И аз се видях в чудо с тази детска градина! Голямата ми дъщеря е на 2г.и 9 месеца. Реших да я пусна на градина от октомври с идеята да посвикне и преболедува докато започна работа напролет, а и да имам малко повече време за малката. Обаче нещата не се наредиха както си го мислех. За 2 седмици детето се побърка. Много трудно преживява отделянето от мен, въпреки че в градината се държи прилично. Прибира се изнервена, уморена, гладна, неспала, лепва се за мен и не ме оставя дори през нощта. На всичкото отгоре се разболя и борихме един бронхит 3 седмици. Сега ми предстои да я върна отново в градината и се чудя как ще издържа отново този ад. Моля ви дайте съвет какво да правя - да я върна ли в градината да свиква, или да я оставя на мира и пролетта наново да започваме. Имам и трети вариант - да я гледа майка ми малко и да я дам на градина догодина есента, когато ще е по-голяма и по - подготвена надявам се. Имам възможности, но съм толкова объркана, а ми се иска да постъпя така както ще е най-добре за детето.
- Публикувана: 9 ноем. 2007, 00:51 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2007, 17:53 ч.
Посъветвайте ме как да постъпя
Кога я даде - по време на стачката или по късничко?
Питам защото сега започват да се подготвят за Дядо Коледа - песнички, танци - мисля че ще и е интересно. Все пак се създава някакво трепетно очакване и подготовка....
А и ако имаш възможност, защо не започнеш със постепенно откъсване - за два часа, за три часа и т.н.
Наистина ли за градина говориш или за ясла? Защото ако е за ясла - съвета ми е да я пуснеш догодина на градина.
Питам защото сега започват да се подготвят за Дядо Коледа - песнички, танци - мисля че ще и е интересно. Все пак се създава някакво трепетно очакване и подготовка....
А и ако имаш възможност, защо не започнеш със постепенно откъсване - за два часа, за три часа и т.н.
Наистина ли за градина говориш или за ясла? Защото ако е за ясла - съвета ми е да я пуснеш догодина на градина.
Дано да не ти прозвуча като някоя шаманка .......... 
, но Иво също имаше проблеми с градината. Сутрин бяха едни плачове, едни истерии, не можех да си тръгна. Той врещеше отвътре, аз плачех отвън. Мислех, че съм чудовище, щом допускам това да се случва с детето ми и въпреки всичко, всяка сутрин да го водя в градината. (Няма да пиша подробно за сиутацията в самата градина. Това е друга тема. В крайна сметка, освен всичко друго, смених и градината.)
Прочетох, че хомеопатията успешно се справя с емоционални кризи при децата и това стана повод да го заведа при класически хомеопат. Мога да кажа съвсем оперделено, че за около седмица детето много се промени.
Така че, ако търсиш съвсем конкретен съвет, това е нещото, което бих ти препоръчала аз-да се обърнеш към добър класически хомеопат.
, но Иво също имаше проблеми с градината. Сутрин бяха едни плачове, едни истерии, не можех да си тръгна. Той врещеше отвътре, аз плачех отвън. Мислех, че съм чудовище, щом допускам това да се случва с детето ми и въпреки всичко, всяка сутрин да го водя в градината. (Няма да пиша подробно за сиутацията в самата градина. Това е друга тема. В крайна сметка, освен всичко друго, смених и градината.)Прочетох, че хомеопатията успешно се справя с емоционални кризи при децата и това стана повод да го заведа при класически хомеопат. Мога да кажа съвсем оперделено, че за около седмица детето много се промени.
Така че, ако търсиш съвсем конкретен съвет, това е нещото, което бих ти препоръчала аз-да се обърнеш към добър класически хомеопат.
Ами аз имам директен опит само с моето дете, но мога да кажа, че при повечето деца положението е подобно в началото. Надявам се, че детето не е толкова стресирано. Аз не бих се отказала веднага, защото следващият път ще е същото. А пък в детската градина има много неща, които са атрактивни за децата. Предполагам с течение на времето ще ги оцени. Успех! 
