ОЧАКВАНИЯТА НИ ЗА МЪЖЕТЕ(БАЩИТЕ)

Да прави това,което и аз правя-мисля,че е нормално.Т.е,да може да сменя памперси,да храни детето,да готви евентуално,да чисти,да мете,да пере,да глади(ама айде-те са сакати за това),да хвърля боклука,да гледа детето,ако имам нужда,да не псува,да не пие до припадък,да пуши по-малко....още има много,ама не се сещам сега
Не приемам това което ти е казал този мъж За мен това поне не важи

Колкото по-малко очаквания имаш към някого, толкова по-малко са възможностите да се разочароваш от въпросния човек. И това не важи само за мъжете, а по принцип за всички. Едно правило, което сама си измислих и до сега нямам причини да не смятам, че е правилно.
А относно мъжете - има неща, които ми се иска съпругът ми да правеше, примерно да мие чиниите или да готви от време на време, но не го очаквам от него и за това не се чувствам нещастна, че не го прави. Радвам се на това, което е и начинът по който се държи... да имам очаквания към него значи да искам да го пъхна в някакъв свой си калъп и един вид да го лиша от индивидуалност. Обичам го за това, че е именно такъв какъвто е, пък било то и заедно с шумното попръцкване.

Той- да прави ремонти (дребни и основни), да хвърля боклука, понякога да мие чинии, да пазарува, да сгъва изсъхналите дрехи, да мие банята и тоалетната, да оправя леглото сутрин (аз излизам преди него), да извежда децата и да им купува дрехи, да ги къпе, да плаща сметките, да ни обича и обръща внимание.
Всичко това ТОЙ го прави.

Аз- да готвя, пускам пералнята, приготвям дрехи на децата и ги обличам, чета приказки, приспивам, да чистя апартамента, мия чинии, сервирам, отсервирам, сменям чаршафи, правя списък за покупки, мия прозорци, хладилник, слагам дрехите в сушилнята, подреждам разхвърляното през деня, организирам почивки и излизания, да ги обичам и да им обръщам внимание.
Правя го.

Нищо не о4аквам по принцип, вси4ко което направи е добре дошло, мисля 4е той е достатъ4но зрял за да прецени какво се иска от него, по принцип не е от хората които виждат 4е аз например се сбърквам от къщна работа а той да си гледа телевизия или да 4ете вестник.Когато вижда 4е има работа се вклЮ4ва без да съм го молила.

Нашата вариация е следната (ще ползвам модела на Ерика):

Той - прави ремонти, да готви (е, аз също се включвам понякога), да пуска прахосмукачка (понякога, защото имаме жена за основното почистване), да работи и парите да ги инвестира за семейството, да пазарува (често го правим заедно), да къпе децата,  да чете приказки, да има свое време с децата и свое време само с мен, да ни обича и да ни обръща внимание, да ме вози до работа и обратно (не обичам да шофирам).
Всичко това го прави. Единственият му кусур е, че е доста капризен и обича да мрънка, но никога не съм очаквала да е перфектен.

Аз - пускам пералнята, приготвям дрехи на децата и ги обличам, приспивам, мия чинии, сервирам, отсервирам, сменям чаршафи, подреждам разхвърляното през деня, организирам почивки и излизания, оправям леглата, мия чиниите, обичам ги и им обръщам внимание.
Правя го.

Изхвърлянето на боклука, извеждането на децата и пазаруването за тях го правим заедно.
Сметките ги плаща баба ми.

Моите очаквания са по-високи от това, което той прави.
В неделя се отчете- след хиляди уговорки изми банята (след него аз пак трябваше да мина )... Толкоз от него

Как така нямате очаквания бе мацки?  За какво са ни тогава тия мъже????  Това е пагубно, да нямаш очаквания, за да не се разочароваш.  Аз имам очаквания и натискам до дупка. Иначе наистина не се сещам за какво ми е мъж в къщи.  Та какво очаквам.  Очаквам всичко, което правя аз и той да може и да го прави понякога.  Единственото, което не мога да го науча е да има усет към децата.  Пълно дърво е в това отношение.

Очаквам единствено да прекарва повече време с детето,да има желание да му обръща повече внимание.Някак не му се отдава.

