако те преценят, ще й кажат...
Това, че евентуално би научила от някой друг не трябва да те кара да й казваш.
Аз също познавам момче, с което сме отраснали заедно (по- малък от мен), много ми е близък, но никога не бих му казала. Дори с риск да ми се разсърди един ден.
Знам още един куп тайни(двоен живот, изневери, спорно бащинство и т.н.) касаещи хората около мен, но никога не бих им казала, дори и по най-подходящия начин. Това, че съм научила по някаква случайност не ми дава правото да променям живота им.
Темата е много парлива и неможе да се каже коя би била правилната постъпка за твоя случай.
Затова казвам аз как бих постъпила, при положение, че знам подобни тайни.
Аз също познавам момче, с което сме отраснали заедно (по- малък от мен), много ми е близък, но никога не бих му казала. Дори с риск да ми се разсърди един ден.
Знам още един куп тайни(двоен живот, изневери, спорно бащинство и т.н.) касаещи хората около мен, но никога не бих им казала, дори и по най-подходящия начин. Това, че съм научила по някаква случайност не ми дава правото да променям живота им.
Темата е много парлива и неможе да се каже коя би била правилната постъпка за твоя случай.
Затова казвам аз как бих постъпила, при положение, че знам подобни тайни.
Цитат на: vesi1
Цитат на: dezyg
може да има неприятности с другите роднини около наследството.
Със сигурност ще разбере от документите, когато или ако се стигне до делби и пр. Но фактът, че е осиновена юридически не влияе, т.е. тя е пълноправен наследник.
Зависи от вида на осиновяването. Може да има право да наследи осиновителите си, а може и да няма право ( май се нарича непълно осиновяване ). Нека някоя мама с юридическо образование да каже
: А по въпроса, много е деликатна ситуацията
Направо незнам какво да те посъветвам 
Би било добре да се посъветваш с бабите. А "доброжелатели" винаги се намират 
Какви неприятности около наследството може да има 
Дали е осиновена или не тя би трябвало да има еднакви права!
Има ли вероятност да разбере от документите? Ако не - какъв е проблема? Но ако само се тревожиш, че някой идиот може "случайно" да й каже... За сега са само опасения, а ако й кажеш ще го направиш факт. На твое място по-скоро бих си задавала въпроса: ако това все пак се случи как мога да й помогна да го приеме...да бъда до нея...да подбера подходящите думи, за да намаля шока... такива неща
Дали е осиновена или не тя би трябвало да има еднакви права!
Има ли вероятност да разбере от документите? Ако не - какъв е проблема? Но ако само се тревожиш, че някой идиот може "случайно" да й каже... За сега са само опасения, а ако й кажеш ще го направиш факт. На твое място по-скоро бих си задавала въпроса: ако това все пак се случи как мога да й помогна да го приеме...да бъда до нея...да подбера подходящите думи, за да намаля шока... такива неща
ужасна ситуация
Няма значение дали детето е осиновено, има всички права за наследство. Едва ли от акт за раждане може да разбере, че е осиновена, обикновено там не се пише това. А може и нов акт за раждане да се направи. Имаме приятелско семейство, които не можеха да си имат дете и осиновиха едно прекрасно ангелче още когато беше на няколко месеца. Майката беше колежка на мама. Жената се притесняваше от "доброжелателните" хора около себе си. И казваше, че ще каже на момиченцето, но като порасне малко.
Има опасност да попаднеш именно в тази графа - на "доброжелателите". Ако евентуално момичето разбере, че е осиновена сигурно ще се обърне към бабата и дядото си. Ако ти й съобщих факта за осиновяване може да попаднеш в неизгодна позиция - защо точно ти ми казваш, какво искаш от мен, омраза и т.н.
Ако все пак си решила да го направиш бъди много внимателна и деликатна.
Няма значение дали детето е осиновено, има всички права за наследство. Едва ли от акт за раждане може да разбере, че е осиновена, обикновено там не се пише това. А може и нов акт за раждане да се направи. Имаме приятелско семейство, които не можеха да си имат дете и осиновиха едно прекрасно ангелче още когато беше на няколко месеца. Майката беше колежка на мама. Жената се притесняваше от "доброжелателните" хора около себе си. И казваше, че ще каже на момиченцето, но като порасне малко.