имам колежка, която е имала възможност да си гледа детето и да не го пуска на градина въобще. тя ни е разказвала какъв проблем е било трагването на училище - рев, тръшкане, болести! 
моята дъщеря е на 3 год. и 1 месец, ходи на градина и понеже е много болнава още не е свикнала /нашата градина не е стачкувала/ и плаче всяка сутрин. Къса ми се сърцето, но смятам, че по-добре сега от колкото след 1 или 2 години да се случва същото. Просто децата са различни - моето е много привързано към мен и му е много трудно /на мен също/, но ще се справим.... /надявам се
/
моята дъщеря е на 3 год. и 1 месец, ходи на градина и понеже е много болнава още не е свикнала /нашата градина не е стачкувала/ и плаче всяка сутрин. Къса ми се сърцето, но смятам, че по-добре сега от колкото след 1 или 2 години да се случва същото. Просто децата са различни - моето е много привързано към мен и му е много трудно /на мен също/, но ще се справим.... /надявам се
/
На детето трябва да му се говори колко е хубаво и забавно в детската градина.
Много пъти съм се чудила дали на едно плачещо в градината дете, което явно има проблем с адаптацията, трябва да се говори, че там е хубаво и забавно.
Аз съм казвала на Иво какво ли не, омайвала съм го как ли не, но точно това не му казах-че в градината е хубаво и забавно. Имах чувството, че някак си ще го накарам да се почувства неразбран и предаден.
Това са си някакви мои разсъждания, нищо че цитирам maliant.
Емем и аз имам чувството че не е готова. Тя сега плаче като изляза от стаята и изпада в истерия ако например се събуди от следобеден сън и аз не съм в къщи при нея. Баба й не може да я успокои - плаче и чак повръща от рев, а в момента не е на градина. Представям си какво ще стане ако тръгне. От друга страна аз също съм за децата да ходят на градина. Въпросът е как да изберем подходящия момент за тях, за да ходят с желание а не насила. Страхувам се да не я наплаша сега и после когато е по-голяма съвсем да не може да тръгне заради лоши спомени.
А по въпроса дали е в ясла или градина - ние живеем във Владая и в нашата градина няма ясла, но взимат и по-малки деца, от 2 годинки нагоре. Водят ги в първа група. Но в други градини в София ми казаха че ще я приемат чак догодина есента когато ще е на 3 и половина. Тя е родена през февруари.
Някои деца никога не са готови.Някои хора никага не са готови за много неща, които други хора приемат и правят с лекота.Затова сме различни.Особено, ако детето вижда, яе си има другите варианти-стоене при мама-може и "болести" да си докарва, че да не ходи на градина.На една позната детето започваше да кашля всяка неделя вечер с идеята да го оставят в понеделник вкъщи.
Ако можеш да си я гледаш в къщи е най-добре.Точно зимата не е удачно да я пускаш на градина.Още повече,че имаш по-малко дете,което също може да се зарази.През зимата децата много се разболяват.А колкото до това,че плаче-ще свикне.Всички са така.Позволявам си да ти дам този съвет,защото съм мед. сестра,работила в ясли.Но все пак детето си е твое и ти си решаваш.
Според мен всяко дете има такъв период когато тръгне на градина.Голямата ми дъщеря тръгна на 1 година и 6 месеца и не плачеше там а само ставаше на прозореца и преглъщаше с много тъжен поглед,но нощем правеше цирк,рев и повтаряше, не искам, но не казваше какво не иска когато си казах,че ако още един ден се държи така и ми къса сърцето ще си остане у дома на нея и хареса там и свикна с мисълта,че аз не я оставям там а се вращам за нея,а малката трагна на 3 години и свикна много по-трудно лягаше на пода в градината и са хващаше за мен така,че госпожата едва я откъсваше,но и тя свикна.Така,че според мен трябва да изживеят този момент,успех!
. Децата стават още по-податливи на болести, ако емоционално са затормозени. Имам и трети вариант - да я гледа майка ми малко и да я дам на градина догодина есента, когато ще е по-голяма и по - подготвена надявам се.