Очаквам всичко да е равностойно /чистене, готвене, пране и т.н./! Благодарна съм му, че го прави и мога да преглътна, че не е точно както аз искам. Наистина не обича да глади, но пък ако се наложи се справя и сам  . Нямаме детенце още, но нямам никакво съмнение, че ще прави всичко което и аз. Като се замисля, единственото неравностойно са ни заплатите, но той не го споменва. 

Очаквам да поема отговорност за семейството си и да е опора във всякакви ситуации, да е важна част от семейния живот, а не страничен наблюдател.
В общи лини той това го прави. Никога не съм очаквала да възприема нещата от позицията на жена, а не на мъж и мисля, че е много важно да се приеме, че противоположния пол мисли различно, което не трябва да служи за оправдание да си имаме още едно дете вкъщи, разбира се.

Най-накрая да прочета мнение от жена, която знае за какво и е мъж.
Аз имам много очаквания от мъжа ми.Имах ги и преди да се оженим и преди да се срещнем.И когато се запознахме му казах какво искам и какво не искам от съвместния ни живот заедно.Така нито той нито аз сме разочаровани.
П.С.Моят мечтан мъж винаги е бил точно обратното на това,което е баща ми.
Което е много жалко,понеже е истина......

Очакванията ми бяха нормални изисквания за един баща, ама насреща имаше само непукизъм и темерутщина.
Сега живот и здраве няма как да изисквам много по отношение на децата ми...
По принцип не би трябвало да се стига до - трябва да направиш това, трябва да направиш онова, ама на практика става точно така. Уж трябва от вътре да им идва... 

Момичета, май повечето съпрузи са от модерната напоследък порода -ЖЕНЕН ЕРГЕН!!! Не е нормално вкъщи да са като на хотел. Да не се ангажират с никакви семейни задължения, не визирам само домакинската работа. Не е нормално и да ги молиш, или подкокоросваш да обръщат повече внимание на теб, или на детето. Ако не им идва от вътре и не поемат сами инициативата в повечето случаи се оказва въпрос на възпитание. Моят съпруг и брат му много малки са останали сираци. Майка им /поклон и правя, много борбена жена/ е компенсирала с прекалено разглезване. Те са страхотни момчета, но в някои отношения са направо безобразни! Много майки допускат същата грешка от голяма любов към синовете си. Аз много се радвах, когато първото ни дете се роди момиче. Все се чудех, ако е момче, как ще го възпитавам. Нали ще взима пример от тати...

Моите очаквания бяха големи и си останаха такива през годините.Очаквам най-вече всеотдайност и я получавам.

Ако трябва да изброявам какво очаквам от мъжа си, няма да ми стигне място   Имам доста неща, на които държа, и са, едва ли не, задължителни. И ако човек не отговаря на това, което искам, значи не е този, когото търся. За сега поне вярвам, че съм намерила правилният  

Аз пък държа да си гледа "мъжките" работи  - да ремонтира нещо счупено, или да го занесе на ремонт; да се грижи и за моята кола; разбира се - да осигурява финансови средства; да хвърля боклука; от дом. работа - да ми помага за сервирането и отсервирането, да си почиства масата и да си слага чиниите в миялната, когато хапва сам. Не искам да пере, да глади, да сгъва дрехи,  да чисти с прахосмукачка и да бърше прах като практика. Може по изключение - когато съм болна, тотално изморена, отсъствам и т.н. . Най -много държа да ми обръща внимание, когато искам /а на бебето - постоянно/, да излиза с приятели, когато нямам общи планове . След 10 год. брак горе-долу е по моему.

Тази порода винаги си е била основна,рядко са еземплярите от вида:Мога да правя всичко сам.

А също и учете синовете си на това, което очаквате от мъжете си! 

Един ден синовете ви ще станат мъже, съпрузи, бащи! Да мислим отсега за снахите! 

Очаквам от мъжа ми да е баща. Да е съпруг. Да е до нас. ...   

По-конкретно: веднъж седмично да пуска прахосмукачката вкъщи. /аз съм с астма и прахова алергия/ Прави го и аз винаги му благодаря! 

Случва се той да изхвърли боклука, да подреди изпраните дрехи, да оправи леглото ни...