Има опасност да попаднеш именно в тази графа - на "доброжелателите". Ако евентуално момичето разбере, че е осиновена сигурно ще се обърне към бабата и дядото си. Ако ти й съобщих факта за осиновяване може да попаднеш в неизгодна позиция - защо точно ти ми казваш, какво искаш от мен, омраза и т.н.
Ако все пак си решила да го направиш бъди много внимателна и деликатна.
Ама тя вече веднъж е наследила родителите си, нали?
Щом е наследник на родителите си, ще е наследник и на бабите си? Или
Те роднините тогава не са й казали, когато може би се е наследявал, примерно, поне един апартамент, а сега...
По-скоро бъди до нея, за да си й подкрепа, ако някой "добронамерен" реши да й отваря очите. Бъди й опора, защото тя ще има нужда от това.
Щом е наследник на родителите си, ще е наследник и на бабите си? Или
Те роднините тогава не са й казали, когато може би се е наследявал, примерно, поне един апартамент, а сега...
По-скоро бъди до нея, за да си й подкрепа, ако някой "добронамерен" реши да й отваря очите. Бъди й опора, защото тя ще има нужда от това.
По тоя повод се сетих за една ситуация, когато Кеворкян заребри на една майка репликата “нали сина ти е осиновен”. Тя изглеждаше шокирана и наистина беше. Сина й беше 30-годишен. Вярно, че момчето не се върна - за огромно съжаление. Но както тя тогава каза, Гошко не е, не е. Той не знае. Въпроса е деликатен от страна доброжелатели.
Иначе братовчедка ти е законен пряк наследник на осиновителите си.
Иначе братовчедка ти е законен пряк наследник на осиновителите си.
Според мен никак не е редно. Това може да се отрази много зле на братовчедка ти. Моята братовчедка също е осиновена и знам какво се случи след като разбра. Освен това доколкото си спомням имаше някакъв текст в Наказателния кодекс относно разгласяването на тайната на осиновяването, че при настъпване на вредни последици за осиновения се носи наказателна отговорност. Иди доказвай в съда, че си имала добри намерения.
Цитат на: Tonita
Цитат на: vesi1
Цитат на: dezyg
може да има неприятности с другите роднини около наследството.
Със сигурност ще разбере от документите, когато или ако се стигне до делби и пр. Но фактът, че е осиновена юридически не влияе, т.е. тя е пълноправен наследник.
Зависи от вида на осиновяването. Може да има право да наследи осиновителите си, а може и да няма право ( май се нарича непълно осиновяване ). Нека някоя мама с юридическо образование да каже
: Винаги има право да наследи родителите си, независимо пълно или непълно е осиновяването. Всъщност аз не разбирам какъв точно проблем ще се появи с наследството, освен от чиста злоба да вземат да и кажат. От документите няма начин да разбере, че е осиновена - съставя се нов акт за раждане с името на осиновителите. Роднините не вярвам да имат документите по осиновяването и дори да имат, какво от това - те изгода от цялата работа нямат, освен да смутят момичето. Ако искаш, обясни им , че разгласяването на тайната на осиновяването е наказуемо и да си помислят добре дали да го правят. Освен това ти си познаваш братовчедката най-добре, можеш да прецениш как ще реагира на новината и дали за нея това ще е голям стрес, или пък ще го приеме спокойно.
Понеже съм съгласна с повечето мами, които казват, че ситуацията е деликатна и т.н., само ще допълня : чл. 145, ал.2 от НК гласи следното: "Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последизи на осиновения, ..... се наказва с лишаване от свобода до 6м или с поправителен труд, а когато са настъпили тежки последици- с лишаване от свобода до 1г." Вярно, че тук се изисква намерение, но иди си доказвай намеренията в последствие. А от към наследствена гледна точка проблем няма.
Хубаво помисли преди да предприемеш нещо. Успех с трудната задача!!!
Хубаво помисли преди да предприемеш нещо. Успех с трудната задача!!!
И според мен след като родителите така са решили преживе,не трябва да й казваш.Имам позната,която е осиновила дете,което е вече голямо,но на въпроса ще каже ли някога на детето за това ми каза,че никога не би го направила.Попитах я,а ако някой друг й каже,а тя ми отговори-едно е да го чуе от друг човек и съвсем друго от майка си.Всеки си има своя истина,но с9поред мен това е решение само на родителите-никой друг няма право да казва истината.А и нейната истина е по-стойностна-имала е родители,семейство...Жестоко е някой на тази възраст да ти разкрива истини,които в случая са без значение вече...Психолозите са на мнение,че истината за осиновяването се казва на детето до 7-8 г. възраст после тази истина се превръща в отрова.
