Благодарение на самотата преоткрих себе си

Дано не бръкна в нечии рани, но ще се добавя към Яхнала Метлата... Била съм и сама, сега не съм. За времето, в което бях сама (повече, отколкото не-сама), се научих да приемам и дори харесвам себе си, да се чувствам комфортно в собствената си компания и преоткрих усмивката си. Тази, която идва от само себе си, защото животът е хубав. Труден, но прекрасен.

Първо се учих да виждам красивото около себе си. Не е много лесно да откриеш красотата около себе си, когато е мрачно, вали лапавица и ти е студено или когато парите не стигат за жизнено важни неща, например - но може. Усмивка на дете, смешна дума, която неволно си казал... Малко по малко, откриваш все повече и повече. Докато един ден се улових, че  гледам през прозореца на автобуса и се усмихвам на живота. Някой ми каза - "Сигурно сте много щастлива" - погледнах - мъж на средна възраст, доброжелателен и не натрапчив, също ми се усмихваше. Никога не го видях повече. Осъзнах, че мога да споделям щастието си с другите. Това щастие, което не се ражда, защото имам това или онова или съм постигнала трето и десето. Щастието от самото съществуване. Щастието въпреки трудностите. Тогава се убедих, че имам много любов у себе си, която мога да раздавам на другите. На всички, всъщност. Чак тогава се осмелих да си пожелая да не съм сама отново. Чувствах се, сякаш съм се събудила от емоционален ступор - сякаш бях замръзнала за N на брой години, и сега се бях разтопила. Интересното е, че Той се появи скоро след това. Точно какъвто си го пожелавах. Дори има очила (на смях казвах, че искам мъж с очила, за да не ми вижда бръчките, като остарея).

Момичета, не написах всичкото това, за да се възхвалявам, а защото смятам, че всяка една от вас носи това в себе си, вие сте всеотдайни майки и имате в себе си достатъчно любов. Просто трябва да повярвате в себе си. Щастливата любов няма нищо общо с лотарията. Тя се случва на тези, които си я пожелаят силно, вярват, че я заслужават, защото могат и да я дадат. На тези, които дръзнат да повярват в мечтата си и да я сбъднат. Вие всички можете това. Успех!

Про, искам да ти кажа само няколко неща и приключвам с темата.
Първо, да се държиш като сърдито дете, не означава да си по-умен.
Второ, когато човек пуска тема, трябва да очаква всякакъв тип отговори, а не само такива, каквито биха му харесали. Ох, Ах и Запис има в Красива мама, не и в Родители, отглеждащи сами децата си.
Това дотук по принцип.

Трето, хубаво е, че си решила да споделеш с нас щастието си, но не си преценила начина и такта, с който да го направиш.
За справка - МОФ - която след много лоши моменти си намери партньор в живота, но не влиза да се хвали всеки ден и да обяснява, колко сме злобни и ненормални.
Жената сподели в тема, след което всички вкупом и честитихме годежа.
Искрено при това, защото знаем какво е да си с две малки деца и то в чужбина.
Четвърто и последно - не се сърди, а си помисли защо наистина "те изядохме"!

