Много съм доволна от градината на Иван!

миз-че, специално приветче и на теб 

Успях да си седна на трътката и да преведа едно кратко, но далеч по-сносно от моето ревю на Щайнеровата педагогика. Надявам се да успее да начертае в общи линни за какво иде реч. Приятно четене!


Какво представлява Валдорфската педагогика?

Валдорфската педагогика е разпространена по целия свят система за възпитание и образование от ранното детство до 12 клас и е разработена по съветите на Рудолф Щайнер. Щайнер, австрийски учен, педагог и писател, насочва совето внимание към образованието след Първата световна война по молба на Емил Молт, който му помага да основе училище за децата на работниците в цигарената фабрика “Валдорф-Астория” през 1919 година.
Импулсът за “Валдорфска педагогика”, както започва да се нарича в последствие, се разпростира из цяла Европа, в през 1928 отваря врати и първото училище в Северна Америка – в Ню Йорк.

Щайнер е пионер в създаването на система за обучение на децата, която е основно съобразена с развитието и възрастта им. По-късно голяма част от неговите насоки са доразработени от Арнолд Гезел [Arnold Gesell], Жан Пиаже [Jean Piaget] и други (Гезел и Пиаже са едни от големите имена в педагогиката). Заедно с това Щайнер се стреми да създаде балансиран и цялостен подход в образованието. Подход, който да разглежда детето като съвкупност от физика, чувства и мислене (тяло, душа и дух) и който да оставя неговата духовна природа изпълнена с признателност към всичко в живота, но и свободна.

Валдорфските училища са закрити по времето на Втората световна война, но скоро след това са отворени отново и през последните две десетилетия се създават училища и в Южна Африка, Близкия Изток, Източна Европа и в държавите от бившия Съветски съюз. В момента има над 750 Валдорфски училища в 46 страни.


Детската градина

През годините на ранното детство детето е обградено от среда, която прилича на домашната и която насърчава свободната въображаема игра и артистичните занимания. Щайнер установява, че малкото дете учи основно чрез пример и подражание, като при ученето се набляга на движението, ритъма, вълшебните приказки и устната реч. Той усеща, че все още е нездравословно за детето да се концентрира в познавателни умения като четене, писане и математика, докато тялото не достигне определено ниво на зрялост. Когато достигне до това ниво, то освобождава жизнените сили, съсредоточени до този момент в пропорционалното израстване на тялото, и ги предоставя за познавателна работа. Тази готовност се разпознава по много знаци като например падането на първите млечни зъбки или способността на детето да докосне с ръка противоположното ухо през главата си. Децата внимателно са преценявани за тяхната готовност да започнат училище като повечето училища изискват те да са навършили шест години.

Детските градини обикновено са със смесени групи от 3 до 6 годишна възраст. Типичните дневни занимания включват свободна игра, двигателни игри, приказен кръг и творческо занимание (рисуване с водни боички, моделиране с пчелен восък, рисуване с пастели от пчелен восък, приготвяне на хляб и други печива и т.н.). Куклените театри, излетите и честването на празници са чести събития през годината.


Началното и основното училище

От първи до осми клас всички предмети са преподавани по много жив и образен начин, защото Щайнер открива, че децата от тази възрастова група (7-14 години) научават най-добре, когато информацията е поднесена по артистичен и творчески начин. Учениците имат един и същи учител от първи до осми клас, който преподава “сутрешен урок”. Урокът може да бъде по роден език и литература, математика, история и природонаучни предмети и се провежда в първите два часа от деня. По време на сутрешния урок се преподава само един предмет, което продължава три до шест седмици. Учениците създават свои собствени “тетрадки-учебници” като артистични записки на това, което са научили, много повече отколкото да използват готови учебници и учебни тетрадки. В останалата част от деня специализирани учители запълват учебната програма с два чуждестранни езика, свирене, пеене, изкуства, занаяти, градинарство, евритмия (изкуство за движение, развито от Рудолф Щайнер) и физическо възпитание.


Валдорфската гимназия

На силите на аналитичното мислене, които изплуват на повърхността в юношеската възраст, отговаря Валдорфската гимназия, където предметите са преподавани от отделни специалисти в съответната област. Ролята на преподавателя е да помага на ученика да развие своята собствена мисловна сила. Ключовото в този процес е да бъдат изправени учениците пред непосредствено преживяване на явленията от съответните предмети – например преки експерименти или директно предоставяне на литературните и историческите първоизточници, вместо вече предъвкания материал от учебниците и антологиите. Бързо променящата се психологическа природа на юношите и девойките всяка година се подпомага чрез съдържанието на учебния материал, който е обвързван с основните “въпроси”, живеещи в сърцата на учениците от съответния клас.



