Деца с малка възрастова разлика

Нашата разлика е две години. Какво да ти кажа - нито ще те слуша повече, нито ще порастне по бързо. Колкото и да обяснявам,че то е бебе от време на време дъщеря ми го удря или му  издърпва играчките от ръцете, защото са били нейни.Като излезем навън тя си  прави своето - тича, не слуша много....иска си внимание  доста...въобще не се "съобразява" с това,че има по -малък човек от нея и вниманието не може да бъде насочено само към нея.Но...от друга страна пък се радвам, че имат такава разлика - почти на един и същ акъл са, играят си,може да си носят дрехите, не съм забравила какво е да гледаш бебе,а и като ме запрегръщат и дваматааа и като ми заподскачат на главатааааа......решението си е изцяло ваше...все се намира начин да се справи човек Относно финансовата част - да разходите са двойни, ама си заслужава...

Виж в темата за породените деца, за да ти стане по- ясно какви са проблемите. Аз лично не бих се решила на малка възрастова разлика, но все пак става въпрос за лично решение.
В същност майките, които имаме по две деца, сме щастливи не поради факта, че те са с определена възрастова разлика, а че децата са две и че си ги обичат. Това важи сигурно и за по- големия брой хлапета въобще. Нещастни сме наистина, когато има много проблеми около тях, но всеки си взема решение, след проучване на ситуацията и собствените си желания и възможности, какво решение да вземе.

Здравей cveta80 ! 
Аз съм мама на дъщеричка на 4г. и син на 2г.Като се роди синът ми в началото ми идваше всичко много "нанагорно",в смисъл такъв къпане,хранене,готвене,внимание за каката и още куп домакинска работа.Да отбележа само,че аз и мъжът ми сами си гледаме децата.Бабите ни живеят отделно и са все още работещи/дай боже да са на работа/.Майка ми и съпругът ми за по две седмици си бяха взели отпуски да ми помагат в началото.И така след един месец от раждането на малкия, останах сама с двете деца.Гордея се с моята дъщеря,която израстна много бързо покрай грижите за братчето`и.Научи се на две години сама да се изпишва  и да си вдига гащите,докато аз имах грижи по малкия-хранене,миене и т.н.Хранеше се сама.Ако я помолех нещо да ми донесе от другата стая го правеше и така.
За разходката я возех на количката отгоре,когато не искаше да върви или я носех и бутах с една ръка.Голям тормоз си беше това за мен.Лудницата в къщи започна тя като стана на 2г и половина,а синът на половина.Безсънни нощи,писъци,крясъци.....и до сега са така.Играят заедно/ама за кратко/,карат се , щипят се,малкият я хапе и скуби,тя го обижда и плюе/по някога/.С две думи веселба голяма.
Стана много дълго,за което ме извинете.И накрая да кажа само:щастлива съм,че децата ми са с малка разлика,независимо от трудностите и моментите в които съм била пред нервен срив.

Ако ти самата се чувстваш вече готова да имаш още едно детенце, какво по-хубаво от това?! Все пак това го решавате вие със съпруга ти и не би трябвало роднините ти да се месят в това решение. Аз като майка на близнаци, ще ти споделя, че  да имаш деца на една възраст, или с малка разлика,  не е чак кошмар. Аз си гледам сама децата, таткото работи до късно, свекър ми и свекърва ми помагат, когато могат, но основно всичко върша сама. И се справям успешно  .  И се гордея с това ! Успех 

Да,много добре казано.Нашата разлика е 2г.9 месеца и ситуацията е същата

Имам дъщеричка на 1г и 11 месеца и син на 1 месец. Голям купон е. Плачат двамата едновременно, но за спане - винаги се редуват, така че да има винаги един буден. Но пак бих направила същия избор. За помощта - имам, но предпочитам сама да се оправям. Свиква се. Докато нагодим режимите ще бъде малко трудно, но ще се оправим.

Разликата на децата ми е 3,8г. и да ти кажа горе долу е добре, баткото е по самостоятелен може да се облича, храни и други неща. Докато при 2- 2,5г. ми се струва, че още ще са си две бебета. Не знам какво да ти кажа, аз не бих се навила на по малка разлика от 3-4г. и то в момента го осъзнавам какво е да е 2г. и какво 4г. разлика.

