Моля, помогнете ми да се ориентирам дали постъпвам правилно или съм в тотална заблуда. Аз имам дъщеря на почти 4 години, а моите две колежки деца на пет - едната момче, другата момиче. И двете хлапета са се научили да играят карти /война ли беше, друго ли - няма значение/ и като всяко ново нещо им е интересно и постоянно ръчкат майките си да играят с тях. Добре, обаче когато малките губят, много се сърдят, викат, даже едното изпада в истерични състояния - това по разкази на майките. И майките почват да отстъпват и да губят нарочно. Точно тук се заформи спора в офиса. Аз казах, че това не е правилно и трябва да се играе по правилата, че щом децата сядат да играят трябва да знаят, че може и да загубят. Трябва да спазват правилата, да се научат да понасят загуби и изобщо да разберат, че в играта, както и в живота, не всичко е розово, честно или на късмет и не може всеки път да печелиш. Не е редно да ги въвеждаш в заблуда до един момент, а после рязко да смениш тактиката и доктрината изобщо. До един момент светът е райско място, а в следващия ти показват реалното му лице - това би било шок за всеки, по-добре отначало да свикнеш с живота, какъвто е. Те казват - глупости, това са малки деца, трябва да им отстъпим, по-нататък все ще губят, тогава защо сега да не ги оставим да спечелят. Даже едната ми излезе с аргумента, че хората били достатъчно лоши и зли, съответно светът е зъл, и засега е по-добре децата да не го разбират, да ги предпазваме докогато можем. Да, обаче до кога може? До колко годишна възраст е разумно да пазиш детето си от света, такъв, какъвто е?
Знам, че за своето дете всеки се счита прав, но кажете сега - по принцип - как трябва да постъпим в такава ситуация? Аз съм на мнение, че правилата трябва да се спазват, иначе изобщо не сядай да играеш. Като спечелиш - добре, като загубиш - разбери причината /ако можеш/ и следващия път я отстрани, но не го приемай за края на света. Вие сте...
Знам, че за своето дете всеки се счита прав, но кажете сега - по принцип - как трябва да постъпим в такава ситуация? Аз съм на мнение, че правилата трябва да се спазват, иначе изобщо не сядай да играеш. Като спечелиш - добре, като загубиш - разбери причината /ако можеш/ и следващия път я отстрани, но не го приемай за края на света. Вие сте...
. Когато започнат да се сърдят прекратявам играта и толкова.
Мисля, че не съм права, но ми става толкова жално като ме погледне една супер тъжна муцунка... 
. Винаги в края на играта сме си говорили с децата, че в игрите винаги има победител и победен, че това е нормално и победения не бива да се сърди, а следващия път да внимава повече и късмета ще е на негова страна, но сърдития си оставаше сърдит. Миналата зима всякакви състезателни игри бяха станали толкова изнервящи, че ги бях забранила. Но отскоро забелязах, че нещата са се променили, момичетата играеха на една игра със зарчета, Ани победи, но Ники каза - е аз пък вчера те победих. Дали пораснаха и разбраха какво говорим с тати??!! 
ето ти изобретателност в първите 7 години. До ден днешен мразя да губя и най-вече на карти много се ядосвам. 