И аз последно по темата и приключвам
Към Мила и към яхнала метлата-мдаааааа, прави.Обаче ние туй си го знаем много добре.В живота на човек има периоди, върхове, спадове.Красивото си го виждаме около нас, защо въобще натам тръгнахте, не става въобще въпрос тук за това.И споделяме щастието си, когато ни се случва, и даваме.Не сме чак такива пънове.
Никой мъж не е заритал да утешава мрънкаща и депресирана жена, ма ние не сме депресирани-първо.Второ-когато го видиш този мъж като с магическа пръчка изчезва и депресията за повечето.То едното върви с другото.И за този мъж намираш най-сияйната усмивка.Тук е местенцето обаче, където можеш да си позволиш и да се отпуснеш малко, да си зададеш онези лутащи въпроси, да покажеш слабостта си ако щеш, защото не сме от желязо.
Визуализация, казвате....аз мечтая и не съм спирала, и съм усмихната и позитивна.И в мир със себе си-писах го много по-назад.И въпреки това лошите неща ми се случват.И ми е трудно често.Въпреки, че  не съм депресирана.
И кой каквото ще да ми разправя, но мъжа си е малко или много лотария, колкото и да мечтаеш, с мечти човек не се материализира.Съдба го наречете, айде, да не е лотария.И колкото и да вярваме в себе си, боб не хвърляме.Щото аз вярвам в себе си-и съм готина и съм не толкоз тъпа , та вярвам, не е като да не вярвам.И пак лошотията ме споходи, нали?Мила, извинявай, ама ми звучиш именно като там-в искам бебе-не го мислете и ще стане.Да, ама при две запушени тръби  и голо вярване това няма как да стане.С най-добри чувства и благопопжелания към всички, просто се опитвам да ви кажа, че тук раздразнението не идва от депресия и неумение да се зарадваме на дребните неща, а от съвсем различно нещо, което явно вие не сте доловили.
Аз вярвам в мечтата си, но до колко тя ще се сбъдне-това не мога да знам и съм малко или повече реалист освен всичко.Единственото, което мога да правя е не да се усмихвам голо и да си вярвам, а да работя за постигането на тази мечта.Това включва много апсекти, не само радостта от усмивка на дете или усмихнат чичко в автобуса.
Та-тук никой не се е предал на самосъжалението и тъгата, просто в труден момент очакваш подадена ръка, а не набиване на канчето и навиране в лицето по нетактичен начин щастието си.Нетактичност-нищо повече.
Хайде, мир и всекиму по мъж предлагам аз

Към Пенелопа и Сабина и аз последно,с момичетата в този форум споделях много проблеми и болки,много нощи споделях с вас гадните си мигове,помогнали сте ми с съвети не  в една и две ситуации,а сега когато искам да споделя с вас и щастието си реагирате грубо.Няма значение ,аз много пъти го казвам ,аз съм позитивен човек,вярвам ,че всяка една от нас има право на щастие и вярвам ,че ще го имаме.Аз вървях дълго и трудно за да стигна до това което имам и съм сега.Заравям томаховката само това:"пожелавам ви щастие момичета " 

Про, няма проблем, не сме злобарките, за които ни мислиш, незряло е и е детинско.
Споделила си-зарадвали сме се.Бъди тактична.Не го превръщай в център на вселената твоето щастие-да, то е такова за теб!Хайде, откъсни се при това положение от проблемите на самите тук и пошетай из клюкарника, из нашите деца, из семейния....Аз лично-за твоето щастие не се дразня.Подкрепих момичетата, които се обаче, защото наистина видях, за мен са прави.Тактичност, нищо повече  не се очакваше, не всеки приема по този начин нещата,постоянното ти повтаряне колко си щастлива и с мъж до себе си и успяла не помага по този целебен начин, по който си мислиш.Това е като да се опиташ да изпишеш вежди, а да избодеш очи накрая.И нещо липсва сякаш, защото хем си безумно щастлива, хем не смееш да се откъснеш от този подфорум.Хайде, та ти си щастлива не от вчера, или греша?Теб мечтата ти се е сбъднала преди доста повече време от месец даже.Разчупи стереотипа, покажи, че наистина си щастлива и се отърси от "нещастията" тук.
Пък аз винаги съм пожелавала успех и никога не съм злобяла по този начин, по който си мислиш...еле пък да завиждам
И само за да ти подскажа-темата ти можеше да е прекрасна, ако беше поставена по друг начин.