И аз съм си задавала много от тези въпроси, с тази разлика, че втората бременност при нас вече от 6 месеца насам е факт. При нас разликата ще бъде 2 г. и 3-4 месеца. Но да ти кажа основната ми грижа в момента е съчетаването на грижите за бъдещия батко и бременността. Тревогите какво ще става после са отишли на заден план. Като се има впредвид, че го гледаме сами, не ми е много лесно. Гледам да се пазя, но физическите усилия сега са доста повече отколкото при първата бременност, също и поводите да губя спокойствие и търпение Първия път бях доста по-спокойна.
Но пък радостта от предстоящото събитие, както и огромната подкрепа от страна на таткото много ми помагат

Разликата между двете ми слънчица е 1 година и 10 месеца.Какво да ти кажа,голям купон е!Ако все пак се решите,но и двамата,пригответе се да гледате две бебета.Ужасно трудно е!Но пък е весело!

 Моите са с 2г. и 8 мес. разлика и на моменти не се издържа. Трудното е докато кърмиш нощем,никога не си си доспал. Но откакто Йоанка (1г. и 4 мес.) проходи е голям купон, ходи и разхвърля , а батко и прибира след нея! Сигурно вече не съм с всичкия си, но бих родила още едно!

И аз искам децата ми да бъдат с малка разлика, но май ме е страх Ще следя темата

Моите бебета ще имат две години и месец разлика 
Настроила съм се за голяма веселба 
Сама си гледам децата, баби - далече, тати - работохолик.

И аз се реших на малка разлика,но смятам че е по-добре за децата.Незнам какво ще е,приготвила съм се за купон още повече че сами си гледаме.

Здравей cveta80. Когато забременях с втория ми син големият беше на 1г и 3м. Исках и по-малка разликата, но не можа . Разликата между двамата е 2г и 9 дена (не можах да мина с една пита). Значи за мен баткото изведнъж стана голям. Той самия се почувства голям - вече батко. От време на време имам проблеми - със собствеността на играчките или баткото се прави на бебе, но общо взето си е хубаво.
 Децата си ги гледаме двамата с мъжа ми. Бабите са мераклийки, но ние искаме сами да си ги гледаме и възпитаме. Големият ходи на градина - често се разболява, с него и малкия.
За мен малката разлика е по-добрия вариант - при положение, че сте решили да имате второ дете. Успех! 

  Чета,чета и все повече хем се страхувам,хем се навивам
Важното е,което мисля,че щом човек го иска,има желание и е наясно горе долу какво ще следва да го направи.Иначе може и да не се реши никога.....все нещо не достига като фактори.Затова май ще почваме с опитите    Пишете ми още информация по въпроса.Къде и с кой спи по-голямото детенце ?В различни стаи ли са,не страда ли от липсата на 100% внимание от страна на майката или има време и за него докато малкото бебе спи?

Откакто малкото стана на три месеца го преместихме при каката. Нямам проблеми, защото и двамата са научени да заспиват по едно и също време и да спят дълбоко - лягат в осем, стават в седем. На обед малкото ляга в 12,а  каката  12.30. В началото беше много трудно да й обръщам  голямо внимание,защото бебето все пак си изисква  доста повече грижи. Постепенно се нагодихме и сега им обръщам внимание едновременно.  НИКОГА не съм слагала едното да спи,а  да се занимавам с другото, защото и аз съм  човек и имам нужда от своите часове за отдих Имай предвид, че в началото има ревност. На този етап се радвам,че децата ми имат малка разлика, защото поотрасват, но  първите няколко месеца ми бяха ужасни и бях луднала

Заповядай в темата на майки на породени деца!
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=231719.0
Там ще получиш отговори на всички въпроси