Не искам да се заяждам, дано да бъда разбрана правилно, само искам да помогна:
Мисля, че едно дете никога няма да е готово и подготвено за нещо, ако ТИ не му помогнеш.
Ти трябва да я подготвиш, говори й много и все хубави неща за детската градина!
Не смея много да си повтарям изказванията от други подобни теми, защото все се намира някой да мърмори.
Когато и да решиш да я пуснеш отново, преди това я подготви психически, че ТАМ има: приятели, играчки, песни, танци, празници, боички, пластелин, рождени дни, торти... или каквото ти решиш.
Наистина болшинството от децата много плачат преди да влязат вътре. Събличането се превръща в ад!
На такива сцени съм присъствала и така ми се е искало да гушна въпросното дете и просто да си поговоря с него. За да ни разберат, трябва и ние да ги разберем, трябва диалог!
На детето трябва да му се говори колко е хубаво и забавно в детската градина.
Много пъти съм се чудила дали на едно плачещо в градината дете, което явно има проблем с адаптацията, трябва да се говори, че там е хубаво и забавно.
Аз съм казвала на Иво какво ли не, омайвала съм го как ли не, но точно това не му казах-че в градината е хубаво и забавно. Имах чувството, че някак си ще го накарам да се почувства неразбран и предаден.
Това са си някакви мои разсъждания, нищо че цитирам maliant.
- или му е станало навик
- или ми играе театър, защото наистина е голям артист
Иначе няма да казва на госпожите умалително Ангеловка и Петковичка. Аз не говоря така за хора, които не харесвам, още по-малко той. Съжалявам, че не е по темата. Казах го защото ние така сме практикували и за яслата.
Това, което описваш като поведение след градината, ми се струва съвсем нормална реакция - т.е. ако през деня детето е без мама, напълно в реда на нещата е след това да иска да е с мама през цялото време. Както и през уикенда, когато е болно и т.н.
Въпросът е как се чувства в градината - сутрин как се разделяте, играе ли си с децата и с играчките там, заспива ли лесно. За една седмица малко трудно може да се направи извод, но щом ти самата усещаш, че нещата не са добре, значи е твърде вероятно да не са. Тогава, след като имаш възможност, изчакай до пролетта и опитай пак. Можеш да пробваш някаква по-нестресираща схема на тръгване - няколко дни до обяд или нещо такова. Ако пак не стане - другата есен. Не е толкова фатално. Това за боледуването и имунитета е пълна заблуда - няма никаква гаранция, че ако сега тръгне, през март ще боледува по-малко. Колкото по-добре емоционално се чувства детето и колкото е по-голямо, толкова по-малко ще боледува.
Съветът да се обърнеш към хомеопат също не е за подценяване. Може да помогне на детето да мине през трудния период на адаптация.
Въпросът е как се чувства в градината - сутрин как се разделяте, играе ли си с децата и с играчките там, заспива ли лесно. За една седмица малко трудно може да се направи извод, но щом ти самата усещаш, че нещата не са добре, значи е твърде вероятно да не са. Тогава, след като имаш възможност, изчакай до пролетта и опитай пак. Можеш да пробваш някаква по-нестресираща схема на тръгване - няколко дни до обяд или нещо такова. Ако пак не стане - другата есен. Не е толкова фатално. Това за боледуването и имунитета е пълна заблуда - няма никаква гаранция, че ако сега тръгне, през март ще боледува по-малко. Колкото по-добре емоционално се чувства детето и колкото е по-голямо, толкова по-малко ще боледува.
Съветът да се обърнеш към хомеопат също не е за подценяване. Може да помогне на детето да мине през трудния период на адаптация.
Само искам да кажа, че аз съм на 28г., но минавайки покрай градината в която бях , чувствам че ми се повдига. Нямам никакви приятни спомени. Пуснаха ме на около 4 години и аз бях нова, в смисъл че останалите се познаваха и аз не можех да свикна с тях. Не харесвах храната. Не ми бяха приятни леличките. Страх ме беше да спа там, мислех че нашите ще забравят да ме вземат.