Яхнала метлата, ние в живота си сме прекрасни, усмихнати и всичките други бла бля
Но ОНЯ ФОРУМ е за да си поговорим с някой 'КАТО НАС'
Щото и от това имаме нужда.
Щото в живия живот сме все усмихнати и все на кеф.
А това не е нормално щото не е истинско - няма човек да не плаче.
И искаме да си позволиме да плачеме поне онлайн.
Поне онлайн.
За да имаме силите за тия усмивки НАЯВЕ И НАЖИВО.
Мисля, че стана ясно.
И както една приятелка ме обвинява - ти защо толкова много се събираш с 'проблемни' хора - имайки предвид самотните майки. И обяснявам - ми Ани, аз благодарение на тях успявам да имам нормални отношения с тебе. Щото получавам си необходимата ежедневна доза разбиране. Щото го получавам ТАМ  и не го търся у другите хора. Щото благодарение на  ТАМ успявам да имам пълноценно общуване с ОСТАНАЛИТЕ. Щото ако не беше това ТАМ щях да искам разбиране от Ани и понеже не го получавам, щях да имам по-лоши отношения със същата Ани. Така че ДА ФОРУМЪТ МИ ПОМАГА ДА СЕ СЪХРАНЯ. Да не искам от приятелите си разбирането, което те не могат да ми дадат и слава богу. И да съм 'нормалната'.
Мисля това е идеята на форума 'родители, отглеждащи сами децата си'.
Дано да съм разбрана, и да не съм - споко - свиркайте си - свикнала съм. 
И ще си го копна в 'оня' форум, където може би поне един човек ще се намери да прояви разбиране.

и аз благодарение на самотата преоткрих себе си
мисля, че една жена може да се почуства истински свободна и независима и от това и щастлива, ако успее да ги постигне тези неща именно в моменти, когато няма близостта на мъж до себе си и вниманието му

Ама защо темичката така се е преместила от нашия си подфорусм?
Както и да е. Аз мнооого отдавна съм научила, че докато човек не си стане самодостатъчен, себеуважителен и себеобичащ се няма да си намери равностоен и подходящ партньор. А ще си намира патерица, с която да компенсира недостига на туй онуйи разрива е неминуем! Затова похвално е, че момичетата тук, които са намерили приятели са успели май доколкото прочетох да се себеоценят преди да тръгнат към нова връзка.
А мое лично становище - така ми хареса да съм си самодостатъчна, че никак, ама никак вече не виждам нужда от мъж до себе си. Щото вече ми омръзна да се впускам в нови предизвикателства. Аз съм вече един мъдрец, който може да медитира спокойно и да наблюдава света радвайки му се! Омммм...Омммм...Омммм

Аз искам само да кажа, че щастието е субективно усещане (тоест обстоятелства или събития, които правят едни щастливи, могат да съсипят от тъга други хора) и много важно - променливо е. Нещо авторката ми се струва превъзбудена. Струва ми се, че се самонастройва.
Но щом се чувства щастлива, радвам се за нея Дето има една приказка: "Дай боже на всеки".

Морги, Убичам тА, бе, Жена! Хем ме разведри, хем ме разсмя. Супер си го написала! 

Просто няма какво да се добави. Напълно подкрепям написаното от теб. 
(абе, кога ще пием пак да разцъкаме преоткриването, самотата и други ежедневици?)

Ехе ,Миленита ,тоз въпрос го задай в нашият си подфорум???

Пенелопа, понеже си се обърнала към мен, ще ти отговоря - на мен ти ми звучиш доста отбранително и  атакуващо, навярно имаш сериозни причини за това... Не мога да отговарям от името на друг, но аз не съм и мислила да поучавам някого - просто отговорих на въпроса в заглавието на темата и разказах какво се е случило с мен по време на самотата ми. Не съм се старала да отговарям на ничие раздразнение, просто се опитах да споделя опит и да вдъхна вяра у някой, който може би има нужда да чуе подобни думи. Това явно не си ти. Нищо.  Не е задължително да се харесваме на всички, нали?

Не съм много наясно къде откри, че смятам някого за пън, например или пък набиване на канче или нетактичност. Как ти звуча, зависи не само от това, какво АЗ приказвам, а и от това, как ТИ го пречупваш през твоя жизнен опит и какво тълкувание избираш да дадеш на моите думи. 