При нас разликата е 2г. 2м. Гледаме се сами. Таткото помага вечер.
Но те сякаш и децата ми разбират че трябва съдействие от тяхна страна баткото е послушен(колкото може да е послушен един 3годишен пубер ), беба не е ревлива. 
Радвам се на малката разлика, защото живот и здраве ще са си "компания"
Първата нощ баткото се събуди изненада се от плачещото бебе, на 3та нощ й се скара, на 7мата вече не му правеше впечатление. За моя радост още преди 2рия месец беба спря да се буди нощем (баткото още го прави).
1месец майка ми ни помага, после 1 месец си бяхме сами (в който период се научих да правя 2 неща едновременно - примерно храня беба и бърша дупето на баткото) и след това баткото тръгна на ясла отново.
"Свиква" се + при нас, че баткото е послушен, няма ревност, по скоро пазехме беба да не й направи някоя мечешка услуга - все пак той не знае какво е малка и опасна играчка за бебе.
За мен проблема беше разходките с баткото(дете иска да излиза), да разместя режима на двамата така че да има време за всичко.
Гледах да му обръщам максимално влияние, по скоро беба беше пренебрегната в самото начало.
Приучих го като се разхождаме да държи или количката или мен за ръка, като пресичахме улицата или се умореше го вдигах и слагах върху гюрука и така возя и двамата.


Е спокойствието свърши, скоро се бяхме разделили по полов признак и излизах с беба по магазини, почуствах се като волна птичка, на което една приятелка много се смя - "аз с детето не мога да се почуствам така" (е да ама аз бях с 1 по-малк о )... баткото не влиза в в магазини за дрехи ("не харесва магазина")

Още докато бях бременна с втория си син започнахме да стягаме детската стая и баткото замина да спи там с мен. Като родих на мойта място отиде баща му, а ние с бебо в спалнятя. Когато Минко стана на 1г. - хайде при бате. Малко ми е трудно, защото нощно време се буди - я си е изгубило беберона, я мрънка, че се е отвил, я че е тръгнал някой зъб. Та нощно време си тичам из коридора между спалнятя и детската, но да се надяваме, че ще е за още малко.
За режима на спане - с времето и на двамата им създадох един режим на лягане и ставане - На обяд 12-12:30, вечер 20-20:30. Само Минко от време на време си преклюмва предиобяд за около час. Иначе всичко правят заедно и по едно и също време - така съм ги научила.

разликата между двете ми дечица е 1 година и 3 месеца - голям купон е!
отначало, малкият докато навърши 5мес. майка ми помагаше-страшно много съм й благодарна за помощта и всичко останало(имах чувството че ще лудна в началото). мъжът ми е ту дневна, ту нощна и неможе много да ми помага. сега ги гледам сама когато той е нощна и е адски трудно, а когато е дневна-мама идва и ми помага(просто нямам възможност да отида до супера, да не говорим по центъра-абсурт ако я нямаше мама). приготви се да гледате две бебета - ужасно трудно е, но пък за сметка на това е весело!  

Aми сигурно не е лесно да гледаш деца с малка разлика обаче аз нямам търпение да мине година и пак да си имам бебе  . Мисля че ще е много весело, а и като поотраснат ще си бъдат винаги дупе и гащи.По край голямото и малкото се учи по-лесно. С всичко се свиква колкото и да е трудно. Желая ти успех 

Разликата между моите деца е 1г. и 10м. Направо незнам откъде да започна. Баткото не се храни сам, не се облича сам и въобще вкъщи е пълна лудница. По цял ден се бият за нещо. Непрекъснато делят нещо. Трябва от всичко да има по две и то абсолютно еднакви. Независимо дали играчки или храна. Ако един легне нощем при мен, то и другия идва след малко. Малчо спи следобяд, а баткото не иска да спи. Вечер малчо си ляга пръв, а баткото не иска да си ляга рано. На моменти си мисля, че ще полудея. Като излизаме навън баткото иска да си грае с по-големи деца и малчо тича след него с меч в ръка.  Но пък ако някой направи нещо на малчо и баткото се втурва да го защитава. Лятото ги водихме на море. Е, там каква лудница беше. Направо не искам да си спомням. Но въпреки всичко съм щастлива. И не съжалявам за нищо.  Сутрин като ги видя да се гушкат и да си казват колко се обичат и направо се разтапям от кеф.