Не бях 4уvала за този закон 
до сега.
Но определено той не се спазvа
.
Ако сам на тvое място не бих и казала......не vсьЩност vси4ко е "според заvиси",само ти знаеш ,как то4но стоят неЩата при тоvа моми4е....Ако прецениш ,4е трябvа да го знае ,то и го кажи много vнимателно и деликатно.
до сега.Но определено той не се спазvа
.Ако сам на тvое място не бих и казала......не vсьЩност vси4ко е "според заvиси",само ти знаеш ,как то4но стоят неЩата при тоvа моми4е....Ако прецениш ,4е трябvа да го знае ,то и го кажи много vнимателно и деликатно.
Аз също мисля,че не трябва да й казваш. Ако все пак научи и се почувства зле, нека не си ти причината. Поговори си с бабите й и помислете дали те да не й кажат, макар че ме съмнява. Те толкова години са мълчали, та сега да проговорят. А от юридическа гледна точка няма проблеми с наследството, освен от лошотия и злоба да не й кажат някои роднини. Дано не става така.
Ама след като родителите й са починали, аз мисля, че няма да е зле да знае истината. Може да реши, да потърси физиологичните си родители и да ги открие. Може на тях да им трепне нещо и да са й подкрепа... знам ли.
А сега е сама на света. Щом ги няма родителите й, сигурно няма и брат или сестра и е съвсем сама. Възможно ли е като е на 25 години и разбере истината, това до там да я нарани?! Не е в "трудна възраст", напротив! Ще разбере всичко. Като чета в-к Лична драма, виждам, колко жени търсят децата си, които поради някакви си причини, са оставили в ръцете на съдбата едно време. Може и нейните родители да я търсят.
А сега е сама на света. Щом ги няма родителите й, сигурно няма и брат или сестра и е съвсем сама. Възможно ли е като е на 25 години и разбере истината, това до там да я нарани?! Не е в "трудна възраст", напротив! Ще разбере всичко. Като чета в-к Лична драма, виждам, колко жени търсят децата си, които поради някакви си причини, са оставили в ръцете на съдбата едно време. Може и нейните родители да я търсят.
Със сигурност когато човек разбере такова нещо започва да разпитва всички , които биха могли да знаят нещо и въпросът е "Ти знаел ли си? Защо не ми каза!"Това е нормалната реакция, не смятам че истината може да се крие вечно.А идва и един такъв момент, в който и самите родители изпитват нужда да се отърсят от тайната...
А колкото до кошмара, той не започва, когато разбереш, той е започнал още когато майката е оставила рожбата си
Но човек в зряла възраст преживява този факт и продължава напред, а дали ще иска да разбере, или да забрави, е въпрос на личен избор!
А колкото до кошмара, той не започва, когато разбереш, той е започнал още когато майката е оставила рожбата си
Но човек в зряла възраст преживява този факт и продължава напред, а дали ще иска да разбере, или да забрави, е въпрос на личен избор!
Незнам,съжалявам че се меся,но мога да споделя само едно нещо и то е моят мъж също е осиновен но той май не го знае казвам май защото съм говорила със леля му(сестрата на майка му)която ми разказа всичко,как сегашната му майка е имала проблеми тоест извън маточна бременност и може би месец след това леля му отива да го вземе когато той е на 5 месеца от истинската му майка.До колкото разбрах от нея той знае или е разбрал по някакъв начин но никога не е говорил на тази тема,аз си мисля че той незнае,Аз самата го разбрах много случайно,понеже свекърва ми и рода на майка ми се падата роднини и мен ме притесняваше факта че можем да се окажем 2-3 братовчеди,но не се оказа така.До сега никой не му е казал от свекъра или свекървата,тя го пази като малко дете,но ако е разбрал нещо то е от случайни хора.Много пъти аз самата съм си мислела дали е правилно или неправилно да му кажа,реших че нетрябва,макара че се страхувам защото може да дойде ден и той да разбере и ако тогава ме попита дали съм знаела може да не мога да скрия,незнам какво ще стане тогава,но не и правилно да му казвам след като той 31 г.живее така,не съм тази от която трябва да научи ако му кажа ще ме намрази.Обичам го и това е най важното макар че много мисля по въпроса надявам се да не го научи никога,но ако го научи незнам какво ще правя.
Препоръчани теми