От:
Rahima Baldwin-Dancy,
former Waldorf Early Childhood Teacher and Author of You Are Your Child's First Teacher

Из:
Beyond the Rainbow Bridge

Анда, наистина четенето не се стимулира във Валдорфската градина, но това че едно дете вече е започнало да чете по един или друг начин, си е факт, който просто си е. Моето впечатление е, че те приемат различните неща съвсем спокойно. Няма да стимулират четенето на детето, но няма и да правят каквото и да било срещу това. Ако родителят държи детето му да чете преди училището, ще трябва да си го занимава сам в къщи.

Не знам как да ти го обясня, но децата там водят много спокоен живот и не ги товарят с никакви излишни емоции, сентенции, мнения и предразсъдъци кое, какво, защо и как, нито пък с разговорите между възрастните. Също така не питат децата: Ти какво искаш? Какво ще правим сега? Твърдят, че на тази възраст децата не са готови да взимат решения сами (не става въпрос за това на какво да играят обаче), това само ги обърква и им създава несигурност. Нещо, в което аз самата се уверих от собствен опит, след като дълго време действах наопаки. Сега, ако изобщо давам избор, то той е между две неща и точка.

Още нещо интересно, което много ми харесва и за което май не съм писала, са песничките и стихчетата, които не са стандартните. Всичките са свързани с това, което правят през деня или със сезона, или като дойде празник. Например, имат си песничка за излизане навън, песничка за подреждане на играчките, песничка за миене на ръцете, стихче преди харнене, песничка преди заспиване. Понеже, преди да получат лиценза, работеха като занималня, и тримцата ми синца ходеха, та Сашо като най-голям на мига ги запамети всичките и ги донесе у дома.  В резултат на което, вече всички вкъщи "ставаме вагончета на влакчето, което ни води на дворчето" и "издръжливи и работливи джудженца, които подреждат"  Почти няма "хайде сега това, хайде онова". Запяваме песничката и всеки знае какво предстои и дори Борко се включва все по-често.

Друго нещо, което е различно е храната. Във всички Валдорфски градини по света храната е вегетарианска (млякото и яйцато се включват). И в нашата е така. Аз лично не съм много по месото и си обичам постни манджички, но мъжът ми е съвършен хищник . Така че вкъщи ядем месо, макар и по-рядко. Ето ти нещо, което е по един начин за Иван в градината, по друг - у дома. Тяхното отношение по въпроса беше съвършено просто - храната, която ние предлагаме е такава, а вие давайте у вас на детето такава храна, каквато прецените, че е добре.

ritka, за приспособяването, аз мисля, че то си идва от самото порастване на децата. На шест, седем години, когато вече тръгва на училище, то е много по-готово да се срещне дори и с настоящата българска начална програма. Аз лично реших, че страхът какво ще стане след три-четири години с Иван не е достатъчно основание да го лиша от този спокоен, приказен и вълшебен свят, който му се полага сега (независимо дали е във градината или си е у дома), като го приземявам от тази възраст с букви и цифри. В крайна сметка буквите и цифрите са това, което му предстои 12 години в училище. Какво би могъл да спечели той от това и какво би могъл да изгуби е въпросът, който си зададох?

Съвсем не си мисля, че е кой знае колко страшно, ако ги научи тия неща рано, още повече, че големият батко вече го е научил на туй онуй. Със Сашо съм постъпвала съвсем другояче, заривала съм го с ужасно много информация, в началото нецеленасочено, после по-целенасочено. Сашо познаваше всички букви на азбуката на година и десет месеца. Всичко уж тръгна на шега да го залисвам, докато му сменям памперса, после да го забавлявам като пиша азбуката и в един момент стояхме в пощата и той на висок глас вика А-М-С-И-П (писма, ама наопаки). Народето го погледна детето (една педя от земята), погледна майка му, възхити се от детето, реши, че майка му е твърде амбициозна и така.
Обаче сега след като съм далеч по-опитна оттогава - чела съм и съм се интересувала значително повече, имам три деца, минах през труден физически и духовен период, промених се много - сега палитрата на информацията, усещанията и възможностите ми за избор са много по-големи. И аз съвсем съзнателно избирам коренно различно отношение към другите си деца, а и към Сашко.
Поприбрах постепенно тоновете детски енциклопедийки, програми за работа с деца (на МОН  ), дето бях накупила, съкратих драстично количеството и качеството на играчките и започнах да им създавам друга среда. По-нататък като порастнат пак ще ги извадя. Сега нека поживеят в това място, където с времето ще могат все по-малко и по-малко да пребивават - в безгрижието и във въображението. 