И си мисля, че чувствителните деца по трудно се адаптират към новата среда. Трябва колкото се може подробно да се обясни на едно дете защо се пуска на градина, какво ще прави там и т.н.
И си мисля, че чувствителните деца по трудно се адаптират към новата среда. Трябва колкото се може подробно да се обясни на едно дете защо се пуска на градина, какво ще прави там и т.н.
Само искам да кажа, че аз съм на 28г., но минавайки покрай градината в която бях , чувствам че ми се повдига. Нямам никакви приятни спомени. Пуснаха ме на около 4 години и аз бях нова, в смисъл че останалите се познаваха и аз не можех да свикна с тях. Не харесвах храната. Не ми бяха приятни леличките. Страх ме беше да спа там, мислех че нашите ще забравят да ме вземат.
И си мисля, че чувствителните деца по трудно се адаптират към новата среда. Трябва колкото се може подробно да се обясни на едно дете защо се пуска на градина, какво ще прави там и т.н.
И си мисля, че чувствителните деца по трудно се адаптират към новата среда. Трябва колкото се може подробно да се обясни на едно дете защо се пуска на градина, какво ще прави там и т.н.
И аз имам само лоши спомени от детската градина. От агресивните деца, от харанат и лелите. Когато отидох да запиша дъшеря си в първа група и ме лъхна онази миризма на супа и белине, която неизменно присъства във всички градини - ми стана лошо. Сви ми се сърцето като си помислих къде изпращам детето си. Тя така и не свикна с градината. Повръщаше всяка сутрин пред вратат на градината и естествено я отписах от там. После опитахме пак в друга гардина - беше малко по-добре, но пак не не ни беше мястото там. Зписах я в кварталното читалище на занималня - и се родихме. Нито боледуваше, нито сме имали проблеми с посещението. Вече е втори клас и все повтаря колко хубаво е било в читалището Може и аз да съм повлияла с негативното си отношение, но съм сигурна, че не бих мъчила детето си, ако на него не му харесва. Естествено, че свикват. Децата свикват с всичко, но на каква цена. Аз искам щастливи деца. Работата ми е свързана с децата в домовете без родители. Те също свикват там, на всички лишения и тормоз, на които са подложени. Някои дори казват, че им е хубаво, защото нищо по-хубаво не са видели.
Момчето ми е на 18 месеца. Ще го пробвам и него на градина (яслата ще я подминем), ако стане - стане. Ако не - читалището е отсреща...
Естествено, че свикват. Децата свикват с всичко, но на каква цена. Аз искам щастливи деца. Работата ми е свързана с децата в домовете без родители. Те също свикват там, на всички лишения и тормоз, на които са подложени. Някои дори казват, че им е хубаво, защото нищо по-хубаво не са видели.
Абсолютно е така. И аз съм против такова "свикване". Същото си помислих и когато мен ме лъхна миризмата на кухня от вратата на градината - не искам детето ми да идва тук всеки ден и да свиква с това. Още няколко фактора (не ми позволиха да я вземам на обяд, докато свикне, а тя не можеше да заспива сама и това явно доста я е стресирало), едно разболяване и след 5 дни в градината реших, че не е за нас. И сега - аз свикнах
. Не ми е много лесно с две деца у дома, но смятам, че е по-добре така (малкият човек прохожда в момента). Опитвам се и да я уча на нещо, взела съм книжки Ръка за ръка, четем английски приказки, рисуваме. Опитвам да направя група за деца на нейната възраст (4-5 г) в един детски клуб, но май всички са на градина, така че главно с 2- годишни се виждаме през седмицата.
Искам само да споделя моя опит. Опитах да пусна дъщеря си на 2г. на ясла. Ходи 3 дни.....съдираше се от рев до обяд и аз си я взимах. Отказах се. Опитах да я пусна пак на ясла на 2.6г. - малко по-добре беше, ама като цяло пак много плачеше.....гонехме я из апартамента, тя пищеше, удряше ни, риташе......ходи 2 седмици. Искам да кажа, че е страшно привързана към мен и до сега е така. Не дава никой да я пипне, само мама 
дори баща си не признава, ако аз съм наблизо. Отказах се и от тази ясла, родата само дето не ме линчува.