Той се грижи за семейната кола!

Работи и си носи заплатата у дома /същото правя и аз/.

Инициативен е за ремонти вкъщи. 

Почти никога не готви, не мие чинии, не бърше прах, не пазарува. Но за мен тези неща като цяло не са проблем.

Доволна съм от положението!  /пу-пу/

Хубаво си подредихте очакванията за момчетата,които ще станат един ден мъже.А от момиченцатаси какво да очакваме?

Аааа,това е за друга тема-и там ще се включа ако трябва

Разбира се имам огромни претенции.
Аз, изобщо съм от хората с претенции в чисто житейски аспект.
И в тясното ми обкръжение, в частност мъжа ми, смятам, че донякъде се справя много успешно.
Смятам за доста отегчително да изпадам в битови подробности, но да, справя се, мога да кажа, че би могло да бъде и още по-добре, но все пак останалата част от живота ни трябва да има какво да правим.

Всичко, което съм изредила, че аз правя в предишния си пост.

Очакванията ми са нещо крайно динамично. Те се променят, така както нито една ситуация не остава постоянна. Примерно едно от най-големите ми очаквания беше да бъде добър баща. Това се потвърди над очакванията ми и аз директно го приех като нещо нормално. Сега имам следващи изисквания и претенции. И така. Битовизмити- кой пере, кой чисти и т.н. не бих нарекла очаквания. Те са много далече от идеите и стремежите в живота ни. По-скоро очаквам от него да се развива в бизнеса си, да изпитва необходимост аз да бъда жената до него, да предаде на детето всичко онова, което обичам и харесвам в него... А кой ще пере килима и ще вдига мръсните чинии- това лесно се оправя. 

Браво! И аз така, но не посмях да го изкажа, че отдолу като ми се появи линийката с порасналия ми син, знаеш ли колко хора ще ме обвинят за пореден път , че възпитавам некачествено мъжко поколение.И само да те допълня-очаквам от него да ме обича, уважава, да е до мен винаги, когато имам нужда, и да ме оценява като майка , жена и домакиня... ,

Признавам си, че не успях да прочета всички мнения, но това ми допада. Съгласна съм и с един пост,който беше по нагоре. Аз не искам това, което очаквам да си тая в себе си. Преди бях така, но вече не  Все още не съм женена, на етап живот с любимия съм, остава още малко време и дотогава искам да съм наясно с нещата. Нужна ми е помощ, за всичко, не че не мога сама да постигам нещата, но за мен е важно още в самото начало да съм наясно със себе си и с човека до мен. Очакванията ми трябва да оправдаят усилията. Искам да бъдем равноправни, освен,че всеки трябва да си знае задълженията, трябва да е готов винаги да помага на другия. За мен няма мъжка и женска работа. Още повече, че той е бил барман и обича да мие чинии, аз също, но не обичам да чиста с прахосмукачка. Той ще е с нея , а аз ще бърша праха. Примерно.
Със сигурност очакванията към мъжа ми /настоящият/ не са такива както при баща ми. За радост.

Браво! И аз така, но не посмях да го изкажа, че отдолу като ми се появи линийката с порасналия ми син, знаеш ли колко хора ще ме обвинят за пореден път , че възпитавам некачествено мъжко поколение.И само да те допълня-очаквам от него да ме обича, уважава, да е до мен винаги, когато имам нужда, и да ме оценява като майка , жена и домакиня... ,
[/quote]

Съгласна съм изцяло с допълнението + да си остане добър любовник!  А иначе и аз имам син.... 

Очакванията ми се завишават с времето, а и се видоизменят

нямам очаквания,това предполага разочарование ако не се сбъднат..
имаме ежедневие което делим 100% по равно,без недомлъвки,ако имам нужда от нещо като помощ си казвам и не чакам да му дойде от вътре да измие прозорците ( и не мен не ми иде)..не ми тежи да моля и да питам,взаимно е,и аз не се сещам за много неща..

 Никога не изисквам нещо, което не съм готова да дам двойно! Ако мога, бих възпитала и децата си така. Също така, ако мога, бих ги възпитала да не се задоволяват с по-малко от това!

