Не е било писано...

И аз гледах Това да е най-лошото, което ви се случва

Моя приятелка падна от влака, под влака. Влиза в гарата /влакът/ и някой отваря вратата. Скоростта е по-ниска, но достатъчна, за да... Приятелката ми залита през вратата, удря се в ръба на перона и пада между релсата и перона. Свива се там и гледа движещия се над нея влак. Отърва се само с уплаха , а присъстващите там са помислили, че се самоубива и почнали да й се карат

Мой приятел си отиде точно по този начин... 

Така почина моя съученичка с приятеля си.

Мъж ми, споменаван по-долу като Сашо .

Още като бебе в количката - спи. Баща му я сваля по стълби в подлез. Слиза с гръб към стълбите. На междинната площадка имало мокър картон, стъпва и се подхлъзва. Сашо катапултира и пада по-надолу с лице към стълбите. Майка му припаднала, а баща му го вдигнал, Сашо се разплакал от това, че се събудил, но нищо му нямало, въпреки, че глаявата му била между двете стени на едната релса за сваляне на колички.

Като по-голям. В кошарата. Майка му простира. Сестра му, която е с около 2 годин ипо-голяма от него му слага щипка за пране на носа, докато той си е проврял главата през решетката на леглото, и зачезва. Майка му взлза и маха щипката от носа, а той целия посинял. Не  може да се сети да диша през устата.

Малко още по-голям. Седи по средата на хола и си играе, докато баща му зад него сглобява секция. Излиза от стаята, за да вземе някакъв инструмент. След малко се чува някакъв трясък. Секцията пада върху Сашо. Баща му я повдига, а нашия си играе и се кефи от долу в единствената дупка на секцията - за телевизора. Мал шанс!

И последния - болен. Майка му му казва да си изпие хапчетата. Нашия решил, че трябва всичките и глътнал цялата опаковка. Ленейка, Пирогов, промивки.

Другия път секцията да е от масивно
дърво, тогава няма да пишеш малшанс.

 

Това, като го прочетох се сетих за една случка (дори не знам, дали е истина), майка с две деца, едното бебе, та понякога заплашвала голямото дете, че ако не престане ще го хвърли от терасата. Един ден бебето плачело, голямото дете започнало да го заплашва, че ако не престане ще го хвърли през терасата, но бебето не млъквало. Детето взело бебето и го хвърлило през терасата. Идва майката: "- Къде е бебето?" "- Хвърлих го от терасата." Поглежда майката от балкона - на долният етаж (на външен простор) проснати спални торби и бебчето паднало в торбата (за щастие). 

Виза, този случай го пишеше по вестниците преди доста години  - поне преди 15 г.

А преди 3-4 г. на кръстовището до нас стана катастрофа - някаква лъскава кола, с бясна скорост - излетя на завоя, мина през мантинелата, размина се на милиметри с група деца, преобърна се 2 пъти, застана на покрив и се запали. От колата излязоха 5-има младежи - кьо-кютук пияни и без нито една драскотина.

Сега се сетих и за случка с моя милост. Като новородено, баща ми излиза с мен сам на първа разходка и отива до квартална сладкарница. Влиза вътре и оставя количката (от онези зимните старите едновремешни каляски) отвън на тротоара. Само, че тротоара под наклон и явно забравил да й сложи спирачки, количката си търгва сама по наклона, озовова се насредата на улицата и се преобръща като ме захлупва. В тоз момент добре, че не е профучала някоя кола, ами идвал тролея, който спира и почва да бибитка, настава олелия, след малко излиза баща ми, няма количка, гледа я насредата, захлупена...Е слава Богу, като разравят пелени и одела, те са ми омекотили удара и съм била само с пукната устна...ама все пак подута ... Той се е чудил дали да се връща вкъщи, защото майка ми е щяла да го убие сигурно...

Хохохо  И аз си го помислих, но не знам дали авторката на бисера те разбра 

Мисля, че не я разбра.

С един приятел и мъжът ми сме на фирмено парти точно на рождения ден на моя приятелка, която беше гадже на същия този приятел. Аз си говоря с него пред ресторанта. Идва мъжът ми и аз влизам вътре. След 10 мин още не се връщат и решавам да отида да видя какво е станало. Ресторанта на 9-тия етаж /на Дондуков/. Двамата са се качили в асансьора и при опит да вляза мъжът ми ме изблъска на вън. Слизам долу след тях, а те се качи в такси за Пирогов. Приятеля ни се качил на конче на мъжът ми той пада назад и му чупи зверски кракът. На същата дата тази година момчето бърза към Калотина и с 60 км/ч колата започва да се върти на пътя. Обърнала се е два пъти по таван. Спира се в насрещтно движещо се такси. На таксито нищо му няма, а приятеля ми излиза без нито една драскотина. Предната вечер гледам п оновините, че рено меган се забива в атобус. Звънях му сигурно 1 час докато ми вдигна. Бях изпаднала в тих ужас. На другия ден като ми се обади ми се разкрещя, че съм го проклела. 
Понякога ми се случва да познавам без да искам, че ще се случи нещо.

Да,за нас ставаше въпрос.

Една моя приятелка пътува от Ню Йорк за Европа. Сменя датата на пътуване в последния момент и самолета, на който е трябвало да бъде се разбива, полет на Суис Еър, преди около 10 години беше.

Миналата година ази приятелят ми катастрофирахме. Мястото е бул.България в София. 18 май. Беше валял дъжд, беше вечер. Някакъв тип ни засече и за да избегнем прекия сбслъсък, моят приятел рязко извъртя волана. Да, ама спукахме две гуми. Колата стана неуправляема - помня как летяхме към един бетонен стълб, после още веднъж приятелят ми изви волана и се блъснахме в мантинелата, която отделя трамвайните линии от платното. Съборихме 7 такива пана. Най-накрая колата спря. Всичко стана за секунди. Когато отворих очи, първата ми мисъл беше моя приятел - и на него и на мен ни нямаше абсолютно нищо. Добре, че бяхме с колани тогава. Помня само как докато се въртяхме се бях вкопчила в него и повтарях "обичам те, обичам те..."
Когато излязохме от колата, се разревах - просто колата не приличаше вече на кола. Куп смачкани ламарини. Имах една-единствена синина отстрани на коляното.
Полицаите, които дойдоха на мястото, се прекръстиха като видяха на какво прилича колата. Казаха ни "Имате късмет, че сте живи!"
Не помня точната цифра, но нашата катастрофа беше май 50 и някоя си за тази нощ.
Докато чакахме полицията никой не спря. Хората намаляваха, колкото да огледат, но никой не спря.

На 18 май тази година приятелят ми се преби с колелото (практикува планинско колоездене) по чукарите в Сопот. Прекатурил се през глава в някакъв каменист дол...Нямаше нищо счупено, но беше по-пострадал отколкото преди една година - шиха му ръката, едвам ходеше...Добре, че е бил с каска и защитна екипировка, защото не ми се мисли...