Сред вас майки, дано няма такива, но мислите ли, че е възможно майка да мрази дъщеря си подсъзнателно или съзнателно. Аз си го усещам, усещак как се зарежда с моята енергия когато умишлено ме ядоса, усещам как се кефи, въпреки че никога не го казва и показва. Но аз просто го усещам. Имам 3 деца, малки са, но на този етап не мога да си представя да си мразя децата. Разбирам родители пратили децата си в домове защото не са имали възможност да ги отгледат. Това ми е по-понятно и бих могла да го разбера въпреки, че за себе си никога не бих си дала децата . Но умишлено да правиш всяка секунда неща, които знаеш че са дразнещи за дъщеря ти, да я обиждаш и унижаваш.... Какво е това, защо, не разбирам. Всички се опитват да ме убедят, че тя ме обича, аз съм си внушавала, че ме мрази. Но не си внушавам, усещам го, цял живот съм го усещала, чувствала съм се зле. Песничката за Мила моя мамо абсолютно никога не съм я чувствала като за нея, моята майка не е сладка и добричка, тя е проклета вещица. И това не е от сега понеже е остаряла и изкукуригала да кажем - винаги е било така, от как се помня, винаги е била гадна към мен и ме е карала да се чувствам зле. Като дете си мислех, че всички родители са така. Но установих като порастнах, че не е така. Другите си обичат майките, но аз изпитвам ужас от моята, предпочитам да не я виждам никога. Дори като деца като живеехме на село при баба ми и майка ми идваше да ни вижда уикенда не помня да съм се радвала, че идва.
Та последно - възможно ли е наистина майка ми да ме мрази