Аз май не мисля, като вас.... Колкото и да ми се иска съпруга ми, да ми помага малко повече, немога да си изкривя душата, че ежедневно това би ме дразнило. Ами ако почне той да ми мие кенефа и да готви....аз каква роля да имам тогава.....??? Не го казвам в бувалния смисъл на думата разбирасе. очевидно каква е ролята на една жена до един мъж, но има неща, дето са си чисто женска работа. Никога ама никога не бих накарала мъжа ми да мие и чисти. Като порасне повече сина ми, ще ги карам да се къпят заедно, а не с мен. Но до там.....

Скъпа TIHA VODA, едва ли някой ще те обвини. Просто темата е такава. Една майка винаги прави всичко от любов. Грешките се забелязват по-късно. Никой не е застрахован от такива при възпитанието и на момчета и на момичета. А за това, което казваш, че очакваш от съпруга си-моето мнение се покрива напълно от твоето!!! 100%
KATI_Z, не знам защо отново всичко се завърта около домакинството! Прочети внимателно какво е казала авторката на темата. Тя говори за "ОЧАКВАНЯТА НИ ЗА МЪЖЕТЕ(БАЩИТЕ)".

Малко спам-чудя се как не са ни надушили още "старите хиени " тук във форумите, че да ни сложат на мястото , дето не сме стъпили още на главите на мъжете си

Аз дори и на главата си да падна няма да мога да мисля така... За мен няма мъжка,женска работа,както аз мога съвсем сама да си сменям крушката,да сменям бушоните,да заредя колата,да си изчистя и запаля печката(тази на дърва дето е),да си нацепя сама и пренеса дървата и още много има...така и той ще може каквото аз мога-че той иначе за какво ще ми служи в къщи-няма да е за окраса
Освен това докато той ми мие кенефа и наготви,аз например чистя с прахосмукачката и бърша прах-ето вариант.

Споко, TIHA VODA, ще ни дойде реда...
Аз по ранг във форума съм новак и още никой не ме "сял" подобаващо! 

Направо ми скри шапката .. а като си помисля, че ще бъдеш свекърва...
Все пак кажи защо един мъж да не изчисти някой хубав слънчев ден?

Нали не е срамно един мъж да си разтреби масата след като е ял? А не ти да се прибереш от работа с детето взето от градина и още на вратата и комшийката да ти се натресе... и масата не разтребена, шкафа му зейнал с изсипани дрехи и т.н.
И нали не е срамно за един мъж да ти помогне с нещо вкъщи /хайде пак опряхме до домакинството /, когато ти вече едвам смогваш, а не да си седи постоянно пред компютъра?
Ами то в темата ставаше дума за очакванията ни към съпруга и бащата. Аз очаквам да ни обича с детето и да мога да разчитам на него за всичко. Това разбирам под семейство. /а домакинските примери май са ни най лесни  /