Това е моят избор сега. Съвсем съзнателен и сега съм много доволна от него. Какво ще стане утре като тръгне на училище? Не знам. Утре не съществува все още. Когато дойде утре, тогава ще го живея. Не смятам, че представите на ума ми за нещата и величествените му заключения са върха на айсберга. Умът ми винаги си създава някакви образи и представи какво ще се случи и се мъчи да нагласи всичко според тези представи. Да, ама те може и да са така, а може и да не са така. Само утре-то знае, а сега не е утре.

Някой е казал: "Ако мечтаеш за слънцето през нощта, може да пропуснеш да забележиш звездите". А звездите са красиви. 

отдавна се интересувам от Валдорфската педагогика. имам преки наблюдения върху едно приятелско детенце, което ходи в такава градина в Австрия - там са много популярни. родителите му също имаха доста перипетии, докато изберат градина, но са много доволни. за мен най-ценното в цялата работа е следването на естественото развитие на човека.
за съжаление, тази детска градина ми е твърде далече, а и работното време никак не ме урежда. надявам се за второто човече да има повече такива градини.
между другото, някъде около Попа мернах една градина с надпис "Приятели на Валдорфската педагогика"...някой да е чувал нещо по въпроса?

Деметра, стана ми интересно и искам да те попитам нещо, което и по-горе някой май те питаше.
Как стои въпроса с Предучилищните групи (ако не се лъжа Иван е 2001г)? Издават ли свидетелство при завършването на учебната година? Тези групи в България са задължителни, имат и учебници за тях, одобрени от МОН, има задължителни неща които трябва да се учат.
Разкажи по-подробно.

Много ти благодаря, че си отделила време да ни запознаеш с педагогиката в такива детайли. Много интересно!
Това с вегетарианството ме смути. Не искам да се впускам в дискусия по въпроса, просто се изненадах, неприятно, ако трябва да кажа.

И другото, което ми се иска да попитам, но има мост към старата тема, така че, ако смятате, че не е добре, няма да продължавам дискусията. Как се отговаря на познавателните въпроси на децата? Защото аз твърдо вярвам, че не всичко може да се научи в собствен ритъм и т.н. Тогава попитах защо дървото е зелено и ми отговориха, че било така защото Земята е синя, а слънцето жълто и т.н. Ако това наистина е подхода там... не ми допада
А сина ми примерно е много аналитична личност от малко дете (сега е на 6), не знам как и най-вече дали това трябва да се спира, а в тази педагогика това е факт.

И аз я мернах лятото - на ул. Преспа, но не знам нищо за нея. Това вероятно е филиал на общинска градина, както ми изглеждаше, но явно вътре работи човек, който е запознат с педагогиката и сигурно се старае да прилага каквото може. Надписът стои на таблото само на една от групите - таблата са на сттъклото и гледат към улицата, така че се виждат идеално. Това, което ме озадачи обаче е съществуването на самото табло, защото във Валдорфските градини няма табла по стените. Рисунките не се окачват (еле пък на избирателен принцип), а се прибират в папки. Всяко детенце си има своята папка. Учителките обръщат огромно внимание на всяка рисунка и черпят информация за детето от нея. На семинарите за собствената им подготовка те са обучени в това. По време на проучването на градината още през лятото, два пъти ме поканиха на сбирките, на които е се подготвяха за учебната година. На едната от тях присъствах на упражнение за "анализ" на няколко детски рисунки (на различни деца) и силно се впечатлих от вниманието, което отделяха на всеки детайл на рисунката и начина, по който разбираха детето.

Иван е 2004, Сашо е 2001. Много ми се щеше и Сашо да е там, но се оказа единственото дете на шест засега, а на шест имат нужда от повече връстници около себе си, защото вече навлизат в училищната фаза (а той на всичкото отгоре е заобиколен от достатъчно бебета у дома:) ). Така че, Сашо е в селската предучилищна, ходи с мерак и пощръклява вкъщи заради стачката в момента.
А иначе свидетелства има, но просто не е сформирана група. Всяка лицензирана градина е длъжна да предлага предучилищна група и да издава съответните свидетелства. В противен случай не може да получи лиценз за ЦДГ.

Деметра, а какъв е медицинския контрол в градината. Има ли лекар, сестра, боледуват ли децата, допускат ли се болни деца   Знам че въпроса е странен, но като се има впредвид предишния ми опит с градини и ясли е изключително важен за мен  

Звучи чудесно; много се радвам, че има и такива градини в България.

Заради Деметра прочетох, отново, къде-каквото намерих за Валдорфския метод на обучение. Пък и за антропософията, де, макар че двете не се преливат едно в друго (антропософията с метода на обучение).