Сега, година по-късно я пуснах на градина. Плака 1-вия ден, мрънка още 2-3 дни, но мрънка не се дере и днес 7-ми ден едвам издържала баща и да и свали ботушите
. Това е нормално според мен. Страдат, преживяват го, но в нормални граници. Аз също съм по майчинство и бях решила да си я взема ако не стане, но май стана 
.
Много ме ядосваха приказки от сорта.....всички свикват.......да свикват или се примиряват, но на каква цена? Не смятам че е нормално адаптацията да трае повече от седмица, 10 дни, но това е мое мнение.
Успех каквото и да решиш, сигурна съм че то ще е най-правилното за твоето дете.
дори баща си не признава, ако аз съм наблизо. Отказах се и от тази ясла, родата само дето не ме линчува.Сега, година по-късно я пуснах на градина. Плака 1-вия ден, мрънка още 2-3 дни, но мрънка не се дере и днес 7-ми ден едвам издържала баща и да и свали ботушите
. Това е нормално според мен. Страдат, преживяват го, но в нормални граници. Аз също съм по майчинство и бях решила да си я взема ако не стане, но май стана . Много ме ядосваха приказки от сорта.....всички свикват.......да свикват или се примиряват, но на каква цена? Не смятам че е нормално адаптацията да трае повече от седмица, 10 дни, но това е мое мнение.
Успех каквото и да решиш, сигурна съм че то ще е най-правилното за твоето дете.
Мили момичета, толкова много ви благодаря за мненията. Като ви чета, малко се успокоявам, че има и други случаи като нашия. Прави сте като казвате, че ако аз не съм готова и детето няма да свикне, а истината е че аз не съм готова. НЕ съм против детската градина, смятам че ще е по-хубаво да ходи там отколкото да я гледа баба й. Но може пък да не е готова още за това. Днес я заведохме отново на градина и ми скъса сърцето - сцената беше ужасна, детето не просто плаче, то се ужасява, че го оставям там и протяга ръчички да го взема обратно. Въпреки че лелките и госпожата са много мили с нея, тя не ги харесва. А и те непрекъснато ме навиваха, колко нормално е това, как тя после спирала да плаче и се държала много добре. Те обаче не присъстват на сцените в къщи, не знаят как се впива в мен само като се опитам да изляза от стаята и как се стряска нощем за да провери дали съм до нея. Не ще да остава дори и с баба си, за да изляза, пищи за мен. Не ми се струва нормален този начин за свикване при положение, че повечето деца си влизаха в градината съвсем спокойни и даже питаха защо плаче това дете. Оставих я за днес, прибрах се вкъщи и ревах и аз, но не ми олекна особено. Ще си прибера детето след обяд и ще я спра поне за зимата пък после ще видим. Не знам дали това е правилното решение, но не мога да експериментирам с детето си повече.
Мили момичета, толкова много ви благодаря за мненията. Като ви чета, малко се успокоявам, че има и други случаи като нашия. Прави сте като казвате, че ако аз не съм готова и детето няма да свикне, а истината е че аз не съм готова. НЕ съм против детската градина, смятам че ще е по-хубаво да ходи там отколкото да я гледа баба й. Но може пък да не е готова още за това. Днес я заведохме отново на градина и ми скъса сърцето - сцената беше ужасна, детето не просто плаче, то се ужасява, че го оставям там и протяга ръчички да го взема обратно. Въпреки че лелките и госпожата са много мили с нея, тя не ги харесва. А и те непрекъснато ме навиваха, колко нормално е това, как тя после спирала да плаче и се държала много добре. Те обаче не присъстват на сцените в къщи, не знаят как се впива в мен само като се опитам да изляза от стаята и как се стряска нощем за да провери дали съм до нея. Не ще да остава дори и с баба си, за да изляза, пищи за мен. Не ми се струва нормален този начин за свикване при положение, че повечето деца си влизаха в градината съвсем спокойни и даже питаха защо плаче това дете. Оставих я за днес, прибрах се вкъщи и ревах и аз, но не ми олекна особено. Ще си прибера детето след обяд и ще я спра поне за зимата пък после ще видим. Не знам дали това е правилното решение, но не мога да експериментирам с детето си повече.
