Здравейте на всички,
имам огромното желание да споделя нещо.
Имах връзка с едно момче,която продължи години наред,от тинейджърска възраст започнахме и продължи до 23-тата ми годишнина.Сега като се замисля,през всичките години наистина съм била много щастлива с него,но не съм го разбрала,не съм разбрала че той е мъжът на живота ми,и все намирах кусури и все си мислех че не е подходящият. Започнах нова работа,която ангажираше много от времето ми,а аз влагах всичко в нея,приеха ме магистратура,той също започна нова работа,обстановката и около двамата се промени.Разделихме се,странното е че не го направихме заради някаква причина,нямаше друга жена нито мъж,просто се карахме постоянно и то за глупости:какво да гледаме по тв,защо пие от шишето,защо носи целия хляб на масата,а не го нарязва в кухнята,ей такива абсолютни глупости.Както и да е раздялата е факт,преживях я много трудно,всъщност въобще не успях да я преживея,той сега живее с друго момиче,аз излизам вече от 1год. с друг мъж и съм абсолютно нещастна.След като се разделихме се виждахме непрекъснато,поне веднъж в седмицата,изгаряхме един за друг,повтаряхме си че се обичаме още ,и че тези хора с които сме сега въобще не ни правят щастливи,но въпреки всичко не направихме и крачка за да се съберем.Виждахме се и се награбвахме,вкопчили се един в друг,странното е че и разделени се чувствахме достатъчно близки за да си споделяме,дори и "тайните" от секса с другия партньор. След един прекрасен уикенд,издействан естествено след купища лъжи,не сме се виждали вече повече от месец. Много ми тежи,много ми е мъчно,че развалихме всичко и то за без причина. Обичам го още и то много,знам че и той ме обича,като се видим почти винаги ревем,веднъж той се разплака в една градинка,където имаше много хора,трогна ме много защото мъж не се вижда често да реве,камо ли на обществено място. И все си повтаряме,ако ни е писано да сме заедно,ще се съберем и до там. Знам че не мога да превъзмогна обичта си,не мога да спра болката,не мога да го заместя с никой и нищо,често ми се случва да рева,усещам че сърцето ми се къса и ме тежко тежко на душата.
Никога не съм мислила че ще срещна идеалния мъж за мен в детските си години.
Благодаря ви че изчетохте това
имам огромното желание да споделя нещо.
Имах връзка с едно момче,която продължи години наред,от тинейджърска възраст започнахме и продължи до 23-тата ми годишнина.Сега като се замисля,през всичките години наистина съм била много щастлива с него,но не съм го разбрала,не съм разбрала че той е мъжът на живота ми,и все намирах кусури и все си мислех че не е подходящият. Започнах нова работа,която ангажираше много от времето ми,а аз влагах всичко в нея,приеха ме магистратура,той също започна нова работа,обстановката и около двамата се промени.Разделихме се,странното е че не го направихме заради някаква причина,нямаше друга жена нито мъж,просто се карахме постоянно и то за глупости:какво да гледаме по тв,защо пие от шишето,защо носи целия хляб на масата,а не го нарязва в кухнята,ей такива абсолютни глупости.Както и да е раздялата е факт,преживях я много трудно,всъщност въобще не успях да я преживея,той сега живее с друго момиче,аз излизам вече от 1год. с друг мъж и съм абсолютно нещастна.След като се разделихме се виждахме непрекъснато,поне веднъж в седмицата,изгаряхме един за друг,повтаряхме си че се обичаме още ,и че тези хора с които сме сега въобще не ни правят щастливи,но въпреки всичко не направихме и крачка за да се съберем.Виждахме се и се награбвахме,вкопчили се един в друг,странното е че и разделени се чувствахме достатъчно близки за да си споделяме,дори и "тайните" от секса с другия партньор. След един прекрасен уикенд,издействан естествено след купища лъжи,не сме се виждали вече повече от месец. Много ми тежи,много ми е мъчно,че развалихме всичко и то за без причина. Обичам го още и то много,знам че и той ме обича,като се видим почти винаги ревем,веднъж той се разплака в една градинка,където имаше много хора,трогна ме много защото мъж не се вижда често да реве,камо ли на обществено място. И все си повтаряме,ако ни е писано да сме заедно,ще се съберем и до там. Знам че не мога да превъзмогна обичта си,не мога да спра болката,не мога да го заместя с никой и нищо,често ми се случва да рева,усещам че сърцето ми се къса и ме тежко тежко на душата.
Никога не съм мислила че ще срещна идеалния мъж за мен в детските си години.
Благодаря ви че изчетохте това
Мъжете без това не разбират от намеци 
Животът не е 1000 години, не си губете времето 
аз с моя приятел съм заедно вече 4.5 години! миналото лято бяхме разделени за 3 месеца заради същите скандали за битовизми, но не издържахме и се събрахме. в момента продължаваме да се караме за това къде да излезем, какво да правим днес и тн но си седим заедно. любовта не е само цветя и рози трябват компромиси да не мислиш че ако си с някой друг няма да има търкания? хубаво си помисли обичаш ли го наистина или е просто копнеж по миналото ако го обичаш съберете се и преодолявайте скандалите задно за да не съжаляваш наистина един ден че си се отказала твърде лесно! успех 
,е рядко се съмнявам,но ако се замисля повечко започвам да мисля че го идеализирам /в смисъл че го мисля за перфектен/Наистина го обичам много и си мисля че е най-подходящ за мен. 
ако е само това или щяха по-рано да се разделят, или нямаше да им прави впечатление след толкова години 