 Въъъъъйййййй, толкова ли време ме нямаше
 Бе мацки, кой говори за елементарно забърсване на трохите след като си ял. Той моя човек си го прави, понеже така е възпитан. Ама не е готвил никога:) Не че не е искал, аз не давам. Щот се чувствам странно, някой да ми прави мойте неща...пък и почвам да питам :' Ти сега кво, не ми харесваш манджите ли, затова ли искаш да си направиш за ядене сам"   Говоря за всичко, не само за домакинство. Етова не го разбирам сега
  Може би съм още пещернячка ама има една поговрка : Мъжа носи - жената меси", дето си я тача много. Нека дам пример.....У нас също има печка с дърва... ( котел, щот сме с парно на двата етажа), аз веднъж се ядосах че не беше запалено а е студено като се върнахме с малкия, оставих го, взех количката и тръгнах да нося дърва. Видя ме свекър ми и вика :' Къде отиваш бе!", викам как къде! Да паля парното. Той вика :' Абе кво се прайш, тва женска работа ли е??" Върнах се. КОгато тях ги няма а сме само двамата с мъжа ми, той го пали и сутрин преди да иде на работи нацепва дървата, носи ги до котела , пали го и на мен ми казва само да хвърлям по едно две през няколко часа.Немога да си представя зимата примерно като беше бебе сина ми, освен всичко останало, аз да върша и "тежката работа". И не съм глезла Знам, че човек се нагажда според обстоятелствата. И съм мила и съм трила, и са ми мили и са ми трили.Не съм се оплаквала. Просто смятам, че не е редно.  Мъжа затова е мъж А и има неща, които никой мъж неможе да ги направи по-добре от една жена - както и обратното. Ако ще ходя след него да доочиствам, доизгладя и доизпера , ако той ще ми пили на главата, че са ме прецакали като са ми правили ремонт на колата, че са ми сложили незнам си кво масло, и аз как не съм усетила, че един кое си е по-хубаво от друго - я всеки да си знае неговото Жените са по-пипкави и по-взискателни обикновенно. Аз съм свикнала едно нещо да си го права по един начин и ако не е така ходя и дооправям. Мъжа ми също. Така че аз не му даам да се меси в мойте неща, а той в неговите. Да стъпя на главата на мъжа си ще е твърде унизително и за двамата Нека ме поставя кой където иска.
Нищичко против нямам да изчисти - просто няма да го направи по-добре от мен:) Или аз намирам прекалено кусури или.....незнам. Абе просто смятам, че всичко е до възпитание. Така съм живяла, така живея сега....така съм свикнала. Не отричам другото за други хора, не го приемам за себе си. Което незначи, че ако ми се случи, ще се противя. С човек който обичам до себе си, ми е все тая дали ми чисти или не. Важно е да живеем в хармония. Нащта цака си я намерихме така.
 Аийде мир и любов 
П.С. Никой с нищо неискам да се засяга! Понякога думите ми се разчитат по много начини:) Изберете най-приятния!

Това вече е отговор по темата на авторката.
Не е важно дали чисти, а дали има желание и какво мисли!

Очаквания имам от него точно каквито и той от мен. Не мисля че е редно единият да носи на гърба си другия. Не би следвало и ако единият взима повече пари това да дава отражение върху задълженията.

Кати З, чудя ти се честно казано, но явно всеки си намира собствена рецепта за щастие, явно ти си намерила своята. Казваш какво ще правя ако той чисти и готви - аз пък на такъв вариант съм навита, толкова неща имам които да правя. Ако пък и на двамата не ни се готви постигаме консенсус - ядем нещо готово или навън. Да сме доволни и двамата. Мен не ми е все тая какво прави щом го обиам. По тая логика ти го обичай, а па той да ти с..е отгоре, ше ме извинявате...

 Това беше доста......необмислено. От всичко казано до тук на това ли ти приличат семейните ми отношения?
 Естествено, че не си права. И не...не е това логиката ми.

А вие като се омъжвахте, къде гледахте? Очи гледали, очи плакали!

Не бих била доволна от очаквания, които вменявам на мъжа, а той изобщо не влиза в шаблона.
Всеотдайност, честност във всичко и вродено чувство за отговорност са ми най-важните критерии, всички останали подробности произлизат от там.
Харесва ми да си домакинствам сама, това не очаквам от него.

Е казах ти аз за "хиените"...
  А пък и ние наистина малко изместихме темата- очакванията към бащите- да, не очаквам от съпруга си да учи сина ми как да мие чинии под график, сменяйки се със съпругата си /щото и такива случаи имаше някъде из темите/. Очаквам да го научи как да се отнася с момичето, с което живее под един покрив-т.е. да следва примера на баща си, за който писах по-горе.

Много вярно.

Трябва да приемаме човека до нас такъв, какъвто е. В крайна сметка, ние сме си го избрали и сме решили да живеем заедно и да създаваме семейство.
И моят мъж не оправдава напълно очакванията ми, но съм го приела. От друга страна пък, прави неща, които много малко други мъже правят, тъй че по някакъв начин компенсира.

Моят вчера отново оправда най-голямото ми очакване- да ме подкрепя в трудни за мен моменти. Щастлива съм, че го имам

Абсолютно обмислено е. Може да не съм права. Но така ми изглеждат отношенията ви.

Необмислено е не мнението ти, а това дали трябваше да го кажеш или не. Жалко, че така ти изглежда, няма да правя опити да те разубеждавам - нямам такава необходимост. Един съвет - ако винаги по този начин разсъждаваш за чуждите отношения, със сигурност ще оставаш с грешна преценка - просто мисли повече другия път.