Една приятелка от 15 години "изучава" антропософията. Утре ще я видя и ще я вЧепетля.

Вегетарианците се изненадват приятно, месоядците - неприятно. Угодия не може да има  . Ти и аз знаем това много добре от времето, когато бяхме много претенциозни каква храна да ядат децата ни - половината неща ни бяха алергични.
За мен е важно, че храната е здравословна, а пък дали има месо или няма в градината - все тая. У дома има, ако е такъв зорът за месо - удовлетворяваме го.



За деца до пет годинки:

- "Мамо защо е тъмно навън?"
- "Слънчо отиде да спинка. Утре сутринта ще си дойде, за да ни събуди."

Приема се, че за тази възраст това е достатъчна информация за въртенето на Земята около оста си. Такова обяснение е напълно ясно за детето за момента и то го разбира, защото самото то спинка и се събужда всеки ден. Научното обяснение ще бъде наизустено но не и разбрано от малко дете. Такова обяснение по детски отговаря на детските нужди на малките. Не е за нуждите на възрастните, разбира се и не отговаря на нуждите на порасналите деца. Такова обяснение отклонява временно малките от интелектуалното възприемане на географската информация, за да може:
1. Да не се затормозява ума на детето с научни факти все още и да се остави въображението му засега да се вихри във вълшебства и приказни светове; това по-късно ще му помогне за откривателства в науката, а не просто за наизустяване на науката
2. Да не отклонява жизнените сили на детето, които сега са концентрирани в пропорционалното развиване на тялото му:
- до 2,5 години съотношението между тялото и главата на човешкото дете е 1:3
- до 5 годишна възраст става 1:4 - израства торсът и жизнените сили се концентрират там
- на 7 вече е с пропорциите на възрастен човек 1:5 - израстват краката
Някъде бях чела, че има връзка между нощното напикаване и ранната интелектуализация на децата. Не знам за други работи.



Чудесно! Той сигурно един ден ще избере да се развива и изявява в научната или конструктивната област.

Интелектуализацията не се спира, отклонява се временно. Аз съм възрастният, не детето. Аз съм тази, която знае кое е добре за него, докато е малко. То още не знае. Аз съм тази, която да може да подбира и подрежда околната му среда, докато е малко. Аз съм тази, която му помага да порасне. Ние живеем в свят и в дни, в които има много, има пренасищане на информация, на продукти и т.н. Животът не е простичък, а е свръхсложен и свърхизизскващ. Това обърква децата в ранната възраст и им създава хаос, защото те не могат да го поемат наведнъж. Аз затова съм родител, за да им помогна да порастнат. И моят си личен избор е да върша работата си като се съобразявам с фазите на тяхното развитие. И тука не става въпрос просто за Валдорфската педагогика. Както muzika1 каза:


Въпросът е аз знам ли за тия фази и избирам ли да се съобразявам с тях. Лично за мен отговорът е знам и избирам. Това е и причината да ми харесва Валдорфската педагогика. При нея се акцентира изключително много на въпросните фази. Тя просто е базирана на тях.

Има лекар. Той се занимава също така и с хомеопатия и обръща особено внимание на подсилването на имунната система. Вчера имахме родителска среща, на която винаги присъства и лекарят, и той ни обърна внимание на това къде са слабите места на тялото в този сезон и скоро ще прави специална среща, за да разкаже какви са подходящите храни за сезона, които подсилват тези места и за закалителните процедури.

И мен точно това беше ме впечатлило, и беше една от основните причини да си кажа "Не, това не е за нас.". Но откакто Ники започна да има разни тикове, все повече се замислям дали една от причините не е, че е претоварен с информация. И как наистина е редно да се отговори на този въпрос, и дали трябва в най-малкия въпрос да търсим повод да обясним на детето всичко, което ние сме научили през годините.
Защото дървото е зелено? трябва ли, респ. на каква възраст,  да започна лекция за хлорофила, фотосинтезата, видовете дървета (широколистни и иглолистни) или е достатъчно просто да кажа, че нещата около нас имат различни цветове.
На този етап си мисля, че ако Валдорфската педагогика е едната крайност, аз клоня към другата крайност и май това също не е хубаво...

Demetra, мислейки по темата, бих искала да задам един въпрос. Няма ли опасения, че все пак един ден, когато детето научи защо се скрива слънчо и става тъмно, да си помисли, че е било лъгано? И как би се разрешила ситуацията, ако възникне спор между две деца, на едно от които са му обяснени техническите подробности. Все пак децата си говорят и спорят по разни въпроси. Наскоро например моят син беше спорил с децата в детската градина защо самолетите оставят бели следи.