За лошотията си абсолютно права - каквото и да правим, както и да живеем, колкото и да се усмихваме, лошото няма да ни заобиколи, просто защото го има в живота на всеки. Оттам нататък е въпрос как ще преминем през черната си ивица и какво ще извлечем за себе си от нея. Не съм открила универсалната рецепта за щастие, нямам претенции за това, но съм убедена на базата на личния си опит, че това, в което съм била сигурна, че ще ми се случи, по една или друга причина, се е случило в живота ми. Като почнеш от ранно детство, та и досега. Това, за което имам съмнения или което е останало встрани от вниманието ми или се случва много късно, или изобщо не се случва - тук говоря за т.н. "постижения" от всякакъв характер в живота си. Лично аз за визуализация никога не съм говорила. При мен нещата ставаха по-естествено. Единственото усилие, което съм полагала, е да видя красотата в заобикалящия ме свят, за да имам ведър поглед върху живота. Просто на мен самата ми писна да бъда все начумерена - такава бях. Изобщо не твърдя, че между пишещите тази тема има някой, който е подобен на мен тогава - не познавам никого и не правя никакви намеци или предположения. Просто разказвах за себе си.

Моргана, Милена, Мими  Хммм, интересно съвпадение... все никове с " М"

Мила, съжалявам, че остново не си ме разбрала.А и не е нужно впрочем.Нещата тръгнаха много-по-назад, не е от тази тема и затова така се получава.Трупаше се просто.И в тази тема няма как да изложиш всичко трупано от предишните.Затова така някои не виждат за какво иде реч.В отчетната в момента всички са в тази дупкав този черен период да го наречем, ама  на никой не му набиват канчето в стил-ама какво сте увесили нос, я вижте, светлинката в тунела и т.н. и т.н....а се случи някой да измрънка преди време и бе залят именно от тези "позитивни проповеди".От там тръгна.
Лично за себе си и аз мога да кажа нещичко.Отбранително-може би-защото знам как се чувстваха тези хора в този миг и защото знам, че начина, по който виждате вие нещата не им помага.Друго помага.Не на всеки едно и също лекарство лекува еднакво, нали?И тогава беше видян от мен този вопъл и аз реагирах.Помогнах така, както  можех да помогна.Помолиха тези хора да не бъдат заливани в момента с гол позитивизъм и навиране на щастие, но не бяха чути.Не човек да не споделя щастието си!Напротив!Но и малко такт се искаше в случая.Някои не го проявиха този такт и нещата излезнаха извън контрол.Това е, нищо повече.Тези хора сега изправят глава и отново виждат светлинката в тунела и се радват на дребните нещица, но не благодарение на тези "щастливите" теми.Просто всички така сме устроени-редува се лош с добър период, всеки си има рецепта за справяне.
НО, затова тук сме се събрали-за да си помагаме.Тогава те имаха нужда от помощ и знаеха точно какво искат и помолиха.Еми-не им бе дадена,а напротив.Това е, незнам дали си ме разбрала, пак казвам, а и  може би няма значение вече.
Ето-казваш при теб нещата са ставали по-естествено-ами не при всеки стават така естествено, трябва им побутване.И пак от мой пък личен опит-това, в което съм била сигурна че ще ми се случи-често не ми се е случвало.Това, з акоето съм имала съмнение или е оставало в страни честичко ме е спохождало.Тъй че-съдба.
Та- за вдъхването на вяра-има нужда всеки.Но тогава момичетата казаха, че нямат нужда точно от това.Не точно сега, мааалко по-натам, но не сега, моля, ако може,М?Еми-не можа.Това беше драмата, но тя вече отмина.Ето сега по-позитивни историйки има и никой не "страда" от това.Аз на това му викам такт.

Славе, ми, все забравям, че таз тема е завряна не "у нас си" 

сорри за офф-а!

Абсолютно по същия начин беше при мен, с тази разлика, че бившият ми съпруг се опитваше всячески да ме примени според рамката, която той си беше изградил за жена му-съпруга, домакиня и майка!