Миналата година мойта дъщеря я дадох в ДГ. Тогава тя беше на 3 год. Първата седмица мина мн. добре, та чак учудващо, защото до този момент не се беше делила от мен и за няколко часа! Аз естествено бях изключително доволна. Втората седмица обаче - стана чудо! Тя категорично отказа да ходи, като ми изтъкваше хиляди мотиви - че там я карат да спи, да яде и цял куп др. нещица. Детето ми е с хранителна алергия и ги бях предупредила да не я насилват с храната, но не се оказа така... От някакъв крем - повръщала, от неизбърсано дупе плъзна в пъпки,хвана стафилококова инфекция от замърсяване и финала беше, че единия ден беше избягала от ДГ и я хванали почти на спирката на тролея.... Детето ми се мъчеше ужасно, плачеше, будеше се от сън и аз страдах мн. и в последствие осъзнах, че не съм готова тя да се тормози така и я СПРЯХ. Не смятам, че тогава съм взела грешно решение! Напротив. Детето си "узря" и сега от септември посещава полудневна предучилищна група в кварталното училище. Чувств се мн. добре и аз съм доволна! Е, ще ходи 2 години предучилищна, но какво от това!? Щом тя е добре, значи и аз съм добре! 
Много е трудна адаптацията за повечето деца. Аз работя като педагог в детска ясла, като започне приема от 1.09., до нова година са все ревове и сълзи. Повечето дечица почти не са се отделяли от мама до този момент и все си я търсят- нормано е. Просто родителя трябва да е по упорит и тъпрелив. Всяко начало е трудно, но все пак не може децата да си седят все при мама, като тръгне на училище и започне да плаче, тогава??? Занесете не детенцето си някоя любима играчка. Първите дни ходете да си го вземате по-рано, примерно 2-3дни като го заведете в 8.00, вземете си го в 10.00, след това в 12.00, и пробвайте да го оставите да спи и постепенно то ще се адаптира. А сега като започне и подготовката за посрещането на дядо Коледа - песни, танци, игрички, няма да му остане време да се сети, че е трябвало да плаче. Това е, след това нещата се нареждат от самосебе си
Ако бях в такава ситуация и аз бих преустановила временно опитите за "свикване" с градината, още повече, че ти определено имаш избор на този етап, а и детето няма още три години. Също така имам предвид малката разлика между децата ти и факта, че голямото, докато се адаптира физически, има да носи какви ли не армагани от там, особено сега, през зимата.
Моят опит беше на кратко следният: на 2,5 години опитахме с ясла, но детето се чувстваше ужасно и реших, че няма нито един плюс да настоявам да ходи там. След малко време, на две години и 7-8 месеца опитахме отново- вече директно в ДГ и детето се приспособи, въпреки че беше вече есен, както физиологически, така и емоционално. Но то вече знаеше какво е горе- долу това, беше настроен, че ще е при други учителки и с по- големи деца. Аз, обаче, знаех добре от самия него кое най- много го тормозеше в яслата, тъй като той говореше добре и ми беше казал и за грубите лели, и за насилственото слагане на гърне, и за заплахите по отношение на който не спи на обед, и за това, че не излизат да играят на вън.
Моят опит беше на кратко следният: на 2,5 години опитахме с ясла, но детето се чувстваше ужасно и реших, че няма нито един плюс да настоявам да ходи там. След малко време, на две години и 7-8 месеца опитахме отново- вече директно в ДГ и детето се приспособи, въпреки че беше вече есен, както физиологически, така и емоционално. Но то вече знаеше какво е горе- долу това, беше настроен, че ще е при други учителки и с по- големи деца. Аз, обаче, знаех добре от самия него кое най- много го тормозеше в яслата, тъй като той говореше добре и ми беше казал и за грубите лели, и за насилственото слагане на гърне, и за заплахите по отношение на който не спи на обед, и за това, че не излизат да играят на вън.